понеделник, 30 август 2010 г.

Синодът започва кампания за вероучение

10 000 разтварят релгията в клас
Силвия Николова,
В-к "МОНИТОР", 31 август 2010


Светият синод започва кампания за въвеждане на вероучение в училищата. Архиереите ни настояват предметът да бъде застъпен по-сериозно, като се изучава предимно под формата на задължително избираем предмет (ЗИП), съобщиха от Синодалната палата.Първата по-голяма акция, която владиците ни са замислили, е литийно шествие в центъра на София на 24 септември в навечерието на Успението на свети апостол и евангелист Йоан Богослов. Предвижда се в него да пристигнат по четири автобуса миряни и свещеници от всички епархии. Митрополитите ще оглавят шествието с хоругви и икони по улиците на града и ще пеят църковни химни пред сградите на Народното събрание, Министерския съвет и Министерството на образованието. Инициативата ще бъде под наслов „Образование за духа и доброто бъдеще на нашите деца".Висшият клир настоява образованието по религия

ДА ЗАПОЧНЕ
ОТ 5-ГОДИШНА ВЪЗРАСТ,

от която ще започва вече задължителната за страната ни предучилищната подготовка, и да обхване началното, а след това и гимназиалното образование. „Литията не е протест на духовниците, а шествие - призив за доброто възпитание и развитието на нашата младеж. Тя е замислена като апел към управляващите и начин да се предизвика общественият интерес към темата”, обясни говорителят на Светия синод Русенският митрополит Неофит.Синодалите ни предлагат религията да се въведе като редовен предмет в училищата, да бъде тясно конфесионален и да се нарича “Религия-Православие”.„Според официалната статистика 80% от българския народ е православен, обясни митрополит Неофит и разясни, че се предвижда в програмата на този предмет да се дава поглед и върху исляма и юдаизма. Клирът пък се ангажирал да подпомага учителите методически, а също така и да оказва консултантска помощ при написването на учебниците. Идеята му е експертите по религия в инспекторатите по образование

ДА СЕ ПОГРИЖАТ ЗА НАМИРАНЕТО НА ПРЕПОДАВАТЕЛИ,

които да преподават този предмет. „Когато Църквата пожела да бъде въведен този предмет, не е имала предвид партийните настроения, а доброто на нашите деца, на българските ученици. Мисля, че всяка партия ще подкрепи такава стъпка, която е насочена изцяло към стабилизирането на морала на младите хора, и ценни познания в областта на вярата и религията", изтъкна говорителят на Синода дядо Неофит.


Най-голям е интересът в София

Около 10 000 са посещавали предмета пред миналата учебна година като СИП. Най-голям е интересът в София, където тези часове са посещавали 1800 деца, близо толкова са изучавали религия и в Русе и Пловдив.От четири години има възможност предметът да се изучава и като задължително избираем, но към тази форма няма особен интерес, коментира Ваня Станчева, старши експерт в РИО София-град. Нормативно религия може да се изучава от 1-ви до 12-и клас. Интересът е най-силен при първокласниците, но в 80% остават да го изучават деца най-много до 4-ти клас, обясни старшата експертка. ­ Само в две столични училища той се преподава като ЗИП, добави тя. По наблюденията є много по-засилен е интересът към този предмет като извънкласна форма в общинските детски комплекси и центровете за работа с деца. Ваня Станчева обаче не можа да посочи точна цифра колко деца се занимават там с религия, тъй като никой не води такава статистика. Тя обаче посочи, че в Бургаско и Варненско децата изучават този предмет предимно като извънкласна форма.

За словото и българското школо

Силвия Николова, В. "МОНИТОР"
31 август 2010 г.

"Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божията уста." (Матей 4:)С това свое послание започва общественото си служене Исус Христос, когато сатаната му предлага целия блясък и човешка слава, познати на тогавашния свят. И ги отказва, избира да служи на ближния, за неговото спасение.Подобни изкушения, макар и не така колоритни персонажно, ни притискат всеки ден с въпроса, дали да ги приемем, или отхвърлим. Подобни изкушения все по-често ни служат за лицеприятно оправдание, когато отстъпваме от съвестта си, но не за хляба насъщен, а за задоволяване на собственото его. Като се има предвид, че действията ни се репродуцират от децата в семейството и дори от чуждите, чийто модел на подражание често пъти сме, вината ни се превръща в смъртен грях.Затова кампанията на Българската православна църква за по-сериозно застъпване на предмета религия буди твърде много въпроси. От една страна, предложението на клира идва съвсем навреме. И вероятно ще бъде възприето с възторг от мнозина. Вероятно с изключение на тийнейджърите – възрастовата група, която у нас има най-голяма нужда от нова ценностна система. Фактите го показват недвусмислено, младежите и девойките не желаят да изучават религия. Тя им е чужда и напълно неприложима за действителността, в която живеят.Българската младеж няма нужда от религия, тя има нужда от съвсем други неща, за които са необходими пари. Защото така живеят тийнейджърите по света. Ако не вярвате, направете собствено проучване. Достатъчно е да прегледате няколко тв канала вечер.Затова, колкото и да изглежда добра идеята на клира ни да изкара народа на литийно шествие в подкрепата на една христолюбива кауза, тя е обречена на съмнителен успех.Пределно ясно е, че вярата не се преподава. Вярата се изживява – в обществото, но и в семейството – въпрос, който мнозина подминават тихомълком от безсилие.Какво ще даде изучаването на религия на един подрастващ? Разбира се, ще разшири културата му, вероятно ще запамети няколко догматични истини, ще чуе за друг морал и ценностна система, в повечето случаи напълно противоположни на чутото и видяното в семейството. Представяте ли си, например 11-годишен хлапак, изучаващ религия, как се терзае между Божието и татювото ­ Евангелието го учи как да обърне и другата си буза за плесница, но когато пияният му баща налага родната му майка, пъзелът с Божието и човешкото се разминава. В 85% от случаите извършителите на насилие са били постоянен обект на насилие или са гледали как то се извършва в дома им. Данните са напълно реални и се припокриват в няколко проучвания на тази тема.По съвсем друг начин стои въпросът с децата на вярващи семейства, независимо дали те са християни, мюсюлмани, или изповядват което и да е друго вероизповедание. В тях разминаване между догма, нравствени ценности и действителност няма, защото въпросните догми и ценности се прилагат и живеят у дома, с най-близките.Затова много по-естествено е БПЦ да насочи усилията си към подсилване на финансовия и педагогическия ресурс в прицърковните неделни училища. Свещениците и вярващите да влязат и заработят с хората в затворите, в системите за пробация, в центровете за девойки и младежи, жертви на насилие и трафик, в защитените жилища. Защото да се работи на неразорана нива, каквато е всяка човешка душа, е не само лесно, но и опасно. Но да се работи с душите на отписаните от нас човеци, е най-голямото достойнство.
.

