Силвия Николова
В-к "МОНИТОР", 26 ноември 2009 г.
Нямала си баба ядове, та си взела козичка. Този народен израз приляга съвсем по мярка на някои хора в раса и подопечните им пасоми, които ни в клин, ни в ръкав повдигат въпроса за стария и новия стил, за юлианския и грегорианския календар. Сякаш църквата ни е решила всичките си проблеми - катехизирала е всички с кръщелно свидетелство в джоба, нахранила е бездомниците, приютила е скитащите деца в прицърковни приюти, обгрижила е де що има наркомани, скръстила е ръцете и чака някой да є сведе задача, като тази да прелее от пусто в празно. Пардон, да заръфа въпроса за стария и новия стил. Щото, видите ли, ако не върне юлианския календар, гръм ще падне от небето, анатема и тъмни сили ще повлекат всинца ни към геената огнена. А на онези, другите, дето служат по стария календар, отсега са им побили табелки Rezerve там горе, до дядо Боже.
Истината обаче е, че нито на тях, нито на нас е ясно къде ще отидем, когато няма да ни има на този свят. В аналите на църковната история обаче ще останат имената не само на тези, които работят за Бога и ближния, но и тези, които се опитват да всеят разкол в църквата ни, която все още ближе раните си от онзи, който є спретна навремето светиня му дядо Фори Светулката. Ако обаче сега се стигне до разделение, то ще бъде по-страшно и непреодолимо, защото онова от началото на 90-те беше политическо, а разцеплението заради календара, което нечии умове се напъват да ни докарат, е и с догматически привкус.
Българската православна църква действително е от малкото православни църкви, преминали на 1 април 1967 г. от стария към новия календар. Наричан твърде произволно грегориански, макар че в действителност това е реформиран юлиански календар, т.е. точно този, който така фанатично въжделеят някои нашенци. При това не е наложен така, както го налага католическата църква, а е обновен така, че, от една страна, да не нарушава Пасхалния цикъл, включващ не само Великден, но и всички празници, променящи в зависимост от него датата си, а от друга, е подреден по възможно най-практичния начин спрямо гражданския календар за удобство на вярващите. Последното обаче привържениците на стария стил категорично не желаят да приемат. Независимо че основният постулат на християнството е не придържане към буквата, както са практикували убийците на Исус - фарисеите, а към духа - нещо твърде непонятно на нашите нови фарисеи.
Грегорианският календар, който днес ползва по-голямата част от Европа, бившите европейски колонии и в голямата си част останалият свят, е наречен на името на своя съставител папа Григорий ХІІІ, който го въвежда през 1582 г. с една съвсем не догматична, а прозаична цел - да поправи пропуските, натрупани в юлианския с годините.
Някои православни църкви отказват да приемат новия грегориански календар. Вместо това през май 1923 г. бил предложен ревизиран юлиански календар, който предложил пропускане на 13 дни. Така в по-голямата си част грегорианският и ревизираният юлиански календар се препокриват. Между тях няма да има разлики до 2800 година, когато отново ще се наложи поправка. Православните църкви на Константинопол, Александрия, Антиохия, Гърция, Кипър, Румъния и България са приели ревизирания юлиански календар.
Полезно е новите ревнители на стария стил да четат малко повече история. От това няма да се огрешат, но пък може да прибият дух Христов - на любов и състрадание. Защото да живееш само според буквата е фарисейско.
В-к "МОНИТОР", 26 ноември 2009 г.
Нямала си баба ядове, та си взела козичка. Този народен израз приляга съвсем по мярка на някои хора в раса и подопечните им пасоми, които ни в клин, ни в ръкав повдигат въпроса за стария и новия стил, за юлианския и грегорианския календар. Сякаш църквата ни е решила всичките си проблеми - катехизирала е всички с кръщелно свидетелство в джоба, нахранила е бездомниците, приютила е скитащите деца в прицърковни приюти, обгрижила е де що има наркомани, скръстила е ръцете и чака някой да є сведе задача, като тази да прелее от пусто в празно. Пардон, да заръфа въпроса за стария и новия стил. Щото, видите ли, ако не върне юлианския календар, гръм ще падне от небето, анатема и тъмни сили ще повлекат всинца ни към геената огнена. А на онези, другите, дето служат по стария календар, отсега са им побили табелки Rezerve там горе, до дядо Боже.
Истината обаче е, че нито на тях, нито на нас е ясно къде ще отидем, когато няма да ни има на този свят. В аналите на църковната история обаче ще останат имената не само на тези, които работят за Бога и ближния, но и тези, които се опитват да всеят разкол в църквата ни, която все още ближе раните си от онзи, който є спретна навремето светиня му дядо Фори Светулката. Ако обаче сега се стигне до разделение, то ще бъде по-страшно и непреодолимо, защото онова от началото на 90-те беше политическо, а разцеплението заради календара, което нечии умове се напъват да ни докарат, е и с догматически привкус.
Българската православна църква действително е от малкото православни църкви, преминали на 1 април 1967 г. от стария към новия календар. Наричан твърде произволно грегориански, макар че в действителност това е реформиран юлиански календар, т.е. точно този, който така фанатично въжделеят някои нашенци. При това не е наложен така, както го налага католическата църква, а е обновен така, че, от една страна, да не нарушава Пасхалния цикъл, включващ не само Великден, но и всички празници, променящи в зависимост от него датата си, а от друга, е подреден по възможно най-практичния начин спрямо гражданския календар за удобство на вярващите. Последното обаче привържениците на стария стил категорично не желаят да приемат. Независимо че основният постулат на християнството е не придържане към буквата, както са практикували убийците на Исус - фарисеите, а към духа - нещо твърде непонятно на нашите нови фарисеи.
Грегорианският календар, който днес ползва по-голямата част от Европа, бившите европейски колонии и в голямата си част останалият свят, е наречен на името на своя съставител папа Григорий ХІІІ, който го въвежда през 1582 г. с една съвсем не догматична, а прозаична цел - да поправи пропуските, натрупани в юлианския с годините.
Някои православни църкви отказват да приемат новия грегориански календар. Вместо това през май 1923 г. бил предложен ревизиран юлиански календар, който предложил пропускане на 13 дни. Така в по-голямата си част грегорианският и ревизираният юлиански календар се препокриват. Между тях няма да има разлики до 2800 година, когато отново ще се наложи поправка. Православните църкви на Константинопол, Александрия, Антиохия, Гърция, Кипър, Румъния и България са приели ревизирания юлиански календар.
Полезно е новите ревнители на стария стил да четат малко повече история. От това няма да се огрешат, но пък може да прибият дух Христов - на любов и състрадание. Защото да живееш само според буквата е фарисейско.
2 коментара:
Силвия, огорчен съм, че жена, която се афишира като православна християнка е публикувала в личният си блог подобна, откровено икуменическа и отстъпническа статия, писана очевидно от човек, за който проблемите на Светата Православна Църква са принизени по подобен отвратително присмехулен начин до въпроса: "Ами сега к'во? - да постим и на Нова година ли?" Въпросът е зададен от хора, които нито знаят що е пост, нито пък се свенят да се женят с непокрити глави в църква, а повечето не се срамят и да показват откровени голотии в храма и да демонстрират незачитане на Църквата. Могат ли подобни хора да са критерий за това кой Е църковният календар?
Драги ми Душевадецо,
нямам "привилегита" да Ви познавам лично, но коментарът Ви ми дава основание да мисля, че само от няколко Ваши реда Ви опознах повече, отколкото, ако Ви познавах лично от години. :)
Публикуване на коментар