четвъртък, 28 юли 2011 г.

Църквата си връща социалната роля

Подписаното споразумение със социалното министерство развързва ръцете за благотворителност

Силвия Николова,
в. "МОНИТОР", 29 юли 2011 г.

Тези дни Българската православна църква има основателен повод да бъде наречена църква в пълния смисъл на думата, а не само според вярата в Христа и догмата на православието. Тя има основателен повод да бъде наречена църква и според нещо, на пръв поглед твърде битийно, което обаче може да я припознае като пълноправен обект в обществото ни и да издигне авторитета й – все неща твърде закъснели в сравнение с промените, които настъпиха в страната ни в последните години. Патриарх Максим, който е и Софийски митрополит, и министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов подписаха споразумение за сътрудничество в социалната сфера. Те ще си сътрудничат в областта на интеграцията на пазара на труда на хората в неравностойно положение, разработването на проекти и програми за подпомагане на уязвимите хора в обществото, подкрепа за деца и младежи в риск, предоставяне на социални услуги за лица в неравностойно положение, организация на публични дискусии и беседи в защита на семейните ценности, се казва в документа. В него обаче се залагат и възможността за работа по устойчиви проекти, имащи за цел превенция и защита правата на детето, повишаване на образователната и възпитателна дейност на митрополиите, манастирите и енориите в ценностното израстване на децата, насърчаване на доброволчеството сред тях и сред хората от третата възраст.На пръв поглед заложеното в този документ може да се стори някому подразбиращо се от само себе си. Обикновено разбирането за
църквата като дейна институция във всяка сфера

на живота – от енорийското неделно училище до позиция и санкция по всеки парлив за обществото въпрос, включително и от социалната сфера, е присъщо за по-образованите и информирани хора с поглед за живота в чужбина. На други пък идеята църквата да се заеме с наглед битови неща, като създаване на сиропиталища или патронажни кухни за бедни звучи едва ли не еретично. За съжаление преобладаващата част от хората, споделящи второто мнение, са наши сънародници, афиширащи познаването на догмата в пунктуалност, граничеща често пъти с доктринарността на някои крайни политически формации. И в това няма нищо изненадващо. В продължение на половин век гласът на Българската православна църква по обществено значими въпроси не само бе отнет, а голяма част от клира й опитомен до покорност, подобно на домашен любимец в съмнителното благо, наречено социализъм. Единствената разрешена й дейност бе осъществяването на култа и то само в рамките на храма. Като към този период се прибавят и двете петилетки боричкания за власт и имане, наречени накратко „разкол”, инертността на клира ни по отношение на ангажираност с обществени каузи някак си може да си намери оправдание. Макар че Албанската православна църква, която бе възстановена като вероизповедание там едва през 1991 г. от завърналия се от емиграция архиепископ Анастасий, само за десет години има изградена болница, две духовни семинарии, два приюта за възрастни, осем манастира и мрежа от енории, работещи по социални програми. За същото време Българската православна църква, чийто клир не бе изтребен до крак, както в Албания, а страната ни е значително по-голяма, не създаде с благословението на същия този клир
нито едно социално или здравно заведение

За десет години у нас прицърковната работа за благото на ближния е повече изключение, отколкото правило. Достойна и уважавана практика за тези години, макар и без санкцията и благословението на Светия синод, е че работи приютът за деца и самотни майки на отец Иван в Нови хан. Добър пример за целенасочено развиващата се църковно-социална дейност е Варненската и Великопреславска митрополия, която, по всичко личи, остава единствената работеща по програми, с ясни цели и категорично положителни и устойчиви резултати. По съвместна програма с МТСП митрополията, още преди шест години, създаде първия прицърковен приют за скитащи деца в Добрич. Преди дванадесет години пък бе създаден и работи успешно
първият църковен център за лечение на наркозависими
и социализацията им в обществото отново чрез усвояване на професии в различни курсове и пряк ангажимент на митрополията да им намира работа. Пак във Варненска и Великопреславска епархия бе създадена църковна детска градина за деца на социално слаби семейства, която е напълно безплатна за малчуганите, защитено жилище за младежи без родители, както и социален патронаж за възрастни. При това за нито една от въпросните структури не бе належащо да има специално подписано за целта споразумение. Безспорно документът дава ако не конкретни финансови дивиденти, то поне известна сигурност за лоялност на институциите към най-старата у нас, каквато е Българската православна църква. Въпрос на разбиране и истинска ангажираност от страна на клира й обаче е документът да не остане само лист хартия, а да прерасне в социална концепция на БПЦ като социалните концепции, които имат не само католическите, но и руската, гръцката и румънската църкви. Защото служенето на Бога не се изразява само в служене на култа и лицеприятното спазване на постите, но и в изпълнението на думите на свети апостол Яков: „Защото както тялото без дух е мъртво, тъй и вярата без дела е мъртва".

