неделя, 31 август 2008 г.

Поморийски манастир



Това лято моята бургаска приятелка Златина Славов ме заведе в едно чудесно кътче, съчетало многолюдието, но същевременно и осезателно присъствие на Божието присъствие и романтиката на легендите. Мястото е Поморийският манастир "Св. вмчк Георги Победоносец". Скоро ще имате възможност да прочетете за него повече в мой репортаж. Затова сега ще се огранича само с кратки исторически бележки за обителта.

Документирани сведения показват, че Поморийският манастир е бил основан от гръцки заселници през VІІ век. Далеч по-любопитна и по народному катеризаторска е по-късната легенда за възстановяването на обителта. Народната памет разказва, че в края на ХVІІ век в Анхиало живял турчинът Селим Бей, с когото се свързва най-колоритната част от историята на манастира. Според легендата той бил неизлечимо болен, но построява чифлик на мястото на разрушения манастир и се заселва в него. Големецът имал ратай на име Нено – простодушен, неук, но богобоязлив християнин. Селянинът бил чул от по-стари хора, че на мястото на чифлика някога имало манастир, а в двора му бликала чудотворна, лечебна вода, която можела да излекува неговия господар. Виждайки как Селим Бей страда, Нено му разказал преданието. Беят открил целебният извор, измил се в него и оздравял. Поразен от чудото, станало с него, Селим бей приема християнството заедно със синовете си. Така децата станали първите основатели на манастира, а баща им – първият игуме, когато овдовялн. Когато дошло време и беят-християнин се представил в Господа, бил погребан до аязмото, пред самата му врата. По-късно при разкопките са намерени два скелета на това място. Скоро манастирът се прочува с целебната си вода. Благочестиви и богобоязливи християни започнали да изпращат на манастира големи подаръци в пари и натура. Барелефът на Св. Георги все още се пази и може да се види в манастира. Селим Бей още приживе построил малък параклис до аязмото, който дал началото на сегашния манастир.

събота, 30 август 2008 г.

Сектанти зарибяват деца, родителите в паника

Силвия Николова

в-к "Монитор", 30 август 2008 г.


Проф. Иван Желев

Сектанти зарибяват деца с лъскави книжки по пощата. С рекламни брошури за дистанционно обучение вече са пълни пощенските кутии на живеещите около Руския паметник и в още няколко централни столични квартала, съобщиха обезпокоени родители. Вчера те предоставиха на "Монитор" една от брошурите, озаглавена "За смисъла на човешкия живот". В нея се заявява категорично, че животът без Бога изглежда абсурден, а раждането е сякаш непонятно престъпление, за което се налага смъртно наказание. На брошурата са посочени само телефон и номер на пощенска кутия във Варна. Зад мистериозния издател, който не е посочен никъде, се крие Дистанционно библейско училище, установи проверка на "Монитор".
Предлагаме кореспондентски курс по всички важни за човека въпроси. Имаме и специално разработени теми за деца от 9 до 14-годишна възраст. Изпращаме им богато илюстрирани книжки, за да получат следващата, те трябва да попълнят приложения тест и да ни го изпратят обратно, разясни служителката Русана Русева на посочения телефон. По думите й училището е на адвентистката църква.
"Не ми е известно да е регистрирано такова училище, но и трите адвентистки църкви в България са регистрирани", каза шефът на Дирекцията по вероизповеданията проф. Иван Желев.
За да бъдат занимавани малолетни с религия , родителите трябва да дадат своето изрично писмено съгласие, коментира Георги Кръстев - експерт в дирекцията. Оказа се, че на него също не му е известно съществуването на Дистанционното библейско училище.
Обезпокоените родители могат да сезират прокуратурата, ако не са дали изрично съгласие децата им да бъдат занимавани с религия. Могат да подадат жалба и до Дирекцията по вероизповеданията. Ако констатираме нарушение, ще издадем акт и наказателно постановление, разясни Георги Кръстев.

петък, 29 август 2008 г.

вторник, 26 август 2008 г.

Първо кесаря, после Бога


СИЛВИЯ НИКОЛОВА
в-к "Монитор", 27 август 2008 г.

Никой не се съмнява вече, че Българската православна църква е в окаяно положение, а преобладаващата част от висшия й клир е станал нарицателно, е факт неоспорим. Оскъдният брой на малцината призвани за монашество и мирско свещенство съвсем не се компенсира от мнозинството аутсайдери в българските манастири, а и в енорийските храмове. Отсега чувам лицемерието на критиците ми: "Ами тя , Църквата, не е от този свят. Тя е мистичен организъм", "Църквата сме и ние" ...
Да, Църквата сме и ние. Аз също, като практикуваща вярата си християнка, съм в Църквата и съм част от нея. Аз обичам моята Църква. Затова и пиша за нея, независимо дали написаното от мен се харесва някому или не. Съвсем не ми е по вкуса да съобщавам за неприятните неща, случващи се така често в нея. Често пъти те са от такъв характер, че ако се бяха случили в някоя светска институция, провиненото лице щеше да отнесе най-строги санкции. При това не само морални, а и наказателни. В нашия случай обаче това не става. И няма никаква тенденция скоро да се случи. Независимо колко църковни събора бъдат спретвани пролет и есен на софри под дебелите буки на Рилския манастир. Защото от гласовете на така избраното клироугодно делегирано представителство не може да се пръкне нещо по-различно от това, което би се пръкнало след сватба, от която липсва булката. За разлика от тук в православни църкви от страните на бившия източен блок се случват много богоугодни и човеколюбиви дела.
В Руската православна църква, дала най-много мъченици за вярата от ново време, а и най-жестоко смазваната от болшевишкия режим, стават чудеса. Там няма епархия без църковен дом за трудни деца, за сираци или просто за деца на наркомани или проститутки. Съществуват приюти за бездомници, църковни мобилни служби от свещеници и миряни-доброволци, които обхождат замръзналите улици на Москва нощем, оказват помощ на нищите, хранят ги, закарват ги в болници. В Русия, където някога Хрушчов беше обещал, че през 1958 г. ще покаже на кино последния поп, манастирите не са убежище за аутсайдери, а обители за духовно повдигане и мисионерство на дело. В Новотихвинския манастир в Екатеринбург 100-те монахини са направили приют за момичета без родители, обществена трапезария за бедняци, собствено издателство и радиостанция. При това се работи професионално, като инициативите се подкрепят от самия Синод.
Дори в недалечна Албания, където Енвер Ходжа наистина бе успял да реализира амбицията на Хрушчов и закри всички изповедания, а служителите на култа затри в затворите или прокуди в изгнание, положението днес е на светлинни години преди това у нас. За близо 8 години след падането на комунистическия режим там към днешна дата не само че Албанската православна църква е възстановена, но под енергичното ръководство на архиепископ Анастасий Януатос са изградени три манастира с големи братства и сестринство, църковна болница за бедни, две семинарии и богословски курсове за свещеници, градят се храмове и се организират трапезарии за социално слаби. Все неща, които у нас не се случват с енергичната намеса на клира, а въпреки неговото безразличие. За клира на БПЦ проблеми няма, освен когато не става дума за имоти, банкови сметки и автомобили. Всяко нещо, застрашаващо да наруши рахатлъка, се замита дълбоко под одъра. Дали пък защото "Църквата не е от този свят, а е мистичен организъм", както обикновено се оправдават моите критици и клерикални клакьори?!
Не, не е заради това. Защото ако това бе причината, отдаденото Богу щеше да е далеч повече, отколкото отдаваното на кесаря.
Изглежда, нашите клирици чакат Господ да слезе и да им свърши работата. Но те забравят, че преди да запретне ръкави, той ще си събере дълговете. Точно тук, на грешната наша земя.

Дядо Николай без документи за собственост на “Св. св. Кирик и Юлита”


Силвия Николова,
в-к "Монитор", 27 август 2008 г.
Пловдивският митрополит Николай, както и самата митрополия нямат документи за собственост на манастирския комплекс "Св. св. Кирик и Юлита" край Асеновград, съобщи зам.-председателят на Съюза на архитектите в България арх. Здравец Хайтов, който отговаря за имуществото на съсловната организация, и добави, че е научил от медиите за намерението на владиката да подаде съдебен иск архитектите да напуснат имота до края на месеца.
Сградите на "Св. св. Кирик и Юлита" са изградени изцяло със средства на САБ без никаква държавна помощ и нито един църковен лев, подчерта председателят на управителния съвет на съсловната организация арх. Спиридон Ганев.
Оказва се, че Пловдивската митрополия е отдала безвъзмездно и за безсрочно ползване постройките на обителта през 1982 г. Тогава те са били в окаяно състояние и полуразрушени. В продължение на 40 години, след 1944 г., манастирът е функционирал като концлагер. В началото на 50-те години там е била настанена психиатрична клиника. Въз основа на сключен през 1982 г. договор между Пловдивската митрополия и САБ на това място започва изграждането на творчески комплекс на съюза.
В бъдеще САБ може да реши да дари манастира на Пловдивската митрополия, но това решение трябва да се одобри на архитектурен конгрес, а не да става под "уличен натиск", коментира арх. Иван Станишев. По думите му проектите на всички църкви и параклиси от последните 20-30 години са били безвъзмездно създадени от архитекти.

