Отец Любомир Леонтинов, свещеник в храма ни в Берлин:

Българите в Европа имат нужда от образован митрополит
Ще съдим синода и България, ако разбият покоите на дядо Симеон

Силвия Николова,
В. "МОНИТОР", 2 март 2010 г.

- Отец Любомир, в България идват доста тревожни новини от българската църковна общност в Берлин. Хората недоволстват заради уволнението на митрополит Симеон. Какво всъщност На снимката: крайният в дясно

става в епархията ни за Средна и Западна Европа?
- Трудно е да се каже какво точно става, защото от Светия синод в София не ни информират своевременно какви решения взимат, но съвсем не може да се каже, че положението в българската община е спокойно. Хората са под огромно напрежение и все още имат надежда нещата да се обърнат и да завършат с положителен край. Става дума не са стотина души, а за над 600 000 наши сънародници, които живеят в Европа. Дори някои от тях да не ходят всяка неделя на литургия по една или друга причина, те поддържат контакти с нашите църковни общини и храмове там, където ги има. В Германия живеят около 65 000 българи. Само студентите са около 2000. Сънародниците ни в Берлин са най-сплотената наша общност в Европа. Всички те поддържат контакти с църковната ни община, с нас, българските свещеници, организираме църковни сбирки, познаваме се добре и съпреживяваме заедно и хубави, и не дотам хубави неща. Затова сме чувствителни към всяко решение, което се взима в София за църковната ни общност. Най-много и най-компактни са групите на сънародниците ни в Испания и Италия, но те все още не са сериозно обгрижвани духовно от Българската православна църква. След смъртта на отец Иван Бонев, който служеше в Барселона, за двете ни общини в Испания остана само един свещеник във Валенсия. Имаме и църковна община в Мадрид, но там българите са по-малко.
- Защо няма достатъчно български свещеници там, където има големи групи от наши емигранти?- Няма желаещи. Трудно се намират свещеници, които с радост да поемат този кръст. Да си български духовник в Европа никак не е лесно, както това изглежда на някои отстрани. Българските свещеници в Европа не получават редовно възнаграждение. На практика нямат заплати. За да хранят себе си и своите семейства, те трябва да работят друго, но и да служат. Това отнема от времето им за църковната община. Колкото до самите църковни общини, те се развиват трудно без постоянна пастирска грижа.
- От пет години обаче има решение на Министерския съвет, според което Дирекцията по вероизповеданията привежда средства от държавния бюджет за възнагражденията на духовниците ни в чужбина. Не достигат ли тези пари до вас?
- Достигат и ние сме благодарни на държавата за тези средства. Размерът им обаче е толкова малък, че изглеждат като капка вода върху нагорещен камък. Помощите, които получава един свещеник от България са 5500 евро за една година, което ще рече по-малко от 500 евро на месец. Само наемът на жилището ми е 650 евро.
- Във вторник Светият синод реши да не изпраща на вас, свещениците в Европа, и тези суми, ако не приемете Галактион за изпълняващ длъжността митрополит на Средна и Западна Европа след отстраняването от митрополитската катедра на дядо Симеон. Ще се откажете ли от него?
- Тук се съдържат няколко много важни обстоятелства.Що се отнася до дядо Симеон, всички ние, както и Светия синод, сме на мнение, че трябва да се направи възможно най-доброто за опазването и развитието на епархията ни. Далеч съм от мисълта, че синодът има някаква враждебна цел. Напротив, ние сме убедени, че архиереите желаят най-доброто за епархията ни. Ние, българите в Европа, обаче не сме на мнение, че това, което те предприемат, е най-доброто. Вярно е и това, че дядо Симеон е на възраст и поради възрастовата си немощ има нужда от помощ не само за да живее, но и да управлява. Епископ Тихон беше назначен именно за това, да му помага в епархията. Освен това според Устава на БПЦ и каноните на светата ни църква един митрополит се избира пожизнено. Можеше да бъде потърсено по-подходящо решение за решаване на проблема, който се оказа ни по-малко, ни повече въпросният епископ Тихон и то само защото е целунал ръка на папа Бенедикт ХVІ.
