събота, 24 октомври 2009 г.

Сериозната медицина вече отхвърля драстичните диети

Доц. д-р Светослав Ханджиев, диетолог: Нашенската кухня е сред най- здравословните

Страната ни е на пето място в Европа по затлъстяване
Силвия Николова В-к "МОНИТОР", 24 октомври 2009 г.

- Доц. Ханджиев, като гледа човек медицинските статистики на Европа, излиза, че ние, българите, сме най-болното население на континента - водещи сме по инсулти, по инфаркти, хипертонии. На какво се дължи това?
- Дължи се на много и различни фактори. Но един от основните, който води до сърдечносъдови заболявания, е ябълковидното затлъстяване, т.е. увеличената талия. Затова е необходимо общопрактикуващият лекар, наред с другите апарати, да има един обикновен сантиметър. Ако талията на жената е повече от 80 см, а на мъжа - повече от 94 см, съществува увеличен риск за развиване на сърдечно-съдово заболяване. Ако пък талията на жената е над 88 см, а на мъжа повече от 102 см., този риск е значително увеличен. 60% от българите над 18-годишна възраст са с наднормено тегло, 20% от тях са със затлъстяване. Това означава, че всеки пети у нас е със затлъстяване. Тези цифри не са произволни, а данни от проучването в рамките на общоевропейския проект "Диогенес" за ограничаване на наднорменото тегло и затлъстяването. Резултатите от него показват, че всеки пети българин е със затлъстяване, от тях трима са с наднормено тегло. България е на пето място в Европа по свръхтегло на населението и на шесто място сред децата. Страната ни е на едно от първите места по сърдечносъдови заболявания и по смъртност от миокарден инфаркт и мозъчен инсулт. Неотдавна на медицински конгрес в Атина бяха изнесени данни, че българските деца са сред най-затлъстелите в Европа. Това е много тревожно.
- Посочените от вас мерки за талията на мъжете и на жените имат ли отношение към височината на измервания човек?
- Не, нямат отношение към височината. Това е т.нар. висцерална маса, намираща се с областта на корема и която има отношение към сърдечносъдовите заболявания, хипертонията, повишения холестерол и захарния диабет.
- На каква възраст трябва да е детето, за да започнат родителите му да взимат мерки то да не затлъстее?
- Късно е за мерки, щом вече е родено. Профилактиката трябва да започне още от вътрешноутробното му развитие. Доказано е, че ако една бременна не иска нейното дете да развие хипертония, диабет, мозъчен инсулт или миокарден инфаркт, не бива теглото й по време на бременността да е повече от 16 кг от това преди забременяването.
- Каква е препоръчителната дневна доза хляб?
- Тя е в зависимост от теглото. Ние, диетолозите, препоръчваме 15-200 гр хляб на ден. За някои хора е допустимо да консумират и повече. За други, над 18 навършени години обаче, ние дори го забраняваме. Хубавото е, че в последните години в България се произвежда много качествен диетичен хляб. Той е беден на калории, но с повече баластни вещества, което дава възможност и на вълка да е сит, и агнето да е цяло.
- Смятате ли, че с приемането на Наредба 37 на Министерството на здравеопазването, отнасяща се до здравословното хранене на учениците и изхвърлянето на сладкишите, баничките, чипсовете и безалкохолните напитки от бюфетите в училищата, българинът ще се научи да се храни здравословно?
- Съвременната медицина не сочи мястото на забраната, а на даването на алтернатива. Добре е, че има такава наредба, но много важно е и да възпитава родителите, децата и самите учители по отношение на храненето, като им се дава алтернатива - диетични ястия в лавките. Редно е ако пърженото на някой производител е вредно, той да се санкционира, а не да забраняваме всичко. Анатемосването на продуктите не се възприема от съвременната диететика.
- Повечето ваши колеги са категорични, че не умеем да се храним здравословно и това е залегнало дълбоко в традициите ни - тежки мезета като луканка, суджуци, сланина, кървавица, тежки червени вида, мазни баници и солено-кисели туршии. Споделяте ли това мнение?
- Напротив, нашата кухня е една от най-здравословните в света, но това важи до 50-те години на ХХ век. Проучвания от преди няколко години показаха, че храненето в нашата страна в края на ХІХ и първата половина на ХХ век е много близко до т.нар. средиземноморска диета, считана за най-здравословната и най-малко предизвикваща сърдечно-съдови заболявания. Тъй като нашата кухня е твърде близка и до турската, и до гръцката, и до сръбската, и до румънската, много по-коректно да се говори за балканска диета или балканска здравословна храна.
- Казвате нещо твърде изненадващо. Та нали всички ние, на Балканите, похапваме тлъсто и солено. Къде в тези продукти виждате здравословното?
- Балканската диета или кухня, независимо как ще я наречем, независимо от специфичния начин на приготвяне на някои ястия, е разнообразна и съдържа много антиоксиданти. А те, както е известно, имат голямо значение в борбата с ранната атеросклероза. Освен това използваната в кухнята ни скара представлява здравословен начин за приготвяне на храната. Тя изобилства от зеленчуци и плодове. Единствено не е застъпена в достатъчна степен консумацията на риба. Затова ние, диетолозите, препоръчваме веднъж-два пъти седмично да се консумира именно риба, и два дни само на постни храни. Хубавото червено вино, но в умерено количество, също е здравословно. Французите например ядат много мазни сирена. Те обаче не сядат на масата вечер, без да не изпият една-две чаши червено вино. По тази причина те боледуват по-малко от сърдечно-съдови заболявания в сравнение с останалите европейски нации. Това се дължи именно на антиоксидантните свойства на тази напитка.
- В кои продукти се съдържат антиоксиданти?
- Съдържат се във всички плодове и зеленчуци. Например нашата традиционна лютеница от камби, червени чушки и малко домати дава изключително полезния продукт ликопен. Тази наша лютеница представлява една антиоксидантна бомба.
- Но полезните вещества не се ли убиват от термичната обработка?
- Високата температура унищожава само витамин С, но витамин Е, провитамин А и каротинът се съхраняват. Проучване показва, че нашето червено вино мавруд, особено от мелнишките лозя, съдържа много повече ресвератрол и пикнотенол (най-изразените антиоксиданти в гроздето), отколкото в останалите вина. На антиоксиданти са богати маслините, респективно - зехтинът. Те са едно от оръжията на средиземноморската диета. Полезни са още слънчогледовото масло и царевичното брашно. В киселото мляко също има много полезни и здравословни вещества. Без правилно хранене борбата с излишните килограми е невъзможна. Основното изискване е храната да бъде разнообразна и пълноценна. Белтъчините се приемат в нормално количество - 70-100 г на ден. Значително се ограничават мазнините - 30-40 г дневно, а въглехидратите - до 150 г дневно. Много полезно е поне веднъж седмично да се провежда разтоварителен ден, като се консумират предимно плодове и зеленчуци. Не е необходимо да отслабвате с повече от 1 кг на седмица или 2-4 кг месечно. Към по-значително намаляване на теглото трябва да се пристъпва само под лекарски контрол. Сериозната медицина отдавна е отхвърлила драстичните диети. Нещо повече, последните изследвания на водещите специалисти сочат, че най-добрият дълготраен ефект от диетите при лицата с наднормено тегло е ако се намали дневният прием с 500 до 600 калории. Резултатите са по-добри, отколкото ако това става с 1000 калории дневно или с гладуване. Отслабването ще подобри кръвната захар и ще намали необходимостта от прилагане на лекарства.