понеделник, 25 юли 2011 г.

Ректорът на Софийската духовна семинария отец д-р Захарий Дечев:

В ПРАВОСЛАВИЕТО Е НЕВЪЗМОЖЕН НОРВЕЖКИЯТ СИНДРОМ
Християнският морал ще спаси децата от алкохола и наркотиците

Силвия Николова, В. "МОНИТОР", 26 юли 2011 г.

- Отец Захарий, в последните дни светът е потресен от ужасяващите действия на норвежеца Андерс Брейвик, който мотивира масово убийство с християнски убеждения. Как коментирате възможността от формирането на религиозен фундаментализъм?
- Като говорим за фундаментализъм, трябва да кажем, че такова явление в християнството няма. Християнството е несъвместимо с крайности във верско отношение.
Ако има фундаментализъм, то той не е в православната деноминация, а в протестантството. Затова може да се каже, че норвежки синдром е невъзможен при нас. Свързването на фундаментализма с християнството по този начин се отъждествява с тероризма, а това петни името и обижда хората с християнски убеждения. Християните създадоха нова култура, просвета, а светите братя Кирил и Методий и азбука. Светото Православие създава добродетелност. Да се смесва фундаментализмът с православието е едно от неправилните неща в обществото. Сега материалното в света доминира много повече от духовното, в съзнанието си модерното човечество е далече от спасението на душата си и Царството Божие. Това създава всякакви предпоставки за противозаконни фундаменталистки прояви.
- Как може обществото да противостои на тези разрушителни тенденции?
- С връщане към християнските ценности, запазени в пълнота в Православната църква. Възпитанието на децата и обществото като цяло са единствената противоотрова срещу разрушителните тенденции.
- Обикновено през ваканциите, когато родителите са на работа, а децата свободни, зачестяват и хулиганските прояви на подрастващите. Какви са причините за това?

- Проблемът не е нито само в свободното време, а в липсата на добро възпитание на младите хора. Това се дължи както на родителите, така и на училището. Днес колкото и нелицеприятно да звучи, но ние възпитаваме нашите деца най-вече да бъдат консуматори, да наблягат на материалните неща. Същевременно ние забравяме за другото – за вечното, за Божественото, а то се корени дълбоко в човешката душа. Когато то липсва във възпитанието на детето, се стига до крайности. То не е научено да разпознава що е добро и що е зло. На практика, детето, юношата възприема и едното, и другото за равностойни. Оттам идват и всички последващи беди в живота му, тъй като младият човек замества истинското и ценното с нетрайното, основано на съмнителни ценности. Затова днес, когато има толкова много изкушения за младежта, е особено важно да се обърнем и към нейния душевен мир. Родителят независимо колко обидно може да прозвучи някому, но упражнява т.нар. от съвременните психолози „телефонно възпитание”. Между него и детето липсва комуникацията, общуването с него като с пълноправна личност. Майките и бащите обикновено питат: “Нахрани ли се? Прибра ли се вкъщи? Облече ли се топло?” и за всичко, свързано с бита. Оттук насетне тези на вид безобидни и напълно логични въпроси създават неусетно потребителската нагласа. Следват негативните прояви – агресия, побоищата, алкохолизмът. Всичко това се случва, защото нямаме правилното разбиране за начина си на живот тук, на земята. А той трябва да бъде осмислен преди всичко от духовна страна.
- Всеизвестно е, че Българската православна църква няма отношение на парливите проблеми в обществото. Когато обаче стане дума за изучаване на религия в училищата, клирът е особено настоятелен. Докъде се стигна с искането за задължително изучаване на предмета „Религия – православие”?
- Българската православна църква винаги се е грижила на младите хора. Много от добрите практики по отношение на работата с младежите, които осъществяват свещениците по енории, не се популяризират. Аз познавам много духовници, които работят с тийнейджъри и деца, и работата им дава отлични резултати. Църквата като цяло, виждайки негативните прояви в обществото в резултат на консуматорско мислене, се обръща към обществото и институциите за въвеждане на предмета религия като задължителен. Това е единият от начините, по който може да се промени това мислене. Другият е промяната на духовната нагласа чрез по-широка духовно-културологична основа, на която децата не само да придобият познания, но и нещо много важно - начин на живот, основан на почтеността и заинтересоваността не само за самите себе си, но и за околните. Затова БПЦ, чрез настояването си въвеждане на религия в училищата се води от подбудите да бъде променено нравственото кредо на бъдещото поколение българи. Ако днес децата не могат да получат тези ценности от държавата, от обществото, то те могат да ги получат от църквата – спасителния кораб.
- Вие сте съавтор на концепцията за предмета „Религия – православие” в българските училища. Задължителното изучаване няма ли да наруши правото на избор на вероизповеданието?- Новият предмет не е някогашното възрожденско вероучение. Той залага на по-широк културологичен поглед, основан на християнските културни достижения и нравствени ценности. Предвижда се материалът да се поднася с широта на мисленето, независимо че децата ще бъдат запознавани с историята на християнството и догматическите истини. Родителите не бива да се смущават. В тези часове децата им няма да чуят как се мрази и убива, как се краде или мами, но ще чуят, че любовта към човека, към ближния е най-важна за всеки един от нас.
- Но не казахте, ако родителите не желаят децата им да изучават религия, какво следва?

