Силвия Николова, В-к "МОНИТОР", 1 октомври 2009 г.
- Проф. Начев, в последно време отново на предна позиция излезе проблемът трансплантации. Министър-председателят Бойко Борисов инициира създаването на фонд за подпомагането им. Пишат се програми, нова наредба. Каква всъщност е причината? Знаете, че от години все се говори за необходимостта от повече трансплантации, а на практика до момента няма помръдване и на йота.
- Действително в България от години има листа на чакащите за орган. Донори от починали обаче липсват. Често пъти болните не ги дочакват и си отиват от този свят. Оптимист съм да мисля, че когато има инициатива в положителна насока, каквато е тази на премиера Борисов за решаване на проблема с трансплантациите, той наистина може да бъде решен. Все още не всички български болници разполагат с психолози, които да разговарят с близките на потенциалните донори. Проблем за липсата на трупни органи, поддържани в състояние за присаждане, е и недостатъчното финансиране на лечебните заведения, които ги откриват. Правят експлантацията, поддържат ги в живо състояние и ги предоставят за трансплантация. Необходима е целенасочена работа с ръководителите на звената по анестезиология и реанимация, за да се научат те да мислят в перспектива на евентуално донорство, когато имат случай на мозъчна смърт. Важно е и да се научат как да информират навреме Националната агенция по трансплантации за наличието на подходящ орган. В процес е и промяната на сега действащата наредба за трансплантациите.
- Какво ново предвиждат промените в наредбата?
- Предвижда се възможността български граждани да могат да пътуват за трансплантации в страни от Европейската общност. Ще бъде направен и обществен съвет, който да съдейства на болните да отидат за трансплантация в чужбина, когато някъде има на разположение орган, съвместим и подходящ за тях. - И сега има Фонд за лечение на деца, съществува и комисия за лечение в чужбина към Националната здравноосигурителна каса. Още една структура, занимаваща се с тези въпроси, няма ли да обремени и без това твърде тежкия път на българския болен до адекватно лечение зад граница?
- Бъдещето ще покаже доколко тази нова структура ще намери приложение на практика. Тя обаче е замислена като организационна, за да скъсява разстоянието между пациента и болницата, където той може да бъде трансплантиран. Трябва да се знае обаче, че възможностите за присаждане на орган извън България са минимални. - Защо, нали все пак страната ни е член на Европейския съюз?
- Що се отнася до трансплантация на орган от жив донор, проблеми няма. Тя може да се извършва и в България. Достатъчно е показателите за съвместимост на донора да съвпадат с тези на реципиента. Затова и за тази терапия листа на чакащите няма. Когато обаче стане дума за трупните донори, всяка държава има ограничения. Именно заради недостига на органи са създадени Евротрансплант и Скандинавиятрансплант. Като се има предвид това, дори да се платят много пари, малко вероятно е някоя от тези организации да приеме пациент от държава извън тези, членуващи в нея. Възможно е най-много да се предостави бъбрек, защото при определени грижи той може да издържи в живо състояние един-два дни. Ако се окаже, че при наличието на такъв орган при тях няма подходящ реципиент, могат да извикат български гражданин. Тази възможност обаче е малка. За сърце обаче и дума не може да става. То издържа максимум четири часа - време недостатъчно за експлантацията на органа, за поддържането му, разпращането на съобщението и самото транспортиране на болния. Като се има предвид това, е напълно безпочвено хората да се притесняват, че някой може да спекулира с изнасянето на органи, каквито страховити сюжети показват някои криминални филми. Нещо повече, в България има хора, които желаят да продадат свой орган, но това е забранено от нашето законодателство и не се прави. Възможно е донорство на жив орган само от пряк роднина. Първото и неотложно нещо, което ние самите, лекарите, трябва да направим, е между нас да има единомислие и единодействие по проблема трансплантации. - Вече има идея за създаване на балканска организация за обмен на трупни донори по подобие на Скандинавиантрансплант. Една такава структура няма ли да реши поне отчасти проблема с донорството у нас?