събота, 23 август 2008 г.

Без кастинг

Българската православна църква е в дълбока криза. И в това няма никакво съмнение. Както няма съмнение и обстоятелството, че никой не прави нищо тя да бъде помръдната дори на йота от същата тази криза. Че БПЦ е в окаяно положение, а преобладаващата част от висшия й клир е станал нарицателно, е факт неоспорим. Оскъдният брой на малцината призвани за монашество и мирско свещенство съвсем не се компенсира от мнозинството аутсайдери в българските манастири, а и в енорииските храмове. Отсега чувам лицемерието на критиците ми: "Ами, тя , Църквата, не е от този свят.", "Църквата сме и ние" ... Да, Църквата сме и ние. Аз също, като редова и практикуваща вярата си християнка, съм в Църквата. И обичам моята Църква. Затова и пиша за нея, независимо дали написаното от мен се харесва някому или не. На мен също не ми харесва да съобщавам за неприятни неща, случващи се в нея. Но приятните и хубави новини засега са твърде малко. Не аз съставям калпавите програми, нито провеждам нефелите изпити за прием в двете духовни семинарии. Всеизвестно е, че от там качетвени възпитаници излизат малцина. При това, за качество може да се говори само, ако не се вземе база за сравнение, та била тя й средностатистическа люлинска гимназия-реалка. Клирът упорито отбягваше да признае този факт, но резултатите от матурите го потвърдиха. След няма и месец ще започне новата учебна година в двете семинарии. Местата в тях за поредна година ще бъдат попълнени от момчетата със средни възможности след формално издържани приемни изпити. След пет години формално образование някои от тези момчета ще станат служители на Българската православна църква. На свой ред некачественото ще възпроизвежда некачествено...

Публикациите ми по-долу са във в. "Монитор" от 23 август 2008 г.

Развратен поп опозорил манастира

Битият Нектарий се замонашил след побой

Владиката Гавраил търси игумен на Гложенската обител

СИЛВИЯ НИКОЛОВА
в. "Монитор", 23 август 2008 г.

Снимка: Монитор

Монахът Нектарий е спокоен, след като мъчителят му вече не е в Гложенския манастир.

Нектарий, който неотдавна беше посинен от бой от бившия игумен на Гложенския манастир Панкратий, се е замонашил, за да избегне побои и тормоз, на които е бил подложен като дете. Това съ общи той лично в свое изявление за житието-битието си до "Монитор".
Били са ме само в детството ми и това е една от причините да потърся своя дом при Бога и Българската православна църква, изплаква мъката си Нектарий.
Калугерът е абсолютно чист от наркотици, не е зависим от алкохола и е психически здрав. Това показват две лекарски експертизи, които той самият е пожелал да му бъдат направени в София. Вчера той лично предостави документите на "Монитор".
Николай Георгиев Петров, както е светското име на монаха, е охотно контактен и става леко тревожен при споделяне на преживени стресови събития. Няма данни за фамилна обремененост с психични заболявания, епилепсия и алкохолизъм, е написала в съдебнопсихиатричното удостоверение д-р Цветеслава Иванова - шефка на Първо мъжко отделение в психиатричната болница "Св. Иван Рилски" в Карлуково.
29-годишният монах е роден в брезнишкото село Гигинци от родители в напреднала възраст, семейството беше бедно, а той беше най-малкото дете. Дадоха го в семинарията, разказа ректорът на Софийската духовна семинария Велешкият епископ Сионий. С него обаче никога не сме имали проблеми, не е карал буен пубертет и дори беше прекалено свит и притеснителен, добави владиката.
Николай се замонашил веднага след завършване на семинарията. Около година е живял в манастир на разколника - старокалендарец Фотий. Строгият режим, продължителните нощни служ би и тежка земеделска работа обаче не му понесли и забягнал в Гложенския манастир, разказаха негови отдавнашни познати.
Не заех, че Нектарий е имал трудно детство, нито че е са го били като малък. Той избягва да говори, освен ако аз не го попитам за нещо. Ще го взема под личното си покровителство, коментира Ловчанският митрополит Гавраил. В четвъртък вечер малтретираният от бившия игумен Панкратий калугер се е върнал в Гложенската обител. Той бе приютен за седмица в Правешкия манастир.
Там от много години се почувствах човек и ми беше хубаво. Баба Веска, която помага на манастира, дори ми даде някои дрехи от сина си, спомня си с благодарност малтретираният от гложенския подпалвач калугер Нектарий.
Ловчанският митрополит Гавраил съобщи, че вече търси нов игумен за обителта.
Не случих на човек, но този път много ще внимавам кого взимам, каза владиката. Преди последния - Панкратий, който драсна на два пъти клечката на обителта, изпепели джипа си, а преди това стреля по хора, за светинята е отговарял отец Лазар.
Разпопих Лазар през 2005 г., направи големи поразии, голям срам докара на манастира, каза дядо Гавраил и разказа, че съпругата му се обесила в село Малък извор. Хората дори говорели, че той я е тормозил, затова е посегнала на живота си, разказа още владиката. За наказание поп Лазар бил изпратен в Пирдопската духовна околия. Там обаче хората пропищели от задевките му с нежния пол, живял дори с 30-годишна жена.
Това вече ми дойде в повече. Свиках епархийския съд и решихме да му свалим расото завинаги, разказа одисеята с проблемните настоятели на Гложенския манастир митрополит Гавраил.

В ъгъла

На кого му пука на калимявката?

Дали Мечо Пух не
знае къде е заровено
манастирското куче?!

в. "Монитор", 23 август 2008 г.

Тука няма нищо, значи има нещо. Беше го казал Мечо Пух. И се оказа абсолютно прав. Особено когато става дума за Българската православна църква. Ако се вгледа човек в действията/бездействията на клира, се оказва, че всичко е спокойно. И в това е бедата. Защото оказва се, има мъртво вълнение, а то, както е известно, завлича смъртоносно.
БПЦ страда не само от кадрова недостатъчност, но най-вече от кадрова некачественост. Най-старата българска институция в най-новата история на България, каквато е тя (съществува още преди възстановяването на българската държава през 1878 г.) е омаскарена. Но по-страшното е, че омаскаряването продължава. И не е ясно докога то ще продължава. Всеизвестно е, че за служители на БПЦ няма хора с призвание, които да служат безкористно на Бога и ближните. Но и да опазват светините, а не да ги палят, нито да ги превръщат във вертепи. В манастирите всеки си е накривил калимявката, както си мисли, че му отива - едни вкарват жени, други трупат пачки, а трети, като не им уйдиса нещо, драсват клечката и друм. Затова не е зле митрополитите, ако милеят за светините ни, първо да пускат мераклиите за монаси на психотест, а после да ги ръкополагат. Иначе, като нищо, заради нечии грях може да пламне цяла епархия.
(С.Н.)

неделя, 17 август 2008 г.

Съкровища за милиони на показ в Рилския манастир
Игуменът Евлогий направи ремонт на музея за 500 000 лв., експонатите съперничат на тези в НИМ

"Преди всичко ви завещавам да пазите светата вяра непорочна от всякакво злословие, както приехте от светите отци, без да я примесвате с чужди и разни учения. Стойте добре и дръжте преданията, които сте чули от мене, без да се отклонявате нито надясно, нито наляво, но ходете по дадения път. Пазете се внимателно от светските пристрастия и всякога помнете за какво сте излезли от света и защо сте презрели света и което е в света."
(Из Завет на св. Иван Рилски)


Силвия Ангелова

На 18 август е денят, в който се почита паметта на св. Иван Рилски, неговото Успение.

