сряда, 31 декември 2008 г.

неделя, 28 декември 2008 г.

O, Tannenbaum ...


Икономическата криза може и да не е ударила още държавата, както ни убеждават политиците, но по всичко се вижда, че е влязла в църквата.

В тази на пръв поглед алогичност, има абсолютна логика. Та нали в България църквата е отделена от държавата. След продължително и немощно чудене по въпроса, защо софийските храмове, с малки изключения, посрещнаха Рождество Христово някъде със скромни елхи, другаде без коледно дърво въобще, като например черквата "Света Петка" при митрополията, стигнах до извода - кризата вече в църквата.


А и какво друго му остава на човек да си мисли, щом точно този храм, където требите са приоритет дори пред вечерните служби (случвало се е дежурният свещеник да не отслужва вечерня, заради заявена треба), е без украса. Не слагам в сметката няколкото ошмуляни клончета, вероятно събрани от изпадалите от елхичките на Женския пазар. Сто на сто стагнацията ще да е поодрусала черковните каси.
Или пък някой отрано ще да ги е поизпразнил, че като дойде онази Задокеанската, дето й викат Криза, да не задигне всичко, а да се задоволи с "каквото Бог дал".

Толкова за ошмулярана украса и за липсващата такава.

Някои храмове обаче правят изключение, дори респектират с изобилието на празнична декорация.
В руската църква в София, например, имаме не едно, а пет коледни дървета. Истински елхови лес. ( на снимките горе)


Една среща в католическата капела на ул. "Оборище" тези дни
ми даде възможност да попълня фотоколекцията
си от коледни дървета. (на снимките долу)






















http://vbox7.com/play:5e4421e6 (приятно слушане)



"Елхови лес" ("O, Tannenbaum")
Български текст: А.Ботушарова
Музика: Ниман


Елхови лес, елхови лес,
ти имаш накит прелест.
Сияеш вечно в цвят зелен
и в летен зной, и в зимен ден.
Елхови лес, елхови лес,
ти имаш накит прелест.

Елхови лес, елхови лес,
за тебе пеем ний днес.
Елхите ти на Рождество
за нас създават тържество.
Елхови лес, елхови лес,за тебе пеем ний днес.

Елхови лес, елхови лес,
ти нас даряваш с младост.
Със своята зеленина
изпълваш с радост ти света.
Елхови лес, елхови лес,
ти нас даряваш с младост.


петък, 26 декември 2008 г.

ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО

Моят поздрав за всички, които не успях да поздравя лично

http://www.jinglebell.hit.bg/

За духовната страна на празника публикувам проповедта на митрополит Антоний Сурожски, известен във Великобритания, където е служил, както и в цяла Европа, повече като Антъни Блум.

Родословието на Христос

Митрополит Антоний Сурожски

Всяка година в навечерието на Рождество Христово ние препрочитаме родословието на Христос от Евангелието по Матей. Винаги съм се питал защо, защо трябва да четем всички тези имена, които нямат почти никакво значение за нас. Впоследствие обаче започнах да схващам техния смисъл.

От една страна, това е родът, към който Господ Иисус Христос принадлежи в Своето човечество. Тези хора са Негови сродници и това би трябвало да е достатъчна причина техните имена да ни вълнуват дълбоко. Христос е от тяхната кръв, Той е от тяхното семейство. Всеки от тях, мислейки за Божията Майка, би могъл да каже: "Тя е наше дете", а за Христос: "Той също е наше дете, въпреки че Той е нашият Бог, нашият Спасител, Вечно-Пребиваващият сред нас." Наред с това, някои от тези имена наистина се открояват: имена на Светци, на герои на духа и имена на грешници.

От светците измежду тях можем да разберем какво означава да вярваш; не просто да притежаваш някаква убеденост, светоглед, който съвпада, доколкото това въобще е възможно, с този на Бога, а истинска вяра, пълно доверие в Бог, безгранична вярност към Него, готовност да отдадеш живота си за Неговата кауза, така както е разкрита тя в Откровението. Например помислете за Авраам, чиято вяра беше изпитана до краен предел. Колко е трудно за всеки от нас да даде на Бог нещо свое: а от Авраам е било поискано да принесе в жертва собствения си син. И той не загуби доверие в Бог. А Исаак? Той отдаде себе си без каквато и да е съпротива, подчинявайки се на волята на своя баща, а чрез това – и на волята Божия.

Можем да си спомним борбата на Яков с Ангела в тъмата – нима и на нас понякога не ни се налага да се борим за нашата вяра, за нашия интегритет, за нашата вярност; борим се в тъмата на нощта, в мрака на съмнението, в мрака, който на моменти ни обгръща от всички страни.

Но ние бихме могли да се поучим немалко и от онези, които остават в свещената история като грешници. Те са били слаби и тяхната немощ ги е победила, не са намерили сили да се противопоставят на подтиците на техните тела и души, на бурята от страсти, която бушува в човешкото сърце. И въпреки това – въпреки това, те са вярвали страстно в Бог. Един от тях е Давид, който възкликва в своите псалми: "От бездната викам към Тебе...". От бездната на отчаянието и срама, на падението и отчуждението от Твореца; той зове Бог от глъбините на своето сърце. Не се крие от Него, не бяга от Него, напротив, търси Го – за да излее пред Него в плач своето отчаяние. Има и други подобни ярки образи, като например блудницата Рахаб.

Дали и ние, в най-мрачните мигове на нашия живот, когато сме обгърнати от мрака, който е вътре в нас, дали и ние сме способни да изречем: "Към тебе викам, Господи! Да – аз съм в мрак, но Ти си мой Бог, Който създаде светлината и мрака; Ти пребиваваш както в светлината, тъй и в мрака; Ти си в смъртта, както и в живота; Ти си в ада, както и в Небесното Царство; където и да се намирам, винаги мога да извикам към Тебе."