- Казвате, че българската кухня е здравословна, но само до 50-те години на миналия век. Защо вече не е здравословна?
- За средиземноморската диета пък се казва, че е била здравословна, но до 60-те години. Причината и при нас, и при гърците са бързите храни и залъгалките, които на практика не засищат пълноценно. От 50-60-те години на ХХ век се увеличи много консумацията на захар и на животински мазнини. Консумацията на сол пък се увеличи два-три пъти над дневните норми.
- Колко е оптималното количество сол на ден?
- Около 6 гр. за цял ден. При някои заболявания ние я ограничаваме до 4-5 грама.
- Какво количество сол приемаме с храните?

- Българинът консумира между 18 и 20 гр сол дневно. До голяма степен сърдечно-съдовите заболявания, хипертониите и дори някои бъбречни заболявания се дължат на нея. Затова е необходимо РИОКОЗ да следи по-изкъсо за количеството сол в хранителните продукти.
- Намеквате, че инспекторите от РИОКОЗ не си вършат работата?
- Само отбелязвам, че ние купуваме сол на цената на сиренето, каймата, колбасите, маслините. Във всички тези продукти тя е повече от необходимото, но те се продават.
- Напоследък си пробива път теория, че въглехидратите не винаги са вредни за здравето. Така ли е?
- Въглехидратите са вредни, когато бързо повишават кръвната захар. Ако това става по-бавно и по-плавно, не са толкова вредни, даже са полезни. С нисък гликемичен индекс за бобът, фасулът, грахът - все широко застъпени в нашата национална кухня, което й дава още едно предимство в сферата на диетологията. Зърнените култури също са много полезни. Не случайно на Андреевден нашият народ е варял царевица, а срещу Игнажден и Коледа - жито. Хлябът, съдържащ зърна, също е с нисък гликемичен индекс и е много полезен.

