Алтернатива

Родители не само за пред хората

Красимира и Явор Константинови изпитват на свой гръб радостта и трудностите на приемното семейство

Силвия Ангелова

в. "ДУМА", 21 април 2008 г.

Ако човек мине случайно покрай спретнатата къща с просторен двор в Бистрица и чуе оживената глъч на деца в него, неизбежно ще се възхити: "Ето, че и българи се решават на многобройна челяд." Цифром и словом децата на семейство Красимира и Явор Константинови са четири. С една малка особеност, че техни родни са само две - Юлия на 10 години и Мартин на 27. Останалите две в дома им довежда съдбата, както самите те обясняват. Но те не само ги наричат свои, но се и грижат за тях така, както би се грижил всеки родител.
По-малката, Александра, са взели преди година и половина от дома за деца в кв. "Драгалевци" и след продължителни митарства по различни служби са станали нейни приемни родители. Към по-голямото момиче - 17-годишната Анджи нямат такъв юридически ангажимент, но й помагат като на свой, близък човек.
Александра със своите приемни родители
Първото цвете, което поднася Александра за 8 март
е на приемната си майка
По-малката, Александра, са взели преди година и половина от дома за деца в кв. "Драгалевци" и след продължителни митарства по различни служби са станали нейни приемни родители. Към по-голямото момиче - 17-годишната Анджи нямат такъв юридически ангажимент, но й помагат като на свой, близък човек.
Красимира и Явор Константинови са от все още малкото български семейства, престрашили се да станат приемни. При това те са приемни семейства на доброволен принцип, за което не получават нито лев от държавата, за разлика от т.нар. професионални приемни семейства, на които хазната плаща издръжката на приетите от тях деца, както и осигурява възнаграждение на поне единия приемен родител и неговите осигуровки.
Имаме възможност да помагаме, затова не пожелахме да получаваме средства. Всички разходи поемаме ние и това ни радва, казва лаконично Красимира и измества разговора към децата и техните успехи.
Приемната им дъщеря Александра е при тях от 2006-а. Дъщеря им Юлия и синът им Мартин я приели съвсем спокойно без нито капка ревност. Те не само са свикнали с мисълта, че човек трябва да помага на нуждаещите се, но го правят и на практика. От години, всяко лято, те посещават фестивала за изкуства на питомци от домове за деца и юноши, лишени от родителски грижи, който се провежда в село Овачевци и е организиран от фонд "Детство". Вече десетилетие Красимира е доброволка към фонда. Именно на един такъв фестивал видели момиченцето, а после, при една от дарителските си инициативи го срещнали повторно в социалния дом в кв. "Драгалевци".
Докато уреждали документите си за приемно семейство в социалната служба в район "Красно село" се запознали с Анджи - момиче, отглеждано само от майка си. 17-годишната девойка е отличничка във Втора френска гимназия в комплекс "Люлин". Двамата преценили, че могат да подпомагат и нея, дори без да се налага тя да им става приемна дъщеря. Оттогава досега момичето им гостува всяка ваканция и в почивните дни, водят я на море със себе си и на екскурзии. Намислили са и изненада за абитуриентския й бал, който е след месец. Девойчето е решило да следва право. Затова още от миналата година нейните благодетели са я записали на двегодишни подготвителни кандидат-студентски курсове по история и български език.
Спряхме се на Александра, защото се оказа, че е дете с проблем в документите и затова не може да бъде осиновено, независимо че няма никакви близки, които да я посещават. Видяхме, че тя е обречена да израсне в домове, а след пълнолетие - да попадне неясно къде, споделя Константинова.
Проблемът на момиченцето е, че няма българско гражданство. Майка й е чужденка, социалните служби не могат да я открият от години, не е ясно дали въобще е в България. За бащата няма достатъчно данни. Детето няма никакви спомени за нея. След повече от година митарства из различни ведомства, то вече има личен номер за чужденец. С това обаче проблемите не са останали в миналото. Оказва се, че като на чужденка, трябва да й бъде изваждано разрешително за пребиваване. Семейството се борило то да е постоянно, но засега успяло да вземе разрешително за пребиваването на Александра само за една година. Таксата са него е 500 лева и е за сметка на семейството.
Проблемът дори не е в парите, макар че всички документи струват пари, колкото във факта, че нормативните документи у нас не предвиждат изключения от общия ред, каквото е този с нашата приемна дъщеря, казва Красимира Константинова. Тя е родена в България, но няма други близки тук, не се знае къде са роднините й, не може да бъде екстрадирана при тях. Не получихме разбиране за постоянно разрешение от оторизираните за това служби, но продължаваме да се борим и няма да се откажем, зарича се тя. Всеки път, когато трябва да се извади поредното разрешение за пребиваване, семейството се притеснява, че няма гаранции дали то ще бъде издадено. Конcтантинови се надяват на по-скорошното приемане на новия Семеен кодекс, който би разрешил не само проблема на тяхната приемна дъщеря, но и този на повечето изоставени деца в домовете. Текст в него предвижда дете чужденец, като Александра да бъде осиновявано по същата процедура, по която и българските. Другият проблем е, че приемните родители са натоварени с много отговорности, но нямат много права. Ако например се наложи то да бъде оперирано, трябва да се иска съгласието на биологичната майка или баща. В повечето случаи обаче те не могат да бъдат открити или излежават присъда в затвора.
