петък, 25 април 2008 г.

Великден

Свято място пусто не остава

Фамилия от кв. "Дървеница" се отказа от апетитни земи и ги дари за градеж на храм

Силвия Николова
в. "ДУМА", 26 април 2008 г.

"Свято място пусто не остава", твърди една руска поговорка. Оказва се, че тя е валидна и за нашите географски ширини, поне що се отнася до едно място в столичния комплекс "Младост 1". На последната спирка на тролейбус 5 от известно време е побит грозноват железен кръст с лаконичния надпис: Храм "Преображение Господне". В подножието винаги има положени свежи цветя, понякога в импровизиран свещник от тухла мъждукат вощеници. Някои от минаващите оттук възрастни, а и не само възрастни обитатели на "Младост 1" и съседния квартал "Дървеница", се прекръстват или поне спират, преди да продължат нататък.
Оказва се, че това е едно от трите божии места, както ги наричат хората тук. Другите две са девическия манастир "Свети пророк Илия" между първи и втори микрорайон на "Младост" и храма "Свети Георги Победоносец" в квартал "Дървеница".

Отец Димитър Вукадинов е оптимист: "Само да положим темелите,
спонсорите ще дойдат."

Някога на мястото с железния кръст е имало параклис "Свети Спас" - народното название Възнесение Христово - събитие, според евангелията, състояло се на 40-я ден от Възкресение Христово, което посрещаме утре. В края на 60-те години той е разрушен, но теренът е запазен. На него не са застроени панелки, оцелял е като по чудо между съседните сгради на посолствата. Едва през последните две години в непосредствена близост до него е вдигната нова жилищна сграда. Кръстът пък е побит като паметен знак по инициатива на енорийския свещеник отец Димитър Вукадинов от храма "Свети Георги Победоносец" в кв. "Дървеница". Но и като знак за бъдещ строеж на черква, която ще се нарича "Възнесение Господне".
Оказва се, че мястото е дарено за градежа от съвсем небогата фамилия от "Дървеница". В този район квадратният метър земя в строеж вече се търгува за стотици евро. Въпреки това обаче покойната пенсионерка Цветанка Карадашка не се замисля и за миг. Преди две години тя потвърждава в общината дарителския акт на нейната майка от преди повече от половин век земята да бъде дарена на църквата и на нея да бъде възстановена съборената сграда при това не само като параклис, но като храм с помещения за социална дейност и неделно училище. С инициативата по бъдещият строеж, за който вече проектите и разрешителните за строеж са готови, се е заел отец Димитър Вукадинов.
Мария Карадашка-внучката на дарителката (в ляво)
и Лазарина Христова при оброчния кръст

По подобен начин някога същият този терен е дарен от майката на Цветанка - Спаса Тодорова Стоичкова от някогашното село Дървеница. Наследниците й, пряка от които сега е Мария Карадашка, не знаят кога точно е родена тяхната баба. Помнят само, че тя е починала през есента на 1978 г. По изчисленията на внучката й Мария бабата се е споминала на около 84 години.
Тя обаче пази до подробности предавания устно в рода разказ за живота на благочестивата Спаса.
"Преди да стигне до идеята да дари земята за градеж на параклис, в продължение на девет години баба е била на легло. През това време периодично й се присънвало, че трябва да дари точно това парче от земята си за параклис, сънувала дори неговото име. От момента, в който тя взела решението да го предостави, здравето й започнало да се подобрява", разказва внучката Мария. Впоследствие тя дори наглеждала градежа, за който с дарения в пари, материали, и най-вече с доброволен труд се включили нейните съселяни. Според преданието във фамилията той бил завършен около 1935-1936 г., а скоро след това и осветен. В продължение на три десетилетия, колкото той е съществувал, за него са се грижили монахините от близкия манастир "Свети пророк Илия".
"Параклисът беше на север от нашата обител, близо до днешния блок 70 в "Младост 1". Към него имаше и две стаички. През Средновековието там имало голям манастир, но турците, след като завладели нашата страна, разрушили и заличили светинята. Когато баба Спаса от село Дървеница дарила мястото и започнал строежа, работниците се натъкнали на много кости на избити християни. По време на Втората световна война войници копаеха окопи тук и все изкопаваха човешки кости на непогребани хора", разказва престарялата игуменка на манастира Анисия. Тя е убедена, че Господ ще помогне на желанието на отец Димитър на святото място да бъде построен храм.
Пенсионерката Таня Стоянова не
хваща вяра, че тук ще има църква

Старци от енорията разказват, че на метри от параклиса е имало изворче, за чиято вода се твърдяло, че била лековита. Някога софиянци впрягали файтони и с целите си домочадия идвали в нивята на село Дървеница (на тяхно място е днес "Младост 1"), за да се измият за здраве в него и да си налеят вода, която пазели и пиели пестеливо като светена. За него спомня 79-годишната Таня Стоянова, софиянка. Някога тя също е идвала тук със своите
родители и е слушала различни истории за чудни изцеления. Тя си спомня и някогашния параклис "Свети Спас", край който на Преображение Господне всяка година се събирал много народ на молебен и за курбан. После той бил разрушен. Заради строежа на посолствата, а в последните три-четири години и строежа на нови сгради, мястото е съвършено променено. Възрастната жена се радва, че сега святото място е обозначено с кръст и на него пак се правят курбани на празници. Когато научава, че тук ще се вдига храм, при това не само параклис, но и черква с помещения за социална дейност и неделно училище, тя не вярва, че това е възможно да се случи. Учудва се, че теренът е предоставен от наследниците за богоугодно дело вместо да го продадат и на него да бъде построена поредната бизнес сграда или скъп жилищен блок.
"Вие сериозно ли говорите? Не може да бъде! Радвам се, много се радвам. Само да не се шегувате, че с такива неща шега не бива", казва възрастната жена. Таня Стоянова е дошла при металния кръст без специален повод, ако не се брои този, че иска да се помоли някъде на свято място по време на Страстната седмица преди Възкресение Христово, но краката не я държат нито да преодолее стръмните стъпала между "Младост 1" и "Дървеница", още по-малко да пътува до центъра на София, за да отиде на църква. От тридесетина години тя живее в комплекса.

Дарителката Спаса Стоичкова
и дъщеря й Цветана


По спомени на друга жителка на кв. "Дървеница"- Лазарина Христова, параклисът "Свети Спас" е разрушен през 1966 г., до началото на 70-е все още е имало отломки от него, сред които играели децата. Някои от предметите в него, както и няколко икони, са запазени в близкия манастир "Свети пророк Илия". Вярващите от инициативната група за градежа на новия храм, в която е и Христова, се надяват някои от предметите да бъдат върнати отново на черквата след завършване на градежа. Вече има желаещи да станат и негови дарители. Очаква се темелите на божия дом да бъдат положени през лятото.

Алтернатива

Родители не само за пред хората

Красимира и Явор Константинови изпитват на свой гръб радостта и трудностите на приемното семейство

Силвия Ангелова

в. "ДУМА", 21 април 2008 г.

Ако човек мине случайно покрай спретнатата къща с просторен двор в Бистрица и чуе оживената глъч на деца в него, неизбежно ще се възхити: "Ето, че и българи се решават на многобройна челяд." Цифром и словом децата на семейство Красимира и Явор Константинови са четири. С една малка особеност, че техни родни са само две - Юлия на 10 години и Мартин на 27. Останалите две в дома им довежда съдбата, както самите те обясняват. Но те не само ги наричат свои, но се и грижат за тях така, както би се грижил всеки родител.
По-малката, Александра, са взели преди година и половина от дома за деца в кв. "Драгалевци" и след продължителни митарства по различни служби са станали нейни приемни родители. Към по-голямото момиче - 17-годишната Анджи нямат такъв юридически ангажимент, но й помагат като на свой, близък човек.
Александра със своите приемни родители
Първото цвете, което поднася Александра за 8 март