Визитка
--- Водещ специалист в областта на диетичното хранене и метаболитни заболявания
--- Има специализации по диетологичните проблеми на мастния метаболизъм във Франция, ежегоден участник на международни конгреси и симпозиуми, чел е лекции в Германия, Франция, Гърция и др.
--- Член на генералните съвети на Световната и Европейската асоциация за изучаване на затлъстяването
---Член е на Европейската академия на науките по хранене и е председател на Сдружението по здравословно хранене и храни.
---Председател на Съюза на апитерапевтите в България

събота, 17 октомври 2009 г.

Въвеждането на вероучение ще издигне морала на нацията ни

Д-р КРАСИМИРА СИМЕОНОВА, депутат от ГЕРБ:

ЧУЖДИ КУЛТОВЕ УБИВАТ ДУШИТЕ НА ДЕЦАТА НИ
Наложително е пререгистриране на изповеданията у нас

Силвия Николова, В-к "МОНИТОР", 17 октомври 2009 г.

- Госпожо Симеонова, преди броени дни за сетен път обществеността в Добрич скочи срещу молитвено събрание на "Свидетели на Йехова", независимо че вероизповеданието е регистрирано в нашата страна. Според вас необходима ли е пререгистрация на всички вероизповедания и затягане на регистрационния режим, както вече поискаха някои общественици? - Фактът, че се налага да коментираме това събитие в Добрич, означава, че то е в резултат на допуснати грешки на държавно ниво. Тези грешки са още от периода 1990 - 1994 година, когато в страната ни е позволена регистрацията на религиозни секти. Те може да са направени от незнание. Напълно възможно е обаче някой да е използвал незнанието на политиците ни тогава. Тези секти са проникнали отвън, от чужбина. Сами по себе си те представляват заплаха за обществото, защото са антихуманни и антихристиянски. Като се има предвид това, повече от наложително е въвеждането на пререгистриране на вероизповеданията у нас. Недопустимо е двама-трима човека да се обединят в нещо и да бъдат регистрирани като вероизповедание. - На практика обаче това се случваше и продължава да се случва? - Да, за съжаление се случва. Точно заради това трябва да се вземат мерки да не се позволява регистрация на всеки, който пожелае да се обяви за религиозна група. Всеки, който си даде труд да проследи начина на живот, изповядването на определения култ и нормите на поведение, които той налага, и самата му организация, ще му стане ясно, че дълбокият смисъл е съвсем различно нещо от това, което неговите ръководители проповядват. Нещо повече - в основата му се крият съвсем не хуманни намерения. Напротив, нерядко става дума за вербуване на човешки души и промиване на мозъци. - Според вас не са ли много 96 регистрирани вероизповедания в България? - Действително 96 регистрирани вероизповедания за седеммилионна България са твърде много. Освен регистрираните у нас необезпокоявано съществуват и развиват дейност, тоест промиват мозъци, около 130 сектантски образувания. От тях 40 действат подмолно чрез различни фондации, семинари, курсове по английски, немски, френски и италиански език. От миналата година в България работи Центърът за религиозни изследвания и консултации "Св. св. Кирил и Методий", който с благословията на светейшия български патриарх Максим се бори срещу негативното сектантско влияние. Засега този център е единствената неправителствена организация, която професионално изследва този проблем и работи за отстраняването му. - Кои от сега действащите и регистрирани вероизповедания у нас бихте откроили като особено опасни? - Не са едно и две, но някои от тях са с продължително присъствие в България. Едно от тях е "Свидетели на Йехова", които са опасни с религиозните си забрани за отказване от преливане на кръв и някои животоспасяващи медицински интервенции, налагане на строги норми на поведение и общуване с хора извън сектата и забраната за полагане на клетва. Те имат близо 130-годишно присъствие по нашите земи. Особено опасни, антихуманни и антихристиянски са още мормоните, хората на Муун, кришнаизмът и бахаите, които не жалят усилия и средства да набират свои последователи у нас най-вече за да привличат млади хора. - Защо според вас хората така, на доверие, тръгват след всеки малко по-сладкодумен проповедник? - Случва се, защото не познаваме добре традиционните вероизповедания в нашата страна. - Кои по-точно традиционни вероизповедания имате предвид? - Става дума за християнството, юдаизма и мюсюлманството. Тези религии са монотеистични, тоест изповядват единобожие и утвърждават вярата в един бог, като същевременно проповядват висока нравственост, морал и етични норми в поведението. - Вярно ли е, че данъчните облекчения и освобождаването от мита и такси са в основата на роенето на сектите в последните няколко години? - Несъмнено зад роенето им стоят икономически интереси. Факт е, че те не са освободени от данък добавена стойност и от такси, но пък са освободени от мита. Това е достатъчно основание всеки по-предприемчив и безскрупулен човек да регистрира нова верова структура и така да внася стоки, а после по свои канали да печели от продажбата им. Сектите просто се възползват от незнанието на младото поколение, което все още никой не учи кое е добро, кое е зло. Именно този пропуск прави младите хора лесна тяхна жертва. Атеизмът, в който живяхме и в който бяхме възпитавани в продължение на повече от 40 години, доведе до това, което най-малко очаквахме да се случи. - Какво имате предвид?
