понеделник, 18 януари 2010 г.

Духовници учат японски професор как се кваси мляко


Монаси чудаци спасяват Гигинския манастир
.
Поповете с школо, подобно на Атониадата


Отец Никанор смята, че кабинетът трябва да инвестира приоритетно в здравеопазването и в образованието
Писмени източници за времето на основаването на Гигинския манастир "Св. Безсребърници Козма и Дамян Асийски", известен още като Църногорски, липсват. Археологическите разкопки обаче, свидетелстват, че манастирски постройки е имало още през 11 - 12 в. Ясно личи, че те са върху антични руини от светилище. Това е стара християнска практика, широко разпространена както на Изток, така и на Запад в Средновековието. Така предците ни са заличавали спомена за езическите богове, като същевременно новопокръстените са продължавали да ходят на поклонение на местата, на които са свикнали, но те вече били не капища, а християнски храмове. Първоначално манастирът е бил в подножието на връх Тумба (1129 м), в местността Китка. От него са запазени основите на правоъгълна монашеска сграда и защитна кръгла кула. Предполага се, че кулата е изградена върху по-стара, вероятно римска крепост, разположена в близост до стария римски път, свързващ Константинопол с Адриатика и Егейско море с Дунав. По време на династията на Шишмановци Църногорският манастир се е ползвал от много привилегии, не е плащал данъци, независимо, че е притежавал богато стопанство, големи и доходоносни имоти, щедро дарявани му от царе и боляри. Привилегиите са конкретно описани в Мрачката грамота на цар Йоан-Александър от 1348 г., запазена и до днес.За разлика от много други обители, които са били разграбени, порутени и са опустели през първите десетилетия на османското владичество, Гигинската обител не е пострадала, дори се е развила като духовно и просветно огнище. В нея е имало скрипториум, в който монасите са преписвали жития на светии. В Гигинския манастир е имало и килийно школо. За разлика от останалите такива училища обаче, в него са се преподавали и светски науки по програмата и методиката на монашеската академия Атониада на Света гора. Църковните служби в манастирския храм винаги са се изпълнявали на църковнославянски език, дори преди бунтовния Великден на 3 април 1860 г. във Фенер. С влиянието на Църногорския манастир се обяснява и съхраненото българско самосъзнание на местното население по-късно въпреки опитите за сърбизация в края на XIX век.
.
Опожаряват обителта заради търговски интереси

Както повечето български манастири Гигинският също е опожаряван по време на турското нашествие. За разлика от останалите обаче погромът не е бил на верска основа, а заради икономически интереси. Ежегодно край манастирските стени на храмовия празник, в деня на светите лечители Козма и Дамян, ставал голям пазар. Според някои хроникьори той съперничел по многолюдност и приходи на Узунджовския. Обителта била разбита и опожарена през 1737 г. Погромът бил провокиран от търговци от Пирот, които започнали да гледат на манастира като на техен съперник в търговията. По време на панаира подставени от тях лица предизвикали сбиване, в което загинал един турски занаятчия. Това дало повод то да прерасне в масов бой. В суматохата била подпалена обителта. Огънят изпепелил богатата манастирска библиотека. В боя бил ранен и тогавашният Софийски митрополит Мелетий, който издъхнал на път за София.

неделя, 3 януари 2010 г.

Варненският и Великопреславски митрополит д-р КИРИЛ:

БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА СЕ ВЪЗРАЖДА
Крайно време е да се въведе вероучение в училищата

Силвия Николова
в. "МОНИТОР", 31 декември 2009 г.