понеделник, 23 август 2010 г.

Скандал

Доктор лъже баба, че я е оперирал
Плевенска болница цака здравната каса с мнимо лечение

Силвия Николова,
В-к "МОНИТОР" 24 август 2010 г.
Симки: Венцеслав Юскеселиев


Хирург от Плевен буквално се гаври с възрастна пациентка и лъже, че я е оперирал, показва проверка на изпълнителната агенция „Медицински одит”.64-годишната Ценка Георгиева от село Горна Митрополия чака цели два месеца подобрение в инвалидна количка, след като я изписват от многопрофилната болница за активно лечение „Авис Медика” в Плевен. В продължение на 60 дни докторите упорито крият епикризата є. Когато след многократко настояване близките на Ценка успяват да вземат документа от престоя й в лечебното заведение, откриват с изненада, че майка им е оперирана. На болния крак на жената, нито другаде по тялото й

няма и помен от каквато и да е хирургична рана,

макар че в епикризата категорично пише, че тя е оперирана.Въпросният лекар д-р Роберт Халваджиян е вписал в документацията на Ценка Георгиева, че тя е лекувана по клиничка пътека №204 „Периферни и черепномозъчни нерви (екстракраниална част) – оперативно лечение” и дори я е отчел като извършена в районната здравноосигурителна каса в Плевен.За това е заплатено направление, констатира по-късно директорът на касата Мартин Митев. За въпросната пътека касата плаща по 982 лева, като обичайният престой на пациент в болница, ако е лекуван по нея, е около пет дни.Ценка Георгиева страда от куп заболявания на краката, високо кръвно, болни бъбреци и стеснен уретър. Към заболяванията є се прибавят и усложнения от прекаран хепатит. Личният доктор на Ценка є дава направление за болница „Авис Медика” в Плевен. Жената е приета в лечебницата на 16 ноември 2009 г. В продължение на пет дни є правят изследвания със скенер и я оставят на легло.Отнасяха се с мене нормално, не са ми искали пари, тъй като работят със здравната каса, разказа пред „Монитор” възрастната жена. Докато обаче бях на легло, миподнасяха да подписвам куп документи,не знаех под какво слагам подписа си, не ми разясняваха, разказва жената. Тя не знае дали сред тези документи не е подписала и бланка за информирано съгласие, каквато се изисква от всеки пациент, преди да легне на операционната маса.Истината, че е „оперирана”, на хартия лъсва след два месеца, когато се налага жената да постъпи за рехабилитация в болницата в Гулянци.Криха епикризата три седмици, казваха, че имало „техническа” грешка. Накрая изплюха камъчето, оказа се, че според документа майка ни е оперирана, разказва синът на болната Димитър Панов. Заедно със съпругата си Ирена двамата започват митарства по институциите. До зимата Пенка вече е на легло, придвижването й става само с инвалидна количка. Снахата напуска работа, за да гледа болната си свекърва, а синът е безработен. Семейството живее с пенсията на болната, която е 200 лева. Разходите за лекарства месечно не падат под 80 лева.Искаме справедливост, да стане ясно какво се е случило с майка ни, за да не се повтарят такива „технически грешки” и с други хора. Безобразие е да ни размотават,

да ни лъжат и да се гаврят с нас

само защото сме неуки селяни, възмущава се синът Димитър. Снахата Ирена е далече по-безкомпромисна от него.„Искаме справедливост”, категорична е тя. От името на свекърва си и от свое име тя е подала жалба в районната здравноосигурителна каса. Инспекцията „Медицински одит” също проверява случая с фиктивната операция на Пенка Георгиева.„Допусната е техническа грешка. Това съм написал и в отговора по запитването на районната здравноосигурителна каса – Плевен, по случая, обясни д-р Роберт Халваджиян пред „Монитор”. В същия период имахме още една пациентка със същото име, затова стана и „техническата грешка”, добави хирургът. Той обясни, че заради въпросната „техническа грешка” епикризата не била дадена на пациентката веднага в деня на изписването є, каквато е задължителната практика. Вече нямало никакъв проблем, тъй като грешката била отстранена впоследствие. По думите на доктора снахата на Ценка – Ирена Пенчева, била „безкрайно нагла”. „Изнудват ме за пари, дори пред свидетели. Жалбоподателката е една абсолютно нагла жена, заяви в свое оправдание хирургът по адрес на снахата на потърпевшата – Ирена Пенчева. ­ Тя изнудва и мен, и директора на болницата. Иска да є платим 2000 лева.

