понеделник, 5 септември 2011 г.

По пътя на пилигрима

Кратък пътеводител за най-важните маршрути в манастирския туризъм

                                                                                                       Рафаиловият                 кръст
.
ГИД
В Арбанаси пазят спомена за синя кръв
Манастирите „Св. Никола Чудотворец” и „Света Богородица” в Арбанаси също са важни спирки за всеки поклонник.Обителта „Св. Никола” е прочута както с чудотворните си икони – на свети Никола и Пресвета Богородица, така и с музейната сбирка. В нея калугерките с гордост показват двете килии – трапезария и спалня, в които са отсядали цар Борис и царица Йоанна. Те показват и скромно легло, застлано с черга, като обясняват с нетърпяща никакво възражение увереност, че точно на него е спал Симеон Сакскобургготски като дете, когато идвал тук с родителите си.  Възникването на манастира „Св. Николай Чудотворец "




се  свързва с царуването на Асеновци, през ХIII век. По време на Априлското въстание 40-те монахини тъкат шаяк и шият дрехи за въстаниците от Първи революционен окръг.  Обителта предлага стаи за нощувка в старата сграда за 12 лв. за легло и по 25-30 лв. в новото, което представлява малък хотел със собствени санитарни възли към всяка стая.Манастир „Св. Богородица” не предлага възможност за настаняване и храна, но пък повечето от къщите в Арбанаси са превърнати в целогодишно отворени хотели и ресторанти. Той е основан по времето на Второто българско царство, като за изграждането му е съдействал патриарх Евтимий по време на размирните години, когато България била разделена от Шишмановци. След падането на българската столица Търново през 1393г. манастирът "Св. Богородица" оцелява като по чудо. Соколският манастир с чешма на Кольо Фичето
Соколският манастир „Успение Богородично” е на хвърлей от Габрово и пътьом към него може да бъде разгледано етнографското селище Етъра. Независимо че е сред най-живописните в България, манастирът не е от предпочитаните за посещения от гуляйджии - монахините следят твърде строго да не се пие и пуши в обителта. На пейките под манастирската лоза човек не може да пийне каквото и да било с алкохолно съдържание, но пък може необезпокоявано да се наслаждава на тишината, чистия въздух и ромоленето на 7-чучурната чешма на майстор Кольо Фичето в двора, която е и паметник на културата. Калугерките не гледат с добро око и на тези, които ръфат сандвичи със салам през пости на двора. Като се изключи тази тяхна безкомпромисност, която е напълно обоснована от изискванията на църковния канон и монашески традиции, те са изключително любезни и с готовност разказват историята на обителта. Соколският манастир е основан през 1833 г. от противоречивия като характер и житие-битие архимандрит Йосиф. Той се установява на това място, след като слага край на хайдушкия си живот и идва тук заедно с  йеромонах Агапий, брат от Троянския манастир. Двамата със спомоществуванията на селяните от селата Етъра и Нова махала вдигат черквата, като един от параклисите й е вкопан в скалата. Независимо от авторитета си в околността Йосиф Соколски преминава към униатското движение на Драган Цанков и е ръкоположен за католически епископ от Източен обряд. Скоро след това е отвлечен в Русия за отстъплението му от православието, където следите му се губят. Независимо от забежките му манастирът процъфтява и през 1862 г. поп Павел Зограф и синът му Никола от село Шипка украсяват със стенописи наосът на църквата и обширната й нартика. Година по-късно в манастира е открито килийно училище, в което учителства по-късно Неофит Бозвели. За неговата дейност, както и за четата на Капитан Дядо Никола, която се установява тук през 1856 г. увлекателно разказват монахините. За вярващите те осигуряват възможност за отслужване на молебен през чудотворната Богородична икона в параклиса.Нощувките в манастира са на достъпни цени – 15 лв. за възрастен и 7.50 лв. за дете. Стаите са с по 2 и 3 легла, всяка със собствена баня и тоалетна.
Евтино море и поклонение на куп в Поморие
За разлика от Соколския манастир, където сестрите следят най-зорко дали някой не се размотава из двора по шорти, или се пъчи в храма с дълбоко деколте, монашеското братство в Поморийския манастир не придиря особено за облеклото. Достатъчно е посетителят да не влезе по бански. В обителта, независимо че е желателно приличното облекло, няма да ви изгонят, ако се озовете по къси панталонки или по-икономично скроена блузка.  Заради многобройните туристи и летовници, които надвишават по брой поклонниците, тук не са особено придирчиви към външния вид, но определено следят хората да се държат прилично, особено в храма. Поморийският манастир „Св. Вмч. Георги – Победоносец” предлага нощувки на изключително ниски цени. Предлагат се стаи с по 2 и 4 легла и собствен санитарен възел, цената на всяко легло е 12 лева. По-непридирчивите могат да нощуват за 7 лева в стая без баня и тоалетна и да ползват общия санитарен възел на етажа. Поморийският манастир има интересна история, донякъде свързана с интригуваща легенда която монасите обичат да разказват на посетителите. В края на ХVІІ в. местният феодал Селим бей, който бил неизлечимо болен, се  заселил на място, за което се твърдяло, че някога имало манастир. Една нощ на Селим бей му се присънило, че намира лековита вода в имението си. На сутринта започнал да търси мястото и открил мраморен барелеф на св. Георги, под който бликнала вода. Феодалът пил от нея и оздравял. Според легендата след тази случка Селим бей и цялото му семейство приели християнството, построил манастир и станал негов пръв игумен. Сегашната църква е построена през 1856г. върху основите на предишния храм. През 1966г. в манастира е построена 20-метрова кула – камбанария. В основата й е лековитото аязмо и плоча с барелеф на св. Георги Победоносец.