сряда, 23 ноември 2011 г.

Разбраха се с министър Павлова за нова сграда

Бутат крило от приюта на отец Иван
Местят временно обитателите във фургони край Нови хан

Силвия Николова, В. "Монитор", 23 ноември 2011 г.

Новото крило на църковния приют в Нови Хан ще бъде разрушено, защото е построено незаконно, а хората, които живеят в постройката, ще бъдат подслонени на друго място. Това обяви министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова вчера след извънредна работна среща в министерството, на която освен настоятелят на приюта отец Иван присъстваха още министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов, омбудсманът Константин Пенчев, представители на Агенцията за закрила на детето, Агенцията за социално подпомагане, областната управа, пожарната и Софийската митрополия.

За спорната постройка няма издадено разрешение за строеж


и по смисъла на Закона за устройство на територията от 2003 година, нито една сграда или постройка, по които са започнали строителни дейности не може да бъде узаконена впоследствие, подчерта министър Павлова и за безкомпромисността на закона посочи импозантните незаконни сгради на митничари във Веселото село, които през пролетта паднаха под зъбите на багерите. Тя припомни, че строителството на новото крило към приюта на отец Иван в Нови хан е започнало през 2008 година, независимо че няма документи. Павлова уточни, че старата постройка, която е от 1983 г., е законна, за нея няма никакви проблеми и тя ще продължи да действа, а хората, живеещи в нея, ще останат да я обитават. Дълбоко признателни сме на отец Иван за социалната ангажираност и всичко, което прави за децата, за техните майки и всички възрастни хора, на които е дал подслон, но не можем да направим никакво изключение. Можем обаче да помогнем с осигуряване на подслон за хората в новата сграда, която ще бъде съборена, подчерта министър Лиляна Павлова. Събарянето на незаконната пристройка към приюта, която е на три етажа върху гредоред,

много дърво и леснозапалими преградни стени


между стаите без противопожарни кранове, трябва да приключи най-късно до 6 декември. Това е крайният срок, даден в решението на ДНСК, което е потвърдено и с постановление на Висшия административен съд. Към момента тя е обитавана от 40 човека, като близо половината от тях са деца и юноши. Сам, с ръцете си и моите хора ще развалим строежа, за да запазим материалите. Всяка дъска, всеки пирон там са купени със средства на дарители, така изрази примирението си след срещата отец Иван, който категорично отстояваше позицията до понеделник вечерта, че няма да позволи дори керемида да падне от постройката. Материалите ще запазим за нов градеж, за който вече ще си извадим всички документи, добави съкрушено старецът. По думите му националисти в Нови хан подклаждат настроенията на местните хора срещу хранениците му. Той илюстрира думите си с надписи по спирките в селото, в които се казва „Попе, ако не разкараш циганите си, ще те подпалим!”. Живеещите в незаконната сграда сега няма да останат на улицата, след като тя бъде съборена. Те ще бъдат настанени във фургони в местността Побит камък на 2 км от Нови хан върху църковна земя. По време на работната среща министър Лиляна Павлова е предложила хората да бъдат настанени в държавна сграда в Челопечене, но отец Иван е отказал.Не мога да ги оставя там, те имат нужда от грижи и контрол, а аз трудно ще мога да пътувам всеки ден дотам, аргументира се свещеникът.
.
Софийската митрополия дава пари за проекта
Софийската света митрополия ще поеме всички разходи за проектосметната документация и за самия проект за новата сграда на приюта, както и за всички документи, които трябва да бъдат извадени, за да се получи разрешение за бъдещия строеж. Това обяви вчера викарийният епископ на митрополията Йоан и добави, че митрополията неведнъж е предлагала помощ на отец Иван, но той е предпочитал да действа на своя глава. Уважаваме неговата дейност, но той действа на принципа на Александър Македонски: „Мисленето спира действието”. В църквата обаче този принцип е неприложим, категоричен бе епископ Йоан. По време на срещата вчера отец Иван изрази съгласие да се вслушва повече в съветите на епископите от Софийската митрополия и на патриарх Максим, който е и Софийски митрополит. Общо 145 души живеят в двете крила на приюта в Нови хан сега, от тях 60-ина са деца.
До Коледа настаняват всички без подслон

До 19 декември Министерството на труда и социалната политика ще направи анализ на семействата в приюта, които могат да бъдат настанени при близки и роднини. За онези, които няма къде да бъдат подслонени, ще бъдат предоставени места във фургоните. Впоследствие в местността Побит камък, на църковната земя, отец Иван се стяга да построи нова сграда, но след като преди това уреди всичките й строителни документи. Ние, като държавна институция, се ангажирахме да подпомогнем чрез областния управител и кмета за по-бързото предоставяне на необходимите документи, включително разрешение за строеж на терена, на който с помощта на бизнеса в региона да осигурим финансиране, за да бъдат изградени законни нови постройки за нуждаещите се, подчерта министър Лиляна Павлова.