Има и още едно нещо, върху което бих желал да се замислите. За нас тези хора са просто имена – за неколцина от тях знаем по нещо от Библията, а другите са ни напълно неизвестни. Но всички те са били цялостни човешки личности, мъже и жени като нас, с всички наши слабости и надежди, с нашите колебания и променливи желания, с нашия копнеж за любов, който, въпреки че често бива помрачаван, продължава да свети и да ни изгаря през целия ни живот. Те са напълно реални и, когато четем техните имена, си казваме: "Да, аз не те познавам, но ти си член на семейството на Господ, ти си човешко същество като мен, през всички вътрешни и външни превратности в твоя живот ти си Му принадлежал." И ние бихме могли да се опитаме в реалността на нашия земен живот, независимо дали сме силни или слаби, всякога да бъдем Божии, да Му принадлежим.

Така че нека да се замислим върху родословието на Христос, нека следващия път, когато го чуем, да блесне искра в очите и сърцата ни; но това би било възможно, само доколкото Христос е реален за нас. Единствено в Него и чрез Него сме в състояние да познаем всички тях – реални, живи, наши сродници и сродници на Господ.

Амин.

Митрополит Антоний (Блум), Рождество 1987

Снимки: Силвия Николова,
* Руска църква в София по време на Рождественската Света Литургия
* Иподякон Йоаким (на последната снимка)

понеделник, 22 декември 2008 г.

Пловдивският митрополит Николай:

Църквата - глас в пустиня от бездуховност

Уставът на БПЦ не бива да ни обвързва с гражданското законодателство

- Ваше Високопреосвещенство, след дълга летаргия, само за година в рамките на три сесии на Шестия църковно-народен събор Българската православна църква взе решения по много от щекотливите проблеми в административно и икономическо отношение. Имате ли обяснение за това бързане?

- Свикването на църковно-народен събор е факт с историческо значение. Затова към подготовката на такъв форум трябва да се подхожда с внимание и отговорност, а това изисква време. Важна причина за забавянето е изолацията от обществения живот, в която църквата беше поставена през годините на атеистичния режим. Тя се отрази на живота вътре в нея, създавайки инертност и липса на инициатива. Това беше използвано от политическите сили в миналото и често специално култивирано от тях, за да бъде оставен народът ни духовно гладен. А както е известно, човек без духовни устои лесно се манипулира. Разколът в последните години поглъщаше силите на духовенството и хвърли сянка върху авторитета на църквата. Той също бе създаден от политически групи, които се страхуваха от силна и влиятелна църква и искаха да я дискредитират.

- Как оценявате работата на събора?

- Църковно-народният събор е най-висшият форум на българското православие. През вековната история на нашия изстрадал народ църквата е имала спасителна мисия за националното единство и самосъзнание. Днес обаче обществото ни е далеч от това съзнание за ролята на православието. Понякога гласът на църквата остава „глас в пустиня" от бездуховност и груб материализъм. Поради това работата на форума бе насочена преди всичко към укрепване на вътрешното единство на църквата на основата на съборността и към издигане на авторитета є в обществения живот. Като институция тя трябва да е обединена, а също стопански и финансово независима. Затова направихме промени в устава на църквата, които да улеснят работата на епархиите и енориите в административно и икономическо отношение. Това ще даде възможност на духовниците да отделят повече време за същинската си духовна работа, като ще имат възможност да се грижат за паството си, а в същото време да могат да предприемат инициативи за използване на църковното имущество, доходите от което да бъдат в услуга на социалната и обществената им дейност. В промените сме предвидили и начини за проверка и контрол, който ще се осъществява от Светия синод.

- Съборът реши въвеждането на консолидиран бюджет на БПЦ и захранването на приходната му част от вноски на митрополиите и енориите, както и единен регистър на епархиалните имоти. Смятате ли, че тази прозрачност ще върне доверието към църквата?

- В БПЦ вече съществува обща тенденция за централизация на финансите, както и на недвижимото църковно имущество. Решението на събора за създаване на имотен регистър е част от тази тенденция, която сама по себе си е положителна. На събора изразих моето лично мнение, че цялата информация, отнасяща се до имотите, би трябвало да бъде достояние на българския патриарх, който е председател на Светия синод, но не и да бъде ползвана по усмотрение на синодалните чиновници. Централизацията на имотите и финансите наистина изисква прозрачност, особено по отношение на доходните имоти на синода в центъра на София, а също така и по отношение на банковите му сметки. Затова би трябвало да започнем проверките оттам. Едва след това можем да говорим за прозрачност по повод на сметките на бедните църкви и манастири в провинцията, които и без отчисления едва свързват двата края. Но не смятам, че доверието в църквата е нарушено. Това, че срещу църквата постоянно се борят силите на злото и я обсипват с клевети и дискредитации, не означава, че тя не изпълнява мисията си. В нашето общество днес има сили, които насаждат цинично, грубо и безбожно отношение към живота изобщо. Но ако дойдете в неделен и празничен ден в храма, ще срещнете онези хора, чиито души не са засегнати от чернилката на злободневието и които се стремят към възвишения свят на доброто, истината и правдата, към вярата в Бога. Да се стреми към това е призван и целият православен български народ, но „мнозина са звани, а малцина - избрани" (Лука 14,24), както казва сам Господ Исус Христос.

- Впрочем по време на Третата сесия вие и делегатите от Пловдивска епархия напуснахте събора. Какво точно се случи?

- Обсъждахме точки от правовите отношения между църквата и държавата и в частност това, че свещенослужителите не би трябвало да бъдат правно обвързани със светските закони, които те бездруго като граждани на Република България са длъжни да спазват. Необходимо ли е Уставът на БПЦ да ни обвързва отново със задълженията, с които сме вече обвързвани от гражданското законодателство? Възразих на това предложение. Представете си какво ще се случи, ако дойдат времена на нов атеизъм и той е законово регламентиран. Нима ще спазваме такъв закон и в църквата и то сами ще задължим себе си да го спазваме? За адвокатите на Светия синод обаче тези теми се оказаха твърде абстрактни, а и те явно смятат, че стоят по-високо от всичко духовно в църквата. Да вземем предвид например обсъждания Семеен кодекс, който ако бъде приет, ще узакони някаква нова форма на брак - т. нар. съвместно съжителство. Този проектозакон е същинско бедствие за устоите на българското семейство. Той е в противоречие с божествения закон и да се приеме в сегашния му вид означава да бъде узаконен грехът, защото унищожава свещения брачен съюз на любовта и го превръща в сделка, регламентираща имуществените отношения. Ами ако след известно време на някого му хрумне с граждански закон да ни забрани да бъдем християни? Тогава как ще отстояваме вярата си, ако дори Уставът на БПЦ не е в защита на православието и ни задължава да се съобразяваме с безбожни светски закони?! Присъстващи на събора юристи квалифицираха като заяждане тези мои думи и превърнаха заседанието в зрелище, вместо да вършат работата, за която се намираха там като консултанти. Нямаше какво да правя повече, затова напуснах заседанието.

