четвъртък, 30 декември 2010 г.

Разпопен нашенец венчава и кръщава в Чикаго

Силвия Николова,
28 декември 2010 г., В. "МОНИТОР"

Разпопеният свещеник Валентин Ноцков е завзел единия от българските храмове в Чикаго „Свети Иван Рилски” и не желае да го напусне, макар че вече повече от година няма право нито да служи, нито да носи расо, защото е разпопен, съобщиха наши сънародници, живеещи там. Той продължава да венчава и кръщава независимо, че тези правомощия са му отнети, а извършените от него бракосъчетания и кръщенета са невалидни. Ноцков се прочу и със сексуалния тормоз преди няколко години, оказван върху една от енориашите.Вироглавият духовник бе разпопен от Светия синод на 1 юли 2008 г., след като напусна българския храм „Света София”, в който беше изпратен да служи от архиереите ни, и отиде без тяхното разрешение в „Свети Иван Рилски”, който също е български, но е под юрисдикцията на Американската православна църква.Вселенският патриарх Вартоломей Първи да упражни правомощията си и да изиска обяснение от предстоятеля на Американската православна църква (ОСА) Йона, защо Валентин Ноцков все още не е изгонен от храма и продължава да венчава и кръщава, независимо, че няма право на това, тъй като вече от година и половина е разпопен. Такова писмо до Вартоломей Първи написаха нашите архиереи в последното си заседание непосредствено преди Коледа. Писмо със същото искане синодалите ще изпратят до дни и до самата Американска православна църква. В документа до Вселенския патриарх те обясняват, че в Синода ни вече се трупат купища писма с въпроси от чужди православни църкви в САЩ, защо не си приберем българина, който няма никакво право да се прави на свещеник.Дирекцията по вероизповеданията не може да вземе отношение, тъй като църквата ни е отделена от държавата, коментира за „Монитор” нейният директор Емил Велинов.

Адрианополският епископ Евлогий, игумен на Рилския манастир:

Ако се обърнем към вярата, ще успеем
Бог желае да бъдем чисти като малки деца

Силвия Николова,
24 декември 2010, в. "МОНИТОР"


Визитка:
Адрианополският епископ Евлогий е роден на 15 юни 1954 г. в СофияПрез 1979 г. е завършил Духовната академия (впоследствие възстановена като Богословски факултет на Софийския университет)През 1980 г. специализира в Московската духовна академияПоследователно е бил протосингел на няколко митрополииРектор е на Пловдивската духовна семинария от 1990 до 2003 г.От 2003 г. е игумен на Рилския манастир

- Ваше Преосвещенство, Вие сте игумен на най-големия и най-посещаван ставропигиален манастир - Рилският, основан от покровителя на българския народ свети Иван Рилски. Какво показват наблюденията Ви, по-вярващ ли стана българинът през последните години?
- Личното ми впечатление е, че действително има опити за връщане към българското, към духовното, към ценното и непреходното. Това обаче все още става трудно. В сравнение със значително по-бързото навлизане на негативните влияния в обществото връщането към ценностното става все още много бавно. Това трябва да ни накара да се замислим много сериозно.
- По отношение на нравствените ценности или на вярата като цяло?
- За нас, православните, тези две неща вървят неразделно. Светата Българска православна църква и ние, духовниците, които сме част от нея, неведнъж сме се обръщали към обществото по този въпрос и сме призовавали хората да се върнат към нашите национални корени, към православието, което е първостепенният извор на светостта, на вярата, на нравствеността.- Явно само с призиви не става. Посредством какво може да се осъществи това връщане към корените, към непреходното и ценното?
- Това може да стане с въвеждане на православното вероучение в българските училища. Засега обаче по този въпрос много не се говори, независимо че Българската православна църква и обществеността изявиха своята воля с многохилядното шествие през септември в София.
- Къде според Вас се коренят причините въпросът за въвеждането на този нов предмет в българското училище да не излиза за обсъждане извън рамките на църквата?

- Причините са много. В последните години нашето общество е ангажирано с много проблеми, голяма част от тях са от личен характер, които са преимуществени пред тези за по-сериозното изучаване на религия в клас и вярата в Бога. Освен това започна едно поглеждане към различни други църкви, религии, учения, практики и традиции, чужди на духовността на българския народ. Например такива са Свети Валентин и Хелуин, напълно чужди на нашия народ, но вече навлизат в живота на хората. - От тях се печели добре.- Да, но търговията трябва да е на заден план. По-важни са душите на хората, отколкото печалбата. Българинът е склонен да се поддава на чужди митологии, философии и т.н. Ние имаме формулата, получена при кръщението на българския народ при свети цар Борис-Михаил Покръстител през 865 година. Тя е нещо много сигурно, много трайно за целия наш народ. Ако се обърнем именно към тези корени на самото ни кръщение в православната вяра, ще се получи нещо много добро и полезно за целия наш български народ. - Дали пък постоянните усилия, които трябва да полага православният християнин, плашат нашенеца и той търси „спасение” в нетрадиционни за нашата душевност култове?- Напълно възможно е, защото веднъж получили свето кръщение, ние имаме и своите отговорности, норми на поведение, задръжки, съвсем различен, морален стил на живот. Такива едни ограничения съвсем не са привлекателни и не се харесват, особено на по-младите. Не можем да се откажем от правилата, установени от православната църква, за да угодим на някого. Хората не бива да се смущават, а да приемат и изпълняват тези правила като нещо полезно за тях. В този смисъл това не е приоритет само на църквата, но и на цялото общество. С общи усилия, както в миналото, когато църквата и училището са вървели ръка за ръка за по-добро образование, така и сега трябва да вървим ръка за ръка.
- Интелигенцията като че ли не коментира въпроса за по-сериозното застъпване на религията като предмет в българското училище. Нейните представители се идентифицират като православни, но не са въцърковени. Защо според Вас е така?
- Ние не можем да познаваме съкровените чувства на всеки един човек. От това, което наблюдаваме обаче, се оказва, че някои избират по-лесния начин на живот, без да се задълбочават в проблемите на обществото ни и да помислят върху исконната ни православна духовност. Така е по-лесно. - В цялата страна, заедно с монасите и монахините, духовниците са не повече от 1400 човека. Същевременно има отлив на желаещи за духовните семинарии, няма желаещи за свещеници. На какво се дължи това?- Причините за проблема са комплексни – част от тях са и в църквата, част са и извън нея. Като цяло това е отражение на действителното състояние на обществото, защото не тя, църквата, е неделима част от това общество. Членовете на църквата са всички православни християни, а не само духовенството. Всички участваме в този процес. Затова когато се обсъжда въпросът за въвеждане на вероучение в училищата, трябва да се включат всички. - Атеистите и хората от други вероизповедания обаче смятат, че техните и на децата им права ще бъдат нарушени, ако бъдат принудени да изучават задължително вероучение в българските училища. - Напълно понятно и разбираемо е да има и алтернативни предмети за децата от неправославни семейства. Тези, които не желаят да го изучават, могат да учат история на религиите или пък етика. Варианти за подобни предмети има. Не бива да забравяме, че именно православието е съхранило българската културна идентичност, съхранило ни е като народ и затова не бива да решаваме с лека ръка, че за него няма място в учебната програма. - Въпреки кризата интересът към Рилската света обител не намалява. При вас е непрекъснат поток от хора. Само от любопитство и като в паметник на културата ли идват хората в манастира или и подбудени от вярата?- Независимо че Рилската света обител е най-големият ставропигиален манастир, братството ни е само от девет човека. За съжаление, желаещите да поемат този нелек път не са много. Има някои предпоставки, които не са привлекателни за хора, поели по това поприще. Нашата обител е и паметник на културата, посещавана е много, изключително шумно място е и губи облика си на света обител за уединение. Тя е посещавана много както от български, така и от чуждестранни туристи. Една част от тези хора не са и вярващи. Въпреки това ние се стараем в тази обстановка да пазим духовния облик на светата обител. Тук е доста трудно да бъдеш монах. Потребна е много духовна енергия и силна вяра, за да устоиш. Младите кандидати за монаси търсят уединени манастири, където могат да се отдадат на духовен живот.- Случвало ли Ви се е някой представител на шумна компания, посетила манастира, да се върне след време при Вас и да Ви сподели, че вярата е докоснала сърцето му, че се старае да живее според християнските норми?
- Конкретни случаи не мога да приведа, но никой не знае какво се случва в душата на човек. Аз съм сигурен, че голяма част от младите хора след разговор с мен или с някои от братството поне са се замислили върху вярата след напускането на манастира. Истина е, че един средно културен човек, където и да попадне – в християнски храм, синагога или какъвто и да е друг религиозен дом, би се държал подобаващо и би спазвал правилата на поведение, въведени в съответното място. Освен храма, туристите посещават музейната сбирка и новооткритата етнографска сбирка. Самата музейна сбирка показва миналото и настоящето на Светата рилска обител, а смело мога да кажа и на нашата страна, тъй като тя, обителта, е най-големият духовен трезор на България по отношение на предметите, свързани с култа. Някои от тях са дело на ръцете на братя на манастира, като например прочутият дърворезбован Рафаилов кръст. Той е от края на XVIII и началото на XIX век. Предполага се, че е работен в продължение на дванадесет години. На него са изобразени около 40 сцени от Стария и Новия Завет с над 360 образа. Това е изключително произведение, шедьовър. Една част от останалите предмети са подарявани на светата обител в знак на благодарност за изцеление или друга молитвена помощ от свети Иван. Затова те са ни много скъпи в духовен смисъл. Правени са и са подарявани с вяра, те са нашата жива връзка с миналото. Всички експонати са ценни, но сред особено интересните са невмени записи от прочутата рилска певческа школа, датирани са от XVIII и XIX век, два глаголически листа от XII век и Заветът на свети Иван Рилски, даващ ценни духовни напътствия не само за монаси, но и за миряни. В последните години броят на посетителите намаля, но през 2008 г. беше върхът на посещаемостта – 1 млн. души.
- Какво ще пожелаете на читателите на „Монитор” за настъпващото Рождество Христово?
- Рождество Христово е празник на надеждата и на радостта. В навечерието му всички християни са с по-светли и оптимистични чувства. Ние, в Светата рилска обител, го посрещаме с по-добри мисли и молитвеност за доброто на България и светата ни църква. Нека всички православни, влизайки тези дни в храмовете, наистина да се пренесат в градеца Витлеем, където в пещерата се е родил Спасителят на света Исус Христос – един изключителен пример, който Бог дава на човеците. Раждането на Божия Син в пещера, а не в дворец, е пример за смирение, а детето младенец Христос е символ на надеждата и чистотата. Нека всеки един от нас се вгледа в лицето на богомладенеца и да помисли за смисъла на човешкия живот, пътят, който трябва да извървим и да си спомним, че Бог желае всеки един от нас да бъде чист и смирен като малко дете, и да бъде изпълнен с оптимизъм. Тук искам да подчертая и че в навечерието на Рождество Христово Рилският манастир получи камион за сметосъбиране. Дарението е от фирма „Екоресурс Р” ООД с управител г-жа Камелия Динева. Дарението е благодарение на председателя на Народното събрание г-жа Цецка Цачева, кмета на София г-жа Йорданка Фандъкова и депутатите от партия ГЕРБ от Кюстендилския многомандател избирателен район. Сърдечно благодарим на всички, които ни съдействаха, така решаваме един голям проблем.

петък, 17 декември 2010 г.

Бавят субсидиите за храмовете ни в Европа


.
.

четвъртък, 16 декември 2010 г.

Синодът забрани синдиката на свещениците

Светият Синод забрани категорично учредяването на свещенически синдикат и членуването на духовници в него, съобщиха от Синодалната палата. Решението беше взето на заседание на архиереите вчера, на което те се занимаваха предимно с въпроса имат ли право свещенослужителите да правят свой профсъюз, или не могат. Проблемът възникна, след като отец Никола Ризов от Неврокопската епархия пожела да създаде свещенически синдикат към КТ „Подкрепа” и бе подкрепен в инициативата си от синдикалния лидер д-р Константин Тренчев. Целта на профсъюза е да защитава правата на свещенослужителите и да изиска назначаването им на трудови договори по условията на Кодекса на труда. Сега не във всички епархии са на такива договори. Д-р Тренчев пък се закани, че ще поиска проверка как са назначавани свещеници на работа, как им се изплащат заплатите, внасят ли се редовно пенсионните им и здравни осигуровки и при какви условия на труд работят. Членуването на свещенослужители в синдикат, политическа партия или организация е против духа на Канона и Устава на Българската православна църква, каза Варненският и Великопреславски митрополит д-р Кирил.

сряда, 15 декември 2010 г.

Архиереите готови да изслушат недоволните

Синодът казва за синдиката на свещениците до дни
Половината от духовниците ни над 65-годишна възраст

Силвия Николова, в. "МОНИТОР",
16 декември 2010 г.


Светият синод ще реши до дни въпроса дали свещениците трябва да имат синдикат или не. Това съобщи за „Монитор” неговият говорител Неофит, който е и Русенски митрополит. По думите му напълно възможно е това да стане още днес, ако инициаторите на профсъюза поискат среща и изслушване от архиереите по време на заседание на синода. Те обаче все още не са поискали такава среща, каза дядо Неофит.Свещеници от Българската православна църква замислиха да се обединяват в синдикат по идеята на отец Никола Ризов от Неврокопска епархия. Той вече е получил подкрепа от лидера на „Подкрепа” Константин Тренчев за създаването на профсъюзната организация.Синдикатът ще се бори за достойно заплащане и работа на трудови договори, а също и за защита от феодалното отношение на висшия църковен клир към обикновените свещеници, заяви отец Никола Ризов. От 20 години сме в демокрация, а прийомите, начинът на поведение и общуване на висшия клир с нас, мога да го нарека скромно, е феодален. Никой от нас
няма право да напусне енорията си без разрешение от своя митрополит, разказа духовникът.Учредяването на новия синдикат не е в противоречие с нормативната база у нас и с независимостта на църквата, заяви по TV7 лидерът на „Подкрепа” д-р Константин Тренчев, като се позова и на закона за вероизповеданията и на устава на Българската православна църква (БПЦ).Не предприемаме тази крачка с удоволствие, а заради трудностите на цялото свещенство у нас, допълни го отец Никола Ризов. Той разказа, че към момента в страната свещениците наброяват около 1100 човека, като половината от тях са над 65-годишна възраст. Ризов посочи, че заради ниското заплащане, липса на осигуровки и „феодално отношение” към тях вече има отлив от това поприще и все по-малко млади хора се наемат да бъдат ръкополагани. Като пример за добро управление на църква, спазване на правата и престиж на духовното съсловие Тренчев посочи Гърция, където духовниците са близо 24 000. В подкрепа на думите си той посочи Трънска духовна околия, където на един енорийски свещеник се пада да се грижи за 30 села.Тази професия, така да я наречем, е под номер 514 в класификатора, в компанията на работниците от погребалните домове,в съседство са вписани келнерите и компаньонките. Там са хора с основно образование. В преобладаващата си част духовниците са с висше. Но владиците са в подклас 121, непосредствено до търговските директори и шефове на гражданската авиация, каза д-р Тренчев. Ако г-н Тренчев пожелае, също ще се срещнем с него, каза дядо Неофит и обясни, че в различните епархии въпросът с назначаването на свещениците е решен по различен начин.

Варненският и Великопреславски митрополит д-р Кирил:
Канонът забранява членство в организации

Каноните на църквата и уставът на БПЦ забраняват членството на свещеници в каквито и да е организации. Още апостол Павел е казал „Добрият воин не се заплита в житейски работи, а се стреми как да угоди на военачалника си. За нас военачалник е Спасителят в глобален план и църквата. Това означава, че трябва да угоди и на епископа си, в крайна сметка, защото той е представителят на Христос на земята по отношение на осъществяване Христово служение.

понеделник, 13 декември 2010 г.

КОЛЕДЕН КОНЦЕРТ

Ако сте решили да направили добро дело преди Рождество Христово, но все още не знаете какво да е то, можете да се включите в акцията на сдружение "Светъл ден"



19 декември (неделя) 2010, Католическа катедрала „Св. Йосиф” 19 часа

ул. “Княз Борис I” 146

КОЛЕДЕН КОНЦЕРТ

В петия концерт от МУЗИКА НА СФЕРИТЕ Musica Ecclesiastica Cubicularis & theatralis ще прозвучат представителни речитативи и арии от барокови опери и оратории, които демонстрират богатите изразни средства на музикалната реторика, способността чрез музика да се изяви в пълнота афекта (състоянието на героя) и да се доведе слушателя-зрител до съпреживяна хармония.

Музиката на Хендел (части от ораториите „Messiah”, „La Resurrezione”, оперите „Риналдо”, „Аталанта”, „Сципионе” „Ацис, Галатея и Полифем”) и Вивалди (сакрални мотети) ще ни въведe в радостта на светлия празник Рождество Христово.

Диригент: Илия Михайлов

Алена Данчева (Италия) – сопрано, Жанета Стегарева – сопрано, Алек Аведисян – баритон

Янко Маринов – чембало, Явор Генов - лютня, Милена Вълева и Ивайло Данаилов – цигулки, Симеон Спасов и Александра Иванова – обой, Катя Вълева – виола, Вежен Резашки – фагот, Ян Дунев – тромпет

Вход свободен

По традиция след концерта ще се събират дарения, които ще бъдат използвани за образованието на децата от Дома за деца лишени от родителски грижи "П. Р. Славейков", както и за поддръжка на музикалните инструменти.

http://my.opera.com/MusicSpheres

неделя, 12 декември 2010 г.

Дарителство



Необичайно е усещането да си дарител на музей, особено, когато това е Етнографския музей на Рилския манастир. Е, вече и аз съм дарител на няколко етнографски експоната.
Експозицията е подредена в две зали на втория етаж, но структурно е към музея на обителта. На 9 декември, денят на света Анна, се случи да пътувам до там за важна среща. Използвах възможността да занеса четири престилки от Врачанска етнографска област и кърпи към тях, а също месингов колан и турска кесия. Срещу това вече съм притежателка на автентичен дарителски акт. Очаквам с нетърпение да ги видя във витрините, след като бъдат описани.

петък, 10 декември 2010 г.

Митрополит Николай поема двете семинарии

Силвия Николова, В "МОНИТОР"
10 декември 2010 г.


Пловдивският митрополит Николай ще наблюдава методически двете семинарии – в Пловдив и в София, независимо, че средните духовни училища имат свои ректори. Това реши на свое заседание Светия синод вчера, съобщи за „Монитор” неговият говорител Неофит, който е и Русенски митрополит. Една от причините, заради които архиереите са се спрели на него, е, че той отлично познава както проблемите в духовните школа, така и педагогическите подходи в обучението на подрастващите, тъй като преди дванадесет години е бил ефимерии (свещеник, б.ред.) в Софийската духовна семинария. От страна на Синода Богословският факултет в Софийския университет ще бъде наблюдават от Ловчанския митрополит Гавриил. Той ще бъде канен на факултативни съвети, но без право на глас. Решенията бяха взети единодушно, отсъства единствено патриарх Максим, обясни говорителят дядо Неофит. По-късно обаче в Софийската митрополия, където са покоите на светейшия, той му докладва с подробности решенията и мотивите на вносителите на предложенията. Патриарх Максим е в добро здраве и следи с интерес заседанията на Светия синод, подчерта още говорителят дядо Неофит.

Уволниха игумена на Троянския манастир

.

Румънският патриарх се отметна за обещания терен за български храм



Нашенците в Букурещ без собствена черква Силвия Николова, в. "МОНИТОР" 8 декември 2010 г.

Румънският патриарх Данийл отказва да предостави терен за градеж на български храм в Букурещ, след като сънародниците ни бяха прокудени от сградата, използвана за наша черква, съобщиха от българската църковна община в румънската столица. Викарийният епископ и главен секретар на синода там Киприян е съобщил на нашите, че Данийл е променил намерението си да предостави 2 дка земя във Втори сектор на кметството за строежа. Румънският патриарх бил склонен да даде необходимия парцел само ако получи равностоен във Видин за постояване на румънски храм.„При мен все още няма постъпило писмо с промененото решение на Румънския патриарх Данийл. Въпросът за

българския храм в Букурещ е важени

ако има промяна в намеренията на Светейшия, ще проуча въпроса основно”, коментира проф. Божидар Димитров - министърът без портфейл, който отговаря на българите в чужбина.Дни преди Великден, на Велики Четвъртък, българският свещеник Петър Тотев беше прогонен с миряните от църквата „Хан Колця” (“Св. Пророк Илия”) на ул. „Доамней" 18, в която в продължение на близо половин век литургиите се отслужваха както на румънски, така и на български език. Черквата е собственост на румънската православна църква, но е отстъпена на нашата общност през 1954 г., а самият отец Петър Тотев проповядваше и на двата езика. Без задължителното предварително обсъждане и липса на документ, който да анулира решението на Светия синод от 1954 г., на 9 април Букурещката архиепископия назначава за пръв енорийски свещеник румънеца Габриел Григореску, който
взе ключовете от храма от нашия свещеник и забрани българския


в черквата. През юни викарийният епископ на румънския патриарх и главен секретар на патриаршията Киприян посети България заедно с генерал Некулай Онцану, кмет на Втори район на Букурещ. Тогава те съобщиха, че румънският патриарх Даниил е отговорил положително на молбата на Негово Светейшество Българския патриарх Максим и Св. синод на Българската православна църква за предоставяне на терен за строеж на български храм в Букурещ.

Пак за религията в училищата

Странен е въпросът за изучаване на религия в училищата. Някои се стараят да го превърнат в проблем. За мен, той е въпрос, при това, твърде нелогичен. По две причини. Първата: Училището в Република България е светско и изучаването на религията, като задължителен предмет, е недемократично. Към днешна дата тя се изучава под формата на свободно избираем и задължително избираем предмет, но интерес към нея няма. Фактите са категорични. Справки има и в мои по-стари публикации в блога. Втората: религията е дело лично, тя е начин на живот, а не само познание и култ. Нелогично и твърде опасно е да преподаваш на дете нещо неприложимо, като християнско смирение, например, когато у дома си то е свидетел на насилието във всичките му форми. Резултатът ще бъде един единствен - формиране на двоен стандарт на поведение. Тук въобще не коментирам проблема за липсата на адекватна към времето концепция за преподаването на въпросния предмет, не отварям дума и за калпавия ресурс, който излиза от богословските факултети в последните няколко години. Като се имат предвид тези факти и аргументи, произлизащи от тях, някак любопитно звучат наблюденията на наши духовници, че децата и дори подрастващите се интересуват от християнските норми на поведение. Някак си логично си задавам въпроса, дали децата и подрастващите просто не имитират интерес, защото точно това се очаква от тях. Което, впрочем, не е нищо друго, освен израз на двоен стандарт на поведение. Предлагам ви интервю с епископ Киприян, който също засяга въпроса за деца, подрастващите и християнските норми.

Врачанска епархия има нужда от повече духовници, желаещи обаче няма

Траянополски епископ Киприян: УЧЕНИЦИТЕ ТЪРСЯТ ОПОРИ, МОЖЕ ДА ИМ ГИ ДАДЕ ХРИСТИЯНСТВОТО

Децата не могат да направят разлика между добро и зло
Силвия Николова, В-к "МОНИТОР" 8 декември 2010 г.
- Ваше Преосвещенство, напоследък в част от обществеността във Враца се появиха недоразумения заради продажби на митрополитски имоти. Каква всъщност е истината?
- Обществеността във Враца не ни обвинява. Въпросът се повдига от определени хора, които искат да манипулират общественото мнение. Твърди се, че църквата е продавала свои имоти, без да се отчита при какви обстоятелства и защо се е наложило да се прави това. Продаден е един земеделски имот и втори, за който изричната воля на дарителя беше да се продаде в полза на митрополията и по-точно на свещенството. Съгласно действащото към момента на разпоредителните сделки църковно законодателство не се е изисквало разрешение от Св. синод, а само одобрението на Епархийския съвет. Свещениците във Врачанска епархия трудно могат да се издържат, няма достатъчно средства нито за техните осигуровки, нито за техните възнаграждения. Преди няколко години Светият синод спря отчисленията за заплатите им. Средствата от въпросните продажби бяха необходими именно за изплащане на възнагражденията и внасяне на осигуровките на тези хора. Продажбите се наложиха, след като през 2002-2003 г. сметките на Врачанска митрополия бяха запорирани в резултат на жалби, подадени от някои свещенослужители, които не бяха получавали нито заплатите си, нито бяха осигурявани. Със сумата от продажбата тези въпроси бяха уредени. В този период църквата премина на самоиздръжка, Светият синод вече не привеждаше средства, т.е. всяка епархия сама трябваше да осигурява възнагражденията на своите свещенослужители. С окръжно на Врачанския митрополит Калиник църковните настоятелства бяха приведени да изпълняват изпълнение на бюджет на църковното настоятелство, който да включва осигуровките и възнагражденията на свещенослужителите. Сключиха се т.нар. църковно-служебни договори, в които са описани правомощията на свещенослужителите.
- Свещениците не се ли назначават по условията на трудовото законодателство на България?
- Не, назначават се по смисъла на църковно-служебни договори, като в тях са разписани всички задължения и отговорности, които енорийските свещеници имат към енорията и митрополията.
- Впрочем колко е заплатата на един свещеник?
- Свещеник със средно образование получава 300, а висшист - 350 лева.
- Това ли са единствените средства, какви доходи могат да се докарат месечно от треби?
- Средствата от требите влизат в касата на храма, откъдето се правят отчисления за свещениците. Заедно с тях и заплатата един свещеник във Врачанска епархия може да получи месечно не повече от 400 - 450 лева.
- Как оцеляват духовниците на практика?
- Много трудно. Затова нямаме достатъчно духовници. В цялата Врачанска епархия, която е една от малките епархии, те са общо 40 човека. Месечно за заплатите и осигуровките им са необходими 16 000 лева. Годишно това прави 192 000 лева. Същевременно собствените приходи са твърде малко. Най-доброто църковно настоятелство получава максимум 1500 лева месечно от имоти, дадени под аренда. Възнагражденията се формират главно от приходите от продадени свещи и от таксите за треби, кръщавки и венчавки, които остават за храма. От тях се покриват разноските за служителите, за прицърковните служители, клиросните певци и църковните хорове, както и за консумативите, като електричество и вода. Като се има предвид това, е ясно защо няма интерес към свещенството. Врачанската епархия има четири духовни околии. За да работят те нормално, са ни необходими поне 80 свещенослужители. Сега има места, където 20 енории се обгрижват от двама-трима духовници. В момента обаче има отлив от кадри на Светата ни Православна църква. Благодарни сме на Министерския съвет, че въпреки икономическата криза, успява да ни осигурява средства поне за ремонти на храмовете, защото сами не бихме могли да се справим.
- В този ред на мисли сградите на Черепишката семинария и черквата към нея тънат в разруха. Няма ли желаещи поне да ги наемат?
- Разрухата там е в пълен ход. Врачанската митрополия няма никаква възможност да ремонтира и укрепи сградите. Няма и желаещи да ги наемат, за да бъдат съхранени. Парадоксално е, че Черепишката семинария удържа по време на атеистичния режим, а сега под напора на природните стихии не успява. Пансионът с училище за сираци, основано от митрополит Константин и носещо неговото име, бе затворено преди пет-шест години пак поради липса на средства, тъй като основаният от митрополита фонд е изчерпан отдавна.
- Към този момент свещениците редовно ли си получават заплатите?