е на приемната си майка
По-малката, Александра, са взели преди година и половина от дома за деца в кв. "Драгалевци" и след продължителни митарства по различни служби са станали нейни приемни родители. Към по-голямото момиче - 17-годишната Анджи нямат такъв юридически ангажимент, но й помагат като на свой, близък човек.
Красимира и Явор Константинови са от все още малкото български семейства, престрашили се да станат приемни. При това те са приемни семейства на доброволен принцип, за което не получават нито лев от държавата, за разлика от т.нар. професионални приемни семейства, на които хазната плаща издръжката на приетите от тях деца, както и осигурява възнаграждение на поне единия приемен родител и неговите осигуровки.
Имаме възможност да помагаме, затова не пожелахме да получаваме средства. Всички разходи поемаме ние и това ни радва, казва лаконично Красимира и измества разговора към децата и техните успехи.
Приемната им дъщеря Александра е при тях от 2006-а. Дъщеря им Юлия и синът им Мартин я приели съвсем спокойно без нито капка ревност. Те не само са свикнали с мисълта, че човек трябва да помага на нуждаещите се, но го правят и на практика. От години, всяко лято, те посещават фестивала за изкуства на питомци от домове за деца и юноши, лишени от родителски грижи, който се провежда в село Овачевци и е организиран от фонд "Детство". Вече десетилетие Красимира е доброволка към фонда. Именно на един такъв фестивал видели момиченцето, а после, при една от дарителските си инициативи го срещнали повторно в социалния дом в кв. "Драгалевци".
Докато уреждали документите си за приемно семейство в социалната служба в район "Красно село" се запознали с Анджи - момиче, отглеждано само от майка си. 17-годишната девойка е отличничка във Втора френска гимназия в комплекс "Люлин". Двамата преценили, че могат да подпомагат и нея, дори без да се налага тя да им става приемна дъщеря. Оттогава досега момичето им гостува всяка ваканция и в почивните дни, водят я на море със себе си и на екскурзии. Намислили са и изненада за абитуриентския й бал, който е след месец. Девойчето е решило да следва право. Затова още от миналата година нейните благодетели са я записали на двегодишни подготвителни кандидат-студентски курсове по история и български език.
Спряхме се на Александра, защото се оказа, че е дете с проблем в документите и затова не може да бъде осиновено, независимо че няма никакви близки, които да я посещават. Видяхме, че тя е обречена да израсне в домове, а след пълнолетие - да попадне неясно къде, споделя Константинова.
Проблемът на момиченцето е, че няма българско гражданство. Майка й е чужденка, социалните служби не могат да я открият от години, не е ясно дали въобще е в България. За бащата няма достатъчно данни. Детето няма никакви спомени за нея. След повече от година митарства из различни ведомства, то вече има личен номер за чужденец. С това обаче проблемите не са останали в миналото. Оказва се, че като на чужденка, трябва да й бъде изваждано разрешително за пребиваване. Семейството се борило то да е постоянно, но засега успяло да вземе разрешително за пребиваването на Александра само за една година. Таксата са него е 500 лева и е за сметка на семейството.
Проблемът дори не е в парите, макар че всички документи струват пари, колкото във факта, че нормативните документи у нас не предвиждат изключения от общия ред, каквото е този с нашата приемна дъщеря, казва Красимира Константинова. Тя е родена в България, но няма други близки тук, не се знае къде са роднините й, не може да бъде екстрадирана при тях. Не получихме разбиране за постоянно разрешение от оторизираните за това служби, но продължаваме да се борим и няма да се откажем, зарича се тя. Всеки път, когато трябва да се извади поредното разрешение за пребиваване, семейството се притеснява, че няма гаранции дали то ще бъде издадено. Конcтантинови се надяват на по-скорошното приемане на новия Семеен кодекс, който би разрешил не само проблема на тяхната приемна дъщеря, но и този на повечето изоставени деца в домовете. Текст в него предвижда дете чужденец, като Александра да бъде осиновявано по същата процедура, по която и българските. Другият проблем е, че приемните родители са натоварени с много отговорности, но нямат много права. Ако например се наложи то да бъде оперирано, трябва да се иска съгласието на биологичната майка или баща. В повечето случаи обаче те не могат да бъдат открити или излежават присъда в затвора.
Много се надяваме на по-скорошно приемане на новия Семеен кодекс, за да уредим най-сетне положението на детето, казва Красимира и уточнява, че със съпруга си вече са говорили за възможността да осиновят Александра. Впрочем не само те, но и малката отдавна ги нарича "мама" и "тати", неразделна е от сестра си Юлия и дори двете учат в едно и също училище, а след обяд подготвят уроците си в един и същи детски център. Любимите им почивни дни са, когато при тях е синът на семейството - Мартин, който живее отделно, защото знаят, че ще ги заведе на цирк, сладкарница, басейн и въобще ще им осигури всякакви глезотии. Иначе в делник правилата вкъщи са строги. В 20.30 ч. момичетата са в леглата, до 21 часа трябва да са заспали. Изключения не се правят нито, когато има гости, нито за филм по телевизията. Но пък наваксват пропуска, като двете си ходят тайно "на гости" в стаите, за да си играят или да четат книжки.
Независимо от опита си с две отгледани собствени деца, Константинови общуват активно и с други приемни семейства, за да обменят опит и споделят трудностите, които срещат в отглеждането и възпитанието на хлапетата. Те осъществяват своите контакти с помощта на фондация "Приятели 2006", която от скоро е създала мрежа за общуване на приемните семейства и център за подпомагането им от психолог, юрист или социален работник според нуждите. Помежду си приемните родители се шегуват, че за своите деца не са търсили чужда помощ, но чуждите се стараят да отглеждат по книга. Защото отговорностите са много по-големи. Изглежда заради тях броят на приемните семейства у нас е все още твърде нищожен.
Краси Константинова с родната си дъщеря Юлия и приемната Александра
Красимира и Явор Константинови са от все още малкото български семейства, престрашили се да станат приемни. При това те са приемни семейства на доброволен принцип, за което не получават нито лев от държавата, за разлика от т.нар. професионални приемни семейства, на които хазната плаща издръжката на приетите от тях деца, както и осигурява възнаграждение на поне единия приемен родител и неговите осигуровки.
Имаме възможност да помагаме, затова не пожелахме да получаваме средства. Всички разходи поемаме ние и това ни радва, казва лаконично Красимира и измества разговора към децата и техните успехи.
Приемната им дъщеря Александра е при тях от 2006-а. Дъщеря им Юлия и синът им Мартин я приели съвсем спокойно без нито капка ревност. Те не само са свикнали с мисълта, че човек трябва да помага на нуждаещите се, но го правят и на практика. От години, всяко лято, те посещават фестивала за изкуства на питомци от домове за деца и юноши, лишени от родителски грижи, който се провежда в село Овачевци и е организиран от фонд "Детство". Вече десетилетие Красимира е доброволка към фонда. Именно на един такъв фестивал видели момиченцето, а после, при една от дарителските си инициативи го срещнали повторно в социалния дом в кв. "Драгалевци".
Докато уреждали документите си за приемно семейство в социалната служба в район "Красно село" се запознали с Анджи - момиче, отглеждано само от майка си. 17-годишната девойка е отличничка във Втора френска гимназия в комплекс "Люлин". Двамата преценили, че могат да подпомагат и нея, дори без да се налага тя да им става приемна дъщеря. Оттогава досега момичето им гостува всяка ваканция и в почивните дни, водят я на море със себе си и на екскурзии. Намислили са и изненада за абитуриентския й бал, който е след месец. Девойчето е решило да следва право. Затова още от миналата година нейните благодетели са я записали на двегодишни подготвителни кандидат-студентски курсове по история и български език.
Спряхме се на Александра, защото се оказа, че е дете с проблем в документите и затова не може да бъде осиновено, независимо че няма никакви близки, които да я посещават. Видяхме, че тя е обречена да израсне в домове, а след пълнолетие - да попадне неясно къде, споделя Константинова.
Проблемът на момиченцето е, че няма българско гражданство. Майка й е чужденка, социалните служби не могат да я открият от години, не е ясно дали въобще е в България. За бащата няма достатъчно данни. Детето няма никакви спомени за нея. След повече от година митарства из различни ведомства, то вече има личен номер за чужденец. С това обаче проблемите не са останали в
В Германия
миналото. Оказва се, че като на чужденка, трябва да й бъде изваждано разрешително за пребиваване. Семейството се борило то да е постоянно, но засега успяло да вземе разрешително за пребиваването на Александра само за една година. Таксата са него е 500 лева и е за сметка на семейството.
Проблемът дори не е в парите, макар че всички документи струват пари, колкото във факта, че нормативните документи у нас не предвиждат изключения от общия ред, каквото е този с нашата приемна дъщеря, казва Красимира Константинова. Тя е родена в България, но няма други близки тук, не се знае къде са роднините й, не може да бъде екстрадирана при тях. Не получихме разбиране за постоянно разрешение от оторизираните за това служби, но
Александра, Анджи и Юлия (от ляво на дясно)
продължаваме да се борим и няма да се откажем, зарича се тя. Всеки път, когато трябва да се извади поредното разрешение за пребиваване, семейството се притеснява, че няма гаранции дали то ще бъде издадено. Конcтантинови се надяват на по-скорошното приемане на новия Семеен кодекс, който би разрешил не само проблема на тяхната приемна дъщеря, но и този на повечето изоставени деца в домовете. Текст в него предвижда дете чужденец, като Александра да бъде осиновявано по същата процедура, по която и българските. Другият

Съботна разходка на Витоша

проблем е, че приемните родители са натоварени с много отговорности, но нямат много права. Ако например се наложи то да бъде оперирано, трябва да се иска съгласието на биологичната майка или баща. В повечето случаи обаче те не могат да бъдат открити или излежават присъда в затвора.
Много се надяваме на по-скорошно приемане на новия Семеен кодекс, за да уредим най-сетне положението на детето, казва Красимира и уточнява, че със съпруга си вече са говорили за възможността да осиновят Александра. Впрочем не само те, но и малката отдавна ги нарича "мама" и "тати", неразделна е от сестра си Юлия и дори двете учат в едно и също училище, а след обяд подготвят уроците си в един и същи детски център. Любимите им почивни дни са, когато при тях е синът на семейството - Мартин, който живее отделно, защото знаят, че ще ги заведе на цирк, сладкарница, басейн и въобще ще им осигури всякакви глезотии. Иначе в делник правилата вкъщи са строги. В 20.30 ч. момичетата са в леглата, до 21 часа трябва да са заспали. Изключения не се правят нито, когато има гости, нито за филм по телевизията. Но пък наваксват пропуска, като двете си ходят тайно "на гости" в стаите, за да си играят или да четат книжки.
Независимо от опита си с две отгледани собствени деца, Константинови общуват активно и с други приемни семейства, за да обменят опит и споделят трудностите, които срещат в отглеждането и възпитанието на хлапетата. Явор и Краси с дъщерите
Те осъществяват своите контакти с помощта на фондация "Приятели 2006", която от скоро е създала мрежа за общуване на приемните семейства и център за подпомагането им от психолог, юрист или социален работник според нуждите. Помежду си приемните родители се шегуват, че за своите деца не са търсили чужда помощ, но чуждите се стараят да отглеждат по книга. Защото отговорностите са много по-големи. Изглежда заради тях броят на приемните семейства у нас е все още твърде нищожен.

петък, 18 април 2008 г.

Стигнахме американците

Силвия Николова

в-к "ДУМА", 19 април 2008 г.

Тодор Колев вече не е актуален. А култовата му за началото на 90-те на м.в. песен "Как ще ги стегнем американците?" си е направо демоде. Настигнахме ги поне в едно нещо. Не само ги настигнахме, но сме и на път да ги надминем. И в това няма никакво съмнение.
Вчера се случи това, което мнозина бяха убедени, че един ден ще се случи, само не знаеха кога. Петнадесетгодишен тийнейджър пострада от въздушен пистолет не къде да е, а в училище. Тук няма нищо общо въпросът чий син е той, както и това с какво си е играло момчето и неговите приятелите, нито това дали точно един въздушен пистолет подобава да е играчка в детските ръце. Всекиму е ясно, че точно за детските ръце скрито- покрито няма - нищо вкъщи, нито другаде. Достатъчно е само хлапето да бъде заинтригувано, после Шерлок Холмс да яде ряпа. Въпросът е във факта, че българското школо вече не е безопасно за децата. Нещо повече. Българското школо става все по-опасно за българските деца. И в това също няма никакво съмнение. Тази опасност не е от вчера. За наркодилърите около оградите, а често пъти и не само зад тях, както и за масата щуротии на едно ведомство и подопечните му структури, облечени във власт, да надзирават училищата, вместо да си вършат работата, ката ден творят недомислици по адрес на същите тези български училища. В последните години Министерството на образованието не успя да инициира нищо интересно, което да привлече децата в училище и да завладее вниманието им. Колкото до тяхната безопасност, тя бе предоставена на общините, които, според възможностите си, назначават в тях за охрана служители от някоя общинска фирма, но в повечето случаи дядковци, които нямат сили да опазят и един бостан. Видно е обаче, че тези пропуски никак не смущават просветния ни минисър Даниел Вълчев. Нещо повече. Минути, след като стана ясно за газовия пистолет в 18-о СОУ той заяви: "Не можем да сложим скенери във всички училища, това по-скоро е въпрос на общия ред в учебното заведение, и добави - Не може да се стигне до изключване на всеки ученик, внесъл в училище газов пистолет."
Тук вече коментарът става излишен. Освен може би една полезна препоръка. А тя е да бъдат поставени надписи над всяка школска порта: "Училището не е безопасно за вашите деца!" Повярвайте, табелата няма да натежи на делегирания бюджет на учебното заведение, за който така много са се загрижили мнозина. Но не и за безопасността на българските деца и техния живот.

четвъртък, 17 април 2008 г.

За различните деца

Криворазбраната цивилизация

Силвия Николова

в-к "ДУМА", 18 април 2008 г.

