понеделник, 23 април 2012 г.



Огромни екрани показват визитата на главата на руската църква
Чудотворна икона дар за патриарх Кирил
Синодът смени връх Шипка с хълма на Альоша, нямало хеликоптер


Силвия Николова,

в-к "МОНИТОР", 17 април 2012 г.

Руският патриарх Кирил ще получи в дар копие на чудотворната Богородична икона от Бачковския манастир, съобщиха от Синодалната палата. Образът вече е поръчан на местни майстори. Главата на Руската православна църква ще посети нашата страна един ден по-рано от първоначално предвиденото.
Вместо на 28 април той ще пристигне в София на 27-и, уточни неговият съименник Варненският и Великопреславски митрополит Кирил. Визитата му обаче няма да бъде три дни, а два, тъй като той ще си тръгне не на 30, а на 29-и. Веднага след кацането си на правителственото летище в София светейшият ще се срещне с патриарх Максим и архиереите на Светия синод в Синодалната палата, а не в наета за целта зала в хотел „Радисън”, където се предвижда да нощува височайшият гост. В същия ден патриарх Кирил ще има срещи с президента Росен Плевнелиев, председателя на Народното събрание Цецка Цачева и министър-председателя Бойко Борисов. На следващия ден, събота, той ще посети Пловдив и ще отслужи света литургия в митрополитската църква „Света Марина”. Отиването му там е по изричната покана на Пловдивския митрополит Николай, който стори това още в началото на годината. Той ще бъде заведен и до Бачковския манастир.
На следващия ден, неделя, руският патриарх Кирил и българският Максим ще отслужат тържествената света литургия в храм-паметника „Св. Александър Невски” в столицата, а часове преди да отпътува обратно за Москва той ще се срещне с руската общност у нас. Срещата ще се състои в храма подворие „Св. Николай”, популярен като Руската черква. За целта се очаква десетки автобуси с руснаци и техни потомци, живеещи в цялата страна. За да могат всички за наблюдават срещата, се предвижда пред храма да бъдат инсталирани огромни екрани
Светият синод се отказа да заведе патриарх Кирил на връх Шипка – мястото на най-ожесточената битка на руски воини и български опълченци за свободата на отечеството ни. Причината е малкото време и невъзможността да бъде осигурен хеликоптер, тъй като пътят до там с кола е 3,5 часа, обясниха от Синодалната палата. При първата си визита руският патриарх Кирил е пожелал да положи цветя на Паметника на съветските войници в Пловдив, известен у нас като Альоша.













понеделник, 16 април 2012 г.

Бездомни посрещат Великден при отец Иван

Фондация „Християни” дари козунаци и лакомства за празника

Силвия Николова, В. "Монитор", 13 април 2012 г.
Фото: Алексей Димитров

Човек е най-щастлив, когато сбъдне своя мечта. Моята е сбъдната наполовина – имам дом, детето ми е нахранено, облечено, ходи на училище. Тук има хора, които ме обичат, аз също ги обичам, живеем в мир и любов така, както Исус ни е завещал. Така определя постигнатото за своите 26 години Деси Иванова. Независимо от възрастта си тя говори с мъдростта на преживяла много жена. Действително животът є не е бил лек – родител побойник, приятел грубиян, без подслон и надежда да отгледа достойно сина си. Преди седем години Деси намира подслон в църковния приют на отец Иван в софийското село Нови хан.За тези години тя е не само негова обитателка, но и една от тези, които най-активно помагат в социалната дейност на свещеника.Общо 162 човека живеят тук, от тях 72-ма са деца и младежи. Всички над 3-годишна възраст ходят на училище и детска градина. Това е едно от задължителните условия, за да живееш тук. Другите, които важат за възрастните, са майките да се грижат за децата си,всички да помагат в чистенето не само на собствените стаи, но и на общите помещения и на двора. Вярващите помагат и в храма. В приюта са абсолютно

забранени алкохолът, цигарите, безделието и клюките.