Много се надяваме на по-скорошно приемане на новия Семеен кодекс, за да уредим най-сетне положението на детето, казва Красимира и уточнява, че със съпруга си вече са говорили за възможността да осиновят Александра. Впрочем не само те, но и малката отдавна ги нарича "мама" и "тати", неразделна е от сестра си Юлия и дори двете учат в едно и също училище, а след обяд подготвят уроците си в един и същи детски център. Любимите им почивни дни са, когато при тях е синът на семейството - Мартин, който живее отделно, защото знаят, че ще ги заведе на цирк, сладкарница, басейн и въобще ще им осигури всякакви глезотии. Иначе в делник правилата вкъщи са строги. В 20.30 ч. момичетата са в леглата, до 21 часа трябва да са заспали. Изключения не се правят нито, когато има гости, нито за филм по телевизията. Но пък наваксват пропуска, като двете си ходят тайно "на гости" в стаите, за да си играят или да четат книжки.
Независимо от опита си с две отгледани собствени деца, Константинови общуват активно и с други приемни семейства, за да обменят опит и споделят трудностите, които срещат в отглеждането и възпитанието на хлапетата. Те осъществяват своите контакти с помощта на фондация "Приятели 2006", която от скоро е създала мрежа за общуване на приемните семейства и център за подпомагането им от психолог, юрист или социален работник според нуждите. Помежду си приемните родители се шегуват, че за своите деца не са търсили чужда помощ, но чуждите се стараят да отглеждат по книга. Защото отговорностите са много по-големи. Изглежда заради тях броят на приемните семейства у нас е все още твърде нищожен.
Краси Константинова с родната си дъщеря Юлия и приемната Александра
Красимира и Явор Константинови са от все още малкото български семейства, престрашили се да станат приемни. При това те са приемни семейства на доброволен принцип, за което не получават нито лев от държавата, за разлика от т.нар. професионални приемни семейства, на които хазната плаща издръжката на приетите от тях деца, както и осигурява възнаграждение на поне единия приемен родител и неговите осигуровки.
Имаме възможност да помагаме, затова не пожелахме да получаваме средства. Всички разходи поемаме ние и това ни радва, казва лаконично Красимира и измества разговора към децата и техните успехи.
Приемната им дъщеря Александра е при тях от 2006-а. Дъщеря им Юлия и синът им Мартин я приели съвсем спокойно без нито капка ревност. Те не само са свикнали с мисълта, че човек трябва да помага на нуждаещите се, но го правят и на практика. От години, всяко лято, те посещават фестивала за изкуства на питомци от домове за деца и юноши, лишени от родителски грижи, който се провежда в село Овачевци и е организиран от фонд "Детство". Вече десетилетие Красимира е доброволка към фонда. Именно на един такъв фестивал видели момиченцето, а после, при една от дарителските си инициативи го срещнали повторно в социалния дом в кв. "Драгалевци".
Докато уреждали документите си за приемно семейство в социалната служба в район "Красно село" се запознали с Анджи - момиче, отглеждано само от майка си. 17-годишната девойка е отличничка във Втора френска гимназия в комплекс "Люлин". Двамата преценили, че могат да подпомагат и нея, дори без да се налага тя да им става приемна дъщеря. Оттогава досега момичето им гостува всяка ваканция и в почивните дни, водят я на море със себе си и на екскурзии. Намислили са и изненада за абитуриентския й бал, който е след месец. Девойчето е решило да следва право. Затова още от миналата година нейните благодетели са я записали на двегодишни подготвителни кандидат-студентски курсове по история и български език.
Спряхме се на Александра, защото се оказа, че е дете с проблем в документите и затова не може да бъде осиновено, независимо че няма никакви близки, които да я посещават. Видяхме, че тя е обречена да израсне в домове, а след пълнолетие - да попадне неясно къде, споделя Константинова.
Проблемът на момиченцето е, че няма българско гражданство. Майка й е чужденка, социалните служби не могат да я открият от години, не е ясно дали въобще е в България. За бащата няма достатъчно данни. Детето няма никакви спомени за нея. След повече от година митарства из различни ведомства, то вече има личен номер за чужденец. С това обаче проблемите не са останали в
В Германия
миналото. Оказва се, че като на чужденка, трябва да й бъде изваждано разрешително за пребиваване. Семейството се борило то да е постоянно, но засега успяло да вземе разрешително за пребиваването на Александра само за една година. Таксата са него е 500 лева и е за сметка на семейството.
Проблемът дори не е в парите, макар че всички документи струват пари, колкото във факта, че нормативните документи у нас не предвиждат изключения от общия ред, каквото е този с нашата приемна дъщеря, казва Красимира Константинова. Тя е родена в България, но няма други близки тук, не се знае къде са роднините й, не може да бъде екстрадирана при тях. Не получихме разбиране за постоянно разрешение от оторизираните за това служби, но
Александра, Анджи и Юлия (от ляво на дясно)
продължаваме да се борим и няма да се откажем, зарича се тя. Всеки път, когато трябва да се извади поредното разрешение за пребиваване, семейството се притеснява, че няма гаранции дали то ще бъде издадено. Конcтантинови се надяват на по-скорошното приемане на новия Семеен кодекс, който би разрешил не само проблема на тяхната приемна дъщеря, но и този на повечето изоставени деца в домовете. Текст в него предвижда дете чужденец, като Александра да бъде осиновявано по същата процедура, по която и българските. Другият

