събота, 29 март 2008 г.

Кинопрожекции на общество "Луч"

Приятели,
напомням ви програмата на кинопрожекциите на православно общество "Луч", организирани от г-жа Янина-Йоанна Алексеева, на 31 март и през април. Филмите са на руски език, лекциите и беседите - на български. Провеждат се в Руския културно-информационен център в София. Входът е свободен.


31 марта 2008 г. (понедельник)
„Воскресенский Новодевичий монастырь в Петербурге” документальный фильм
Продолжительность – 60 мин. Начало в 18.00

7 апреля 2008 г. (понедельник)
"Святые источники России”- документальный фильм.
Продолжительность – 60 мин. Начало в 18.00

14 апреля 2008 г. (понедельник)
„Исаакиевский собор в Санкт-Петербурге” – документальный фильм.
Продолжительность – 60 мин. Начало в 18.00

четвъртък, 27 март 2008 г.

Защо ли се сетих...

Странно! Защо ли с някаква необяснима натрапчивост тези дни се сещам за баба Донка Паприкова - онази българка, която накара десетки подхвърлени или просто самотни старци в последните си дни на грешната ни земя да се почувстват човеци. И да си заминат достойно, пак като човеци и християни. Докато тя беше жива, писах неведнъж за нея и хоспис "Милосърдие". Запознах се с баба Донка през 1992 г., тогава беше и първата ми публикация за нейната дейност.
Да е светла паметта й!


Утешително е, че делото й не погина, както обикновено се случва по нашите географски ширини. Вероятно, защото го продължава нейната дъщеря - Зоя Паприкова. Тя няма същия замах като майка си, няма и толкова много време, като нея, все още работи. Но има духа на фамилията Паприкови. Впрочем, свекървата на баба Донка, е една от основателките на Българския червен кръст.
Предлагам ви един мой репортаж за клуб "Сребърна есен", основан от Зоя Паприкова. Текстът е публикуван във в. "Дума" в броя от 11 декември 2007 г. Ако някой от вас има време и желание да осъществи контакт с тези възрастни хора, да знае отсега, че много ще ги зарадва. Общуването с тях не навява тъга, нито досада. Може би сега, в средата на Великия пост, едно такова посещение ще осмисли и духовното му измерение, а не само неговата кулинарна норма.

Да младееш на инат

Дъщерята на Донка Паприкова - Зоя, поддържа бодър духа на 200 пенсионери интелектуалци

Силвия Николова

Меломаните в очакване на поредния оперен спектакъл

За някои хората животът свършва след няколкото добавени в повече свещи върху тортата. Или поне вече не е такъв, какъвто са го живели преди. Нито пък такъв, за какъвто си мечтаят - личен, свободен от битови задължения, с време свое, неприкосновено и свещено, както е свещено всяко нещо, отнасящо се до вътрешния мир на човека. За хората от клуб "Сребърна есен" обаче по всичко се вижда, че животът не свършва, дори когато тортата не се вижда от свещи. Къщата на столичната ул."Загоре" 6 събира в делнични дни хора от всички подгрупи на втората младост. На първия й етаж, на близо 200 кв. м намират утеха, приятели, съмишленици и дори сцена за изява близо 200 пенсионери - интелектуалци, хора на науката и такива с интерес към различните сфери на изкуството.

75-годишната Лилия Вълчева разкрасява клуба с цветя всеки път, когато има възможност

Клубът е основан от дъщерята на Донка Паприкова - Зоя Паприкова-Крутилин, и е едно от звената на хоспис "Милосърдие." Всеки ден от седмицата, в различни часове от деня, в него се събират бодри по дух хора, за които не възрастта, а начинът на мислене е проблем. Колкото до техния начин на мислене, той е твърде индивидуален, освен в едно - в разбирането, че е напълно възможно човек сам да подреди живота си така, че да се чувства в него комфортно духом, независимо от материалното състояние и възрастта. Те са все хора, дали по нещо на културата и науката в България, от тези, за които общуването не са празни приказки на пейката пред блока, а споделяне на лични впечатления и интелектуални търсения.
Една от тези, които не униват духом, е д-р Катя Червенякова. Тя е най-възрастната, но една от най-запалените меломани в клуба. Пенсионираната лекарка не пропуска нито една от музикалните сбирки в сряда, независимо от 92-те си години. Госпожата посещава всички концерти в зала "България", придружавана от дъщеря си. Двете се включват и в по-леките туристически маршрути, също организирани от "Сребърна есен".
Клубът запълва голямата празнота в живота на пенсионерите, които са живели активно и не са се ограничавали само с работата и битовите задължения. Човекът е обществено животно, има необходимост от контакти, от споделяне, изслушване и разбиране. Интелектуалците и хората с духовни и културни търсения преживяват по-тежко самотата и броенето на минутите, докато децата се върнат от работа. Те не са от тези, които ще се събират да клюкарстват и се оплакват от болести, разказва за социалната роля на клуба езиковедката Радка Попова. - А и уморените млади нямат много време да общуват с нас, възрастните, въздъхва тя. Попова е от първите доброволци, които преди 17 години готвеха в дома на Донка Паприкова и разнасяха храна на самотни старци. Сега освен, че е от феновете на клуб "Сребърна есен", помага с каквото може. Лилия Вълчева също е една от първите съратнички на баба Донка. Годините не й личат, макар че е на 75. Работила е като преводачка от френски, познавала е лично Майка Тереза. От пенсионирането й досега животът й е свързан с доброволческата дейност - помагала е в Центъра за самотни майки "Рождество Христово", в хоспис "Милосърдие", помага и на едно многодетно семейство с каквото може. Вълчева се шегува, че вече не я искат за доброволка и затова идва само като почитателка на музиката, а също и на туризма.
Докато двете разказват своите наблюдения за живота на хората след N години, в съседната стая внушителна група от пенсионери гледа опера на видео. Безспорният лидер и "виновник" за създаването на групата на меломаните е Татяна Димитрова. Тя не е музиковед, не е и музикант. Но дълги години е била член на групата на любителите на класическата музика в читалище "Г.С. Раковски", ръководена от музиковедката Цветана Маринова. След нейната смърт нямало кой да продължи да събира хората, да им говори за музика и заедно да слушат класиците. По щастливо стечение на обстоятелствата кризисният за групата момент съвпаднал с учредяването на клуб "Сребърна есен". Хората просто преместили сбирките си тук, а скоро към тях се присъединили и други. Татяна Димитрова притежава изключително богата видеотека. Има записи на над 225 оперни спектакъла, направени на всички световни сцени.
Тук имаме възможност в почти домашна атмосфера да слушаме най-големите световни изпълнители - нещо, което няма къде другаде да се чуе в София, тихичко разказа г-жа Димитрова отвън, във вестибюла. Вътре, в стаята, 20 човека гледат операта и отпиват от дъхавия планински чай от билки, които сами са си набрали по време на една от екскурзиите - тяхната друга страст.
Клубът на пенсионерите интелектуалци е основан през 2001 г. Зоя Паприкова-Крутилин го нарекла "Сребърна есен". Създаването му започнало със скромната, но навременна подкрепа на спечелен проект по програмата "Phare" и 200 човека в наличност, нуждаещи се да споделят един с друг интелектуалните си търсения и вкусове. Първата година изкарали почти без притеснения, сега се издържат от дарения. А колкото до целта, тя е тази, която още през 1992 г. си постави покойната баба Донка - "Поне в последните си дни самотникът да разбере, че не е сам на този свят, да разбере, че някой мисли за него и да си отиде от този свят с достойнството на човешко същество." Някои от първите му фенове вече ги няма, но пък го откриват и припознават за свой духовен дом други нови. Чест посетител и гост лектор тук е бил известният актьор и режисьор Юрий Яковлев. Със свои изпълнения хората от "Сребърна есен" е радвала и актрисата Мария Бодурова. Идвали са не един и двама известни кинодейци и писатели, сред които дори Йордан Радичков. Членовете на клуба има своите пристрастия и вкусове, но още от самото начало, за да не си пречат и да има територия за всички, разпределили дните от седмицата за различни групи по интереси. Понеделникът е за творчески срещи. През следващите дни от седмицата се групират по интереси. Във вторник за няколко часа се събират почитателите на природата и на туризма. Те имат свой водач и инструктор, с когото ходят на екскурзии и поклоннически пътувания. След тях пеят патриотични песни тези от дружество "Гургулят". Подир тях се събира група на т.нар. богослови - вярващи и кротки хора, които четат Библията, религиозна литература и се опитват да си разяснят защо светът отива към пълен нравствен провал. За тълкуванието на свещените текстове им помага Йорданка Гюрова - дългогодишна катехизаторка в храма "Св. София". Следобедът в сряда е на меломаните, а след тях десетина човека учат английски с учителка - доброволка. Фирма им осигурила безплатно учебниците. Четвъртъкът е ден на любителите на литературата. В петък теренът е свободен за различни срещи. Този петък например изучаващите английски език имаха среща с учениците от англо-американското училище. Клубът може да бъде ангажиран този ден и за лични тържества, например за рождени и именни дни, или някакви годишнини от всеки, който няма възможност да покани лични гости у дома си.
Декември се оказва най-натовареният месец за клуба. На неговите членове предстои среща с децата, болни от рядкото заболяване муковисцидоза. По време на тържеството, което съвпада със скандинавския празник Санта Лусия, ще бъде нарязана и огромната торта, дарена от шведското посолство. Сега всички очакват с нетърпение коледния купон с диджей Гого, който им е обещал много хора и валсове.

понеделник, 24 март 2008 г.

Гениалният физик Рашко Зайков и обратите на съдбата

Властта го обрича на забвение заради познанството му с най-големите западни учени

Силвия Николова

сп. "Българе", брой 3 (18) , март 2008 г.

