Св. княз Александър Невский (в схима Алексий)Александър I Ярославич Невски е велик княз на Владимирско-Суздалското княжество (1252-1263 г.) Разглежда се като една от най-значителните фигури за
създаването на руската държава и оформянето на руския православен мироглед. Нещо повече, Лев Гумильов определя управлението му като начало на формирането на руския етнос. Княз Александър провежда политика на преговори с хановете на Златната орда, за да осигури ненападения на княжеството си. За тези си дипломатически отношения, доколкото тази дума може да бъде приложена за 13 век, той е критикуван и днес от някои руски историци. Управлението му е белязано с толериране на православието и даването на преференции на църкви и манастири. Ортодоксията по негово време, благодарение на практикуването й от самия княз Александър, започва да се формира като осъзнат начин на живот, а не само като изява на култа и от болярството, и от народа. Авторитетът му на военачалник полагат две успешни битки - тежкото поражение на швеците - на 14 юли 1240 г. при река Нева, откъдето той получава прозвището Невский, и тази на 5 април 1242 г. срещу тевтонците в битката при Чудското езеро.
Княз Александър Невский умира на 14 ноември 1263 г. в Городец след посещение в Сарай - едно от ханствата на Златната орда. Житието му разказва, че заболял по пътя в едно Нижегородско село, почувствал близката си смърт, пожелал да се подстриже за монах и приема схима. Под името Алесий той починал на 14 ноември 1263 г. на 44-годишна възраст. Погребан бил в съборната църква в манастира "Рождество Богородично" край Владимир. Свидетелства разказват, че твърде скоро по молитвите му при тях започнали да стават чудеса, включително и изцеления. Руската православна църква го канонизира през 1547 г. При император Петър І Велики мощите на св. княз Александър Невски (Алексий) били пренесени в новооснования Петероград (Петербург) и положени в построената в негова памет Александър-Невска лавра.
Няма коментари:
Публикуване на коментар