- Прави впечатление, че БПЦ е единствената сред своите църкви посестрими, която остана без просветна и социална дейност. На какво се дължи този пропуск - липса на време или на недооценяване от по-голямата част от клира?

- Най-важното, което трябва да се направи в просветно отношение, е въвеждането на предмета вероучение от първия до последния клас на българското училище и църквата не е преставала да говори за това. По този повод Светият синод създаде своя концепция, която бе направена в помощ на концепцията на обществения съвет към Министерството на образованието и науката заради пропуските в нея и бе внесена в Народното събрание. За съжаление обаче нямаше очаквания отзвук и въздействие върху хората, от които зависи промяната. За голямо мое съжаление по време на работата на Шестия църковно-народен събор акцент се постави върху стопанската дейност на църквата, в частност върху финансите и имотите, а не върху просветната и душеспасителна нейна мисия. В църквата все пак съществуват и социални инициативи, но действително няма единна социална програма и това зависи не само от Светия синод. Висшият клир управлява църквата като институция в духовно и административно отношение, но българската църква - това са всички православно кръстени християни. Духовното състояние на народа ни неизбежно се отразява на състоянието на духовниците, които произлизат от този народ. Ако детето на някой стане монах или монахиня - това се възприема като трагедия. Откъде очакваме да дойде духовното пробуждане? За каква просветна програма да говорим, когато държавата в лицето на просветния министър възпрепятства изучаването на православно вероучение. Църквата проповядва съпружеска вярност, морал и благочестие, а българския парламент узаконява незаконното съжителство. Църквата почита родните православни светини, чрез които стават чудеса, а законодателите обсъждат закон, според който те са „експонати" на културата и историята. Църквата е съвестта на един народ. Това, което можем да направим сега, е да разбудим тази съвест, като напомним на всеки православен българин думите на покойния митрополит Климент: „Има ли православие - има България, няма ли православие - няма България"!

- Наближава светлият Господски празник Рождество Христово. Какво бихте казали на читателите в навечерието му?

- Рождеството на нашия Господ било съпътствано с много знамения и чудеса, които обаче станали достояние само на малцина. Само малцина разбрали, че Пречистата Божия Майка, за която не се намерило място в страноприемницата, се е подслонила в пещера, далеч от шум и суета, където нашият Господ Исус Христос се родил в тишината и мира на дълбоката зимна нощ. Това се случило далеч от глъчката, многословието и злобата на този свят. Такава подобава да е Рождественската нощ - свята и притихнала пред Божието величие и милосърдие, благоволило да се всели между нас, грешните човеци.

Пожелавам на читателите на "Монитор" да имат в сърцата си мира и радостта, които съпътствали чудните събития през онази свята нощ! Новородилият се Божествен младенец да ги обдари със здраве, благословени успехи, земно щастие и небесно спасение! Благословени и щастливи Рождественски празници!

.
Визитка
Роден е през 1969 г. в София.
Завършил е Софийската духовна семинария и Богословския факултет на Софийския университет
Специализирал е в Московската духовна академия, кандидат е на богословските науки
Бил е ефимерий и преподавател в Софийската духовна семинария, протосингел на Софийската света митрополия и викариен епископ с титула Знеполски
На 17 февруари 2007 г. е избран за Пловдивски митрополит

понеделник, 15 декември 2008 г.

Синодът реши: Без казина на църковна земя

.

Църквата със свое знаме и герб

.

петък, 12 декември 2008 г.

Свещениците с втора осигуровка за старини

Синодът си прави пенсионен фонд

Кавга с Рилския манастир заради регистъра на църковните имоти

Силвия Николова
В-к "Монитор", 12 декември 2008 г.


Светият синод ще може да направи свой пенсионен фонд, в който допълнително да се осигуряват свещениците по свое желание. Това решиха депутатите на Шестия църковен събор по време на неговата трета сесия, която завърши в Рилския манастир, съобщи вчера протойерей Ангел Ангелов.
Сега те се пенсионират с много ниски пенсии, тъй като заплатите им са символични. Среднист получава 220, а висшист 300 лева. Поповете в храмовете на големите градове, обаче от треби, венчавки и кръщавки си докарват и до 2 000 лв. месечно за разлика от енорийските свещеници в селата, които едва връзват двата края.
Имотите на митрополиите и дори на енориите да бъдат вкарани в общо църковен регистър, прие още съборът.
Занапред Българската православна църква да има централен, консолидиран бюджет. Приходната му част ще се формира от отчисления от митрополиите, които на свой ред ще събират такива от енориите, както и от поделенията на синода. Финансова комисия от няколко владици, които ще се сменят на ротационен принцип през определен период от време, ще следи за неговото изпълнение. Очаква се до дни на сесия на Светия синод, която започва в понеделник в София, да бъде решено дали вноските да са диференцирани за всяка митрополия или да бъдат един и същ процент за всички. От бюджета ще се привеждат пари за издръжка както на Синодалната палата, така и на ставропигиалните манастири, семинариите и за църковнослужителите.
Срещу общия регистър и консолидирания бюджет по време на събора се обявиха Пловдивският митрополит Николай и делегатите от неговата епархия. По думите на дядо Николай той не приема уравновиловка на вноските, той смята за несправедливо да се взимат отчисления от бедните енории, които едва свързват двата края, вместо да им се остави цялата печалба да развиват дейност.