Доц. ДИЛЯН НИКОЛЧЕВ, преподавател в Богословския факултет на СУ:

ОТВАРЯНЕТО НА ДОСИЕТАТА ЩЕ ОЧИСТИ ЦЪРКВАТА
Митрополити агенти са пречили на студентите да стават свещеници През 1982 г. в Духовната академия са действали 12 доносници на ДС

Силвия Николова,
В. "Монитор", 19 ноември 2011 г.

- Доц. Николчев, по смисъла на Закона за досиетата през декември ще бъдат огласени имената на сътрудниците на ДС от ръководствата на вероизповеданията, включително на клира на Българската православна църква и служителите от прицърковните структури. Вече се чуват гласове, че това не е нужно, че отварянето им няма да помогне никому. Нужно ли е да бъдат отворени досиетата на епископата и хората, близки до БПЦ?

- Необходимо е, разбира се. Истината не бива да остава скрита. Още повече че в един период тръгна мълвата, че досиетата са прочистени, но както става ясно, това съвсем не е така. Колкото и да бъде неприятно за някои, ще е по-добре да преглътнем този горчив хап, за да се очистим от съмнения и подозрения.

Нещо повече, неотдавна факултетният съвет на Богословския факултет при Софийския университет (бившата Духовна академия) взехме решение и поискахме от Комисията по досиетата да ни разкрие истината за 18 наши преподаватели и служители. За това е взето тяхното съгласие. Това за нас бе от особена важност, защото факултетът от една страна е ситуиран към Българската православна църква, а от друга – е част от академичната общност. На практика ние направихме първата крачка в тази посока и от вероизповедните общности, и от научните общности. С нея ние целим да се очистим от миналото. Необходимо е да бъдат разбити някои митове за дейността на Държавна сигурност в БПЦ и научните среди преди 1989 година, за да се очертаят перспективите, които стоят пред църквата предвид скорошното разсекретяване на досиетата на ръководните лица и органи в нея, сътрудничили на ДС.

Четенето на архивите е изключително мъчително, бих казал одиозно. Там се сблъскваш не само с предоставените ти страници от миналото, но и с интимните донесения на агентите богослови, писани в продължение на десетки години. Заставаш лице в лице със съсипани човешки съдби, пострадали от тоталитарния режим.

- Колко са доносниците на ДС в Богословския факултет?

- Още при разсекретяването на ВАК стана ясно, че агентите са двама – бившият преподавател във факултета Димитър Станков Киров и преподавателят проф. Иван Желев Димитров, съответно с агентурни имена Антон и Ангелов. След вътрешната проверка, направена по искане на факултетното ръководство, излязоха още две имена. Единият от тях, още след промените след 1989 г. излезе и публично се изповяда, като съобщи, че в един период от време е бил принуден на сътрудничи на ДС. Името му е отец проф. Радко Поптодоров, вече пенсионер. Той никога не е крил този факт и затова си позволявам да го назова. Това е истински достойното поведение – на покаянието и разкаянието. Другият е действащ преподавател, от досието му са останали две страници – на едната данните кога и от кого е вербуван, а на другата е посочено, че досието му е унищожено.

Още по-неприятното, на което се натъкнах в материалите, е, че има митрополити – преподаватели в тогавашната Духовна академия, които са вербувани да подкопават православната вяра и са го правели твърде усърдно. Тяхната работа е била да бъдат разколебани студентите във вярата и да ги възпрепятстват да поемат по пътя на свещенството.

- Казвате нещо твърде ужасно.

- Да, изглежда като кошмар, но това е самата истина. Някои от тези митрополити са покойници и затова, по смисъла на закона, имената им не могат и няма да бъдат разкрити. Други обаче са живи и ще бъдат съобщени през декември, когато досиетата бъдат открити.

- Как точно са действали тези агенти в расо?

- Въпросните митрополити са оказвали натиск върху преподавателите в Богословския факултет, като са им заявявали „да не бъдат много активни и усърдни в преподаването на учението на църквата на студентите” и да им оказват влияние да не стават свещеници или монаси.

- Колко всъщност са тези митрополити?

- Тези агенти присъстват в два документа – в един рапорт и в един донос на един от самите тях до Държавна сигурност. Митрополитите са общо трима.

- Казвате, процесът на четене и отваряне на досиетата е мъчителен, но трябва да го изживеем, да преглътнем горчивия хап, за да се очистим? Някой от тези „Божи” люде показа ли по някакъв начин, че е склонен да се покае, да се извини в годините след падането на атеистичния режим или пък да покаже някак си на православната общност, че е действал под натиск?

- Не. Нищо такова не се случи.

- Защо според Вас, доц. Николчев, по въпроса за досиетата клирът се държи така, сякаш това не го засяга?