- Създаването на балканска организация за обмен на органи няма да реши проблема ни с вълшебна пръчка, защото и останалите страни изпитват недостиг на трупни донори. Единствената полза ще е, че ако някъде има свободен орган, за който няма реципиент в същата страна, вместо той да бъде изхвърлен, ще бъдат пуснати данни за него в общата информационна система, за да бъде предоставен на пациент, който е съвместим с него от която и да е друга държава, членуваща в тази организация. Освен това, като знам колко трудно организираме трансплантациите в България, в малка страна, в която не би следвало да има никакви пречки, не мога да си представя как ще се организираме да отидем до Атина за сърце, да го доставим, че и да го присадим. Организацията на подобно нещо е въпрос на логистика. Хората в Европа са свикнали да го правят. Време ни е и ние да се научим. При нас, българите, големият проблем е и си остава организацията. Ако сериозно искаме да решим въпроса с трупното донорство, ще ни се наложи да променим и нагласите, и действията, и най-вече мисленето, особено на лекарите в звената по анестезиология и реанимация в периферните болници. - Звучите твърде песимистично.
- Просто съм реалист. Но има и положителни неща, които ми дават основание да се надявам, че най-сетне може би проблемът ще бъде решен. Вече се обмисля да бъде увеличено заплащането на реално направените разходи, които една болница прави, когато поддържа един трупен донор в живо състояние. В такъв случай лечебното заведение изразходва средства за лекарства, препарати, консумативи и дори труд на лекарите, които не се заплащат от здравната каса по клинични пътеки. Предвижда се занапред да се покриват разходите на болниците, в които се лекува потенциалният донор. Всички изразходвани средства ще се възстановяват от държавата. Истината е, че сега лечебните заведения не са мотивирани финансово да извършват такава дейност. Те имат само морален ангажимент. Именно там, където колегите са по-съвестни и морално ангажирани, ни подават органи. От лечебните заведения, където се стараят да са прецизни по отношение на точката от закона и държат най-вече на финансовата си стабилност, нямат никакъв интерес да поддържат такива пациенти. - Оказва се, че повечето университетски болници пак са с огромни дългове. Какво е положението в "Св. Екатерина"?
- Към момента сме финансово най-стабилната болница. За първото шестмесечие имаме 1 млн. и 200 хил. лв. положителен финансов резултат. През следващите шест месеца той обаче ще падне, тъй като активността през летните месеци, както обикновено, е ниска и приходите ще са по-малко. Същевременно разходите не могат да бъдат намалени, тъй като ще се влоши качеството. Сигурен съм обаче, че във всички случаи няма да имаме нито стотинка в падеж, както нямаме и сега. Имаме дори възможност да заделяме пари за инвестиции като купуване на апаратура и ноухау като дейности. - Как гледате на идеята за намаляване на броя на университетските болници, която вече се обсъжда в парламента?
- Приветствам тази идея. 19 университетски болници, от които 15 в София и по една във Варна, Плевен, Пловдив и Стара Загора, са неоправдано много за малка България. Сега, за да се нарече едно лечебно заведение университетско, достатъчно е в една негова клиника да се провежда обучение. Логично е в София да останат три университетски болници, като останалите се обединят. По-важното обаче е, че те трябва да получават финансиране за своята научно-преподавателска дейност. При това финансирането трябва да бъде от държавата, независимо дали то ще се осъществява чрез Министерството на здравеопазването или чрез Министерството на образованието, науката и младежта. Колкото до научната дейност, тя трябва да се финансира по програми.
През 1975 г. завършва Медицинския университет в София, а от 1978 г. става асистент в Медицинската академия с конкурс, където по-късно получава званието "професор"
Национален консултант е по кардиохирургия
Няма коментари:
Публикуване на коментар