Преди 84 години един българин занася атмосферата на своята родина в Германия. Със своето трудолюбие и постоянно, съчетани с непретенциозността на аскета, той внушава на академичните умове в Берлин, че Бълария още през Средновековието е стъпила здраво върху духовната и културната твърдина, наречена Европа. В кръга на неговите научни контакти са Алберт Айнщайн, Мак Борн, Дейвид Хилберт, Карл Зигел, Макс Планк и председателят на Римската академия на науките проф. Леви Чевита. Всички те му предричат голямо бъдеще на физик и световна известност. Съдбата обаче не споделя тяхното мнение. Българинът, работил заедно с Айнщайн, умира на 25 ноември 1982 г. в София. Сега за него си спомнят само неговите близки и шепа учени от БАН. Името му е проф. Рашко Зайков.

Последната снимка на Рашко Зайков, направена в Германия - преди да се върне в България през октомври 1944 г.

Когато на 10 декември 1901 г. в Бургас се ражда Рашко, родителите му предполагат, че първородният им син ще стане или медик, или инженер. Майка му Славка е от стара възрожденска фамилия, завършила е стоматология в Прага. Неговият баща Гавриил , като първороден син трябвало да продължи семейната традиция и да стане свещеник. Вместо това, когато навършва пълнолетие, взима назаем 8 златни наполеона и тайно от семейството си заминава за Полша да учи лесоинженерство. Славка не подозира, че детето й един ден ще мери ум с най-учените мъже в Европа. Съдбата сякаш я подготвя отрано за този сетнешен факт. Веднъж, разхождайки бебето си в градската градина, до нея се приближава мъж и широкопола шапка и моли да пипне главата на момченцето. Оказва се, че е италиански професор, който измерва черепа на малкия Рашко и с уважение казва: „Госпожо, Вие сте майка на гений!” Този епизод от несъзнателния му живот се предава от уста на уста в неговия род.
Учението в чужбина отрано изкушава Рашко. На своя глава буйният 14-годишен младеж изпраща документите си във военния колеж в Мариеншващкирхен в Австро-Унгария. Вкъщи никой не взима насериозно желанието му да учи там. Оказва се, че той е единственият кандидат на цивилни родители. Въпреки това той не само е приет, но и получава специална стипендия. В края на първата учебна година посланикът на Австро-Унгария у нас провожда файтон да доведе Славка Зайкова в посолството. Жената примира от безпокойство, докато разбере, че е извикана, за да бъде поздравена за отличния успех на своя син. Военният режим в колежа обаче не допада на свободолюбивия младеж и той се връща вкъщи, преди да започне втората учебна година.
След няколко години, когато го изпраща за студент в Германия, майчиното сърце по дсказва на Славка, че този път детето й ще се върне или с лавров, или с трънен венец.

Проф. Зайков (вдясно) с дъщеря си Виолета и пионерът на публикациите за Космоса у нас - проф. Никола Калицин, на разходка в Борисовата градина след първомайската манифестация през 1955 г.

„Още през 1923 г. имах рядкото щастие да слушам лекции на Айнщайн в Берлин из цикъла „Избрани глави на теоретичната физика” – пише Зайков в своите „Лични спомени за Алберт Айнщайн”, отпечатани в скромен тираж малко преди смъртта му. Умното и будно българче е най-младият сред слушателите на великия физик. В залата са предимно преподаватели и специализанти. Погръщащите всяка схема на черната дъска очи и ситно изписаните листове върху студентската банка все по-задълго задържат погледа на Айнщайн върху кестенявия мълчалив слушател. „Той така увлекателно и разбираемо обяснява, макар и д си служеше със сложния математически апарат на тензорното смятане, че след всяка негова лекция слушателите трябваше да употребят не малко усилие, за да се върнат „на земята” – записва в своите спомени Рашко Зайков. Три години по-късно, през 1926 г. той става първият българин – стипендиант на Хумболтовата фондация, за когото лично е ходатайствал Айнщайн. За втори път същата година бащата на теорията на относителността влиза в ролята на добрата фея, уреждайки отпечатването на един от първите трудове на Зайков „Приложение на теоремата на Хилберт-Ньотер в афинната теория на полетата.” Когато Рашко за пръв път посещава Айнщайн в дома му в скромната мансарда на берлинското предградие Шьонеберг, е изненадан от разностранните интереси на своя кумир. Оказва се, че освен физиката ги сближава още една страст – музиката. „На пианото свири по-малката ми дъщеря – Марго, понякога аз й акомпанирам на цигулка, свиря и на виола”, - обяснява облеченият в халат домакин. – „О-о-о”, - повдига вежди в знак на одобрение ученият, когато разбира, че и българчето вири на цигулка и дори е донесло своята „Кремона” чак от родината си.
След време на благотворителен концерт в берлинската синагога Зайков ще се убеди, че неговият учител, освен физик, е и добър цигулар. На друг благотворителен концерт пък българинът е изненадан от един необичаен квартет. На него, освен Айнщайн (цигулка), свирят и трима учени, все Нобелови лауреати: Макс Планк (пиано), Фрондлих (виола) и Макс фон Лауфе (виолончело). Айнщайн, освен таланта на учен и музикант, притежава и божия дар да се раздава. „Веднъж даде последните си пари на двама закъсали унгарски студенти, а после ми поиска петаче за трамваен билет.” Тази случка ще разказва впоследствие на близките си Зайков. Впрочем, нуждите му вкъщи били твърде скромни – достатъчно било да има маса, хартия и няколко подострени молива, за да работи цяла нощ. Притежавал способността да се задълбочи до такава степен, че да не чува гюрюлтията на децата вкъщи. Можел да работи без прекъсване по четири денонощия. Единствената почивка била за чаша силен чай и скромен сандвич. Уникалната му способност да се задълбочава го подпомага да напише и публикува през 1928 г. на немски език книгата си „Релативистка теория на петте измерения, за която Айнщайн пише ласкави отзиви. Ученият не пести критиката си към българина, когато я заслужава. „Трябва да се рия като петел на бунище във Вашите изчисления, съпроводени с малък текст, за да разбера физическия смисъл на написаното” – ядосва се той на Рашко в писмо по повод нечетлива чернова. – „нужно Ви е понякога да Ви се мие главата”. (Подобно да българското „Да му се трие сол на главата”, б.а.), мъмри го той. Айнщайн не пропуска обаче да поздрави в писмата си майката на българина Зайков, комуто предвещава бляскава научна кариера в родината. Дъщеря му Марго дори ще увлича по българската бродерияи разменя писма и схеми за модели със Славка Зайкова. Кореспонденцията между Айнщайн и Рашко Зайков прекъсва в годините на Втората световна война. Запалителна бомба уцелва при бомбардировка къщата на българския физик пред 1943 г. Под развалините остават и писмата на Айнщайн.
Вместо бляскава кариера краят на войната донася на Зайков началото на поредица професионални митарства. Германският възпитаник е подозрителен за новата власт. След 9 септември 1944 г. упорито е издирван и „викан за справка” от съветското командване в София. Веднъж престоява в ареста три денонощия. Новата власт предполагала, че вероятно в Германия е работил по секретни теми, като например по атомната бомба. През 30-те години в бившия Съветски съюз от българските физици е известен само Рашко Зайков. През целия си живот той поддържа кореспонденция с големия руски учен проф. Иваненко. Работа за него като физик-теоретик обаче не се намира. Пречка са познанствата му със западни учени. За да изхранва семейството си, Зайков е принуден да работи от 1946 г. до 1053 г. като началник на отделение „Статистика” в ДЗИ. Едва през 1953 г. чрез застъпничеството на проф. Георги Наджаков Зайков става старши научен сътрудник в Института по физика при БАН. Изборът му за професор се протака умишлено с години. В деня на едно от заседанията, когато се решава въпросът за научната му титла, от Италия се връща проф. Никола Бонев. Неговият категоричен глас надделява и Рашко Зайков най-сетне получава изстраданото си професорско звание. „На аерогарата в Рим ме изпрати председателят на Италианската академия на науките проф. Леви чевита. Попита ме какво е станало с Рашко Зайков, един много способен български учен, с когото си кореспондирал, но от 1944 г. нямал никакви известия. Помоли ме, ако Зайков е жив, да предам искрените му почитания, ако е починал – да предам съболезнования на близките му”- разказва акадм. Бонев пред комисията. – „Беше ми неудобно да му кажа, че той все още не е професор. Сега, като знаете какъв световен авторитет признава Зайков, решавайте дали да не му дадете заслуженото звание.” – отсякъл академикът. След категоричните му думи всички в комисията гласували Зайков да стане професор.
Проф. Рашко Зайков има 11 значителни научни публикации по приложна математика, 46 по теоретична физика, 3 натурфилософски и 10 научно-популярни публикаци, някои от които издадени в чужбина. Проф. Рашко Зайков, който владеел шест езика, умира на 25 ноември 1982 г. сега името му е на път да бъде забравено така, както бе премълчавано в продължение на десетилетия.









четвъртък, 20 март 2008 г.

Само неделни християни ли сме?