- Мълчат заради страха от истината. Такъв процес на отваряне на досиетата вече протече в бившите страни от Източния блок. Дали искаме, или не, това ще се случи и при нас. За Българската православна църква във всички случаи е много по-добре да се знае кой кой е, отколкото да се стои в тъмнина. Кой ще се покае не знам.

Неотдавна бях в Черна гора, в манастира „Света Богородица”, който е и резиденция на архиепископ Амфилохий. В централната му църква бях силно впечатлен от нов стенопис на Страшния съд с два особено силни фрагмента с надпис „Лъже-епископи и царе”. Сюжетът изобразяваше група епископи с изплашени физиономии, поставили ръце на устните си и друга група техни събратя, паднали и теглени от дявола, а в центъра във военна униформа и петолъчка на главата е изобразен Тито – символът на атеистичната власт в бивша Югославия. Този стенопис ясно показва, че в Сръбската православна църква има съвременен прочит, дори чрез иконографията, за близкото минало. За съжаление в БПЦ няма и намек за подобно нещо. Като се има предвид това, Богословският факултет е единственият, свързан с църквата, който направи първата крачка и пожела отварянето на досиетата на преподавателите си. Впрочем в миналото като Духовна академия той е бил особено интересен „обект” за Държавна сигурност, на нейна територия за действали доста агенти и доносници.

- Ще се конкретизирате ли?

- Едно изследване показва например, че само за 1982 година в Духовната академия са действали 12 човека, сред тях са не само преподаватели, но и студенти. Те са действали от една страна. От друга, усилията са били насочени срещу една група около един от преподавателите, а цялата операция се нарича „Паяците”. В резултат на доноси е уволнен тогавашният преподавател по нравствено богословие Шумов, като най-активен в докладите си срещу него е колегата му от същата катедра Димитър Станков Киров, тогава все още асистент, действал под псевдонима Антон. Така той едновременно е сътрудничил и си е разчиствал пътя, докато сам заеме мястото на освободения от работа Шумов. Това не става веднага, но агент Антон не се отказва. За една година е назначен за шеф на катедрата по нравствено богословие отец Анатолий Балачев, но също е отстранен, на кандидатите да я заемат е попречено, мястото остава за Антон – Киров. Информацията от архивите, дава ясна картина на последвалия в началото на 90-те години разкол в БПЦ. От една страна е очертан интелектуалният кръг на разколниците – отец Анатолий Блачев, проф. Радко Поптодоров, проф. Иван Денев, а от друга страна, техните палачи – агентите доносници като проф. Иван Желев, които се обявяват за интелектуалния елит на каноничния Свети синод. Дори само този факт говори ясно, че разколът съвсем не е случаен, а е провокиран и проведен по сценарий на Държавна сигурност. Иван Желев – агент Ангелов, например, действа до 1992 г. като главен редактор на „Църковен вестник”. В неговите донесения още от 1982-1985 г. на няколко места става ясно, че му е дадена задача да се внедри в „Църковен вестник” с оглед на поставени конкретни задачи – манипулиране и дискредитиране на определени преподаватели в тогавашната Духовна академия.

Тези неща за много неприятни. Когато четох документите в комисията, в продължение на дни не бях на себе си.

- Една част от вярващите, не само сред клира, заявяват, че досиетата са минало, важно е личното спасение и не е необходимо с отварянето им нещата да се изострят. Как ще коментирате това мнение?

- Не, не, това е страх от лична и колективна отговорност.

Визитка

Роден е през 1961 година в Плевен

Завършил е Духовната академия „Св. Климент Охридски" (сега Богословски факултет при Софийския университет) през 1986 г.

Специализирал е „Римско право“ в Юридическия факултет на Софийския университет (1996-1998) и в Регенсбург, Германия (2002)

От 1994 г. е преподавател по „Църковно право“ и „Устройство и управление на Българската православна църква“ в Богословския факултет на СУ

През 2006 г. става доцент с "Брак, развод и последващ брак в православната църква. Канонично изследване"

В момента ръководи катедрата по „Църковно право“

петък, 18 ноември 2011 г.

Досиетата в църквата

В. "Монитор", 16 ноември 2011 г.
подготви: СИЛВИЯ НИКОЛОВА


Кой, как, кому и защо е донасял? Тези въпроси вълнуват съвсем не на шега вярващите православни у нас. В края на декември предстои отварянето и огласяването на досиетата на ръководствата на вероизповеданията у нас за принадлежност към ДС. В това число попадат клирът и служителите на Българската православна църква. Християните се питат пазена ли е тайната на изповедта, защо след Великденската литургия Комсомолът ни налагаше наказания, защо безпартийните биваха уволнявани от работа и запращани в Белене за влизане в храм, та било то и на опелото на родния им баща. Лежалите в лагерите на с
мъртта и затворите основателно се интересуват на кой поп дължат попадането си там след изповед. По-младите, повярвали в Христа във времето след промените, които не са изпитали страха да запалиш свещ, нито безпокойството комшийката да не разбере, че имаш църковно календарче, недоумяват защо скелетът трябва да се изважда от гардероба.

