събота, 22 май 2010 г.

Гледна точка

ЛИЧНИЯТ КАЗУС: ДА СЪЗДАДЕШ ИЛИ ДА ОБРЕЧЕШ ЖИВОТ
Необходими за спешни промени за донорствата и осиновяванията

Силвия Николова, В. "МОНИТОР", 23 май 2010 г.

България е в демографска криза. И в това няма никакво съмнение. Затова всяко бебе, появило се чрез естествено зачеване или по метода на асистираната репродукция, обществото ни посреща с надеждата, че България няма да се изтрие от картата след близо век, ако раждаемостта остава на сегашните ниски позиции, както прогнозират някои учени. Демографската криза е налице. И в това няма никакво съмнение. Няма нотка на съмнение и в това, че всяка жена по призвание е създадена да бъде майка. Както и това, че в ХХІ век, в страна - членка на Европейския съюз, каквато е и нашата страна, всяка жена има право на собствен избор. Впрочем това право на собствен избор е залегнало и в каноните на самото християнство, в постулата за свободната воля, дадена ни от Твореца, независимо как ние я използваме - за творене на добро или за правене на зло.

Няма съмнение, че зад всяко творене на добро, както и за правене на зло стои дълбок личен мотив. Понякога този личен мотив е твърде сакрален и всеки опит да бъде разбран или отхвърлен сам по себе си е кощунствен. Със сакралността на личния мотив обаче нерядко се прикриват и твърде практични намерения, често пъти разбирани от самата личност като висша форма на благотворителност. Когато обаче правенето на добро според разбиранията на конкретната личност засяга бъдещето, здравето и дори живота на друг човешки индивид, за неприкосновеност на намеренията и мотивите не може да става и дума.По подобен начин в общественото пространство стои и желанието на 62-годишната д-р Красимира Димитрова от Русе да има деца, и мотивът - да остави човешки същества след себе си, които несъмнено тя би се постарала да възпита добре и създаде от тях достойни личности. За тези си намерения тя заслужава аплодисменти. Но аплаузите свършват до тук.Българското общество, което като цяло е едно от най-толерантните в тази част на континента както по отношение на религиозните свободи и етническата принадлежност, така и по отношение на личния избор на всеки един от нас, независимо какъв е той, се оказа твърде чувствително към случая "д-р Димитрова". Защото някак си смущаващо изглежда

да станеш майка точно когато излизаш в пенсия

При това да рискуваш живота и здравето на две човешки същества - родените от нея близначки Жаклин и Мери.Неонатолозите са категорични - дори децата да оживеят, особено родената 500 г Жаклин, те няма да се радват на добро здраве. Нещо повече, специалистите прогнозират тежки неврологични отклонения на бебетата.Към това се прибавя и обстоятелството, че в най-добрия случай, само след петнадесетина години, когато момиченцата ще изживяват трудните моменти на пубертета и всички проблеми, свързани с комуникациите родители-деца, психологическото съзряване и осъзнаването на социалната принадлежност към обществото, тийнейджърките на практика ще имат насреща си една стара 82-годишна жена. Ако обаче предвид напредналата възраст на Красимира Димитрова децата останат без майка, бъдещето им се очертава твърде незавидно - дом за деца, лишени от родителски грижи, в най-добрия вариант настаняване в приемно семейство.Случаят с 62-годишната родилка от Русе освен шокиращ се оказа и изключително навременен. На практика майчинството на пенсионираната психиатърка изтика във фокуса на общественото внимание въпроса за възрастта на осиновителите и аргументирано защити законовото изискване разликата между осиновяваните и поне единия осиновител да не превишава 16 години - неща, които спорадично поставят под въпрос няколко правозащитни организации в последните години.Родилката в напреднала възраст онагледи на практика една от най-сериозните

пробойни в Закона за донорството,


а косвено и в Семейния кодекс. Оказва се, че възрастта за оплождане ин витро е строго регламентирана - до 43 години, но няма ограничения за хора, които подават документи за набавяне на биологичен материал - яйцеклетки и сперма.По същество оплождането на Красимира не е класически метод ин витро, в който биологичният материал е от двамата (или поне от единия) родители, но оплождането се извършва извън човешкия организъм, а впоследствие получената зигота се имплантира в матката на жената. На практика роденото дете носи генетичния код, ако не и на двамата биологични родители, поне на единия.Бебетата Жаклин и Мери обаче нямат нито един общ ген с родилата ги Красимира Димитрова. Защото 62-годишната психиатърка е купила чужда яйцеклетка, която е оплодена в лабораторни условия. С това тя обаче съвсем не е нарушила закона, нито пък лекарят, осъществил асистираната репродукция. Впрочем за д-р Емин да приложи тази манипулация на възрастна жена и тя да се окаже успешна е повече от професионално предизвикателство. Което за сетен път доказва, че в България въпреки незавидното положение на здравеопазването имаме отлични медици. Дали обаче ще имаме перфектен закон за донорството, както и за осиновяванията, е въпрос, по който могат да се изкажат народните ни представители, като дадат своя вот за по-перфектна нормативна база.