- След Великата схизма от 1056 г. действително Източната (Православната) и Западната (Католическата) църква не са в евхаристийно общение, доколко в нарушение на правилата е целуването на ръка на папата?
- В това няма нищо престъпно. Това е един жест на уважение, който се възприема и в двете църкви. Целуването на ръце е жест именно на уважение още от древни времена. Тази постъпка не е нарушение. Според нас, свещениците и миряните - българи в Европа, съществува някаква друга, прикривана причина, а целуването на ръка на папата е просто повод да бъде премахнат епископ Тихон като управляващ епархията, а дядо Симеон да бъде уволнен.
- От какъв характер според вас е истинската причина?- Преди време епископ Тихон направи няколко неточни богословски изявления, които не са коректни по отношение на вероизповедните истини на православието. Изглежда са се събрали повече неща и синодът е решил да вземе мерки. Ако обаче епископ Тихон беше фактическият проблем на Светия синод, той можеше да бъде сменен без да посягат на дядо Симеон. Начинът на разрешаване на проблема, какъвто и да е той, не е правилен и дори е противоканоничен.
- Защо вие, българите в Европа, не приемате дядо Галактион, та дори само като временно изпълняващ длъжността митрополит на епархията на БПЦ в Западна и Средна Европа?
- Не го приемаме не само заради агентурното му минало и белите вълнени чорапи, това са външни белези. Този, който има претенциите да става митрополит и да управлява Западно и Средноевропейската ни епархия, трябва да привлича и хората, и своите подчинени именно със сърдечността си, с духовното си разположение, с духовното си въздвижение. Не може един митрополит, който и да е той, да допуска грешки от всякакъв характер, неговото ниво на богословска подготовка да е на по-ниско ниво от това на свещениците, че дори и на някои миряни. А миряните тук в Европа в преобладаващата си част са високообразовани и културни хора. С това обстоятелство също трябва да се съобрази всеки, който дръзне да се кандидатира за нашата митрополитска катедра. Един такъв човек, със слаби богословски познания и липса на такт, меко казано, става за нас непоносим.
- Ще допуснете ли дядо Галактион да служи по празниците в катедралния ни храм „Св. цар Борис Покръстител" в Берлин?
- По този въпрос още не сме мислили. Аз обаче вярвам, че дядо Галактион също мисли доброто на епархията и няма да посети повече Берлин.
- Синодалните ни старци взеха решение, според което ще изпратят писмо до външния министър с молба той да разпореди на посланика ни в Германия да изнесе багажа на дядо Симеон от жилището му, а книжнината да изпрати на Синода в София.
- О, това не може да се случи. Ние ще защитим дядо Симеон с всички законови средства. За разлика от България и Светия синод тук в Германия има законност. Не е възможно просто ей така някой да влезе в жилището ти и да изнесе багажа. Съществува договор между наемодателя - посолството и наемателя - дядо Симеон, който според закона може да бъде прекратен с 3-месечно предупреждение. Такова предупреждение към момента няма нито от едната, нито от другата страна. Затова ако някой се опита да влезе, ще извикаме на помощ полицията и ще заведем дело. Ако се стигне дотам, ще станем за смях, защото полицията ще трябва да нахлуе в самото българско посолство. Вероятно архиереите разчитат на това, че мястото е на дипломатическата ни мисия, но ако има сигнал за нарушение, полицията може да влиза. Ако дядо Симеон реши да съди синода, ние ще свидетелстваме. Както епархията, така и всички църковни общини в Европа са регистрирани в административните съдилища на страните като самостоятелни дружества с идеална цел. Принадлежността ни към БПЦ е доброволна.
- Като стана дума за доброволност, в България вече научихме за намеренията на енориите ни в Европа да преминат към Вселенската патриаршия заради уволнението на дядо Симеон и последващите разпореждания на синода. Докъде стигна този въпрос?
- Има такива нагласи. Всеки ден с българските свещеници в Европа и миряни сме в конферентна интернет връзка и обсъждаме тази възможност и подробностите по нея. Подчертавам, че ние доброволно сме към БПЦ, а тя се държи към нас като мащеха.