Коментар

Паничката на дядо поп

Силвия Николова,

В-к "Монитор", 12 декември 2008 г.

Някога духовниците имали право да притежават само един кат дрехи на гърба си, една тояжка, за да се подпират на нея, и паничка, в която да събират подадената им милостиня. В ХХІ век на такова отречение не се решава дори най-аскетично настроеният монах. Поне у нас. Колкото до енорийските свещеници, пределно ясно е, че те не могат да живеят само ради Бога, тъй като трябва да хранят попадия и деца. В последните 20-ина години Синодът зорлем ги превърна в аскети. Пределно ясно е, че с 300 лв. заплата челяд трудно се отглежда. Затова решението за вътрешноведомствен фонд за пенсионно подпомагане към Синода е похвално.
Смущаващо обаче е едно друго решение на Събора - създаването на консолидиран църковен бюджет, чиято приходна част да се формира от вноски на енориите и митрополиите. Всеизвестно е, че има свещеници с твърде добри доходи. И други, в селските енории, които оцеляват направо по чудо. Те обаче също внасят в общата каса от постъпленията си от продажбата на свещи. С надеждата да им бъдат върнати някой ден под формата на допълнителни левчета към пенсията. Ако, разбира се, не са умрели дотогава от глад. Защото повече от ясно е, че в консолидирания бюджет те ще внасят пари, с които най-малкото биха могли да плащат на учител по вероучение към храма, а не левчетата на вдовиците да отиват за пискюли в нечии владишки покои.

По ирония на съдбата на събора в манастира,
основан от безсребреника св. Иван Рилски,
се уреждаха предимно имуществени и финансови дела

четвъртък, 11 декември 2008 г.

Вкарват църковните имоти в общ регистър

В-к "Монитор", 12 декември 2008 г.

Всички църковни имоти да бъдат вкарани в общ регистър на Българската православна църква, който ще се създаде в скоро време, решиха вчера делегатите на Шестия църковен събор, който се провежда в Рилския манастир. Целта е да се установи какви земи и сграден фонд притежава църквата, поясни говорителят на форума протойерей Ангел Ангелов. На заседанието вчера съборът утвърди и църковните печати.

1 147 м над морето



В София сняг няма. Има само студ. Поне така си мислим, докато не започнем изкачването. Да речем, докъм 1 147 м надморска височина.


От 1 147 м. надморска височина зимата е налице, с всичките си атрибути - красив сняг и хлъзгав път. Когато той е и със завой, единственото ни утешение е, че поне заради целта на маршрута ни, дядо Боже ще ни заведе дотам безаварийно.















Целта се намира на № 1. Грешка няма. Синята табела над портите го твърди категорично. Улица няма. Но по всичко личи, че не сме сгрешили адреса. Елементарно Уотсън, просто други постройки на това място не съществуват.









Оттатък дверите са пъстрите сгради на Рилския манастир.












Същите тези сгради, изумаващи чуженците с ориенталската си шарения, напълно нелепа за религиозен център, още повече за манастир.
Като я гледах тази картинка онзи ден, като я гледам и сега на снимките с всичките й източни финтифлушки по чардаците, се замислих, дали св. Иван - Рилският пустинникът, би допуснал приживе такова цветово разточителство, стигащо до истинска вакханалия на сетивата?
Със сигурност НЕ.



Което с нищо не променя нито екстериора, нито интериора. Шаренията за едни е нищо, но за стопаните на това място - всичко. Тя носи приходи - погледът на туриста не вижда това, което съзира взорът на поклонника. Но, точно заради видяното, той, туристът плаща. Кеш. Други разплащателни практики тук не действат. Но, за това, друг път.









Ние не сме нито от едните, нито от другите. Дошли сме по съвсем друга причина, в командировка. Работата ни е да отразим откриването на третата сесия на Шестия църковен събор. Събитието е на 9 декември. За взетите решения вече писах на друго място.

Докато чакаме новини, се опитваме да завържем познанства. Безуспешно. Мъжете в дългополи черни дрехи не са особено дружелюбни. Забранили са и на емблематичната баба Тодорка да говори с журналистите, но са й заръчали да следи най-зорко дали някой не снима в храма. Иначе храмът е пуст. Ако не се броят неколцината заблудени махмурлясали студенти след 8 декември.


Не особено приказливо, но по съвсем други причини е съществото от женски пол в бели панталони.

То бърза. Има работа. Неотложна. Часът наближава 12. Делегатите во главе с епископата и самия патриарх трябва да бъдат нахранени. Съществото притичва за една цигара време извън манастирските стени. След фаса дървените стълби заскърцват ритмично под тежестта му.


След още няколко минути коминът на магерницата започва да пуши още по-интензивно. Видно е, съществото в белите панталони е хвърлило поредната цепеница в огъня. Какво ли ще ядат?!



Студът навън цепи камъка.


На такъв студ казват "кучешки", но не всеки пес се бои от него.









Не се плашат и някои птици. В случая оцелял от мраза синигер.

Не се плашат и някои делегати, та били те и духовници. Все за една глътка свеж въздух на чардака по време на заседание, едва ли ще те афорясат.


Нещо вътре в залата се случва. Кавгата се чува чак на двора. Следва тишина и немощен глас на старец. Заговорил е някой от авторитетите. Възможно да е и патриархът. След няма и 5 минути, се чува как столовете се местят наполовина освободени от телесата на ездачите си. След още няколко минути вратата на заседателната зала, водеща направо на двора, се отваря. Чернополите одежди нарушават белотата отвън. Но за кратко. После поемат, кога по няколко, кога по единично. В една и съща посока. Към чардака, над чийто покрив се вие белия пушек с ухание на манастирска магерница. Първото заседание на третата сесия на Шестия църковен събор е свършило...

сряда, 10 декември 2008 г.