Денят на Деси ­ на Велики четвъртък вчера, започна още в 5 часа сутринта. Младата жена стана рано призори, за да свари и боядиса великденските яйца още при изгрев слънце, както повелява християнската традиция. „Но и за да ги спася от палавите ръчички на хлапетата”, уточнява тя. До началото на литургията в храма тя бе успяла да не само да ги вапца, но и да направи писани перашки по технология, научена от монахиня Хиония, която също помага в църковния социален дом. Първото червено яйце бе отредено за дядо поп, както тук наричат всички ласкаво своя благодетел отец Иван.До обяд Деси и десетина други жени успяха да изметат двора, да измият коридорите, стълбищата, да почистят кухнята. През това време монахиня Хиония наглеждаше навън една дузини палавници, които час по час притичваха при нея, да я питат кога ще си дойде дядо поп „от полето”. Така хората от приюта наричат помощното стопанство на километър от селото, от което се подпомага в прехраната си челядта на отец Иван. Във фермата възрастните отглеждат 80 овце, 40 кози, агънца, яренца, биволи, крави с 10 теленца, гъски, патици и кокошки. Впрочем това е любимото място за игра на по-големите деца.„Затова най-страшното наказание, когато някой се е провинил, е да го накажа една седмица да не ходи да играе с животните”, разказва през смях отец Иван. Наказанията са за двойка в училище или ако някой се е провинил в школото. Свещеникът освен задълженията си да служи в храма и да

осигурява прехраната и битовите нужди


на своите подопечни ходи и на родителските срещи. „Възпитаваме ги да са добри, да спазват Христовите заповеди, но се случва да се срамувам – някой се сбил в училище, друг спал по време на час, трети подсказвал”, не крие духовникът. Независимо че ги гълчи, когато си заслужават, малчуганите го обичат до полуда. Докато разговаря с възрастните и уточнява с доброволците къде какво трябва да се свърши за предстоящия празник, хлапетата го следват неотлъчно.Отец Иван се гордее с петима от по-големите си ученици – двама вече учат в семинарията, един младеж е в техникума по електротехника в Елин Пелин, а три девойчета учат в гимназията по обществено хранене и кетъринг в Пирдоп. Всеки уикенд и през ваканцията те се връщат вкъщи, както наричат църковния социален дом. Грижа на отец Иван са и парите им за път, и джобните. За това, както и за сметките за електричество и вода, помагат спонсори.На Велики четвъртък вчера фондация „Християни” дари на питомците на отец Иван козунаци, шоколади, икони, календари и пособия за рисуване.Детски пюрета, хранителни продукти и дрехи от германската благотворителна организация „Надежда и помощ” чрез българската „Приятели на България” пък получиха обитателите на църковния приют „Свети Николай” в Нови хан.Две агънца за курбан предоставиха семейства от Пазарджишко и Софийско.



ОТЕЦ ИВАН ИВАНОВ, настоятел на приюта „Св. Никола” в Нови хан:

Не правете зло, Бог въздава за всяко добро


- Отец Иване, напоследък много българи ходят на църква на Великден, на големите християнски празници. Означава ли това, че народът ни стана по-вярващ, по-добър?­
- Храмовете ни се пълнят по Великден и на големи празници, хората не се страхуват да влязат в черква, но само Бог знае дали вярата е в сърцето им или влизат да припалят свещ само защото така е прието.Прави впечатление, че в последните години ние, българите, се озлобихме, самоизяждаме се, клеветим се, ненавиждаме се – все неща, които Бог ненавижда. Утешително е обаче, че има и добри хора. Именно те са, които ми помагат. На тях Бог ще въздаде добро, ще преумножи богатството им и ще ги съпътства в техните начинания, защото Той въздава и за добро, и за зло всекиму заслуженото.­
- С какво не можете да се примирите?­ Човекът е венецът на Божието творение, но е и грешник. За всеки грях след изповед Господ прощава. Има обаче хора, които забравят, че са Божии създания. С тях не мога да се примиря, с тези, които подминават на улицата човек в нужда, без да им мигне окото. За жалост, има и такива, които не съчувстват. Някои казват: животът ни промени. Животът е тежък, но често пъти ние, българите, сами си го правим непоносим с нашата алчност, злонамереност, завист, вечното ни желание не да помагаме, а да пакостим на тези, които са постигнали нещо. Ето с това не мога и не искам да се примиря. Аз се опитвам да правя колкото мога. Други свещеници също се опитват по места – църковна кухня, приют за временно настаняване.­ Прави впечатление, че малцина са духовниците, които развиват и социална дейност.
- Защо, според Вас, Българската православна църква изостава в това отношение от останалите църкви, където са уредени и болници, и училища, и социални домове?­
- Църквата ни не е виновна. Ние, свещениците, работим доколкото можем, но държавата като цяло не помага. В миналото, преди 1944 г., църквата ни е развивала такава дейност, но е имала и държавна подкрепа. У нас все още на свещенството, на монашеството не се гледа с доверие. Това е наслагване от миналия атеистичен режим, когато беше внушавано на хората, че щом е поп, е буржоазна отрепка, ретрограден елемент, тунеядец. За жалост, минаха повече от двадесет години, в които се радвахме на свобода да изповядваме православната си вяра, но внушаваното на няколко поколения остана, то се променя твърде трудно. Затова и сега, когато аз или пък някой събрат, които развиваме социална дейност, потърсим спонсори, често удряме на камък. Случвало се е дори да ни обиждат, да ни хулят. Но хората не са виновни за това, виновен е строят, който ги възпита в атеизъм и богоборство.­ Преди две години Българската православна църква започна кампания за по-ангажираното въвеждане на предмета религия в училище не като избираем, а като задължителен.
- Според вас, ако това се случи, ще се промени ли манталитетът на българина, ще станем ли по-добри?­
- Това ще бъде спасителният кораб за морала на обществото ни. Сега средното поколение няма вяра в нищо, защото е учено на безверие. Младите пък, и да имат естественото религиозно чувство у себе си, няма кой да го развие, да го възпита, защото родителите са възпитавани в атеизъм, в училище също не ги учат на вяра в Бога. В резултат, младите хора живеят с чувството за безнаказаност – водят разгулен живот, пият, употребяват наркотици, лъжат, крадат. Тяхната вина обаче носи и обществото, което не е създало условия те да бъдат възпитани като достойни православни християни в духа на морала и нравствеността, завещани ни от нашия Господ и Спасител Иисус Христос, който предаде себе си за нас и за нашето спасение.­
- Какво може да направи човек все пак, ако прочитайки казаното от вас, реши да се промени, но не знае откъде да започне?­
- Първата крачка за такъв човек е да се придържа към девиза „Не вреди, прави добро!”. Не е необходимо веднага да се втурне пряко силите и възможностите си да прави чудеса от героизъм и добротворство. Достатъчно е тихо да каже в сърцето си: „Боже, твой съм, прости ми за свършените лоши неща дотук, дай ми сили да бъда твой достоен син, да започна на чисто, да бъда добър.” Помоли ли се човек на Бога, за каквото и да е, щом е добро, Той ще му помогне. Доброто може да е малко, но в очите на Бога то е голямо – да нахрани беден, да подаде ръка на пресичащ улицата възрастен, да насърчи отчаян. Това са първите крачки, после Бог ще му подскаже какво повече да направи за ближните си. Но дори всеки от нас да прави по една малка крачка към доброто, резултатът няма да закъснее – ще се променим, ще станем по-добри, ще бъдем достойни християни. Господ Иисус Христос ни дава тази възможност всеки ден. Защо да не започнем от днес или от утре, от деня на Възкресението Христово!

