сряда, 30 септември 2009 г.

Проф. ГЕНЧО НАЧЕВ, директор е на Университетска болница “Св. Екатерина”:

ПРИСАЖДАНЕТО НА ОРГАН В ЧУЖБИНА Е ПОЧТИ НЕВЪЗМОЖНО

Университетските болници трябва да останат само три
Силвия Николова, В-к "МОНИТОР", 1 октомври 2009 г.

- Проф. Начев, в последно време отново на предна позиция излезе проблемът трансплантации. Министър-председателят Бойко Борисов инициира създаването на фонд за подпомагането им. Пишат се програми, нова наредба. Каква всъщност е причината? Знаете, че от години все се говори за необходимостта от повече трансплантации, а на практика до момента няма помръдване и на йота.
- Действително в България от години има листа на чакащите за орган. Донори от починали обаче липсват. Често пъти болните не ги дочакват и си отиват от този свят. Оптимист съм да мисля, че когато има инициатива в положителна насока, каквато е тази на премиера Борисов за решаване на проблема с трансплантациите, той наистина може да бъде решен. Все още не всички български болници разполагат с психолози, които да разговарят с близките на потенциалните донори. Проблем за липсата на трупни органи, поддържани в състояние за присаждане, е и недостатъчното финансиране на лечебните заведения, които ги откриват. Правят експлантацията, поддържат ги в живо състояние и ги предоставят за трансплантация. Необходима е целенасочена работа с ръководителите на звената по анестезиология и реанимация, за да се научат те да мислят в перспектива на евентуално донорство, когато имат случай на мозъчна смърт. Важно е и да се научат как да информират навреме Националната агенция по трансплантации за наличието на подходящ орган. В процес е и промяната на сега действащата наредба за трансплантациите.

- Какво ново предвиждат промените в наредбата?
- Предвижда се възможността български граждани да могат да пътуват за трансплантации в страни от Европейската общност. Ще бъде направен и обществен съвет, който да съдейства на болните да отидат за трансплантация в чужбина, когато някъде има на разположение орган, съвместим и подходящ за тях. - И сега има Фонд за лечение на деца, съществува и комисия за лечение в чужбина към Националната здравноосигурителна каса. Още една структура, занимаваща се с тези въпроси, няма ли да обремени и без това твърде тежкия път на българския болен до адекватно лечение зад граница?
- Бъдещето ще покаже доколко тази нова структура ще намери приложение на практика. Тя обаче е замислена като организационна, за да скъсява разстоянието между пациента и болницата, където той може да бъде трансплантиран. Трябва да се знае обаче, че възможностите за присаждане на орган извън България са минимални. - Защо, нали все пак страната ни е член на Европейския съюз?
- Що се отнася до трансплантация на орган от жив донор, проблеми няма. Тя може да се извършва и в България. Достатъчно е показателите за съвместимост на донора да съвпадат с тези на реципиента. Затова и за тази терапия листа на чакащите няма. Когато обаче стане дума за трупните донори, всяка държава има ограничения. Именно заради недостига на органи са създадени Евротрансплант и Скандинавиятрансплант. Като се има предвид това, дори да се платят много пари, малко вероятно е някоя от тези организации да приеме пациент от държава извън тези, членуващи в нея. Възможно е най-много да се предостави бъбрек, защото при определени грижи той може да издържи в живо състояние един-два дни. Ако се окаже, че при наличието на такъв орган при тях няма подходящ реципиент, могат да извикат български гражданин. Тази възможност обаче е малка. За сърце обаче и дума не може да става. То издържа максимум четири часа - време недостатъчно за експлантацията на органа, за поддържането му, разпращането на съобщението и самото транспортиране на болния. Като се има предвид това, е напълно безпочвено хората да се притесняват, че някой може да спекулира с изнасянето на органи, каквито страховити сюжети показват някои криминални филми. Нещо повече, в България има хора, които желаят да продадат свой орган, но това е забранено от нашето законодателство и не се прави. Възможно е донорство на жив орган само от пряк роднина. Първото и неотложно нещо, което ние самите, лекарите, трябва да направим, е между нас да има единомислие и единодействие по проблема трансплантации. - Вече има идея за създаване на балканска организация за обмен на трупни донори по подобие на Скандинавиантрансплант. Една такава структура няма ли да реши поне отчасти проблема с донорството у нас?
- Създаването на балканска организация за обмен на органи няма да реши проблема ни с вълшебна пръчка, защото и останалите страни изпитват недостиг на трупни донори. Единствената полза ще е, че ако някъде има свободен орган, за който няма реципиент в същата страна, вместо той да бъде изхвърлен, ще бъдат пуснати данни за него в общата информационна система, за да бъде предоставен на пациент, който е съвместим с него от която и да е друга държава, членуваща в тази организация. Освен това, като знам колко трудно организираме трансплантациите в България, в малка страна, в която не би следвало да има никакви пречки, не мога да си представя как ще се организираме да отидем до Атина за сърце, да го доставим, че и да го присадим. Организацията на подобно нещо е въпрос на логистика. Хората в Европа са свикнали да го правят. Време ни е и ние да се научим. При нас, българите, големият проблем е и си остава организацията. Ако сериозно искаме да решим въпроса с трупното донорство, ще ни се наложи да променим и нагласите, и действията, и най-вече мисленето, особено на лекарите в звената по анестезиология и реанимация в периферните болници. - Звучите твърде песимистично.
- Просто съм реалист. Но има и положителни неща, които ми дават основание да се надявам, че най-сетне може би проблемът ще бъде решен. Вече се обмисля да бъде увеличено заплащането на реално направените разходи, които една болница прави, когато поддържа един трупен донор в живо състояние. В такъв случай лечебното заведение изразходва средства за лекарства, препарати, консумативи и дори труд на лекарите, които не се заплащат от здравната каса по клинични пътеки. Предвижда се занапред да се покриват разходите на болниците, в които се лекува потенциалният донор. Всички изразходвани средства ще се възстановяват от държавата. Истината е, че сега лечебните заведения не са мотивирани финансово да извършват такава дейност. Те имат само морален ангажимент. Именно там, където колегите са по-съвестни и морално ангажирани, ни подават органи. От лечебните заведения, където се стараят да са прецизни по отношение на точката от закона и държат най-вече на финансовата си стабилност, нямат никакъв интерес да поддържат такива пациенти. - Оказва се, че повечето университетски болници пак са с огромни дългове. Какво е положението в "Св. Екатерина"?
- Към момента сме финансово най-стабилната болница. За първото шестмесечие имаме 1 млн. и 200 хил. лв. положителен финансов резултат. През следващите шест месеца той обаче ще падне, тъй като активността през летните месеци, както обикновено, е ниска и приходите ще са по-малко. Същевременно разходите не могат да бъдат намалени, тъй като ще се влоши качеството. Сигурен съм обаче, че във всички случаи няма да имаме нито стотинка в падеж, както нямаме и сега. Имаме дори възможност да заделяме пари за инвестиции като купуване на апаратура и ноухау като дейности. - Как гледате на идеята за намаляване на броя на университетските болници, която вече се обсъжда в парламента?
- Приветствам тази идея. 19 университетски болници, от които 15 в София и по една във Варна, Плевен, Пловдив и Стара Загора, са неоправдано много за малка България. Сега, за да се нарече едно лечебно заведение университетско, достатъчно е в една негова клиника да се провежда обучение. Логично е в София да останат три университетски болници, като останалите се обединят. По-важното обаче е, че те трябва да получават финансиране за своята научно-преподавателска дейност. При това финансирането трябва да бъде от държавата, независимо дали то ще се осъществява чрез Министерството на здравеопазването или чрез Министерството на образованието, науката и младежта. Колкото до научната дейност, тя трябва да се финансира по програми.