Опит за "възрожденска" трагедия, но с твърде много привкус на комедия, се играе в последния месец в различни структури на родното ни образование. То не бяха актуализации, иновации, европеизации. Все - ации, при това до такава степен с докарване пред пустите му европейци, че някак си неусетно, като наблюдава човек цялото това театро съвсем не на ползу роду, се сеща за "Криворазбраната цивилизация" на Добри Войников. Разликата е само една, че неговата е в пет действия, а сегашната по продължителност го докарва на латиносериал.
Вчера се разбра, че съвсем в духа на "Авропата", както казваше госпожа Злата - булята на хаджи Коста Дюкянджията, се изживява в работата си началничката на Регионалния инспекторат по образованието в Бургас - доц. Таня Борисова. Видно повлияна от духа на Европейския съюз, тя наредила проверка с цел съставяне на становище за закриване на помощното училище - интернат в с. Средец. Така правят в Европа, децата с леки форми на олигофрения могат да учат по облекчени програми, но в общообразователни училища, за да се интегрират по-успешно в обществото. Тук обаче нещата стоят другояче. За разлика от Германия и която и да е избрана произволно средноевропейска страна, у нас т.нар. защитени жилища за хора със специални потребности са все още изключение, а не социална възможност да се подслони в тях нуждаещ се с олигофрения, синдром на Даун или аутизъм без близки, на които би могъл да разчита. Това обстоятелство е известно на всички, но най-добре на хората в сферата на образованието и социалните дейности. Затова настояването на госпожа Борисова за затваряне на помощното училище и интерната към него буди още по-голямо недоумение. Любопитното в случая е, че помощното училище с интернат няма проблеми нито с делегираните бюджети, нито с материалната база. В него се обучават 72 деца с лека степен на интелектуална недостатъчност, с аутизъм и болест на Даун. Ако те бъдат изгонени оттам, нямат къде да завършат образованието си, защото школото е единственото за югоизточна България.
Няма логичен отговор защо училището трябва да бъде закрито. И се натрапва един съвсем нелицеприятен вариант - някой се прави на по-голям светец и от папата. Нали "Авропата" не иска интернати. Пък и какво от това, че пари в бюджета има. Като сложим катинара, ще отчетем малко икономии, та може и да ни похвалят от София. Нали в МОН искат да "оптимизираме" разходите!

Интеграцията - така, както я разбират...

Таборът отива към панелките

Частници ще строят евтино на общинска земя, ако дадат 15% от апартаментите на ромски семейства

Силвия Николова

в-к "ДУМА", 18 април 2008 г.

Деца играят в боклуците край хасковския квартал "Република"

"Джелем, Джелем" или "Неда, мале, бела Неда" е възможно да звучат под един покрив занапред, ако бъде приета стратегията за десегрегация на ромите. Според нея в жилищните блокове, не само общински, но и частни, ще бъдат заселвани с 10%-15% семейства на мургави наши съграждани. По този начин ще бъде избегнато самокапсулирането на циганския етнос и ще бъде постигната неговата по-бърза социализация. Очаква се проектодокументът да бъде внесен в най-скоро време в Столичния общински съвет. Негов автор е председателят на комисията по демографска политика и превенция на социалните рискове в СОС Илия Илиев. Илиев, който е общински съветник от партия ДРОМ, е категоричен, че интеграцията на ромското население трябва да става чрез настаняване в жилищни блокове в кварталите, а не чрез благоустрояване на гетата.

Инструктори от полицията в Монтана организираха турнир по стрелба с боен пистолет за роми

СНИМКИ: Пресфото-БТА

Репортерска проверка на ДУМА обаче установи, че никому не е известно точно колко роми живеят в гетата "Факултета", "Христо Ботев" и "Баталова воденица". Не е ясно и колко са обитателите на бидонвилите между комплексите "Малинова долина-1" и "Малинова долина-2" край Околовръстното шосе. По официални данни от последното перброяване през 2000 г. броят им е 100 000 души. Преброяването е по адресна регистрация, а само малка част от обитателите на такива жилища са регистрирани. Фактически те са с няколко хиляди повече. Другият проблем е, че само малка част от обитателите на гетата имат нотариални актове за собственост или настанителни заповеди, повечето постройки са незаконни, което по същество е самонастаняване. За да стане ясно кой кой е в бидонвилите, Илия Илиев ще предложи специални работни групи по места да започнат преброяване на ромското население. Той ще настоява Комисията по демографска политика и превенция на социалните рискове в СОС да се заеме с въпроса на т.нар. самонастанили се на общински терени, като първо започне от кв. "Баталова воденица" и в най-крайната точна на жилищен комплекс "Люлин", там където започва пътят за Божурище. Там в калта между бараките се варгалят заедно хлапета, прасета, кучета и коне.
Ще им предложим общински жилища за временно настаняване и ще мислим за по-дълготрайното решаване на този въпрос, заяви Илия Илиев. Проблемът обаче е, че през последните години общинските жилища не достигат, тъй като нови не са строени отпреди промените. Стратегията си за десегрегация и интеграция на ромите той ще внесе в столичната комисия по демографска политика и превенция на социалните рискове в понеделник. Пред ДУМА общинският съветник лансира и друга своя, още по-смела идея - да бъдат настанявани роми по задължителна квота не само в общински жилища, но и в такива, които тепърва ще бъдат строени. Столична община би могла да отдава общински терени на частни инвеститори за строеж на жилища, но срещу условието 10-15 на сто от тях да бъдат предназначени за роми. За това изискване инвеститорите ще бъдат обвързвани с договор, заяви Илиев. Той все още обмисля варианта как ще бъдат плащани тези жилища, като се има предвид, че ромското население, като цяло, е неплатежоспособно. Илия Илиев подчерта, че идеята му всъщност е част от стратегията на партия ДРОМ за интеграция на ромското население. На първо време той ще настоява тя да тръгне от столицата, но впоследствие, чрез структурите на партията и представителството й в общинските съвети, ще се търсят възможности за нейното реализиране навсякъде в страната. Наблюденията му показват, че ромското население иска да се социализира, държавата също има такава амбиция чрез различни програми, обществото ни също е готово да ги приеме. Дали това е така на практика ще стане ясно, едва когато се стигне до първите настанявания на ромски семейства в жилищни блокове с преобладаващо друго население.
За да се стигне дотам обаче, СОС трябва да отговори на два въпроса: колко точно са безимотните или малоимотни роми в София, които живеят при крайно примитивни и дори застрашаващи здравето на хората, особено на децата, хигиенни условия, и кой ще плаща на инвеститорите новопостроените жилища, а също така и поддържането им в добро състояние. Защото ясно е, че всеки етнос има своя специфична култура, вековни традиции и естетични вкусове. Както и това, че невинаги те съвпадат с тези на друг етнос, независимо кой е той.

сряда, 16 април 2008 г.

Провокирано

Параграф за дефицитната капка

Силвия Николова

в-к "Дума", 17 април 2008 г.

Да не чуе дяволът, понечва да чукне на дърво всеки път човек, когато се заговори за кръводаряване. Защото ясно е, че у нас кръвта и кръвната плазма не от вчера са дефицит във всяка болница. И в това няма никакво съмнение за никой, който има близък, чакащ за операция. Затова някак си повдига въпроси съобщението на директора на Националния център по хематолигия и трансфузиология доц. Андрей Андреев, направено вчера, че броят на младите кръводарители (между 18 и 30 години) се увеличава. А също и това, че през 2007 г. се е увеличил броят на кръводарителите въобще.
Самият им брой не може да се оспори, защото зад всяка цифра стои конкретно име. Зад името обаче не стои причината, поради която упоменатото лице е дарило кръв, както и това дали то го е сторило под принудата да даде, за да сложат негов близък на операционната маса или е платило на някой "дилър" да му осигури задължителните 4 бележки от "кръводарители". Ако тези случаи се изключат, ще се окаже, че абсолютно доброволните кръводарители са нищожно малко на брой - нещо, за което никой няма право да ги обвинява. Причините са много. Но от този дефицит се оформи цял един "бизнес"- този на осигуряващите кръводарители. Негови представители прихващат купувачите пред всеки център по кръвопреливане в страната пред погледа дори на лекарите. Кръвта на черно в София, пред центъра по кръвопреливане на ул. "Братя Миладинови" удари хилядарка. Толкова струват четири бележки, колкото се изискват за коремна операция например. Наддаването обикновено започва от 200 лв. за една банка от по 450 млл, ако "стоката" е от универсалната нулева група. Цената обаче диктува посредникът, който играе с мизата според платежоспособността на купувача.
Според Закона за кръвта, кръвните продукти и кръвните съставки (гл. 1, чл. 4), нито едно от тези неща, обект на нормативния документ, не може да бъде предмет на възмездна сделка. Оказва се още, че "дистрибуторите" на кръв попадат под ударите на глава 6, чл. 46 от въпросния закон. За такава търговия се предвижда глоба от 1000 лв. при първо и от 10 000 лв. при повторно нарушение. Глобен търговец на кръв обаче няма. Сделките са на четири очи и са недоказуеми. На "търговците" не може да бъде търсена наказателна отговорност по условията на Наказателния кодекс, защото в него не е разписан подобен текст.
Затова не е ли по-разумно, вместо да се съобщават лицеприятни цифри, да се инициира параграф за криминализиране на деянието продажба на кръв.

сряда, 9 април 2008 г.

Колоквиум на "Абагар"

Фондация "Абагар" кани своите приятели и съмишленици на втория за тази година колоквиум, на 18 април от 17.30 ч. в Градската художествена галерия. Темата е: "Свети Франциск - 800 години от неговата метаноя (духовно обръщане)". Разглезеният син на търговец на коприни и гуляйджия, какъвто е бил Франциск дотогава, осъзнава празнотата на водения от него живот. През 1208 г. в него настъпва промяната - онази промяна, толкова нужна на мнозина от нас и днес. Галеното конте захвърля дрехите от кадифе, облича дрипи и за смирение се нарежда до просяците в притвора на храма...
Основен лектор ще бъде архимандрит проф. Георги Елдъров - дългогодишен университетски преподавател в Рим и не само там, създател на Българския книжовен дом "Абагар" в Рим, основател и издател на вестник "Абагар" и едноименната фондация, както и дългогодишен изследовател на живота и делото на свети Франциск от Асизи. Проф. Елдъров е автор и на първата биографична книга за светеца по най-ранните източници за живота му, издадена на български език през 2004 година. Откъси от нея, както и някои от произведенията на св. Франциск, ще чете актьорът и преподавател в НАТФИЗ - проф. Петър Петров. На колоквиума се очаква и участието на д-р Петър Константинов - основател на "Мати Болгария".

Предлагам ви публикация за живота на св. Франциск от архим. проф. Г.Елдъров.

Духовното обръщане

Но­ви ду­ми на ста­ра те­ма от све­ти­ли­ще­то в Аси­зи
(с ре­ди­ца не­о­чак­ва­ни бъл­гар­с­ки от­п­рав­ки)

Проф.архим. Георги Елдъров

в. "Абагар", юни 2007 г.

На 17 юни Све­ти­ят отец па­па Бе­не­дикт ХVI нап­ра­ви ед­нод­нев­но по­се­ще­ние в град Аси­зи, на око­ло 160 ки­ло­мет­ра се­вер­но от Рим. Цел­та му, оче­вид­но, не бе­ше прос­то да по­че­те ед­на да­та от 64 го­ди­ни по-ра­но, ко­га­то апе­нин­с­ко­то град­че на то­зи ден бе ос­во­бо­де­но от на­цис­т­ка оку­па­ция - как­то впро­чем до пре­ди де­се­ти­на го­ди­ни на­пом­ня­ше за съ­би­ти­е­то стръм­на ули­ца в гор­на­та част на гра­да, по ко­я­то ра­но сут­рин­та на го­ре­щия ве­че ле­тен ден се бя­ха из­то­чи­ли бро­ни­ра­ни­те ко­ли на съ­юз­ни­ци­те, пос­рещ­на­ти с ова­ции и цве­тя от на­се­ле­ни­е­то.

