сряда, 20 октомври 2010 г.

"Институционалните" деца

В последно време нечии чиновнически мозък роди бисерът "институционални" деца. Казано по човешки онези клетници, които по силата на едни или други обстоятелства, са принудени да оцеляват в приютите, наричани у нас пак с клише, още по-безумно "домове за деца и юноши, лишени от родителски грижи". За тези, които ме познават, знаят, че тази тема не ми е чужда.
Неотдавна ми се наложи да пътувам до защитеното жилище "Заедно" в село Гурмазово, недалече от София. Описах, каквото видях в репортаж ми във в. "Монитор" от 19 октомври (виж по-долу). Но въпросите у мен останаха, дори се умножиха.
Защитено жилище - да, от
личан инициатива. Но обитателите му, формирали се като съзнателни индивиди в социален дом, трудно успяват за година (максималният срок за пребиваване в защитено жилище) да се адаптират към нормалния начин на живот, да свикнат да се грижат за бита си, още по-малко да оргаизират времето си, да изпълняват приоритети и да живеят с цел. Синдромът "институционално дете" остава до гроб, ако въпросното дете не е откъснато изцяло и без възможност за контакт със себеподобните от приют и така да затвърждават придобития там манталитет.
Същевременно десетки фондации трошат пари в последно време за създаването на защитени жилища, центрове аз адаптация и прочие на такива клетници. В повече
то случаи, безрезултатно. Защото мисленето, формирано в социалния дом, особено в първите съзнателни години, на практика не може да се промени.Затова си мисля, няма ли да бъде по-ефективно ресурсът - и финансов, и професионален, да бъде насочен към въпросните приюти, като с обитателите им се работи по програми за бъдеща социализация в продължение на години.Вероятно ще напиша коментар по темата тези дни в "Монитор".

Защитеното жилище „Заедно” учи младежи как да живеят
Гурмазово – родният Харвард за сираци
Всеки излиза с професия, шестима дори са висшисти

Силвия Николова,
В. "МОНИТОР", 19 октомври 2010 г.


Защитеното жилище „Заедно” в софийското село Гурмазово е от малкото институции в страната, които дават подслон на навършили пълнолетие младежи, излезли от социалните домове. Едни от тях са сираци, други ­ изоставени от родителите си.До неотдавна в него са живели десет момичета и момчета, но заради нарастващия брой на младежите, които няма къде да се подслонят, капацитетът е увеличен на четиринадесет.От основаването на жилището преди две години към момента за различен период от време подслон в него са намерили 25 човека.„Всеки минал оттук научава по нещо, независимо дали е успял да завърши професионалния курс, в който сме го записали, дали е започнал работа, или не. Видял е как се живее извън социалния дом, където всичко ти е осигурено, какви са взаимоотношенията на хората в обществото, какви са ангажиментите на всеки един в домакинството в частност и в обществото като цяло”, обяснява социалният работник Кристина Николова.Защитеното жилище „Заедно” в Гурмазово съвсем не е Харвард, нода бъде приет човек в него, никак не е леснодори да е останал без покрив над главата си. Освен набора от документи кандидатите преминават задължително събеседване с психолог. Проверявани са дали не употребяват наркотици, както и дали са с чисти досиета в полицията.За повечето младежи и девойки жилището е много повече от елитно учебно заведение. Защото основният критерии, по който приемат тук, е да имаш лична мотивация за развитие, не само да искаш да се реализираш, но и да използваш всяка възможност, която ти се предоставя. Някои от младежите и девойките тук за пръв път попадат в типична домашна среда и се сблъскват с всички задължения, които налага нормалният делничен живот – пране, чистене, готвене, косене на тревата в градината, дори поддържане на личната хигиена.Срокът за престой в него е от три месеца до една година. През това време всеки младеж получава не само подслон, безплатна храна и джобни пари, ако не се е устроил на работа, но и възможност да придобие квалификация. За отличилите се с добро поведение и инициативност се предвижда и месечна стипендия от сто лева. Да не пиеш и пушиш обаче, съвсем не означава, че ще вземеш тези пари, защото алкохолът и цигарите са забранени.Потребителите, както тук наричат намерилите временен подслон обитатели, имат всички права, каквито имат младежите със семейства – да излизат, да се срещат с приятели, да нощуват другаде, ако закъснеят, но да информират за това предварително. Имат обаче и задължението да учат и да не отказват работа, ако им предложат. Не го ли спазват, получават предупредително писмо. След повторно „провинение” озоваването на улицата е гарантирано. Крайната мярка обаче рядко е прилагана.Повечето отобитателите на жилището учатНастоятелството на дома ги включва в курсове за квалификация и преквалификация, търси им работа. Една от тях е 24-годишната Красимира Маргаритова. До 18-годишна възраст е отглеждана в дома за изоставени деца в град Роман. За една година, откакто е в жилище „Заедно”, е завършила няколко курса за масажи и упорито си търси работа.„Искам да работя. Когато ме тестват, казват, че се справям отлично, но във всички салони за красота казват, че ще ме вземат само ако имам собствена клиентела, която да пренасоча към тях”, оплаква се Краси.След няколко такива неуспеха тя е склонна да работи каквото и да е, дори да мие чинии в ресторант за бързо хранене. Пуснала е CV-то си в няколко сайта, предоставящи работа. Денят є започва с преглеждане на личната поща и надеждата, че някой може вече да є е предложил място.„В защитеното жилище съм до края на зимата. Право да бъда повече от година тук нямам. Ако не ме вземат дотогава на работа, за да имам пари за квартира,трябва да спя на гаратапритеснява се съвсем не на шега дипломираната масажистка.Връстничката є Ани Ангелова още няма този проблем. Тя е дошла тук от софийския дом „Славейков”. Независимо че момичето няма роднини, на които да разчита, следва задочно икономика на туризма в Благоевградския университет. Междувременно ходи на шофиране и упорито решава листовки за изпита. Учи допълнително и английски. Курсовете є са платени от защитеното жилище „Заедно” и едноименната фондация. Ани не крие, че я е страх от живота навън. Мечтае, както и останалите младежи тук, да започне работа, след като се дипломира, да се омъжи и да има поне две деца. Когато споделя мечтите си, тя не пропуска да каже, че иска да успее, така както са успели Пантелей и Янко – момчета, живели тук преди нея, станали кумири за тези след тях. Пантелей Златков завършва Минно-геоложкия университет и вече е на общежитие в Студентския град, а Янко – треньорски профил по плуване в Националната спортна академия. Безспорен модел за подражание на всички обаче е Иван Димитров, който дори успял да завърши здравен мениджмънтНай-новият обитател на защитено жилище „Заедно” Радослав Стоянов е тук едва от един ден. В продължение на три години младежът е работил като помощник-готвач и сервитьор в ресторант. Кризата обаче удря работодателя му, част от персонала е освободен. Радослав, който до навършване на пълнолетие е отглеждан в софийския дом „Славейков”, мечтае да завърши курс за готвачи и да пътува на туристически лайнер. Иска още да учи английски и тайно се надява да му предложат шофьорски курс.„Ще ми е трудно, но ще се справя”, твърди 21-годишният Радослав и поема към кухнята, за да покаже на момичетата кулинарни хватки, които е научил за трите години работа в ресторант.