- До сриване на етичните норми и възприемане на чужди, деструктивни култове от младите хора под влиянието именно на агресивни, но привличащи с щедри обещания проповедници. А, както е известно, сектите организират безплатни курсове за изучаване на чужди езици, други раздават храни и обещават специализации и пътувания в чужбина - все неща, които се харесват на мнозина млади хора. - Подкрепяте ли предложението, направено от депутати в 40-ото народно събрание, да бъде въведен праг на членовете за регистрацията на вероизповеданията? - Повече от наложително е да се въведе долен праг на брой последователи като условие за регистрация на едно ново вероизповедание. Напълно логично е, след като за регистрацията на една партия се изискват минимум 2500 членове, за регистрацията на едно вероизповедание да се изисква долен праг на 250 000 последователи. Недопустимо е да имаме толкова много култове у нас, при положение че не познаваме традиционната си религия - източното православие. Това ще бъде и целта в работата ни оттук нататък - да се промени Законът за вероизповеданията в частта му, отнасяща се до регистрационния режим. - Когато възникне проблем, свързан със секта или нов за страната ни култ, веднага се повдига въпросът за по-сериозното изучаване на религия в училищата, дори на предмета православно вероучение. Възможно ли е това да се случи? - Напълно възможно е. Изучаването на този предмет е крайно наложително. Затова ще проучим възможностите и ще предложим промяна на Закона за образованието по отношение на по-сериозното изучаване на вероучение в българските училища. Историята, този правдив учител и съдник, показва, че народите, които са избирали доброто, уважавали са вярата на своите деди и са изпълнявали етичните и нравствените є предписания, са се радвали и се радват на успехи и благоденствие във всички сфери на обществения и икономическия, а оттам и на личния си живот. И обратно, направилите грешния избор, забравилите отеческата си вяра често пъти са страдали и са стигали до национални катастрофи. Нещо повече, съдбата на отделния индивид и народ зависи от отношението му към определени етични заповеди и наредби, предписвани от религията. Нашият народ обаче е забравил тези заповеди и наредби. Ние дори не си спомняме десетте божи заповеди, повечето хора дори не ги знаят. Като се имат предвид тези факти, напълно логично е, че в нравствено отношение, в това число и младите хора, вървим все по-надолу и по-надолу. В този ред на мисли смятам, че православното вероучение трябва да бъде въведено за изучаване много по-сериозно в българските училища. Православието не е суха догма. То е изградено върху основата на уважението и правото на свободен избор. Това е още едно основание да му бъде отредено подобаващо място в учебните програми, защото то възпитава в толерантност, етика, чувство за отговорност, ненасилие и състрадание. Като имаме предвид нивото на морал сега сред младите хора, насилието и жестокостта в българското училище, е крайно време всички ние - църква, общество, политици, да се обединим и всеки според силите си да работи за въвеждането на вероучение в училищата. - Прави впечатление, че след някаква беда, ексцесия с млади хора или катастрофа се повдига въпросът за православното вероучение в училищата, но когато проблемът се позабрави, се забравя и въпросът за вероучението. Не означава ли това, че тази тема стана банална и неутрална за бягство от проблема, като, да речем, разговорите пред блока за футбол? - Аз лично съм обезпокоена от факта, че 80% от родителите са против изучаването на вероучение. Това поне показват резултатите от едно проучване. За мен това е много страшен индикатор. Оказва се, че своето незнание и възпитание в атеизъм ние неволно предаваме и на поколенията след нас. От това трудно можем да очакваме нещо добро - разпадащото се морално общество е налице. Затова първо трябва да работим с родителите, а след това с децата. Смятам, че е необходимо скоро да започнат широки обществени дебати за необходимостта от въвеждането на православно вероучение в българските училища. Обществото ни е длъжник на своите деца.