Всичко това е много добре п
одготвено,

добави лекарят и изтъкна, че било помогнато на пациентката, като є били направени допълнителни изследвания. ­ Категорично заявих на тази жена: Аз съм достатъчно известен хирург, за да се поддам на вашите инсинуации и глупости”, добави д-р Халваджиян и подчерта, че в болница „Авис Медика” се оперират много болни и било напълно възможно да бъде допусната „техническа грешка”.Лекарят обаче не можа да каже дали лечебното заведение е отчело несъстоялата се операция по клинична пътека № 204 „Периферни и черепномозъчни нерви (екстракраниална част) – оперативно лечение” в районната здравноосигурителна каса и дали си е взело парите по нея или не.„Не ми е известно, не се занимавам с тези неща”, лаконичен беше той.

Доц. Венци Росманов: Д-р Халваджиян е много добър хирург
Д-р Роберт Халваджиян е много добър хирург. Бил е мой студент и знам, че има голям потенциал като специалист, но нямам обяснение защо се е стигнало до вписването в епикризата на операция, която не е извършена. Това заяви доц. Венци Росманов, преподавател в Медицинския университет в Плевен и клиничен консултант по ортопедия и травматология в Районната здравноосигурителна каса. ­ От становището на самия д-р Халваджиян до РЗОК става ясно, че по време на лечението на болната, е провеждана терапия с водно-солеви разтвори, стероидни и противовъзпалителни средства, но подчертавам, оперативна интервенция не е извършвана, категоричен бе университетският преподавател.„Не се съмнявам в професионализма на колегите. Повечето от лекарите в болница „Авис Медика” също са мои студенти и специализанти. Мое категорично мнение обаче е, че в наш общ и на цялото общество интерес е да спазваме законите, коментира доц. Росманов.

Касата в Плевен се чуди по кой параграф да накаже виновните
Районната здравноосигурителна каса в Плевен не знае по кой параграф да накаже виновните от болница „Авис Медика” за отчетената фиктивна операция на Ценка Георгиева, установи репортерска проверка на „Монитор”.„Дейността е извършена през 2009 г., а проверката – през 2010 г. През миналата година все още действаха условията на Националния рамков договор (НРД) от 2006-а, а сега действат тези от НРД за 2010-а, опита се да внесе яснота в казуса зам.-директорът на РЗОК Десислава Пантелеева.За стара дейност нито болницата, нито хирургът д-р Роберт Халваджиян могат да бъдат санкционирани. Санкцията по условията на стария НРД е прекратяване на договора по съответната клинична пътека с лечебното заведение за периода, за който той е сключен. Нарушението обаче е установено и се проверява сега. Затова нямаме никакъв шанс да направим каквото и да било, не скри безпомощността си в ситуацията Пантелеева.За да бъдат чисти пред закона обаче, инспекторите от касата в Плевен са изпратили запитване до централата в София. По думите на зам.-директорката оттам все още нямало отговор.Към проблема стара и нова отчетност се добавя още един проблем пред РЗОК. До миналата година, когато в епикризата е вписана несъществуващата операция, касата е налагала санкции по смисъла на Административно-процесуалния кодекс, а от тази, когато е внесена и жалбата – по Закона за административните нарушения и наказания.Юридически ни е много трудно да санкционираме когото и да било по случая, подчерта Пантелеева и уточни, че ако подобно нещо се случи сега, то санкцията ще бъде прекратяване на договора с въпросното лечебно заведение и лекар.Потърпевшата Ценка Георгиева обаче има всички основания да заведе граждански иск срещу хирурга д-р Роберт Халваджиян и срещу болницата, уточни зам.-шефката на РЗОК.

НЯМА ДА ИМА КОМПРОМИСИ ЗА ПРОВИНИЛИТЕ СЕ,
ОТСЕ

Дават случая на прокурор
Случаят с фиктивно направената операция ще бъде даден и на прокуратурата, независимо че Изпълнителната агенция „Медицински одит” проверява всичко по него в детайли. Това съобщи главният секретар на агенцията Петя Стойчева. Лично тя е изискала със заверено писмо от Районната здравноосигурителна каса в Плевен да изпрати на агенцията цялата документация по случая, както и резултатите от своето проучване за фиктивната операция. Очаква се документите да пристигнат в София утре. От агенцията са изискали документацията да бъде в оригинал. Ако се предоставят копия на някои от документите, те трябва да бъдат заверени нотариално или с подписа и печата на директора на РЗОК.
КОМПРОМИСИ НЯМА ДА ИМА ЗА
НИКОЙ ОТ ПРОВИНЕНИТЕ

Всеки ще отговаря с цялата строгост пред законите в страната. От документацията ще стане ясно кой какво е вършил и какво не е свършил, както и за какво са взети пари от здравната каса”, категорична бе Петя Стойчева. Тя подчерта, че в дългогодишната си практика като юрист за пръв път се натъквала на случай, в който документално, в епикризата на пациент, се вписва операция, която въобще не е извършена.Тя окачестви като недопустимо оправданието на хирурга д-р Роберт Халваджиян, че става дума не за предумисъл, а за неволно допусната техническа грешка, тъй като по думите му по едно и също време в болницата са били лекувани две болни с името Ценка.Несериозно звучи
ДА СЕ ОПРАВДАВА ТАКОВА НЕЩО С „ТЕХНИЧЕСКА ГРЕШКА”