Съкровища, достойни за аукциона "Кристи" показва fбновената музейна сбирка на Рилския манастир. Експонатите, които са 380, сред тях и уникални произведения на изкуството, и реликви на българското културно-историческо наследство, могат да бъдат видeни отново след осеммесечен ремонт на помещенията, освежаване на консервацията и нова реставрация на някои от тях.
„Самият ремонт е осъществен изцяло със средства на обителта от четири строителни фирми, които са бутали стени и изграждали нови в двуетажната сграда на музея по такъв начин, че да бъде показано по-добре достолепието и красотата на изложената църковна утвар, старопечатни книги, ръкописни документи, резбовани предмети, икони, златоткани плащаници и части от богослужебни одежди”, обясни игуменът на обителта Адрианополският епископ Евлогий. За ремонта за изразходвани 450 000 лева, но като се тегли чертата с разплащанията за някои довършителни работи, общата сметка ще излезе половин милион. Владиката обясни, че са взети най-строги мерки за охраната и сигурността на изложените ценности. Подменени са електрическата, климатичната и сигнално-охранителната инсталации, както и осветлението, настилките и витрините в музея. Десет камери осигуряват постоянно видеонаблюдение и записват всичко, което се случва в помещенията. Впрочем, самите експонати не са оценявани, но и на пръв поглед личи, че някои от тях са за стотици хиляди паунда, като например Рафаиловият кръст - миниатюрна дърворезба на 36 библейски и около 600 фигурки, изработен и завършен от монаха Рафаил през 1802 г. Този експонат е показан по нов начин във витрина с постамент от негорима (здрав синтетичен материал) и водоустойчива материя.
Сред реставрираните и консервирани по време на ремонта предмети са глаголически лист от ХII век, турски султански фермани от ХIV - ХIХ век за признаване на собствеността и привилегии на манастира, дадени на обителта с хрисовул (дарствена грамота) на цар Иван Шишман от 1378 г., с който владетелят дарява земи и гори на калугерите, за да се издържат. Сбирката от ръкописи и старопечатни книги е от ХII до ХIХ век. По проучването им, заснемането им с дигитална апаратура и записване на специала компютърна програма за архивиране в манастира работи група от преподаватели и студенти от катедрата по стара българска книжнина в Софийския университет.
Не само за любителите на писменото слово, но и за всички посетители представлява турското ниско писалище, състощо се от дървен плот 80 Х 80 см, колкото на него са се разпъне краят на пергамент, а в десния му горен ъгъл да се закрепи мастилница с добре подострено паче перо, с каквито са писали някогашните книжовници. Малкият размер на "бюрото" се компенсира от богати инкрустации на цветя и орнаменти, изработени по типичен ориенталски маниер. Писалището е инсталирано на специално въртящ се подиум.
Музеят показва старинни литографски преси, щампи и гравюри с изгледи от обителта, близките околности и на покровителя и основател на обителта свети Иван Рилски.
Истинско пиршество за окото обаче са златовезаните плащаници със сцени от опелото на Иисус Христос, от 1855 т. и на Успение на свети Иван Рилски от 1859 г. И двете са изработени в Светоалексиевския манастир в руския град Армазас и са донесени от калугери на Рилската света обител, пътували в българско и в странство като таксидиоти, т.е. монаси, събиращи средства за манастира. Показана е и пищна плащаница, дарена през 1511 г. от молдовския княз Йоан Богдан Войвода. Историците обясняват щедростта на молдовеца с факта, че във вените му е текла и българска кръв.
От изгорялата през ХIV век манастирска черква е съхранена дърворезбована врата. В експозицията на музея посетителят затаява дъх пред ювелирната инкрустация на владишки трон от дърво с орнаменти от слонова кост (ХIV век). Показано е и прочутото Крупнишко евангелие с позлатен обков от 1577 г., дарено от Крупнишкия тогава митрополит Йоасаф, откъдето е получило и названието си. Прелюбопитен и твърде необичайна не само с размера си е църковна свещ, висока е 1.50 м., но и с факта, че тя е дарена на манастира от султан Мурад II. Самата свещ е обкована в метален цилиндър, съставен от обръчи, всеки един от които се маха, след като съдържащият се в него восък изгори.
Въпреки, че музейната сбирка на Рилската света обител съдържа 380 експоната, стотици други все още са в колекициите на други музей. Игуменът Евлогий разговаря миналата година за връщането на част от тях със заместник-министърът на културата Иван Токаджиев. Въпреки обещанието за съдействие тогава, до момента нито един експонат, задигнат преди години от обителта не е върнат. Експозицията е една от най-посещаваната, въпреки твърде скъпите цени на билетите – 8 лева за възрастен. Годишно тя се посещава от близо 70 хиляди души. През 1983 г. манастирският комплекс е вписан от ЮНЕСКО сред 200-та паметници със световно значение не само заради неговата музейна сбирка, която е с повече от сто годишна история. Обителта, която през 1961 г. е обявена за национален музей, разполага с 8 хранилища с 250 ръкописни книги от ХI-ХIХ в. и 9000 старопечатни издания.
Манастирът се е ползвал с привилегии не само от страна на българските владетели, сред които Иван Асен II (1218-1241) и Иван Шишман (1378) – едни от най-щедрите му дарители, но и с благоволението и бератите за освобождаване от данъци на турски султани и везири. След упадък от два века, в края на ХV век започва обновяването на обителта, подпомага го братството на руския манастир "Св. Пантелеймон" в Атон. В сегашния си вид обителта датира от ХIХ век. Най-старата сграда - централната кула, издигната от севастократор Хрелю през 1335 г., поставя началото на комплекса, строен от няколко поколения майстори, с жилищни сгради, отбранителни съоръжения и църкви. Главната манастирска църква "Рождество Богородично" е от 1837 г. В нея се намира позлатен олтар с фина дърворезба, стенописите са дело на Захари Зограф и Станислав Доспевски. Очаква се в скоро време да бъде открита и етнографската експозиция на манастира.

публ. в сп. "Българе"

четвъртък, 14 август 2008 г.

Успение Богородично


Богородична молитва
от Серафим Роуз (Юджийн Роуз)

О, Богородице Дево,
която си родила моя Създател, слязъл от небесата на земята, за да ни дари възможността да станем причастници на вечния живот, помогни ми да принеса плод, достоен за покаяние!
Не позволявай дадените ми таланти да останат неупотребени, но ме доведи до спасителния покров на Църквата на Твоя Син
и ме удостой да Му послужа!

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!




сряда, 13 август 2008 г.

Лък или цървули

След последните качени теми - фалшиви фондонабиратели, поп подпалвач и оковано от родителите си дете, неудържимо ми се прииска да сложа нещо по-ведро в блога си. Затършувах из мрежата за поезия, кореспондираща и с предстоящия празник Успение Богородично. Но попаднах на нещо твърде любопитно, фолклорно, истинско и неподправено. Някой биха казали: "Сакън, пост е!"
"Сакън, не фарисействайте!", отговарям им отнапреж.
И св. Антоний го е казал косвено с разказа си за пустинните монаси, ловците, лъка и неговите тетива.
Ценителите на неподправения и културен
фолклор, ще оценят родопската сладкодумица за лустросаните кундури на Света Богородица. Останалите - да си ядат цървулите... Бежещим през годините. Родопски сладкодумци
съст. Петко Величков, ред. Владимир Арденски