Д-Р ДАНИЕЛА КАЛКАНДЖИЕВА, ЦЕНТЪР ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА РЕЛИГИИТЕ В СУ: Хората искат да знаят кой ги изповядва


Въпросът за отварянето на досиетата на клириците, както и на ръководствата на останалите вероизповедания, е особено деликатен. Като историк предпочитам да работя с отлежали материали, тъй като, когато си част от процеса, си емоционално обвързан. От научна гледна точка това влияе на оценката, човек не може да избяга от пристрастията си. Като човек обаче смятам, че това е дълбок морален въпрос с особена важност за обществото. Тук възниква другият въпрос - имаме ли културата да го разгледаме по начин, който да ни даде адекватна оценка за миналото. До приемането на закона за досиетата те бяха използвани за натиск, за политически игри и цели. За да няма повече недоразумения, те трябва да бъдат отворени колкото е възможно по-скоро според всички законови рамки, тъй като, все едно, те вече са на политическия пазар.Колкото до църквата, нещата стоят деликатно. Обикновено се казва, че тя е мистична, ние обаче говорим не за мистичната страна на църквата, а за човешката и в частност за нейното ръководство, за конкретни структури и определени хора. Клирът - и висшият, и свещенството, е особено важен за миряните, вярващите по презумпция ги обличат в доверие. Хората отиват при тях с проблемите си, изповядват се, разкриват най-съкровените си вълнения. Как човек би могъл да отиде и се изповяда на някого, ако му няма доверие?! Изповедта е тайнство, ако не я направиш, не можеш да вземеш Свето Причастие, един вид отпадаш от църквата. Никак не са малко православните, които живеят по християнски спазват Божиите заповеди, но нямат вяра на свещениците, особено в селата и в малките градове, където всички се познават. Те имат съмнения, че тайната на изповедта им ще бъде опазена и не се изповядват и причестяват по тази причина. Като се има предвид това, очебийно е, че църквата не би могла да функционира нормално. Въпросът за отварянето на досиетата се налага и от факта, че на Българската православна църква бяха възстановени изключително скъпи имоти. По някои изчисления те възлизат на около 5 млрд. евро, а в същото време свещениците са без заплати или с минимално възнаграждение. Напълно логично е обществото на вярващите, а и не само те, да знаят кой управлява тези имоти и средства и дали някой не гледа на тях като на източник за лично облагодетелстване. Независимо че БПЦ се ползва с автономия и е отделена от държавата, нейното ръководство, свещенство и работещите в структурите й не са освободени от спазването на законността в Република България.Заради връзки по принуда с режима на Чаушеску покойният вече патриарх на Румъния Теоктист още в началото на промените застана на екрана на националната телевизия и публично се покая пред вярващите, като помоли за прошка за всички компромиси, които му се е налагало да прави по времето на комунизма. Хората бяха силно впечатлени. Дали искрено му простиха или про форма, не знаем, но когато той заяви готовност да подаде оставка, те настояха той да остане на патриаршеския престол. Така беше извършен един морален акт Като имам предвид изследванията в архивите на колеги, очаквам без досие да се окажат само един-двама от митрополитите. Докато не знаем кои са тези хора, как ще имаме доверие в клира! Като гражданка за мен е необходимо да знам кой какъв е в ръководството на БПЦ. Като учен обаче предпочитам да мине известно време, за да се успокоят страстите и да може да се гледа по-безпристрастно на фактите.

ЕКАТЕРИНА БОНЧЕВА – ЧЛЕН НА КОМИСИЯТА ПО ДОСИЕТАТА: Проверяваме и шефовете на всички религии

В Закона за досиетата съществува текст, който казва, че ръководителите и членовете на управителните органи на религиозните общности се проверяват. Те влизат в т. нар. публични дейности. Проверката за тях важи от влизането на закона в сила, т. е. от 2003 г. насам. Законодателят е приложил един двоен стандарт, с който аз не съм съгласна. Проверяваните са разделени на публични длъжности и на публична дейност Публичните дейности, към които спадат религиозните общности, се проверяват от влизането на закона в сила към днешна дата, т. е. от 2003 г., когато той беше приет. Дава им се обаче възможност за т. нар. предварителна проверка, т.е. проверяване на досиетата по писмено искане на професионални, синдикални, обществени, религиозни, научни и други граждански организации и движения по отношение на техните членове. Това искане се прави от този, който представлява организацията. За да се направи това искане за предварителна проверка, тези, които ще бъдат проверявани, трябва да дадат писменото си съгласие. Информацията предоставяме само на този, който я е поискал. Засега от сферата на църквата имаме такива заявки за 191 души от Пловдивския митрополит Николай. Неговият мотив е с много добро политическо звучене. Той казва: „Причина за искането ми е, че не мога да позволя в редиците на Христовото войнство да има лица, които са нарушили клетвата пред Бога да пазят неговото стадо, извършили са тежкото прегрешение да предадат християни на гонение и преследване от светската власт. От друга страна, длъжен съм да помогна на тези свещенослужители, които по стечение на обстоятелствата и въпреки волята си са попаднали в примката на лукавия, за да се отърсят от зависимостите и да станат отново достойни хора. А когато е поискано покаяние, църквата никога не отказва прошка. Заявка е подадена и от декана на Богословския факултет на Софийския университет доц. Александър Омарчевски за проверяване на 18 човека. По заявка на пастор Врачев, който представлява евангелистките петдесятни църкви, проверихме 11 души и предоставихме информацията само на него. Нашият закон няма лустрационен характер, но може да се нарече нежна лустрация.От създаването на комисията през 2003 г. до момента има 6910 линейни метра документи, а също и около 620 електронни носители с документи, както и 750 700 броя архивни дела, като едно дело е с по няколко папки, някои са с по 9, 11 и повече. Това опровергава твърденията, че документите са унищожени.