Визитка
Роден е на 9 ноември 1951 г. в Казанлък
През 1975 г. завършва Медицинския университет в София, а от 1978 г. става асистент в Медицинската академия с конкурс, където по-късно получава званието "професор"
Национален консултант е по кардиохирургия




Облъчват ни с опасни рентгенови апарати

Силвия Николова, В-к "МОНИТОР", 1 октомври 2009 г.

Над половината от рентгеновите апарати в България са твърде стари, средната им възраст е 30 години. Тези от тях за изследване на гръдния кош облъчват малко над европейските норми за допустимо лечение на апаратите за образна диагностика. Това съобщи председателят на Българската асоциация по радиология доц. Васил Хаджидеков вчера, ден преди започващия 13-и конгрес на асоциацията. У нас няма норма за допустим брой и дози облъчвания на пациент годишно, има само за медицинския персонал, подчерта той.
От 2010 г. всеки рентгенов апарат ще бъде снабден с брояч за отчитане на дозата лъчение. След прегледа пък пациентът ще получава фиш с данни за интензивността на лъчението, на което е бил подложен, както и датата и органа, който е изследван.
За разлика от повечето европейски страни, където всекидневно се проверява дали рентгенът работи качествено и дали не излъчва по-високи дози от допустимото, у нас това не се прави с месеци, отчете ст.н.с. І степен Красимир Катерински. В началото на 90-те години частните медицински центрове внесоха изхвърлени мамографски апарати от Европа, които понякога дават отклонения, изтъкна той.

Ваксинират бременните и децата срещу A(H1N1)

Първи смъртен случай от свински грип у нас

Силвия Николова,
В-к "МОНИТОР",
1 октомври 2009 г.

Свинският грип взе първата си жертва у нас. 30-годишен мъж е починал в Университетската болница "Лозенец" от двустранна пневмония, причинена от заразата. Това съобщи вчера шефът на отдел "Надзор на заразните болести" в Министерството на здравеопазването д-р Ангел Кунчев. Болният е работил в нощно заведение на морето и е напълно възможно да се е инфектирал от друг болен там, предположи експертът.
Мъжът, който е от Самоков, е усетил първите симптоми - втрисания, болки в ставите, хрема и висока температура, още на 19 септември. След като предписаните от личния лекар антибиотици не помогнали близо седмица, той бил приет в болницата в Самоков. На 25 септември е закаран по спешност в университетската болница "Лозенец" в София. Починалият е бил с понижена имунна система заради наркозависимост.
61-годишният баща на починалия също е развил болестта. Той се пък се лекува в Университетската болница "Св. Анна" също в столицата.
"Състоянието му е добро, върви към подобряване. Постъпи при нас с висока температура и съмнения за бронхопневмония, но засега заболяването протича като обикновена вирусна инфекция, каза за "МОНИТОР" д-р Димитър Димитров, директор на лечебното заведение. Бащата на починалия е лекуван с антибиотици, но му е предписан и профилактичен курс с тамифлу. По уверенията на д-р Димитров няма основания за притеснения, мъжът скоро ще бъде изписан. Това е 6-ият случай на лекуван от свински грип в "Св. Анна" от август до сега. Още 4-ма други са били в контакт с починалия, но те не са развили заразата.
Дори сезонният грип може да доведе до смърт, тъй като забавеното лечение винаги води до усложнения, удря в сърцето, довежда до пневмония и задушаване, каза още д-р Димитър Димитров. При болки в ставите, хрема и висока температура да не се прибягва до самолечение, а да се отиде веднага при личния лекар, посъветва той.
Няма основание за паника след първия смъртен случай вследствие от новия грип, заяви д-р Ангел Кунчев.
През октомври се очаква да стане ясно какви количества ваксини и на каква цена ще бъдат разпределени от спецкомисия на Европейския съюз за България. С част от тях приоритетно ще бъдат ваксинирани децата с хронични заболявания, бременните, полицаите, лекарите и други.

Православни българи купуват католически храм в Монреал

Силвия Николова В-к "МОНИТОР", 30 септември 2009 г.

Българската общност в Монреал иска да купи католически храм в града, за да си направи православна църква с център, в който сънародниците ни да се събират на празници, а децата да учат български език и православно вероучение, съобщиха наши сънародници.
Засега те са събрали 200 000 долара, търсят още 400 000 долара за покупката, обясниха от Дирекцията по вероизповеданията.
Метохът в Истанбул ще бъде укрепен до месеци
Вчера дирекцията преведе 10 000 евро на храма "Св. Атанасий" в македонското село Баранци. Средствата са отпуснати по инициатива на нашата страна заради запазения в
двора на черквата надгробен кръст на загинали 16 български войници.
Кръстът е 7-метров от бял мрамор, на Задушница селският свещеник отслужва панихида за загиналите ни сънародници. На 3 ноември, Войнишка задушница, представители на нашата Дирекция по вероизповеданията ще положат там цветя.
По 50 000 евро преведе вчера тя на българския храм "Св. Цар Борис Покръстител" в Берлин за ремонт, и на Желязната църква и метоха в Истанбул за укрепителни работи.

Купихме македонската черква в Мелбърн, САЩ


Силвия Николова, В-к "МОНИТОР", 29 септември 2009 г.

Българската църковна община в Мелбърн, САЩ, е купила сградата на македонската черква в града, съобщиха наши сънародници от църковното настоятелство там.
Сънародниците ни са спазарили храма изгодно за 8000 долара.

СНИМКА: В храма ни в Лос Анжелисвече служи епископ Кирил.

Значителна сума за покупката е дал един от най-уважаваните хирурзи там д-р Роберт Павлов, уточниха от Дирекцията по вероизповеданията. Над 3000 българи живеят в Мелбърн. Сънародниците ни там са предимно от старата емиграция и са една от най-задружните наши общности зад граница.
Освен изгодната оферта за покупката на храма е изиграло роля и името му. Той се нарича "Св. Кирил и Методий". Самата сграда пък е била обект на злостен спор между три враждуващи крила на македонската емиграция в града.
Междувременно обаче българската църковна община в Лос Анжелис пък назначи за духовник в храма "Св. Георги" епископ Кирил от синода на дядо Инокентий, съобщи Емил Велинов от Дирекцията по вероизповеданията. Първоначално българите поискали свещеник от синода, оглавяван от патриарх Максим. Година след като от Синодалната палата не им изпратили човек, те си взели поп от алтернативния синод.

.

четвъртък, 24 септември 2009 г.

Нов храм сред панелките на Младост

Вярващи вдигат Божия дом на мястото на разрушен параклис

Силвия Николова, в. "МОНИТОР", 24 септември 2009 г.