Jubilaeum сonversionis кeati Francisci
Франциск Асизски - източноцърковна живопис.
(Критска школа XV в.)
Се­га де­нят 17 юни тряб­ва да бъ­де за­пом­нен най-ве­че за­ра­ди ду­ми­те, из­ре­че­ни от рим­с­кия пър­вос­ве­ще­ник в чест на Асиз­кия све­тец Фран­циск, то­зи път ти­ту­ляр на ед­на мно­го спе­ци­ал­на юби­лей­на го­ди­на, как­ва­то, до кол­ко­то ни е из­вес­т­но, ни­ко­га не е би­ла про­веж­да­на за хрис­ти­ян­с­ки све­тец. Па­па­та ид­ва­ше, за да прик­лю­чи 800-та го­диш­ни­на от об­ръ­ща­не­то на Фран­циск. Мно­го хо­ра се учу­ди­ха на не­о­чак­ва­но­то му ре­ше­ние, ко­га­то мал­ко пре­ди го­ди­на на­ре­ди на но­вия епис­коп на не­го­ля­ма­та епар­хия, монс. До­ме­ни­ко Сор­рен­ти­но, да по­е­ме ак­ци­я­та за по­пу­ля­ри­зи­ра­не на по­во­да. В ду­хов­на­та ево­лю­ция на све­те­ца не ед­на са да­ти­те, ко­и­то мо­гат да бъ­дат по­со­че­ни ка­то мо­мен­ти на ду­хов­на про­мя­на в не­го­вия жи­вот (Виж на­ше­то "Фран­циск Асиз­ки. Жи­тие по из­точ­ни­ци­те му", вто­ро из­да­ние 2005, на раз­по­ло­же­ние на чи­та­те­ли­те по по­ис­к­ва­не до из­чер­п­ва­не­то му). В те­че­ние на го­ди­на­та, и още по­ве­че на зак­лю­чи­тел­ни­те об­ре­ди на спо­ме­на­та­та да­та, ста­на яс­но, че па­па­та има пред­вид спе­ци­ал­но епи­зо­да, опи­сан от са­мия Фран­циск в на­ча­ло­то на За­ве­ща­ни­е­то си, на­пи­са­но дни преди смърт­та си на 3 ок­том­в­ри 1226 г.: "Ко­га­то бях още в гре­хо­ве, ми бе­ше мно­го гор­чи­во да виж­дам про­ка­же­ни, и сам Гос­под ме до­ве­де при тях и им ока­зах ми­ло­сър­дие. Щом се от­да­ле­чих от тях, оно­ва, ко­е­то ми се стру­ва­ше гор­чи­во, ста­на слад­ко за ду­ша­та и тя­ло­то ми. След ко­е­то по­ча­ках още мал­ко и на­пус­нах свет­с­ки­те гри­жи" (Виж там стр. 90).

Si licet parva cum magnis comparareЗа точ­на­та да­та на спо­ме­на­тия епи­зод съ­щес­т­ву­ва спор меж­ду ис­то­ри­ци­те на фран­цис­кан­с­ко­то яв­ле­ние в цър­к­ва­та и той не се от­си­ча от на­ме­са­та на па­па­та. При­ят­но е оба­че да из­тък­нем ед­но мо­же би нес­лу­чай­но съв­па­де­ние на та­ка оп­ре­де­ле­на­та го­ди­на на ду­хов­но­то об­ръ­ще­ние на Фран­циск с та­зи на смърт­та на бъл­гар­с­кия цар Ка­ло­ян при сте­ни­те на Со­лун през 1207 г. Си­гур­но Ка­ло­ян не ще да е зна­ел, че на Апе­ни­ни­те един мла­деж от за­мож­но се­мейс­т­во точ­но то­га­ва пре­ми­на­вал през дъл­бо­ка ду­хов­на кри­за. Оба­че ня­ма на­чин Фран­циск да не е зна­ел за мощ­ния бал­кан­с­ки вла­де­тел Йо­а­ни­кий Влах, как­то го на­ри­ча­ли на За­пад - то­га­ва в цър­ков­но об­ще­ние с Рим­с­ка­та цър­к­ва - за ко­го­то хро­нис­ти от вре­ме­то об­с­той­но док­лад­ват, а тру­ба­ду­ри­те пе­е­ли за под­ви­зи­те или съ­от­вет­но за ги­бел­та на кръс­то­нос­ци­те по на­ши­те зе­ми и в це­лия близ­ко­из­то­чен ре­ги­он, за Бал­ду­и­на, Тан­к­ре­ди, Бо­е­монд, Бо­ни­фа­ций. Един от "гре­хо­ве­те" на Фран­циск, спо­ме­на­ван от всич­ки не­го­ви жи­ти­е­пис­ци, бил, че оби­чал да пее та­ки­ва пес­ни с връс­т­ни­ци­те си - ка­то най-чес­то по­е­мал и раз­нос­ки­те за ку­по­на...
Аси­зи оба­че има съ­що ре­ди­ца бъл­гар­с­ки от­п­рав­ки от по-близ­ко вре­ме, ко­и­то неп­ре­мен­но ще ни поз­во­лят да при­е­мем по-лес­но нас­тав­ле­ни­я­та на па­па­та по важ­на­та те­ма. От бли­зо един век цен­т­рал­но-ита­ли­ан­с­ко­то град­че е пря­ко свър­за­но с Бъл­га­рия по си­ла­та на го­ле­ми и мал­ки съ­би­тия пре­ко­си­ли съд­ба­та на бъл­гар­с­ки че­да, а чрез тях и един дос­та ши­рок кръг от хо­ра и съ­би­тия мно­го да­леч от на­ши­те гра­ни­ци. Мно­го хо­ра ще си спом­нят, че през 1930 г. в Аси­зи бе склю­чен бра­ка на бъл­гар­с­кия цар Бо­рис III със са­войс­ка­та прин­це­са Йо­ан­на, ка­то точ­но през пло­ща­да, къ­де­то на 17 юни го­во­ри па­па­та, пре­ди 77 го­ди­ни се ни­же­ше сват­бе­но­то шес­т­вие на бъл­гар­с­ка­та цар­с­ка двой­ка, прид­ру­же­на от пред­с­та­ви­те­ли­те на най-ви­со­ки­те ев­ро­пейс­ки осо­би. По-къс­но в за­ве­ща­ни­е­то си бъл­гар­с­ка­та ца­ри­ца на­ре­ди­ла пог­ре­бе­ни­е­то й да бъ­де съ­що там, къ­де­то бил и най-щас­т­ли­вия ден от жи­во­та й. Ще на­ме­ри­те мав­зо­лея на ца­ри­ца Йо­ан­на, из­диг­нат през 1997 г. на ня­кол­кос­то­тин мет­ра от мяс­то­то на юн­с­ко­то съ­би­тие, пре­вър­нал се ве­че в цел за пок­ло­не­ние на де­сет­ки бъл­га­ри и много чуж­ден­ци.
От 1930 г., в про­дъл­же­ние на осем­те из­ми­на­ли де­се­ти­ле­тия, не сек­ва при­със­т­ви­е­то на бъл­га­ри в бла­гос­ло­ве­ния от Бо­га град. Об­що 28 мла­ди бъл­га­ри, на че­ти­ри въл­ни са­мо меж­ду 1930-1951 г., са след­ва­ли в сред­ни­те и вис­ши шко­ли на фран­цис­ка­ни­те в Аси­зи, ка­то 16 от тях са би­ли ръ­ко­по­ло­же­ни све­ще­ни­ци, за да слу­жат на раз­лич­ни ду­хов­ни и об­щес­т­ве­ни ни­ва на мно­го ши­ри­ни и дъл­жи­ни по све­та, в Бъл­га­рия и в чуж­би­на. Един се под­ви­за­ва в ки­тайс­ка­та про­вин­ция Шен­си в края на 30-те го­ди­ни; два­ма об­с­луж­ват ду­хов­но Ав­с­т­ра­лия в про­дъл­же­ние на три де­се­ти­ле­тия (1959-1992), ка­то еди­ния от тях- все още бо­дър­с­т­ва­щи­ят член на ре­дак­ци­он­ния ни съ­вет, Мак­си­ми­ли­ан Ба­ла­бан­с­ки - по­е­ма кон­ти­нен­тал­но­то ръ­ко­вод­с­т­во на фран­цис­ка­ни­те в те­че­ние на два пъл­ни ман­да­та. Ня­ма да пре­мъл­чим, без да нав­ли­за­ме се­га в под­роб­нос­ти, че съ­що епо­пе­я­та Аба­гар се ко­ре­ни в она­зи бо­га­та асиз­ка поч­ва, как­то про­ли­ча­ва от мно­го стра­ни­ци на то­зи вес­т­ник. По­нас­то­я­щем ос­та­ва са­мо един бъл­га­рин, га­рант на на­ци­о­нал­но­то ни при­със­т­вие в Аси­зи. Си­гур­но ще го е за­бе­ля­зал и госту­ва­щи­ят па­па. Отец Вла­ди­мир (Луд­виг) Пе­нев, член на на­шия ре­дак­ци­о­нен съ­вет, неп­ре­мен­но ще ни ос­ве­до­ми през след­ва­щи­те дни по ня­кои ек­с­к­лу­зив­ни за вес­т­ни­ка ни под­роб­нос­ти от по­се­ще­ни­е­то на па­па­та.