четвъртък, 10 ноември 2011 г.

Даряват пещера на Русенската митрополия

Силвия Николова,
В. "Монитор , 9 ноември 2011 г.

Русенската митрополия става собственик на пещера в местността Кантона край село Басарбово, където се намира и едноименният манастир. Това решение за прехвърляне на собствеността ще гласуват министрите от кабинета на свое заседание днес. Пещерата е образувана по изкуствен начин в скалите и през 2006 г. е преустроена в посетителски център към Басарбовския скален манастир. В него са представени експонати от историята на средновековния град Червен, самата обител, както и от природен парк „Русенски Лом”. Поради липсата на единно управление на комплекса четвърта година поред центърът е затворен и се разрушава от влагата.
Русенската митрополия е изразила готовност да влага собствени средства в поддържането му и да използва имота за религиозна, социална и обществена дейност.

Игумените учат монасите на добри обноски

Синодът вдига заплатите на свещениците
Ревизия търси липси за 400 000 лева в Троянския манастир

Силвия Николова, В."МОНИТОР"
9 ноември 2011 г.

Светият синод ще вдигне заплатите на свещениците от следващата година. Бюджетът за 2012 г. и увеличението на минималното месечно възнаграждение от идната година са основните въпроси, с които ще се занимаваме на следващото заседание, съобщи за „Монитор” Варненският и Великопреславски митрополит Кирил.
Сега поповете висшисти получават по ведомост 300 лева, а среднистите, само със завършена духовна семинария – 240 лева заплата. Отделно от това обаче те могат да си докарат до 1500 – 2500 лева от треби. Извънредните пари обаче падат предимно в големите столични храмове от венчавки и кръщавки, те не се облагат с данък и при заплащането им за тях не се издава фискален бон. В малките градове и особено в селата духовниците са принудени да живеят с парите от заплатите си.
От май 2012 г. се предвижда размерът на минималната работна заплата в страната да стане 290 лева, сега тя е 270 лева. Ако това се приеме, ще скочат и осигуровките.
Митрополиите трябва да намерят средства за увеличаването им, ако се приеме по-високата сума. Синодът пък ще търси начини да си събере задълженията от пет епархии, които от години не са плащали задължителните отчисления от кръщанета, сватби, погребения, издаване на документи и други, обясни митрополит Кирил.

Игумените на манастири ще трябва занапред да инструктират монасите да се държат любезно с миряните, да ги изслушват и в никакъв случай да не ги нагрубяват. Подобно указание за добри обноски се подготвя в момента в синода, съобщиха администратори от Синодалната палата, които подготвят есенната сесия на архиереите. Тя ще бъде открита на 15 ноември, ще продължи близо две седмици. До края на коледните пости, на 25 декември, синодалните ни старци няма да заседават, а ще се уединят в епархиите си за молитви и пост.
Проверки на ревизорите от синода показват, че задълженията им възлизат на близо 600 000 лева. Само Софийската митрополия дължи 180 000 лева, но тя вече е започнала да покрива на траншове неплатените си отчисления към синода.
По време на сесията си архиереите ще искат обяснение и от бившия игумен
на Троянския манастир Теодосий, който загроби обителта със сувенирчета, купени от близки на приятели за препродажба в манастирските будки. Стойността на стоката, която не може да бъде продадена вече няколко години, е за хиляди левове. Ревизия там е установила липси за 400 000 лева за периода 2006 г. - февруари 2011 година.
Синодалите ни ще привикат и игумена на Бачковския манастир Агатонийския епископ Борис заради грубо отношение към миряни по време на рождения ден на патриарх Максим, който бе отпразнуван там на 29 октомври, съобщиха още от Синодалната палата. На тържествения обяд той допуснал да сервират руси красавици с дълбоки деколтета. Жените от кухнята и икономката пък той нагрубявал с нецензурни епитети пред самия патриарх.