"Свято място пусто не остава", твърди една руска поговорка. Оказва се, че тя е валидна и за нашите географски ширини. Поне що се отнася до едно кътче в столичния комплекс "Младост 1". На последната спирка на тролейбус 5 от известно време е побит скромен железен кръст с лаконичен надпис: Храм "Преображение Господне". В подножието му всякога има положени свежи цветя, понякога в импровизиран свещник от тухла мъждука свещица. Някои от минаващите оттук жители на "Младост 1" и на съседния квартал "Дървеница" се прекръстват или поне спират, преди да продължат нататък. Това е

едно от трите Божии места,

както ги наричат хората тук. Другите две са девическият манастир "Свети пророк Илия" в кв. "Младост 2" и храмът "Свети Георги Победоносец" в кв. "Дървеница".
Някога на мястото с железния кръст е имало параклис "Свети Спас" - народното название на Възнесение Христово. В края на 60-те години той е разрушен заради строежа на либийското и севернокорейското посолство. Теренът обаче остава незастроен, независимо от недостигащото място за панелките наоколо. Никой в община "Младост" не си спомня как така той се е запазил.

Кръстът е побит като паметен знак

по инициатива на енорийския свещеник отец Димитър Вукадинов от храма "Св. Георги Победоносец", но и като знак за бъдещ строеж на черква, която ще се нарича "Възнесение Господне".
Парцелът е дарен за градежа от съвсем небогата фамилия от кв. "Дървеница". В този район квадратният метър земя в строеж се търгува за стотици евро. Въпреки това обаче покойната пенсионерка Цветанка Карадашка не се замисля и за миг. Преди три години тя потвърждава в общината дарителския акт на своята майка отпреди повече от половин век земята да бъде дарена на църквата и на нея да бъде вдигнат енорийски храм за хората от кв. "Младост". Проектите и разрешителните за градежа, с чийто надзор се е заел отец Димитър Вукадинов, вече са готови. Очаква се последен параф от Софийската митрополия.
По подобен начин някога същият този терен е дарен от майката на Цветанка - Спаса Тодорова Стоичкова от някогашното село Дървеница. Наследниците й, пряка от които сега е Мария Карадашка, не знаят кога точно е родена тяхната баба. Помнят само, че тя е починала през есента на 1978 г. По изчисленията на внучката й Мария бабата се е споминала на около 84 години. Тя обаче пази до подробности предавания устно в рода разказ за живота на благочестивата Спаса.
"Преди да стигне до идеята да дари земята за градеж на параклис, в продължение на девет години баба е била на легло. През това време

периодично й се присънвало,

че трябва да дари точно това парче от земята си за параклис, сънувала дори неговото име. От момента, в който тя взела решението да го предостави, здравето й започнало да се подобрява", разказва внучката Мария. Впоследствие тя дори наглеждала градежа, за който с дарения в пари, материали и най-вече с доброволен труд се включили нейните съселяни. Според преданието във фамилията той бил завършен около 1935-1936 г., а скоро след това и осветен. В продължение на три десетилетия, колкото той е съществувал, за него са се грижили монахините от близкия манастир "Свети пророк Илия".
"Параклисът беше на север от нашата обител, близо до днешния блок 70 в "Младост 1". Към него имаше две стаички. През Средновековието там имало голям манастир, но турците, след като завладели нашата страна, разрушили и заличили светинята. Когато баба Спаса от село Дървеница дарила мястото и започнал строежът, работниците се натъкнали на много кости на избити християни. По време на Втората световна война войници копаеха окопи тук и все изкопаваха човешки кости на непогребани хора", разказват местните хора.
Старци от енорията си спомнят, че

на метри от някогашния параклис

е имало изворче, за чиято вода се твърдяло, че била лековита. Някога софиянци впрягали файтони и с целите си домочадия идвали в нивята на село Дървеница (на тяхно място е днес "Младост 1"), за да се измият за здраве в него и да си налеят вода, която пазели и пиели пестеливо като светена. За него си спомня 79-годишната Таня Стоянова. Някога тя също е идвала тук със своите родители и е слушала различни истории за чудни изцеления. Тя си спомня и някогашния параклис "Свети Спас", край който на Преображение Господне всяка година се събирал много народ на молебен и за курбан. По спомени на друга жителка на кв. "Дървеница"- Лазарина Христова, параклисът "Свети Спас" е разрушен през 1966 г., до началото на 70-е все още е имало отломки от него, сред които играели децата. Някои от предметите в него, както и няколко икони, са запазени в близкия манастир "Свети пророк Илия". Вярващите от инициативната група за градежа на новия храм, в която е и Христова, се надяват някои от предметите да бъдат върнати отново на черквата след завършване на градежа. Вече има желаещи да станат и негови дарители. Очаква се темелите на Божия дом да бъдат положени скоро.

БОЛНИЦИТЕ - нежеланото дете на здравната реформа

130 млн. лева дефицит до края на годината, източват ги хитреци без осигуровки

Силвия Николова,
В. "МОНИТОР"
24 септември 2009 г.

Българските болници са в положението на онази мома, която пожелава цяло село, но когато тя започне да се закръгля в кръста, никой не ще да я вземе за жена. Докато обаче за момата все ще настъпи моментът, след който пак да заформи талия, то за клиниките ни неудобното положение ще става все по-притеснително. Освен ако новият екип на Министерството на здравеопазването не инициира тотални поправки в Закона за лечебните заведения и дори в Закона за здравното осигуряване, а депутатите екстрено не ги приемат, преди момата да роди.

Докато допреди 2005 г. все още имаше надежда, че скоро след приемането на страната ни в Европейския съюз болничното ни здравеопазване може и да започне да оказва качествена помощ като европейско, то след тази дата стана повече от ясно, че то е обречено да крета на патерици, докато съвършено не се промени схемата му на финансиране. Ако тя остане такава, каквато е сега, то и занапред ще ни лекуват за толкова, за колкото има пари, освен ако не си доплатим. Което, впрочем, също не винаги е гаранция за повече и по-качествени медицински услуги от тези в оскъдния пакет, осигуряван по линия на Националната здравноосигурителна каса.
В това се корени и основната причина за слабия интерес към допълнителното здравно осигуряване в частните фондове.
Обичайна практика е пациент с допълнителна осигуровка да получава същите и по вид, и по качество медицински услуги в лечебните заведения, независимо че има право на повече внимание, грижи и лукс, след като болницата получава пари за неговото лечение от две места - веднъж от НЗОК и втори път от фонда. Защото от четири години субсидиите от държавния бюджет, отпускани чрез Министерството на здравеопазването за болниците, бяха спрени. Лечебните заведения вече изцяло се финансират от здравната каса по т.нар. клинични пътеки. Този механизъм обаче се оказа абсолютно непригоден за нашата страна по няколко причини - като модел той е остарял навсякъде по света, защото

финансира само конкретни медицински дейности,

а средствата, получени по тях, не могат да бъдат използвани за нищо друго освен само за разплащане на разходи, направени за самото лечение. С парите от клиничните пътеки не могат да бъдат правени не само капиталови, но дори и козметични ремонти в клиниките, нито пък да бъдат покривани разходите за електричество, вода и отопление. Мениджърите на лечебните заведения, каквито се явяват техните директори в качеството си на шефове на търговски дружества, както са регистрирани всички болници,

нямат право да харчат нито лев

от тях дори за разплащането с техниците за ремонта и поддръжката на медицинската техника - все дейности, които рано или късно са неизбежни.
По смисъла на Закона за здравното осигуряване и Закона за лечебните заведения средствата, получени по клинични пътеки, служат единствено и само за лекарства и консумативи за болния, както и за заплати на медицинския персонал. Болниците обаче не са перпетуум мобиле. Те работят не с инерцията на вечен двигател, захранващ се от нищото, а с диагнози, зад всяка от която стои реален, та макар и болен, но все още жив човек.