- В своята концепция Светият синод дава възможност за избор. Децата на атеистите могат да изучават алтернативно предмета етика. А за учениците от други вероизповедания в светското училище ще бъде въведен съответният предмет „Религия – ислям” например. Всяко дете ще може да изучава религията в дълбочина според своята семейна традиция.
- Вие сте и ректор на Софийската духовна семинария „Св. Иван Рилски”. Има ли интерес към средното духовно образование днес?
- За радост има. Една от причините децата и родителите да избират това училище е фактът, че в него няма издевателства, побоища и тийнейджърски драми, както в останалите училища. Възпитаниците освен широко и задълбочено изучаване на богословските предмети изучават в пълнота и всички останали дисциплини, които се изучават в другите средни учебни заведения, и получават равностойни дипломи. От предстоящата учебна 2011/2012 година Софийската духовна семинария “Св. Йоан Рилски” въвежда възможност за придобиване и на английска диплома за средно образование и сертификат за владеене на английски език от Кеймбридж университет. Въвеждаме и нова методическа система за разширено изучаване на предмета музика. Завършилите семинарията, които искат да продължат богословското си образование, имат възможност да се запишат без приемен изпит в Богословския факултет на СУ “Св. Климент Охридски” при успех от средното образование над 5,00.

Визитка
Завършил богословие в СУ „Св. Климент Охридски”
Доктор е на педагогическите науки
Преподавател е в Софийския и в Пловдивския университет
Дълги години е бил свещеник в храма „Св. св. Кирил и Методий” в Бургас
Основател е на сдружението „Природен край” в Бургас, в което ученици проучват фолклорните традиции
Има над 100 публикации
Член е на Съюза на учените в България
От декември 2010 г. е ректор на Софийската духовна семинария „Св. Иван Рилски”
Член е на комисията по образование на Светия синод
Съавтор е на концепцията на БПЦ за въвеждане в училищата на предмета „Религия – православие”

четвъртък, 21 юли 2011 г.

Свещеници в политиката

Силвия Николова,
В-к "МОНИТОР", 22 юли 2011

Духовниците, независимо дали са свещеници, монаси или дори владици, да не се кандидатират нито за местните избори, нито за каквито и да било други избори и форми на управление. Това свое решение отпреди десетина години напомни Светият синод на поповете и калугерите във всички епархии предвид предстоящите избори. Архиереите забраняват на подопечните си да отслужват водосвети и молебени за успех на политическите партии, както и да участват в митинги и изяви на политическите формации.
отец ГЕОРГИ ПАЛИКАРСКИ, архиерейският наместник на Дупнишка духовна околия: Да стават общински съветници