неделя, 8 април 2012 г.

В благоевградското село Лозеница

Свещеник поема прехраната на самотни старци

Отец Андон прави трапезария за престарели и болни

Силвия Николова

В. "МОНИТОР", 7 април 2012 г.

Това, което сте сторили на най-малките, на моите ближни, на Мене сте го сторили. Християнското служение е служение на Бога и на хората”, така отец Андон Петров от столичния храм „Рождество Богородично” парафразира Христовите слова. И независимо че цитира Евангелието не дословно, но по смисъл, в живота си се придържа изцяло към Господнята заповед да обича ближния като себе си.
Свещеникът изгражда социална кухня за бедни в благоевградското село Лозеница. За нея той е отстъпил родната си къща, която вече е превърната в огромна кухня с две трапезарии, сервизни помещения и стая за нуждаещи се. Изграден е и малък параклис
в който хората могат да влязат, да запалят свещ и да се помолят.
Независимо че село Лозеница е недалече от Мелник, то не привлича туристи, няма и поминък, в него живеят тридесетина старци, повечето от тях самотни.
„Дадох обет на Бога да помагам на тези хора, някои от тях си нямат никого, на други децата са далече или самите те са безработни и се нуждаят от помощ. В съседните села също има социално слаби, вратите на трапезарията ще бъдат отворени всякога за тях”, разказва за намеренията си отец Андон.
На първо време, заради ограничените средства, с които разполага, свещеникът планира в кухнята да се готви и предоставя постна храна на обяд в сряда и петък – това са и дните, в които целогодишно християните постят.
Ангажимент за това ще има бившият професионален готвач бай Владо, който от години живее в селото и на драго сърце се е съгласил да работи за ближните си в социалния център на свещеника.
„Ако даде Господ съработници дарители ще готвим и в останалите дни от седмицата”, не крие надеждата си за спонсори отец Андон Петров.
Той вече е получил първото дарение за социалната кухня – готварска печка чрез доброволец от фондация „Християни”. Решил е даренията да приема само в натура – варива, хляб, картофи, съдове за хранене. Смята така да затвори устата на всеки недоброжелател, дръзнал да изрази подозрение в благотворителната му инициатива.
Свещеникът обича да се връща към миналото на дедите си, когато в следосвобожденска България всеки по-заможен е дарявал без подкана от имотите си или средства на храмове, манастири, за училища, читалища и прицърковни трапезарии за бедни. Мечтата му е тази традиция да се възвърне скоро.
„Някога дарителството е било не само въпрос на престиж, но е било и нещо, подразбиращо се от само себе си, защото хората са били вярващи, знаели са, че Бог им дава, но и те трябва да Му благодарят за имането, като поделят даденото им от Господа с тези, които нямат, разказва отец Андон. - Тази традиция е запазена в католическата църква, в Гърция, навсякъде, където не е имало атеистичен режим. У нас обаче комунистическата власт направи всичко, за да убие дарителското чувство у българина”, промълвява с огромна болка свещеникът. Отец Андон обаче не е песимист. Убеден е, че дарители ще се намерят. Фондация „Християни” е първият спонсор, която ще му помага в благородната инициатива.
Отец Андон Петров е отличен познавач на фолклора и самият той събира и изпълнява безброй песни. На любителите на народната музика той е познат с двата си албума „Божествените песни на Македония”, в които солово и в дует с Даниела Вълчева и Ана Назърова изпълнява едни от емблематичните песни за този етнографски район - „Биляна платно белеше”, „Йовано, Йованке” и „Болен лежи млад Стоян”.