Освен това чрез разплащането по клинични пътеки касата финансира лечението на болен само по основната диагноза, но не и лечението на съпътстващите заболявания. Например, ако хипертоник бъде приет за операция от херния и вдигне високо кръвно и дори направи инсулт, докато е в болницата, докторите нямат право да лекуват нищо друго освен хернията му, ако решат да спазят Закона за здравното осигуряване до точката. За радост поне това засега не се случва. За да продължат лечението на хипертоника с херния обаче, те са принудени да направят няколко административни врътки, все на границата на закона. Най-напред трябва да осчетоводят лечението му към момента на хипертоничната криза, в който той е лекуван само от хернията, да го изпишат по документи от болницата, а после с още няколко административни врътки, пак на ръба на закона, да го приемат отново, но вече като болен с инсулт. Едва тогава неговото лечение може да започне на 100% или поне за толкова, за колкото здравната каса е отпуснала пари по клиничната пътека за високо кръвно. За лечение на основното му заболяване, за което пациентът обаче е приет за операция, болницата вече няма да получи нито лев, независимо че по смисъла на друг закон - този за здравето, медиците са задължени да продължат терапията му винаги, независимо какви и колко заболявания има човекът, стига той да е здравно осигурен.
Ако обаче се окаже, че болният не си е плащал осигуровките,
трябва да си плати целия лечебен процес - нещо, което дори хора с големи възможности трудно могат да си позволят. Затова и бедните, и съвсем не бедни българи, които не могат или по някаква причина си спестяват плащането на здравните осигуровки, на свой ред играят ход, с който съвсем в рамките на закона си осигуряват

безплатно лечение за някакви си 100 лева

По сега действащия Закон за здравното осигуряване, ако човек е изгубил здравноосигурителните си права, е достатъчно да внесе парите за една година назад или поне за шест месеца и отново се счита за здравно осигурен. И в двата случая сумата не надскача 100 лева.
По данни на Националния статистически институт към юли 2009 г. 1 млн., 16 хил. и 705 български граждани са здравно неосигурени. В резултат на съкращенията в предприятия и в държавната сфера през последните няколко месеца 522 366 души не са си плащали за здраве. Това означава, че повечето са без осигуровки с години, дори от десетилетие, откакто през 1998 г. влезе в сила Законът за здравното осигуряване.
Като се вземе предвид и фактът, че в страната не действа национален рамков договор вече четвърта поредна година, а това означава плащане на труд по тарифи от 2005-а , става пределно обясним дефицитът, който се очертава в системата на здравеопазването. До декември се очаква само в НЗОК той да възлезе на 130 млн. лв. плюс други близо 70 млн. лв. в нея заради увеличения брой позиции на лекарствата от т.нар. позитивен лекарствен списък, които тя отпуска за домашно лечение.
Министерството на здравеопазването от своя страна очаква дефицит от около 150 млн. лв. на база на разходи, които трябва да бъдат извършени до края на годината. Те са предимно за лечение на някои заболявания по програми, за които плаща ведомството със средства от държавата, като например за психичните заболявания.
В същото време хоспитализациите са нараснали на 1,6 млн. души годишно, качеството на болничната помощ на места е лошо, повсеместно се плаща под масата на ръка.




вторник, 22 септември 2009 г.

Неизрядните работодатели без право да напускат страната

Спират на границата за
неплатени здравни вноски


Губим правата си за доктор, ако 6 месеца не пращаме осигуровки

ЖАНЕТА ЙОРДАНОВА
СИЛВИЯ НИКОЛОВА
В. "МОНИТОР", 21 септември 2009 г.

Работодатели няма да могат да пътуват в чужбина, ако не са платили здравните вноски на своите работници и служители. Те ще бъдат спирани още на границатна. Не е изключено да бъдат отрязани за чужбина и частнит е лица, които са длъжници на Националната здравноосигурителна каса. Това са само част от мерките, които ще се предложат на обсъждане в Народното събрание във връзка с промените в Закона за здравното осигуряване, стана ясно на семинар в Русе за болничното преструктуриране, организиран Министерснтвото на здравеопазването.
Аз лично не бих имал нищо против забраната да важи не само за работодателите, но и за самоосигуряващите се, мотивира се министърът на здравеопазването д-р Божидар Нанев.
800 000 нашенци, които не плащат редовно вноските си, са ощетили здравната система с около 1 милиард лева, показват изчисления на МЗ.
За да се увеличи събираемостта на вноските, се обмисля и въвеждането на глоби. По думите на експери, не е изключено да бъде увеличен размерът на сумата, която загубилите здравноосигурителни права трябва да платят, за да ги възстановят отново. Сега, когато някой здравнонеосигурен закъса и влезе в болница, близките му плащат на куп шест здравни вноски, което е по-малко от 100 лева. На практика обаче, лечението е десетки пъти по-скъпо. На обсъждане в парламента ще се предложи друг вариант за плащане на целия дължим размер или за 36 месеца назад, а здравноосигурителните права да се прекъсват не след три месеца, както е досега, а след шест.
Всеки български гражданин трябва да е съпричастен към проблемите на здравеопазването. Недoпустимо е човек, който не си и е плащал вноските, да отиде на курорт в чужбина, например, изтъкна той. Така председателят на здравната комисия в парламента д-р Лъчезар Иванов коментира идеята на министър Нанев да бъде връщан на границата всеки, който е с неплатени осигуровки.
Народният представител допълни, че в момента групата на ГЕРБ в парламента подготвя проектозакон за Националната здравноосигурителна каса, в който ще залегнат конкретни по-строги мерки, с които да се осигури по-високата събираемост на здравните вноски.
1 млн. 16 хил. 705 са здравнонеосигурените български граждани към момента. По данни на Националния статистически институт само през последните три месеца 522 366 души не са внасяли за здраве в резултат на загубена работа.

Замислят чип карти за лечение по бедност

Карти с електронен чип по подобие на тези за банковатите да бъдат раздадени на социално слабите, които имат право на безплатно лечение. В тях да са вкарани данни какви суми е превела държавата от фонда за лечение на бедни и от кога човекът се води социално слаб, за да знаят лекарите в болниците дали да го лекуват или не. Това ще предложи Асоциацията на работодателите в болничното здравеопазване на отрасловия съвет по здравеопазване към Министерството на здравеопазването, който ще се събере в края на месеца, съобщи нейният председател д-р Димитър Димитров, който е и директор на Университетската болница “Св. Анна” в София.
Идеята е картите за безплатно лечение по бедност да се раздават на хора без доходи по критерии на социалното министерство, по подобие на критериите за отпускане на енергийни помощи. По думите на д-р Димитров това е единственият начин лечебните заведения да си приберат борчовете.
Шмекери без здравни осигуровки, които обаче не са бедни, се лекуват безплатно като случаи по спешност. Вместо благодарност, на тръгване крадат пари и вещи на персонала и инвентар от болниците, разкри още той. По думите му, практика напоследък е, роднини на болни без осигуровка, да обещаят да платят лечението по общия ред, офейкат, задигайки кранчета от чешми, спално бельо, мивки и всичко, каквото могат да изнесат от лечебното заведение. Седем такива случая има в “Св. Анна” само в последните две седмици.
Имаме данните на крадците, ще издирим чрез полицията и ще ги съдим, зарече се д-р Димитър Димитров.

