вторник, 29 март 2011 г.

Ловчанският митрополит Гавраил:


Канонизираме и мъчениците на атеистичния режим
БПЦ пропусна много години в усилия за преодоляване на разкола

петък, 4 март 2011 г.

Учени и владици спорят колко са българските светии

Синодът без служба за канонизацията на баташките мъченици
Силвия Николова, В. "МОНИТОР", 5 март 2011 година
Процедурата може и да се прескочи

Процедурата за канонизация на светец в Православната църква е значително по-облекчена, отколкото при Римокатолическата. Ватикана изисква преди самия акт, обявяващ даден човек за светец, той да премине период на бетификация (обявяване за блажен), а след това и съдебен процес, в който обвинител на блажения е т.нар. адвокат на дявола. Пред съдебните заседатели и свидетелите той търси грехове, а защитниците на кандидат-светеца трябва да го защитят. Едва след тази процедура блаженият се обявява за светец. В Източната църква съд за доказване на святост няма. Това се прави от комисии към синода на съответната поместна църква. Нетленни мощи, кости с цвят на слонова кост, понякога изпускащи благоухание, чудеса и безгрешен живот за белезите, по които православната традиция определя дали става дума за светец. В случаи, когато мощите са изгубени или чудесата не са записвани, се приема за достатъчен светият му живот. Самата канонизация се обявява обикновено на поместен събор, но понякога и само с решение на патриарха или синода. Има и случаи, в които акт за канонизация не се издава, тъй като вярващите миряни, т.е. народът е започнал да почита като светец дадена личност. Впоследствие висшето духовенство само разпорежда написването на служба за него и житието му. Такъв е случая със светите братя Кирил и Методий, за които не съществува документ за канонизация нито във Ватиканската библиотека, нито в която и да е друга източна поместна църква. Само на базата на народното почитание е канонизиран и преп. Пимен Зографски.

РУМЕН РАЛЧЕВ, Велик приор на Великия приорат България на Ордена на рицарите тамплиери:

Нека се прегледат архивите на църквата

- Господин Ралчев, вече пета година Великият приорат България на Ордена на рицарите тамплиери издирва и проучва живота на неизвестни наши светии. Колко светци, за които не знаем, открихте?
- Вече издадохме книга за българските светци, но продължаваме да търсим артефакти в полуразрушени, напуснати или слабо действащи църкви не само у нас, но и зад граница. В тях има изографисани много българи светии, но поради това, че те са на вече чужда територия, а вероятно и по нечии съображения, Българската православна църква не ги почита. Тя се е ограничила до около 90 наши светци, които се споменават по време на служби. Ние открихме 180, за които не се знаеше досега. В момента издирваме писмени източници за живота им.
- Как може да ви помогне БПЦ?
- Оторизирани от клира хора да прегледат архивите на БПЦ и да дадат точна информация колко българи са канонизирани. Сърбия например посочва 1800 сърби светци. От Ниш насам, както и на територията до Албания има стотици църкви с изографисани в тях българи светци. Ролята на гражданските организации, какъвто е Орденът на рицарите тамплиери, проучва българската святост, но недоумявам защо БПЦ не ни подава ръка.
- Какво ви беше най-интересно в проучванията, които са направени до момента?
- В стари църкви в Албания попаднахме на писмени сведения за български светци, за които изрично се казва, че са канонизирани. Необходимо е обаче да направим и допълнителни справки. Лично за мен е скандален фактът, че Киприян Московски, който е патриарх на Руската православна църква и е българин, е канонизиран от руснаците, но не и от нашата църква.

Светостта не е само в ореол

Силвия Николова, В. "МОНИТОР"
4 март 2011
г.

Българският народ съвсем скоро ще има още родни светии. Дни преди Националния празник 3 март Светият синод взе най-патриотичното и изпълнено със символика решение за последните две десетилетия - загиналите в клането на 2 срещу 3 май 1876 г. в черквата в Батак и в манастира „Света Троица” в Ново село (днес част от град Априлци) да бъдат канонизирани за свети великомъченици за вярата. Канонизацията ще бъде извършена на 3 април в патриаршеската катедрала „Свети Александър Невски”. Дни след решението на владиците хора, безспорно родолюбци, отново повдигнаха въпроса защо към ликовете на светиите не бъде причислен и Васил Левски.Актът на канонизация обаче е въпрос не само на признание и белег за всенародна признателност. Той е признание за безпределна самоотверженост, жертвоготовност, полагане на душата за ближния, но и белег за святост. Животът на Васил Левски с монашеско име Игнатий е илюстрация именно за безпределна самоотверженост и жертвоготовност. За това няма никакво съмнение. Колкото до белега святост в неговия живот, църквата деликатно се въздържа да засяга този въпрос. Незапознатите с историята и атрибутите на светостта обаче с невъздържаното си настояване за неговата канонизация по-скоро биха хвърлили сянка на съмнение върху живота и делото му, отколкото да успеят да го впишат с иконографски образ в сонма на българските светии. И на първолаците е известна безпределната честност на Васил Левски. Спомнете си само трогателните редове в бележника му, в който той описва като лично разточителство похарчения грош за боза. Едно твърде нелицеприятно обстоятелство в живота на Дякона, описано от Захарий Стоянов, прави невъзможна неговата канонизация. На 14 август 1872 г. в дома на ловчанския търговец Денчо Халача той наръгва с нож чирака му Стойчо. Историята е описана с пределна точност от Захарий Стоянов, от което става ясно, че лично му е разказана от Дякона. Инцидентът става, когато по време на тайна сбирка на революционния комитет момчето влиза в одаята. Апостола инстинктивно вади ножа и го умъртвява. Този смъртен грях не му дава покой до края на живота и той го изповядва неведнъж. За това свидетелства и поп Енчо от Сопот. В едно свое писмо до Любен Каравелов самият Васил Левски пише: „Жалко за невинното момче!” Захарий Стоянов пък свидетелства, че до края на живота си Апостола е изпращал всеки път при възможност пари на бащата на убитото дете. Църквата и архиереите ни пределно ясно познават канона, но и историята. Заради това обстоятелство не може, независимо от желанието на всички нас, да видим лика на Апостола и в храма. Независимо от това той е светиня и ще остане светия за всеки родолюбив българин, а също и велик човек за всеки чужденец, четящ историята ни непреднамерено.В желанието си да възвисим Апостола и църковно, можем повече да навредим, отколкото да помогнем. Защото светостта не е само в нимба. Светостта е надбитийна, превишаваща егоизма, самодоволството, самодостатъчността, в които се къпем всеки ден. Светостта не е само образ. Нито пък е един ден от църковния календар, в който палим вощеница пред нечий образ. Светостта е онази еманация на човешкия дух, която понякога се постига само с подадена чаша вода или положено цвете на гроба на незнаен паднал за свободата ни воин.