Неизлечимото здравеопазване

Memo: Santrapo. Възможно е някои млади лекари да се изумят от тази диагноза, която не са изучавали нито в дебелите книги, още по-малко са я срещали в специализираните чуждестранни издания. Но повярвайте ми, има я. Тя е част от лекарския фолклор и на практика означава: сандък, трап, поп. Разказват, че я е "поставял" гласно по време на визитация един известен в миналото зевзек - професор по кардиохирургия, за да не стряска болните, но пък да го разбират колегите. Ако някога, та макар и в условията на консервативната соцсистема на Семашко, диагнозата santrapo се оказваше вярна за някои болни, то сега, при здравноосигурителната ни система, претендираща да е от европейски тип, комай се оказва, че засяга всички нас. Защото как човек да твърди точно обратното, когато истината лъсна в цифри и факти, а именно, че българските лекари са рекордьори по вземане на рушвети, а здравната ни система е прогнила от корупция.

Според проучване на ЦИД най-продажната професия у нас е тази на лекарите. Към януари 2007 г. 30,1% от дадените рушвети са отишли в ръцете на медици. Тенденцията нараства с всяка година. По мнение на запитаните през 2005 г. български граждани 54,5 на сто от докторите са подкупни, през миналата година този процент нараства на 64,1. Неофициални данни пък сочат, че под масата в медицината се въртят близо 2,5 млрд. лв., почти колкото държавния бюджет в този сектор. Дори цифрата да е пресилена, едно е ясно, а именно, че корупция в българското здравеопазване има. И нея никой не може да я отрече. Друг е въпросът, че всеки говори за корупцията, често пъти дори самите медици, но не като за нещо от системата, в която и те имат дял, а като нещо извън нея, което нито има общо с тях, нито ги засяга.

Корупцията в българското здравеопазване обаче засяга всички нас. Тя е нашата всеобща Memo: Santrapo. Освен ако не стане чудо, лекарите целокупно да започнат да връщат пликчетата с авансово взетите "хонорари" от болните и техните близки.

Има обаче и едно друго обстоятелство, което засегнатите използват като утежняващо вината, а обвинените - като оневиняващо. Това са ниските заплати и на лекарите, и на медицинския персонал, които са несравними по отношение на тези, които получават техните колеги в средноевропейските страни. Средното месечно възнаграждение на един хирург в многопрофилна университетска болница е 600 лв. Пределно ясно е, че сумата за висококвалифициран труд, при това за специалист, в чиито ръце са поверени човешки животи, е обидно малка. На практика обаче тя е само част от това, което взима той. Към нея се добавят отчисления от сумите по т.нар. клинични пътеки. За всяка една от тях здравната каса плаща различно - според сложността, употребеното време и степента на квалификация. Ако лекарят е кардиохирург например, при това в университетска болница, то само от клинични пътеки доходите му месечно могат да надхвърлят 2000 лв. Отделно се плаща, когато той дава нощни дежурства или в спешния кабинет. На лекарите се полагат и ваучери за храна. Като се сложи чертата, става ясно, че сумата, която някои от тях взимат, надхвърля мечтаните доходи от мнозина българи. В сметката не влизат хонорарите от работа в частна болница в извънработно време. Но пък влиза фактът, че окото на нашенеца е ненаситно. Типична българска черта е да искаме без мярка. Те, лекарите, искат под една или друга форма пари от нас, ние пък искаме да ни лекуват, но да е безплатно, защото така сме свикнали от соца. Истината е, че здравето, като всяко друго нещо в една пазарна система, е стока и бизнес, независимо колко лошо звучи това в нечии уши. И като всеки бизнес в него действат строго определени финансови лостове. Когато те са поставени на място, здравноосигуреният няма грижи за пари, когато стане пациент. Криви ли са обаче, както е у нас, няма начин диагнозата да не е Memo: Santrapo.

Попове и владици ще плащат данък десятък

Енорийските свещеници и митрополитите да бъдат облагани занапред с данък, подобен на десятъка отпреди Освобождението, който ще се събира от Светия синод от епархиите, а те на свой ред ще го събират от енориите и от дадени под наем и на концесия имоти. Това предложение на икономическата комисия на Шестия църковен събор обсъждаха енергично делегатите му вчера в Рилския манастир, съобщи за "Монитор" говорителят на форума протойерей Ангел Ангелов.

Дали данъкът, който ще се събира всеки месец, да бъде общ процент върху приходите на всички енории и епархии, или да бъде диференциран според това богати ли са или не, са дискутирали в продължение на 6 часа духовници и миряни. До момента също се събираха отчисления от епархиите, между 5 и 10 на сто от приходите, но това не бе обвързано с документ и не винаги митрополитите се издължаваха на синода. Със събраните средства занапред ще бъдат издържани двете семинарии и ще се финансират социални и катехизаторски дейности. Занапред синодът ще има свой консолидиран бюджет, като проектът за него ще се подготвя от бюджетна комисия, включваща по 3-ма владици, които ще се сменят всяка година.

.

Църковният събор отвърза ръцете на владиците за бизнес



Църквата отваря хотели и спа центрове в манастирски земи



Пускат имотите на концесия зад гърба на Варненския митрополит Кирил


Силвия Николова в-к "Монитор", 10 декември 2008 г.

Манастирите вече ще могат съвсем официално да строят хотели, ресторанти, магазини и всякакви заведения, свързани с туристическия бизнес на своя земя без да влизат в разрез с устава на Българската православна църква, а игумените им да не понасят санкции от църковния съд за своята мениджърска предприемчивост. Тази възможност им бе дадена от делегатите на Шестия църковен събор, чиято трета сесия започва вчера в Рилския манастир. Така отпадна мораториумът, наложен по време на есенното издание на форума по предложение и настояване на Варненския и Великопреславски митрополит Кирил. Тогава владиката се наложи земите да не бъдат продавани или отдавани на концесия, като се мотивира, че църквата често пъти става жертва на недобросъвестни бизнесмени, които печелят на неин гръб. Владиците гласуваха с готовност да отдават църковните имоти на концесия
Снимка: Алексей Ди
митров