Кундури за света Богородица

Вечерта на велика събота срещу Великден поп Пиндю свика черковното настоятелство на важно заседание в Пастольовия дюкян. Дойдоха настоятелите, дойде и попът и заеха най-дългата маса. Наредиха се от двете страни на председателя като на „Тайната вечеря” и зачакаха бай Пастол да привърши работата си. А днес му беше „мандрата”. Дюкянът бе пълен с мющерии и той, с гугла на главата, която сваляше само в черква, запотен, мазен и зачервен, лъснал от пот, свещенодействуваше зад тезгяха: мереше, теглеше, плюнчеше калема и записваше в тефтера вересиите. Никой не плащаше сега. Наесен, като се върнеха от гурбет и закачеха торбите с дюлгерския дюзен [*] — тогава тефтера се изпълваше с кръстове, което значеше, че вересията е платена. Бакалският тефтер на бай Пастол и евангелието на поп Пиндю си приличаха — с твърди корици и оръфани. И не само по това. И евангелието бе пълно с разни знаци и кръстове, „собственоручно” написани от попа.
Другите черковни настоятели или „влъхвите” — както председателят им ги наричаше за по-голям ихтибар — бяха от по-първите хора в селото по почит и имот, а бай Пастол беше най-главният — касиерът на черковното настоятелство. Без него беше немислимо да се разискват каквито и да било черковни въпроси, затова всички търпеливо чакаха. Двама от тях, освен дето добре разбираха черковните работи, но и знаеха наизуст „Отче наш” и се редуваха през неделя да го казват, а дядо Стойчо Бабугерът едно си знаеше — „Веруюто”. То си беше негово; беше си попритурил и от него нещо за по-хубаво и да „хващало повече място”.
Бай Костадин пък, старият даскал — както му викаха — беше певецът. И не само в черквата пееше, ами и в кръчмата. И когато пееше там, хората ставаха прави като в черква, на крака да го слушат. Ама и хубаво пееше: едно така... макамлийски го извиваше, като на маане, като на мохабет хавасъ, асал „восточно” пеене.
В адимата [*] поп Пиндю ходеше като спънато муле от единия до другия край и обикаляше престола като на харман, додето изгубеше търпение и подадеше глава от царските двери.
— Хър Диньо, карай нататък! Немой се затраляй като пазарски чан.
— Ти си гледай вътре твойто, аз — мойто. Всеки да си знае неговото! — ще издума бай Костадин и най-невъзмутимо ще продължи.
„Какъвто попа, такива и настоятелите. Как ги господ събра!” — думаха в село. — „Една майка да ги бе раждала, нямаше така да се уйдисат.”
И поп Пиндю вършеше чудатости, ала хората бяха свикнали с тях, нозасмиваха се и не му връзваха кусур. Баба Велика Топалска беше погребал посред нощ, за да ке губи от работния ден. Вършеел на „Гогова лъка”, като му казали, че е умряла.
— Не можа ли да почака още малко? Има и други за умиране, ала стискат зъби, оти видят какво е вре мето — харманско.
Другуш пък леля Ирина го била срещнала с натоварено муле със слама. Вървял напреж мулето със затворени очи — спял! Срещата била неочаквана и мулето се дръпнало, та му се изхлузил оглавника. Сепнал се попът и отворил очи.
— О, миличек батю попе — рекла му уплашено тя, — ами ти вървиш и спиш! Как тъй?!
— Ами тъй. Има си мурафет. Белким ти не можеш?
— Не мога я. Ами какво караш?
— Не видиш ли — дърва.
— Как... дърва! Нали е... слама?
— Я ли не знам, дето съм секал дървата и съм ги редил едно по едно, и съм ги тварил. .. или тебе дървата ти се видят слама! ... Господи, прости й, дето не може да види дървото в очите си, а вижда сламата...
Разтъркала леля Ирина очи, опулила ги, гледа. . . пак слама. Тръгнала, повървяла и си рекла да опита и тя може ли като попа да върви, и да спи... Та се беше хлацнала в едни камене...
Та. . . изпразни се дюкянът, затвори бай Пастол тефтера, заключи вратата и седна при тях.
— Е, кажи, попе, какъв е тоя зор, та правиш събирание?
— Слушайте — започна поп Пиндю, — викам. . . какво ще кажете, ако речем да обуем света Богородица? Да й купим кундури, срам ме е от другите светни да я гледам боса. И вие трябва да се срамувате. Свети Илия, например, дето е по-долен от нея, има чизми, пък тя — майката господьова — боса. Затуй...
— Чакай! — пресече го старият даскал, — не обичам да седя на празна ясла. И акъла не ми сече.
— Грехота е! — опули се Стойчо Бабугерът. — Нали, попе?
— За пиенето... не е казано нищо, значи — може, ала за ядене — сакън!
— Щом е тъй.., ако речете... и на мене ми се яийнва — уморих се! — рече бай Пастол и като никой ме му възрази, стана и донесе по шишенце от сто грама сливовица за всеки.
Чукнаха се, пийнаха мълчаливо.
— Бе то... хубаво казва попът — подхвана бай Костадин, който почувствува, че гърлото нещо го погъделичка. В неговия двор беше общинският казан, дето варяха сливовицата, та често го слушаха да пропява. И сега, откакто бе влязла „страстната седмица”, гърлото му бе съвсем пресъхнало.
— Че трябва да й се купят кундури, трябва, ала не може ли да почака още малко? И това лято да изкара боса, пък за зимоска — види щем. . .
— Вижте какво — подхвана Стойчо Бабугерът, — няма защо да се стискаме, Какво сега, какво зимоска? В черквата и през лятото е студено. Нали Стойкина Мария, като беше влезла еднаж сама да запали кандилата, та бе чула света Богородица три пъти да кихне. От какво е? — питам ви. Нали от настинка? То... че ще се правят кундури — ще се правят, ама я викам да са от лустро. [*] По ще й прилягат.
— Тъй, тъй... — потвърдиха другите.
— Ама чакайте бе, хора! Вие за какви кундури разбрахте? Аз казвам за ковани от жълта или сребърна тенекия!
— Холан и ти, попе — скочи дядо Стойчо, — че какво топло държи на ногите тенекия! Ама си и ти! ...
— Още едно не е изпразнил и се опетла като петел в кълчища, пък за повече — не знам! — засмя се Даскалът и се обърна към попа: — Хайде, кажи и от тебе, та да ти е простено!
— Сипи и от мене! — нареди попът.
Бай Пастол донесе дамаджанката от тезгяха, напълни шишенцата и я остави на масата. Пиха всички наред по едно, сетне завториха, по-сетне потретиха и реда се обърка. Препирните станаха по-големи и спорът какви кундури да се направят на света Богородица все още оставаше нерешен. По едно време на вратата силно се потропа. Всички млъкнаха и се спогледнаха.
— Кой е? — понита бай Пастол и с несигурни крачки тръгна да отвори.
— Чакай!— спря го попът. — Това е попадията.
— Тука ли е попът, батю Пастоле? — попита тя отвънка
— Тука е. Тука са и всички настоятели и имаме важно събирание ~ отговори бай Пастол и намигна лукаво.
--Сетам се аз какво ви е събиранието, щом сте се заключили, караконжури неедни. Не ви ли знам! Станвайте бърже, додето. . .
— Попадийо — извика попът с възможната най-голяма строгост на гласа си, — Вземи ключа, отвори черквата и кажи на Тодора да клепе камбаната! Ние. . . още малко, да подпишем протокола и ще дойдем!
— Кажи пепел! — викна му попадията.
— Ха сега де! — изрече попът тихо. — Фана ме на тясно! — И ревна, колкото му глас държи: — Ще ти дам аз тебе един фефел! Върви, додето не съм излял!
— Пукница дано та... — прокълна попадията. Чуха стъпките й и се засмяха.
— Жена! — изговори бавно попът. — Най-ничтожната земна твар.
А в черквата чакаха... Беше се събрало цялото село. Мъжете вън на двора приказваха, децата вътре се гонеха, жените се смееха — всички обхванати от предпразнично настроение. Два пъти биха камбаните, но търпението на хората се изчерпи. Кметът прати разсилния да вика попа и той начаса оттърча. Като наближи дюкяна, стори му се, че се пее. Ослуша се и погледа през една дупка на кепенка. И видя картинката: седнали на столовете около масата, настоятелите и попът се бяха хванали през рамо, като на хоро, и тихичко пееха:

Мари Радо, бяла Радо,
пустини ти черни очи.

В душата му се надигна възмущение и той удари няколко пъти силно с юмрук по вратата. Онези вътре се стреснаха, занемяха. ..
— Кой тропа? — сърдито и страшно извика Пастол.
— Дядо попе, хайде бре, цяло село те чака! — ядоса се и разсилният. — Срамота е!
Идем, идем!... Тръгваме... — обади се попът. — Събиранието свърши.
Вън хладният въздух ги лъхна и поразведри размътените глави на попа и настоятелите. Влязоха в черквата и заеха обичайните си места. С помощта на клисаря поп Пиндю облече одеждите си, отвори царските двери и застана смирен и кротък досущ като самия бог-саваот.
— Во имя отца, и сина, и святаго духа... Кръстете се! Защо не се кръстите? . . . Амин! — извика троснато поп Пиндю. — И щом казах „амин”, значи всичко е свършено. Какво сте опулили очи и ме гледате? Или не сте ме виждали? Грешни сте, всички сте грешни! Аз и черковните настоятели трябваше да се молим за изкупления грехов ваших. И се молихме досега. През постите много от вас вместо да ядат незабелен качамак с рядка каша, фасул и леща, патати и сол, пи перки и лахана, са се блажили. Затова и господ ни подмина — няма да възкръсне в нашето село. Ала той е много милостив, дълготърпелив и не до конца прогневается. И рече: тези, които не са накусили блажно през великите пости и коремите им са се свили, та са станали като смачкана гайда в торба, могат да се об лажат още сега.
Другите — утре по пладнина, на второто възкресение! За онези, които не са блажили — Христос возкресе! — извика гръмогласно той и се обърна към стария даскал на клира: — Хъ, Диньо!
И запя тогава стария даскал едно хубаво, едно сладко. . . и уж думите на „Христос воскресе”, пък мелодията излезе на „Пейни ми, пейни, Петкано, в тая ми гора зелена...”
— Карай, Даскале! — провикна се Пастол бакалинът и му заприглася.
Отпушиха се гласовете и на другите черковни настоятели, та стана един Великден. . . Три дена се люля селото от смях... И три месеца след това поп Пиндю стоя „заточен” в Араповския манастир само на хляб и вода, пост и молитва.

Разказал: XР. ДАСКАЛОВ

--------------------------------------------
*. дюзен — инструмент
идимат — място в черквата, където попът приготвя комката
*. лустро — лъскави лачени обуща

вторник, 12 август 2008 г.

Родители дават на рожбата си само хляб и вода


Държат 7-годишно дете пет месеца в окови

Домашното куче Бъки ближело сълзите му за утеха

Константин Пашкулев СИЛВИЯ НИКОЛОВА
в-к "Монитор", 13 август 2008 г.
Снимка: Константин Пашкулев

Къщата с терасата, до която можело да стига окованото дете.