Коментар

*Мене, текел, фарес

Силвия Николова,
В. "МОНИТОР", 21 септември 2009 г.

Нашата страна е уникална. Независимо от клиширането на това понятие тя наистина е такава. Уникални са, от една страна, лекарите, които комай вече четвърт век лекуват въпреки хронично безпаричната система на родното ни здравеопазване. От друга обаче, уникални сме и ние, пациентите. Искаме повече от това, което може да ни даде дори най-добрата медицина в най-развитата държава. При това, ако може без пари.
Нещо повече, някои дори успяват да се докопат до безплатно лечение, независимо че в продължение на години са се спотайвали и не са си плащали здравните си осигуровки. Учудващото е, че повечето от тези хора не са бедни за разлика от наистина социално слабите, които обаче правят всичко възможно да са изрядни към държавата, а така и към самите себе си.

Схемата е проста - разболяваш се, но не си осигурен. Плащаш шест вноски накуп, което прави по-малко от стотина лева, и пак ставаш здравноосигурен. Оттам нататък проблеми нямаш - лекуват те за хиляди така, както биха лекували всеки изряден от години платец на системата. В случая виновни персонално няма. Законът е приложен и за двете страни - и за болницата, и за пациента.
Някакви възражения?
Няма. А и как да има. Поне докато някой разумен политик не се сети, че т.нар. източване на лечебните заведения често пъти е заложено именно в нормативните документи, приети преди десетина, че и повече години.
Само за сравнение към септември по данни на Националния статистически институт без здравни осигуровки у нас са 1 016 705 български граждани. Когато някой от тях се разболее, прилага схемата със стоте лева и си осигурява това, което може да му осигури системата на българското здравеопазване - ни повече, ни по-малко, както на всеки изряден гражданин. Въпросът е в това, че едни плащат, други пият. Пардон, лекуват се. Което е в пълен противовес с общоприетото правило на всички икономически системи, че който плаща, той и пие. Включително и на онази от времето на Тодор Живков - тогава плащаше директно държавата. Като се има предвид това, съвсем логично е очакваният дефицит на здравната каса към края на декември да е 125 млн. лева.
Оказва се обаче, че е въпрос на време нещата да си дойдат по местата. И всеки да получи, каквото му се полага. Сиреч да се изпълни законът от времето на старозаветните пророци "Мене, текел, фарес" (Даниил 5:25). В превод от арамейски - "преброено, претеглено, разделено" - надпис, който се появил по времето на пира на цар Валтасар. Библейската история по-нататък е пределно позната. Яде, пие и се наслаждава на живота всеки според мярката си. Но и според готовността да участва ако не наравно, то поне солидарно в уреждане на икономическите отношения вътре, в същото това общество, от чиито ресурси се ползва всеки един от нас.
Друг е въпросът, че има и хора извън борда. Имало ги е винаги, ще ги има и занапред. Развитите общества в Европа обаче са намерили защитни мрежи за тях. Независимо дали чрез лечение по бедност в болници на фондации или на църквата, нито един беден британец например не остава без основна медицинска помощ. У нас всеки се ползва поравно от това, за което няма никакъв принос. Въпрос на национален манталитет. Но и на твърде либерални закони.

*В превод от арамейски - "преброено, претеглено, разделено"

неделя, 13 септември 2009 г.

Акад. Матей Матеев, ръководител на групата ни в ЦЕРН:

Образованието у нас все още е на добро ниво

Българската наука има какво да даде на света,
въпреки че не сме в най-добро финансово състояние


Силвия Николова, В-к "МОНИТОР", 14 септември 2009 г.