Вчера един български епископ ме накара да се замисля дълбоко. На електронната си поща получих текст от епископ Христо Пройков - Апостолически екзарх на Католическата църква от Източен обряд. Стана ми тъжно. Защото го е писал сякаш за мен. Възможно е някой да припознае текста и като писан за него.
Стана ми тъжно и заради това, че един български епископ, но католически, намира време да се обърне към християните не само от своята конфесия с актуален въпрос. Колко от православните епископи от БПЦ се сещат да го направят?! И въобще умеят ли те да въплътят адекватна мисъл в адекватно и на място слово, което да ти бръкне в душата?! И да те накарат да се замислиш по дни и часове от седмицата колко пъти си се проявил като християнин, та дори само в мислите си.
Ето и текстът от еп. Пройков:

Гледахте ли в Ърли Шоу преди няколко дни интервюто на дъщерята на Били Греъм за терористичната атака на 11 спетември, когато Джейн Клейсън я попита: “Как можа Бог да допусне да се случи такова нещо?”. Ани Греъм даде изключително дълбок и проницателен отговор. Тя каза: “Вярвам, че Бог е дълбоко наскърбен от това, което стана, както самите ние сме, но дълги години ние казвахме на Бог да се махне от училищата ни, да се махне от правителството ни, да се махне от живота ни. И като джентълмен, какъвто е Той, мисля, че Той тихо си отиде. Как можем да очакваме Бог да ни даде благословението Си и защитата Си, ако искаме от Него да ни остави намира?”
Нека помислим. Мисля, че се започна, когато Маделин Мърей О’Хеър (тя загина, тялото й беше намерено наскоро) протестираше, че не иска никой да се моли из нашите училища. И ние казахме “Добре”.
След това, някой каза, че не е нужно да четем Библията в училищата... Библията, която казва “не убивай, не кради, обичай ближния си както себе си”. И ние казахме “Добре.”
След това Д-р Бенджамин Спок каза, че не бива да наказваме децата си, когато грешат, защото чувството им за човешко достойнство ще се накърни и можем да им създадем комплекс за малоценност. (Синът на Д-р Спок се самоуби.) И ние си казахме “Един специалист знае какво говори.” И казахме: “Добре!”
След това някой умен член да директорски борд на някакво училище каза "Понеже момчетата са си момчета, дайте да им дадем достатъчно презервативи, че да могат да си правят кефа както им се иска, но да не умират от СПИН. И няма да сме длъжни да казваме за това на родителите." Ние казахме – "Добре."
След това някой каза "нека дъщерите ни ако искат, да си махат бебетата като забременеят, и нека са свободни да не казват за това на родителите си." И ние казахме "Добре."
След това някой каза, че е по-добре учителите и възпитателите да не наказват учениците в училищата и колежите, и директорите на учебни заведения им забраниха да докосват който и да е ученик, независимо от поведението му, защото “не искаме да си създаваме лошо име и да ни дават под съд”. И ние казахме “Добре!” (Има голяма разлика между възпитание и побой!)

След това някой от управляващите по върховете каза, че няма значение какво правиш насаме, стига на работа да правиш това, за което ти плащат. И съгласявайки се с него, ние казахме, че няма значение за никого (вкл. за президента) какво върши скришно, стига иначе да си върши работата, и икономиката да е добре.
След това някой каза “хайде да печатаме списания със снимки на голи жени, и да ги наречем благотворно и разумно оценяване на красотата на женското тяло. И ние казахме “Добре!”
След това някой друг взе това благотворно начинание и направи още една крачка, като започна да публикува снимки на голи деца, и още една – като ги пусна в Интернет. И ние казахме “Добре, човекът си има право на свобода на словото.”
След това развлекателната индустрия каза “нека правим телевизионни шоута и филми, пълни с простащина, насилие и извратен секс. И хайде да записваме песни и да пишем текстове, които говорят за изнасилвания, наркотици, убийства, самоубийства и сатанизъм.” И ние казахме “...ми това си е само развлекателен бизнес, шоу, нищо повече. Със сигурност няма странични ефекти и никой не го взима насериозно, така че – карайте нататък!"
Днес се питаме защо децата ни нямат съвест, защо не различават добро от зло, защо не им "пука" като убиват случайни хора, собствените си съученици, самите себе си. Може би ако помислим достатъчно дълго и достатъчно дълбоко, ще се досетим защо. Мисля, че това има нещо общо с "ЖЪНЕМ ТОВА, КОЕТО СМЕ ПОСЕЛИ".
След това се появи ученикът, който написа "Мили Боже, защо не запази малкото момиче, което се самоуби в класната стая? Искрено твой – загрижен съученик" И отговорът: "Скъпи ученико, Мен не ме пускат в училище. Искрено твой – Бог."
Интересно е как лесно хората изхвърлят Бог в боклука и после се чудят защо светът отива към пъкъла. Интересно е как вярваме на всяка дума във вестниците, но не вярваме на това, което пише в Библията.
Интересно е как всеки иска да отиде в рая, стига само да няма нужда да вярва, мисли, говори и върши каквото и да е, което Библията казва.
Интересно е как казваме "Аз вярвам в Бога", но правим, това, което прави Сатана, който, между другото, също "вярва" в Бога!
Интересно е колко лесно съдим, но никога не се оставяме ние да бъдем съдени.
Интересно е как пускаме мръсни картинки по електронната поща и те се разпространяват за секунди като огън сред сухи тръни, но ако вземеш да изпратиш нещо, което говори за Бога, хората не се и замислят да го разпространят.
Интересно е как похотливото, просташкото, вулгарното и неприличното минават свободно през киберпространството, а обществени дискусии на тема Бог всячески се потискат и в училище, и на работното място.
Интересно как някой е така "изпълнен с Христос" в неделя, но е абсолютно "невидим християнин" през цялото останало време.
Още ли ви е смешно??
Интересно как като се замислите да препратите това съобщение, няма да го изпратите на много хора, защото не знаете в какво вярват, а особено – какво ще си помислят за вас. Интересно как може много повече да съм загрижен за това какво мислят другите за мен, отколкото какво мисли Бог за мен.
Размишлявате ли все още??



сряда, 19 март 2008 г.

Боледувам, боледуваш, ...боледуваме...

Обществото ни боледува. И в това няма никакво съмнение. Едни боледуват от рак, други боледуват от мигрена, а трети, четвърти и пети - само от леки респириторни заболявания. Е, има и такива, които си боледуват перманентно - от остра съвестна недостатъчност. Но да се говори за тях, е излишно губене на време.
По-ми е на сърце, в случая, да споделя с вас един друг проблем - този на боледуващите, които нямат свой човек, който да примъкне одъра им до извора Витезда, точно когато целебните му води се раздвижват. Обикновено тези хора са на възраст, в която здравите отдавна се борят и дори надвиват живота. Те обаче трудно могат дори да му размахат и само пръст в закана. За тях спонсори за лечение се намират трудно. Докато за децата дават мнозина - и юридически, и физически лица, за пълнолетните болници помощ трудно се намира. От дадените дарения за тях не се отчисляват нито данъчни облекчения, нито пък се печели обществен имидж. Същевременно държавният бюджет и здравната каса не могат да поемат терапията им по една или друга причина. В резултат стотици пълнолетни гаснат с всеки изминал ден заради единичкият пропуснат шанс, че болестта не ги е споходила, когато не са били навършили още 18. За тях обикновено казваме (ако не на глас, поне си го мислим): Абе, имат близки, все някак ще се оправят.
Може. Но не и тези от тях, които си нямат никого. Или си имат някой, който може да им осигури само своята обич и загриженост. Но нищо повече.
Такъв един, който хем си има някого - своя брат, хем си няма никого, е Светльо. С една дума - сирак. За него миналата година ми съобщи Симеон Германов - музикант, групар, мениджър, абе, нестандартен, ама истински човек. Мони ми съобщи и за други, подобни на Светльо. Каквото можахме, с общи усилия, направихте. Той - с организирането на благотворителни концерти за набиране на средства за поредния нуждаещ се. Моя милост - с писане във вестник "Дума", в който работя. Кой, какво и колко е успял, Бог знае, Той ще каже, когато му дойде времето, както казваше един наш премиер. Не като премиер, а като човек, като един от всички нас, ето какво ми написа снощи Симеон Германов, предлагам ви неговият майл. Ако можете, помогнете и вие.

майлът от Мони:





Мила Силвия, ето това е последният концерт за Светомир. Всякакъв анонс ще ни е от полза!
На 22 март, събота, ще се състои последен благотворителен концерт за Светомир.

Славянска беседа, ул. "Раковски" 127, София

Светомир е на 31 години. Кръгъл сирак, брат му е наемник в чужбина. Работи по всякакво време, за да се изхрани. Пенсията му е 149 лева, наемът ? 100.
Хемодиализата е мъчителна процедура, която само отлага неизбежността на бъбречна трансплантация. Другият вариант е смърт.
Светомир претърпява една неуспешна трансплантация.
Досега от двата благотворителни концерта е събрана сума в размер съответно на 1448 лева и 50 евро, и 1969 лева и 50 евро.
Минималната сума, нужна за операция, е в порядъка над 60 000 евро.
В добрия случай. Светльо е в листата на чакащите за трансплантация. Има право да събира средства, всички разрешителни.
Държавата си е свършила работата….
Ако обикновените аномимни данъкоплатци ? причина тази държава да съществува, не помогнем на нашия сънародник, Светльо няма големи шансове да преживее още дълги студени зими в апартамента си под наем.
А и аз не виждам смисъл да го прави - обречено съществуване в една сива територия със звучно заглавие Република България.
Предлагам Res?publika-та в наше лице да се събуди, за да спасим един от нас и да събудим изпадналата в тъпа чиновническа летаргия територия България.
Концертът е последен, защото такава е волята на Светомир.
Той не желае да проси, а обидното и нехайно отношение на чиновници, лекари, въздържали се"дарители", злорадстващи кибици, възмутени лелки и общество като цяло е дори по-болезнено от живот без бъбреци.
Бих искал Светомир поне да се чувства по-добре.
Лошо отношение и мимикрираща здравна система са твърде много за един сирак с пенсия от 149 лева.Участват групите АДИБАС, БАЛКАНДЖИ, ДУБОТУР и HYPERQUBE. Цялата сума ще бъде предоставена на Светомир.

http://svetomir.org/bg/index.html

В случай, че не можете да присъствате или дарите пари на сметките на Светльо, моля, разпращайте. Абе разпращайте изобщо. Благодаря. Симеон Германов

неделя, 16 март 2008 г.