Седемгодишно дете от Гоце Делчев е малтретирано системно от собствените си родители . В продължение на 5 месеца майката и бащата го връзвали на синджир. Илко Стоичков изкарвал по цял ден окован с веригата, докато майка му и баща му, Илия и Мария Стоичкови, били на работа. За случая стана ясно в понеделник късно след обяд, когато обезпокоени от виковете и стенанията на детето съседи извикаха полиция. Преди да излязат сутрин, родителите оковавали рожбата си на терасата на къщата, а до нея оставяли хляб, увит в найлон и вода. Синджирът бил предвидливо дълъг до хладилника в стаята, но заключен с два катинара. С него малкият можел да излиза и на дървената тераса, където единственият му утешител било свободно движещото се домашно куче Бъки, който му ближел сълзите. Майката Мария работи във фирма по озеленяване и чистота, а бащата Илия е безработен. Пред служителите на полицията и на служба "Закрила на детото", Илия споделил, че го връзват, защото не слушал. Детето се стискало по цял ден, защото не можело да ходи на тоалетната на двора. От служба "Защита на детето" информираха, че Илия е техен познайник, защото през миналата година той лежал в болница, където го посетили по сигнал, че е пребит от родителите си. Тогава обаче майката обяснила, че момчето е паднало от велосипеда си.
От РПУ-Гоце Делчев обясниха, че това е първият сигнал за домашно насилие над дете в региона.
От вчера малтретираният Илко вече е настанен в дома за деца и юноши, лишени от родителски грижи, "Иван Кюлев" в града, съобщи директорката на Дирекция "Социално подпомагане" Нели Цветкова. "В непрекъсната връзка сме с директора Костадин Ендрев. За детето се грижат добре, персоналът му обръща много внимание. Малкият вече е по-добре, но все още е недоверчив", разказа Цветкова. Единият крак на малчугана е много подут от веригата. Предстои да му бъдат направени пълни медицински изследвания.
Междувременно служители на РПУ-Гоце Делчев откриха родителите на детето. Служители от отдел "Закрила на детето" заявиха, че не е изключено да бъдат отнети родителските права на бащата и майката.

Измъчваното момче ще стане насилник


Като порасне, малтретираният Илко ще стане насилник като родителите си. Това е напълно логично, защото на 7 години е във фазата от развитието си, когато за детето родителите са Господ. Цялото тяхно поведение се запечатва у него като неоспорим авторитет и впоследствие то механично го пренася в собственото си поведение. Това прогнозира пред "Монитор" детският психолог Красимир Калпаков. "Аз съм убеден, че самите родители на момчето някога са подлагани на такива издевателства. Те са били обект на физическо насилие и личностна дисквалификация, затова привнасят тези неща и в отношенията си към своето дете", добави той. По думите на Калпаков това се случило, когато те или поне единият от тях е бил на приблизително същата възраст, сега те просто повтарят модел на поведение.
Напълно възможно е, когато Илко порасне, той да стане и сексуален насилник. Към обекта на своето влюбване той ще упражни насилие, защото просто не знае какво друго да прави, коментира още детският психолог Калпаков.
Специалистът смята, че ако в следващите години на пубертета на момчето не се обръща много внимание, като нищо ще започне да проявява недоверие, ще се затвори в себе си и няма да допуска никого до своя мир.

Попът подпалвач поиска църковна полиция


Панкратий (в дясно)

Силвия Николова,
в-к "Монитор", 13 август 2008 г.

Църквата да създаде ведомствена полиция, която да охранява храмовете и манастирите, поиска йеромонах Панкратий, който минала седмица на два пъти пали Гложенския манастир и изпепели джипа си, като преди това подложи на пряк обстрел гости на обителта. Той е под домашен арест в Правешката света обител. Срещу него е образувано дознание за хулиганство и посегателство върху чужда собственост.
Както всички банки, офиси, държавни учреждения, така и към църквата да има охранителна фирма, която да пази храмовете и манастирите от кражби, настоя йеромонах Панкратий. По думите му така трябва да се възпират хората с престъпни криминални намерения, които посещават тези места.
Църквата е отделена от държавата, тя е бедна и притисната в ъгъла. Ние сме принудени да се превръщаме едва ли не в компаньонки и жигола, за да поддържаме тези културно-исторически обекти, добави той.
Бившият игумен на Гложенския манастир не пожела да отговори дали е предизвикал пожара в светата обител, а също и как е запалил автомобила си.
Трима лекари - специалисти в Ловешкия психодиспансер не намериха никакви пиромански и маниакални наклонности, не съм луд, всичките ми действия са провокирани от силен афект - това значи гняв, ярост, провокирана от нещо. Стрелях срещу фалша, лъжата, лицемерието на една рухнала и умряла в историята ни система - става дума за Държавна сигурност и КГБ. Аз съм първият дръзнал да стреля срещу генерал-майор от системата, добави йеромонах Панкратий.
По думите му случилото се в Гложенския манастир е организирана атака срещу самия него, но той не уточни кой стои зад нея.
Ние монасите да не сме паднали от Марс, ние също сме хора, също изпитваме болка и гняв, така той отговори на въпроса дали е редно един свещеник да използва оръжие.
Йеромонах Панкратий се закани да съди човека, който на 3-ти август го провокира - това е Бисер Доков от село Голяма Брестница.

Фалшиви червенокръстци засечени в Со фия

САМАРЯНИ МЕНТЕ ДЕБНАТ НАИВНИЦИ

Във Велико Търново продават икони уж с благотворителна цел

Силвия Николова, Иван Първанов
вестник "Монитор", 13 август 2008 г.

Самаряни менте дебнат наивници по улиците. Събират им пари за благородни каузи под прикритието на фалшиви фондации и дори имитират емблемата и документите на БЧК. Измамниците изкопчват пари за уж болни деца, трапезарии за бедни и всякакви други богоугодни дела, но на практика трупат пачки за себе си. Предпочитаните им "дестинации" са междуградските автобуси преди отпътуване от автогарите. Причакват още в подлези и скъпи магазини. Не се свенят обаче да мамят и възрастни хора в домовете им, като им пробутват фалшиви квитанции срещу левчета от пенсията им.
Мошеници се възползват от доверчивостта на хората и трупат пачки от желанието им да помогнат на болни и бедни наши сънародници. Измамниците шетат из цялата страна, но най-големи удари правят по черноморските ни курорти, съобщиха препатили.
Фалшиви социални работници и "представители" на БЧК лъжат възрастни хора в софийските жилищни комплекси "Младост" и "Обеля". Те обикновено звънят през деня, когато у дома да си са само пенсионерите. Представят се, че набират средства за някаква кауза. Обикновено пред старите хора заявяват, че събират пари за безплатни трапезарии за престарели самотници, а пред майки с деца, че става дума за болни бебета.
Преди няколко дни Мария и Димитър Димитрови от София били посетени в дома си от жена на средна възраст, която им показала картонче, наподобяващо пропуск с неясен подпис върху него и червеникав печат. Обяснила им, че семейство с четири деца се нуждае спешно от домакински електроуреди, а БЧК събира помощи за него. Възрастните хора й дали срещу разписка 15 лв. от пенсиите, които били взели същия ден. По-късно обаче забелязали, че разписката е твърде пожълтяла, а внучка им разчела, че е отпечатана в далечната 1982 година. По същата схема от същия вход били измамени още две възрастни двойки.

Квитанция на фондация, присвоила името на Червения кръст

От разказите на измамените става ясно, че мошениците обикалят по домовете в активното време на деня, когато по-младите са на работа и могат лесно да оплетат в лъжите си доверчивите старци.
Подлези и автогари са другите предпочитани от мошениците места за лъгане на добронамерени и услужливи хора.
"Продаваме книги - детски приказки. С всяка купена от вас книжка или картичка ще подпомогнете лечението на болно българско дете". С този рефрен стройни момичета обикалят тръгващите за морето автобуси от централната автогара в София, установи репортерска проверка на "Монитор". Девойките обаче не представят документи за организацията, от чието име събират средствата. Отказват да се легитимират и с личен документ.
Градовете с многобройни туристи през лятото са едни от най-предпочитаните "работни" места на измамниците.
От няколко месеца добре облечени младежи със златни ланци и пръстени продават уж осветени чудотворни икони от Божи гроб в центъра на Велико Търново. С парите от тях щели да подпомагат детски домове. Отпечатъкът е с лошо качество, направен на цветен принтер, но цената е твърда - по левче парчето.
"Госпожа, не се стискайте. Не за себе си събирам тези пари, а за дечицата от два дома - в Добрич и Видин. Наели сме се с няколко приятели и една фондация да им помогнем", увещава един от младите мъже възрастна жена, която го гледа с подозрение. Всичко е законно, това е регистрация на фондация, а това моят договор с нея, вади документи младежът. Според регистрационния формуляр фондацията се казва "Помощ за децата в беда". Договорът на продавача на икони обаче странно защо е сключен с ЕТ "Върбан Христов - VHS". Самият той обаче твърди, че не знае нищо за това търговско-правно документно несъответствие. И изведнъж видимо се изнервя. "Айде, сега. Вие за една картичка от 1 лев ще поискате да ви кажа и номера на банковата си сметка.", разлютява се той и обръща гръб на любопитната и недоверчива госпожа. Само след минута на стотина метра по главната улица той вече е спрял поредната си жертва, която увещава да купи 2-3 иконки, за да помогне на бедните сирачета от домовете.
Малцина граждани проверяват дали наистина има такъв дом. Но и не правят възражения, защото са ощипани с малка сума, твърдят препатили.