В епикризата се попълва не само собственото име, но още презимето и фамилията, както и единният граждански номер на болния. Затова е невъзможно да става дума за неволен пропуск, заяви тя.Една такава „техническа грешка”, която не може да се установи с просто око, може да повлияе сериозно на съдбата на човек, дори да се окаже фатална предвид определено заболяване впоследствие, изтъкна главният секретар на Изпълнителната агенция „Медицински одит” Петя Стойчева.
ооо ооо ооо
Коментар:
Боледувай виртуално
В реалността на българското здравеопазване, се оказва, че е най-добре да боледуваме виртуално. Защото у нас съществуват лекари, които живеят в две реалности - едната, когато става дума за реално свършена работа и съвсем друго, когато трябва да се получат пари срещу отчетът за свършеното по клинични пътеки от здравната каса.Случаят с Ценка Гергиева от Горна Митрополия го потвърждава недвусмислено – влизаш в болница полуздрав излизаш опериран на уж от заболяване, от което въобще не страдаш. Баба Ценка обаче има късмет – в епикризата й е описана операция, от която няма и помен от белег. Само благодарение на случайността и настояването на близките й, истината лъсна на бял свят. Какво обаче би се случило с човек, който е лекуван само на хартия, но не оперативно, а с лекарства?! В най-добрият случай влошаване на състоянието.Проблемът обаче не опира само до конкретния потърпевш. Проблемът е, че здравната каса в случая е с вързани ръце, тъй като за две различни години (на извършване на деянието и подаването на жалбата) условията за размера на санкциите, които би могла да наложи, се разминават с условията на съответните национални рамкови договори. От друга страна пълномощията на Изпълнителната агенция „Медицински одит” все още са твърде ограничени. Одиторите могат да констатират нарушения и да дават предписания, но реални мерки срещу извършителите трудно могат да наложат.Лекарските грешки, дори когато някои се оправдават, че те всъщност били „техническа грешка”, могат да струват дори човешки живот. Затова е съвсем логично да се дадат повече правомощия на медицинските одитори. Както е логично най-сетне и Българският лекарски съюз да излезе с конкретни мерки срещу подобни деяния, които петнят цялото съсловие. Впрочем, какво стана с прословутия регистър за лекарските грешки, който съсловната организация отдавна обещава, че ще състави?


вторник, 10 август 2010 г.

Уволняват отец Иван от Разбоишкия манастир



Поп гони с пистолет вярващи от храма
Местните безни, че не ги пуска на курбан
Силвия Николова, В." МОНИТОР", 20 август 2010 г. фото: Алексей Димитров


Отец Иван Христов от Разбоишкия манастир ще бъде уволнен съвсем скоро заради скандалното му поведение. Хората се оплакват, че божият служител ги посреща по потник и ги пъди от обителта с пистолет, съобщи викарийният епископ на Софийска митрополия епископ Йоан. Владиката вече пише мотивите за освобождаването на несговорчивия поп.
Духовникът не е монах, а мирски свещеник, стопанисва манастира от две години, но откакто е там, оплакванията по негов адрес не спират нито в митрополията, нито в кметството на община Годеч. Само за две седмици епископ Йоан е получил повече от 40 мейла с оплаквания и разкази за скандалното поведение на духовника. Инициативен комитет от Годечка църковна околия пък е събрал подписка с искането за уволнението на свещеника, в която фигурират над 320 имена на вярващи. През ден в Софийската митрополия пристигат и жалби по пощата срещу отец Иван Христов.
„Юри, вътре, Юри, че сега ще вдигна сопата. Чу ли какво ти казах? Докога ще се разправям с тебе?”, нарежда гневен мъжки глас зад вратата. На всяка негова дума отговаря ожесточен лай от няколко кучешки гърла. Когато лаят затихва, зад паянтовата врата се подава брадат мъж с монашеска шапкаокалян панталон и сменил няколко нюанса на зеленото суичър. Мъжът е гневен, невчесаната му брада стърчи страховито. Още по-страшни са думите му: „Няма курбани, Господ бе последната жертва. Това е място за молитва, не за плаж и разни щуротии. Който иска да върти чевермета, да върви другаде. Написал съм го на вратата, да не стават грешки”, сочи той два листа, изписани на пишеща машина и обвити в найлон.
От тях става ясно, че в манастира са забранени гуляите, плажът, пиенето, пушенето, неприличното облекло и непристойните думи. Като разбира, че няма пред себе си гуляйджии, а журналисти,брадатият започва да размотава неохотно веригата, намотана на импровизираната порта. Това е добилият скандална популярност не само с негостоприемството си, но и с несговорчивия си характер отец Иван Христов. От 2008 г., когато умира и последната монахиня в обителта Зиновиятой е единственият стопанин на Разбоишкия манастир. Поклонниците тук са рядкост. Ако се появят, то са предимно хора, попаднали за пръв път по тези места и в повечето случаи за последен. Защото отецът пазител ги посреща „на нож”, а често пъти и с пистолет. Попът скандалджия дори изтъква, че е въоръжен. Ако някой му намекне за разрешително, в най-добрия случай казва, че патлакът бил газов, в лошия – направо пресича следващите въпроси с пушкане напосоки. Обителта е на хвърлей от сръбската граница, долу на ливадата са манастирските постройки. На 50 м в скалите над левия бряг на река Нишава високо в скалите е черквата. Поляната пред стопанските постройки, в действителност три съборетини, отец Иван е оградил с няколко прогнили пръта, вързани един за друг къде с канап, къде с остатъци от силиконово въже. Илюзорната му ограда служи