Църковното сиропиталище в Елин Пелин спасено

Узаконяват приюта на отец Иван в Нови хан

Силвия Николова, В. "МОНИТОР", 22 май 2010 г.

Приютът за бездомни деца и възрастни "Свети Николай" в Нови хан няма да бъде съборен, както заплашиха от Дирекцията за национален и строителен контрол след направената проверка. Това съобщи вчера неговият основател отец Иван.Проектната документация е налице, имаме пълно съдействие от община Елин Пелин и от контролните органи, така че в рамките на една седмица ще успеем да внесем всички документи, които са необходими, обясни арх. Христо Пенчев - автор на проекта за новото здание, което стана причина за проверката на Дирекцията за национален строителен контрол, полицията и пожарната, при която бяха открити редица нарушения.По думите на отец Иван документацията е била предадена в община Елин Пелин още в края на 2007 г., но заради лична амбиция на шефката на техническата служба Росица Нинова те не са придвижени. През това време обаче зданието е построено.За да бъде узаконено то сега, между двете сгради, които са залепени една към друга, и преходни врати трябва да бъде иззидана дебела тухлена стена като бариера срещу евентуални пожари. Новото крило е вдигнато за броени месеци, то е от типа на т.нар. сухо строителство, което се състои от гипсофазер, минерална вата и дърво. Стълбищата и на двете здания също са дървени и пожароопасни. Според предписанието на пожарната те също трябва да бъдат иззидани, а също и да бъдат поставени по два водни противопожарни крана на улицата пред сградите и в двора.В приюта "Свети Николай" живеят 132 човека, от които 80 деца. В четвъртък директорката на Агенцията за закрила на детето Надя Шабани и екип от Агенцията за социално подпомагане отидоха на крака при отец Иван и поеха нещата в свои ръце, за да получават по-скоро децата и майките полагащите им се помощи и детски на място. Досега това беше проблем заради липса на постоянна регистрация на повечето обитатели.

След намеса на Агенцията за закрила на детето

Спасяват приюта на отец Иван
Свещеникът от Нови хан стяга и защитени жилища
Силвия Николова, 21 май 2010 г., в. "МОНИТОР"
Екипи на Агенцията за закрила на детето с изпълнителната й директорка Надя Шабани, заместник-изпълнителният директор на Агенцията за социално подпомагане Илияна Малинова и експертът от дирекция за закрила на детето към АСП Николина Иванова, както и нейни колеги от община Елин Пелин, дойдоха на крака в приюта, за да видят на място какво може да се направи, за да не останат питомците на свещеника на улицата. "Ние сме тук, за да помогнем на децата и на вас. Първата крачка е да уредим този въпрос, за да могат малчуганите да получават помощи и дори да ви подпомогнем да работите като доставчик на социални услуги", увери го директорката на Агенцията за закрила на детето Надя Шабани и изрази надежда, че община Елин Пелин ще съдейства за възможно най-благоприятното уреждане на въпроса. Опасността домът за деца "Свети Николай" да бъде съборен е напълно реална, тъй като двете сгради, в която живеят 132-ма, от които 80 деца, нямат разрешение за строеж, нито одобрени проекти. Постройките нямат и акт 16без който не могат да бъдат обитавани. Нарушенията са установени от инспектори на ДНСК на 15 май. От пожарната пък са направили предписания да бъдат изградени два противопожарни крана на улицата и два в двора. Освен това огнеборците настояват свещеникът да вдигне дебела тухлена стена между старата и новата сграда, която да спре пламъците, ако евентуално лумне пожар. В момента тече едноседмичният предупредителен срок, в който издадените от тях констативни протоколи могат да бъдат обжалвани. "По-скоро нечия глава ще падне, отколкото някой от хората ми да остане на улицата", категоричен бе отец Иван вчера. Въпреки уверенията му обаче десетина обезпокоени майки, които също са намерили подслон в приюта, се бяха скупчили обезпокоени на двора още от вчера сутринта. Други от жените бяха започнали да прибират оскъдния си багаж в случай, че ги напъдят неочаквано. Децата пък час по час притичваха до свещеника, да се гушнат в него като за последно"Къде ще ходим, деди? Гониш ли ни, деди?", засипваше го с въпросите си 5-годишният Виктор, чиято малолетна майка го е родила, след като била настанена в приюта. "Никъде няма да ходим, дедковото. Ще ходим на разходка, като стане пак слънчево. Хайде, бягай в кухнята, да ти дадат от вафлите, които обичаш", отстранява го ласкаво от себе си отец Иван, докато телефоните звънят на пожар от различни институции и медии. "Дяволска работа. Откакто започна Великият пост преди Великден не ни оставиха на мира от проверки. Децата вече плачат, като видят униформи в двора. Всеки идва, пише нещо, разпорежда се, но никой не ми предлага помощ да оформим документите заедно и да преборим бюрокрацията в общината", разказва отец Иван. Той е убеден, че срещу него се води лична вендета заради стари спорове още от времето преди промените. "Всичко идва от шефката на техническата служба в Елин Пелин Росица Нинова. Тази жена се зарече още през 1987 г. да не ми позволи да вдигна сграда върху основите на някогашния запустял манастир", разказва свещеникът.Новата сграда, която е свързана със старата и е в основата на проблема, но все още не е обитаема, е построена само за 10 месеца по метода на т.нар. сухо строителство - дърво, гипсофазер и минерална ватаСамо основите й са бетонни. В нея са предвидени лекарски и зъболекарски кабинети, склад и 7 стаи за живеене. Документите за разрешение за строеж отец Иван е подал в община Елин Пелин още през 2007 г. Духовникът е подал документи и за преактуване на няколко ниви край Нови хан в парцели за строеж. Той има намерение да вдигне там 15 еднофамилни къщи за навършилите пълнолетие свои питомци. "Нито ни разрешават, нито ни отказват. Появиха се дарители, започнах строежа", обяснява свещеникът. Според мълвата на местните пък местата около сиропиталището се търгуват на много високи цени. Някои дори се страхуват, че цената им може да падне заради мургавите деца, които преобладават в попския приют.
Отказват им адресна регистрация