Самозванци слагат касички за помощи в магазините

Снимка: "Монитор"

Стамова не крие, че също е била обект на измама.

Много мошеници шетат от името на Българския червен кръст не само в столицата, но и в останалите градове, дори в по-малките населени места в страната, съобщи директорката на БЧК София - град Йорданка Стамова. Дори на мен са звънели на вратата у дома, но като им поискам документите, бягат, добави тя и предупреди, че менте червенокръстци вече поставят касички с емблемата на благотворителната организация за уж болни деца в големите магазини в столицата. Неотдавна й се случило, докато плаща сметката си, жена да й поиска средства точно за такава цел. Дори й показала визитка на БЧК, досущ като нейната.
Нямаме практика да събираме дарения поименно, за определено лице, още по-малко да поставяме касички тук и там в магазините. Това се прави само когато има акция и за нея обществеността е предупредена чрез медиите, разясни системата Стамова.
По думите й е напълно възможно мошеници да разполагат и с оригинални кочани с квитанции за дарения, събирани от БЧК, тъй като в някои от офисите на организацията са се случвали и кражби. Преди време столичната организация дори издирвала с полиция жена, пожелала да работи като доброволка, но после завлякла документация и изчезнала. Директорката на столичната организация на червенокръстците не изключва и възможността мошениците да отпечатват документи с логото на БЧК.
Имали сме и друг път подобни сигнали за доброволци менте. Преди време дори засякохме фалшива институция, създадена в Пловдив, заимствала името на БЧК, но която работеше предимно в София и дори във Варна, откъдето ми се обаждаха хора, усъмнили се в дейността й, обясни Йорданка Стамова и добави, че мошениците с присвоеното име дори са събирали средства от пътници в междуградските автобуси преди те да потеглят.
Събираме пари за БЧК, понякога и от врата на ръка, но имаме специални осъвременени кочани с отрязък, който се дава на дарителя, обясни тя и посъветва хората да не се предоверяват, а да поискат документите на фондонабирачите, както се наричат доброволците, събиращи средства за организацията. Те включват, освен личната карта, още карта на фондонабирач, на която е записано изрично, че лицето има право да извършва тази дейност, и удостоверение от БЧК. Тя посъветва гражданите да не дават нито стотинка, ако "доброволците" откажат да се легитимират и дори да се обадят на БЧК или в полицията. Според нея е напълно възможно скоро да тръгнат и измамници, които събират средства за пострадалите от войната в Грузия.
Такива хора убиват дарителското чувство у българина и подронват авторитета на БЧК, заяви Стамова.
При подозрение за доброволци измамници тя препоръча столичани да се обаждат в софийската организация на БЧК, на телефон: 81 22 822

Директорка на дом разобличава мошеници

Измамници започнаха да събират пари за деца сираци във Велико Търново. Те обаче направиха фаталната грешка да обявят, че събират парите за питомците на местния дом "Пеню и Мария Велкови". Директорката на дома веднага реагира и публично обяви, че никой не се е свързвал с нея и тя не е давала съгласието си никой да събира пари за нейния дом. За да избегнат тази "досадна" грешка, която може да и създаде проблеми и неприятности, сега изпечените мошеници вече предпочитат домове, намиращи се на най-малко 150-200 км от мястото, където те мамят хората.
По време на туристическия сезон във Велико Търново масово прииждат "доброволци" на различни фондации, които събират средства за лечение на болно дете, младеж и по-рядко на възрастен човек. Възможно е някои от фондациите наистина да са се посветили на благородната кауза.
Как обаче да повярваш на човек, обвързан с договор с фондацията Х, в който е написано: "Агентът на фондацията получава 20% от събраните от него постъпления." Ако една фондация е склонна ей така, с лека ръка да раздава една пета от парите, които събира за изцелението на някой тежко болен, това май намирисва на нещо съмнително, питат се гражданите.
При въпроса имат ли издадени разрешителни от община и полицията за подобна дейност обаче, "доброволците" те прекъсват разговора и изчезват яко дим.
Снимка: "Монитор"
Трапезариите за бедни на БЧК се финансират от
дарителски средства, но те не се събират по домовете

Тарикати по морето просят левчета за манастири

Духовниците отричат да са давали разрешение някому да събира пари

СИЛВИЯ АНГЕЛОВА

Великотърновският митрополит Григорий

Момчета и момичета с големи кръстове на вратовете и демонстративно смирени физиономии, но настойчиви гласове просят пари в Несебър, Созопол и Поморие за възстановяване на манастири, установи репортерска проверка на "Монитор". Те твърдят, че със средствата ще бъдат възстановени Дряновският манастир, а още Троянският и Бачковският. Най-често те се събират по трима-четирима пред средновековните порти в Несебър. От българи искат по лев, а от чужденците - до два лева. Пробутват и по някоя "осветена" икона. Когато забележат полицейската патрулка, се правят на разсеяни туристи.
Чух, че съществувала някаква фалшива кампания да спасим Дряновския манастир, но аз не съм давал разрешение никому да събира средства за обителта. Така коментира акцията за "Монитор" Великотърновският митрополит Григорий, в чиято епархия е Дряновският манастир. Това са поредните мошеници, които си позволяват да спекулират с храмове и светини и да прибират средства. Господ да ги съди, и то да ги съди справедливо, защото се гаврят със светата обител и погазват дарителското чувство у българина, заяви духовникът.
Дядо Григорий окачестви деянието на "доброволците" като пладнешки обир и призова никой от туристите по Черноморието да не дава пари за манастири на случайни лица на улицата, тъй като става дума за зле прикрита измама. Той не изключи вероятността тези лица да са свързани с престъпна банда и да предават средствата на своите тартори по подобие на просещите деца в някои големи градове.
Репортерска проверка на "Монитор" в Бачковския и Троянския манастир установи, че оттам също не е давано разрешение за набиране на средства за двете обители.

понеделник, 11 август 2008 г.

Змей Горянин (1905-1958)



(Светозар Акентиев Димитров)

Змей Горянин е псевдоним на писателя Светозар Акентиев Димитров.
Автор е на над 50 книги. Повечето не издадени. Показвала ми ги е неговата вдовица Соня Димитрова. Да я прости Бог! Змеят, както тя го наричаше, имал злочестата участ да бъде за кратко време преди 9 септември 1944 г. цензор в Дирекция по печата. След нахлуването на съветчиците следват арест, разпити, побои. В крайна сметка е наказан възможно най-жестоко за един творец - със забрана да не бъде печатан. Впрочем, Змей Горянин e бил близък приятел с Елин Пелин, заедно са списвали и редактирали списание "Българска марка" - и двамата са били филателисти. Другата му страст е резбарството. Соня ми е показвала прекрасни дърворезби. Тесничкият им апартамент (стая и кухня) тя поддържаше в изряден ред до самата си смърт. Имаше котка, женска, но на име Панчо. Така навремето съпругът й наричал всички домашни писани, станали герои на серията му от детски разкази "Патилата на котарака Панчо". Писалището на Змея тя подреждаше всеки ден така, както му го е подреждала приживе преди да седне зад него да работи. Неиздадените му книги вдовицата поддържаше в изряден ред, в подвързии, някои направени от самия Змей. Рисуването, е другият му дар от Господ. И с който дар, по Божията милост, низвергнатият писател е припечелвел по някой и друг лев за прехраната на себе си и на Соня. Тя ми е разказвала, че е имало време, когато по празници той е рисувал картички и ги е продавал, за да имат хляб вкъщи. Единственото печатно издание, позволило си да наруши забраната за непубликуването на Змей Горянин, е Църковен вестник - пускали са негови неща под псевдоним. Соня пък до последно, едва движейки се, всяка неделя поемаше пътя към катедралата "Свети Александър Невски" - пееше в хора. Всяка събота, дори вече престаряла, взимаше влака до Своге, а оттам, с Божията помощ с автобус отиваше в манастира Седемте престола - мястото на нейните щастливи години. В продължение на десетилетия двамата със Змея живеели там през лятото. Докато дошло времето да изпълни последното му желание - да направи там последното му покоище. Светозар Акентиев Димитров е погребан зад олтарната абсида на манастирската черква. Надгробният му камък е с неумело нарисуван кръст и псевдонима. Малцина обаче се спират там, а повечето дори да попаднат при камъка, не знаят дори кой е Змеят. Бях там преди две години. Занесох карамфили. Нарекох ги, че са от Соня, която я няма и която винаги носеше там по стръкче цвете. Карамфили... Също спомен. Когато подарих на г-жа Соня за пръв път цветя за един Великден, тя ме попита: "Силвия, може ли да ги занеса утре на Змея? За празника." Така първите карамфили от мен бяха положени на Светла Събота на гроба му.
Соня никога не говореше за съпруга си като за покойник . За нея той беше жив. Запознах се с нея през 1993 г. Отидох при нея като журналист от вестник "Континент", в който работих. Поводът беше издаването на стихосбирката "Часове" на Змея Горянин. Така се запознах с нея, а тя ме запозна със Змея, т.е. с неговото творчество и живот. Запозна ме с тяхната превелика любов. Сближихме се. Ако тогава Бог не беше отредил да се срещна с тази жена, вероятно днес и аз щял да подминавам надгробието на Змея с безразличие.