понеделник, 7 ноември 2011 г.

БПЦ - държавна сигурност - дискусия

Богословският факултет на СУ организира
дискусия за дейността на държавна сигурност
и БПЦ по време на комунизма


Богословският факултет към Софийския университет "Св. Климент Охридски" организира на 10 ноември академична дискусия на тема "Дейността на държавна сигурност и българската православна църква по време на комунизма". Това съобщиха от Софийския университет. Форумът е 13.00 ч. в зала "8" на Богословския факултет на СУ.
На него приветствие ще отправи доц. д-р Александър Омарчевски -
декан на Богословския факултет.
В дискусията ще участват Екатерина Бончева от Комисията за разсекретяване на документите на Държавна сигурност, Даниела Калканджиева от Центъра за изследване на религиите, журналисти и преподаватели.

сряда, 2 ноември 2011 г.

Хиляди почетоха деня на Козма и Дамян

Онкоболна оздравяла след молитви в Свети Мина

Майка лекува сина си от депресия в обителта


Силвия Николова, В. "МОНИТОР"
2 ноември 2011 г.


Разкази за чудодейни изцеления по молитвите на светите безсребреници Козма и Дамян доведоха стотици вярващи от цялата страна вчера, когато се почита тяхната памет, в Обрадовския манастир „Свети Мина” край София. Обителта се слави не само с чудотворната икона на светеца воин Мина, но и с аязмото, за чиято вода се смята, че е целебна в параклиса на светците Козма и Дамян до главния храм. Някои от поклонниците бяха пристигнали още в понеделник и пренощували в страноприемницата, за да успеят за светата литургия, която започна рано сутринта в главния храм на обителта, и да се причестят. Докато архимандрит Теофаний и свещениците Борис и Ириней отслужваха в храма, готвачки доброволки от София варяха традиционния за случая курбан, който след службата беше осветен и раздаден на поклонниците. Повечето от вярващите обаче чакаха търпеливо ред да влязат в параклиса и да се помолят на чудодейната икона на светците Козма и Дамян, както и на воина светец Мина. 51-годишната Лилия беше дошла тук от ранни зори със сина си Даниел. Моли се за неговото оздравяване, момчето видимо е в дълбока депресия. „Надеждата ми е в светците, в Господа, знам случай на излекувани от такова заболяване по молитвите им, няма да се откажа, тук ще идвам всяка неделя, докато момчето ми се оправи”, нарежда с просълзени очи, но с надежда изстрадалата майка. „Ще се оправи момчето ти, аз съм една от тези, преди години бях изпаднала в депресия, но след няколко молитви тук не само, че болестта ми премина, но си намерих и съпруг, пак по застъпничеството на светиите”, опитва се да я утеши друга поклонничка. Това е Елена Маринова, която е довела за празника тук 28-годишната си дъщеря Мила. Самата тя уверява, че

животът й коренно се е променили

се подредил изключително добре, след като преди 23 години тук я довела нейна позната. Скоро след поклонението си тогава тя се омъжила сполучливо и намерила добре платена работа. Вчера Маринова се молеше за здравето на дъщеря си, която е с повишени стойности на кръвната захар. Тук стават много чудеса, толкова много, че те дори вече не ни учудват, станали са нещо като всекидневие, казва клисарката Пеца Кьосева. Тя помага в манастира от 4 години и твърди, че откакто е дошла да работи тук, от измъчвалите я дотогава ставни болки вече няма и помен. Жената се замисля кое от многобройните чудеса да разкаже. Спира се на едно от тях, за което твърди, че я е покъртило до дън душа. „Неотдавна, в продължение на месеци, всяка събота и неделя при нас идваше една жена, молеше се горещо, със сълзи на очи пред чудотворните икони. Беше ми неловко да я питам каква е мъката й. Един ден обаче тя дойде с погачи, бонбони и сама разказа. Синът й за изненада на лекарите

излязъл от будна кома след тежка катастрофа

Момчето преживяло така 3 месеца, никой не давал надежда”, разказва клисарката. Този случай е описан в книгата, в която свещениците събират свидетелства на вярващи за чудеса, случили се с тях. Петдесетинагодишна жена пък се оказала напълно здрава на контролния преглед преди онкологична операция, независимо че преди да започне да идва в манастира, скенерът показвал ясно тумор. Най-многобройни са обаче историите в книгата за заченати бебета след дълги години безплодие.