Отец Иван води образцово домова книга на всички настанени с личните им данни. В общината обаче им правят проблем и не желаят да им дадат постоянна регистрация. По тази причина Агенцията по социално подпомагане не може да превежда на питомците социални помощи, а майките трябва да пътуват до родните си места, за да си взимат детските. Според зам.-директорката на АСП Илияна Малинова обаче напълно е възможно майките да получават помощите и детските си в Нови хан.

четвъртък, 13 май 2010 г.

Сблъсък

МАЙЧИНСТВО

Темата за късното майчинство разбуни духовете в обществото, след като преди няколко дни 62-годишна психиатърка роди недоносени близнаци чрез донорска яйцеклетка в Русе. Случаят с майката д-р Красимира Димитрова е първи у нас и втори в света. Само шест са случаите на родени от жени над 60-годишна възраст с оплодена предварително яйцеклетка, вложена в майката. Тепърва предстоят дискусиите по въпроса за рисковете на ражданията в напреднала възраст.
По тази тема си позволих на потърся две мнения, които публикувах във в. "МОНИТОР" на 14 май. Дискусията остава отворена.

Марин Марковски, адвокат:

Да родиш на 62 е юнашко


Да стане или не 62-годишна жена майка е въпрос не толкова правен, колкото медицински и религиозен. Практиката ми на адвокат ми е дала и известни житейски познания за човешката природа и култура, затова си позволявам да дам своето мнение. Да бъде една жена майка е сакрално. Майчинството трябва да бъде посрещано и акламирано не само с радост, но и с възхищение. Като се има предвид, че българската нация намалява, възхищението и преклонението ни би следвало да е още по-голямо. Когато обаче става дума за една 62-годишна жена, пожелала да роди деца, това вече е сериозен медицински проблем. Най-разумният отговор могат да дадат лекарите, защото не е без значение, въпреки емоциите, дали тези деца ще оживеят, дали те ще бъдат здрави, дали износването и раждането няма да провокира здравословни проблеми и за самата госпожа. Като изключим тези неизвестни, да родиш на 62 е юнашка работа. В момента критиците към тази жена са повече, отколкото поддръжниците й. Когато се разглежда въпросът за късното родителство, особено майчинство в извънфертилна възраст, осъществено по метода на асистираната репродукция (метода ин-витро, б. ред.) трябва да се вземат предвид и някои други обстоятелства. Детето, в случая децата, ако оцелеят, ще растат. Поне до осемнадесетата - двадесетата си година те ще имат нужда от грижи не само в битов план. Когато дечицата бъдат на 15 години, сегашната майка на 62 ще е на 80 години. Ще може ли една възрастна жена да се грижи за тях? Дори тя да е материално добре обезпечена, какъвто е случаят с родилката от Русе, тя няма да може да им даде нещо много основно и определящо всяка човешка личност - разбирането, общуването, адекватното отношение. Напълно възможно е тогава тя да е в лошо здраве, да не може дори да се обслужва сама. Правозащитните организации, особено някои неправителствени, защитаващи правата на жените, веднага биха се обявили в нейна подкрепа с мотивите, че никой никому няма право да се намесва в личния живот и да определя правото му на избор, особено когато иде реч за един такъв сакрален момент като осъзнатото родителство. На пръв поглед демократичното общество би я подкрепило. Всяко право обаче, което по един или друг начин би навредило на даден индивид и неговите права в същото това общество, подлежи на ревизията на отношението на същото това общество. В случая майчинство на 62-годишна възраст е определена опасност за децата във всеки един аспект - житейско оцеляване за момента, евентуални заболявания занапред, емоционално и социално развитие в бъдеще. Стана ясно, че 62-годишната родилка от Русе е подавала документи за осиновяване на дете преди време, но й е било отказано заради напредналата възраст. Някои правозащитници обаче, се възмущават срещу възрастовото ограничение и смятат, че то трябва да отпадне като условие в Семейния кодекс за осиновяване на дете.