- Академик Матеев, как така се случи група български учени да бъде поканена да работи по пускането на големия андронен колайдер в ЦЕРН?
- Аз съм човекът, който направи възможно членството на България в Европейския център за ядрени изследвания - ЦЕРН, точно преди десет години. Няма съмнение, че бяхме поканени да работим по големия андронен колайдер, защото ние, българите, сме умни, способни и имаме какво да дадем на световната наука. Самото ни приемане обаче не беше лесно, България е 19-ят член. То се случи по времето, когато председател на центъра беше англичанинът Кристиан Вивиан Смит, а англичаните, както е известно, са мнителни, скептични, дистанцирани и не приемат на доверие хора от Източна Европа, още по-малко от нашата страна, която никога не е била сред любимците на Великобритания и нейната политика. Не мога да премълча, че за приемането ни принос имаше и президентът Жельо Желев, който лично посети ЦЕРН и лобира за нас. Независимо, че страната ни не е в най-добро финансово състояние, тя има какво да даде на световната наука. Например нашите физици са изключително добре подготвени. В сферата на физиката имаме учени от световна величина. Швейцарците разбраха, че сме достатъчно силни и притежаваме потенциал да работим в такъв голям научен център, какъвто е този в ЦЕРН. Затова и поканата български екип да се включи в работата по пускането на големия ядрен ускорител, известен и като андронния колайдер, е напълно заслужена и логична. Напълно основателно е България да участва във всички големи проекти, където има възможност. Дори когато един ден има планиран полет за Марс, ние също трябва да сме там. Нашите учени имат какво да дадат на световната наука, доказвали са го нееднократно.
- Разбират ли тази необходимост нашите политици, имате ли средства за научни изследвания и участия?
- Интелектуален потенциал имаме. Не мога обаче да кажа, че политиците ни разбират напълно. Образованието у нас, колкото и необичайно да звучи, все още е на добро ниво. Като се има предвид това, съвсем логично е да не ни ограничават да даваме своя принос във всеки един клон на науката, на който имаме какво да завещаем.
- Какво ви пречи да го направите?
- Все още нямаме достатъчно разбиране, че науката е полезна и необходима за страната, като цяло, макар че по отношение на нейното финансиране беше направен значителен напредък. Беше създаден фонд „Научни изследвания", който за тази година отпуска на българската наука 100 млн. лева, което само по себе си, не е малка сума.
БАН е академия с вековна история. Оказва се обаче, че науката, която се развива там, остава някак си встрани от живота. За всяко нещо, което в чужбина би създало фурор, у нас, хората на науката се борят за място под слънцето. От това се хабят много усилия и енергия, вместо те да бъдат впрегнати в конструктивна дейност, която да подпомогне българското стопанство.
- В САЩ, а и в Европа, учените намират начин да сключат договори с частни инвеститори по определена тема. Защо това не се прави в България? Не мислите ли, че да се лежи изцяло на и без това оскъдния бюджет на държавата, е меко казано неприлично?
- Научните изследвания се делят на два вида - фундаментални, които се финансират изцяло от държавата, тъй като в близка перспектива нямат пряко приложение, и приложни. Приложните изследвания, до голяма степен, се финансират от индустрията - държавна или частна. За съжаление, от тях е заинтересувана една съвсем малка част от бизнеса.
- Защо според вас интересът на бизнеса към българската наука е слаб?
- Поради самата му структура. У нас се развиват предимно туризмът, строителството, но нямаме големи и силни отрасли, които да са и наукоемки.
- Но в България са стъпили и чужди фирми?
- Някои наши учени работят тук за чуждестранни консорциуми, но те са по-скоро изключение, отколкото повсеместна практика. С чужденците се работи на парче. Други заминаха да правят наука зад граница и се реализират като учени, но вече от страната, за която работят. Така изтичат мозъци. А нашата държава няма политика да ги задържи. Смятам, че държавата ни трябва да определя своите икономически приоритети и да приведе известни средства в областите от тези приоритети, за да бъдат те развивани успешно по-нататък. Ако това не се случи, след 10-15 години няма да имаме достатъчно специалисти във всички области, защото за изграждането на всеки един специалист са необходими 5-10 години.
- Независимо от признанието на някои български учени, а и на групата, която работи по колайдера, факт е, че България е извън Европейската космическа агенция заради неплатен членски внос в размер на 1 млн. 200 хил. евро. При това нашата страна е единствената от бившите соцдържави, която не е приета в тази авторитетна структура. Какво можем да изгубим от това, че вече десета година не сме членове на агенцията?
- Вече сме изгубили и продължаваме да губим, поради факта, че не можем да участваме в големи международни проекти. Няколко предишни правителства не пожелаха да се ангажират с отпускането на сумата за членство. Ще поискаме новият кабинет да уреди този въпрос. На пръв поглед сумата от 1 млн. 200 хиляди евро за членски внос изглежда голяма. Впоследствие обаче тя се връща многократно чрез различни европейски програми за космически изследвания. От тях нашата страна може само да спечели - и авторитет, и средства, и международен престиж за българската наука.
- И Румъния ли ни изпревари в науката?
- Да, Румъния развива наука, тя има традиции в това отношение. При това с население от 22 млн. души и вековни традиции в областта на математиката, физиката и природните науки въобще, все още поддържа силна школа, по която мнозина се мерят. Имахме самочувствие пред румънците само по времето на Чаушеску, когато бяха позакъсали.
- В средата на ноември се планира отново да бъде направен опит за пускане на големия ядрен ускорител в ЦЕРН. Вие лично, като ръководител на българската група учени, която работи по него, какво очаквате?
- Очаквам науката да открие много нови неща, но резултатите от пускането на колайдера през ноември няма да станат готови веднага. Изследванията ще продължат 10 - 15 години, тъй като това е дългосрочна програма.
Лично аз очаквам да се разплетат доста въпроси, свързани с произхода на масата, да стане ясна каква е и откъде идва прочутата и загадъчна частица на Х.
- Частицата, която учените гръмко нарекоха „частицата на Бога".
- Да, именно т.нар. частица на Бога. Очаквам да бъде открито и анализирано едно голямо семейство от суперсиметрични частици, които ще допълнят и оформят цялата наша представа за микросвета. Чрез тях бихме си обяснили разликите между ядрените сили и точния вид, в който всички те трябва да бъдат, и на който се дължи хармонията на нашия свят.
Засега само предполагаме съществуването на суперсиметричните частици. Може обаче те и да не бъдат открити.
- Ако не ги откриете, ще се наложи ли да погребваме Дарвин отново и да пренаписваме учебниците за произхода на материята?
- Тогава ще трябва да се простим със сегашните си разбирания и да търсим отново как е устроен светът. За Дарвин не искам да говоря, той все още е далече. Първо трябва да дочакаме резултатите след пускането на колайдера. Пък после ще си подреждаме представите, постепенно ще се приближаваме към истината.
- Звучи плахо за учен, не се ангажирате с категорично становище. Впрочем вярващ човек ли сте?
- Не, не, не съм вярващ.
- Значи сте завършен атеист.
- Да.
- Всички ли от екипа, работещ по големия ядрен ускорител в ЦЕРН са завършени атеисти като вас?
- Не, не са. Сред нас има и дълбоко религиозни учени. Сред тях аз имам приятели, убедени християни. По въпроса за устройството на Вселената обаче, ние сме на едно и също мнение. Някои смятат, че науката непременно води до атеизъм. Категорично заявявам, че това не е вярно, независимо от моето собствено неверие. И в миналото, и сега има велики учени, вярващи във всичко, написано в Библията, но това не пречи на тяхната работа нито на общуването им с други хора. На мен ми е изключително приятно да ги слушам, да беседвам с тях. Атеизмът, сам по себе си, също е религия в известен смисъл, основана на вярата, че няма Господ.
- Представители на няколко религии изразиха опасения, че пускането на андронния колайдер може да ускори Апокалипсиса. Възможен ли е неконтролиран ядрен взрив или друго непознато досега на науката явление, което да причини катастрофа на Земята?
- Тези техни предположения са спекулативни, но все пак успяха да изиграят роля върху общественото мнение, което от своя страна, наложи да бъдат направени предварителни проучвания за евентуални опасности. Резултатите от тях показаха, че не съществува дори нищожна вероятност колайдерът да причини образуването на черни дупки. Ядреният ускорител е напълно безопасен. Нашата планета и Слънчевата система са подложени на много по-голям поток от високоенергийни частици, отколкото този, който ще тръгне от колайдера.
Всеки научен експеримент е срещал своите противници и в миналото, и в настоящето. Така ще е и занапред. И в това няма нищо алогично. Дори е твърде нормално.
Визитка

Акад. Матей Матеев е председател на Дружеството на физиците в България Ръководител е на групата българи, които работят по изграждането и пускането на андронния колайдер в ЦЕРН Дълги години акад. Матеев се бори България да стане член на авторитетния център за ядрени изследвания в Швейцария - ЦЕРН, който се занимава с изучаване структурата на материята.

23 деца също са в списъка за трансплантации

962-ма българи чакат бъбреци и сърца

Правят банка за стволови клетки в “Александровска”

Силвия Николова,
В-к "МОНИТОР", 14 септември 2009 г.


Деветстотин шестдесет и двама български граждани чакат за трансплантация на орган. 23-ма от нуждаещите са деца и юноши, а най-много хора са в списъка за бъбреци. Това съобщи министърът на здравеопазването д-р Божидар Нанев на научнопрактическа конференция по трасплантология, която се проведе в Банкя.
"Към 14 август в листата на чакащите за сърце са 40 човека, от тях до 18-годишна възраст е един, а четирима са до 30 години. За черен дроб са записани 54 души, от които 8 до 18-годишна възраст, а до 30-годишна - петима българи. Най-много са хората в списъка за бъбреци - 868. От тях децата и юношите са 14, а тези до 30 години - 109", сочат данните на новото ръководство на здравното министерство.
Национален център за трансплантации, за чието финансиране правителството ще има цялата грижа, ще бъде изграден у нас, съобщи министър-председателят Бойко Борисов, който също присъстваше на конференцията. По думите му стана ясно, че строителството на центъра е приоритет на кабинета му и ще започне възможно най-скоро.
Отделно от този център ще бъдат създадени банка и регистър за стволови клетки. Очаква се проектът за него да бъде готов скоро след средата на септември. Предвижда се той да бъде в университетската Александровска болница в София, а по предварителни разчети изграждането му ще струва 3 млн. лева.