Не знам защо със събуждането си се сетих точно за него. Вероятно заради ведрото слънчице през прозореца, което ме кара да притихна в мълчание вместо да застана в молитва. И някак си съвсем естествено посегнах към "Часове".

УТРОТО е слънчево и ясно,
като детски ласкави очи
и тъй сладко, сладко и прекрасно
старото клепало ми звучи.

- Господи, къде да коленича
утринна молитва да Ти дам?
Ти над цялата земя надничаш,
цялата вселена Ти е храм!

Ето, влизам в църквицата бедна
и си мисля: колко съм богат!
В мен е мойта вяра всепобедна,
а със нея - мой е целий свят!

"Седемте Престола",
1953 г.


Тази година се навършват 50 години от смъртта на Светозар А.Димитров - Змей Горянин. Бог да го прости! Поклон!

... още из "Часове":

ОТ стария иконостас ме следи
Божията Майка с кроткото лице
и при усмивката й аз усещам,
как си разтварям цялото сърце.

Какво й давам с кротост и смирение?
Не са ли само мойте грехове?
А тя със толкова любов към мене
ме гледа, и прощава, и зове.

"Седем Престола",
1953

ОТМИНА празничният ден. Шумът
реката, сякаш, нейде го отнесе
и по безлюдния планински път
се спусна тихо падналата есен.

Посрещна я смълчаната гора
и монастирът с църквицата стара,
а тя им даде - кротка и добра -
лилавото цветче на минзухара.

"Седем Престола",
1953

ВЕЧЕРТА е тиха богомолка.
Идва тя да сложи свойта болка
през нозете на Божата майка,
да поплаче и да се повайка,
да запали цяла вощеница
и да чака бялата зорница.





четвъртък, 7 август 2008 г.

В градината на Божията Майка






Поетично заглавие, нали? Но то не е мое. Така са нарекли своята фотоизложба Аврам Аврамов и Владимир Алексеев. Имах удоволствието да попадна на откриването й преди седмица в Бургас. Преди това експозицията беше в София. Предстои да бъде показана и в други градове.
Накратко, тя включва около 80 цветни фотографии, заснети от Аврамов и Алексеев по време на поклонничеството им на Атон. Общо двата са запечатили над 800 кадъра.
На Света гора, казват времето сякаш е спряло. От една страна това внушава средновековният начин на живот, спокойствието и липсата дори на най-малко нервност. Така разказват мъже, които вече са били там. Защото, знате, женски крак там не се допуска. Усещането, че времето е спряло се подсилва и от часовниците, които показват време, различно от астрономическото. Това е византийският час, който се отчита според сезона - от 0.00 часа при залез слънце.


Авторите на изложбата Аврам Аврамов и Владимир Алексеев
по време на
откриването й, в което се включи и архиерейският наместник за Бургас протойерей Беров

"Идеята да снимаме това уникално кътче, намиращо се на най-източния от трите полуострона на Халкидики,с дължина около 60 и ширина,
варираща от 8 до 12 км, е отдавнашна. Тук се идва не за да
гледаш, а за да направиш усилие да разбереш. За нас, това не беше само поредното пътуване, което включва обзор и запознаване с произведения на изкуството, паметници и старини, Добрата ми приятелка Златина Славова и общинският съветник Петко Петков
а изключителен случай да се докоснем до висините на духовното,
защото в този смисъл пътуването до Атон е поклонничество.", опитват се опишат възможно най-разбираемо своите подбуди и търсенията двамата фотографи.
Камерите им са запечатили сгради, бит и фигури сякаш консервирани в етнографски музей. С една единствена разлика, лицата. И по-точно тяхното излъчване - вдъхновено, но и смирено, смутено, но и окрилено. Независимо дали става дума за лице на монах, на поклонник, на търговец на хранителни продукти или на традиционните стопани на полуострова - монасите. Опитах се да преснимам с моя любителски фотоапарат някои от тях - "Поклонник" 1 и 2, и "Доставчикът на ХХІ век" (заглавията са на авторите на изложбата).
Макар и фотографиите да не са висока топка в този вид изкуство, нито пък сюжетът да е непознат, носят известно очарование. И във всички случаи доставят спокойствие и мир в душата. Ако Вашият път се засече с този на пътуващата фотоизложба "В градината на Божията Майка", разгледайте я.
Предлагам ви част от текста - описание на Света Гора, подготвен от Аврам Аврамов и Владимир Алексеев:

Света гора е автономна монашеска, самоуправляваща се част от територията на Гърция. Първият й устав (971-972 г.) се е съхранил и действа до ден днешен. Летоброенето й води началото си от ІХ век, макар че аскети са живели и по-рано по тези земи. Атонските отци са наследници на първите монашески общини от ерата на ранното християнство в Египет, Палестина, Сирия, Кападокия и
"Поклонници" 1 и 2

Константинопол. Според преданието, Света Богородица и евангелист Йоан, пътувайки на кораб за Кипър, били застигнати от буря и принудени да потърсят спасение на Атон близо до мястото, където по-късно ще бъде издигнат Иверския манастир. Богородица, възхищавайки се от прелестите на природата, благодарила за спасението, обръщайки се с молба към Иисус да й отреди в дар Атонския полуостров. От небето се чул глас: "Нека това място бъде твоя градина, убежище за всички, които търсят мъдрост." Всички манастири почитат Света Богородиа като покровителка на тази свята земя. Монашеската република е стройна, йерархически организирана общност. Тя има своя столица - своеобразно
административно селище, наречено Карея.


Управата се осъществява от Светата община (Агион кинотис). В това ръководно тяло са включени представители на всички манастири. Всяка година се избира председател (протос - пръв, в смисъл на старейшина) и четирима съветници, които сe събират в най-главната църква на общината.
Оттук и


"Доставчикът на ХХІ век"

наименованието й - Протата. В нея се намира едно от върховите достижения на атонското изкуство - стенописите на прочутия Мануил Панселинос. За него се казва, че е "затъмнил всички древни и нови живописци". Наред с манастирите, които са общижитийни, има скитове (отшелнически обители), келии - самостоятелни малки монашески обиталища и пустини (предимно в подножите и около връх Атон, висок 2033 метра, намиращ се на края на полуоснтрова), където живеят отшелниците, приели най-крайните форми на самостоятелен, откъснат от света живот. Манастирите са 20, като техният брой не може да бъде променян.
Килията на аскета Софроний

Те са подредени в определен ред, възприет от кинотиса. От тях манастирът "Зограф" е български, манастирът "Хилендар" -сръбски и манастирът "Св. Пантелеймон" - руски. Останалите са гръцки.

Руският манастир "Св.Пантелеймон"

На откриването на изложбата беше и Димитрина Станева, богослов, автор на книгата за репресираните и убити свещеници в Сливенска епархия в периода 1944 - 1989, озаглвена "Агнета сред вълци". Станева е и дългогодишен редактор и автор на православно седмично приложение в един от бургаските вестници. Напълно възможно е да я видим скоро в съвсем ново амплоа.






Ситите делници на дядо поп

За отец Димитър Вукадинов съм писала не веднъж. След последната ми публикация, преди доста време, бизнесмен пожела да поеме изхранването на бедняците и в понеделник. Изпитах огромно удовлетворение. "Работата ми не е напразна," казах си тогава. Ще се радвам, ако и след сегашния ми репортаж се намери спомоществувател за делото на дървенишкия дядо поп. Или само доброволци, които да му помагат понякога. Бедната му енория има нужда от всякаква помощ. Не връща никакви желаещи да помагат. Дядо поп не би могъл да ги възнагради, освен да им благодари. Но Бог вижда делата ни и ни въздава според тях.


Отец Димитър Вукадинов от черквата в кв. „Дървеница” храни бедни и болни

СИЛВИЯ НИКОЛОВА, в. "Монитор" 7 август 2008 г.

Опашката чака безропотно за понеделнишкия обяд.