Красимир Калпаков, психолог в областта на детската и юношеската психология:

Това е жива
“авантюра”

Народът го е казал: "Всяко нещо с времето си". Аз не отхвърлям възможността такова нещо да се случи, особено за човек, който е имал здравословни или социални проблеми, или просто нещата са се стекли неблагоприятно в живота му. От чисто биологична и психологична гледна точка тази жена цял живот е бленувала радостта да стане майка. Съществува обаче голямо НО. Родителят не е само физически родител. Ролята на майката и на бащата е много важна за възпитанието на децата, особено в първите седем години, когато се оформят най-фините психични функции и дейности за човека. Тогава се формира сетивността, емоционалният свят, отношенията с другите - все важни за личността неща. Когато човек е на една такава пределна възраст - 62, на каквато е майката от Русе, той вече е много уморен и износен и има много преживян и опосредствен опит. В много голяма част оня емоционален и младежки заряд, така присъщ за възрастта между 18 и 40 години, репродуктивната възраст, когато жената е готова да се раздава, на 62 е вече с много намален потенциал. Както всяка монета има две страни, така и нещата в природата не са еднозначни. Българският народ казва още: "От стара коза яре." От гледна точна на оцеляването д-р Красимира Димитрова може да научи своите деца на много повече неща, отколкото някои по-млади родители. Тя може би ще им предаде повече мъдрост, натрупана на базата на личния опит, но в някаква степен ще ги ощети откъм емоционална енергия. Природната спонтанност и емоционалност след репродуктивната възраст са с далеч по-нисък еквивалент, а малчуганите ще имат нужда именно от тях. Те обаче ще спечелят до известна степен, тъй като ще бъдат научени от малки да възприемат познания от чуждия опит и да бъдат по-мъдри, защото майка им има по-голям опосредствен опит. Като психолог приемам факта майка на 62 само ако жената не е имала никаква друга възможност и е хванала последния влак. Тя обаче трябва да е наясно, че родителството не е само акта на създаването на живот. Съществува една тегоба, един кръст, който се носи много години след раждането. Затова тя трябва да си даде ясна сметка дали в чисто биологичен план може да даде на тези деца всичко, от което те имат нужда до съзряването им до 18 години. В този период те имат нужда от присъствието на доверен възрастен в живота си. Ако нещата се сложат на везните и това е единственият й шанс, о'кей, но в случая за мен това е жива авантюра. По някакъв начин тези деца ще бъдат ограбени, независимо че за майка им тяхното раждане е върхът на удоволствието от живота.






вторник, 11 май 2010 г.

Варнескят митрополит Кирил си направи футболен отбор


Силвия Николова, В-к "МОНИТОР", 11 май 2010 г.
Варненският и Великопреславски митрополит Кирил си направи футболен отбор от свещеници, съобщиха от митрополията. В събота дори тимът ще рита за квалификациите за купата "Каменица"."Млад отбор сме, нямаме голям актив зад гърба си, но досега изгубен мач нямаме", похвали се свещеник Живко Георгиев. Капитан на отбора пък е отец Стоян Махлелиев. Зад гърба си попският тим има актив от завидните 2:0 в мача с отбора на военоморския флот.На 27 май свещеническата команда ще рита в Шумен в приятелски срещи срещу отборите на футболистите ветерани и отново срещу военноморския флот. През месец юни пък мъжете в расо ще играят за пръв път футбол на пясък в курорта Албена. Във всеки турнир, в който участват, свещениците се нареждат в призовата тройка.Засега тимът се финансира изцяло с частни средства - на владиката,на негови приятели и на приятели на духовниците.Екипите на футболистите са като на "Атлетико" (Мадрид) - с кръст и котва на гърдите. "Това е символът на Варненската и Великопреславска митрополия", обясни дядо Кирил, който не крие увлечението си по футбола, но засега още не е ритал с командата. Затова пък той е известен като играч в отбора по боулинг на митрополията, който миналата година спечели пето място от общо 54 тима на водещи в региона фирми.
.