Пари за нуждаещите се има

Пари за трансплантациите на всички нуждаещи се има. Правителството има готовност да поеме разходите по извършването им. Това обяви министър-председателят Бойко Борисов и поясни, че става дума за около 1000 души нуждаещи се.
"Ако се появи подходящ донор от чужбина, нашата страна ще плати, но той ще бъде осигурен на болния." Така Борисов коментира твърдението на здравния министър д-р Божидар Нанев, че в страната ни има отлични специалисти в областта на експлантацията и трансплантацията, но липсват органи. Той изтъкна, че тази дейност от областта на медицината у нас е десет пъти по-слабо развита, отколкото в останалите страни в Европейския съюз.
Присажданията ще се финансират със средствата от Фонда за трансплантации, който беше създаден от кабинета неотдавна и в който вече има 5 млн. лева. Дали е заради липса на пари, или на организация, проблемът трансплантации в България стои с пълна сила, не скри премиерът.


Комента
р


Вяра колкото синапово зърно

Силвия Николова,
В-к "МОНИТОР", 14 септември 2009 г.

"Ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: Премести се оттука там, и тя ще се премести; и нищо няма да ви бъде невъзможно" (Матей 17:20). За някой тези Христови думи може и да звучат като утешителната приказка на баба преди сън. За други дори като клише. Едно е вярно обаче, че дори зрънцето вяра в себе си и в делото, което предприема човек, му дава и възможност да осъществи поне част от него.
Надежда, та макар и колкото синапово зрънце, набира сила у стотиците български граждани, които от години чакат да им бъде присаден бъбрек, сърце, черен дроб. Десетки от тях всяка година си отиват от този свят, недочаквайки своя спасителен орган. По една единствена причина - лоша организация на донорството и лоша популяризация на ползата от него - все неща, за които вина имат не едно и две правителства, не един и двама предходни здравни министри. Вина имаме всички ние с нашата безхаберност и подминаване на проблема като чужд. Докато не ни застигне.
Напоследък обаче управляващите показват истинска загриженост за разрешаването му и конкретни намерения и действия да спечелят някой и друг ден в повече живот за болните. Само преди месец правителството създаде фонд за трансплантациите, предстои изграждането и на център, както и на банка за стволови клетки. Все неща, които дават надежда, че най-сетне нещо в здравната ни система се размърдва в полза на пациента. Едно обаче е ясно отсега, а именно, че щом човек има желание, може да намери и начин да го реализира. Защото, както казва Ричард Бах "Провидението ни дава мечти според възможностите ни да ги реализираме."

.

четвъртък, 10 септември 2009 г.

НАЙДА (разказ)



СИЛВИЯ НИКОЛОВА




"Абагар 1", брой 8 /212/ август 2009 г.

Има нещо злокобно в обстоятелството да си лисица. Дори да си красива лисица, дори да те защитава Червената книга, злокобното обстоятелство остава. Колкото и да ти се възхищават, колкото и да ти се радват, да те галят и назовават с най-нежни имена, ти си оставаш лисица. Лисица. Представителката на най-хитрия животински вид. След този на човеците. Които, впрочем, не са в Червената книга. И в това обстоятелство има нещо утешително.
Познавах една лисица.
Почти като онази от "Малкият принц" на Екзюпери. Малкият принц обаче порасна. Лисицата - не. Тя остана същата романтичка, каквато бе, когато показа за пръв път муцунката си от землянката. Когато миризмата на човеците я поведе като кравичка на юларче. И я отведе там, където свободата свършваше.
Намериха я малките принцове на човеците. И по стар български обичай я нарекоха Найда. Мислеха, че е куче. Хранеха я с кучешка храна и опитваха да я учат да прави кучешки номера. Усилията им бяха упорити. Тя обаче също бе упорита. Джафкаше, колкото да им даде надежда, а после млъкваше и ги гледаше с оцъклените си очи, почти като на пале, но с една малка разлика - в тях нямаше и помен от предаността на кутре. По тази липса я заподозряха. Затвориха я в старата кошница и я занесоха при ветеринаря. Диагнозата бе окончателна: Vulpes vulpes. Което означава само едно: Лисица.
С произнасянето й, зад гърба на Найда сякаш щракнаха седем катинара. Повече тя не излезе от кошницата. Нощем върху съдинката от преплетени пръчки човеците слагаха нещо метално и тежко. Звукът от скимтенето й в него отекваше злокобно. Като вой в каменистото дере, където живееха прадедите й. Чуваха го обаче и човешките деца. Будеха се нощем, плачеха и не можеха да обяснят, защо се чувстват така, сякаш някой е затворил съня им в кошница.
Тогава човеците решиха да се освободят от Найда. Мислеха си, че като изчезне кошницата под стълбището с обърнатия бидон от нафта отгоре й, младенците им пак ще заспят блажено.
Една сутрин човеците я натовариха в багажника на автомобила.
Дали от изгорелите газове, които се просмукваха навсякъде във вехтата лада или от вълнението по предстоящото пътуване, лисичето изгуби свяст. Опомни се едва зад възтясната клетка, оградена с тел, каквато селяните опъваха между дворовете си. От едната й страна бе само тя. От другата, някакви страни същества, на които казваха семинаристи. Никой не я зачиташе за живо същество. Само някой минаваше, спираше за малко пред оградата и мушваше нещо остро, казваха му пръчка. Лисичето отскачаше рязко встрани. Това се повтаряше по всяко време, с дни. Найда изгуби съня си. Страхуваше се да не я промушат докато спи. Подхвърляха й остатъци от храна, но тя не се докосваше до тях. Беше я страх от онези с пръчките. Поне докато не дойде то, намереното момче. Подхвърленото. Отгледано в семинарията и станало неин талисман. То заставаше пред клетката й всеки ден, по едно и също време. И изговаряше думи, които тя не разбираше. Знаеше обаче, че те са добри. Сядаш детето й казваше, че няма да я нарани. Всеки ден, в един и същи час. Понякога промушваше ръка през телената ограда. Тя се правеше, че не забелязва и го оставяше да я погали за секунда. После потръпваше. Ръката му бързо изчезваше зад телта.
Найда започна да харесва мимолетните ласки. Каза си, че следващият път, когато Талисманът се появи, няма да потръпва артистично, а ще го остави да я гали колкото си иска. И зачака. Мина време. Човешките деца казаха, че били дни. Найда
обаче не можеше да брои, за да разбере колко време Талисманът не бе идвал.
Една сутрин чу стъпки. Не изчака, както друг път, да ги проучи. Втурна се да Го посрещне.
Спря я болката. Ударът дойде изведнъж.
Последният й спомен бе на лица. Сред тях не бе това на намереното дете. Бяха на други, на семинаристите.
И на думи: „Каква хубава яка ще стане от лисичето, ако не ни дадат 200 лв. в зоопарка...”
Кожата на Найда съхна близо седмица в задния двор на семинарията.

четвъртък, 3 септември 2009 г.

Само 66 случая на свински грип у нас

Силвия Николова, В-к "МОНИТОР", 4 септември 2009 г.