колкото да очертае манастирските владения


Истинските им пазачи на практика освен свещеника и неговият пистолет са кучето Юри и петте му четириноги сестри. На километри околовръст друго човешко същество не се мярка. В това число не влиза машинистът на товарната композиция на близките мини, която минава оттук веднъж-дваж седмично. Не се броят още кравата, бикът и бичето Светльо, което отец Иван нарекъл с това име, защото се родило на празника Свети Три Светители. Попът е от онзи тип хора, които по-лесно общуват с животните, отколкото с представителите на човешкия род.
„Казано е в апостолските правила – благопристойно поведение. Идват ми тук всякакви, жени на по 60, опънали се голи по бански. Питате ли каква картинка е да гледаш жена по бански на 60, пита риторично свещеникът вместо оправдание, дори да не го питат, но не уточнява поради какви причини му се налага да гледа кой какво прави по поляните. - Вчера връщах кравата, паднах в реката, окалях расото, сега го суша, затова не съм уставен”, бърза да оправдае светското си облекло поп Иван. – Вместо да дойде някой да ми помага да гледам стоката (животните), идват ми тук някакви, спонсори искат да са, ама аз знам, че искат да сложат

ръка на манастира, хотели и ресторанти да вдигат

нарежда свещеникът. По думите на викарийния епископ Йоан обаче никой не е пожелал да вдига каквито и да било постройки около обителта.
„Твърденията на отец Иван са безпочвени. Никой не иска имотите на манастира, а и той е толкова несговорчив, че и хора, които да помагат, там се вясват рядко", обяснява кметът на община Годеч Владимир Александров. За последен път той е бил там преди година. Отношенията му с духовника са обтегнати. Преди близо две години градоначалникът издействал от Дирекцията по вероизповеданията 30 000 лв. субсидия за манастира. Попът обаче веднага пуснал слух, че Александров иска да прибере парите.
„И дума не може да става за присвояване - отсича кметът. – Като видях, че отец Иван цели скандал, приведох парите на Софийската митрополия, тя да му ги дава за ремонти”, обяснява той.
Викарийният епископ Йоан също потвърждава правотата на думите му.
„Знам ги аз какви ще ги наговорят срещу мене кметът и Йоан. Поклонически туризъм искат да правят в манастира, сиреч бизнес, ама няма да го бъде - люти се духовникът. – Лесно няма да им се дам, и обителта няма да им дам лесно. Светиня е това, а не място за търговци”, разгневява се съвсем не на шега страховитият поп и захлопва паянтовата порта. После подсвирва на кучетата и поема към обора да нагледа бика, кравата и Светльо.

Обителта е опожарявана три пъти

През 1863 г. в продължение на шест месеца четата на Матей Преображенски–Миткалото е действала в района на Разбоишкия манастир. На 16 август 1863 г. пред портите се води най-ожесточената битка с турската потеря. Четата успява да отблъсне преследвачите си, но Йовчо пада покосен от куршум. За него мълвата разказва, че е племенник на Филип Тотю. Йовчо всъщност е брат Йосиф – монах от обителта, който през деня служел в скалната черква. Всеки път обаче, щом научел за извършена неправда някъде в околните села, нощем заменял расото с потури и втъкнат в пояса пищов и отивал да раздава правосъдие. Три пъти манастирът е опожаряван заради него. Накрая Йовчо заявява на братята, че напуска, за да не идат мърцината заради него. Животът си приключва в четата на Матей Преображенски-Миткалото. Монахът бунтар пада в последната битка пред портите на манастира на 16 август 1863 г.


Богородица посочила мястото

Легендата разказва, че Богородица е посочила място за скалния манастир. По време на управлението на цар Иван Асен II монаси започнали да градят постройки на ливадата на десния бряг, въпреки че от векове отшелниците се молели в скалите. Денем те строели, а нощем построеното се рушало, а материалите пренасяли в една от големите пещери в скалата. За три дни калугерите не успели да построят нищо. На третата нощ на игумена се присънила Богородица. Божията Майка му казала: "Където сте се молели от векове, там ще продължите." Така в същата пещера изградили параклис, който през годините бил разширен с притвор отпред.

Коментар:
Вързаният поп и трите села
Преди промените в устата на агитпропчиците, особено на онези, които се пънеха да организират младежта в разни кръжоци по атеизъм, все се търкаляше онази народна мъдрост „Вържи попа, да ти е мирно селото”. Толкова безогледно я повтаряха те наред с останалите си хлевоустия срещу християнството и служителите на култа на всички вероизповедания у нас без разлика, че дори тези от нас, които нямаха кой знае какви познания за религията, започваха някак си да симпатизират на божиите служители заради нападките, на които бяха подлагани катадневно от комунистическите глашатаи. След промените скриваното от службите така усърдно започна да става явно. Което върна много хора към изконните вярвания на прадедите им отпреди времето на комунистическия преврат. Храмовете започнаха да се пълнят, интелигенцията открито и без страх заяви своите християнски убеждения, децата започнаха да изучават религия дори в светските училища. Все неща, за които обществото ни като цяло би трябвало да се радва. Но се появиха и изключения, които някак си ни карат да се срамуваме от обстоятелството, че в някои случаи наистина се налага попът да бъде озаптен, за да миряса не едно, а цели три села. Хубавото е, че Софийската митрополия като цяло проявява воля да очисти църквата ни от расоносци, които я маскарят. Лошото обаче е, че архиереите ни не се стараят по-целенасочено да налагат имиджа на църквата ни не само като носител и съхранител на православието ни и като кредо за нравственост. Резултатът е липса на младежи да й посветят живота си като църковнослужители. От което страдаме всички ние, защото мястото на непризваните заемат хора, на които приляга повече въже за връзване, нежели да служат в олтара на Бога.