Обсъждането на този текст от устава и гласуването му стана за по-малко от половин час. Решението е окончателно и без право на прегласуване. За да не се стига до смяна на мненията и нови гласувания, още при откриването на събора Сливенският митрополит Йоаникий припомни на делегатите, че на втората сесия са дали вота си да не прегласуват взети веднъж от тях решения.
Голям скандал ще има, когато Варненският митрополит Кирил разбере каква я сторихме зад гърба му, коментираха свещеници, излезли за глътка въздух на манастирските чардаци. Духовникът е пословичен в черковните среди с емоционалния си характер.
Дядо Кирил и събратята му Видинският митрополит Дометиан и Ловчанският Гавраил бяха по това време в Москва за погребението на руския патриарх Алексий I.
Решено бе църквата да може да отдава земите и имотите си под наем и на концесия. Дали да бъде за срок от 30 или от 50 години ще бъде решено в следващите дни, съобщи говорителят на събора протойерей Ангел Ангелов. По думите му така ще се оползотворят пустеещите терени.
Делегатите в Рилската обител на студен “режим”


Минусови температури, скреж по прозорците и замръзнали чешми в стаите посрещнаха делегатите на църковния събор в Рилския манастир. Повечето от тях пристигнаха още в понеделник вечерта. Те обаче бяха неприятно изненадани от мраза, тъй като парното бе пуснато 30-ина минути преди настаняването им и спряно в 21 часа. По-заможните от тях побързаха да се спасят на топло в близките хотели за своя сметка. Други спаха при свои познати в Дупница и Благоевград. Стоически обаче понесоха студа патриарх Максим и с две години по-възрастният от него Силистренски митрополит Иларион (97 г.)
Не мигнахме от студ цяла нощ, водата в чешмата бе замръзнала, дори зъбите не успяхме да си измием, ожалваха се едни други делегати, докато потриваха ръце край кюмбето в ресторант “Царев връх” още рано сутринта вчера.


Кучешкият студ не уплаши само манастирския пес Шаро
Снимка: Алексей Димитров

понеделник, 8 декември 2008 г.

Страшен ли да е църковният съд, решават в Рилския манастир

Силвия Николова
в-к "Монитор", 9 декември 2008 г.


Страшен, или само стряскащ да е църковният съд занапред, ще решават архиереи и редови свещеници в продължение на седмица в Рилския манастир, съобщиха от Синодалната палата. Днес в обителта се открива третата - зимна сесия на Шестия църковен събор. Затягане на църковната дисциплина, пълна отчетност на приходите от продажба на свещи и отдадени под наем енорийски имоти пред митрополиите и редовни отчисления за Светия синод е една от основните глави, залегнали в устава на Българската православна църква, които продължават да прекрояват владиците ни. Той е от 242 члена, досега са гласувани половината. Сесията ще продължи от днес до 12 декември.
Делегатите са 120, но трима митрополити няма да присъстват на откриването. Видинският Дометиан, Ловешкият Гавраил и Варненският и Великопреславски Кирил ще се присъединят по-късно, тъй като ще представляват БПЦ на погребението на патриарха на Москва и цяла Русия Алексий Втори, което е във вторник, обясни говорителят на събора протойерей Ангел Ангелов. Предвижда се да бъде гласувано и дали да бъде вдигнат мораториумът върху продажбата и отдаването на концесия на църковни имоти, направено на миналата сесия от митрополит Кирил.


P.S. Ако има новини, които си заслужават, ще пиша. Четет ги на сайта на в-к "Монитор"
www.monitor.bg или препубликувани тук.

петък, 5 декември 2008 г.

Денят на св. Николай



Днес е денят на свети Николай Мирликийски - Чудотворец. За мен това един от най-съкровените празници - отчасти заради знаковото му покровителство над фамилията ми, но най-вече заради моя енорийски храм (руската църква "Св.Николай Мирликийски-Чудотворец" в София), носещ неговото име, в която приех преди години и Свето Кръщение.


Светата литургия на 6 декември за празника в храма ще започне, както обикновено от 9.00 ч. След нея се предвижда служба в памет на новопредставения патриарх на Москва и цяла Русия Алексий Втори. Бог да прости душата му.

Църковният събор вдига имунитета на владиците

РАЗПОПВАТ ЗА СВЕЩИ МЕНТЕ

И жените с право да получават синодални ордени и медали
Силвия Николова
В-к "Монитор", 6 декември 2008 г.

Страховити глоби замислят синодалните старци за всички духовници, нарушили финансовата дисциплина или уронили имиджа на църквата. Те ще залегнат в специална глава за църковните наказания и награди в новия устав на Българската православна църква, който е изготвен от комисия, консултирана от специалиста и преподавател по трудово право проф. Емил Мингов, съобщи за "Монитор" Варненският и Великопреславски митрополит Кирил. Документът ще бъде гласуван на зимната сесия на Шестия църковен събор, който ще се проведе от 9 до 12 декември в Рилския манастир. Провиненият няма да се ползва от имунитет, та дори да е самият патриарх, подчерта той.
Разпопване очаква и всеки расоносец, дръзнал да върти далавери с църковни имоти и имущество, предвижда уставът.
Низвержението ще важи и когато се установи, че свещеник е правил алъш-вериш със свещи, купени от частни цехове или произвеждани в собственото му мазе, а не от синодалната свещоливница в кв. "Илиянци", подчерта митрополит Кирил и добави, че прошка няма да има за никого.
Разпопен духовник в БПЦ няма от тридесет години насам. За далавери или особено шумен скандал, виновните най-много бяха местени от едно село в друго, припомниха запознати.
По думите на дядо Кирил водеща причина за присвояванията на църковна пара, разхищенията на имущество и третирането на храмовите и манастирските имоти като бащиния сега е именно липсата на строги наказания в устава. Освен санкции обаче проектодокументът предвижда награди, поощрения и отличия.
Занапред жените, работили за укрепването на християнския морал и популяризирането на православието в България, също ще имат право да получават ордени и медали.
До момента това не беше фиксирано в никакъв документ и макар че двата пола в християнството са равнопоставени, имаше известно въздържане към присъждане отличия на жени, коментира владиката.
Ордените, които съборът ще утвърди официално са "Св. Климент Охридски", "Св. Цар Борис Михаил", "Св. Иван Рилски" и "Св. Кирил и Методий".
Дали храмовите настоятелства да имат право да отдават имотите на концесия, ще решава още съборът. На сесията му през септември бе наложен мораториум за това до приемането на друго решение.
По време на събора ще бъде обсъдена и възможността дали духовенството да приеме заплати от държавата, или да остане да се издържа само от собствени приходи - продажба на свещи, отдаване на земи и имоти под наем и печалба от производство и търгуване с църковна утвар, икони и сувенири. Преди броени дни на среща със синодалните старци новата политическа формация движение "Напред", в което влизат СНС, ВМРО и партия ЛИДЕР, предложиха да настояват свещениците, калугерите и архиереите да получават заплати от държавния бюджет.
Цените на кръщавките, венчавките, опелата и всички треби да се определят с решение от Светия синод и да бъдат едни и същи в цялата страна, а не както досега, всеки митрополит да ги определя, предвижда още проекторешение на събора. Засега не се предвижда таксите да се увеличават въпреки икономическата криза.