Paulo majora canamusС ду­ми­те на ве­ли­кия Вер­ги­лий, кой­то ни съ­вет­ва да по­ви­шим то­на на раз­го­во­ра, не­ка пре­ми­нем към по-съ­щес­т­ве­на­та те­ма­ти­ка за па­па­та в Аси­зи. Той го­во­ри за по­во­да на юби­лея и на по­се­ще­ни­е­то си в Аси­зи - ду­хов­но­то об­ръ­ща­не на Фран­циск - глав­но в рам­ки­те на оми­ли­я­та си на от­к­ри­то пред три­кат­на­та ба­зи­ли­ка "Све­ти Фран­циск" (ХIII век), на тъй на­ре­че­ния До­лен пло­щад (Piazza In­fe­ri­ore), с до­пъл­не­ния и уточ­не­ния в дру­ги­те си ня­кол­ко сло­ва през де­ня, ка­то то­ва пред съб­ра­ния в ка­тед­рал­ния храм на гра­да "Св. епис­коп и мъ­че­ник Ру­фин" (Х век) клир от епар­хийс­ко­то и мо­на­шес­ко­то ду­хо­вен­с­т­во, за­ед­но с мо­на­хи­ни­те и се­ми­на­рис­ти­те след­ва­щи в раз­лич­ни­те ин­с­ти­ту­ции в гра­да.
Пър­во, не­що за по­ня­ти­е­то, ко­е­то, за съ­жа­ле­ние, ка­то че ли ня­ма адек­ва­тен тер­мин на бъл­гар­с­ки език. На за­пад­ни­те ези­ци се пол­з­ва най-чес­то тер­ми­нът conversio, conversion, con­ver­sione, Кonversion, счи­тан за ос­нов­но ек­ви­ва­лен­тен на еван­гел­с­ко­то по­ня­тие "ме­та­но­йа"- по­ка­я­ние, в сми­съ­ла на про­мя­на в мис­ле­не­то. На бъл­гар­с­ки мо­же да бъ­де пре­да­ден раз­лич­но ка­то пок­ръс­т­ва­не, ду­хов­но осъз­на­ва­не, об­ръ­ща­не, усъ­вър­шен­с­т­ва­не, раз­ка­я­ние, по­ка­я­ние, зав­ръ­ща­не към ре­ли­ги­оз­на­та прак­ти­ка, за­сил­ва­не на ре­ли­ги­оз­на­та прак­ти­ка, от­да­ва­не на ас­ке­ти­чен и мо­лит­вен жи­вот...В слу­чая с Фран­циск ста­ва въп­рос за ед­но ко­рен­но ре­ше­ние да про­ме­ни жи­во­та си от ед­но пос­ред­с­т­ве­но хрис­ти­ян­с­ко по­ве­де­ние - ня­ма дан­ни да е во­дел раз­пус­нат, раз­гу­лен жи­вот - към прес­лед­ва­не­то на ви­со­ки­те це­ли на хрис­ти­ян­с­ко­то съ­вър­шен­с­т­во. Све­ти­ят отец опис­ва та­ка ду­хов­ния ме­ха­ни­зъм на про­мя­на­та в ду­ха на Фран­циск:
От­въд от­дел­ни­те про­я­ви (на до­то­га­ваш­ния му жи­вот), гре­хо­вен бе­ше на­чи­на по кой­то до­то­га­ва бе­ше раз­би­рал и под­реж­дал жи­во­та си, обър­нат на­пъл­но към се­бе си, прес­лед­вай­ки су­ет­ни меч­ти за зем­на сла­ва. Той не бе­ше ли­шен от ес­тес­т­ве­на щед­рост на ду­ха, ко­га­то се явя­ва­ше сред Асиз­ки­те мла­де­жи ка­то " цар на ку­по­ни­те им". То­ва оба­че бе­ше все още да­леч от хрис­ти­ян­с­ка­та лю­бов, ко­я­то се раз­да­ва без­ре­зер­в­но. Как­то сам си спом­ня (по-къс­но), гор­чи­во му би­ло да гле­да про­ка­же­ни. Гре­хът му пре­чел да ов­ла­дее фи­зи­чес­ко­то от­в­ра­ще­ние да съз­ре в те­зи хо­ра бра­тя­та, ко­и­то тряб­ва да оби­ча. Но­ва­та ду­хов­на наг­ла­са - об­ръ­ща­не­то- му поз­во­ли­ло да им ока­же ми­ло­сър­дие, и сам да по­лу­чи ми­ло­сър­дие. Да об­с­луж­ваш про­ка­же­ни­те до сте­пен­та да ги це­лу­ваш, не бе­ше в слу­чая прос­то из­раз на чо­ве­ко­лю­бие /фи­лан­т­ро­пия/, ня­как­ва "со­ци­ал­на" пре­наг­ла­са, а ис­тин­с­ко ре­ли­ги­оз­но пре­жи­вя­ва­не, в от­го­вор на Бо­жи­я­та бла­го­дат и на лю­бов­та. Как­то сам каз­ва: "Гос­под ме до­ве­де сред тях /т.е. при про­ка­же­ни­те/". То­га­ва имен­но гор­чи­ви­на­та се пре­вър­на "в сла­дост на ду­ша­та и на тя­ло­то ми".Та­ка е, бра­тя и сес­т­ри, да се обър­нем към лю­бов­та оз­на­ча­ва да пре­ми­нем от гор­чи­ви­на­та към "сла­дост­та", от тъ­га­та към ис­тин­с­ка­та ра­дост. Чо­ве­кът е на­ис­ти­на оно­ва, ко­е­то тряб­ва да бъ­де, и се ре­а­ли­зи­ра на­пъл­но спо­ред мяр­ка­та, по ко­я­то жи­вее с Бо­га и от Бо­га, ка­то го раз­поз­на­ва и го оби­ча в бра­тя­та".
С дру­ги ду­ми ду­хов­но­то пре­об­ръ­ща­не, за ко­е­то ста­ва въп­рос в слу­чая с Фран­циск и по по­вод юби­лея, пред­с­тав­ля­ва ед­но клю­чо­во пре­на­соч­ва­не на хрис­ти­ян­с­ко­то би­тие на все­ки един от нас, чрез ко­е­то жи­во­тът ни би­ва пре­об­ра­зу­ван от Ису­са Хрис­та, на ко­го­то се явя­ва по­ве­рен: от се­га на­та­тък; той ще се от­ли­ча­ва с то­ва, че е съ­щес­т­ве­но бе­ля­зан от Хрис­та...

Distingue frequenter
По­во­дът поз­во­ля­ва на Не­го­во све­тей­шес­т­во да вне­се яс­но­та съ­що по ня­кои нап­рав­ле­ния сред съв­ре­мен­ни­те по­чи­та­те­ли на Асиз­кия све­тец, ко­и­то во­дят до изо­па­ча­ва­не на не­го­во­то ис­кон­но пос­ла­ние, ка­то из­тък­ват вто­рич­ни и, не­съ­щес­т­ве­ни ас­пек­ти от ха­рак­те­ра и жи­ти­е­то му, ка­то че ли на­роч­но из­т­ръг­на­ти и ли­ше­ни от пре­дим­но хрис­ти­ян­с­ко­то съ­дър­жа­ние на не­го­вия под­виг - при­я­тел на при­ро­да­та и жи­во­тин­с­кия свят, пе­вец и по­ет на все­ле­на­та, стран­ник и бед­няк, па­ци­фист и ми­рот­во­рец. Све­ти­ят отец се спи­ра по-спе­ци­ал­но на ед­но от те­зи не­до­ра­зу­ме­ния, свър­за­но с тъй на­ре­че­ния "Дух на Аси­зи", ка­то на­чин на от­но­ше­ние меж­ду от­дел­ни­те све­тов­ни ре­ли­гии, ко­е­то не­ряд­ко пре­неб­рег­ва ос­нов­ни­те раз­ли­чия сред тях и из­да­ва го­тов­ност за сът­руд­ни­чес­т­во и об­ще­ние въп­ре­ки всич­ко и във всич­ко, ка­то че ли раз­ли­чи­я­та не съ­щес­т­ву­ват или са от вто­рос­те­пен­но зна­че­ние пред на­ли­чи­е­то на "ве­ли­ки­те ка­у­зи" на чо­ве­чес­т­во­то. Не­до­ра­зу­ме­ни­е­то, за­ед­но с име­то, во­ди на­ча­ло­то си от меж­ду­ре­ли­ги­оз­на­та сре­ща в Аси­зи, ор­га­ни­зи­ра­на през 1986 г., ко­га­то се съб­ра­ха пред­с­тавите­ли на поч­ти всич­ки хрис­ти­ян­с­ки ве­ро­из­по­ве­да­ния и на го­ле­ми­те све­тов­ни ре­ли­гии -ис­ля­ма, ев­рейс­т­во­то, бу­диз­ма, ин­ду­из­ма, шин­то­из­ма, пле­мен­ни аф­ри­кан­с­ки и ин­ди­ан­с­ки кул­то­ве... Цел­та бе­ше всич­ки за­ед­но на ед­но и съ­що мяс­то да се мо­лят по сво­е­му за мир в све­та. Ако не се лъ­жем от бъл­гар­с­ка стра­на при­със­т­ва­ха днеш­ни­те мит­ро­по­ли­ти Ка­ли­ник и Ила­ри­он. Пла­ка­тът на сре­ща­та, кой­то до днес е из­ло­жен до вхо­да на ба­зи­ли­ка­та, бе­ше из­пи­сан от чле­на на на­шия аба­гар­с­ки ре­дак­ци­о­нен съ­вет, спо­ме­на­тия по-го­ре, отец Вла­ди­мир (Луд­виг) Пе­нев. Въп­ре­ки че по по­во­да бе дос­та­тъч­но яс­но из­тък­на­то, че цел­та, ко­я­то обе­ди­ня­ва­ше све­тов­ни­те ре­ли­гии, не прес­лед­ва­ше пос­ти­га­не­то на ре­ли­ги­оз­но об­ще­ние или ня­как­во раз­маз­ва­не­ на дог­ми­те и кул­та, ен­ту­си­аз­мът и сла­би­те убеж­де­ния на ня­кои от учас­т­ва­щи­те нап­ра­ви­ха та­ка, че не­мал­ко хо­ра се по­чув­с­т­ва­ха упъл­но­мо­ще­ни да изис­к­ват все по-го­ля­ма вза­им­на иде­о­ло­ги­чес­ка то­ле­ран­т­ност до гра­ни­ци­те на вер­с­ко­то от­с­тъп­ле­ние.
Па­па Бе­не­дикт ХVI на­ме­ри на­чин да оп­ро­вер­гае ав­то­ри­тет­но, що се ка­сае за ка­то­ли­чес­ка­та цър­к­ва, по­доб­но тъл­ку­ва­не на съ­би­ти­е­то от пре­ди ско­ро чет­върт век.
В съ­ща­та оме­лия, за ко­я­то ста­ва въп­рос по-го­ре, Све­ти­ят отец пър­во приз­на "про­ро­чес­кия" и "бла­го­да­тен" ха­рак­тер на ини­ци­а­ти­ва­та на своя пред­шес­т­ве­ник, бла­же­но­по­чи­ва­щия Йо­ан Па­вел II, вдъх­но­вен имен­но от фи­гу­ра­та на Фран­циск, всеп­риз­нат мъж на ми­ра и ак­ти­вен ми­рот­во­рец (виж пос­ред­ни­чес­т­во­то му меж­ду кръс­то­нос­ци и мю­сюл­ма­ни през 1223 г.). "Ду­хът на Аси­зи, кой­то от то­га­ва се раз­п­рос­т­ра­ня­ва в све­та - за­я­ви Не­го­во све­тей­шес­т­во - се про­ти­во­пос­та­вя на ду­ха на на­си­ли­е­то, на пог­реш­но­то пол­з­ва­не на ре­ли­ги­я­та ка­то пре­текст за на­си­лие. Аси­зи ни го­во­ри, че вер­ност­та спря­мо соб­с­т­ве­ни­те си ре­ли­ги­оз­ни убеж­де­ния, и в час­т­ност вер­ност­та ни към раз­пъ­на­тия и въз­к­ръс­нал наш Гос­под Исус Хрис­тос, не мо­же да се про­я­вя­ва ка­то на­си­лие и не­то­ле­ран­т­ност, а ка­то ис­к­ре­но ува­же­ние на дру­гия, чрез ди­а­ло­га, чрез апел към сво­бо­да­та и ра­зу­ма, чрез бор­ба­та за мир и по­ми­ре­ние". Но и не­за­бав­но до­ба­ви, че ду­хов­но­то из­лъч­ва­не на све­те­ца тряб­ва­ло още то­га­ва да ос­вет­ли ав­тен­тич­ния хрис­ти­ян­с­ки ха­рак­тер на то­зи дух, "тъй ка­то не­го­ви­ят жи­вот и пос­ла­нието му нед­вус­мис­ле­но се ко­ре­нят вър­ху из­бо­ра да след­ва Ису­са Хрис­та, и сле­до­ва­тел­но се на­ла­га да бъ­де от­х­вър­ле­но ап­ри­о­ри вся­как­во из­ку­ше­ние към ре­ли­ги­о­зен ин­де­фе­рен­ти­зъм, кой­то ня­ма ни­що об­що с ис­тин­с­кия меж­ду­ре­ли­ги­о­зен ди­а­лог".
Ка­то че ли спе­ци­ал­но за фран­цис­ка­ни­те, Не­го­во све­тей­шес­т­во до­ба­ви: "Не би мог­ло да се счи­та за еван­гел­с­ко (т.е. хрис­ти­ян­с­ко), ни­то за фран­цис­кан­с­ко, оно­ва по­ве­де­ние, ко­е­то не ус­пя­ва да съ­че­тае при­е­ма­не­то на дру­гия, ди­а­ло­га с не­го и ува­же­ни­е­то на всич­ки с вер­с­ко­то убеж­де­ние, как­во­то все­ки хрис­ти­я­нин, точ­но ка­то Асиз­кия све­тец, е длъ­жен да при­те­жа­ва и под­сил­ва в се­бе си, за да въз­вес­тя­ва Хрис­та - път, ис­ти­на и жи­вот на чо­ве­ка и един­с­т­вен Спа­си­тел на све­та".