Българският църковен проблем в САЩ

Нещо, върху което си струва да се замислим.


Георги Иванов (Чикаго):
В САЩ и Канада върви безвъзвратна асимилация на българските църкви

10 август 2010 | 10:33 | Агенция „Фокус”
Начало / Мнение
Георги Иванов е завършил Висшия химико-технологичен институт в София. От дълги години е в Чикаго. Работи като старши инженер в R&D отдела на престижна частна компания. Хоноруван професор е в Illinois Institute of Technology в Чикаго. Научните му интереси и многобройни публикации и патенти са в областта на полимерните материали и технологии. Проявява интерес и към историята на българските църкви в САЩ. Подготвил е за печат документална хроника по този въпрос. Разговорът е свързан с държавната политика към българите в чужбина и българските църкви в САЩ.

Въпрос: Каква трябва да е политиката на българската държава спрямо емиграцията?
Георги Иванов: Преди всичко държавата трябва да коригира разбирането си по отношение термина „емиграция”. Времето, когато емиграцията се делеше на икономическа и политическа, (не включвам категорията на авантюристите, както и тези, които са напускали страната, за да избегнат преследване на закона) отмина. Сега в голяма степен емигрантите са напуснали България законно и законно са в страната, в която са. Причините защо са там нямат значение, те са лични. Хората нямат проблеми да се завръщат в България, когато пожелаят. Това „до Чикаго и назад” и „назад до Чикаго” го нямат за нищо. Няма вече „вражеска емиграция”, както е наричана емиграцията ни в архивите на тайните служби от времето преди 1989 година. Не виждам защо политиката на българската държава спрямо емиграцията трябва да бъде по-различна от тази към живеещите в България. Трябва да бъде еднакво добра.
Струва ми се, че емигрантите се нуждаят най-вече от добро консулско обслужване - подмяна на документи за самоличност, заверка и легализиране на документи, пълномощни и други. Получаването на тези услуги трябва да бъде бързо и изчистено от бюрократизъм. Имаше една добра практика в Чикаго – веднъж месечно през неработните дни консулският офис се изнасяше в някоя от черквите. Не знам защо беше прекъсната.
Въпрос: Колко е активно посолството ни в САЩ за съхраняване на българския дух и подпомагане на емиграцията?
Георги Иванов: От мемоарната литература и архивни документи става ясно, че държавната политика от преди 1989 г. за съхраняване на българския дух у емигрантите е била доста активна, независимо че емигрантите нито за миг не са забравяли своята национална идентичност. Няма съмнение, че тази активност е била продиктувана най-вече от политически и идеологически съображения. Тази политика тогава среща твърд отпор от страна на емиграцията и техните многобройни политически структури на принципа - не щем ви нито меда, нито жилото.
Сега времената са други. Отпор няма, но няма забележима активност от страна на посолството. Предполагам, че посолството е търсено най-вече от създаваните български училища или други културно-просветни формирования за лицензиране, методическа помощ и пособия. По отношение на най-първите огнища за поддържане и съхранение на българския дух – църквите, политиката на посолството е пагубна. Там от времето на първия мандат на г-жа Поптодорова още не са разбрали какви български църкви и какви български свещеници има в САЩ и Канада, както и какви са тенденциите тези църкви да запазят или не българската си принадлежност. Няма да е пресилено да се каже, че отношението на посолството по въпроса за българските църкви в САЩ и Канада не обслужва българските национални интереси.
Въпрос: Защо е толкова важно българите в чужбина да имат църква? Много българи не са религиозни.
Георги Иванов: Не съм виждал оригинала, но съм чел, цитирам по памет, че „няма Църква като българската, която да е дала толкова много на своя народ, и няма народ като българския, който да е толкова неблагодарен на Църквата си, както е българският.”
Организирането на българите в църковни общини и строежа на български църкви в САЩ датира от 1907 година. Защо са го правили? Да съхранят българската си национална идентичност – вяра, език, традиции, култура. Да чуват Светата литургия на майчиния си български език: така е записано във всички архивни документи, до които съм имал достъп. Нямам други аргументи, които да противопоставя на онези българи, религиозни или не, които отхвърлят духовната връзка с майката БПЦ и игнорират важността на националния и етнически характер на Църквата в емиграция. Не малка част от днешната емиграция започнаха културно-просветителската си и обществена дейност в църквите.
Въпрос: А днес?
Георги Иванов: Църквата продължава историческата си роля – да разпространява православната вяра, да обгрижва духовно-религиозните потребности, да възпитава в християнските добродетели. И всичко това на майчиния български език. За съжаление в не малка част от нашите български църкви в САЩ вече се разпореждат духовници и архиереи, които нямат нищо общо с България и Българската православна църква, нашия език, история и национални традиции. В контекста на това, бих допълнил, че не е необходимо да си религиозен, за да осъзнаеш опасностите, надвиснали над българщината в църквите ни в САЩ и Канада и да се противопоставиш на това. Ако се чувстваш българин.
Въпрос: Тогава сте съгласен с „има църква, има българщина; няма църква - няма българщина”?