Снимка: БОЙКО КИЧУКОВ

Свещеници умуват как ще оцелеят в кризата със заплати от 350 лв., ако съборът им отреже приходите от треби.

Коментар


Молец в одеждите

Силвия Николова,
6 декември 2008 г.
"Не си събирайте съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат. Но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, ни ръжда ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат; защото дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви" (Мат. 6:19).
Дори и най-добронамереният човек у нас трудно ще си изкриви душата да каже, че всички

Одеждите за владика не падат под
два бона в левове. Луксозните обаче удрят 4000 лева.

Снимка: Бойко Кичуков

свещеници и архиереи спазват тази Христова заръка. Освен ако не е от онази порода прицърковни подмазвачи, които в последно време пуснаха бради и кълнат
наляво и надясно всеки, дръзнал да изкаже истината такава, каквато е тя в действителност. Но не за тях ми е думата, а за обекта на техните венцехваления. Видно е с невъоръжено око, че сърцата на някои наши митрополити здраво са се сраснали с лимузините им, макар и молец да не подяжда одеждите им. По простата причина, че златотканието им не храни гадинките, но пък подхранва всякакви грехове, от които най-първият е гордостта и породената от нея самозабрава.
Затова за искрените християни у нас новината за рестрикциите към всеки, дръзнал да се облагодетелства на гърба на църквата, звучи обнадеждаващо. Дали обаче ще се изпълни разпопването заради далавери или написаното ще остане само на книга, ще покаже времето. Което впрочем ще покаже и дали архиереите ни са били искрени или просто са отчели дейност за пореден път.

понеделник, 1 декември 2008 г.

Варненски и Великопреславски митрополит Кирил:


НЕ МЕ Е СТРАХ ОТ ОТВАРЯНЕ НА ДОСИЕТАТА, ЧИСТ СЪМ

50% от имотите на църквата не са върнати

СИЛВИЯ НИКОЛОВА,
В-к "Монитор", 2 декември 2008 г.