- Ваше Високопреосвещенство, през последните години в Българската православна църква се наблюдава известно раздвижване. Нейните критици обаче смятат, че на клира все още му липсва инициативност. По-близка ли стана църквата ни на хората през последните десетина години?- Наистина, през последните години БПЦ развива все по-активно своята спасителна, просветна и мисионерска дейност. Тя се възражда. Ще си позволя да напомня, че самият предстоятел на родната ни църква, патриарх Максим, се изявява много повече, като служи редовно, проповядва, осветява и обновява храмове, води заседания на Св. синод. Заедно с това трябва да обърнем внимание, че в клира на епархиите влязоха доста млади подготвени свещеници, монаси, монахини. По-активни са и миряните, без които дейността на духовенството не би имала този успех. Нека да забелязваме именно тези подготвени клирици и миряни, ктитори и дарители, благодарение на които се върши все повече и повече духовна просвета, строят се църкви и манастири. Дори икономическата криза не се отразява толкова много, когато християните виждат, че даренията им не отиват напразно. Ще си позволя да споделя нещо за новостроящия се храм "Св. прмчк. Прокопий Варненски". За една година, което е рядкост, се построи немалка крипта с около 1000 кв. м., а сега вече се издигат сводовете на храма и камбанарията. Този факт на показване на строежа над земята подбуди да се отзовават повече дарители, говоря за такива от страна на обикновени християни, които даряват по-скромни средства. Досега се изявяваше преди всичко големият бизнес във Варна. Накратко в материали са дарени повече от 300 хил. лв. Така след повече от 100 години Варна строи своя нов храм. Нещата са подобни и в други епархии, което е обнадеждаващо. Има данни, че строежът на църковни обекти ще се увеличава.
- Имат ли основание критиците, които обвиняват църквата в недостатъчна ангажираност към проблемите на обществото? Ако да, на какво се дължи тази нерешителност от нейна страна да започне по-енергично работа?

- Моето лично мнение е, че критиците донякъде имат право. Църквата трябва да се грижи за духовното състояние на вярващите, а това означава да участва в цялостния живот на всеки християнин. Ако свещеникът не познава добре своите енорияши, ако той не е в течение с всички техни грижи и вълнения, той не може да знае от какво се нуждаят те, за да им е полезен. Затова въпросът е взаимен. Християните трябва по-често да търсят своя духовник, изповедник, а той от своя страна трябва да намира повече време за тях. А Св. синод трябва да се произнася по глобалните въпроси, за да предпазва вярващите от грешни ходове и постъпки. За да работи нормално управлението на църквата, трябва да му се съдейства от страна на всички. Така вместо да си изпълнява нормално служението си, църквата трябваше да се занимава с разкол и други проблеми. Не искам да извинявам никого, но има и други външни фактори, които не позволиха на духовенството да разгърне и покаже своите възможности.
- Когато има проблем с млади хора - поредно убийство или насилие в училище, се повдига въпросът за по-ангажираното изучаване на вероучение в училище. Само че това остава все в сферата на пожеланията? Кой пречи?
- Точно този въпрос е един от тези, за които не се съдейства на църквата, както казах преди малко. Какво чакат някои фактори, не ми е ясно. Защото в Европа открай време е въведен предметът религия и няма никакви проблеми. Щом и ние сме в Европейския съюз, защо да не стане и у нас това, което вече е практика в Европа? Надяваме се скоро и това да се осъществи.
- Смятате ли, че църквата трябва да осъвремени проповедите си, за да стане по-разбираемо това, което тя проповядва, на младите хора?

- Църквата винаги е била в услуга на своите вярващи. Нека се върнем в годините след покръстването на българския народ. Колко бързо се строят църкви и манастири. Никой обаче не спори за собственост, както сега имаме доста проблеми, и то с държавни институции. Вече 20 години след промяната не са върнати всички имоти. Тогава обаче са имали държавническо отношение към всички въпроси. В това число и към църквата. От години и служебникът, требникът и други богослужебни книги се печатат на български език, така че само един неподготвен човек може да говори, че Българската православна църква не въвежда българския език в богослужението. Без да познават славянския език, нашите баби знаеха св. литургия, защото редовно участваха в богослуженията. Сега когато някои ходят на църква само за да получат върбови клонки или да се чукнат с шарени яйца, как ще научат службите? Да не говорим, че програмите в училищата отдавна забравиха за българската литература, какво да говорим за старобългарската. Защо трябва да забравим славянския език, какво ни струва да се обогатим повече в това отношение, а не чужденци, в това число японци, китайци, гърци стават специалисти в областта на славистиката, а на някои им пречи славянският език.
- Може ли православието с цялото си влияние да се пребори със сектите у нас?
- Църквата никога с никого не се бори. Тя просто отстоява своето учение, догми и канони. Отстоява истинското учение за Бога, като се старае да го запази непокътнато и непроменено. Въпросът за чистотата на вярата обаче е въпрос и на вярващите. Бог е сътворил човека свободен. Затова човек сам трябва да преценява коя вяра каква е и да се стреми да търси истината. Когато сам се убеди в това коя е истинската вяра, тогава никой не може да го убеди в обратното. Това е ценното в православното учение - свободата на избор на човека. За това обаче са нужни усилия и ако някой не полага старания да превъзмогне себе си, а се задоволява със сурогати, вместо да търси истинското и полезното, никой не може да му помогне.- На фона на всички проблеми пред българското общество бе повдигнат и въпросът за връщането към стария календар. Според вас има ли място подобна тема в БПЦ? Необходимо ли е това да се случи?- Винаги могат и трябва да се повдигат определени въпроси. Трябва обаче добре да се преценява по коя тема да има обсъждане и как да се процедира, да се преценява какви последствия може да има. Св. синод, респективно архиереите, от които е съставен, носят отговорността за управлението на Българската православна църква. Те не вземат случайни решения. Вярващите от своя страна трябва да се доверяват на своето върховно ръководство. Даже и когато смятат, че Св. синод е взел неправилно решение, те трябва да се стараят да се осведомят по въпроса, но най-вече да проявяват послушание към своите духовни ръководители. Щом Св. синод е взел някакво решение, то трябва да се изпълнява.
- Неканоничен ли е Григорианският календар, по който се водим сега, че отец Марий от Челопечене и неговите сподвижници така енергично желаят календарна реформа?