Георги Иванов: Напълно споделям това. Православната църква в емиграция има в много голяма степен национален характер, за разлика от католическата или протестантската. Когато в разговор американци ме попитат “каква религия изповядвам” и отговоря: “източно-православна”, то следващият въпрос е: “имате ли българска църква тук?”, т.е. имането на наша църква се идентифицира със страната България. Затова има руска, сръбска, македонска, гръцка и т.н. православни църкви по света и в Чикаго. И хората казват точно така – отивам в македонската църква, например, а когато са тръгнали към католическа църква, се казва само местонахождението й, без да уточнява националната й принадлежност. Нека да бъде ясно – българска не е църквата над входната врата, на която е написано – “българска”. Това не е достатъчно. Българска е църквата, която поддържа духовна връзка с майката църква в Родината и свещеникът по време на Светата литургия споменава името на българския патриарх и Свети синод. Така е по Каноните на православната църква. Всичко останало е заблуда и манипулация, на която мнозина се поддават.
Въпрос: Защо от 1963 г. има разкол в българските църкви в САЩ и Канада?
Георги Иванов: Това е дълга история. Както споменах, българските църкви в САЩ са създавани и строени от 1907 година насетне от българи и македонци с българско национално самосъзнание. Причината за разкола е личностна с политически оттенък, придаден по-късно за пред хората. През март 1963 г. по искане на митрополита на българската епархия в Америка, епископ Андрей, в САЩ, от Светия Синод е изпратен епископ Пимен. Целта е възстановяване на връзките, прекъснати преди години под натиска на Георги Димитров. По време на разговорите от страна на няколко свещеника е поставено искането един от тях, архимандрит Кирил Йончев, да бъде въздигнат в епископски сан и той да поеме управлението на епархията в САЩ. Пимен отказва с мотива, че той няма тези пълномощия. Това дава повод на тази група свещеници да издигнат политически лозунги, че и епископ Андрей, и епископ Пимен са агенти на Държавна сигурност. Само след две седмици свикват църковна конференция и обявяват откъсването си от Свети Синод и формирането на „независима” църква начело на която е поставен архимандрит Кирил Йончев, единственият монах между тях. Година по-късно една небългарска черковна организация го въздига в чин епископ. През 1976 г. епископ Кирил самоволно и еднолично подписва договор за присъединяване към друга небългарска юрисдикция - Православната църква в Америка, ОСА. Тъжното в тази история е, че разколниците, всичките те българи с неподлежащо на съмнение родолюбие и патриотизъм, тогава манифестират като тяхна основна цел спасяването на църквите от безбожния комунистически режим. Така е записано в Епархийският им устав. Като свършел комунизмът в България, щели са да се върнат. Каква ирония.
Въпрос: Комунизмът свърши… Те върнаха ли се?
Георги Иванов: Сега 47 години по-късно и 21 години от края на комунистическия режим в България в отцепилите се през 1963 г. църкви от около 20 свещеника само двама или трима са българи, без да е ясно докога. Те са на доизживяване. Господ здраве да им дава. В Епархийския духовен съвет няма български свещеник, митрополитът не е българин. Черкуващите се са с неясен етнически произход. По тази причина в тези църкви вече не се чува словото Божие на български език, там не се споменава Цар Борис Kръстител, патриарх Евтимий, светите братя Кирил и Методий, отец Паисий, дякона Левски. Не се празнуват 3 март, нито 24 май, не се споменават по време на Светата литургията български Патриарси, българския народ или българското войнство, както е по изискването на канона и българските традиции. В тези църкви е прекъсната духовната връзка с майката БПЦ и е потъпкана волята на техните учредители и ктитори – да се съхрани българският национален дух. Българското в строените от българи църкви е погребано и оставено в забвение. Това се случва пред бездушния поглед на българските емигранти, българската държава и безсилния да направи нещо Свети синод.
Въпрос: Значи излиза, че има сили, които вместо българска църква с български характер и традиции, се стремят да „подарят” нашата църква на друга, чужда православна институция, която не е сигурно, че ще защитава българските позиции?
Георги Иванов: За съжаление това е така. Силите имат име – Православната църква в Америка и неколцина българи в расо или без расо, поставили се в тяхна услуга, за една заплата или нещо друго. И ще им харижат църквите, без да се допитат по хилядите българи дали своя принос за съграждането и поддържането им. Това е резултат и от безразличието проявявано от нас – българските емигранти и българската държава. За защита на какви “български позиции” от чужда православна институция да говорим? Те отхвърлят всичко българско. Четете им устава. Ама, нали все е православие, ще рече някой. Стига интернационализъм – имаме си Българска православна църква с 1100 годишна история и 100 години български църкви в САЩ и Канада, която да се грижи за поддържане на нашата православна вяра. ОСА е църковна юрисдикция от 1970 година, като преди това се е наричала Руска гръко-католическа църква. Нейната автокефалност не се признава от повечето Църкви по света. Наричат я дъщерна църква на Московската патриаршия.
Въпрос: Как гледате на факта, че Елена Поптодорова става известна с това, че признава разколническата църква? Това не е ли разминаване и “липса на координация между институциите”, както Райна Манджукова, бившият ръководител на Държавната агенция за българите в чужбина, беше казала?