“Врачовете” помагали без заплащане


За клисарката Пеца чудесата тук вече са всекидневие.
Светците Козма и Дамян в някои краища на България са наричани „врачове” заради дара им да измолват от Бога чрез молитвите си оздравяване от тежки заболявания. Самите те приживе били народни лечители, познаващи до съвършенство действията на целебните билки. Наричат ги още безсребреници, тъй като умението си те практикували безплатно, не вземали пари, нито скъпи подаръци, следвайки съвета на Иисус Христос към апостолите.Козма и Дамян били родни братя, живели са във втората половина на IV век в провинция Асия, Мала Азия. Израснали скромно отгледани от овдовялата си майка. Те водели изключително скромен, почти аскетичен живот. За умението си те не взимали дарове. Житието обаче разказва, че веднъж това си позволил по-малкият брат – Дамян. Той взел в дар 3 яйца от излекувана от него жена. Когато Козма научил това, в гнева си обявил, че не желае да бъде погребван до брат си. След смъртта на Дамян, когато близките му търсели място за гроб, наблизо минала камила, която проговорила с човешки глас, като казала, че взетите в дар яйца били дадени от жената в името на Светата Троица и затова всъщност ги приел лечителят Дамян. Опечалените се убедили в безкористността му и го погребали до неговия брат Козма.

Обрадовският манастир е върху чудодейни извори

Обрадовският манастир „Св. Мина” е основан в късната римска епоха.
Обрадовският манастир „Свети Мина” край София е основан през късноримската епоха. През ХIІ век на това място е имало голям манастирски комплекс с 40 параклиса, училище, скрипториум и метох на Света гора. През Средновековието той е част от Софийската Мала Света гора - пръстен от манастири около столицата. Кръстоносните походи и османските нашествия постепенно заличават обителта, но споменът за нея и за името на светеца воин Мина остава в легендите. При прокопаването на коритото на река Владайска в началото на миналия век са открити основи на сгради, а по-късно реката дълго време е носила керемиди, камъни и тухли. През 1927г. селяни случайно се натъкват на останки от древния манастир. В периода 1942 – 1945 г. Обрадовската обител е възстановена, в нея се заселват монахини. Единият от параклисите при главния храм е наречен на светците Козма и Дамян. В него е вградено аязмо с вода, бликаща под манастира, за която се смята, че е светена и целебна. От няколко години обителта разполага със сгради за пренощуване на поклонници, както и със специално уредени места за хранене, барбекю и детски площадки. На 1 ноември манастирът чества светите братя лечители и безсребреници Козма и Дамян, а на 11 ноември - деня на свети Мина, чието име носи.

вторник, 1 ноември 2011 г.

За проф. Григор Горчев бъдещето е в роботизираната хирургия



Лекарят на годината сменя пелени

В свободното си време кара колело из Троянския балкан

Силвия Николова, В. "МОНИТОР", 29 октомври 2011 г.

Ако ви кажат, че ще ви оперира робот, едва ли ще легнете спокойно на хирургическата маса. Но ако проф. Григор Горчев и неговият екип направляват машината, може да сте благодарни за късмета си. Защото проф. Горчев е бащата на роботизираната хирургия в България. А преди седмица заслужено, макар и малко късно, взе приза „Лекар на годината 2011”. Според колегите му и от Плевенския медицински университет, и от Софийския той отдавна е заслужил приза. Без неговия принос този сравнително нов дял в българската хирургия, който от години спасява безкръвно и без риск от инфекции хиляди души по света, у нас все още щеше да е фантастика.Преди шест години именно проф. Горчев – ректорът на Медицинския университет в Плевен, въведе роботизираната операционна система „Да Винчи” – първата у нас и една от петте на континента. Първите операции са гинекологични – огромни кисти, ракови образувания, деформации на тъкани – все диагнози, които биха накарали лекарите на други места да махнат с ръка и да извикат близките настрани от болния, за да ги подготвят за най-лошото. Проф. Горчев обаче се бори докрай не само за живота на всяка пациентка, но и прави всичко по силите си жената след това да води максимално добър живот.„Гордея се, че винаги съм бил честен и отговорен към себе си и пациентите. Стремял съм се да правя само добрини. Да бъда коректен с моите знания към пациентите. Това е най-важното за мен ­ казва проф. Григор Горчев. ­ Независимо от успехите, има случаи, в които не може да се помогне. Тези пациенти помня и ще помня цял живот”, промълвява той с видима тъга в очите.Впрочем д-р Горчев
става професор едва на 45 години

подобни случаи, особено в сферата на медицината, не само у нас се считат за рядкост. По специалност е гинеколог. Не избира обаче специализацията си в тази област от раз.„Завърших медицина, но в началото нямах ясна представа какво точно искам да правя, с какво да се занимавам”, признава той.Първоначално смятал да специализира патоанатомия, тъй като още от ученик се увличал по анатомията. Дори след като се дипломирал през 1982 г., работил в продължение на две-три години като асистент в Катедрата по патоанатомия. Всекидневният сблъсък със смъртта и неизбежните посещения в моргата обаче скоро го отказали да поеме попрището на патоанатом.„Не подозирах, че съм толкова емоционален, не ми понесе. СНИМКА: Със съпругата си в Париж