България е сред най-слабо засегнатите от свински грип, към момента случаите са само 66. Не е възможно 12-те руски деца да са се заразили у нас, заяви д-р Ангел Кунчев, завеждащ отдел "Надзор на заразните болести" в Министерството на здравеопазването. Така водещият епидемиолог коментира информацията, разпространена от агенция „Новости" за установени случаи на щама А (H1N1) при деца от Русия, летували на нашето Черноморие.
За такава група не е търсена лекарска помощ у нас, не са правени и лабораторни изследвания на руснаци, категоричен бе д-р Кунчев и подчерта, че това съобщение за грип, прихванат у нас, не е първото в Русия. По думите му такива имало пускани три-четири пъти преди месец-два.
Те обаче не идват като официални съобщения и запитвания, а се тиражират в медиите, каза д-р Ангел Кунчев и изтъкна, че не може да се установи къде точно уж потърпевшите са били настанени на лечение.
На фона на това, че в България идват много по-малко руски туристи, отколкото в Турция или в Кипър, вече няколко съобщения идват за заразени в България, а не в други страни. Това навява на мисълта, че играят други съображения, предположи епидемиологът и припомни, че случаите на (А) H1N1.

Коментар

Кюфтета от кал

На плажа децата правят замъци. На плажа обичат да се заиграват и възрастните. Вместо замъци обаче някои от тях забъркват кюфтета от кал. И се опитват да ги пласират за различни артикули - според интереса. За да ги продадат по-изгодно, дори ги пакетират с етикета "деца".
Едни такива кюфтета от кал за пореден път забъркаха тези дни неназовани, но добре информирани източници пред руската агенция Новости. Бомбастичната новина бе, че уж 12 руски деца са се разболели от свински грип, докато са летували по Българското Черноморие. Последваха шум, вопли и олелия до небесата, но нито едно официално запитване до българското Министерство на здравеопазването, нито до европейските здравни власти.
Проверките дори показаха, че цитираното название на лагера, в който уж били летували руските деца, е сгрешено, а в нито една болница и лаборатория за посочения от източника период не са преглеждани хора, още по-малко ученици със симптоми на свински грип, не са изследвани и проби за щама А(H1N1).
Към момента това е четвъртата подобна "новина" за летния сезон, която в крайна сметка се оказа чиста проба гъста кал, целяща единствено да подрони реномето на нашите курорти и да омаскари имиджа на страната ни като все още една от традиционно предпочитаните туристически дестинации от руските граждани.
Напълно възможно е някое дете действително да се е разболяло. Възможно е дори да се е инфектирало именно със свински грип. Но повече от ясно е, че това не е станало у нас, независимо от твърденията на пресаташето на Роспотребнадзор Олга Успенская, че лабораторните изследвания на 12 от тях, направени в Русия, са показали положителни резултати. Не е ясно обаче нито кога са направени изследванията, нито колко дни след завръщането им. Както не се споменава и това с какъв самолет са пътували и дали и някой друг пътник извън детската група, от друга държава, не е бил болен. Все обстоятелства, навеждащи на куп основателни подозрения, че става дума за нещо далеч по-различно от носни кърпички, термометри и лекарства. Като се вземе предвид и фактът, че "новината" за заразените деца е четвъртата за този сезон и се тиражира в самия му край, когато туристическите агенции анализират приходите си и започват да обмислят пакетите за следващото лято, е повече от ясно, че някой иска да разкаля Българското Черноморие за руските туристи. А не е тайна, че те са най-благодатните за всеки хотелиер и ресторантьор. Заради подобна антиреклама, та било и само заради дребни недоразумения не малко руски граждани напоследък избират да летуват в Турция и в Кипър, което е повече от показателно, че в тиражирането на "новини" за зарази точно в местата на туристическите ни дестинации играят други фактори, които нямат общо с медицината.
По същата схема, само че преди четири години, точно преди откриването на летния сезон, беше тиражирана "новината", че точно България е най-застрашена от птичия грип.
Заразата тогава въобще не стигна до нашата страна, но пък разколеба не малко руснаци да направят своя избор, който съвсем не беше в полза на нашето Черноморие. По подобен начин спорадично фактори от същото естество спират вноса на вино от Грузия и мляко от Литва в Русия. Проблемите там пък били в открити микроорганизми. Независимо дали причината е малка или голяма, щом става дума за много пари, все ще се намери кой да се оцапа с кал, за да омеси кюфтетата.
Въпрос на чест обаче е дали и този път здравните ни власти и външното ни министерство ще мълчат, или ще поискат въпросът да бъде разнищен докрай. И на заслужено родолюбие, независимо колко архаично може да звучи това в нечии непочистени от калта уши.

Без фармацевти остават в Родопите, Врачанско и Плевенско

Катинар на стотици аптеки в провинцията

Няма кой да продава хапчета на бабите на село

Силвия Николова,
В-к "МОНИТОР", 4 септември 2009 г.


Хората в селата и градчетата ще останат без лекарства, защото няма да има кой да им продава медикаментите. Катинари ще щракнат на стотици аптеки. Въпрос на време е кога точно те ще бъдат затворени. Това съобщи вчера Марияна Ангелова - председател на Националното сдружение на бакалавър фармацевтите в България. Най-потърпевши ще бъдат възрастните хора, които не могат да отидат до големия град. За всяко аспиринче те трябва да пътуват километри или да молят някой да им го донесе, обясниха аптекарите.
Текст под сн.:
Кризата с лекарствата е най-остра в Родопите, във Врачанско, Монтанско и дори в Плевенско, каза още Ангелова.


Проблемът се очерта след промяна в Закона за лекарствата в хуманната медицина и този за лечебните заведения, уточниха от сдружението. Нормативните документи забраняват на помощник-аптекарите, каквито са всички фармацевти с висше образование със степен бакалавър, да продават медикаменти по лекарско предписание и да дават консултации дори за употребата на аспирин, витамини и хранителни добавки, ако до тях няма магистър фармацевт.
В селските аптеки и тези в малките градчета обаче лекарства продават предимно помощник-фармацевти, тъй като магистри не желаят да работят там, обясни за "Монитор" председателят на Асоциацията на собствениците на аптеки Николай Костов. 7000 са помощник-аптекарите в момента, от тях 60 на сто работят в провинцията, поясни той.
Промените за забрана залегнаха в Закона за лекарствата в хуманната медицина и този за лечебните заведения още преди година и половина. По думите на Ангелова обаче едва от тази година инспекторите на Изпълнителната агенция по лекарствата и РИОКОС глобяват наред аптеките в държавата заради работещи в тях фармацевти бакалаври, а при второ нарушение собствениците им са принудени да ги затварят.

в каре:
Отрязаха помощник-аптекарите за висше
Помощник-аптекарите, които са със средно специално образование, имат полувисше образование или се водят специалисти с дипломи от медицинските колежи от преди 2001 г., вече нямат право да следват висше, съобщи председателката на Националното сдружение на бакалавър фармацевтите Марияна Ангелова. Със заповед на ректора на Медицинския университет-София от 1 февруари 2008 г. на базата на постановление на бившото правителство им е забранено да следват. Оттогава досега фармацевтите са чакали съдействие от ексздравния министър Евгений Желев. До дни те ще поискат среща с министър Божидар Нанев, за да поискат отново да продължат образованието си.
.