петък, 6 април 2012 г.

Благотворителните организации отварят собствена кухня



Малтийският орден и фондация „Християни” спасяват бедни от глад

Заедно с Католическата екзархия подпомагат
пенсионери и самотни майки


Силвия Николова, В. "МОНИТОР", 6 април 2012 г.
Малтийският орден и фондация „Християни” спасяват социалнослаби, пенсионери и самотни майки от глад. Вече втори месец всеки работен ден доброволци раздават пакети с храна на стотина възрастни и бедни столичани в двора на Католическата екзархия в София. Това е пилотен проект, но се надяваме с помощта на спонсори той да стане дългосрочен, разказа за „Монитор” секретарят на посолството на Малтийския орден Богдан Паташев. Досега „малтийците”, както разговорно ги наричат в католическите среди, са имали около 80 инициативи в различни селища на България, като най-вече те се изразяват в обзавеждане на кабинети с медицинска апаратура. Раздаването на суха храна, осигурявана с помощта и на фондация „Християни”, е първият по-голям социален проект, който посолството на Малтийския орден у нас има амбицията да превърне в постоянен. В момента малтийците търсят подходящо помещение за изграждане на социална кухня с трапезария
Йорданка Христова е една от християнките, които помагат в раздаването на храната на възрастните хора и самотните майки от началото на инициативата. Независимо че всекидневието й е ангажирано, тя е успяла да организира работния си ден така, че да е при нуждаещите се в часовете, когато те идват да вземат пакета суха храна за деня. Докато тя разказва за мотивите, с които е тук, при нуждаещите се, я наобикалят неколцина пенсионери. Те току-що са взели приготвените за тях пакети с кроасани Chipita и искат лично да й благодарят.
Сред доброволците е и 10-годишната Мария Ашраф, тя е от семейство на бегълци от Ирак. Всеки ден преди училище идва в двора на Католическата екзархия да помага в раздаването на храната. Опашката от възрастни хора е най-голяма при нея. „Трогателно е в днешното разчовечено време да видиш възпитани деца, които не мислят само за компютърни игри и за модни облекла”, хвали я 60-годишна нейна съименничка, която не крие, че благодарение на помощта на Малтийския орден и фондация „Християни” е изкарала зимата. „Обичам да играя, имам много приятелки, но не мога да отмина тези, които имат нужда. Аз съм малка, не работя и не мога да им купя нищо със свои пари, но мога да помагам в раздаването на храната”, обяснява 10-годишната ученичка подбудите си да бъде тук и подава пакет кроасани Chipita на следващия от опашката. Това е 67-годишният Иван Димитров. Независимо че в миналото е имал доходна професия, куп болести не му позволяват да работи след пенсионирането си. С пенсията обаче трудно може да изкара месеца. Храната, която получава на обяд в екзархията, му спестява някой и друг лев, за да си плати електричеството и водата. Сега той не бърза да се прибере у дома веднага щом получи порцията си. Заседява се на някоя пейка поне половин час с „колеги” по съдба. Разказват си за миналото, споделят дори съкровени тайни и не крият надеждата си, че Малтийският орден и фондация „Християни” ще продължат благотворителната си кампания.

вторник, 3 април 2012 г.

Anima Mea

Поздрав за всички, които удържаха поста - не само гастрономически, но и духовен.

С пожелание за победен и възторжен край на приближаващата Велика седмица.

http://www.youtube.com/watch?v=jlKcMJwcgq4