понеделник, 9 ноември 2009 г.

Коментар

И свинският грип като търговия

Силвия Николова
В-к "МОНИТОР", 10 ноември 2009 г.

Когато преди четири години пламна заразата птичи грип, емблематичният с нестандартното си поведение руски политик Владимир Жириновски предложи твърде необичайната идея за ограничаване на разпространението на заразата. Основателят на Либерално-демократическата партия на Русия съвсем недемократично, неясно дали на шега или на сериозно, призова военните да насочат оръдията си към делтата на река Дунав и да отстрелват на месо всяка птица, която се опита да прехвръкне въздушната граница на страната. До отстрел на месо така и нe се стигна, защото просто никой не взе идеята му на сериозно.
Твърде на сериозно обаче у нас се приема новият грип с щам A(H1N1). При това съвсем основателно. Защото ако тогава неговият предшественик от тип A(H2N1) не успя да стигне до нашата страна и да вземе смъртни жертви, то този с щам, добил популярното име свински, вече погуби осем души у нас. Сред тях и едно дете. 1750 са заразените с новата пандемична зараза за по-малко от два месеца.
По всичко личи, че здравните ни власти трудно могат да я ограничат. Трудно могат да я ограничат обаче и здравните власти на така развити държави като Великобритания например, където смъртните случаи в резултат от усложнения на A(H1N1) са в пъти повече.
Това обстоятелство у нас никой не отчита. Защото по природа ние, българите, не сме хора аналитични. Но пък компенсираме тази липса с твърде много емоционалност. Избива ни на критикарство, от което, както и откъдето и да ни погледнат, все сме черногледци и мърморковци.
Да сте чули нашенец да е доволен от доктора си например? Може и да сте чули, но това е по-скоро изключение, отколкото правило. Още по-малко вероятно е да чуете, че сме доволни от управляващите, от опозицията, от църквата, че дори и от Господа. Защото има ли доволен българин от нещо, то тутакси една сюрия народ ще му скочи насреща с обвинението, че четка този или онзи заради получени лични облаги или се подмазва някому с надеждата да намаже нещо за себе си, че и за фамилията.
Така се получава напоследък и с грипа, наричан с онова неблагозвучно прозвище - свински.
Действително заразата придоби епидемичен размер. Взе и смъртни жертви. Така е обаче във всички страни от Северното полукълбо, сега тук е сезонът на всякакви подобни инфекции.
За разлика от останалите европейски държави, в които тревогата от A(H1N1) и последствията от нея също е голяма, у нас тя придобива звученето на истерия - всеки се изказва, оплаква, заклеймява и докато приказва по темата свински грип, пръска наляво и надясно вируса на паниката. А както е известно, от нея особена полза няма. Освен може би за някои по-предприемчиви люде, които ще продадат и майка си, и жена си, и цялата си рода, ако могат да натрупат пачки. Русенските таксиджии вече го правят - внасят липсващите лекарства срещу новата зараза от Румъния. Други българи пък ги доставят от Гърция. Алъш-веришът върви с пълна пара, при това под погледа на лекари и граждани. При това никой не се оплаква, но брои левчетата скришно, взима си кутийката и беж бързо у дома, да не го настигне свинският. Други пък обещават лабораторни изследвания, които не показват нищо.
Свинският грип обаче ще отшуми като птичия. Свинското обаче в душите ни ще остане. Свинското, че някой се е облагодетелствал на гърба на чуждото нещастие, може би дори на гърба на нашето.

Няма коментари: