вторник, 27 декември 2011 г.

За всички, които не искат да си утрепят празника с готвене...


Музикантите от консорта за старинна музика Concerto antico и католическата енория „Св. Йосиф“ в София Ви канят на тържествен Коледен концерт, с който ще отпразнуваме с музика светлия празник Рождество Христово. Концертът ще се състои на 30 декември от 19:30 ч. в католическата катедрала „Св. Йосиф“ (ул. „Κняз Борис I”, 146). Изпълнителите Ивайло Данаилов и Звезделина Йорданова – цигулки, Ивайло Донков – тенор, Миглена Павлова – сопран, Станислава Георгиева – континуо и Янко Маринов – орган & континуо ще представят шедьоври от бароковата епоха: творби от Бах и Хендел, техния мъдър и проникновен учител Дитрих Букстехуде и вдъхновилия ги с виртуозния си италиански стил Антонио Вивалди.
В програмата ще прозвучи известният и любим на публиката Kонцерт за две цигулки в ла минор от Антонио Вивалди; църковната кантата Herr, wenn ich nur dich habe [BuxWV 39] (Господи, ако имам само теб) и соло композиции за орган – Magnificat primi toni [BuxWV 203] и Прелюд в g [BuxWV 150] от Дитрих Букстехуде; рядко изпълнявана латинска католическа църковна музика от Хендел – Salve Regina [HWV 241] и Laudate pueri Dominum [HWV236] за глас, две цигулки и басо континуо (творба съхранена в най-ранния стигнал до наши дни автограф от ръката на Хендел); части от Месата в си минор от Бах [BWV 232] и от ораторията „Израел в Египет” от Хендел [HWV 54].
Вход свободен. Любезно призоваваме почитателите на старинна музика да направят дарения, необходими за поддръжката и обновяването на скъпоструващите инструменти.
Очакваме Ви! Поканете приятелите си и приятелите на своите приятели!
Консортът за старинна музика CONCERTO ANTICO (The Consort of Early Music CONCERTO ANTICO) е основан през 2000 година от Янко Маринов, за да отбележи официалната визита на Н. В. Маргрете ІІ кралица на Дания в България. Оттогава ансамбълът има активна концертна дейност, реализира записи и семинари, следвайки не толкова призива за “автентично звучене”, а търсейки първообраза на музиката и значението му за духовността на всеки един от нас. Стремят се да въплътят в практика учението за афектите, реторичните (поетични) фигури, изграждащи музиката на епохата, връзката на човека с хармонията на космоса. За да представя не само камерни творби, но и големи ораториални произведения консортът привлича както инструменталисти, така и певци.
През 2012 г. предстои осъществяването на новия музикален проект „Изток – Запад – по пътя на хармонията”, в който се предвижда и световната премиера на няколко „новооткрити” и „възстановени” по единствен екземпляр партитури с камерна музика от северно-германски барокови автори.
http://my.opera.com/CONCERTO_ANTICO/blog/christmas-concert
http://my.opera.com/CONCERTO_ANTICO

понеделник, 26 декември 2011 г.

Рашко Зайков , филм

За физика Рашко Зайков, еднственият българин, работил с великия Айнщайн, бях писала преди години в сп. "Европа", а сетне и във вестник "Стандарт". Останах приятно изненадана, когато неотдавна ме потърсиха от предаването "Национален календар" на БНТ и ме поканиха да напиша кратък сценарий за 5 минутен филм в негова памет. Филмът бе излъчен на 10 декември 2011 г., поводът бе 130-годишнина от рождението му, датата съвпадна с тази на рождения му ден.
Това бе и моя дебют сценаристки дебют.
Предлагам Ви филма за Рашко Зайков.

bnt.bg/bg/productions/45/edition/18583/nacionalen_kalendar_10_dekemvri_2011_110g_ot_rojdenieto_na_fizika_rashko_zajkov

вторник, 20 декември 2011 г.

Приютът на отец Иван спасен от багерите


Силвия Николова, В. "МОНИТОР" 20 декември 2011 г.

Незаконната сграда на църковния приют в Нови хан няма да бъде съборена, докато не се построи нова. Това съобщиха от Министерството на регионалното развитие и благоустройството след среща на министър Лиляна Павлова с неговия основател отец Иван Иванов. Ресорният министър Павлова обяви, че ще стартира и национална кампания за набиране на средства за подпомагане на дейността на отец Иван. В момента в църковния комплекс са настанени 84 човека, сред които и 30 деца. Всяко е прието доброволно и с родителите си. Строителният министър информира, че всички хора в приюта са регистрирани и имат лични карти.Преустановяваме процедурата по премахване на постройките в Нови хан, потвърди Павлова и уточни, че сградите ще бъдат премахнати доброволно.„Имаме писмо, с което преустановяваме премахването на тези незаконни постройки. Решението на Върховния административен съд също потвърждава, че постройките са незаконни. Но държавата в лицето на ДНСК преустановява процедурата по тяхното премахване. Отделно от това МРРБ пое ангажимент и вече сме в процедура за предоставяне на терен със сгради в местност в Ихтиман. Имаме 78 декара държавна собственост, които ще предоставим безвъзмездно на фондацията на отец Иван, за да може тези сгради да бъдат ремонтирани, да бъдат настанени хора да живеят там и парцелът да бъде използван за земеделие, подчерта министър Лиляна Павлова.Отец Иван обясни, че ще построи нов дом за социално слабите хора и уточни, че за целта има купен имот в местността „Побит камък" край Нови хан. Софийската митрополия пък е превела 9000 лв. за таксата за промяна на предназначението на този терен. До една година ще построим нов и образцов дом, обеща отец Иван. Бог ще ни помогне, няма да има проблеми абсолютно за нищо, сигурен съм, каза той.След срещата стана ясно още, че Агенцията за социално подпомагане ще поеме таксите за детската градина на по-малките деца в приюта на отец Иван.
.

Нашенците в Австралия си гонят свещеника


Попът ни в Мелбърн върти бизнес с ротативки
Вярващите го дават на съд, той заключи храма преди Рождество Христово

Снимка: Нашенците се хванаха гуша за гуша

Рашко Зайков, физикът сътрудник на Айнщайн

Преди години се случи така, че се запознах с роднините на един изключителен българин - Рашко Зайков, сънародникът ни, работил с великия Айнщайн. Публикувах материал за него в списание "Европа", оказа се, че по типична наша, българска традиция, той е добре забравен. Неотдавна ми се обадиха от БНТ с предложение да напиша кратък сценарий за него за предаването "Национален календар". Докато работех по него, си направих труда да потърся какви публикации за Рашко Зайков има от тогава до сега. Оказва се, че петнадесет години след моята в списание "Европа", за него е писал единствено Милен Зафиров от Института за космически изследвания на БАН.
Все пак, и това е нещо. Краткият документален филм, излъчен за него по БНТ на 10 декември 2011 г. по повод 110 години от рождението ми дава надежда, че макар и бавно, възвръщаме паметта си за големите.
Ето и самия кратък филм за Рашко Зайков - физикът, работил в Айнщайн.

Можете да го видите и тук:
http://bnt.bg/bg/productions/45/edition/18583/nacionalen_kalendar_10_dekemvri_2011_110g_ot_rojdenieto_na_fizika_rashko_zajkov

сряда, 7 декември 2011 г.

Заради скандал с порнографски снимки



Гръцка църква сваля расото на Дим Дуков



Коафьорът стана митрополит в чужбина, след като Синодът ни го прогони






Силвия Николова, В. "МОНИТОР"



8 декември 2011 г.






Гръцката старостилна църква сваля расото на Дим Дуков и го разжалва от сана на митрополит. Това съобщава на сайта си епископата около Авлонския митрополит Ангелос.
Крайната мярка е предприета заради скандал с порнографски снимки на бившия моден коафьор, който се подвизаваше досега в гръцки манастир под монашеското име Дамаскин. Той бе ръкоположен за митрополит там през есента на миналата година, след като у нас Синодът категорично му забрани да се нарича духовник заради нетрадиционната му сексуална ориентация.
Заедно с него са разжалвани и българите Гервасий и Кирил, които след провала на Пименовите разколници у нас също заминаха за Гърция и станаха епископи към църквата на старостилците там. Те също са качили куп свои голи снимки в интернет.
Гърците твърдят, че са били измамени, а Дамаскин е "откраднал митрополитския сан", като е скрил, че вече има забрана в България да служи като духовник. След като и двамата отказали да дадат обяснение за подвизите си в мрежата, и двамата са разжалвани, като вярващите са предупредени да не общуват с тях. От сайта си старостилната гръцка църква се извинява на хората, че е била подведена и е приела в редиците си за духовници скандалните българи.
Дим Дуков замина за Гърция, след като прецени, че в България няма да има последователи, ако основе и регистрира своя собствена църква, в която да се служи по стария календар, каквото бе първоначалното му намерение, припомниха от Дирекцията по вероизповеданията при Министерския съвет.
За окончателното му намерение допринесе и факта, че Столичната община отказа да му издаде разрешение за градеж на храм който по думите му трябваше да бъде по-голям от патриаршеската катедрала „Свети Александър Невски”.
Модният коафьор бе подстриган за монах преди десетина години под името Дамаскин в Троянския манастир. Преди това той стоя близо три години в Рилския манастир като послушник, но игуменът там не пожела да го покалугери, като обяви, че Дим Дуков няма смирение, послушание и проявява „греховно поведение към братята”.

Варненският владика се сдоби с бутиков линкълн

Силвия Николова, В. "МОНИТОР",

7 декември 2011 г.



Варненският и Великопреславски митрополит Кирил се сдоби с последен модел „Линкълн MKZ Хибрид”. Вчера, на Никулден, Негово високопреосвещенство за първи път показа бутиковото си возило пред храма „Свети Николай Мирликийски – Чудотворец”, където отиде с него, а след това отслужи празничната света литургия.
Шикозната лимузина е на световния пазар от два месеца, тя дори още не е представена, тъй като е обявена за модел на 2012 година. Затова световната й премиера се очаква да бъде през януари догодина.



Доколкото ми е известно, този линкълн е единственият засега в България не скри пред „Монитор” Варненският и Великопреславски митрополит Кирил. Купиха я от САЩ едни приятели, много настояха аз да я карам. Първоначално не приех, все пак, такова скъпо нещо. Те обаче успяха да ме убедят и ме изкараха от старата тойота, разказа владиката, като не пропусна да добави, че с такава лимузина се вози и американският президент.
Линкълнът е първият хибриден модел, който включва седем технологии за безопасност. В интериора са вградени елементи от истинско дърво.
Колата се смята за най-екологичния луксозен автомобил в САЩ и е основен коз на марката в битката й с основният конкурент Лексус.
В понеделник за заседанието на Светия синод той ще пътува от Варна до София с новия линкълн вместо със самолет, както практикуваше напоследък.
Идвам в Синодалната палата обаче с оставка в джоба. Предупредих още на последното заседание, че ще я подам и ще изляза от състава на Светия синод, ако архиереите продължават да се занимават със себе си, със собствените си интереси и настроения, водят непостоянна политика, а отлагат парливи и належащи за Българската православна църква проблеми, съобщи за „Монитор” митрополит Кирил. Като един от основните въпроси, отлагани от клира ни, той изтъкна липсата на социална и катехизаторска програма на БПЦ, а като дребнотемие и непостоянство посочи смяната на ректора на семинарията, трети поред за няма и четири години, и недостойното поведение и отношение към Европейския митрополит Симеон.

вторник, 6 декември 2011 г.

Канонизират за светец руснак, погребан в София

Стотици поклонници на 130-ата годишнина на Серафим Соболев
Силвия Николова, В. "МОНИТОР" 5 декември 2011 г.

Руският архиепископ Серафим Соболев, който е погребан в криптата на Руската църква в София, ще бъде канонизиран за светец. Това съобщи Костромският и Галички архиепископ Алексий, който бе специален пратеник на патриарха на Москва и цяла Русия, Кирил, по повод отбелязването на 130-годишнината от рождението на архиепископ Серафим Соболев. Няма никаква причина той да не бъде канонизиран. Подворието на Руската патриаршия в българската столица вече е подало документи в Москва. Очаква се в скоро време процедурата по този въпрос да бъде задвижена, обясни владиката. Намерението за канонизацията е още от 2007 година. Тогава комисия от синода на Българската православна църква, оглавявана от покойния вече Доростолски митрополит Иларион дори

събираше сведения за чудесата

извършвани приживе и посмъртно от архиепископа. Това е едно от задължителните условия, за да бъде обявен един християнин за светец, независимо колко благочестиво е живял. След смъртта на дядо Иларион процедурата бе спряна за няколко години. През 2002 г. обаче той се счита за канонизиран от отцепническото крило на старокалендарците около неканоничния владика Фотий. Чудесата, извършени по молитвите на владиката Серафим Соболев, ще бъдат събрани в специална книга, съобщиха от Руската църква в София. И българи, и руснаци да съобщават за разрешаване на проблеми по неговото застъпничество, призова настоятелят на храма отец Филип Василцев.

Близо 50 чудеса по молитвите на бъдещия светия

вече са описани от вярващи. Някои от тях са залегнали в книгата на Алексей Кострюков „Жизнеописание на живота на архиепископ Серафим Соболев”, чиято премиера се състоя по време на тържествата в София.Стотици поклонници от цялата страна пристигнаха в столицата вчера, за да се присъединят към честването на 130-ата годишнина от кончината на бъдещия светец. Тържествената света литургия бе водена от Пловдивския митрополит Николай. Архиепископ Серафим Соболев е ярка личност, която засвидетелства по безспорен начин, че православната църква независимо от националните си особености има своите светии, валидни за всички ни, които се молят за нас, независимо дали сме българи, руснаци или от друга националност, заяви дядо Николай и призова християните да живеят в разбирателство и без конфликти, особено в дните на коледния пост преди Рождество Христово.

сряда, 23 ноември 2011 г.

Разбраха се с министър Павлова за нова сграда

Бутат крило от приюта на отец Иван
Местят временно обитателите във фургони край Нови хан

Силвия Николова, В. "Монитор", 23 ноември 2011 г.

Новото крило на църковния приют в Нови Хан ще бъде разрушено, защото е построено незаконно, а хората, които живеят в постройката, ще бъдат подслонени на друго място. Това обяви министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова вчера след извънредна работна среща в министерството, на която освен настоятелят на приюта отец Иван присъстваха още министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов, омбудсманът Константин Пенчев, представители на Агенцията за закрила на детето, Агенцията за социално подпомагане, областната управа, пожарната и Софийската митрополия.

За спорната постройка няма издадено разрешение за строеж


и по смисъла на Закона за устройство на територията от 2003 година, нито една сграда или постройка, по които са започнали строителни дейности не може да бъде узаконена впоследствие, подчерта министър Павлова и за безкомпромисността на закона посочи импозантните незаконни сгради на митничари във Веселото село, които през пролетта паднаха под зъбите на багерите. Тя припомни, че строителството на новото крило към приюта на отец Иван в Нови хан е започнало през 2008 година, независимо че няма документи. Павлова уточни, че старата постройка, която е от 1983 г., е законна, за нея няма никакви проблеми и тя ще продължи да действа, а хората, живеещи в нея, ще останат да я обитават. Дълбоко признателни сме на отец Иван за социалната ангажираност и всичко, което прави за децата, за техните майки и всички възрастни хора, на които е дал подслон, но не можем да направим никакво изключение. Можем обаче да помогнем с осигуряване на подслон за хората в новата сграда, която ще бъде съборена, подчерта министър Лиляна Павлова. Събарянето на незаконната пристройка към приюта, която е на три етажа върху гредоред,

много дърво и леснозапалими преградни стени


между стаите без противопожарни кранове, трябва да приключи най-късно до 6 декември. Това е крайният срок, даден в решението на ДНСК, което е потвърдено и с постановление на Висшия административен съд. Към момента тя е обитавана от 40 човека, като близо половината от тях са деца и юноши. Сам, с ръцете си и моите хора ще развалим строежа, за да запазим материалите. Всяка дъска, всеки пирон там са купени със средства на дарители, така изрази примирението си след срещата отец Иван, който категорично отстояваше позицията до понеделник вечерта, че няма да позволи дори керемида да падне от постройката. Материалите ще запазим за нов градеж, за който вече ще си извадим всички документи, добави съкрушено старецът. По думите му националисти в Нови хан подклаждат настроенията на местните хора срещу хранениците му. Той илюстрира думите си с надписи по спирките в селото, в които се казва „Попе, ако не разкараш циганите си, ще те подпалим!”. Живеещите в незаконната сграда сега няма да останат на улицата, след като тя бъде съборена. Те ще бъдат настанени във фургони в местността Побит камък на 2 км от Нови хан върху църковна земя. По време на работната среща министър Лиляна Павлова е предложила хората да бъдат настанени в държавна сграда в Челопечене, но отец Иван е отказал.Не мога да ги оставя там, те имат нужда от грижи и контрол, а аз трудно ще мога да пътувам всеки ден дотам, аргументира се свещеникът.
.
Софийската митрополия дава пари за проекта
Софийската света митрополия ще поеме всички разходи за проектосметната документация и за самия проект за новата сграда на приюта, както и за всички документи, които трябва да бъдат извадени, за да се получи разрешение за бъдещия строеж. Това обяви вчера викарийният епископ на митрополията Йоан и добави, че митрополията неведнъж е предлагала помощ на отец Иван, но той е предпочитал да действа на своя глава. Уважаваме неговата дейност, но той действа на принципа на Александър Македонски: „Мисленето спира действието”. В църквата обаче този принцип е неприложим, категоричен бе епископ Йоан. По време на срещата вчера отец Иван изрази съгласие да се вслушва повече в съветите на епископите от Софийската митрополия и на патриарх Максим, който е и Софийски митрополит. Общо 145 души живеят в двете крила на приюта в Нови хан сега, от тях 60-ина са деца.
До Коледа настаняват всички без подслон

До 19 декември Министерството на труда и социалната политика ще направи анализ на семействата в приюта, които могат да бъдат настанени при близки и роднини. За онези, които няма къде да бъдат подслонени, ще бъдат предоставени места във фургоните. Впоследствие в местността Побит камък, на църковната земя, отец Иван се стяга да построи нова сграда, но след като преди това уреди всичките й строителни документи. Ние, като държавна институция, се ангажирахме да подпомогнем чрез областния управител и кмета за по-бързото предоставяне на необходимите документи, включително разрешение за строеж на терена, на който с помощта на бизнеса в региона да осигурим финансиране, за да бъдат изградени законни нови постройки за нуждаещите се, подчерта министър Лиляна Павлова.

Доц. ДИЛЯН НИКОЛЧЕВ, преподавател в Богословския факултет на СУ:

ОТВАРЯНЕТО НА ДОСИЕТАТА ЩЕ ОЧИСТИ ЦЪРКВАТА
Митрополити агенти са пречили на студентите да стават свещеници През 1982 г. в Духовната академия са действали 12 доносници на ДС

Силвия Николова,
В. "Монитор", 19 ноември 2011 г.

- Доц. Николчев, по смисъла на Закона за досиетата през декември ще бъдат огласени имената на сътрудниците на ДС от ръководствата на вероизповеданията, включително на клира на Българската православна църква и служителите от прицърковните структури. Вече се чуват гласове, че това не е нужно, че отварянето им няма да помогне никому. Нужно ли е да бъдат отворени досиетата на епископата и хората, близки до БПЦ?

- Необходимо е, разбира се. Истината не бива да остава скрита. Още повече че в един период тръгна мълвата, че досиетата са прочистени, но както става ясно, това съвсем не е така. Колкото и да бъде неприятно за някои, ще е по-добре да преглътнем този горчив хап, за да се очистим от съмнения и подозрения.

Нещо повече, неотдавна факултетният съвет на Богословския факултет при Софийския университет (бившата Духовна академия) взехме решение и поискахме от Комисията по досиетата да ни разкрие истината за 18 наши преподаватели и служители. За това е взето тяхното съгласие. Това за нас бе от особена важност, защото факултетът от една страна е ситуиран към Българската православна църква, а от друга – е част от академичната общност. На практика ние направихме първата крачка в тази посока и от вероизповедните общности, и от научните общности. С нея ние целим да се очистим от миналото. Необходимо е да бъдат разбити някои митове за дейността на Държавна сигурност в БПЦ и научните среди преди 1989 година, за да се очертаят перспективите, които стоят пред църквата предвид скорошното разсекретяване на досиетата на ръководните лица и органи в нея, сътрудничили на ДС.

Четенето на архивите е изключително мъчително, бих казал одиозно. Там се сблъскваш не само с предоставените ти страници от миналото, но и с интимните донесения на агентите богослови, писани в продължение на десетки години. Заставаш лице в лице със съсипани човешки съдби, пострадали от тоталитарния режим.

- Колко са доносниците на ДС в Богословския факултет?

- Още при разсекретяването на ВАК стана ясно, че агентите са двама – бившият преподавател във факултета Димитър Станков Киров и преподавателят проф. Иван Желев Димитров, съответно с агентурни имена Антон и Ангелов. След вътрешната проверка, направена по искане на факултетното ръководство, излязоха още две имена. Единият от тях, още след промените след 1989 г. излезе и публично се изповяда, като съобщи, че в един период от време е бил принуден на сътрудничи на ДС. Името му е отец проф. Радко Поптодоров, вече пенсионер. Той никога не е крил този факт и затова си позволявам да го назова. Това е истински достойното поведение – на покаянието и разкаянието. Другият е действащ преподавател, от досието му са останали две страници – на едната данните кога и от кого е вербуван, а на другата е посочено, че досието му е унищожено.

Още по-неприятното, на което се натъкнах в материалите, е, че има митрополити – преподаватели в тогавашната Духовна академия, които са вербувани да подкопават православната вяра и са го правели твърде усърдно. Тяхната работа е била да бъдат разколебани студентите във вярата и да ги възпрепятстват да поемат по пътя на свещенството.

- Казвате нещо твърде ужасно.

- Да, изглежда като кошмар, но това е самата истина. Някои от тези митрополити са покойници и затова, по смисъла на закона, имената им не могат и няма да бъдат разкрити. Други обаче са живи и ще бъдат съобщени през декември, когато досиетата бъдат открити.

- Как точно са действали тези агенти в расо?

- Въпросните митрополити са оказвали натиск върху преподавателите в Богословския факултет, като са им заявявали „да не бъдат много активни и усърдни в преподаването на учението на църквата на студентите” и да им оказват влияние да не стават свещеници или монаси.

- Колко всъщност са тези митрополити?

- Тези агенти присъстват в два документа – в един рапорт и в един донос на един от самите тях до Държавна сигурност. Митрополитите са общо трима.

- Казвате, процесът на четене и отваряне на досиетата е мъчителен, но трябва да го изживеем, да преглътнем горчивия хап, за да се очистим? Някой от тези „Божи” люде показа ли по някакъв начин, че е склонен да се покае, да се извини в годините след падането на атеистичния режим или пък да покаже някак си на православната общност, че е действал под натиск?

- Не. Нищо такова не се случи.

- Защо според Вас, доц. Николчев, по въпроса за досиетата клирът се държи така, сякаш това не го засяга?

- Мълчат заради страха от истината. Такъв процес на отваряне на досиетата вече протече в бившите страни от Източния блок. Дали искаме, или не, това ще се случи и при нас. За Българската православна църква във всички случаи е много по-добре да се знае кой кой е, отколкото да се стои в тъмнина. Кой ще се покае не знам.

Неотдавна бях в Черна гора, в манастира „Света Богородица”, който е и резиденция на архиепископ Амфилохий. В централната му църква бях силно впечатлен от нов стенопис на Страшния съд с два особено силни фрагмента с надпис „Лъже-епископи и царе”. Сюжетът изобразяваше група епископи с изплашени физиономии, поставили ръце на устните си и друга група техни събратя, паднали и теглени от дявола, а в центъра във военна униформа и петолъчка на главата е изобразен Тито – символът на атеистичната власт в бивша Югославия. Този стенопис ясно показва, че в Сръбската православна църква има съвременен прочит, дори чрез иконографията, за близкото минало. За съжаление в БПЦ няма и намек за подобно нещо. Като се има предвид това, Богословският факултет е единственият, свързан с църквата, който направи първата крачка и пожела отварянето на досиетата на преподавателите си. Впрочем в миналото като Духовна академия той е бил особено интересен „обект” за Държавна сигурност, на нейна територия за действали доста агенти и доносници.

- Ще се конкретизирате ли?

- Едно изследване показва например, че само за 1982 година в Духовната академия са действали 12 човека, сред тях са не само преподаватели, но и студенти. Те са действали от една страна. От друга, усилията са били насочени срещу една група около един от преподавателите, а цялата операция се нарича „Паяците”. В резултат на доноси е уволнен тогавашният преподавател по нравствено богословие Шумов, като най-активен в докладите си срещу него е колегата му от същата катедра Димитър Станков Киров, тогава все още асистент, действал под псевдонима Антон. Така той едновременно е сътрудничил и си е разчиствал пътя, докато сам заеме мястото на освободения от работа Шумов. Това не става веднага, но агент Антон не се отказва. За една година е назначен за шеф на катедрата по нравствено богословие отец Анатолий Балачев, но също е отстранен, на кандидатите да я заемат е попречено, мястото остава за Антон – Киров. Информацията от архивите, дава ясна картина на последвалия в началото на 90-те години разкол в БПЦ. От една страна е очертан интелектуалният кръг на разколниците – отец Анатолий Блачев, проф. Радко Поптодоров, проф. Иван Денев, а от друга страна, техните палачи – агентите доносници като проф. Иван Желев, които се обявяват за интелектуалния елит на каноничния Свети синод. Дори само този факт говори ясно, че разколът съвсем не е случаен, а е провокиран и проведен по сценарий на Държавна сигурност. Иван Желев – агент Ангелов, например, действа до 1992 г. като главен редактор на „Църковен вестник”. В неговите донесения още от 1982-1985 г. на няколко места става ясно, че му е дадена задача да се внедри в „Църковен вестник” с оглед на поставени конкретни задачи – манипулиране и дискредитиране на определени преподаватели в тогавашната Духовна академия.

Тези неща за много неприятни. Когато четох документите в комисията, в продължение на дни не бях на себе си.

- Една част от вярващите, не само сред клира, заявяват, че досиетата са минало, важно е личното спасение и не е необходимо с отварянето им нещата да се изострят. Как ще коментирате това мнение?

- Не, не, това е страх от лична и колективна отговорност.

Визитка

Роден е през 1961 година в Плевен

Завършил е Духовната академия „Св. Климент Охридски" (сега Богословски факултет при Софийския университет) през 1986 г.

Специализирал е „Римско право“ в Юридическия факултет на Софийския университет (1996-1998) и в Регенсбург, Германия (2002)

От 1994 г. е преподавател по „Църковно право“ и „Устройство и управление на Българската православна църква“ в Богословския факултет на СУ

През 2006 г. става доцент с "Брак, развод и последващ брак в православната църква. Канонично изследване"

В момента ръководи катедрата по „Църковно право“

петък, 18 ноември 2011 г.

Досиетата в църквата

В. "Монитор", 16 ноември 2011 г.
подготви: СИЛВИЯ НИКОЛОВА


Кой, как, кому и защо е донасял? Тези въпроси вълнуват съвсем не на шега вярващите православни у нас. В края на декември предстои отварянето и огласяването на досиетата на ръководствата на вероизповеданията у нас за принадлежност към ДС. В това число попадат клирът и служителите на Българската православна църква. Християните се питат пазена ли е тайната на изповедта, защо след Великденската литургия Комсомолът ни налагаше наказания, защо безпартийните биваха уволнявани от работа и запращани в Белене за влизане в храм, та било то и на опелото на родния им баща. Лежалите в лагерите на с
мъртта и затворите основателно се интересуват на кой поп дължат попадането си там след изповед. По-младите, повярвали в Христа във времето след промените, които не са изпитали страха да запалиш свещ, нито безпокойството комшийката да не разбере, че имаш църковно календарче, недоумяват защо скелетът трябва да се изважда от гардероба.

Д-Р ДАНИЕЛА КАЛКАНДЖИЕВА, ЦЕНТЪР ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА РЕЛИГИИТЕ В СУ: Хората искат да знаят кой ги изповядва


Въпросът за отварянето на досиетата на клириците, както и на ръководствата на останалите вероизповедания, е особено деликатен. Като историк предпочитам да работя с отлежали материали, тъй като, когато си част от процеса, си емоционално обвързан. От научна гледна точка това влияе на оценката, човек не може да избяга от пристрастията си. Като човек обаче смятам, че това е дълбок морален въпрос с особена важност за обществото. Тук възниква другият въпрос - имаме ли културата да го разгледаме по начин, който да ни даде адекватна оценка за миналото. До приемането на закона за досиетата те бяха използвани за натиск, за политически игри и цели. За да няма повече недоразумения, те трябва да бъдат отворени колкото е възможно по-скоро според всички законови рамки, тъй като, все едно, те вече са на политическия пазар.Колкото до църквата, нещата стоят деликатно. Обикновено се казва, че тя е мистична, ние обаче говорим не за мистичната страна на църквата, а за човешката и в частност за нейното ръководство, за конкретни структури и определени хора. Клирът - и висшият, и свещенството, е особено важен за миряните, вярващите по презумпция ги обличат в доверие. Хората отиват при тях с проблемите си, изповядват се, разкриват най-съкровените си вълнения. Как човек би могъл да отиде и се изповяда на някого, ако му няма доверие?! Изповедта е тайнство, ако не я направиш, не можеш да вземеш Свето Причастие, един вид отпадаш от църквата. Никак не са малко православните, които живеят по християнски спазват Божиите заповеди, но нямат вяра на свещениците, особено в селата и в малките градове, където всички се познават. Те имат съмнения, че тайната на изповедта им ще бъде опазена и не се изповядват и причестяват по тази причина. Като се има предвид това, очебийно е, че църквата не би могла да функционира нормално. Въпросът за отварянето на досиетата се налага и от факта, че на Българската православна църква бяха възстановени изключително скъпи имоти. По някои изчисления те възлизат на около 5 млрд. евро, а в същото време свещениците са без заплати или с минимално възнаграждение. Напълно логично е обществото на вярващите, а и не само те, да знаят кой управлява тези имоти и средства и дали някой не гледа на тях като на източник за лично облагодетелстване. Независимо че БПЦ се ползва с автономия и е отделена от държавата, нейното ръководство, свещенство и работещите в структурите й не са освободени от спазването на законността в Република България.Заради връзки по принуда с режима на Чаушеску покойният вече патриарх на Румъния Теоктист още в началото на промените застана на екрана на националната телевизия и публично се покая пред вярващите, като помоли за прошка за всички компромиси, които му се е налагало да прави по времето на комунизма. Хората бяха силно впечатлени. Дали искрено му простиха или про форма, не знаем, но когато той заяви готовност да подаде оставка, те настояха той да остане на патриаршеския престол. Така беше извършен един морален акт Като имам предвид изследванията в архивите на колеги, очаквам без досие да се окажат само един-двама от митрополитите. Докато не знаем кои са тези хора, как ще имаме доверие в клира! Като гражданка за мен е необходимо да знам кой какъв е в ръководството на БПЦ. Като учен обаче предпочитам да мине известно време, за да се успокоят страстите и да може да се гледа по-безпристрастно на фактите.

ЕКАТЕРИНА БОНЧЕВА – ЧЛЕН НА КОМИСИЯТА ПО ДОСИЕТАТА: Проверяваме и шефовете на всички религии

В Закона за досиетата съществува текст, който казва, че ръководителите и членовете на управителните органи на религиозните общности се проверяват. Те влизат в т. нар. публични дейности. Проверката за тях важи от влизането на закона в сила, т. е. от 2003 г. насам. Законодателят е приложил един двоен стандарт, с който аз не съм съгласна. Проверяваните са разделени на публични длъжности и на публична дейност Публичните дейности, към които спадат религиозните общности, се проверяват от влизането на закона в сила към днешна дата, т. е. от 2003 г., когато той беше приет. Дава им се обаче възможност за т. нар. предварителна проверка, т.е. проверяване на досиетата по писмено искане на професионални, синдикални, обществени, религиозни, научни и други граждански организации и движения по отношение на техните членове. Това искане се прави от този, който представлява организацията. За да се направи това искане за предварителна проверка, тези, които ще бъдат проверявани, трябва да дадат писменото си съгласие. Информацията предоставяме само на този, който я е поискал. Засега от сферата на църквата имаме такива заявки за 191 души от Пловдивския митрополит Николай. Неговият мотив е с много добро политическо звучене. Той казва: „Причина за искането ми е, че не мога да позволя в редиците на Христовото войнство да има лица, които са нарушили клетвата пред Бога да пазят неговото стадо, извършили са тежкото прегрешение да предадат християни на гонение и преследване от светската власт. От друга страна, длъжен съм да помогна на тези свещенослужители, които по стечение на обстоятелствата и въпреки волята си са попаднали в примката на лукавия, за да се отърсят от зависимостите и да станат отново достойни хора. А когато е поискано покаяние, църквата никога не отказва прошка. Заявка е подадена и от декана на Богословския факултет на Софийския университет доц. Александър Омарчевски за проверяване на 18 човека. По заявка на пастор Врачев, който представлява евангелистките петдесятни църкви, проверихме 11 души и предоставихме информацията само на него. Нашият закон няма лустрационен характер, но може да се нарече нежна лустрация.От създаването на комисията през 2003 г. до момента има 6910 линейни метра документи, а също и около 620 електронни носители с документи, както и 750 700 броя архивни дела, като едно дело е с по няколко папки, някои са с по 9, 11 и повече. Това опровергава твърденията, че документите са унищожени.




четвъртък, 10 ноември 2011 г.

Даряват пещера на Русенската митрополия

Силвия Николова,
В. "Монитор , 9 ноември 2011 г.

Русенската митрополия става собственик на пещера в местността Кантона край село Басарбово, където се намира и едноименният манастир. Това решение за прехвърляне на собствеността ще гласуват министрите от кабинета на свое заседание днес. Пещерата е образувана по изкуствен начин в скалите и през 2006 г. е преустроена в посетителски център към Басарбовския скален манастир. В него са представени експонати от историята на средновековния град Червен, самата обител, както и от природен парк „Русенски Лом”. Поради липсата на единно управление на комплекса четвърта година поред центърът е затворен и се разрушава от влагата.
Русенската митрополия е изразила готовност да влага собствени средства в поддържането му и да използва имота за религиозна, социална и обществена дейност.

Игумените учат монасите на добри обноски

Синодът вдига заплатите на свещениците
Ревизия търси липси за 400 000 лева в Троянския манастир

Силвия Николова, В."МОНИТОР"
9 ноември 2011 г.

Светият синод ще вдигне заплатите на свещениците от следващата година. Бюджетът за 2012 г. и увеличението на минималното месечно възнаграждение от идната година са основните въпроси, с които ще се занимаваме на следващото заседание, съобщи за „Монитор” Варненският и Великопреславски митрополит Кирил.
Сега поповете висшисти получават по ведомост 300 лева, а среднистите, само със завършена духовна семинария – 240 лева заплата. Отделно от това обаче те могат да си докарат до 1500 – 2500 лева от треби. Извънредните пари обаче падат предимно в големите столични храмове от венчавки и кръщавки, те не се облагат с данък и при заплащането им за тях не се издава фискален бон. В малките градове и особено в селата духовниците са принудени да живеят с парите от заплатите си.
От май 2012 г. се предвижда размерът на минималната работна заплата в страната да стане 290 лева, сега тя е 270 лева. Ако това се приеме, ще скочат и осигуровките.
Митрополиите трябва да намерят средства за увеличаването им, ако се приеме по-високата сума. Синодът пък ще търси начини да си събере задълженията от пет епархии, които от години не са плащали задължителните отчисления от кръщанета, сватби, погребения, издаване на документи и други, обясни митрополит Кирил.

Игумените на манастири ще трябва занапред да инструктират монасите да се държат любезно с миряните, да ги изслушват и в никакъв случай да не ги нагрубяват. Подобно указание за добри обноски се подготвя в момента в синода, съобщиха администратори от Синодалната палата, които подготвят есенната сесия на архиереите. Тя ще бъде открита на 15 ноември, ще продължи близо две седмици. До края на коледните пости, на 25 декември, синодалните ни старци няма да заседават, а ще се уединят в епархиите си за молитви и пост.
Проверки на ревизорите от синода показват, че задълженията им възлизат на близо 600 000 лева. Само Софийската митрополия дължи 180 000 лева, но тя вече е започнала да покрива на траншове неплатените си отчисления към синода.
По време на сесията си архиереите ще искат обяснение и от бившия игумен
на Троянския манастир Теодосий, който загроби обителта със сувенирчета, купени от близки на приятели за препродажба в манастирските будки. Стойността на стоката, която не може да бъде продадена вече няколко години, е за хиляди левове. Ревизия там е установила липси за 400 000 лева за периода 2006 г. - февруари 2011 година.
Синодалите ни ще привикат и игумена на Бачковския манастир Агатонийския епископ Борис заради грубо отношение към миряни по време на рождения ден на патриарх Максим, който бе отпразнуван там на 29 октомври, съобщиха още от Синодалната палата. На тържествения обяд той допуснал да сервират руси красавици с дълбоки деколтета. Жените от кухнята и икономката пък той нагрубявал с нецензурни епитети пред самия патриарх.

понеделник, 7 ноември 2011 г.

БПЦ - държавна сигурност - дискусия

Богословският факултет на СУ организира
дискусия за дейността на държавна сигурност
и БПЦ по време на комунизма


Богословският факултет към Софийския университет "Св. Климент Охридски" организира на 10 ноември академична дискусия на тема "Дейността на държавна сигурност и българската православна църква по време на комунизма". Това съобщиха от Софийския университет. Форумът е 13.00 ч. в зала "8" на Богословския факултет на СУ.
На него приветствие ще отправи доц. д-р Александър Омарчевски -
декан на Богословския факултет.
В дискусията ще участват Екатерина Бончева от Комисията за разсекретяване на документите на Държавна сигурност, Даниела Калканджиева от Центъра за изследване на религиите, журналисти и преподаватели.

сряда, 2 ноември 2011 г.

Хиляди почетоха деня на Козма и Дамян

Онкоболна оздравяла след молитви в Свети Мина

Майка лекува сина си от депресия в обителта


Силвия Николова, В. "МОНИТОР"
2 ноември 2011 г.


Разкази за чудодейни изцеления по молитвите на светите безсребреници Козма и Дамян доведоха стотици вярващи от цялата страна вчера, когато се почита тяхната памет, в Обрадовския манастир „Свети Мина” край София. Обителта се слави не само с чудотворната икона на светеца воин Мина, но и с аязмото, за чиято вода се смята, че е целебна в параклиса на светците Козма и Дамян до главния храм. Някои от поклонниците бяха пристигнали още в понеделник и пренощували в страноприемницата, за да успеят за светата литургия, която започна рано сутринта в главния храм на обителта, и да се причестят. Докато архимандрит Теофаний и свещениците Борис и Ириней отслужваха в храма, готвачки доброволки от София варяха традиционния за случая курбан, който след службата беше осветен и раздаден на поклонниците. Повечето от вярващите обаче чакаха търпеливо ред да влязат в параклиса и да се помолят на чудодейната икона на светците Козма и Дамян, както и на воина светец Мина. 51-годишната Лилия беше дошла тук от ранни зори със сина си Даниел. Моли се за неговото оздравяване, момчето видимо е в дълбока депресия. „Надеждата ми е в светците, в Господа, знам случай на излекувани от такова заболяване по молитвите им, няма да се откажа, тук ще идвам всяка неделя, докато момчето ми се оправи”, нарежда с просълзени очи, но с надежда изстрадалата майка. „Ще се оправи момчето ти, аз съм една от тези, преди години бях изпаднала в депресия, но след няколко молитви тук не само, че болестта ми премина, но си намерих и съпруг, пак по застъпничеството на светиите”, опитва се да я утеши друга поклонничка. Това е Елена Маринова, която е довела за празника тук 28-годишната си дъщеря Мила. Самата тя уверява, че

животът й коренно се е променили

се подредил изключително добре, след като преди 23 години тук я довела нейна позната. Скоро след поклонението си тогава тя се омъжила сполучливо и намерила добре платена работа. Вчера Маринова се молеше за здравето на дъщеря си, която е с повишени стойности на кръвната захар. Тук стават много чудеса, толкова много, че те дори вече не ни учудват, станали са нещо като всекидневие, казва клисарката Пеца Кьосева. Тя помага в манастира от 4 години и твърди, че откакто е дошла да работи тук, от измъчвалите я дотогава ставни болки вече няма и помен. Жената се замисля кое от многобройните чудеса да разкаже. Спира се на едно от тях, за което твърди, че я е покъртило до дън душа. „Неотдавна, в продължение на месеци, всяка събота и неделя при нас идваше една жена, молеше се горещо, със сълзи на очи пред чудотворните икони. Беше ми неловко да я питам каква е мъката й. Един ден обаче тя дойде с погачи, бонбони и сама разказа. Синът й за изненада на лекарите

излязъл от будна кома след тежка катастрофа

Момчето преживяло така 3 месеца, никой не давал надежда”, разказва клисарката. Този случай е описан в книгата, в която свещениците събират свидетелства на вярващи за чудеса, случили се с тях. Петдесетинагодишна жена пък се оказала напълно здрава на контролния преглед преди онкологична операция, независимо че преди да започне да идва в манастира, скенерът показвал ясно тумор. Най-многобройни са обаче историите в книгата за заченати бебета след дълги години безплодие.

“Врачовете” помагали без заплащане


За клисарката Пеца чудесата тук вече са всекидневие.
Светците Козма и Дамян в някои краища на България са наричани „врачове” заради дара им да измолват от Бога чрез молитвите си оздравяване от тежки заболявания. Самите те приживе били народни лечители, познаващи до съвършенство действията на целебните билки. Наричат ги още безсребреници, тъй като умението си те практикували безплатно, не вземали пари, нито скъпи подаръци, следвайки съвета на Иисус Христос към апостолите.Козма и Дамян били родни братя, живели са във втората половина на IV век в провинция Асия, Мала Азия. Израснали скромно отгледани от овдовялата си майка. Те водели изключително скромен, почти аскетичен живот. За умението си те не взимали дарове. Житието обаче разказва, че веднъж това си позволил по-малкият брат – Дамян. Той взел в дар 3 яйца от излекувана от него жена. Когато Козма научил това, в гнева си обявил, че не желае да бъде погребван до брат си. След смъртта на Дамян, когато близките му търсели място за гроб, наблизо минала камила, която проговорила с човешки глас, като казала, че взетите в дар яйца били дадени от жената в името на Светата Троица и затова всъщност ги приел лечителят Дамян. Опечалените се убедили в безкористността му и го погребали до неговия брат Козма.

Обрадовският манастир е върху чудодейни извори

Обрадовският манастир „Св. Мина” е основан в късната римска епоха.
Обрадовският манастир „Свети Мина” край София е основан през късноримската епоха. През ХIІ век на това място е имало голям манастирски комплекс с 40 параклиса, училище, скрипториум и метох на Света гора. През Средновековието той е част от Софийската Мала Света гора - пръстен от манастири около столицата. Кръстоносните походи и османските нашествия постепенно заличават обителта, но споменът за нея и за името на светеца воин Мина остава в легендите. При прокопаването на коритото на река Владайска в началото на миналия век са открити основи на сгради, а по-късно реката дълго време е носила керемиди, камъни и тухли. През 1927г. селяни случайно се натъкват на останки от древния манастир. В периода 1942 – 1945 г. Обрадовската обител е възстановена, в нея се заселват монахини. Единият от параклисите при главния храм е наречен на светците Козма и Дамян. В него е вградено аязмо с вода, бликаща под манастира, за която се смята, че е светена и целебна. От няколко години обителта разполага със сгради за пренощуване на поклонници, както и със специално уредени места за хранене, барбекю и детски площадки. На 1 ноември манастирът чества светите братя лечители и безсребреници Козма и Дамян, а на 11 ноември - деня на свети Мина, чието име носи.

вторник, 1 ноември 2011 г.

За проф. Григор Горчев бъдещето е в роботизираната хирургия



Лекарят на годината сменя пелени

В свободното си време кара колело из Троянския балкан

Силвия Николова, В. "МОНИТОР", 29 октомври 2011 г.

Ако ви кажат, че ще ви оперира робот, едва ли ще легнете спокойно на хирургическата маса. Но ако проф. Григор Горчев и неговият екип направляват машината, може да сте благодарни за късмета си. Защото проф. Горчев е бащата на роботизираната хирургия в България. А преди седмица заслужено, макар и малко късно, взе приза „Лекар на годината 2011”. Според колегите му и от Плевенския медицински университет, и от Софийския той отдавна е заслужил приза. Без неговия принос този сравнително нов дял в българската хирургия, който от години спасява безкръвно и без риск от инфекции хиляди души по света, у нас все още щеше да е фантастика.Преди шест години именно проф. Горчев – ректорът на Медицинския университет в Плевен, въведе роботизираната операционна система „Да Винчи” – първата у нас и една от петте на континента. Първите операции са гинекологични – огромни кисти, ракови образувания, деформации на тъкани – все диагнози, които биха накарали лекарите на други места да махнат с ръка и да извикат близките настрани от болния, за да ги подготвят за най-лошото. Проф. Горчев обаче се бори докрай не само за живота на всяка пациентка, но и прави всичко по силите си жената след това да води максимално добър живот.„Гордея се, че винаги съм бил честен и отговорен към себе си и пациентите. Стремял съм се да правя само добрини. Да бъда коректен с моите знания към пациентите. Това е най-важното за мен ­ казва проф. Григор Горчев. ­ Независимо от успехите, има случаи, в които не може да се помогне. Тези пациенти помня и ще помня цял живот”, промълвява той с видима тъга в очите.Впрочем д-р Горчев
става професор едва на 45 години

подобни случаи, особено в сферата на медицината, не само у нас се считат за рядкост. По специалност е гинеколог. Не избира обаче специализацията си в тази област от раз.„Завърших медицина, но в началото нямах ясна представа какво точно искам да правя, с какво да се занимавам”, признава той.Първоначално смятал да специализира патоанатомия, тъй като още от ученик се увличал по анатомията. Дори след като се дипломирал през 1982 г., работил в продължение на две-три години като асистент в Катедрата по патоанатомия. Всекидневният сблъсък със смъртта и неизбежните посещения в моргата обаче скоро го отказали да поеме попрището на патоанатом.„Не подозирах, че съм толкова емоционален, не ми понесе. СНИМКА: Със съпругата си в Париж

Затова напуснах и заминах за Трявна, където съм роден. В болницата единственото свободно място беше за гинеколог, така ме и назначиха, така се оформи житейското ми поприще, без особен избор в началото”, разказва за първите си стъпки като самостоятелен доктор Лекарят на годината.Съдбата в случая се оказала твърде благосклонна към него. Година по-късно се отворило място за специализация по акушерство и гинекология в Плевенския медицински университет. И този път, без да обмисля прекалено дълго време, д-р Горчев стегнал куфарите и се зачислил като специализант в тази катедра. Оттам нататък кариерата му на лекар се развива толкова благоприятно, че мнозина негови колеги и досега не могат да се начудят как така за няма и пет години да извървиш иначе трудния в професионално отношение път на акушер-гинеколог от скромната тревненска болница до една от най-престижните клиники във Франция, тази на проф. Жан-Клод Жансер.„През 1991 г. заминах за Франция. Там имах честта близо две години да работя с един от най-известните онкогинеколози в Европа ­ проф. Жан-Клод Жансер”, продължава разказа си ректорът на Плевенския медицински университет. В чужбина защитил и дисертацията „Предракови заболявания на тялото на матката”. Станал доцент на 36, а десет години по-късно вече е и професор.Французите са очаровани от трудолюбието, но и от ведрия характер на човека,

прекрачил скоро руините на Желязната завеса

Предлагат му работа там. Д-р Горчев за пръв път обмисля възможност дълго. Раздвоен е, в крайна сметка – отказва. Решава, че с това, което е научил, може да бъде много по-полезен и ценен в България. Връща се, но не прекъсва контактите си с Франция, пътува често дотам на симпозиуми, конференции, поддържа контакти с водещи медици.Скоро след това специализира в Германия, Великобритания и Италия. Въпреки това Франция остава любимата му страна. Затова впоследствие изпраща дъщеря си Ангела да учи в Париж. Тази година тя завършва лицей и смята да запише право в Сорбоната.„Аз съм либерален баща, не бих искал да се бъркам в живота на децата си, нито да им налагам мнение. Всеки трябва да е свободен в избора си, за да бъде щастлив. Имах обаче някаква надежда, че Ангела може да запише медицина, като малка играеше на доктори, беше є интересно да идва в болницата”, разказва проф. Горчев. Според него напълно възможно е дъщеря му просто да е осъзнала, че човек, избрал тази професия, не разполага със себе си, той живее за пациентите си.„Имам обаче известна надежда, че синът ми Григор може да наследи професията ми, като порасне”, продължава лекарят.Засега момченцето е твърде малко, само на годинка, за да направи своя избор. Контактът му с татко е в игрите, смяната на памперсите и гушкането.Проф. Горчев

не е единственият доктор в семейството

Съпругата му Зорница е стажант-лекар в Плевенската университетска болница. Медицината обаче, не е единственото, което ги свързва. Двамата са запалени спортисти и използват всяка възможност през зимата да отидат на ски, ако има повече време, дори до Швейцария. През лятото играят тенис.Проф. Горчев обаче има едно само свое, мъжко увлечение – да се спуска с високопроходим велосипед в Троянския балкан.По този вид спорт го запалил негов познат преди няколко години. Първоначално проф. Горчев не знаел нищо повече за велосипеда от това, че става за каране. Сега вече е наясно и с механизма му, и дори с ремонтирането му.

24 часа медицина

Роботът „Да Винчи”, внедрен от проф. Горчев
Снимка: Роботът/ долу/

Работният ден на проф. Горчев започва в 6 часа сутринта. До обед обикновено оперира, преглежда, приема рапорти за случаите в болницата. Следобед преподава в Медицинския университет. Вечер пак е зает с пациенти. Нощем чете медицинска литература. „Спя малко, по природа съм работохолик, не зная от кого съм го наследил. Наспивам се бързо, рядко се чувствам уморен”, казва проф. Горчев и по всичко личи, че не кокетира. Изправен, ведър, всякога усмихнат и в добро настроение, той е от хората, които умеят да вдъхнат оптимизъм дори на сетния окаяник. Затова и пациентите го обичат и му вярват. Проф. Горчев пък вярва на себе си и мечтае да види в България развита роботизирана хирургия. „Имаме отлични лекари специалисти, имаме вече и техника, унизително е при тези възможности нашите болни да ходят на лечение в Турция. Ние можем да им дадем не по-лоша медицина - убеден е той. - Готов съм да помагам за развитието на роботизираната хирургия в България. Независимо че в страната ни тя се практикува сравнително отскоро, нашата медицина в това отношение е на европейско, дори на световно ниво”, продължава проф. Горчев. В момента у нас се правят по 100-120 операции годишно с робот, което по мнението на лекаря е твърде недостатъчно. Затова той е изпратил лекари от Университетската болница в Плевен на специализация в чужбина, за да усвоят тънкостите точно на тази хирургия. Надява се скоро там с робота „Да Винчи” да се извършват и кардиооперации. И мечтае да дойде времето, когато, както в древността, лекарите да работят в тандем, без завист и злословия.

четвъртък, 27 октомври 2011 г.

Патриарх Максим погва владици за укрити пари

Епархии печатат незаконни кръщелни
Бивш игумен набутал със стотици хиляди Троянския манастир
Силвия Николова, в. "Монитор" 27 октомври 2011 г.

Митрополии укриват пари от синода, като печатат незаконно кръщелни свидетелства и удостоверения за венчавка и така не внасят нито лев в сметките на Светия синод, съобщиха от Синодалната палата вчера.На практика тези документи, които според Устава на Българската православна църква са ценни книжа, могат да бъдат печатани само от името на патриаршията, но не и от отделните митрополии. За всеки попълнен формуляр при кръщение или венчание те трябва даправят отчисление от взетата такса за синода.
От години някои митрополити издават и църковни календарчета, без да имат право на това и не внасят нито процент от приходите в общата църковна каса, обясни Варненският и Великопреславски митрополит Кирил. Това на практика са суми, от които църквата би могла да развива съвсем не скромна мисионерска и социална дейност, обясни владиката, който е член на Светия синод.Седем са митрополиите, които от години не са внасяли нито лев в общата църковна каса, а някои от тях дори печатат свои календарчета, вместо да вземат за разпространение и продажба синодалното, в което всяка година патриарх Максим се обръща с благословение към българския народ. За над 200 000 лева са дължимите от тях средства. В сметката влизат и отчисленията от църковни свещи, които също не всички дават. Длъжници са Видинска, Великотърновска, Доростолска, Неврокопска, Старозагорска и епархиите ни в САЩ, Австралия и Нова Зеландия, за които отговаря митрополит Йосиф. Някои от тях не са се издължавали в продължение на седем години. Европейската епархия също има пропуски за близо половин година, когато бе управлявана временно от сегашния Старозагорски митрополит Галактион, прогонен от енориашите ни на континента там заради агентурното му минало под псевдонима Мишо. Софийската митро
полия също е в списъка на длъжниците към синода, но по нареждане на патриарх Максим, който е и Софийски митрополит, тя вече е започнала да се издължава на траншове на Светия синод.Някои митрополити гледат на църквата като на бащиния, щом има решения и устав, те трябва да се спазват от всички. Затова ще вземем най-строги мерки към длъжниците, за да не уронват по този начин и авторитета на БПЦ, обясни дядо Кирил и поясни, че това ще стане на 15 ноември, когато синодът се събира на сесия. Предвижда се да бъде забранено категорично и собственото производство на църковни календарчета и свидетелства за кръщения и венчания.На сесията архиереите ще решават икакво да правят с бившия игумен на Троянския манастир Теодосий, който бе свален от поста след скандала с изгонените от храма и нагрубени от него инвалиди в колички. Архиереите обмислят дали да не повдигнат срещу него и обвинение за злоупотреби с църковни пари. Вътрешната проверка е установила, че по време на игуменството си там, Теодосий е купил

бившият игумен Теодосий
сувенири от приятелски фирми за препродажба с надценка за стотици хиляди лева, които обаче не могат да бъдат продадени.

50 лв. за читав хоспис

Домовете пълни, въпреки високите цени

Силвия Николова, в. "Монитор" 26 октомври 2011 г.

Частни хосписи пълнят гуши от страданията на смъртноболни, но ги гледат колкото за Бог да прости. Само в малка част от регистрираните Иван Д. Иванов не може да се нахвали от условията в "Медибул"

такива лечебни заведения се оказват качествени медицински грижи и истинско хуманно отношение към пациентите, предимно възрастни, дементни и умиращи хора, установи репортерска проверка на „Монитор”. Към момента частните хосписи в страната са 30-ина. Най-много са те в София – 19, във Варна – 8, в Пловдив – 2, уточниха от Министерството на здравеопазването. От 30 до 50 лева е цената на ден в тях. Независимо от скъпотията

в повечето от тях свободни места няма

защото в страната няма държавни структури, в които човек да настани свой близък с тежко заболяване или дни преди смъртта. Ако няма пък и средства, единственият начин е да напусне работа и да се мъчи заедно с безпомощния болен вкъщи, без да знае как да му помогне. В частните заведения обаче, също няма гаранция, че болният ще получи грижите, за които плащат неговите близки. Жертва на такива „грижи” е 84-годишният ветеринарен лекар д-р Иван Д. Иванов.„Куче да бях, нямаше така да се отнесат с мене. Взеха си парите и ме оставиха да гния в собствените ми нечистотии. Само да оживея, може и да ги съдя, и ще ги осъдя, дава израз на гнева си възрастният мъж в анцуг в двора на столичния хоспис „Медибул”, щом разбира, че насреща си има журналисти. - Тези хора тук спасиха живота ми, но там, където бях преди, е деветият кръг на ада, само че - платен”, продължава 84-годишният ветеринарен лекар д-р Иван Д. Иванов. Възрастният човек е тук от седмица. Претърпял е операция от рак на дебелото черво. За него са нужни специализирани, като за онкоболен, медицински грижи. Коремът му е отворен, на него е поставена стома, през която излизат нечистотиите. Затова той трябва да е под постоянно наблюдение. Синът му не може да изостави бизнеса си, нито пък има медицински познания, за да гледа баща си вкъщи. Затова след изписването от болницата той настанява 84-годишния си родител в частен хоспис. Д-р Иван Иванов, престоява там точно една седмица, но по думите му
ще помни това време, докато е жив

„Настаниха ме сам в стая. Първия ден от време на време някой отваряше вратата да ме нагледа. Вероятно да види дали още съм жив. После ме оставиха напълно. Нямам спомен колко време съм стоял така, сякаш беше вечност. Червото се беше напълнило, течеше под мен, миришеше, беше ад. Имах болки. Опитвах се да викам, но никой не влизаше”, разказва мъките си възрастният човек. От ада го измъква посещение на сина му в извън планираното за свиждане време. Той намира баща си заключен, без лекарско наблюдение, а леглото му подгизнало от нечистотии. Със скандал Иван е изписан оттам още същия ден и преместен в хоспис „Медибул” - на няколко преки от предишния. „Докараха ни го в ужасно състояние, видимо не бяха се грижили за него. Като д-р Иванов не са изглеждали и най-занемарените ни пациенти”, обяснява д-р Омуртаг Мутафов – управител на хоспис „Медибул”, единственият със специализирани реанимационни грижи за онкоболни в последен стадий от живота си. За седмица тук пенсионираният ветеринарен лекар не само е вдигнат на крака, но и успява да прави кратки разходки из двора без количка. Отказва асансьора, изкачва стъпалата до стаята си пеша и чака с нетърпение часа за събеседване с
психолог, който е на разположение на пациентите

Независимо че условията и грижите за болните в „Медибул” са отлични, те не са по джоба на всеки, тъй като реанимационните грижи за такива пациенти са и най-скъпи. В цената обаче, за разлика от повечето такива заведения, са включени както лекарствата, така и санитарните материали – марли, бинтове, памперси, които на други места се доставят от близките. Таксата е 50 лева на ден за първите 15 дни. Ако има следващи 15 дни, се плаща по 45 лв., а след това по 40 лева. Ако се предплати, но болният не преживее времето, за което е внесена таксата, след смъртта му тя се връща на близките. „Крайно належащо е да се въведе клинична пътека за хосписни грижи, за да може всяка болница да разкрие такива звена, и дори частните хосписи да могат да сключват договори със здравната каса за прием на болни”, смята началникът на Военномедицинска академия ген. проф. Стоян Тонев. До преди година във ВМА бе единственият безплатен държавен хоспис. „Наложи се да го закрия, защото сме на загуба, никой не плаща за тези грижи, а те са най-скъпи. Останаха само няколко легла за контингента”, обяснява ген. Тонев. Във всяка болница занапред ще има малък хоспис
с поне пет легла за неизлечимо болни

На първо време те ще бъдат за хора с онкозаболявания, а след това и за други диагнози. Тази възможност обсъжда в момента работна група в Министерството на здравеопазването. С идеята за хосписите за палиативни грижи се е ангажирал лично министър д-р Стефан Константинов, обясни председателката на Българската асоциация на пациентите с онкологични заболявания Евгения Адърска. Болниците сега изписват такива пациенти, щом започне безвъзвратното влошаване на състоянието им, защото нямат пари. Хората умират мъчително по домовете си пред ужасения поглед на близките, които нямат нито кислородни апарати, нито системи, нито пък могат по някакъв начин да облекчат болката им, добави тя. Обмисля се и възможността да се разреши не само на болниците, но и на хосписите извън лечебните заведения да сключват договори за палиативно лечение с НЗОК, съобщиха още от МЗ. Близо 2000 души с карциноми и тежки метастази издъхват всяка година в адски мъки по домовете си. В момента никой не иска да ги приема за лечение, тъй като престоят им в клиниките е по-скъп, отколкото касата плаща, обясниха експертите.

Клиниките с право да гледат тежкоболни по 20 дни

51 лв. на ден за всеки един пациент плаща сега касата по клинична пътека „Палеативни грижи при онкологично болни” на болниците, които имат сключен договор с тях. Пътеката е предвидена само за 40 дни годишно, обясниха от финансовата институция. Парите обаче се дават само при условие че болният е лежал до 20 дни в рамките на шест месеца, но не и наведнъж 40 дни. Заради това ограничение болниците у нас масово отказват да подписват договор с касата за палиативни грижи. От общо 340 лечебни заведения в страната през миналата година договори с НЗОК за гледане на неизлечимоболен са подписали само 25. В сумата от 51 лв. не са включени разходите за лекарства, които са за сметка или на лечебното заведение, или на близките. Грижата за умиращи месечно излиза не по-малко от 3000 лева.

В Кърджали услугата е най-евтина

Хосписът в Кърджали е изграден с помощта на БЧК.
Единственият хоспис по джоба на българина се намира в Кърджали, но едва свързва двата края. Лечебното заведение бе създадено през 2008 г. със съдействието на БЧК по програма ФАР, както и с подкрепата на многопрофилната болница „Д-р Атанас Дафовски” и общината. Хосписът, който е в сградата на болницата, разполага с 20 легла, на тях годишно пролежават около 100 човека. В него се приемат не само онкоболните, независимо че има отлична възможност за грижа за болните. Там се приемат за долекуване и спасение в последните дни от живота им пациенти след инсулти и операции, онкоболни и възрастни хора. 51% от мажоритарния пакет акции са на болницата, а останалата част държат 7-те общини в Кърджалийска област. В първата година от основаването му хората в него са приемани безплатно. Сега обаче се налага да плащат по 17 лв. на ден. В частните хосписи цената за един ден е минимум 35 лева, а за засегнатите от онкозаболявания – 50 лв. на ден. Те обаче получават квалифицирани медицински и хигиенни грижи, лекарски контрол, рехабилитация и храна. Извън този пакет са лекарствата и консумативите, които близките осигуряват, обясни управителят на хосписа Здравко Карамитев. Лечебното заведение се подпомага още от разпродажбата на картини, които са му подарявани, а също и от отдаването на билборд в града за реклама. Билбордът е подарък от Ротари клуб в града и е направен специално за да може да се подпомага хосписът със средствата от него.
Центърът на Паприкова пред затваряне

Заради безпаричие дом „Милосърдие” на Донка Паприкова може да бъде затворен.
Обмислямe да закриeм хосписа, създаден от Донка Паприкова, съобщи нейната дъщеря Зоя Паприкова–Крутилин. Причината е финансовата нестабилност. Животът става скъп, дарителите намаляват, нямаме възможност да го поддържаме. Засега, пряко усилията ни, правим всичко възможно да го запазим в памет на моята майка, обясни дъщерята на голямата благотворителка. Независимо че заведението е известно като хоспис, на практика то не е регистрирано към Министерството на здравеопазването по смисъла на Закона за лечебните заведения, а е регистрирано като Благотворително дружество „Донка Паприкова” към Министерството на труда и социалната политика по смисъла на Закона за социалното подпомагане. Хосписът на баба Донка, както е известен популярно, разполага с 14 легла за възрастни хора, повечето от които неподвижни. За тях денонощно се грижат медицински сестри, но лекар има само през деня. Когато благотворителното социално заведение бе открито преди близо 15 години, приемаше нуждаещи се напълно безплатно. Сега обаче, заради липса на средства, престоят там се заплаща. Въпреки това хосписът поддържа едни от най-ниските цени, между 450–550 лева месечно на човек. В сумата влизат санитарното обслужване и храната. Лекарствата и хигиенните материали, като памперси, марли и бинтове за големи рани например, се осигуряват от близките. „Грижата ни е преди всичко в чисто човешки план – болният да бъде нахранен, да си е изпил лекарствата, да е в чисто легло, да има около него хора, да не се чувства самотен. Удържаме трудно финансово, все още го поддържаме, доколкото можем, в памет на майка ми Донка Паприкова” подчертава нейната дъщеря Зоя и добавя, че дневно има около 50 обаждания за настаняване, но няма къде да приеме нови посетители.
БЧК събира екипи за грижи вкъщи

Българският червен кръст започва да изгражда центрове за домашни грижи. Лекари, социални работници и медицински сестри ще оказват помощ по домовете на болни и възрастни хора, които не могат да се обслужват сами. Това съобщи д-р Надежда Тодоровска, заместник генерален директор на Българския червен кръст. Помощ ще получават и изписани от болниците, на които е необходимо да се поставят инжекции, да се сменят превръзки или да се оказва друга медицинска дейност вкъщи, обясни д-р Тодоровска. По думите й тези центрове, които вече се изграждат, са единствените звена от този тип в България. От БЧК изчислиха, че въвеждането на новата услуга ще спести на държавата между 30 и 40 на сто от средствата, изразходвани сега за човек с тежки хронични заболявания или в следоперативен период, в който не се нуждае от интензивни, а от поддържащи медицински грижи. Сега масово, особено в провинцията, държат възрастни и самотни хора в болниците повече от необходимото, защото няма кой да им окаже елементарна помощ в обслужването, след като се приберат у дома. В резултат лечебните заведения трупат задължения от разходите по тези пациенти. Създаването на центровете на БЧК е по проект на швейцарското правителство и швейцарския Червен кръст, което е планирано да се осъществи в рамките на три и половина години и е за 1 млн. и 900 хил. швейцарски франка. За времето, което прекарват в рамките на проекта, потребителите на тази услуга няма да плащат нито лев. Предвижда се първият център да бъде открит във Враца, тъй като Врачанска област е с най-бедно и най-многобройно ромско население, което също боледува, но и има хора, които могат да бъдат обучени да работят и така да имат препитание, обясни д-р Надежда Тодоровска.

петък, 21 октомври 2011 г.

Два манастира наддават за рождения ден на патриарха

Силвия Николова
В. "МОНИТОР", 7 октомври 2011


Два манастира наддават с предложения, кой може да организира по-добре посрещането на рождения ден на патриарх Максим, съобщиха от Синодалната палата вчера. На 29 октомври Светейшият навършва 97 години. Както всяка година, и сега той не желае да определя мястото на празника, а представя то да бъде гласувано от архиереите.Светият Синод обсъди и гласува патриархът да отпразнува по традиция, както всяка година до сега, в Троянската света обител.Това е мястото, с което го свързват много сантиментални спомени, тъй като там преди повече от 60 години е дал обети за монашество, а в съседство е родното му село Орешак, в което все още има живи роднини”, припомниха от Синодалната палата.Впоследствие обаче се оказва, че от Бачковския манастир настояват празненството да бъде там, уточни Варненският и Великопреславски митрополит Кирил.Ще посрещнем патрирха за рождения му ден при нас, заедно с гостите. Подготвяме трапеза за 120 човека, а и килии за преспиване, тъй като някои ще останат не само за тържествения обяд на 29 октомври.”, обясни за „Монитор” игуменът на Бачковската обител архимандрит Борис.По думите му, менюто все още не е уточнено, но храненето на гостите и престоят им там ще бъде изцяло за сметка на манастира. Игуменът не скри, че се надява и на спонсорства за тържеството.Идната събота, по повод празника в главната манастирска черква ще бъде отслужена Света Литургия, а след това молебен за здравето на патриарх Максим. Предвижда се и литийно шествие с чудотворната икона на Богородица, която се изнася от храма само на особено големи празници.На гостите ще бъде показан и обновеният шадраван в обителта в цветната градина, със светещата вечер костенурка, до който дядо Борис обича да отморява от манастирските дела привечер.





понеделник, 5 септември 2011 г.

По пътя на пилигрима

Кратък пътеводител за най-важните маршрути в манастирския туризъм

                                                                                                       Рафаиловият                 кръст
.
ГИД
В Арбанаси пазят спомена за синя кръв
Манастирите „Св. Никола Чудотворец” и „Света Богородица” в Арбанаси също са важни спирки за всеки поклонник.Обителта „Св. Никола” е прочута както с чудотворните си икони – на свети Никола и Пресвета Богородица, така и с музейната сбирка. В нея калугерките с гордост показват двете килии – трапезария и спалня, в които са отсядали цар Борис и царица Йоанна. Те показват и скромно легло, застлано с черга, като обясняват с нетърпяща никакво възражение увереност, че точно на него е спал Симеон Сакскобургготски като дете, когато идвал тук с родителите си.  Възникването на манастира „Св. Николай Чудотворец "




се  свързва с царуването на Асеновци, през ХIII век. По време на Априлското въстание 40-те монахини тъкат шаяк и шият дрехи за въстаниците от Първи революционен окръг.  Обителта предлага стаи за нощувка в старата сграда за 12 лв. за легло и по 25-30 лв. в новото, което представлява малък хотел със собствени санитарни възли към всяка стая.Манастир „Св. Богородица” не предлага възможност за настаняване и храна, но пък повечето от къщите в Арбанаси са превърнати в целогодишно отворени хотели и ресторанти. Той е основан по времето на Второто българско царство, като за изграждането му е съдействал патриарх Евтимий по време на размирните години, когато България била разделена от Шишмановци. След падането на българската столица Търново през 1393г. манастирът "Св. Богородица" оцелява като по чудо. Соколският манастир с чешма на Кольо Фичето
Соколският манастир „Успение Богородично” е на хвърлей от Габрово и пътьом към него може да бъде разгледано етнографското селище Етъра. Независимо че е сред най-живописните в България, манастирът не е от предпочитаните за посещения от гуляйджии - монахините следят твърде строго да не се пие и пуши в обителта. На пейките под манастирската лоза човек не може да пийне каквото и да било с алкохолно съдържание, но пък може необезпокоявано да се наслаждава на тишината, чистия въздух и ромоленето на 7-чучурната чешма на майстор Кольо Фичето в двора, която е и паметник на културата. Калугерките не гледат с добро око и на тези, които ръфат сандвичи със салам през пости на двора. Като се изключи тази тяхна безкомпромисност, която е напълно обоснована от изискванията на църковния канон и монашески традиции, те са изключително любезни и с готовност разказват историята на обителта. Соколският манастир е основан през 1833 г. от противоречивия като характер и житие-битие архимандрит Йосиф. Той се установява на това място, след като слага край на хайдушкия си живот и идва тук заедно с  йеромонах Агапий, брат от Троянския манастир. Двамата със спомоществуванията на селяните от селата Етъра и Нова махала вдигат черквата, като един от параклисите й е вкопан в скалата. Независимо от авторитета си в околността Йосиф Соколски преминава към униатското движение на Драган Цанков и е ръкоположен за католически епископ от Източен обряд. Скоро след това е отвлечен в Русия за отстъплението му от православието, където следите му се губят. Независимо от забежките му манастирът процъфтява и през 1862 г. поп Павел Зограф и синът му Никола от село Шипка украсяват със стенописи наосът на църквата и обширната й нартика. Година по-късно в манастира е открито килийно училище, в което учителства по-късно Неофит Бозвели. За неговата дейност, както и за четата на Капитан Дядо Никола, която се установява тук през 1856 г. увлекателно разказват монахините. За вярващите те осигуряват възможност за отслужване на молебен през чудотворната Богородична икона в параклиса.Нощувките в манастира са на достъпни цени – 15 лв. за възрастен и 7.50 лв. за дете. Стаите са с по 2 и 3 легла, всяка със собствена баня и тоалетна.
Евтино море и поклонение на куп в Поморие
За разлика от Соколския манастир, където сестрите следят най-зорко дали някой не се размотава из двора по шорти, или се пъчи в храма с дълбоко деколте, монашеското братство в Поморийския манастир не придиря особено за облеклото. Достатъчно е посетителят да не влезе по бански. В обителта, независимо че е желателно приличното облекло, няма да ви изгонят, ако се озовете по къси панталонки или по-икономично скроена блузка.  Заради многобройните туристи и летовници, които надвишават по брой поклонниците, тук не са особено придирчиви към външния вид, но определено следят хората да се държат прилично, особено в храма. Поморийският манастир „Св. Вмч. Георги – Победоносец” предлага нощувки на изключително ниски цени. Предлагат се стаи с по 2 и 4 легла и собствен санитарен възел, цената на всяко легло е 12 лева. По-непридирчивите могат да нощуват за 7 лева в стая без баня и тоалетна и да ползват общия санитарен възел на етажа. Поморийският манастир има интересна история, донякъде свързана с интригуваща легенда която монасите обичат да разказват на посетителите. В края на ХVІІ в. местният феодал Селим бей, който бил неизлечимо болен, се  заселил на място, за което се твърдяло, че някога имало манастир. Една нощ на Селим бей му се присънило, че намира лековита вода в имението си. На сутринта започнал да търси мястото и открил мраморен барелеф на св. Георги, под който бликнала вода. Феодалът пил от нея и оздравял. Според легендата след тази случка Селим бей и цялото му семейство приели християнството, построил манастир и станал негов пръв игумен. Сегашната църква е построена през 1856г. върху основите на предишния храм. През 1966г. в манастира е построена 20-метрова кула – камбанария. В основата й е лековитото аязмо и плоча с барелеф на св. Георги Победоносец.