Архитекти и инженери създават проекта
Защитеното жилище „Заедно” е по проект на едноименната фондация и е създаден по идея на проектантска фирма "Архитектурна дизайнерска агенция" ООД и Движението на българските майки и е подкрепен от десетки дарители.На 6 ноември се навършват две години от неговото създаване. Сградата е на разгъната застроена площ от 463 кв. метра. Тя е на мястото на старото селско училище върху терен, предоставен от община Божурище с право на ползване за 12 години.





“Религия - православие” ще може да се заменя, ако родителите искат


Ловчанският митрополит ГАВРАИЛ:
Не искаме вероучението да е задължително,
а по желание

Мисията на църквата не е толкова социална, колкото морална

Силвия Николова,
В-к "МОНИТОР"
12 октомври 2010

- Ваше Високопреосвещенство, Светият синод изготви концепция за по-систематично изучаване на религия в училищата още преди три години. Какво предвиждате, ако идеята не бъде възприета?
- Докато ние, българските архиереи, имаме сили, ще правим всичко, за да помогнем на народа си да намери правилния път към един по-висок морал и етика във взаимоотношения, изградени на основата на почтеността и коректността. Защото не е тайна, че именно чрез по-висок морал обществото ни може да се измъкне не само от икономическата, но и от духовно-нравствената криза, в която е попаднало. Това е и причината да настояваме нашите деца да изучават религия. Мисията на църквата е да води хората и да ги подкрепя морално, давайки им здрави устои, на които да стъпят дори в трудни моменти. Затова Българската православна църква няма да се откаже от тази своя мисия и ще я следва докрай, защото по призвание тя е там, където е народът.
- Но по конституция образованието у нас е светско?
- Ние не настояваме и не сме настоявали в училище да се изучава задължително вероучение.
- Какво точно искате тогава?
- Не може и дума да става да се изучава вероучение така, както се е изучавало преди 1944 година. В случая става дума за въвеждане в училище на предмет "Религия - православие". С такова название той е залегнал и в концепцията на Светия синод, която впрочем, е изготвена не само от нас, владиците, но и с участието на български учени и водещи педагози. Предвижда се "Религия - православие" да бъде изучаван от ученици, чиито родители желаят да запишат детето си за него.
- Какво не достига сега на предмета религия, преподаван в училищата под формата на свободно или задължително избираем, за да се налага "Религия-православие" да бъде задължителен предмет?
- Причините са комплексни. Учителите, които сега преподават този предмет, работят срещу хонорар, не им се предоставя възможност да сформират пълен хорариум, за да бъдат назначени на заплата. Естествено е, че те не могат да преживяват с непостоянни доходи. Имаме много добре подготвени кадри в богословските факултети в Софийския, Пловдивския и Великотърновския университети, както и катедрата по теология в Шуменския университет, при това с педагогически профил, които обаче се преквалифицират и дори работят съвършено различно от учителската професия. Ресурсът им сега обаче не е използван. Недостатък е и това, че предметът религия сега в училищата обикновено е последен или допълнителен час, когато децата вече са уморени от учебния процес. Реално става така, че огромна част от децата и техните родители, които сега искат да изучават религия в училище като свободно или като задължително избираем предмет, нямат тази възможност. Въвеждането на "Религия - православие" като задължителна дисциплина ще им даде тази възможност.
- Но не всички родители ще се съгласят на това, дали заради атеистичните си убеждения или защото са от друга конфесия?
- По концепция предметът "Религия - православие" е задължителен, но се дава възможност на родителите, които не желаят децата им да го изучават заради атеистични убеждения или защото са от друга християнска деноминация или вероизповедание, да направят замяна. Християнството и православието в частност е вяра на свободата. Ние не престъпваме Христовия дух на свобода. Против убежденията ни е да престъпваме свободната воля на човека, дадена му от Бога.
- Как се възприема от другите вероизповедания това предложение на Светия синод?