- Ваше Високопреосвещенство, църковният събор излезе с твърде неочаквано решение да ореже представителството на миряните от участие в този форум. Какво наложи тази рестрикция?
- Това беше манипулация от страна на шепа хора, които представиха нещата по този начин пред обществото. Църквата е съставена от духовенство и миряни, тя е една и единна, и не е необходимо да се прави разлика между тези две, равни по чест и достойнство, части. Даже и да няма миряни в църковния събор, това не е елиминиране, тъй като по принцип няма такъв събор, в чийто състав да има и миряни. В историята на Българската православна църква историческият момент - създаването на Екзархията, налага въвеждането на това понятие. Тогава не е имало достатъчно клирици, за да бъде той изцяло църковен, и е допуснато по-широко светско присъствие. Мястото на миряните е най-вече в енорията, в православните християнски и младежки братства, сдружения с нестопанска цел, фондации и т.н.
- Архиереите забраниха продажбата на църковни имоти, апортните сделки и прочие. Църквата няма ли да изгуби доходи от това?
- Разбира се, че ще загуби, когато няма възможност да оперира пълноценно със своите имоти, в това число и като не извършва разпоредителни сделки. Всяка институция, която има само разходи, е обречена. Но решението, макар и крайно, е взето и ще работим според него. Затова и аз не съм обелил дума по този въпрос, макар че в средствата за масова информация се лансира фактът, че съм бил най-много против това решение на събора. Аз съм работил и ще работя за църквата, а не за лични изгоди, колкото и някои да се стремят да ме обвиняват в какво ли не. Бъдещето ще покаже кой искрено е работил и кой за користолюбиви цели.
- Каква част от имотите на БПЦ все още не са върнати - от държавата и от хората на Инокентий?
- От държавата и различни учреждения не са върнати около 50% от имотите на църквата. От Инокентий са върнати всички църковни имоти освен личните им, които са придобили по незаконен начин на гърба на църквата.
- В края на ноември Съдът по правата на човека в Страсбург ще се произнесе по казуса Инокентий. „Синодът" му съди държавата за близо 1 млрд. лева, но по волята на ищеца, какъвто се явява той, адвокатите му пледират за връщане на имотите, отнети от тях през 2005 г. срещу оттегляне на финансовия иск. Как ще процедира Светият синод при решение на Страсбург в полза на Инокентий?
- Това е въпрос не на Св. синод, а на държавата. Аз не мога да отговарям от името на когото и да е било. Тук обаче има голяма несправедливост. Те само са ползвали тези имоти, никога не са били собственици. Това е чудовищната манипулация от страна на хора, които ги подкрепят и заблуждават международните инстанции. Те могат да претендират донякъде единствено за новите храмове. За нищо повече. Да не говорим, че каноните забраняват прибягване на духовници към светски съдилища. Ето как всеки, който се отдели и прави разделение, нанася поражения, за които сам ще си носи моралните последствия. Господ забавя, но не забравя. Всеки, който върви против църквата, фактически върви против Бога.
- Правени ли са сметки на колко възлизат загубите за БПЦ за времето, в което тези имоти бяха в ръцете на Инокентиевите хора?
- Това знаят органите на прокуратурата. В тях е цялата документация, благодарение на която се взе решение да се действа. Освен разкола, разделението, се видя, че има големи злоупотреби и разхищение на църковно имущество.
- На фона на голямото неправене и липсата на каквато и да е социална програма на БПЦ, Варненска и Великопреславска митрополия развива оживена дейност - не само организационна и катехизаторска, но дори и социална.
- Църквата не е само духовенството, а и християните. Всички заедно носят отговорност дали работят или не. Нашата дейност е много по-голяма, отколкото се знае. Благодарение на работата ни в асоциацията "Св. ап. Андрей Първозвани", която е българо-германско сдружение за социална дейност на митрополията, и на две католически фондации от Германия имаме детска градина в с. Кичево с капацитет 120 деца, като цялостната им издръжка е осигурена. Едва ли има друга църковна организация в България, която за 10 години да е инвестирала толкова милиони евро в социална дейност. В нея се включват и безплатното медицинско обслужване и социален патронаж на 100-тина възрастни хора, и създаването на интернат в училището, където постъпват деца от детската градина. От 10 години църквата работи и с хора, зависими от психоактивни вещества и правили опити за самоубийство.
Не бива обаче да забравяме, че първата грижа на митрополита, духовенството и миряните е строителството на нови храмове и възстановяването на стари. За 20-те години, откакто съм във Варна, действат почти 100 храма, а от 1 действащ манастир тогава, сега са вече 7. С Божията помощ се надявам да се намерят средства за довършването на вече започнати храмове, както и за построяването на нови, като например "Св. прпмчк Прокопий Варненски" и "Св. ап. Андрей Първозвани" във Варна, "Св. мчк Райко Шуменски" в Шумен, "Св. Климент Охридски" в Добрич, а манастирите да станат над 10. Инициативата ни "Духовност и култура", съвместна с община Варна, респективно Младежкия дом и детския комплекс, вече 10-а година привлича деца, младежи и девойки за участие в различни конкурси по случай големите Господски, Богородични и светийски празници, за запознаване с богатите културни и църковни традиции. В училищата се преподава вероучение. Създадохме и обществен комитет "Православни ценности", в който участват повечето от най-главните институции в града. Така във Варна до най-висока степен ще бъде осъществен и разширен възрожденският принцип на единство: "Кметът, попът и даскалът". Резултат на това единство е и единствената релейка в катедрален храм в България, благодарение на която всяка неделя и на голям празник се излъчва св. литургия пряко по местната телевизия. Благодарение на областната управа от няколко години на митрополията са предоставени помещения за работа с инвалиди.
- Заради прословутия търг за манастира „Св. Пантелеймон" бяхте пак на върха на пиката. Имаше обвинения, че сте заложили дори сградата на светата митрополия. Откъде идват периодично тези, а и други нападки - от клакьори на хора, които не желаят вашия просперитет или от неудовлетвореността на хора от бизнеса?
- Във всяка институция има подобни неща. Когато това става в църквата, още старите владици са казали: "На дъното има капа". В същото време някои политици и бизнесмени се изживяват като "ревнители" за доброто на църквата, смятат, че те могат да управляват живота на едни или други и правят всичко възможно да фаворизират определени личности. Още по-лошото е, че използват некоректни прийоми. Нямам нищо против апетитите на някои архиереи, политици, общественици и др., но абсолютно не съм съгласен с некоректния им, да не кажа и друга дума, начин на действие. Нека си работят както искат и за когото искат, но да не вредят. Наистина и те правят много за паството си, за обществото, за страната, но нищо не извинява действията им, с които нанасят вреда на неукрепналите във вярата, способстват за разрастване на негативно отношение към православната църква.
- Комисия по досиетата ще започне да разкрива агентурното минало на хора от религиозните общности. Има ли безпокойство във висшия клир от отварянето на досиетата? Лично вие безпокоите ли се?
- За други не мога да говоря. За себе си съм абсолютно спокоен, тъй като не съм се занимавал с каквото и да е подобие на такава дейност. Православният християнин се старае винаги да бъде добронамерен. Така се старая да постъпвам и аз. Ако не мога да направя някому добро, поне не му правя зло. Точно обратното. Мога да ви разкажа за много случаи, когато съм помирявал хора. Моето старание е насочено само за печелене на приятели в Христа, поради което имам такива навсякъде. Смея да твърдя, че малко са архиереите, които имат толкова много приятели по света, просто няма да има време и място да говоря за тях. Не че съм обиден, но мнозина говорят за Москва, а забравят, или по-скоро игнорират факта, че преди това съм бил в Атина. Не съм бил в Америка, но имам такива приятели, че за 50-годишния ми юбилей бях награден от някои поместни църкви, поздравен от много държавни, общински, обществени и други ръководители, от самите Джордж и Лора Буш и др. Да, както виждате, не споменавам Св. синод, тъй като нямам повод за това.
- През декември предстои трета сесия на църковния събор в Рилския манастир. Какви въпроси ще бъдат разглеждани тогава?
- Остават последните части от устава - ведомството на манастирското управление, църковния съд, издръжката на църквата и най-съществената и сложна част - общи и преходни разпореждания. Подготвят се специални глави "Поощрения, дисциплинарна и имуществена отговорност на служителите в Българската православна църква", "Особени правила, относно правното положение на служителите в Българската православна църква" и пр. Разбира се, че не е възможно за толкова кратко време да се направят съществени изменения и допълнения в Устава на Българската православна църква, за да стане идеален.


Визитка

Варненският и Великопреславски митрополит Кирил (Богомил Петров Ковачев) е роден на 8 юни 1954 г. в с. Царев брод, Шуменско
Завършва духовната семинария и богословския факултет на Атинския университет
Приема монашество на 21 юли 1972 г.
Доктор по богословие на Московската духовна академия
Редовен член е на Международната академия по информатизация в Москва, на Академията по проблемите на безопасността, отбраната и правовия ред на Руската федерация