Препоръката за неучастие на духовници като политически кандидати е едно от добрите решения на синодалните ни старци. Ние като свещеници сме длъжни да служим и помагаме на всички, независимо какво политическо убеждение имат. Ние не можем да делим хората. От християнска гледна точка за нас всички те са братя. Това е много важен и основополагащ момент в работата на църквата. Затова и Светият синод е взел това правилно решение.
От друга страна обаче, с такава една препоръка, почти забрана, се нарушават гражданските права на свещеника да се обединява, да избира, но и да бъде избираем. В крайна сметка обаче ние сме служители на Църквата, служим на Бога и на Отечеството и от тези принципи трябва да се ръководим основно в нашия живот.
Има свещеници с много добри организационни качества, с широка култура, добро образование – хора, които могат да дадат много на обществото.
Личното ми мнение е, че такива духовници би трябвало да имат право да се кандидатират в изборите, но като независими кандидати. Редно е синодът да преразгледа решението си и да отвори такава вратичка за хората, които могат да дадат още от себе си за Църквата и Родината. Сега се случва така, че понякога един свещеник иска да направи нещо за благото на църквата, на хората от енорията, населеното място, но няма никаква законова възможност и трябва да търси съдействието на един или друг политик, който може да го вкара в изкушения. Сега политиците ухажват избирателите до изборите, после въобще не се сещат за тях. Това важи не само за голямата политика, но и за малките населени места. Един духовник обаче не изоставя енориашите си. Ако той е и общински съветник например, ще се бори за правата им, не би ги изоставил в никакъв случай и в най-трудните моменти.

Имам положителния пример на много мои събратя, които работят под една или друга форма с общините. Където има такова сътрудничество, въпросите и проблемите на вярата, културата и просветата се решават несравнимо по-гладко, отколкото на други места.

Самият аз в продължение на три мандата бях общински съветник в Дупница. Когато ме избраха, храмовете бяха в разруха. Постепенно започнахме да работим с местната власт и вече запустяла черква в нашата духовна околия няма. Имаме неделни училища, провеждаме душеспасителни беседи с хората, въобще общината и църквата работят отлично, в хармония. За това помага и сегашното правителство, което е първото от години насам, което подкрепя БПЦ не само на думи, но и с действията си – отпускат се средства за храмове и манастири, за различни инициативи. А когато хората виждат такъв положителен пример, имат вяра и на своите управляващи.


КИРИЛ, Варненски и Велико-преславски митрополит:
Синодът с квота в НС


Свещенство означава служене на Бога и на хората. Човек обаче не може да бъде принуждаван да вярва, той свободно трябва да влезе в храма, по своя вътрешна потребност и желание, защото Църквата е корабът на спасението, подобно на Ноевия ковчег. Вярващият търси храма, дома Божий, там се служат молитви – за здраве, за успех, за различни начинания. Светият синод препоръчва неслучайно на свещениците да се въздържат да се кандидатират за политици, както и да не служат молебени за победата на една или друга партия особено извън черквите. Недопустимо е да се правят молебени не само за победата на една или друга политическа формация, но и да се отслужват треби и дори да се правят венчавки по хотели и мотели. Презумпцията е свещениците да запазят своята неутралност.
Засега няма наказани за отслужени водосвети на партии, едва ли и ще има, тъй като синодът още преди години излезе с препоръка по този въпрос, а не със забрана.
Духовниците не би трябвало да се кандидатират в изпълнителната власт, нито пък за кметове. Допустимо е според мен обаче те да се кандидатират за общински съветници. Той би бил много полезен и за самата община, респективно за хората и за Църквата. Преди години аз бях поканен по подобен принцип в областната управа на Варна. Резултатът бе много добър, работихме в съгласие, държавните служители спечелиха доверието на Църквата, самите те също започнаха да работят за благото на Църквата. Успяхме да свършим много неща като например да намерим пари и да реставрираме храмове, да работим по общи социални, просветни и културни проекти. В резултат се стигна дотам, че покрай Варненската митрополия, която благодарение на добрата работа с институциите успя да създаде православна детска градина за децата на социално слаби, социален дом и редица други услуги в полза на бедните, Министерството на труда и социалната политика подписа рамково споразумение за съвместна работа със Светия синод. Предвиждаме това да стане и с останалите министерства. Това обаче е благодарение на факта, че хората по места познават духовниците си и някои работят в различни групи и комисии в общините. В този смисъл не мисля, че не е църковно хората ни да работят на този принцип, където могат. Важното е да не се забъркват в големите и груби политически игри.
Според мен важно е да се въведе квота за духовенството, което да участва в работата на Народното събрание, тъй като е ясно, че не му приляга да се занимава с избори, да ходи по митинги и да търси политическа подкрепа. Това може да стане с промяна на правилника на НС и на конституцията. Такава възможност е имало по време на Великото народно събрание, тъй като Търновската конституция е определяла квота в него за Светия синод. Необходимо е още, в конституцията да се подчертае, че Българската православна църква е майка хранителка и възпитателка на българския народ. Статистиката сочи недвусмислено, че 87% от хората у нас са православни. Не всички от тях са ориентирани партийно, някои се разочароват след изборите от народните избраници. Духовниците в управлението обаче няма да ги разочароват. Квота за тях в парламента се налага и от редица нерешени, но важни за обществото ни въпроси, като този за по-системното изучаване на религия в училищата, опазване на културните ценности и поправки в законите, тъй като в тях вероизповеданията въобще не са застъпени.