„Да обикнеш ближния като себе си, е най-голямото благо, което можеш да сториш за другите в този убог наш земен живот." Тази перифраза на евангелските заръки не е максима на някой античен мислител, нито на философ от по-старо и ново време, а житейското кредо на един редови български поп. На отец Димитър Вукадинов - енорийски свещеник в храма „Св. великомъченик Георги Победоносец" в столичния квартал „Дървеница". Дядо поп, както фамилиарно, но с много обич го зоват хората от някогашното софийско село, си е заслужил уважението не само на своите съкварталци, но и на стотици клетници - едни вярващи, други по-малко, а трети - завършени от житейските несгоди атеисти.

Готвачките са доброволки от енорията при храма "Св. Георги".

И едните, и другите, и третите обаче го почитат не толкова заради катехизаторските му напътствия, но заради изпълняваната на дело Христова заръка да нахраниш нищ, странник и презрян. Два пъти седмично по негова инициатива и със спонсорски средства, събрани от него, доброволки готвят и раздават храна на бедни и болни не само от неговата енория, но и на жители от буквално другия край на София - кв. "Малашевци".
СНИМКИ Венцеслав Юскеселиев

Отец Димитър Вукадинов е наясно - обичта към ближния е най-велика.


Ако човек случайно попадне в понеделник или в четвъртък в дървенишкия храм рано сутрин и не е наясно дали не е голям църковен празник, ще си помисли, че народът в черквата чака търпеливо след литургията за освещаване на традиционния курбан. На разнебитените столове, сякаш оцелели от ковчега на праотеца Ной, и точно толкова "младите" и "удобни" пейки край стените, са насядали особени представители на човешкия вид. От онези, които виждаме сутрин да ровят в контейнерите за смет, а вечер да изчакват край масите в закусвалните и дискретно, докарвайки си разсеян вид от типа "Аз не съм такъв, играя само роля", да се примъкват до остатъците в чиниите, преди чистачката да ги е отнесла. Дрехите на някои от тях издават, че притежателите им отдавна са презрели самолюбивата грижа, наречена лична хигиена, а вода употребяват външно (сапунът тук е непознато понятие) само когато вали дъжд.

Марийка Иванова пълни догоре с храна бедняшките съдове.

Обликът им напомня нещо предвечно, като това на изначалния човек, на невчесания и сякаш незавършен индивид, захвърлен сякаш след набързо прекратен спор между креационистите и дарвинистите за това кой го е създал - Бог или го е пръкнал бульонът на Опарин след усърдно еволюционно бълбукане. Убогият им вид обаче съвсем не смущава по-голяма част от останалите - предимно възрастни хора с износени, но чисти дрехи. Не се смущават и двойката относително млади представители на двата пола, навлечени посред лято в камуфлажни облекла и странна украса на главите, от чийто остатък, може да се предположи, че някога е била военен каскет също в камуфлажна окраска. Двойката е с онзи израз на неосъзната радост на лицата, за които в миналото са казвали „Божа душа", а сега неволно се стряскаме: ами ако днес не са си пили лекарствата?
И чисти, и недотам чисти, се редят на стройна опашка подобна на онези от едно време за банани. С една малка подробност - тук няма скандали. Всеки стиска в ръката си картонче с номерче. Отнапред ги е раздала спретната пенсионерка. Жената е преметнала през пътечката пред лятната кухня в двора, от която се носи дъхавият мирис на домашна гозба, тояга. Дървото е сложено повече по навик, нежели да всява респект. Защото тук всеки си знае реда.
"Не допускаме никой никого да прережда. Не търпим скандалите, макар че понякога хората се карат помежду си. Изнервени са - от беднотията, от самотията, от голямото нямане - опитва да пресъздаде психологическата картина пенсионерката - доброволка по реда. - Висшист ли си, бедняк ли си, на опашката. Чакаш, пред Бога всички сме равни. А тук, при нас, идват и неграмотни, и висшисти" - обяснява тя и се сконфузва, когато насреща й щраква фотоапаратът.
За да минат от първите за безплатния обяд, който дядо поп осигурява всеки понеделник и четвъртък със спонсорски средства, някои са дошли от рано сутринта. Но не от безпокойство, че няма да остане храна или ще им бъде сипано по-малко. От кухнята не връщат никого с празна съдинка. Готвачките сипват храна до горе на съда, независимо дали човек си е донесъл паничка или тенджерка. Приятно им е обаче да са тук отрано, чувстват се сред свои, сред хора с досущ проблеми като техните, на които могат да се ожалят, да чуят подобна на тяхната тегоба и да се утешат, че не са сами в нещастието си на този свят. През зимата убогите любимци на поп Димитър се скупчват в храма около калорифера - единственото топло и безплатно местенце за някои от тях.
Денят е понеделник. Часът наближава 12,00. Прозорчето във вратата на лятната кухня се отваря. Отвътре се протяга ръка. На първия от опашката подава половин пакетиран хляб. Онзи връчва празна съдинка. Скоро съдинката се връща на притежателя си пълна - боб.
"Богородични пости са, затова супата ни е фасулена, а второто тиквички с ориз. Когато отец Димитър успее да осигури повече пари, има и десерт. Извън пости готвим блажно" - обяснява 70-годишната Марийка Иванова. Самата тя пенсионерка, е доброволка при храма от осем години, откакто съществува кухнята за бедни. Докато жената обяснява как точно е организирана дейността на доброволците при храма за подпомагане на бедните, възрастен мъж подава няколко празни буркана в мрежичка, разтегателна като онези от едно време.
"Дотам стигнах, да чакам на опашка за храна, но пенсиите са малки, какво по-напред с тях" - махва с ръка той. Това е 74-годишният бай Иван. Очите му са зачервени, дали от старост, или мъката отвътре търси отдушник, само той си знае. Взема бурканите си вече пълни и благодари с поклон на жената зад прозорчето. После се обръща към храма и се прекръства. Поема към най-отдалечената пейка в двора под ореха, изважда лъжица и започва своя обяд.
"Не подбираме хората по документи.
Обикновено храним по 120, но понякога стигаме и до 150 човека. Отец Димитър ни е казал никого да не връщаме, хляб само да е останал, хляб да даваме", обяснява Марийка Иванова. В понеделник тя сипа храна на 115 човека.
Бедняшката кухня на дядо поп не е организирана нито по социална програма, нито с помощта на БЧК. Да изхранва бедни, е негова лична идея, превърнала се впоследствие за някои от вярващите в християнски дълг на милосърдие.
"Започнахме да раздаваме храна преди осем години. Средата на 90-те бяха най-тежки за всички ни. Със събраните пари в църковната касичка купувахме и раздавахме ядене на най-окаяните. После се появиха спонсори, започнахме да готвим в пристройката на двора - разказва за началото на делото си отец Димитър. По средата на приказката си въздъхва. - Смятахме, че раздаването на храна ще е временно, докато хората си стъпят на краката, а се оказа, че все още мнозина няма какво да ядат. Ето заради това не мога да спя нощем. Лежа буден и се питам: Докога, Господи? Явно много сме те разгневили с лошотията си, с лукавщината си, с греховете си, щом допускаш толкова хора да се мъчат в тази наша България" - въздъхва още по-дълбоко свещеникът. В кухнята готвят доброволно и без да получат нито стотинка, няколко жени. В понеделник част от храната е осигурена със средства от дарители на храна. В четвъртък я осигурява Валери Димитров - собственик на ресторант в съседния квартал "Младост 1". Неделно училище за деца и катехизаторски беседи за възрастни, водени от педагози и богослови, са другите дейности, които организира храмът под ръководството на дядо поп.
Докато той разказва какво още би искал да направи, ако се намерят повече пари, разговора прекъсва около 60-годишна жена.
"Отец Димитър е свят човек. Щом има такива като него, земята няма да се затрие, нито човещината по нея. Не знам как да му се отблагодаря" - възбудено се намесва тя. Това е пенсионираната акушерка Виолета Крумова. Жената твърди, че дядо поп е толкова благочестив, че Бог чул молитвите му за нея и неотдавна й дали общинско жилище. Пак с негова помощ я наели и на работа в един китайски ресторант. За благодарност Виолета чисти в черквата поне веднъж седмично безплатно.
Пред вратата на храма двама старци обсъждат нещо настървено. Не могат да се разберат има ли Бог, или няма. И досущ като отец Димитър се питат, ако го има, защо ги държи полугладни.
Самият отец Димитър отдавна е наясно с резултата от спора кой е създал предвечния човек - Бог ли или еволюцията, тръгнала от онзи прословут бульон. От цялата му осанка лъха спокойствие и умиротворение. Няма сила, която да промени възгледите му за света, за неговото устройство и за венеца на творението и неговото място на грешната наша земя.
"Любовта към ближния е най-важна след любовта към Бога. Тя е всичко, което ни е потребно, за да сме човеци, защото не сме индивиди, родени от случайността, а създадени по образ Божий и подобие Божие. Затова първо да правим добро, другото е от лукавия", излага накратко той, когато го провокират как от позицията на свещеник ще обясни немотията и болестите.