Общество "Луч" представя:

Както вероятно ви е известно, преди 'четири години една сърцата рускиня по произход и самоотвержена християнка по душа - Янина Алексеева, основа Просветителското общество "Луч". Тя е и издател на едноименното списание. От 2003 -та, година преди основаването на "Луч", г-жа Алексеева организира изцяло и сама излъчването на документални филми в Руския културно-инфомационен център в София. Зрителите си спомнят не едно и две интересни заглавия, някои от които по тяхно настояване бяха излъчени повторно.
За любителите на документалното православно кино, предлагам програмата на прожекциите в периода март - май. Няма да съжалявате, ако си направите труда да посетите поне една от тях. Филмите се излъчват на руски език, но съпътстващите ги беседи са на български език.

17 марта 2008 г. (понедельник)
„Я была в гостях у смерти” –
документальный фильм
Продолжительность- 60 минут. Начало в 18.00

31 марта 2008 г. (понедельник)
„Воскресенский Новодевичий монастырь в Петербурге”
документальный фильм.
Продолжительность – 60 мин. Начало в 18.00

07 апреля 2008 г. (понедельник)
„Святые источники России”-
документальный фильм.
Продолжительность – 60 мин. Начало в 18.00

14 апреля 2008 г. (понедельник)
„Исаакиевский собор в Санкт-Петербурге” –
документальный фильм.
Продолжительность – 60 мин. Начало в 18.00

12 мая 2008 г. (понедельник)
„За други своя” –
хроникально-документальный фильм о РПЦ в годы Великой Отечественной войны
Продолжительность 60 мин. Начало в 18.00

19 мая 2008 г. (понедельник)
Памяти святых равноапостольных братьев Мефодия и Кирилла документально-публицистические фильмы:
„Солунский пролог” и „Торжество и смерть в Риме”.
Общая продолжительность 50 минут. Начало в 18.00

събота, 15 март 2008 г.

Отново за децата

Няма да ви обяснявам, приятели, какво ме накара да се сетя тези дни точно за този мой януарски репортаж, публикуван на 4.01.2008 г. във в. "Дума". Няма и да ви занимавам с коментарите си по него, нито ще лея слова кой е виновен за застреляното момиче от дома за изоставени деца в Трън и ранените други две деца, за питомците на дом "Славейков", попаднали в "Пирогов", за .... за....всеки ден случващото се с някое излишно дете на България. Усещам как някой ме апострофира на ум:"Ами, на България. Тези деца са циганета..."
Да, циганета са, от разбити семейства са или от въобще несъстояли се такива, отрочета на родители, които дори не знаят имената им в навалицата от други техни братя и сестри. За някои от тях подарък от Бога е да попаднат в дом за деца и юноши, лишени от родителски грижи. (Ще връча златна тиква на "великия" чиновнически ум, родил това название!) Иначе, те чакат пуберитета си в коптора на своите създатели, а влязат ли в него, веднага ги "задомяват" срещу подходящата сума в друг подобен коптор. Наистина, повечето деца са от мургавия етнос, но все едно, човешки същества са, също като нас. И като нас страдат, и като нас обичат, но най-вече въжделеят и те да бъдат обичани. Или поне някой да им засвидетелства внимание и малко повече доверие.
В репортажа ми представям едно многодетно семейство, на което и през ум не минава да даде някое от децата си за отглеждане в социално заведение.


Между благословението и безразличието

Университетска преподавателка отглежда деветте си деца с 500 лева месечно

Силвия Николова

Казват, че децата са най-великото благословение. Възможно е и да е така. Поне за тези, на които не се налага всеки ден да мислят как и с какво да нахранят и облекат многолюдната си челяд. И още да й купят учебници, тетрадки, да й осигурят билети за градския транспорт до училище и топлина вкъщи. Но да й вдъхнат и самочувствие навън, пред връстниците, да й внушат, че всяко дете от многолюдното семейство е точно толкова ценно, колкото и онези от малодетните семейства, независимо колко маркови са дрехите на онези, по-имотните. Впрочем последното, да вдъхнат самочувствие на децата си, като че ли е най-трудно за семейство Димитрина Костадинова - Хамзе и нейния съпруг, сириеца Аннуар Фарес Хамзе. Дни след началото на 2007 г. фамилията влезе във водещите новини на всички медии като символ за многодетно образовано семейство. На 7 януари миналата година Димитрина роди своето девето дете - Ален. Всъщност това бе десетото й раждане, ако се брои и едно починало скоро след появяването си на бял свят дете преди време. Година след рекламните визити и велегласните обещания на политици, общественици, общинска администрация и дори шоумени, Димитрина, Аннуар и отрочетата им живеят така, както и преди - в пълното безразличие на шумните и щедри на думи хора.
Коридорът във възтясната за 11 човека панелка от 103 кв. м в покрайнините на София посреща с тягостно чувство, което започва да прераства в паника при мисълта, че ще премине внезапно в клаустрофобия. При това предизвикана не толкова от натрупаните на камари дрехи и кашони, колкото от високите до тавана етажерки с книги. Това е библиотеката на Димитрина - 2000 тома научна и художествена литература, освен на български и на няколко други езика. 45-годишната многодетна майка е завършила славянска филология, владее пет езика и преди да излезе в поредния отпуск по майчинство, е преподавала полски език в Пловдивския университет.
"Всичките ни деца са желани, сред тях няма нито едно, плод на случайността", заявява тя и отмества погледа си, не от неискреност, а защото очите й трябва да играят на 18, за да не направи някое от хлапетата беда или да не се наранят взаимно. Обичайна "жертва" на ласките на каките и батковците е най-малкият - Ален. На 7 януари най-младият Хамзе ще навърши една година. Затова родителите му гледат все да е в ръцете на някой от тях, най-много в прегръдките на най-голямата им, 15-годишна дъщеря Катрин. Тя е гордостта на фамилията - приета е без никакви частни уроци в гимназията за древни езици и култура. В девети клас е била отличничката на класа, по всичко личи, че ще затвърди тази си слава и в края на тази учебна година. Другата гордост на семейството е вторият по възраст сред децата и първороден син, 14-годишният Фарс - приет тази година в Руската гимназия. По думите на баща му, той се очертава, като не по-лош полиглот от кака си, езиците му се отдават с лекота и отлично разбира и говори дори арабски, но все още има затруднения с писането на този език.
"Успявам. Внимавам и се съсредоточавам да науча всичко в час, а вкъщи само го затвърждавам и пиша домашните си", казва Катрин с видимо смущение. Момичето, макар и крехко и свито по природа, притежава красота и очарование на девойче, възпитано в благородническо семейство. Да учи уроците си още в училище е нейният начин да е отличничка, въпреки навалицата и детската глъчка у дома. Така й остава и повече време да отменя майка си и баща си в грижата за някое от малките, но най-вече да се грижи и бави бебето Ален. Преди класни и контролни се налага момичето да се заключва в стаята, която обитава с двете си сестри - седмокласничката Тина и 9-годишната Нора. Истински късмет за нея е, че когато тя си е вкъщи, те все още са на училище, но това не я спасява от думкането на малките момчета по вратата. В такива случаи татко Аннуар въвежда ред.
Петдесет и пет годишният Аннуар Фарес Хамзе е лейтенант от сирийската армия. Завършил е военна академия в Сирия и се е сражавал.
"От войната и размириците по-страшни са само незадоволените политически амбиции. Съвсем не съм бил безстрашен. И аз се страхувах, като всеки войник, но не от смъртта, а от това да не ме ранят и остана инвалид", разказва за миналото си, без да се героизира, многодетният баща. Той твърди, че има имоти в родината си и би могъл да ги продаде, за да изхранва семейството си, но се страхува да се върне там. Разказва, че не е привърженик на БААС, затова и заминал навремето. Първоначално той е учил две години стоматология в Сараево, но в крайна сметка завършил журналистика в Софийския университет. Макар и с диплома в джоба, Аннуар Фарес Хамзе не е работил в медии, няма постоянна работа, заработва "на парче" с преводи, често пъти и върши тежка физическа работа. В България той живее вече от 27 години, пристигнал е в страната през октомври 1985-а. Със съпругата си се запознал в Народната библиотека - тя четяла за аспирантура, а той за поредния студентски изпит. Единствените постоянни доходи, с които разполага многодетното семейство, са тези на Димитрина - майчинските й и детските, всичко 500 лева.
"Макар че сме се ограничили от излишества, само за храна отиват между 500 и 600 лв., за да живее нормално едно многодетно семейство в България, са необходими към 2000 лв. Справяме се трудно, и то с помощта на сестра ми, която е в Канада. Без нейната финансова помощ е немислимо", въздъхва главата на семейството. Той самият не крие, че е склонен да емигрира с цялата си челяд, дори са обсъждали тази възможност с Димитрина, но засега е твърде трудно с толкова много деца. Въпреки затрудненията нито веднъж на никой от двамата не е минала мисълта да остави някое от тях за временно отглеждане в социален дом. Когато са съвсем "на червено", помагат приятели. През поредния месец и половина само за храна Аннуар Фарес Хамзе е похарчил близо 1000 лева. Често се налага да плащат разсрочено някои сметки. Джобни пари получават, доколкото е по силите на родителите, само големите Катрин и Фарес. За тях са необходими и карти за градския транспорт. Останалите - Тина (13 г.), Георг (12 г.), Нора (9 г.), Адам (8 г.), Емир (7 г.) и Йосиф, макар и 5-годишен, ходят на училище без джобни, но винаги със сандвичи или нещо друго за хапване в раничките от вкъщи, нямат и разходи за пътуване, тъй като училището е на няколко преки от дома им. За повече от четвърт век живот в нашата страна Аннуар Фарес Хамзе съвсем се е побългарил. И разсъждава съвсем по нашенски.
"Не е нормално шофьорите да получават по 1000 лв., а преподавателите по 300-400 лв.", ядосва се той. И се възмущава защо някои "самотни" майки, които всъщност заедно с партньорите си отглеждат своите деца, получават надбавки, а многодетните семейства със сключен законово граждански брак не. Многодетният татко мечтае да намери постоянна работа, за да може да се включи по-активно в издръжката на семейството си. Сега той отменя жена си в домакинството. Съпругата му Димитрина няма големи мечти, освен да има повече време да се занимава с научна работа и всички у дома да са здрави.