вторник, 19 юли 2011 г.

Ловчанският митрополит Гавраил:

Няма пречки Левски да бъде канонизиран

Силвия Николова,В-к "МОНИТОР, 19 юли 2011 г.

Няма пречки Васил Левски да бъде канонизиран за светец, заяви Ловчанският митрополит Гавраил вчера. Неговата смърт е мъченическа, за род, родина и вяра, а мъченическата смърт изкупва всички грехове, направени приживе, обясни владиката. Изявлението му бе направено по повод 174 години от рождението на Апостола на свободата, които се навършиха вчера и бяха отбелязани в цялата страна. "Аз лично, не мога да предложа дякон Игнатий за канонизиране, тъй като това може да направи митрополитът на съответната епархия. Но, тъй като той е и национален герой, дал живота си за всички ни, дали да бъде канонизиран или не може да гласува направо Светият Синод", разясни процедурата митрополит Гавраил.Архиереите ни обаче, които ще заседават час наесен през септември, не са мислили още по този въпрос. Въпросът за канонизирането на Васил Левски е крайно щекотлива и е повдигана неведнъж от светски лица. Църквата ни обаче не я приема, тъй като той е убил дете, а освен това е напуснал манастира, където е бил подстриган с монашеското име Игнатий. Въпреки това, през 2000 година алтернативният синод го обяви за светец, а дядо Инокентий дори поръча зографисването на негова икона.Въпреки мълчанието на Синода по въпроса, във Файсбук съществува група „1 000 000 българи за ВАСИЛ ЛЕВСКИ да бъде обявен за СВЕТЕЦ". От създаването си на 19 февруари 2010 г. досега страницата е подкрепена от близо 200 000 души.

вторник, 12 юли 2011 г.

In memoriam

Напусна ни монсеньор проф. Георги Елдъров
Силвия Николова, В. "МОНИТОР", 13 юли 2011 г.