- Работата е там, че Българската православна църква, както и другите църкви, които празнуват по същия начин, не са приели католическия Григориански календар. Календарът, по който отбелязваме празниците, е поправен Юлиянски, но не Григориански. Поправеният календар е по-точен, тъй като е по-близък до астрономическия календар. Представете си - ако празнуваме Рождество Христово през януари, след години ще го празнуваме през февруари и така какво ще излезе? Важното е, че Св. синод не е отстъпил от древната практика за Пасхалията - празнуването на Възкресение Христово и тогава всички православни църкви празнуват заедно - на всички подвижни празници. Трагичното е, че тези християни у нас в България, които отбелязват празниците по стария календар, не обръщат внимание, че тяхното духовно ръководство няма апостолска приемственост, не е ръкоположено по каноничен път, поради което всички техни св. тайнства на практика не са действителни и действени. Това е жалкото в този случай, че се поставя въпрос за нещо несъществено, а главното се пропуска. Защо? Защото, както казахме по-горе, човек винаги търси промяна в другия, а не в себе си, защото трябва да полага много усилия над себе си. Много по-лесно е да искаме другите да се променят, а ние да си оставаме същите, независимо от това дали сме прави или не.
- Възможно ли е отцепване на български храмове с вярващите в Европа и преминаването им под чужда юрисдикция, с каквито действия заплашват някои наши сънародници?

- Това са емоционални изблици. Ние вярваме, че никой не го мисли сериозно. Нито ще го направи някой, нито някой ще ги приеме.
- Има ли БПЦ сили и вътрешни ресурси да реши всички тези проблеми със собствени усилия, без намесата на държавата, както се случи с преодоляване на разкола преди пет години?
- Нека не забравяме, че разколът навремето беше провокиран от държавата, има решение на Министерския съвет и Св. синод можеше несъмнено да осъди държавата, но не го направи. Така че държавата бе длъжница на църквата, каквато все още е, след като БАН, Министерството на културата, Министерството на здравеопазването и други институции все още държат църковна собственост и не я връщат на истинския й притежател. Слава Богу, че поне в това отношение държавата поправи своята грешка.
- Какво бихте пожелали на сънародниците ни в страна и чужбина за новогодишните празници?

- Нека се стараем да превърнем сърцата и душите си във витлеемска ясла, за да се роди в нас Богомладенецът и с него божият мир, за да цари той в нашите отношения. Да прославяме Бога и да му благодарим за всички негови благодеяния, които постоянно излива върху нас и да се стараем с всички усилия да има блага воля между човеците.

Визитка
Роден е на 8 юни 1954 г. в с. Царев брод, ШуменскоПрез 1968 г. постъпва в Софийската духовна семинария. След завършването й през 1974 г. е изпратен на послушание в Рилската света обителСледва в Богословския факултет на Атинския университетСпециализира в Московската духовна академияЗащитава дисертация на тема "Участието на Руската църква в национално-освободителното движение на българския народ през ХIХ век"За Варненски и Великопреславски митрополит е избран на 26 февруари 1989 г.