- Благодарение на добрата финансова дисциплина и реда, въведени от Негово Високопреосвещенство Врачанският митрополит Калиник, от години хората си получават редовно заплатите, внасят се и осигуровките им. Много от свещенослужителите не могат да достигнат такъв жизнен стандарт, че да служат пред Светия Престол, без да се притесняват за прехраната на своето семейство.
- Независимо от икономическата криза обаче има епархии с добри доходи и по-добре платени свещеници, отколкото във Врачанска. Нима толкова малко са вярващите при вас, че да не могат да се сформират по-добри приходи?
- Имаме вярващи, които редовно посещават богослуженията и се причастяват. В условията на икономическа криза обаче хората не могат да отделят много за църковни нужди. Още през 1990 г. към Врачанска митрополия бе открито неделно училище - първото след промените. Тогава към нас бе и Плевенска духовна околия, която впоследствие бе обособена като самостоятелна епархия. В нея са се обучавали 230 деца, а във Врачанска - 180. Сега в неделното училище към митрополията идват едва 110 деца. От тях 25 са от дома за сираци "Асен Златарев". Църковната учебна година бе открита на 1 октомври. Болката ни е предстоящата Коледа. Малчуганите усърдно се подготвят с празнична програма за тържеството в храма "Св. Николай", където тя се изнася по традиция. Ние в митрополията трябва да подготвим подаръци, а се оказва, че нямаме средства и за това. Търсим всякакви възможности в бюджета и спонсори, за да не разочарова Дядо Коледа децата. Само до преди няколко години митрополията успяваше да организира тържества и във врачанския затвор, за Великден боядисвахме по 12 000 яйца за детските домове в града и селата. Наши богослови от Враца и свещеници изнасят уроци в училищата и разясняват моменти от Светото Писание, за да им бъде по-ясна българската история и литература. Навсякъде, където са влизали те в час, има невероятен интерес към предмета религия.
- Твърди се, че младите хора не се интересуват нито от религия, нито от етика. Какво показват наблюденията ви?
- Напротив, учениците се интересуват от всеки важен проблем в обществото. Младите хора са настроени не само към новото, но търсят опори и в това, което е преди тях, в християнските ценности, в традициите, в българската култура. Въпрос на подход е човек да ги предразположи. После с тях се работи изключително леко. Те са любознателни, находчиви, инициативни. Обикновено те питат кой ни е създал на тази земя, как трябва да живеем, защо трябва да сме добри.
- Питат ли защо сме толкова лоши в днешно време?
- Питат, а учениците от 8 до 11 клас най-често задават въпроса каква е разликата между доброто и злото. Оказва се, че те не могат да направят разлика.
- Казвате нещо много важно "Не могат да направят разлика между добро и зло".
- Да, не могат. Защото в семейната среда виждат една ценностна система, в училище и в църквата - съвсем друга. Те се объркват от различните модели на поведение и понякога това избива в неконтролируеми реакции. В този смисъл инициативата на Светия синод за по-ангажирано изучаване на религия в българските училища е от изключителна важност. Защото Господ Исус Христос казва: "Идете и научете всички народи и като ги учите, да пазят всичко, що съм ви заповядал". Тогава Господ ще бъде с нас до края на света, защото ще живее във всяко човешко сърце. Ние обясняваме на децата в неделното училище, че Бог осветява пътя на всеки един човек, но човекът е със свободна воля и има право на избор, а изборът се прави в семейството. За съжаление в днешното ни общество семействата с християнски дух са все още твърде малко. Хората са принудени да се борят с трудното всекидневие и често пъти това е в ущърб на децата им. Затова се молим Господ да помогне за въвеждане на задължително изучаване на предмета "Религия - християнство" в българските училища. Днешните деца са утрешните люде на България. Някои от тях ще заемат ръководни постове и ако те са възпитани в богобоязливост, ще управляват мъдро. Защото политика означава мъдрост - да осмисляш фактите и да вземаш решения за добруването на народа, а народът, това сме ние, които Бог ни е благословил да бъдем на нея. - В дни на пост сме. Мнозина постят, въздържат се от определени храни.
- Постът не се изразява само в храната. Още от курсист в паралелния курс на Софийската духовна семинария, където по онова време ефимерии беше сегашният Пловдивски митрополит Николай, съм запомнил от него една мисъл: "Православието не е традиция. Православието е начин на живот." Затова тези, които са пропуснали началото на Великия пост, не е късно да положат усилие отсега до Рождество Христово да се изповядат и да се причастят, а Бог ще им въздаде за положените усилия. Когато спазват Неговите повели, Той ще бъде в тях, а именно - да се обичаме един другиму и да си помагаме в трудните моменти от нашия живот.

Визитка: Траянополски епископ Киприян (Огнян Добринов Казанджиев) е роден на 8 март 1976 г. в КазанлъкПрез 1995 г. завършва средно музикално образованиеНа 1 септември 1996 г. приема монашествоЗавършва паралелния курс на Софийската духовна семинария и Богословския факултет на Софийския университетПрез 2000 г. е назначен за протосингел на Врачанска епархия и за диригент на представителния хор на епархиятаХиротонисан е за епископ на 3 март 2008 г., а скоро след това е назначен и за викариен епископ на Врачанския митрополит КалиникНосител е на юбилейната значка - орден "Св. Софроний епископ Врачански" за особени заслуги в развитието на църковно-обществения и културно-музикалния живот във Врачанска епархия и Врачанска област

Четирима монаси с жалби срещу епископ Теодосий

Махат игумена на Троянския за обида на инвалиди
Гласят на мястото му бившия ректор на семинарията Сионий

Силвия Николова, в-к "МОНИТОР" 7 декември 2010 г.



Игуменът на Троянския манастир Теодосий ще бъде уволнен и преместен в друга обител заради дискриминация на инвалиди в колички.
Напълно възможно е да му бъде поставено и тежко послушание, като например да не заема повече ръководни постове. Това съобщиха от Синодалната палата вчера. Снимка: Троянският манастир, главен храм

Светият синод ще реши положението му на свое заседание утре, уточни Русенският митрополит Неофит, който е и говорител на синода. Преди броени дни Деволският епископ Теодосий отнесе глоба от 250 лева от Комисията за защита от дискриминация. През лятото на 2008 г. той изгони група от българи и финландци на инвалидни колички от главния храм на обителта, наричайки ги „грешници” и „прокълнати”. Игуменът Теодосий
Игуменът отказа да им се извини публично, независимо че потърпевшите го призоваваха за това няколко пъти. Скоро след това един от тях, Петър Кичашки, който е студент по право, внесе жалба срещу него в комисията. Дори за 5000 лв. да ме осъдят,
ще ги платя, но няма да им се извиня