След кратко боледуване на 11 юли почина монсиньор архимандрит проф. Георги Елдъров – основателят на Българския католически архив в Рим, католическия вестник „Абагар” и българския книжовен дом „Абагар”. Монсеньор Елдъров ръководи българската секция на Радио Ватикана повече от 20 години (1966-1991). Със своята ерудиция и енциклопедични познания той не само разчупва формата на предаванията, но и създава първите тематични предавания с живи участници в студиото. Сред гостите му пред микрофон са покойните вече Петър Увалиев и Христо Огнянов. По идея на монсеньор Елдъров Огнянов създава и води в продължение на близо десетилетие предаванията „Наука и религия” и „Българските писатели и религията”. Независимо че дейността му в радиото съвпада с периода на Студената война, от предаванията му няма нито полъх омраза към България и хората в нея. Напротив, той говори за родината си само с топли чувства. Този факт не премълчава в своята книга и бившият служител на Шести отдел на ДС Бончо Асенов. Георги Елдъров е роден е в ямболското сeло Топузларе, сега Зорница, през 1926 г. в уважаван униатски род, дал няколко поколения учители на новоосвободена България. На дванадесетгодишна възраст той е отведен от мисионери в Асизи - града на свети Франциск, и записан в семинарията. Завършва богословски науки в Папския богословски факултет в Рим през 1947 г. Получава източнообредна подготовка в Папския Източен институт Russucum в Рим, дългогодишен преподавател е не само в няколко римски университета, но е и лектор по история на източните църкви и екзегетика още в САЩ, Германия, Великобритания и Румъния. Монсеньор Елдъров е единственият българин, участвал като перитус (експерт-консултант) в най-важния от ново време форум на католическата църква - Втория ватикански събор, който се провежда от 1960 до 1965 г. По време на този събор се правят редица актуални промени в живота на църквата, сред тях са въвеждането на националните езици вместо само латинския в богослуженията и програмата за социалното служение на църквата. Година по-късно, на 19 юни 1966 г., в църквата „Сан Клементе“ при гроба на свети Константин Кирил Философ той е въздигнат в архимандритски сан по източен обред. В продължение на 27 години монсеньор Елдъров е визитатор на Светия престол за българите католици в чужбина. Тази длъжност включва духовното обгрижване на сънародниците ни зад граница, предимно от имигрантската ни общност. Самият той, озовал се далеч от родината още като дете, а сетне, след промяната на политическия режим през 1944 г., оказал се изгнаник, далече от отечеството, той посвещава живота си да му служи вярно не по-малко ревностно, отколкото на Бога. С лични средства издирва и купува ценна книжнина, свързана с историята на България и видни наши личности. През 1981 г. създава в Рим Българския католически книжовен архив „Абагар”, наречен така по името на първата печатна книга на български език, издадена от католическия епископ Филип Станиславов в Рим през 1651 година. Към момента в него се съхраняват 20 фонда ценна книжнина - редки библиографски издания на български език и лични фондове, като този на покойния Христо Огнянов. Уникален е фондът „Книги с особени съдби”, в който се съхранява екземпляр на „Под игото”, един от стоте номерирани и с автограф на автора, фондът на Роберт Колеж в Цариград, в който са учили видни български възрожденци, и пълният фонд на читалище „Бъдъщност” - най-силния духовен център на българите, пак в Цариград, през 70-те години на ХІХ век. В родината монсеньор Елдъров се завръща след 53 години изгнание, през 1991 г., като първия шарже д'афер на Ватикана у нас след възстановяване на дипломатическите отношения на страната ни със Светия престол. Три години по-късно той пренася църковния архив „Абагар” у нас, за да бъде ползван от българските учени. За хората, които го познавахме отблизо, архимандрит проф. Георги Елдъров бе просто Монсиньора – достъпен, усмихнат и винаги с бодър дух. Sursum corda! („Горе сърцата!“ - лат. ). Така ни насърчаваше и ободряваше. И ни напомняше, че половината от проблема ще се разреши благоприятно от само себе си, половинката от половинката ще се разреши поради глупостта на другите, а четвъртинката ще решим ние с помощта Божия. Монсеньор Георги Едлъров се молеше на своя небесен покровител свети Франциск от Асизи, в чийто орден бе дал своите монашески обети, но почиташе и свети Максимилиан Колбе – полския монах, жертвал живота си в газовата камера на Дахау вместо десет миряни. С кончината на монсеньор Георги Елдъров българската култура тепърва ще осъзнава какво е загубила. За хората, които го имаха за свой духовен баща, ще останат напътствията му и бодрото Sursum corda! Sursum corda, Монсеньор! Свети Франциск и свети Максимилиан да измолят райските вселения за душата ти! Опелото на монсеньор Георги Елдъров ще се извърши от 11 часа на 15 юли в католическия храм от източен обред „Успение Богородично” в София, ул. „Люлин планина” 7. Погребението ще бъде от 13 часа в католическия парцел в Централните софийски гробища.

неделя, 3 юли 2011 г.

Всички православни църкви почетоха 40-годишнината от интронизацията

Дядо Максим става почетен гражданин на София
Фандъкова дари Светейшия с уникален антикварен часовник




Силвия Николова,

в. "МОНИТОР", 4 юли 2011 г.