СНИМКИ: Авторката
04.01.2008

сряда, 12 март 2008 г.

Честване на Серафим Соболев - архиепископ Богучарски

На Неделя Православна, на 16 март, след Светата литургия в рускта църква "Св. Николай - Мирликийски" в София, от 11 ч.ще бъде отбелязано честване на приснопаметния Серафим Соболев - архиепископ Богучарски.Предлагам ви една от неговите проповеди, произнесена в събота на първата седмица на Великия пост(24.ІІ./ 9.ІІІ.1946 г.) в руската църква „Св. Николай Чудотворец“.


За необходимостта от пост и въздържание

Възлюбени в Христа чеда, в своите богослужения през първата седмица на Великия пост светата Църква всецяло ни разкрива голямото и спасително значение на поста за нас. Така в една от утринните стихири на петъка намираме такива слова: "С радост да приемем завета за поста, защото, ако нашият праотец го бе спазил, нямаше да бъдем изпъдени от Едем." (рая — бел. прев.) (1). В тези думи на стихирата се съдържа мисълта, изложена в началото на Библията, в книга Битие, където се казва, че Бог, след като създал човека, сключил с него завет, като му дал заповедта за поста. Господ му разрешил да вкусва от плодовете на всички райски дървета, с изключение на плодовете от дървото за познаване на добро и зло. Първите хора нарушили този завет и не изпълнили Божията заповед за поста. Поради този първороден грях те, заедно с цялото си потомство, били лишени от райското блаженство.
Знаменателно е, че след идването Си в света, преди да встъпи в подвига на нашето спасение, Господ положил в основата му четиридесетдневен пост. Чрез това Той ни е дал заповед и ние да полагаме поста в основата на нашето лично спасение от дявола и от всички бесовски козни, които действуват върху нас чрез нашите страсти. Ето защо Спасителят е казал: "Тоя пък род не излиза, освен с молитва и пост." (Мат. 17:21) Затова и всички свети отци на Църквата гледали на поста като на показател за степента на нравствено преуспяване и съвършенство в живота на истинските християни. Характерно е, че всички велики чудотворци винаги и неизменно са били и големи постници. И най-главното им дело — молитвата — именно затова била така чудодейна, понеже била съпътствувана от пост и въздържание.
През 1907 г., като студент в Петроградската духовна академия, присъствувах в Кронщадския катедрален храм „Св. Андрей Първозвани“ на литургия, извършвана от о. Йоан Кронщадски. Там слушах проповедта му, в която той каза: „Във всичките си скърби и изобщо всякога трябва да се обръщаме към Бога с молитва. Но нашата молитва трябва да бъде придружена с въздържание. Само тогава тя ще бъде чута от Бога. Това съм изпитал на себе си хиляди пъти.“
А ето какво огромно значение придавал на поста преп. Серафим Саровски: „Радост моя, поучавал той, не общувай с тези, които нарушават поста в сряда и петък.“ Друг път св. Серафим казал: „Виждам големи бедствия да се надигат над Русия заради това, че руският православен народ е започнал да нарушава постите“.
Така гледали на поста светите Божии угодници въз основа на Божественото Откровение. Така трябва да се отнасяме към поста и ние с вас, мои възлюбени в Христа чеда, и според силите си да го спазваме свято.
Не бива да ви обърква разпространеното мнение, че в нашата вяра са важни единствено догматите, а постът е нещо второстепенно. Както нарушаването на догматите, така и нарушаването на поста води след себе си нашата погибел. Затова в делото на спасението ни са необходими както догматическите, така и нравствените заповеди, защото и без едните, и без другите не можем да се спасим. Нима може да се каже, че една заповед е по-важна за нас, а друга не е така необходима за нашето спасение? Всички заповеди относно вярата и нравствеността — и заповедта за поста, и заповедта за вярата в Бога — са еднакво ценни за нас, защото и едните, и другите са излезли от устата на Самия Бог.
Не бива да ви обърква, възлюбени, и мнението, че постът е вреден за вашето здраве. Когато попитали преп. Серафим за това, той казал: „Хлябът и водата никому не вредят. Как светците са яли само хляб и са пиели само вода, а са живели по сто и повече години?!“ Нека, възлюбени чеда, в този случай винаги да помним за св. прор. Даниил и тримата вавилонски отроци Ананий, Азарий и Мисаил. Цар Навуходоносор заповядал да ги хранят с ястия от неговата царска трапеза, за да не отслабнат и да бъдат здрави като връстниците си. Но Даниил, нежелаейки да се осквернява с езическата царска храна, помолил един от приближените на царя да позволи десетдневен пост на него и на тримата отроци. Царският сановник им разрешил в тези дни да се хранят само с растителна храна, но при условие че ако Даниил и тримата отроци изглеждат външно и здравословно по-зле от връстниците си, той ще започне да ги храни както иска, т.е. според заповедта на царя. След изтичането на десетте дни Даниил и тримата отроци, а също и връстниците им, се явили пред царския сановник. И какво се оказало? Лицата на Даниил и тримата отроци били по-красиви и телом те били по-здрави от всички онези отроци, които се хранели с царските ястия (вж. Дан. 1:3-16).
Вие, мои възлюбени в Христа деца, говяхте и постихте през първата седмица на Великия пост при необикновено трудни условия на живот, когато не беше възможно да си набавите в достатъчна мяра постна храна и зеленчуци. Като изпълнихте при тези обстоятелства Божията заповед за поста, вие показахте любовта си към Христа, защото Нему е било угодно да каже: "Който има заповедите Ми и ги пази, той е, който Ме люби" (Иоан. 14:21). За тази ваша любов към Христа, Той стократно ще ви въздаде и ще направи Своето Тяло и Своята Кръв, които днес приехте, извор за изцеление на вашите души и тела, извор на божествена радост у вас. Нека надеждата за получаването на тази радост от Христа да укрепва в сърцата ви чрез Неговите слова: "Ако спазите Моите заповеди, ще пребъдете в любовта Ми… за да пребъде Моята радост във вас." (Иоан. 15:10-11)
Именно такова причастяване, с произтичащата от него божествена радост, молитвено и от все сърце ви пожелавам, мои възлюбени в Христа чеда.
С такива пожелания ви поздравявам с приемането на Светите Христови Тайни и ви моля заедно с мен да въздадете благодарение на Господа за явената ни от Него велика милост в Светото Причастие. Заедно с благодарствената молитва нека просим от Христа и занапред неотклонно да спазваме както заповедта за поста, така и заповедта за любов към Него, та да бъдем винаги с Господа и в този, и в бъдещия Живот в Небесното Му царство. Амин.

понеделник, 10 март 2008 г.

Докторът каза

Разговор

Д-р Велеслав Малев:

Постът е здравословен

Изключения се правят за болни, бременни, кърмачки и деца, уточнява лекарят

Д-р Велеслав Малев е роден през 1962 година. Завършил е медицина в София, специалист е по вътрешни болести, специализира ендокринология. Практикува лекарската си професия в медицински център "Манна" в столицата.

