В Люляково вярата премества планини
Силвия Николова
в-к "Монитор", 4 октомври 2008 г.
"Ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: Премести се от тука там, и тя ще се премести; и нищо няма да ви бъде невъзможно." (Матей 17:20)
На едно затънтено място в България, за което мнозина дори не подозират, че съще ствува, има вяра колкото да помести не само една планина. Мястото е руенското село Люляково, на 60-ина км от Бургас и на 30 км от Айтос. Люляковският манастир в подстъпите на Югоизточна Стара планина, метохът и храмът в селото са опорните й точки.Настоятел на храма „Свето Успение Богородично" в селото е йеромонахът архимандрит Партений. В този затънтен край той е единственият християнски духовник - енорийски свещеник е на общо пет села,
Йеромонах Партений до камбаната от българската черква в Южен Анадол.
игумен е и на манастира „Св. Йоаким и Ана", вдигнат от него из основи върху темелите на старинна, но опустошена от времето обител. В та зи част на Руенския Балкан жителите са около 2500 души, от тях 80% са мюсюлмани.
По тези места отец Партений се заселва п реди 12-ина години, но съвсем не по своя воля. Изпращат го на послушание - задача, която в църковните среди се изпълнява като в казармата - безропотно и без възражения. Но и със смирение - първото и единствено нещо, което един монах може да си позволи да прояви по своя воля. Всичко останало е въпрос на църковна дисциплина. Други духовници тук няма - и досега. А да живееш и да работиш в пустошта, при това спазвайки до йота повеленията на Евангелието, съвсем не е лесна работа. Независимо от сериозността , с която се отнася към мисията си, отец Партений съвсем не варосва гробници по фарисейски. Напротив, притежава изтънчено чувство за хумор, усет за импровизация и майсторството да води разговор, но и да внушава идеи.
Монах Партений живее като отшелник в пристройка в двора на единствения в района храм "Свето Успение Богородично" в Люляково. Скромно легло, шарена чер га, кюмбе, стени, отрупани с лавици книги, и евтин касетофон, от който звучи църк овна музика. Това е всичкото обзавеждане на убогата му килия.
„Хората по тези места са съхранили морала относително в по-голяма степен, отколкото в града, но селата се обезлюдяват, защото няма поминък", кахъри се духовникът и добавя, че за 13 години е опял 140 души, а р ажданията са два пъти по-малко. По-големият му дерт обаче
Олтарът на църквата в Люляково
е, че и останалите живи не живеят съвсем по евангелските заповеди.
„Навремето хората са имали иконостас в единия ъгъл на стаята. Сутрин и вечер се молели, той събирал и подреждал живота им, давал смисъл на упованията и начинанията им. Днешните хора имат телевизор в стаята. И вместо в пламъка на кандилото се вторачват в екрана", разсъждава игуменът.
Храмът
Черквата в Люляково е единственият построен храм по време на комунистическия режим
Храмът в селото е единственият в България, построен по времето на комунизма - в периода 1952-1958 г. Градежът му е спиран три пъти. Властта се опитва всячески да попречи на освещаването му. Въпреки плътния кордон от униформени по улиците наоколо и спирането на автобуси и автомобили далече преди селото за насрочената дата 16 ноември 1958 г. се събират повече от 200 души. Но пътят на свещениците и певците до храма е отрязан. Съвсем като във филм, преоблечени в цивилни дрехи и високо подстригани бради, те са преведени от стопа
ните на турските къщи, граничещи с черквата ,и прехвърлени през оградите, за да осветят храма. Тези и други трагикомични случаи в енорията по времето на комунизма, както и самата й история отец Партений събира в специална книга.
Йеромонах Партений
„Изглежда, Бог отрано ме е призовал да му служа", така лаконично обяснява тийнейджърското си тогава решение да се зачеркне за момичетата, купоните, приятелите от махалата и дори за роднините и да се отдаде в служба Богу. Завършва Софийската духовна семинария и едва навършил пълнолетие, се покалугерява.
Историята
Енорията в Люляково е основана на 1 февруари 1926 г. Наречена е Кереметлишка по тогавашното име на селото. Първият свещеник е руският белоемигрант отец Леонид Говорухин. В периода 1925-1930 г. тогавашният Сливенски митрополит Иларион ръкополага още двама негови сънародници за свещеници - отец Аверкий Смилян и отец Александър Розанов. В продължение на повече от половин век те обгрижват духовно не само десетината къщи на руски емигранти в Люляково и околните села, но и българските фамилии, завърнали се от Северозападен Анадол в периода 1912-1914 г. след подписването на Ангорския договор. От храма в малоазийското си поселение те донесли черковна камбана и икона на Богородица. Днес и двете се съхраняват в храма на Люляково.
Няма коментари:
Публикуване на коментар