- При подготовката на концепцията имахме поредица от срещи и консултации и с католическата църква у нас, и с Главното мюфтийство, въобще с всички по-широко застъпени вероизповедания в страната. Всички те я одобриха.
- В обществото се прокрадват мнения, че можем да имаме неприятности с Европейския съюз. Как е уреден този въпрос в останалите страни от общността?
- В повечето страни там се изучава религия именно в светските училища - някъде под формата на избираем предмет, но и като задължителен, при това по модел, твърде близък на този, който ние предлагаме. Когато подготвяхме концепцията, нашият екип се базира на най-разпространените концепции в страните от ЕС, където се изучава този предмет. В това отношение сме се съобразили с всички изисквания и ако тя се приеме от управляващите и предметът се въведе в училище, проблеми от такъв характер няма да има. Например в Латвия се преподава именно предметът "Религия - православие", но където има групи ученици - католици или протестанти, им се осигурява квалифициран преподавател, който им преподава този предмет предвид спецификата на собственото им изповедание. Така се практикува още в Германия, Гърция, Румъния, Белгия, Великобритания и в почти всички останали европейски държави.
- Асоциация "Родители" обаче вече критикува Светия синод, че с това си искане желае държавата да свърши работата на църквата и търси място и щатове за своите кадри?
- На сегашния етап не е възможно да се развият масово неделните училища към храмовете. Освен това в неделните училища децата се учат на вяра, на църковност, докато в светските училища става дума за запознаване с религията, с нейните морално-нравствени ценности, традиции и културата, която тя е дала на човечеството. В днешния свят е немислимо човек да не познава религията на своята страна, на своя съсед, на своя приятел. Ако не познаваме нашето православие, трудно ще опазим и корените на българската култура, но ако не познаваме и вярванията на нашия съсед, трудно можем да се научим на толерантност и дори на приятелство и разбирателство. Същевременно обществото ни изживява не само икономическа криза, но и криза на морално-етични норми, в криза е цялата ни ценностна система. Не само ние, от Светия синод, но и всеки здравомислещ човек в нашата страна не може да остане безразличен към всекидневните новини за деца наркомани, проституиращи девойки и юноши и училищно насилие. Лично аз не вярвам, че в България нормални родители, милеещи за доброто на своите чеда, ще бъдат против да изучават един от предметите, които им предлагаме в нашата концепция. Нито един човек от всички, с които съм разговарял, не е казал, че не иска детето му да е бъде добро, етично, културно, толерантно, добродетелно, със стабилна ценностна система, която да му е опора и креатив във взимането на правилни решения в трудни житейски моменти. Ако има такъв, той ще е изключение.
- Църквата сега настоява за религия в училищата, но защо тя не работи достатъчно сред маргинализираните групи от обществото - с наркоманите, малолетните престъпници, не оказва социална и морална подкрепа на бедните, на изоставените деца и децата в риск?

- Мисията на църквата не е толкова социална, колкото морална, макар че идеалният вариант е да могат и двете да се осъществяват заедно. Един истински вярващ човек и особено духовен пастир не може равнодушно да гледа как човешки същества страдат болни, измъчени, гладни, премръзнали, изоставени без човешка топлина и ласка. В Ловчанска митрополия например вече пета поредна година поддържаме кухня, която всекидневно храни бедни. Вярващи и свещеници са поели грижата за деца и юноши от домове, с които се занимават в почивните дни. От години организираме безплатни лагери за деца на социално слаби семейства в манастирите в епархията, за които наемаме да се грижат квалифицирани педагози. Хората обаче не бива да ни подозират в зли дела. Ние искаме доброто на нашите деца. Даваме им една алтернатива, да израснат те добри, порядъчни и толерантни граждани. Желанието ни е да ги възпитаме в любознателност, трудолюбие и почтеност, от които ще спечели цялото ни общество. БПЦ не е партия, която търси електорална поддръжка. Искането ни за въвеждане на предмета "Религия - православие" и неговите алтернативи в училище е по съвест, защото Господ казва "Оставете децата на дохождат при мене". Ние, възрастните, не трябва да им пречим, а да им помагаме.