Разговаря Силвия Николова

- Доктор Малев, от понеделник започна Великият пост преди Възкресение Христово. Хората често си казват: Лесно им е било някога, но сега при това напрежение... Съвместим ли е постът, от медицинска гледна точка, със съвременния забързан начин на живот?
- Напълно съвместим е, въпреки че един по-уреден и по-забавен начин на живот е по-добър, отколкото, ако той е стресиран и забързан. Самото постене води до благоприятни последици за здравето. Самият начин на живот не може да го компрометира. Постенето обаче в България е малко по-трудно, отколкото в другите страни, като Гърция например, където масовата хранителна промишленост предлага широк асортимент от стоки. Нормалното хранене в закусвални и ресторанти по време на поста за християнина там не е проблем. У нас изборът е значително по-малък, но ако човек желае да го направи, този факт не може да го ограничи. Във всички случаи от него има добри последици за организма.
- В какво се изразяват добрите последици за организма в резултат на поста?
- Най-често срещаните в цивилизованите държави заболявания са сърдечносъдовите. Причината за тях е промяната на съдовата стена и промяна на някои от съставките на кръвта, дължащи се основно на нарушения на мастите. При някои хора фракциите на холестерола са с намалено съдържание, при други с повишено. Избягването на животинските продукти и мазнини и заместването им по време на Великия пост с растителни, а в останалите, когато се разрешава и риба, дислипидемиите се повлияват положително. Особено добре влияе морската риба.
Ако се направи общо лабораторно замерване на човек по време на поста, ще се види, че общият холестерол и неговите фракции, които са извън нормата, са се привели в нормата. Ако в резултат се намали и телесната маса, кръвното налягане обикновено се нормализира. С други думи, както обичаме да казваме ние, лекарите, сърдечно-съдовият риск намалява. Това е комплексът от фактори, които намаляват възможността за остри сърдечносъдови заболявания и смърт.
- Кои са тези комплексни фактори?
- Комплекните фактори са много. Към тях спадат телесното тегло, употребата на алкохол и тютюнопушенето, високото кръвно налягане, захарният диабет, дислипидемиите, предшестващи сърдечните и мозъчните заболявания, взаимоотношения на някои от факторите, например албумини и креатини, и още много други неща, които общо се разглеждат като сърдечносъдов риск. Към тях спада и пикочната киселина, причиняваща не само подаграта, но и влизаща в т.нар. метаболитен синдром. Понякога подобряването на едно, две или няколко важни от тях фактора води до намаляване на сърдечносъдовия риск.
Впрочем България е една от водещите страни именно по сърдечносъдови заболявания и мозъчни инсулти.
- Казвате, че кръвното налягане може да се нормализира, ако постещият успее и да отслабне. Някои хора пристъпват към поста, за да отслабнат, а всъщност се оказва, че докато постят, пълнеят.
- Отношението към поста като към диета е неправилно. Той е духовно усилие за човека. Самата етимология на думата е от старославянското значение за стоене на стража, за стоене на пост. Преносно вече се разбира като пазене на вярата, а тя не е само набор от догматически положения, а и живот в Христа, т.е. по християнските нравствени и етични норми на поведение. Неговият вътрешен духовен смисъл е човек да живее по Божиите заповеди, външният израз е ограничаването от някои храни и забавления.
- Казано по светски: повече дисциплина.
- По-скоро по-голяма последователност в живота на християните в този период, последвани от изповедта, прощаване на обидите от околните и искане на прошка от тях и причастяване. Когато постът е осмислен по православному, т.е. на първо място да се отчита неговият смисъл за духовното израстване на човека, то и физическото му спазване е по-лесно. Защото това, което е полезно за душата, няма как да бъде вредно за тялото.
- Мнозина обаче, заради едно или друго заболяване, не могат да постят. Как се процедира с тях в такъв случай?
- За страдащите от стомашно-чревни заболявания, хипогликемия, захарен диабет и други има изход. Тъй като християнската цел е човеколюбива, а не самоцел за спазване само на външните изисквания, то църквата е определила отдавна своята снизходителна "политика". По време на Великия пост на болните хора се разрешава да употребяват млечни продукти. За такива случаи светите отци на църквата пишат, че е достатъчно да се избягва употребата на месо. В тези 40 дни на никой нищо няма да му стане, ако не яде месо.
Духовниците допускат това снизхождение. Затова е препоръчително болните да споделят със своя свещеник за своето заболяване, за да получат от него благословение да се хранят с млечни продукти по време на поста, дори с яйца, ако се налага.
- Как стои въпросът с бременните и майките кърмачки?
- Тримиренето (три дни без храна и вода в първата седмица на поста, б.а.) изобщо не е задължително, а пожелателно за здравите хора, при това с изричното благословение и знание на личния духовник, който знае дали здравето на конкретния вярващ го позволява. Свещениците дават благословение за тримирене на малко хора именно защото съобразяват напрегнатия начин на живот и така широко разпространените хронични заболявания. То не трябва да се предприема самоволно. Не случайно тримиренето се практикува най-вече в манастирите, и то не от всички монаси, позволява се само на здравите от тях. Тези правила не са всеобщи, към всеки човек църквата е определила свещеникът да проявява индивидуален подход с оглед на неговите особености, възраст и здраве. Затова не се препоръчва човек да ходи ту при един, ту при друг духовник, а да има един, свой, който го познава добре.
Пост не се препоръчва и на бременните и майките кърмачки. Свещениците не са строги към тях.
- Редно ли е и не е ли опасно, дори някой биха казали, жестоко децата да постят?
- Когато става дума за принуда, родителите проявяват педагогическа грешка. Принудата не се одобрява и от църквата. Деца до 3-4-годишна възраст не постят, не познавам свещеник, който твърди обратното. При малко по-големите обикновено се практикува минимално въздържание, например ден преди да вземат Свето причастие, да не ядат месо. Това се прави, за да свикват, че има нещо, което се нарича пост, да се настроят от малки, че като пораснат животът ще им наложи и някои ограничения. Обикновено духовниците благославят пост за тези над 10 години, но не за целия период, а за няколко дни, и то с ограничение само от месо. Тийнейджърите също са на по-лек режим. За тях обикновено благославят пост в първата и в последната седмица от Великия пост, така се практикува въобще за учащите. Това важи и за Петровия, и за Богородичния, и за Коледния пост.
- Лично вие, във вашето семейство, как постите?
- Със съпругата ми се стараем да постим, както изисква църквата, въпреки че всекидневието ни е забързано, нервно, изпълнено с напрежение, като на повечето българи. Проблемите са преди започването на поста, тогава все мислим какво ще готвим, как ще го изкараме. Започне ли, вече влизаме в ритъма си. Просто ставаме по-подредени във всяко едно отношение, дори в изпълнението на всекидневните си задължения.
За децата ни на 12 и на 10 години следваме съветите на нашия духовник. Постят в първата и в последната седмица на поста, преди да се причастят.

11.03.2008, в. "Дума"


Пак за ничиите деца

Днес отново ми се наложи да пиша за ничиите деца. Този път коментар. Поводът - дете от домd за деца и юноши, лишени от родителски грижи (ах, какво название! Да дойде някой чиновник да ми го преведе!) "Славейков" в София скочи от четвъртия етаж в опит за бягство. Денонощие по-късно друго дете от същия "дом" е пребито до посиняване. Предоставям ви своя коментар, публикуван е в утрешния брой на в. "Дума", от 11 март. Не се изненадвайте, използвах псевдонима си Горица Ангелова, тъй като в същия брой това е третият ми материл и не е особено скромно да се мъдри толкова начесто мойто име по страниците на вестника.
Със същата дата - 11 март 2008 г., пак във в. "Дума", ви предлагам и интервю с един лекар - християнин, отнасящ се до постите.
Третият материал - анализ за приватизацията на болниците, ви го спестявам.

За децата с безразличие ли?

Горица Ангелова

"На учителя с любов". Имаше такъв филм някога. Сега пак гледаме филми. Само че други. Но те пак са за деца, за възпитатели, за педагози, по-точно за "педагози" и за една такава особена, типично българска професия "лелка", която комай откакто е захванало началото на филма, играе най-паче ролята на психолог. Не е ясно обаче дали я играе, защото й иде отръки да играе психолог или най-вече така й подсказва майчинското сърце. Поне така е в един вид социални заведения в една европейска страна. Упоменатите социални заведения носят интересното и никъде другаде несрещащо се в Европейския съюз название домове за деца и юноши, лишени от родителски грижи. Да, познахте, това е България. А културата на една нация си личи именно по отношението й към инвалидите, сираците, вдовиците и въобще към изпадналите зад борда.
Европейска грижа към тези хора у нас се изразява в хармонизираното европейско законодателство. На книга - брилянтни. Но на практика, няма кой да контролира изпълнението на подзаконовите актове. Така се случва и със Закона за закрила на детето, и с Държавната агенция за закрила на детето, която няма свои структури дори в регионалните центрове. Част от функциите й по места са вменени на дирекциите "Социално подпомагане", които не само нямат специалисти за работа с деца, но си имат и достатъчно свой преки задължения и главоболия.
Завчера 10-годишно момиченце скочи от социален дом в София и бере душа в "Пирогов". Вчера сутринта в спешната болница бе прието насинено от побой друго дете от същия "дом". Ако това се бе случило в провинцията, нямаше да разберем, докато за него не направи филм някоя чужда телевизия. Затова напълно логично звучи намерението на президента Георги Първанов да обедини усилията на държавните институции, местната власт, бизнеса, медиите и неправителствените организации, като бъде създадена програма за развитието на грижата за децата. При това с предварително разписани мерки, а защо не и с оперативни планове със срокове и отговорници. Само така няма да останем безразлични към "чуждите" български деца.

11.03.2008

неделя, 9 март 2008 г.

Провокирано от Могилино

На 9 март бях поканена да участвам в дискусия, посветена на децата и техните проблеми, която се състоя под патронажа на президента Георги Първанов в Русе. Мястото на провеждането й, както се разбра в кулоарите, е било определено първоначално да бъде София, но заради скандала с филма на BBC за дома за деца и юноши с увреждания в русенското село Могилино, впоследствие било променено. Конферентната зала на хотел "Рига" се пръскаше по шевовете от участници и хора, които искаха да вземат отношение - от депутати, министри и заместниците им, до кметове, директори на домове и родители на деца с проблеми, и представители на неправителствени организации. Предвидените за дискусията два часа прераснаха неусетно в пет. Направени бяха доста адекватни предложения. Едно обаче стана ясно, че България има идеално европейско законодателство по отношение на социалната грижа и човешките права, в частност и закрилата на детето, но има и една малка подробност - те, както и подзаконовите им актове, не могат да сработят. Причината е колкото специфична, толкова и типично нашенска - липсват механизми и дори човешки ресурс, който да следи за спазването им, респективно за тяхното изпълнение. Конкретен пример, Агенцията за закрила на детето разполага с шепа хора на щат в централата си в София. По места няма свои структури. Тук-таме има оторизирани представители или с тези ангажименти са натоварени дирекциите по социално подпомагане в общините. Последните от своя страна, на практика са докарани до там да действат като башибозук - без достатъчно компетентност по всички въпроси, но с амбицията да свършат това, което се очаква от тях, защото просто са им вменени задължения. В резултат - изпълнение на амбициозни решения с неподходящи средства. Краен резултат стандали от типа на този с филма за Могилино...
Повече за дискусията по проблемите на децата ще ви предоставя в следващите дни
Предлагам ви кратка дописка, диктувана от мястото на събитието и публикувана във в. "Дума" в броя от 10 март 2008 т.

Президентът предлага:

50% облекчения за дарения на болни деца

Според Георги Първанов филмът за дома в Могилино е част от антибългарска кампания

Данъчните облекчения за дарения на болни деца да се повишат от 5 на 50%, като така се изравнят с облекченията, които се полагат при вноски във Фонда за лечение на деца. Това предложи вчера президентът Георги Първанов в Русе на дискусия “За децата на България - открито и ангажирано”. Той предложи и да се създаде комисия от представители на всички ведомства и организации, участвали в дебата, която да изработи план за действие със срокове и отговорници. Той поиска следващата дискусия по темата да е не по-късно от юни.
“Мен дълбоко ме смути онзи филм, който не е направен с любов към България, който е част, щрих от антибългарска кампания, която не знам кой и с какви цели е провокирал”. Коментарът се отнасяше за филма на Би Би Си на Кейт Блюит “Изоставените деца на България”.
“Президентът Георги Първанов не бива да се поддава на информациите и внушенията от българското правителство, че срещу нас има организиран заговор”. Това заяви за БГНЕС проф. Кръстьо Петков по повод изявлението на Първанов за филма. “Нито ЕС, нито Великобритания, а още по-малко МИ-5, както смятат някои правителствени люде, са заинтересовани да ни компрометират на базата на състоянието на домовете за деца с увреждания”, каза Петков.