Патриарх Максим да бъде почетен гражданин на София. Това ще гласува общинският съвет тази седмица, съобщи кметът на столицата Йорданка Фандъкова вчера по повод 40-годишнината от неговата интронизация за патриарх на Българската православна църква и Софийски митрополит. Напълно логично е той да получи това признание, добави тя.
С празнична света литургия в катедралния храм “Св. Александър Невски” започнаха тържествата вчера по повод празника на светейшия. За тях пристигнаха специално още в събота представители на всички православни църкви. Още преди започването на светата литургия вчера, с половин час по-рано, още в 9 часа в храма пристигна

председателят на Народното събрание Цецка Цачева


със съпруга си. Почти по същото време пристигна и Симеон Сакскобургготски, а след него кметът на столицата Йорданка Фандъкова, зам.-министърът на културата Тодор Чобанов, кандидатът за кмет на БСП Георги Кадиев, дипломатии и стотици вярващи. Точно в 9,10 часа в храма дойде и патриарх Максим, а след това, независимо от 96-те си години, почти сам се приготви за службата. Почти цял час по-късно, в 10,26 ч, когато тя бе почти преполовена, а хората следяха с огромен интерес и благоговение служението на светейшия дядо Максим, в катедралата влезе и президентът Георги Първанов, прекръсти се набързо и застана между Цачева и Сакскобургготски, който през това време четеше «Символа на вярата”.
Поне да не беше заставал най-отпред, щом е закъснял, какво от това, че е президент, не се стърпя и се провикна възмутена гражданка в храма. Ропот по повод закъснението се чу и от други страни, но заради светостта на случая хората скоро овладяха гнева си.
Вече 40 години съм скромен патриарх български и митрополит софийски и с благодатната помощ и сила изпълнявам отговорно църковното си дело. Това каза дядо Максим след многолетствието, изпято от духовниците и миряните по повод 40-годишното му служение като глава на БПЦ. Той е най-старият архиерей на този пост в православните църкви.
Патриарх Максим е не само най-възрастният патриарх в православния свят, но е и жива история, заяви рано сутринта вчера пред ИТАР-ТАСС Воронежкият и Борисоглебски митрополит Сергий, който води делегацията на РПЦ за тържествата.
Преподавайте точно и свято божията истина така, както и досега сте я преподавали, но с много разбирателство помежду ви, заръча дядо Максим на духовниците.
Изключително скъп антикварен часовник подари на светейшия кметът на столицата Йорданка Фандъкова.


Уникатът е германски, от марката “Юнхаус”


и е произведен в периода между двете световни войни. По мнението на познавачите той е изключително рядка вещ и е мечта и за най-запалените колекционери.
Много търсих точно този подарък, защото знам, че светейшият харесва старинните часовници, и много исках да го зарадвам, обясни Фандъкова по-късно в Синодалната палата, преди да връчи подаръка на патриарх Максим. Премиерът Бойко Борисов пък му бе приготвил


изключително красив патриаршески жезъл


направен по поръчка от злато и сребро специално за случая. Президентът Първанов му подари голяма сребърна икона на пресвета Богородица.


Чества 96 наесен

Светейшият патриарх на Българската православна църква и Софийски митрополит Максим навършва 96 години на 29 октомври. Дядо Максим е роден през 1914 г. в троянското село Орешак със светското име Марин Найденов Минков. Той произхожда от род, прочут в Троянския край със столетниците си.
Завършил е Софийската духовна семинария през 1935 г. През 1938 г. постъпва в Богословския факултет на Софийския университет “Свети Климент Охридски”. През декември 1941 г. в параклиса на Богословския факултет става монах с името Максим, а през 1947 година с решение на Светия синод е издигнат в духовен сан архимандрит от един от най-авторитетните в близкото ни минало епископи - Доростолския и Червенски митрополит Михаил.
От 1947 до 1950 г. архимандрит Максим е протосингел на Доростоло-Червенската митрополия, а от 1950 до 1955 г. е предстоятел на Българското църковно подворие при Московската патриаршия. След завръщането си в България през 1955 година той е назначен за главен секретар на Светия синод на Българската православна църква. На този пост е до 1960 година. В края на същата година е избран и утвърден за Ловчански митрополит. След смъртта на патриарх Кирил - от март до юли 1971 г., митрополит Максим е наместник-председател на Светия синод.На 4 юли 1971 година е избран от Светия синод за патриарх на БПЦ с 98 гласа “за” от 101 гласували. Според устава на БПЦ патриархът е едновременно и Софийски митрополит. От православните архиереи в останалите църкви той е известен не само с дълголетието си и напълно запазената памет и логичност на разсъжденията, но и с факта, че независимо от многобройните искания и политически натиск в началото на 90-те години той не подаде оставка като патриарх български, позовавайки се на факта, че е избран да служи на църквата и народа си.