Отново за децата в риск

Преди две години една наша сънародничка от Марбург - Германия, инициира и стана основателна на неправителствена оганизация, насочена към подпомагане на децата в риск. Обстоятелствата ме срещнаха с нея и нейни съмишленици от Германия през 2005 г. Оттогава до сега отразявам техните изяви. Ето какво се случва към днешна дата.

Германски специалисти ще обучават наши приемни семейства

Силвия Николова

в. "ДУМА", 10.04.2008 г.

Германски и български специалисти в областта на педагогиката, социалните грижи и психологията ще обучават и подпомагат периодично български приемни семейства, които са взели деца от домове за отглеждане. Това стана ясно вчера по време на семинар на българо-германската фондация "Приятели 2006", основана от нашата сънародничка в Марбург Виржиния Швартeн. Концепцията на фондацията за работа е съобразена със специфичните условия за България. "Целта ни е да подпомогнем приемната грижа, да насърчим повече хора да вземат деца от домове или рискови биологични родители в дома си. Същевременно започнахме да изграждаме мрежа от контакти между самите приемни семейства в София. Целта е хората да се познават помежду си, да споделят трудностите и проблемите в отглеждането на приетото дете", заяви Ханс Орднунг - директор на Дома за деца с увреждания "Керстингхайм" в Марбург. Той обясни, че тези семейства в Германия преминават няколко месечно обучение, преди да вземат дете в дома си, и периодично се квалифицират, докато го отглеждат. За разлика от България в Германия, когато детето е с увреждане, се изисква единият от приемните родители да е с педагогическо или психологическо образование.
В по-малките градове в България има повече приемни семейства, отколкото в големите градове, сподели наблюденията си Красимира Константинова - приемна майка от София и изпълнителен директор на Фондация "Приятели 2006".

А ето и хронология на дейността на фондация "Приятели 2006 г." още от времето, когато тя бе само проект:

Германски дарители избраха ДУМА за обществен контрольор

Силвия Ангелова

в. "ДУМА", 21.04.2005

Германската благотворителна организация "Йоханита" избра ДУМА като една от медиите, най-широко застъпваща социалната тематика и ползваща се с доверието на читателите, да контролира как се изразходват даренията, които ще отпуска за три дома за деца и юноши и един за деца с увреждания в София. Става дума за широко мащабен проект, наречен "Домове за сираци - София", в който освен пряка хуманитарна помощ са залегнали и програми за възпитанието на малчуганите и развиване на нов подход и педагогически нагласи на персонала към тях.
Още преди месец българката, живееща в германския град Марбург - Виржиния Райнова - Швартен, се свърза по телефона с редакцията на ДУМА и изрази желание да бъдем медиен партньор на програмата, ако германските донори изберат да помагат на български деца. В продължение на седмица Михаел Крал - председател на "Йоханита" - най-авторитетната благотворителна организация в Германия и този на фондацията за помощ на хора с увреждания "Акционмеш" - Ханс Орднунг се запознаха подробно с проблемите на социалните заведения у нас. Те обаче са информирани за случващите се злоупотреби с помощи. Затова избраха ДУМА за медиата, която да отразява всичко случващо се с даренията.


Наша сънародничка доведе "Йоханита"

Четири дома за деца ще се борят за доверието на щедри немски дарители

Силвия Николова

в. "ДУМА", 03.05.2005

Германската благотворителна организация "Йоханита" избра ДУМА за свой медиен партньор в контрола върху помощите, които ще изпраща на четири дома за деца и юноши в столицата и около нея. Става дума за широко мащабен проект, наречен "Домове за сираци - София", в който освен пряка хуманитарна помощ са залегнали и програми за възпитанието на малчуганите и развиването на нов подход и педагогически нагласи на персонала към тях.
Инициатор за дарителството е българката, живееща в германския град Марбург - Виржиния Райнова - Швартен. Още преди месец тя се свърза с ДУМА по телефона, запозна ни с програмата и поиска нашето медийно съдействие. Неотдавна г-жа Швартен пристигна у нас заедно с Михаел Крал - председател на най-голямата благотворителна организация в Германия "Йоханита" и Ханс Орднунг от фондацията за помощ на хора с увреждания "Акционменш".

Българка помага на изоставени хлапета

Наша сънародничка успя да мобилизира за съвсем кратко време няколко големи благотворителни германски организации и частни лица да подпомагат изоставени български деца.

Виржиния Райнова

Виржиния Райнова-Швартен е омъжена от десет години в германския град Марбург. Когато през 2003 г. идва на гости в родината, тя посещава няколко детски дома. Изумена е от факта, че изоставените малчугани в домовете за деца и юноши, лишени от родителски грижи, се увеличава с всяка изминала година, но парите, които отпуска държавата за издръжката им, намаляват. Потресена остава, когато в един дом за деца до 3-годишна възраст край София вижда хлапета да закусват с разредено кисело мляко и филия хляб с настъргана отгоре й ябълка.
Това ме мотивира да популяризирам в града, в който живея родната ми България, казва тя. Да я представя от добрата й страна, да разказвам за нея, да й спечеля приятели, а чрез тях - и дарители за изоставените български деца, добавя Райнова. В Германия Румъния е много по-популярна, отколкото България, според нея.
По лична инициатива на нашата сънародничка германски организации и отделни хора събрали средства за четири дома. Два от тях, в Драгалевци, и в кв. "Княжево", са за деца от 3 до 7-годишна възраст, дом № 8 за деца с умствена изостаналост и тежка степен на олигофрения и дома за деца от 7 до 18-годишна възраст в Горна Баня. Първи на инициативата й откликнал Михаел Крал от "Йоханита". Скоро към тях се присъединил и Ханс Орднунг - директор на дома за деца с увреждания "Керслинхайм" и представляващ организацията ца хора с увреждания "Акционменш".
Три хиляди и петстотинте евро, които са успели да съберат съвсем набързо, вече са разпределени между четирите дома по такъв начин, че през следващите месеца поне веднъж месечно храната да бъде от благотворителите. Ако се окаже, че средствата се използват по предназначение без каквито и да е отклонения, дори на дребни стотинки, ще последват и по-големи спонсорства, обещават дарителите.
Така полагаме началото със своеобразен тест за честността на българина, казва Райнова. Тя е абсолютно наясно, че не навсякъде даренията у нас достигат до крайния адрес ненакърнени. И за да няма неприятни изненади и конфузни ситуации, за тези особености на някои наши сънародници, българката е предупредила и германските си партньори. Това бе и основният й мотив да потърси ДУМА като медиата, която също да контролира тези домове с внезапни репортерски проверки.

Михаел Крал: Ще помагаме, но ще внимаваме

"Йоханита" създава първите болници в Ерусалим, казва председателят на благотворителната организация в германския град Марбург

Михаел Крал се занимава с благотворителна дейност от двадесет години. По образование е историк, бил е гимназиален учител.
Организацията "Йоханита" води началото си от 1098 г. от орден на католическата църква със същото име. Под това название, което по смисъл означава последователи на свети евангелист Йоан, рицарите, известни като йоанити, са създали първата болница в Ерусалим, дом за престарели монаси и са се грижели за охраната на складовете с храна. Сега дейността на германската организация "Йоханита" е подобна на тази на Червения кръст. Щатните длъжности в нея за цялата страна са общо 50.
Пред стартиране е нов проект на "Йоханита". Неотдавна Михаел Крал посети България, за да проучи възможностите дали проектът не би могъл да бъде осъществен именно в нашата страна.

- Г-н Крал, каква дейност развива организацията "Йоханита"?
- Доброволци на "Йоханита" се грижат за болни, възрастни, самотни и изоставени хора. Екипи на организацията пътуват в страни, където се водят, или непосредствено преди посещението им са се водили военни действия и е имало безредици, подпомагат местните материално, помагат им да преодолетят загубите и стреса със собствени сили.
Всяка година обучаваме средно по 2000 души как да оказват първа помощ при бедствия, аварии, катастрофи и дори при военни действия и локални конфликти. В момента по домовете обслужваме 60 лежащо болни. Средно годишно нашите сътрудници правят около 4000 пътувания в различни части не само на Германия и Европа, но и по света.
- Как стана така, че се насочихте именно към България?
- "Йоханита" развива различни проекти в чужбина. най-мащабните от тях са в Южна Африка, Афганистан и Ирак. В Афганистан и Ангола, например, наши доброволци доставяха материали за изготвяне на протези и машини, създадоха работилници и обучиха местни хора как да работят в тях. Така, от една страна, сега те произвеждат необходимите протези за своите близки, а от друга - усвояват занаят, умения и се учат на мениджърство, които биха им помогнали да си намерят препитание или да развият собствен бизнес, когато страните им се възстановят.
Ние се занимаваме със социална дейност и помагаме на нуждаещи се хора, независимо от тяхната религия и националност.
Настойчивостта на Виржиния Райнова - Швартен ни насочи към България. Ако четирите дома, на които се спряхме, покажат, че имат воля да работим заедно, ще им помагане и с по-крупни дарения. Дори не само с финансиране, но и с оказване на методическа помощ за промяната на системата и подхода на персонала към тези деца.
- Предупреден сте, че в България помощите не всякога достигат в пълен размер до предназначенето си.
- Да, информираха ни вече. Ще се оттеглим в момента, в който установим, че не всичко е наред. Подобни неща вече са се случвали в Румъния и Украйна, откъдето след оказвана помощ в продължение на 2-3 години, се оттеглихме. Затова ще правим и внезапни проверки в България.