...още




Филмът за Могилино е част от антибългарска кампания

Това каза вчера на форум за децата в Русе президентът Георги Първанов

Силвия Николова

"Мен дълбоко ме смути онзи филм, който не е направен с любов към България, който е част, щрих от антибългарска кампания, която не знам кой и с какви цели е провокирал." Това заяви президентът Георги Първанов при откриването в Русе на дискусията на тема "За децата на България - открито и ангажирано". Коментарът се отнасяше за филма на ВВС на Кейт Блюит "Изоставените деца на България". "В този филм има неща, които ние си ги знаем не по зле", каза още държавният глава. Например репликата на една от жените за целите в работата й - "да го подсушиш, да го облечеш, да го нахраниш". Това не е достатъчно амбициозно за модерна европейска държава, каквато трябва да бъдем, каза държавният глава. Вчерашната дискусия в Русе бе част от инициативата на президента "Българските дебати". В своето встъпление той посочи още, че в страната има 144 заведения за деца, от които 25 са за малчугани с увреждания.
БГНЕС припомни, че филмът за Могилино, който е сниман в продължение на девет месеца в дома за деца с умствени увреждания в русенското село Могилино, ужаси Великобритания. Домът в с. Могилино е на подчинение на община Две могили. В него живеят 69 деца с умствени увреждания, за които се грижи персонал от 40 души. Домът има три предписания за затваряне и това е трябвало да стане до една година, а около 20 младежи над 18 години е трябвало да бъдат преместени в други социални заведения, а децата - в други домове или приемни семейства.
Необходими са цялостни разисквания за смисъла, състоянието, контрола и адекватната закрила на децата с разписани реални и изпълними решения. Като при това излъчваме сходни, а не разнопосочни послания, каза още Георги Първанов вчера, когато бяха дискутирани най-острите проблеми, свързани с отглеждането и развитието на децата, състоянието на детското здравеопазване и домовете за тях. Амбицията на срещата е да бъде привлечено общественото внимание върху този стратегически за обществото ни приоритет - да се формулират конкретни идеи и предложения, да се обединят усилията на държавата, гражданското общество и бизнеса в неговата реализация. За участие бяха поканени представители на държавни институции и местната власт, на неправителствени организации, директори на специализирани институции за деца в неравностойно положение, представители на бизнеса и на медиите. Форумът се осъществява с медийната подкрепа на БНТ, Би Ти Ви и Нова телевизия. В работата на форума участва и представителка на ДУМА (Силвия Николова - б.р.).
Георги Първанов подчерта още, че българското законодателство в социалната сфера и грижата за децата е на европейско равнище. Той обаче не изключи възможността законите да се актуализират, когато това се налага. Проблемът е, че 90 на сто от децата в домове са с родители, които на всеки 6 месеца предявяват правата си и така лишават наследниците си да намерят своя шанс в нова семейна среда, изтъкна Първанов. Искам да чуя какво става и с грижата за майките, семействата и отговорното родителство, подчерта той. Държавният глава съобщи, че се обмисля възможността с набрани средства по инициативата "Българската Коледа" да бъдат обзаведени родилни домове с нова апаратура за пренатална диагностика, с която да се прави наблюдение и ранно откриване на неродени с увреждания.

10.03.2008

събота, 8 март 2008 г.

Св. Андрей Критски и неговият канон

Св.Андрей Критски, манускрипт, ХІІ век

Великият пост започва от понеделник с една красива църковна традиция, датираща от края на Х - началото на ХІ век. От понеделник до четвъртък вечер в православните храмове се отслужва т.нар. покаен канон на свети Андрей Критски. Това красиво великопостно музикално-поетично произведение е наречено така по името на своя автор св. Андрей архиепископ на Крит. Починал е в +720 година, паметта му се отбелязва на 4 юли.
За тези, които са се решили на пост, но нямат възможност да посещават канона, могат да го слушат и да си го запишат (MP3). Препоръчва се за запис да ползвате Explorer, тъй като на някои компютри чрез Muzilla Firefox може да се осъществи само прослушване.


Великий Покаянный Канон Св. Андрея Критского - текст

Понеделник, первата седмица Великия пост

1

Первая песнь: Помощник и Покровитель - 4.08

3.870 мб.

2

Вторая песнь: Вонми небо - 4.23

3.118 мб.

3

Третья песнь: На недвижимом Христе - 3.01

2.828 мб.

4

Четвертая песнь: услыша пророк пришествие Твое, Господи - 5.55

5.544 мб.

5

Пятая песнь: От нощи утренююща, Человеколюбче - 3.48

3.574 мб.

6

Шестая песнь: Возопи всем сердцем моим к щедрому Богу - 3.08

2.944 мб.

7

Кондак: Душе моя, душе моя, востани, что спиши? - 2,27

2.298 мб.

8

Седьмая песнь: Согрешихом, беззаконновахом, неправдовахом пред тобою - 4.40

4.372 мб.

9

Восьмая песнь: Егоже воинства Небесная славят - 4.29

4.208 мб.

10

Девятая песнь: Безсеменнаго зачатия Рождество несказанное - 8.04

7.554 мб.

Вторник, первата седмица на Великия пост

11

Первая песнь: Помощник и Покровитель - 4.21

4.072 мб.

12

Вторая песнь: Вонми небо - 3.45

3.512 мб.

13

Третья песнь: Утверди Господи - 3.12

3.004 мб.

14

Четвертая песнь: услыша пророк пришествие Твое, Господи - 4.50

4.526 мгб.

15

Пятая песнь: От нощи утренююща, Человеколюбче - 3.41

3.456 мгб.

16

Шестая песнь: Возопих всем сердцем моим к щедрому Богу - 3.30

3.292 мгб.

1

Кондак: Душе моя, душе моя, востани, что спиши? - 2.07

1.996 мгб.

2

Седьмая песнь: Согрешихом, беззаконновахом, неправдовахом пред Тобою - 4.13

3.958 мгб.

3

Восьмая песнь: Егоже воинства Небесная славят - 4.04

3.814 мгб.

4

Девятая песнь: Безсеменнаго зачатия Рождество несказанное - 6.29

6.082 мгб.

Сряда, первата седмица Великия пост

5

Первая песнь: Помощник и Покровитель - 4.33

4.276 мгб.

6

Вторая песнь: Вонми небо - 6.30

6.100 мгб.

7

Третья песнь: Утверди Господи - 4.39

4.358 мгб.

8

Четвертая песнь: услыша пророк пришествие Твое, Господи - 5.19

4.990 мгб.

9

Пятая песнь: От нощи утренююща, Человеколюбче - 4.23

4.112 мгб.

10

Шестая песнь: Возопих всем сердцем моим к щедром у Богу - 3.29

3.268 мгб.

11

Кондак: Душе моя, душе моя, востани, что спиши? - 2.16

2.140 мгб.

12

Седьмая песнь: Согрешихом, беззаконновахом, неправдовахом пред тобою - 4.26

4.152 мгб.

13

Восьмая песнь: Егоже воинства Небесная славят - 4.07

3.870 мгб.

14

Девятая песнь: Безсеменнаго зачатия Рождество несказанное - 6.32

6.134 мгб.

Четвъртък, първата седмица на Великия пост

1

Первая песнь: Помощник и Покровитель - 4.18

4.028 мгб.

2

Вторая песнь: Видите, видите, яко Аз есмь Бог - 4.39

4.368 мгб.

3

Третия песнь: Утверди Господи - 3.22

3.154 мгб.

4

Четвертая песнь: услыша пророк пришествие Твое, Господи - 6.07

5.732 мгб.

5

Пятая песнь: От нощи утренююща, Человеколюбче - 3.34

3.354 мгб.

6

Шестая песнь: Возопих всем сердцем моим к щедрому Богу - 3.34

3.354 мгб.

7

Кондак: Душе моя, душе моя, востани, что спиши? - 2.22

2.222 мгб.

8

Седьмая песнь: Согрешихом, Беззаконновахом, неправдовахом пред Тобою - 5.14

4.910 мгб.

9

Восьмая песнь: Егоже воинства Небесная славят - 4.54

4.604 мгб.

10

Девятая песнь: Безсеменнаго зачатия Рождество несказанное - 7.08

6.682 мгб.

Ако нямате текста на канона на църковно-славянски, можете да се снабдите от линковете по-долу:

В понеделник, първата седмица на Великия пост

Във вторник, первата седмица на Великия пост

В сряда, первата седмица на Великия пост

В четвъртък, первата седмица на Великия пост

Портал от храма на св. Андрей Критски, съхраняван в Истанбулския археологически музей





петък, 7 март 2008 г.

Реакции

Преди малко повече от месец публикувах във в. "Дума", където работя, интервю с г-н Ахмед Юсеин - депутат от ДПС и зам.-председател на комисията по вероизповеданията и правата на човека в 40-о Народно събрание. Както и очаквах, представители на някои християнски деноминации го "атакуваха" с декларация за намеренията му да внесе проект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията.
Оказва се, че нормативният акт, макар и приет преди две години, все още е обект на спорове.
Аз лично няма да ви отекчавам със собствен коментар. Оставям тази възможност на вас.

11 църкви скочиха

срещу депутат

Силвия Николова,
в-к "Дума", 07.03.2008 г.