Затова напуснах и заминах за Трявна, където съм роден. В болницата единственото свободно място беше за гинеколог, така ме и назначиха, така се оформи житейското ми поприще, без особен избор в началото”, разказва за първите си стъпки като самостоятелен доктор Лекарят на годината.Съдбата в случая се оказала твърде благосклонна към него. Година по-късно се отворило място за специализация по акушерство и гинекология в Плевенския медицински университет. И този път, без да обмисля прекалено дълго време, д-р Горчев стегнал куфарите и се зачислил като специализант в тази катедра. Оттам нататък кариерата му на лекар се развива толкова благоприятно, че мнозина негови колеги и досега не могат да се начудят как така за няма и пет години да извървиш иначе трудния в професионално отношение път на акушер-гинеколог от скромната тревненска болница до една от най-престижните клиники във Франция, тази на проф. Жан-Клод Жансер.„През 1991 г. заминах за Франция. Там имах честта близо две години да работя с един от най-известните онкогинеколози в Европа ­ проф. Жан-Клод Жансер”, продължава разказа си ректорът на Плевенския медицински университет. В чужбина защитил и дисертацията „Предракови заболявания на тялото на матката”. Станал доцент на 36, а десет години по-късно вече е и професор.Французите са очаровани от трудолюбието, но и от ведрия характер на човека,

прекрачил скоро руините на Желязната завеса

Предлагат му работа там. Д-р Горчев за пръв път обмисля възможност дълго. Раздвоен е, в крайна сметка – отказва. Решава, че с това, което е научил, може да бъде много по-полезен и ценен в България. Връща се, но не прекъсва контактите си с Франция, пътува често дотам на симпозиуми, конференции, поддържа контакти с водещи медици.Скоро след това специализира в Германия, Великобритания и Италия. Въпреки това Франция остава любимата му страна. Затова впоследствие изпраща дъщеря си Ангела да учи в Париж. Тази година тя завършва лицей и смята да запише право в Сорбоната.„Аз съм либерален баща, не бих искал да се бъркам в живота на децата си, нито да им налагам мнение. Всеки трябва да е свободен в избора си, за да бъде щастлив. Имах обаче някаква надежда, че Ангела може да запише медицина, като малка играеше на доктори, беше є интересно да идва в болницата”, разказва проф. Горчев. Според него напълно възможно е дъщеря му просто да е осъзнала, че човек, избрал тази професия, не разполага със себе си, той живее за пациентите си.„Имам обаче известна надежда, че синът ми Григор може да наследи професията ми, като порасне”, продължава лекарят.Засега момченцето е твърде малко, само на годинка, за да направи своя избор. Контактът му с татко е в игрите, смяната на памперсите и гушкането.Проф. Горчев

не е единственият доктор в семейството

Съпругата му Зорница е стажант-лекар в Плевенската университетска болница. Медицината обаче, не е единственото, което ги свързва. Двамата са запалени спортисти и използват всяка възможност през зимата да отидат на ски, ако има повече време, дори до Швейцария. През лятото играят тенис.Проф. Горчев обаче има едно само свое, мъжко увлечение – да се спуска с високопроходим велосипед в Троянския балкан.По този вид спорт го запалил негов познат преди няколко години. Първоначално проф. Горчев не знаел нищо повече за велосипеда от това, че става за каране. Сега вече е наясно и с механизма му, и дори с ремонтирането му.

24 часа медицина

Роботът „Да Винчи”, внедрен от проф. Горчев
Снимка: Роботът/ долу/

Работният ден на проф. Горчев започва в 6 часа сутринта. До обед обикновено оперира, преглежда, приема рапорти за случаите в болницата. Следобед преподава в Медицинския университет. Вечер пак е зает с пациенти. Нощем чете медицинска литература. „Спя малко, по природа съм работохолик, не зная от кого съм го наследил. Наспивам се бързо, рядко се чувствам уморен”, казва проф. Горчев и по всичко личи, че не кокетира. Изправен, ведър, всякога усмихнат и в добро настроение, той е от хората, които умеят да вдъхнат оптимизъм дори на сетния окаяник. Затова и пациентите го обичат и му вярват. Проф. Горчев пък вярва на себе си и мечтае да види в България развита роботизирана хирургия. „Имаме отлични лекари специалисти, имаме вече и техника, унизително е при тези възможности нашите болни да ходят на лечение в Турция. Ние можем да им дадем не по-лоша медицина - убеден е той. - Готов съм да помагам за развитието на роботизираната хирургия в България. Независимо че в страната ни тя се практикува сравнително отскоро, нашата медицина в това отношение е на европейско, дори на световно ниво”, продължава проф. Горчев. В момента у нас се правят по 100-120 операции годишно с робот, което по мнението на лекаря е твърде недостатъчно. Затова той е изпратил лекари от Университетската болница в Плевен на специализация в чужбина, за да усвоят тънкостите точно на тази хирургия. Надява се скоро там с робота „Да Винчи” да се извършват и кардиооперации. И мечтае да дойде времето, когато, както в древността, лекарите да работят в тандем, без завист и злословия.