Германски благотворители подпомагат приемни семейства

Силвия Ангелова

в. "ДУМА",18.11.2005

Снимка Диана Милева

Инициаторката на проекта българката Виржиния Райнова-Швартен
с германците от неправителствената организация “Йоханита”

Германски благотворители ще подпомагат български приемни семейства в грижата им за деца с увреждания. Инициаторите вече са задвижили процедурите за регистрация и всички останали формалности за създаването на център и дом за обгрижване на деца с увреждания в домашни условия, който ще се намира в София. Преди броени дни те бяха за втори път в нашата столица, за да търсят сграда за центъра. Първото им посещение у нас бе през пролетта, когато проучиха възможностите за работа с деца в неравностойно социално и здравословно положение. Това са хора от различни професии, някои от които работещи за благотворителната организация “Йоханита” - най-голямата и авторитетна не само в Германия, но и в Европа след Червения кръст. Тогава те потърсиха медийното партньорство на ДУМА, за да информират чрез нас обществеността за всяка стъпка в доброто си дело. Сред тях е и г-н Ханс Орднунг, директор на интерната за деца с увреждания и специализираното училище “Керстин - Хайм”. Инициативата благотворителите да насочат дейността си в България, а не в Румъния, каквато възможност е била обсъждана първоначално, е на нашата сънародничка, живееща в германския град Марбург Виржиния Райнова.

Ханс Орднунг:

Ще съдействаме за отглеждането на увредени деца

Работодателите в Германия са задължени да заделят определен процент от работните места за назначаване на инвалиди,
казва директорът на интерната „Керстин-Хайм“ в Марбург

Разговаря Силвия Николова

Снимка Диана Милева

Ханс Орднунг е директор на интерната "Керстин - Хайм" в марбургския квартал "Нойхьофе", към който има частно училище, подкрепяно от държавата. Поддържа се от дружеството с идеална цел "Керстин - Хайм", което е член на "Диаконише верк" към протестантската църква в Курхесен-Валдек

- Господин Орднунг, имахте намерение да подпомагате дом за деца и юноши, лишени от родителски грижи по различни програми, а сега изненадващо заявявате, че насочвате интереса си към деца с увреждания. Какво налага тази промяна?
- Имахме най-добрите намерения да работим с дом за деца и юноши, лишени от родителски грижи, в който има и деца с увреждания. Установихме обаче, че тенденцията във вашата страна е за извеждането на децата от тези домове и въвеждането им отново в собствените семейства, или пък при роднини, или в т.нар. приемни семейства. По тази причина и променихме дейността си. Затова проектът ни е за подпомагане на модел на приемно семейство и център за обучение на приемни семейства.
Едно такова семейство ще бъде подпомагано от нас както със съвети и консултации, така и финансово. В него общият брой на децата - и собствени, и приемни, трябва да бъде шест, като условие е едно от тях да бъде с увреждания. Сътрудниците от центъра за подпомагане на приемните семейства, който ще създадем, ще съветва приемните родители, ще ги подпомага и ръководи как по възможно най-добрия начин да формират подход към детето. Центърът ще се грижи и за осигуряването на рехабилитация, физиотерапия, логопед и всички нужди, необходими за конкретния малчуган. Ще обучаваме родителите и какво да изискват от учителите, когато той тръгне на училище.
"Амнести Интернешънъл" критикуват непрекъснато България, че не се прави достатъчно не само за децата с умствени и физически увреждания, но и за възрастните в подобно положение. Ние сме убедени, че във вашата страна има добра воля - и от страна на правителството, и от страна на местната власт, а и от обществото, за адаптирането и социализирането на тези хора към нормалната среда за живот, но просто нямате опит.
- Как е решен въпросът относно децата с умствени и физически увреждания в Германия, особено за тези от тях, чиито семейства нямат възможност да ги отглеждат?
- Системата на държавата и на неправителствените организации е развита така, че най-напред да бъдат подпомагани биологичните семейства да отглеждат собствените си деца с увреждания. За тази цел навсякъде в Германия действат социални служби за подпомагане именно на такива семейства. Техните служители посещават домовете, помагат на децата с физически и психологически проблеми и се грижат за различните процедури, от които те имат нужда - логопедия, рехабилитация на място и др. Ако се окаже, че тази помощ не е достатъчна, или че въпреки нея родителите не могат да се справят, им се предлага възможност да дадат детето в специализиран дом. В Германия има достатъчно такива домове, но понякога се налага родителите да се впишат в листата на чакащите - особено, ако желаят детето им да е настанено в точно определен дом.
- По какви критерии се оценява дали едно семейство може или не може да се грижи за увреденото си дете въпреки оказваната помощ? При тази оценка взимат ли се под внимание финансовата възможност на родителите или асоциалното им поведение, ако става дума за употребяващи наркотици, алкохол или пък ако имат досие в полицията?
- При оценката финансовото състояние на семейството не играе никаква роля. Само когато родителите са много богати, трябва да поемат част от финансовата грижа за детето, настанено в специализиран дом. Останалите критерии са описани в т.нар. социален доклад, който се прави от наблюдаващия семейството социален работник и се изпраща в Министерството на здравеопазването.
Обикновено семействата в тежко положение са познати на социалните служби, тъй като те работят пряко с тях. Ако се окаже, че семейството вече не може да осигури адекватни грижи и нормални условия за живот на детето, социалната служба решава да го настани за отглеждане в специализиран дом. Може да се случи така, че заболяването да е много тежко, а необходимите грижи за него - толкова скъпи и изискващи време и внимание, че въпреки оказваната на родителите помощ, те да не могат да се справят в домашни условия. Тогава се съдейства да му бъдат осигурени специализирани грижи извън дома.
- В България заради ниското заплащане персоналът в домовете за деца и юноши с увреждания, както и в тези за възрастни, не е достатъчен. Има ли стандарт в Германия какъв брой хора трябва да се грижат за едно увредено дете така, че то да не се чувства зле не само физически, но и психически?
- В един дом на по-малко от две деца трябва да има едно педагогическо лице. Колкото до помощния персонал, в домовете в Германия помагат много доброволци - напълно безвъзмездно или срещу символично заплащане. Обикновено това са млади хора, пожелали на заменят задължителната си военна служба с алтернативна. В продължение на една година те работят в социални домове или в такива, специализирани за деца с увреждания. Повечето германски семейства предпочитат да отгледат децата си у дома, макар и с увреждания. Домовете обаче предлагат и услуга да вземат само за няколко месеца или дори само за събота и неделя техните деца, като по този начин им помогнат да се разтоварят и дори да заздравят семействата си. Защото не е тайна, че доста често наличието на едно увредено дете и грижите около него влошават отношението между съпрузите.
- Г-н Орднунг, как е устроена грижата за деца с физически и умствени увреждания в интерната "Керстин-Хайм", който ръководите?
- Комплексът е голям - освен интернат разполага и със собствено училище, а дворът е 23 000 кв. м и предоставя отлични условия за игра и приспособления за децата. Интернатът е с 50 места. Обикновено децата постъпват на възраст между 6 и 13 години и остават до завършване на училище. Те са настанени в 6 къщи - с по 7-9 момичета и момчета, разпределени по възраст, вид и степени на увреждания. Освен спалните помещения - единични или двойни стаи, те имат на разположение всекидневна, столова, стая за игра и помещение за трудово обучение. Имаме и едно двустайно жилище за младежи с умствени увреждания, а в самия град Марбург и един 4-етажен блок за т.нар. защитено жилище.
За всяка къща отговарят един групов ръководител и 4-5 възпитатели, подпомагани от практиканти. Персоналът е със социално-педагогическо образование. Медицинското обслужване, възможностите за терапия, обучението в училището и възпитанието са съобразени с индивидуалното развитие на децата. Всичко е подчинено на целта на децата и младежите да се даде възможност да станат самостоятелни, със самочувствие и чувство за отговорност, да им се помогне да вземат според възможностите си пълноценно участие в живота на обществото.
- Като се има предвид европейската тенденция децата с увреждания да се интегрират чрез обучение в нормални училища, не смятате ли, че вашите възпитаници са изолирани в подобна затворена среда?
- По въпроса дали децата с увреждания да учат в училище със здрави деца, за да се интегрират по-лесно в обществото, или в създадено обучително заведение специално за тях, в Германия има различни гледни точки. От една страна, се казва, че всички, дори тези с увреждания, трябва да посещават масовите училища, а други застъпват обратната теза. Моето мнение е, че за някои деца учението в нормални училища е възможно и дори наложително, за да получат шанс за по-добро развитие. Това обаче се отнася за тези от тях, които са с по-малки увреждания и относително добре могат да се справят сами. За много от тях обаче съоръженията за инвалиди, изградени в масовите училища, не са достатъчни. А съществува и реален риск да не бъдат посрещнати солидарно от здравите деца, да им се присмиват или да странят от тях. Това във всички случаи би наранило психиката им и вместо да се помогне, би задълбочило проблема с тяхната адаптация и социализация. Защото известно е, че децата могат да бъдат много жестоки. Здравите и увредените ученици изискват и съвсем различен педагогически подход.
- Как в Германия е уреден въпросът със социализацията на навършилите пълнолетие деца с увреждания след напускането на специализираните домове?
- След 18-годишна възраст те биват настанявани в общежитие за възрастни или в т.нар. защитени жилища, в които хората с увреждания са възможно най-близко до живота такъв, какъвто го живеят хората без увреждания. Създадена им е достъпна среда, за да могат максимално да се обслужват сами в това жилище и дори да ходят на работа. С всекидневни посещения им помага възпитател, който ги придружава и подпомага при попълването на различни документи, когато това е необходимо. В такива защитени жилища или общежития се настаняват и млади хора с увреждания, които имат родители.
- Какви преференции ползват работодателите в Германия при наемане на хора с увреждания?
- По смисъла на няколко закона всички работодатели в Германия са задължени да заделят определен процент от работните си места за назначаване на такива хора. Ако някой не изпълнява това задължение, трябва да плати на обществото, като възлага поръчки на малките цехове и предприятия, в които работят хора с увреждания.


петък, 4 април 2008 г.

Деца в риск

Децата, казват, са богатство. Но богатство ли са онези, изоставените в домове за деца и юноши, лишени от родителски грижи (след какво ли преживяване нечии чиновнически мозък е измислил това скодоумно словосъчетание)? Риториката ми е напълно излишна.
Предлагам ви дописка от заседанието на Съвета по въпросите на децата и младежка към президента, която се състоя днес. Публикацията е във в. "Дума", 4 април.