Георги Иванов: Много жалко за Нейно Превъзходителство г-жа Елена Поптодорова. Впрочем, тя демонстрира особено добро отношение към една трета група свещеници. Това са тези свещеници, които не признават нито патриарх Максим, нито предстоятеля на алтернативния Синод - епископ Инокентий, т.е. те не признават институцията Българска православна църква, отрекли са се от нея и се опитват да отрекат от нея и част от българската емиграция. Тях г-жа Поптодорова награди с български медали за особени заслуги. Как ви звучи? Нейната политика по време на първия ù мандат към българските църкви в САЩ може да се оцени като вредна.
Въпрос: Разкажете ни за новия устав на Българската епархия към т.н. Православна църква в Америка (ОСА)?
Георги Иванов: За да се говори за новия устав, трябва да се спомене нещо за стария. Старият е приет през 1964 година по времето, когато обявилата се в разкол българска епархия в САЩ, е съставена от 100% българи и македонци с българско самосъзнание – духовници и вярващи. Без да цитирам дословно, ще посоча някои от постановленията в него, които най-добре разкриват намеренията на ОСА сега. Така в Глава І, Член 1 казва: Епархията е неразделна част от духовната цялост на Българската православна църква; Глава І, Член 3: Епархията ще се ръководи от Екзархийския устав на Българската православна църква; Глава І, Член 4: изграждането, съществуването и запазването на църквите в голяма част се дължи на българи от Македония; Глава І, Член 4: да изповядват вярата си в Бога, да се молят Нему на своя майчин български език; Глава ІІ, Член 1, буква (в) църковното богослужение в епархията да бъде на български, да се старае да запази народното минало, традиции и култура на нашия народ; Глава ІІІ, Член 2: Кандидатите за епархийски архиерей (владика) трябва да бъдат българи или американци от български произход и да притежават качества съгласно Екзархийския устав на БПЦ; Глава ХІІ, Член 3: От този Епархийски устав „Глава Първа, членове 1, 2, 3, 4, 5 и член 2 от Третата глава остават непроменливи завинаги”. Това са постулатите, които определят характера и целите на епархията и църквите – да бъде съхранена българската национална идентичност.
В новия устав, който може да се види в интернет, всички положения които „остават непроменливи завинаги” са променени. Останало е само думата българска към наименованието на Епархията. И това няма да е за дълго. Никъде другаде в текста не се споменава думата българска, българско, български. Липсва духовна връзка с българската Църква, липсва заслугата на българи и македонци с българско самосъзнание, че са съградили тези църкви, липсва майчиният българският език, липсва изискването владиката да има нещо общо с България.
Въпрос: Какво следва от тези промени в устава? Има ли вече реална заплаха?
Георги Иванов: Следва заличаване на българския етнически характер и българския дух в тези църкви. Новият епископ на ОСА многократно прави изявления против етническия характер на църквите. Следва лишаване на нашите църкви от функциите им да продължават ролята си в съхраняването на българската национална идентичност, да бъдат място за духовно, културно-просветно и социално общуване на живеещите в района на църквите българи. Свидетели сме на суспендиране на конституцията, утвърдена от създателите на Българската епархия. Свидетели сме на преиначаване на тяхната воля – да остане завинаги духовната връзка с майката Българската православна църква. Това е завещание. По американските закони и морал да нарушиш завещание е тежко престъпление. ОСА прави точно това – променя завещанието на нашите предшественици.
Въпрос: Не е ли редно емигрантите заедно да намерите най-доброто решение на въпроса за църквите – в полза на всички сънародници?
Георги Иванов: Редно е, естествено. Не е морално единици да решават въпроси с широка обществена значимост. Особено пък въпроси, засягащи съхранението на българските църкви, национална идентичност и дух. Тук е мястото за активно участие на посолството и министър Божидар Димитров.
За мен най-доброто решение е българските църкви да бъдат български и по канона, и по закона.
Въпрос: Ще се обърнете ли към външния министър Николай Младенов? Още като евродепутат той беше от малкото, които се вълнуваха от българите зад граница.
Георги Иванов: Опасността българите да загубят част от църквите си тук в САЩ и Канада не е внушение. Това вече се е случило. Тази тенденция продължава. Асимилацията е в пълен ход. Всеки, определящ себе си като българин или българо-американец, всеки, който има чувство за национална гордост и не е лишен от патриотични чувства, независимо дали е извън България или в България, дали е обикновен гражданин, общественик или политик , религиозен или не, да действа по съвест. Не съм следил изявите на министър Младенов като евродепутат. Прочетох негово интервю, след като стана министър, но не си спомням на кое министерство. Беше попитан защо се бил прекръстил, след като е положил клетва. Отговаря, защото е вярващ. Като такъв, да се надяваме, че може и да се ангажира в защита на българските национални църковни интереси. Жалко, че по време на първото си посещение в САЩ, като министър на външните работи през пролетта, той е общувал публично със свещеник отцепник - не разколник, нещо по-лошо – отцепник, а не с редовни клирици, признаващи БПЦ и нейния предстоятел. Отново липса на координация.
Накрая бих искал да резюмирам и дано правилно бъда разбран. Темата е да съхраним или да оставим да ни бъдат отнети нашите български църкви – огнища на родолюбие, завещани ни от нашите предшественици в САЩ и Канада преди 100 години.
Тася ТАСОВА


Бел.ред. „Фокус”: Интервюто е публикувано със съкращения