Единадесет църкви се обявиха вчера срещу намерението на депутата от ДПС и зам.-председател на комисията по вероизповеданията Ахмед Юсеин за промени в Закона за вероизповеданията. Те не са съгласни с намерението на народния представител да предложи занапред нови религиозни групи да се регистрират при долен праг около 2000 техни членове. Повод за негодуванието на пасторите от 11-те църкви стана интервю на депутата Ахмед Юсеин, дадено за ДУМА и публикувано в броя на вестника от 1 февруари.
Въвеждането на минимален брой членове на една религиозна общност за регистрация от държавата би довело до дискриминиране на правото на вярващите при сдружаването им, се казва в тяхна декларация до председателя на Народното събрание Георги Пирински, до комисията по вероизповеданията, дирекцията по вероизповеданията при МС, дипломатически мисии и медии. В нея те настояват да бъде спряна инициативата за промяна на Закона за вероизповеданията.
---------------------------------
P.S. Декларацията е подписана от: Национален алианс "Обединени Божии църкви"-София (пастор Ив. Хазърбасанов), Българска свободна църква-София (пастор Евгений Найденов), Християнска църква "Месия"-Стара Загора (пастор Любо Петков), Национален християнски център-Пловдив (пастор Светослав Петров), Християнска църква ДАВ България (апостол Тихомир Тенев), Християнска църква "Ел Шадаст" (пастор Красимир Партовски), Апостолска реформирана църква (пастор Калоян Курдоманов-пълномощник), Апостолска християнска църква (пастор Пламен Цолов), Божия църква в България (подпис не се чете), Българска евангелска църква-Казанлък (пастор Генчо Буюклиев), Българска реформирана презвитерианска църква (пастор Ким Хо Донг).

Ахмед Юсеин:

96 вероизповедания за България са много

Необходим е спешен ремонт на закона за регистрацията им, казва депутатът от ДПС

Ахмед Юсеин е роден на 17 септември 1948 в Момчилград. Завършил е биология. Народен представител е от парламентарната група на ДПС, бил е депутат от 38-ото и 39-ото Народно събрание. Заместник-председател е на парламентарната комисия по правата на човека и вероизповеданията и е член на комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.

Разговаря Силвия Николова

- Г-н Юсеин, преди броени дни по време на обсъжданията за въвеждане на история на религията в училищата вече като задължителен предмет отново се разгоряха страстите. Когато не се водят разговори по този въпрос, сякаш всички искат точно така той да бъде уреден, а като се седне на работната маса, все има сърдити. Защо, според вас, се получава такова разминаване?
- Ние, депутатите от комисията по вероизповеданията и правата на човека, се радваме, че най-сетне тези дебати са динамични. Но би трявало да се види и другата страна на въпроса - да има и дебати за това вътре в семейството. Необходимо е родителите също да решат, да бъде чут и техният глас, защото годините на атеистично възпитание в България дадоха своето. В повечето семейства в нашата страна религията е само на битово ниво, практикуват се само обичаите на празници. Освен това Законът за образованието регламентира строго колко учебни часа седмично са по силите на едно дете според неговата възраст. Аз лично нямам нищо против история на религиите да бъде задължителен предмет. Но, когато го въведем като такъв, няма ли да има реакция от страна на родителите. Затова е необходимо в дебатите да се включат и родителите, а едва след това ние в комисията да решим дали да одобрим и предложим за пленарна зала проектът на Светия синод на Българската православна църква или изготвения от обществения съвет под ръководството на проф. Георги Бакалов.
- Според вас колко са оптималните часове седмично по този предмет, ако той стане задължителен?
- Един час седмично е достатъчен, но в началния курс не бива да започва от първи клас. В нашата етническа общност децата изучават по-стабилно български език, защото в някои семейства той се говори, но в други - се набляга на майчиния език. Но не е проблем да се започне от втори клас. Трябва да се отчита и фактът, че като цяло България е православна страна, макар и хората да са толерантни и всички религии да са уважавани. Затова, независимо че сега дебатирахме само проекта на обществения съвет, трябва да изслушаме и мнението на БПЦ. Преди да гласуваме, е нужно да се информираме и как е решен този въпрос в страните, приели, че трябва да има такова обучение в училищата. Ще трябва да се допитаме и до Министерството на здравеопазването, откъдето ще ни кажат какъв е допустимият капацитетът за натовареност на учебния процес на децата. Едва след това можем да пристъпим към взимане на решение. Във всички случай по отношение на изучаването на религия в училищата ние сме закъснели.
- Какво ви дава основание да мислите така?
- Навлизането на други, нови вероизповедания в нашата страна и тяхната регистрация прави така, че центърът на тежестта може да се измести.
Всички представени политически сили в българския парламент на думи са съгласни, че трябва да има ремонт на Закона за вероизповеданията. Остава да го докажат и на дела. Лично аз ще поставя скоро този въпрос в комисията, защото от една седмица се водят дебати по въпроса за изучаване на религия задължително.
- За каква точно промяна ще настоявате?
- Предложението ми ще бъде да се въведе праг на членовете при за регистрацията на вероизповеданията.
- Към момента са регистрирани 96 вероизповедания за 7-милионна България. Вярно ли е, че данъчните облекчения и освобождаването от мита и такси са в основата на това роене?
- Аз ще предложа на комисията да бъдат събрани данни относно дейността на тези вероизповедания от финансовите органи, от данъчните органи и от Дирекцията по вероизповеданията. Грубо погледнато, има няколко доста смущаващи факта?
- Кои са те?
- В България към момента има регистрирани 11 ръководства на Баптистката църква, на тези от кръга на Българска Божия църква 5 регистрирани ръководства. Нужно ли е това?!
Ние сме страна толерантна и никой никому не пречи да изповядва свободно своите религиозни убеждения. България е приела Европейската харта за правата на човека. Самите ние от ДПС от основаването си пледираме за спазване на правата на човека и на религиозните общности. Но по отношение на роенето и регистрацията си мисля, че трябва да се премахне тази анархия. Освен това, проучвайки опита на другите страни, аз се натъквам на няколко интересни факта. Испания например, която е страна членка на Европейския съюз, си е въвела праг за регистрация на вероизповедание от 20 000 човека. Словакия - по-млада членка, приела е този праг да е 5000. Сега научавам, че едва след влизането си в ЕС Румъния е приела своя закон за вероизповеданията с праг за регистрация. У нас такова ограничение, такъв праг няма.
- Значи ние с вас сега отиваме в Софийски градски съд и си регистрираме едно вероизповедание.
- Да, напълно възможно е да си регистираме. Примерно вие ще заявите, че вярвате в единия лъч на слънцето, аз - в другия, и сме готови. Хоп, ето ни с ново вероизповедание. И никой няма да ни спре, независимо че сме само двама души.
- После какво ще правим?
- Започваме да ходим по света, както го правят регистрираните нови вероизповедания. Намираме си спонсори, харчим им парите. Колкото до стоките, режимът малко се затегна. Шега, шега, но ето така правят някои, колкото и смешно да звучи.
В дебатите за регистрационния режим на наша страна трябва да бъдат и правозащитните организации. Заедно с тях трябва да си помислим има ли го този проблем, нормално ли е или не е нормално да има толкова много вероизповедания в 7-милионна България. Ако това не е нормално, трябва да се намери съответната формула.
Вярно е, че САЩ е най-либералната страна по отношение на регистрацията. Питам се обаче, защо нейните сателити от години - Германия, Франция, Италия, Белия и някои други, не са възприели нейния либерален режим? А ние, страната, която отскоро сме в ЕС и отскоро получихме по-големи права, изведнъж се съгласяваме на толкова либерален режим?
- Имате ли отговор?
- Нямам. Само гадая. Атакуват ни, че по света имало и по-либерални режими от нашия. Аз нямам нищо против да сме с либерален режим, но да няма злоупотреба със средствата от спонсори и от държавата и те да не се използват за нерелигиозна дейност.
- Каква минимална бройка за регистрация бихте предложил вие?
- Трябва да сме реалисти. Действалите преди 1944 г. вероизповедания са не повече от седем-осем. Първо трябва да видим дали въвежданият праг няма да ги засегне. Това ще бъде тема на разговор в комисията. След това ще трябва да решим дали този праг да бъде приложен и към тези към датата на приемането на Закона за вероизповеданията, а те са деветнадесет. После трябва да преценим дали е допустимо да има регистрирани многобройни ръководства, както е при Баптистката църква сега например. За мен това не е нормално, те трябва да се разберат помежду си, но да се пракрати тази практика. Необходимо е да огледаме юридически по отношение на регистрационния праг как стоят нещата в Европейския съд по правата на човека, защото иначе всички тези вероизповедания ще тръгнат да съдят България за нарушаване на техните религиозни права. И ако ни осъдят, държавата ще плаща от парите на данъкоплатците.
- Само по този проблем ли работи комисията напоследък?
- Другият проблем е връщането на имотите на вероизповеданията. Засега този процес най-добре върви при католическата църква и юдейското вероизповедание. Най-зле сме ние, мюсюлманите, и православните заради вътрешни неразбории в ръководствата ни, независимо че сме най-големите вероизповедания.
- Има няма, не мине време, и някой започва да говори, че съмнителни ислямски проповедници шетат из България и промиват мозъците на хората. Към днешна дата имате ли сигнали за такава дейност?
- През парламентарните избори през 2005 г. някои колеги от "Атака" отново заговориха. Тогава цялата комисия отидохме в пловдивското село Устина и Момчилград и се установи, че няма такава дейност. След 11 септември ние, мюсюлманите, треперим повече от останалите в България, да не стане нещо на тази основа в нашата страна. Затова мюсюлманското вероизповедание, когато има съмнения, веднага алармира Главното мюфтийство. Така стана с организацията "Ахмадия" в Благоевград. Едва седмица след започване на тяхната дейност механизмът се задвижи и те вече не действат. Този случай очерта друг проблем. България трябва да повдигне въпроса в ЕС за религиозните общности, които са регистирани на територията на Европейската общност. Оказа се, че ръководството на организацията "Ахмадия" е в Пакистан, което е регистрирало свой клон в Лондон. Точно този клон от Лондон беше се регистрирал в Благоевград. По европейското законодателство регистрираните в религиозни групи в която и да е страна на ЕС имат право да се регистрират в съответните окръжни и на това ниво съдилища в други страни членки на ЕС и да развиват дейност.

В-к Дума",
01.02.2008 г.