заинати се той тогава. Такова поведение, особено към инвалиди, е недопустимо за мирянин, още повече за духовник, Снимка: Игуменът Теодосий:

при това за игумен на Троянския манастир, който е една от емблемите на България и е паметник на културата, каза говорителят на Светия синод епископ Неофит. „Неудобно ми е дори да коментирам случилото се. Не е лесно да съдиш събрат особено по време на Рождественския пост, но въпросът трябва да бъде изяснен. Има човешки норми, пред които никой не може да си затваря очите”, добави дядо Неофит. Нашата група влезе, помолихме някой да ни разкаже нещо за манастира. Веднага се отзова млад, любезен монах, но докато ни разказваше,

бе грубо прекъснат от игумена Теодосий


Той удари с пръчка през краката калугера и му изръмжа :”Нямаш работа с тия”, а после ни нахока и изгони от храма, разказа единият от потърпевшите инвалиди Петър Кичашки. „Докато се придвижвахме с количките, той вървеше след нас и крещеше: „Махайте се с тези колелета вън!”, допълни подробности той. В сряда архиереите ще разгледат и четири жалби на монаси от Троянския манастир, които се оплакват от грубо поведение на игумена Теодосий към тях. Братята са описали поведението му. Действително той е много

по-строг, отколкото е необходимо

коментира говорителят на синода епископ Неофит.В синода има и купчина жалби от миряни срещу игумена на Троянския манастир, в които те също се оплакват от грубо отношение, както и от това, че там се продавали само скъпи свещи. Кандидатурата на бившия ректор на Софийската духовна семинария еписоп Сионий ще бъде лансирана за нов игумен на Троянския манастир, съобщиха още от Синодалната палата. Тя ще бъде предложена от Видинския митрополит Дометиан, който е негов духовен старец.
.

Четирима монаси с жалби срещу епископ Теодосий

Махат игумена на Троянския за обида на инвалиди
Гласят на мястото му бившия ректор на семинарията Сионий

Силвия Николова, в-к "МОНИТОР" 7 декември 2010 г.



Игуменът на Троянския манастир Теодосий ще бъде уволнен и преместен в друга обител заради дискриминация на инвалиди в колички.
Напълно възможно е да му бъде поставено и тежко послушание, като например да не заема повече ръководни постове. Това съобщиха от Синодалната палата вчера. Снимка: Троянският манастир, главен храм

Светият синод ще реши положението му на свое заседание утре, уточни Русенският митрополит Неофит, който е и говорител на синода. Преди броени дни Деволският епископ Теодосий отнесе глоба от 250 лева от Комисията за защита от дискриминация. През лятото на 2008 г. той изгони група от българи и финландци на инвалидни колички от главния храм на обителта, наричайки ги „грешници” и „прокълнати”. Игуменът Теодосий
Игуменът отказа да им се извини публично, независимо че потърпевшите го призоваваха за това няколко пъти. Скоро след това един от тях, Петър Кичашки, който е студент по право, внесе жалба срещу него в комисията. Дори за 5000 лв. да ме осъдят,
ще ги платя, но няма да им се извиня


заинати се той тогава. Такова поведение, особено към инвалиди, е недопустимо за мирянин, още повече за духовник, Снимка: Игуменът Теодосий:

при това за игумен на Троянския манастир, който е една от емблемите на България и е паметник на културата, каза говорителят на Светия синод епископ Неофит. „Неудобно ми е дори да коментирам случилото се. Не е лесно да съдиш събрат особено по време на Рождественския пост, но въпросът трябва да бъде изяснен. Има човешки норми, пред които никой не може да си затваря очите”, добави дядо Неофит. Нашата група влезе, помолихме някой да ни разкаже нещо за манастира. Веднага се отзова млад, любезен монах, но докато ни разказваше,

бе грубо прекъснат от игумена Теодосий


Той удари с пръчка през краката калугера и му изръмжа :”Нямаш работа с тия”, а после ни нахока и изгони от храма, разказа единият от потърпевшите инвалиди Петър Кичашки. „Докато се придвижвахме с количките, той вървеше след нас и крещеше: „Махайте се с тези колелета вън!”, допълни подробности той. В сряда архиереите ще разгледат и четири жалби на монаси от Троянския манастир, които се оплакват от грубо поведение на игумена Теодосий към тях. Братята са описали поведението му. Действително той е много

по-строг, отколкото е необходимо

коментира говорителят на синода епископ Неофит.В синода има и купчина жалби от миряни срещу игумена на Троянския манастир, в които те също се оплакват от грубо отношение, както и от това, че там се продавали само скъпи свещи. Кандидатурата на бившия ректор на Софийската духовна семинария еписоп Сионий ще бъде лансирана за нов игумен на Троянския манастир, съобщиха още от Синодалната палата. Тя ще бъде предложена от Видинския митрополит Дометиан, който е негов духовен старец.
.