Тръгва дискусия за децата в риск

"Българската Коледа 2007" събра 3 604 430 лв., част от средствата ще отидат за финансиране на пренаталната диагностика

Силвия Николова

План за дейността на институциите, неправителствените организации и бизнеса за извеждане на децата от домовете ще стартира до месец под патронажа на президента Георги Първанов. Това стана ясно вчера на заседанието на Съвета за младежта и децата към президента на републиката. В следващите 30 дни планът ще бъде обсъждан широко сред обществото. Дооборудване на неонатологичните и педиатричните звена и клиники, цялостна подкрепа на семействата с тежко болни деца и оказване на необходимата им социална и медицинска помощ, насочване на достатъчно средства за безплатни прегледи и изследвания на бременните за ранно откриване на евентуални генетични заболявания и организиране на кампания за популяризиране на пренаталната диагностика са само част от задачите, залегнали в плана. В документа трябва да залегнат конкретни срокове и отговорности, особено да се акцентира върху изоставените деца, превенцията сред техните родители, за да не ги оставят те в социални домове, заяви Георги Първанов.
Министърката на труда и социалните грижи Емилия Масларова оцени плана като динамичен и много амбициозен. "Кметовете имат права за действия за подобряване на състоянието в домовете, но не ги знаят", заяви тя и добави, че неправителственият сектор също подготвя подобен план за действие. Масларова съобщи, че се обмисля възможността от средата на годината, когато стане ясно изпълнението на бюджета, да бъде повишена издръжката на децата в домовете, както и да бъдат подобрени възможностите за работа на персонала в тях. Депутатката от Коалиция за България Евгения Живкова покани членовете на съвета за конструктивна работна среща с депутати от парламентарната Комисия за младежта и децата, на която да бъдат фиксирани по-конкретни срокове и мерки. Социологът Кольо Колев изрази мнение, че работата на съвета се плъзга по повърхността, тъй като залага изцяло на институционалната подкрепа. "Отново се залага проблемът да бъде решен от институциите, което води до мисленето, че децата са ничии, тъй като институцията сама по себе си е безлика", според него. Колев предложи на всяко дете в дом до определена възраст да бъде зачислен персонален социален работник. Евродепутатката Илияна Йотова пък заяви, че е необходимо да бъде създадена междуинституционална структура с участието на неправителствените организации, която да подпомага общините в разработването на различни проекти за подобряване работата в социалните домове за деца, както и превенция за тези, които остават в семейства на рискови родители. От Българската педиатрична асоциация заявиха, че в много домове се настаняват болни и здрави изоставени деца, които си пречат взаимно в развитието.

05.04.2008

четвъртък, 3 април 2008 г.

Проектозаконът на нов Семеен кодекс

Преди седмица в Министерския съвет бе гласуван проектозакон за нов Семеен кодекс. Сега действащият е с последни промени от 2003 г. Очаква се проектодокументът да бъде внесен в Народното събрание до дни, следва разглеждането му в правната комисия, комисията за младежта и спорта и социалната комисия, и едва след това внасянето му в пленарна зала и гласуване на първо и второ четене, след което всеки проектозакон се смята за приет.
Имам намерение да публиувам различни мнения под формата на интервюта, репортажи, коментари и пр. , по някои нови моменти в него. Интервюто с народната представителка от ПГ на ДПС Фатме Илияз откривам тази своеобразна дискусия на страниците на вестник "ДУМА" от 4 април.

Разговoр

Фатме Илияз:

Законово вървим след нуждите на живота

Семейният кодекс ще уреди не само фактическото съжителство, но и проблемите при осиновяване, казва депутатката от ДПС

Фатме Илияз е родена на 24 март 1974 година в Бургас. Магистър по право и по международно право. Специализирала в САЩ, Англия, Нидерландия, Швейцария и Унгария. Била е заместник-министър по околната среда и водите. Депутат е в 40-ото Народно събрание на Република България.
Владее ангийски, френски, руски и турски език. Семейна е с едно дете.

Разговаря Силвия Николова

- Госпожо Илияз, до дни новият Семеен кодекс ще влезе в парламента - първо за обсъждане в комисии, а после и за гласуване в пленарната зала. Отсега той става обект на много спорове в различни групи от обществото, като например фактическото съжителство. При достатъчно други проблеми в страната ни належаща ли беше нуждата от него точно в този момент?
- Определено има нужда от нов Семеен кодекс не само по отношение на регламентирането на извънбрачното съжителство, но и по редица други въпроси, сред които и оптимизиране на процедурите за осиновяване. Що се отнася до регламентиране на фактическото съжителство, струва ми се, законодателят вече е закъснял с тази уредба. Законът върви след реалните факти от живота. В момента двойките, които живеят без брак, на основата на фактическо съжителство, са многобройни. Техните отношения не са регламентирани законово. Висящи остават въпросите по отношение на тяхното имущество, осиновяванията, на законово настойничество и попечителство, право на наследство и др.. От тази гледна точка закнодателят трябва да намери решение, което да дава възможност на младите хора да избират брак или съжителство на брачни начала, както и възможността за сключване на предбрачен договор.
- Някои критици на новия Семеен кодекс, в лицето на неправителствени организации и вероизповедания от всички деноминации, казват, че така държавата ще омаловажи брачната институция.
- Не мога да кажа, че са абсолютно прави, макар че аз съм съгласна с част от техните доводи. Моето лично мнение е, че с тази регламентация ние само ще уредим законово взаимоотношенията на извънбрачното съжителство, като даваме законова регламентация на много от висящите въпроси във връзка с това. А дали това ще бъде регламентирано или не, това нито ще увеличи, нито ще намали броя на младите хора, които вече живеят на брачни начала. Въпросът е сложен и много внимателно трябва да се намери балансът между различните обществени нагласи. Ние още не сме провели дебати в парламентарната група на ДПС и затова нямаме официално становище по новия Семеен кодекс. Предстои да се проведе такава дискусия.
-Аз предлагам, ако в пленарната зала бъдат приети регламентирането на фактическото съжителство, предбрачният договор и новите моменти около процедурата за развод, трябва да бъде направена една масирана разяснителна кампания от страна на социалното министерство, за да бъдат информирани надлежно повече млади хора за тези законови възможности и се възползват от тях. Ако не го направим, ние рискуваме това да остане само между редовете на закона, без да се даде възможност на хората да се възползват.
- Някои от вероизповеданията, като Българската православна църква например, се безпокоят от факта, че дори двойките да имат фактическо съжителство само с регистриране на заявление в общината, те не могат да осъществят религиозен брак, защото за венчание например, преди това се изисква бележка от гражданското. Ще бъдат ли направени промени така, че да бъде уреден и този въпрос?
- Аз не знам какво точно е становището на БПЦ по този въпрос, но законадателят трябва да се съобрази с него, ако го има. Ще трябва да направим широка обществена дискусия по тези въпроси и да се консултираме както с неправителствените организации, така и с представителите на различните основни вероизповедания в страната. Струва ми се, че можем да направим промяна в закона така, щото младите хора да могат да сключват църковен брак, без да се изисква граждански, а също и за други вероизповедания, които зачитат тази последователност.
- Вероизповеданията се притесняват, че ще бъдат узаконени и хомосексуалните съжителства.
- Този въпрос е много сложен. Аз лично се въздържам да го коментирам. Но ми се струва, че обществото ни още не е дотам зряло да приеме такъв вид съжителство.
- Вносителят на Семейния кодекс, който е Министерският съвет, твърди, че ако проектът бъде приет, то ще бъдат решени и много от проблемите при осиновяванията. Кои най-вече ще бъдат разрешени?
- Проблемите с осиновяванията станаха факт след 2003 г., когато бяха приети промени в Семейния кодекс. Това доведе до намаляване на броя на осиновяванията в страната и в чужбина.
- На базата на какви ограничения се случи това?
- Например директорът на дома за деца, лишени от родителски грижи, както и Държавната агенция за правата на детето, нямаха пряко право да участват в процеса на осиновяването. Имаше и много други процедурни пречки, които доведоха до намалавяне на броя на осиновяванията, от своя страна домовете бяха препълнени с деца. Самите процедури са крайно тромави, те продължават в рамките на три-четири дори пет години. През това време детето е израснало в дома, формирало е определени навици, изпуснато е неговото възпитание, което на свой ред повлича след себе си редица проблеми. С новия Семеен кодекс ще се направи оптимизация на процедурите за осиновяване, ще бъдат предвидени и санкции за служители, които поради немарливост оставят забатачени досиетата на деца в домовете и така ги лишават от възможността да бъдат осиновени и намерят своята семейна среда.
- Имате ли по-конкретни данни за такива забатачвания?
- Да, имам много такива данни. Знам случаи, в които деца престояват не само месеци, но и години наред без ЕГН-а, без установяване на родителите, без да са попълнени самите им досиета, което лишава такова дете от възможността да бъде осиновено. Аз възнамерявам да предложа в новия Семеен кодекс конкретни санкции за служители, които не си изпълняват задълженията. Непълни документи или неверни данни бавят с месеци дори и с години процедурите по осиновяване. Докато съдбата им отлежава на нечие чиновническо бюро, децата порастват и става все по-трудно извеждането им от дома. Ще стигна дори дотам да предложа и глоби за служители, които не си изпълняват задълженията.
- Какви са разликите по отношение на осиновяванията в сега действащия Семеен кодекс и проектът за нов Семеен кодекс, чието обсъждане предстои до дни в парламента?
- В момента един родител, ако в рамките на шест месеца се обажда в дома и проявява някаква заинтересованост към изоставеното си дете, е основание да се твърди, че той проявява загриженост и то не бива давано за осиновяване. Промените предвиждат това да бъде стопирано, т.е., ако до шест месеца детето не бъде потърсено от неговите биологични родители, то веднага ще бъде вписано в националния регистър за осиновяване. Ако след още шест месеца не бъде осиновено от национални осиновители, това дете автоматически ще премине в международния регистър за осиновяване. Това ще даде шанс на изоставени деца с биологични родители да намерят семейна среда. Защото не е тайна, че в домовете само 2% от настанените са сираци. Така тези деца ще могат да растат в пълноценна среда. Ясно е, че колкото и да е добра една грижа в институция, тя не може да бъде добра, колкото тази в семейството, където то намира любов и модели на поведение - така необходими компоненти за нормалното израстване и формиране на личността.
- Досега условието да бъде дадено едно дете за международно осиновяване изискваше три семейства на български граждани да са се отказали от него. Как е е занапред?
- В случая, ако до шест месеца едно дете няма желаещи национални осиновители, то автоматически ще премине в регистъра за международни осиновявания и ще има възможност да бъде осиновено в чужбина.
- Още е пресен скандалът в Могилино, последва и скандал в дома в Трън. Имате ли обяснение защо домовете за деца и юноши, лишени от родителски грижи, генерират непрекъснато такива проблеми?
- Проблемите с децата в домовете не са еднопосочни, а комплекси. Те са в резултат на липсата на превенция така, щото децата да не стигат въобще до домовете, а да останат в семейна среда. Необходими са строги администравтивни санкици срещу безотговорни родители, които раждат и после изоставят децата си в такива институции, както и целенасочена държавна политика в подкрепа на семейството. Необходима е ясна и последователна държавна политика по проблемите с изоставените деца на България - приоритетно финансиране за модернизация на домовете, назначаване на добре подбран квалифициран персонал, достойно заплащане на работещите в тези домове и др. Нужна е и адекватна законодателна промяна.
Всичко това е крайно необходимо, тъй като тези деца не са ничии, те са на нас, българските граждани. Ако разрешаването на тези проблеми не започне отсега, те ще повлекат след себе си много други. Не е тайна, че тези деца стават част от криминалния контингент на страната в бъдеще.

04.04.2008