Съботна разходка на Витоша
проблем е, че приемните родители са натоварени с много отговорности, но нямат много права. Ако например се наложи то да бъде оперирано, трябва да се иска съгласието на биологичната майка или баща. В повечето случаи обаче те не могат да бъдат открити или излежават присъда в затвора.
Много се надяваме на по-скорошно приемане на новия Семеен кодекс, за да уредим най-сетне положението на детето, казва Красимира и уточнява, че със съпруга си вече са говорили за възможността да осиновят Александра. Впрочем не само те, но и малката отдавна ги нарича "мама" и "тати", неразделна е от сестра си Юлия и дори двете учат в едно и също училище, а след обяд подготвят уроците си в един и същи детски център. Любимите им почивни дни са, когато при тях е синът на семейството - Мартин, който живее отделно, защото знаят, че ще ги заведе на цирк, сладкарница, басейн и въобще ще им осигури всякакви глезотии. Иначе в делник правилата вкъщи са строги. В 20.30 ч. момичетата са в леглата, до 21 часа трябва да са заспали. Изключения не се правят нито, когато има гости, нито за филм по телевизията. Но пък наваксват пропуска, като двете си ходят тайно "на гости" в стаите, за да си играят или да четат книжки.
Независимо от опита си с две отгледани собствени деца, Константинови общуват активно и с други приемни семейства, за да обменят опит и споделят трудностите, които срещат в отглеждането и възпитанието на хлапетата. Явор и Краси с дъщерите
Те осъществяват своите контакти с помощта на фондация "Приятели 2006", която от скоро е създала мрежа за общуване на приемните семейства и център за подпомагането им от психолог, юрист или социален работник според нуждите. Помежду си приемните родители се шегуват, че за своите деца не са търсили чужда помощ, но чуждите се стараят да отглеждат по книга. Защото отговорностите са много по-големи. Изглежда заради тях броят на приемните семейства у нас е все още твърде нищожен.