Есен...

Есен. Като онази, в края на живота на Змей Горянин (Светозар Акентиев Димитров) - нежна, съгряваща, любяща, подсказваща за вечния цикъл на житейското обновление.
Предлагам ви едно негово беззаглавно стихотворение и няколко направени от мен снимки.



ОТМИНА бурята. Остана само дъх
на влажна шума, гороцвет и мента;
повялият от изток ведър лъх
небето очертава с тънка лента.



И в лентата изгря една звезда,
като око, което скръбно гледа
на бурята зловещата следа,
на разрухата грозната победа.

О, колко скръб! Звездата затрептя,
откъсна се и падна зад баира;
и тихо легна скръбна вечерта
над планината и над манастира.