неделя, 8 април 2012 г.

В благоевградското село Лозеница

Свещеник поема прехраната на самотни старци

Отец Андон прави трапезария за престарели и болни

Силвия Николова

В. "МОНИТОР", 7 април 2012 г.

Това, което сте сторили на най-малките, на моите ближни, на Мене сте го сторили. Християнското служение е служение на Бога и на хората”, така отец Андон Петров от столичния храм „Рождество Богородично” парафразира Христовите слова. И независимо че цитира Евангелието не дословно, но по смисъл, в живота си се придържа изцяло към Господнята заповед да обича ближния като себе си.
Свещеникът изгражда социална кухня за бедни в благоевградското село Лозеница. За нея той е отстъпил родната си къща, която вече е превърната в огромна кухня с две трапезарии, сервизни помещения и стая за нуждаещи се. Изграден е и малък параклис
в който хората могат да влязат, да запалят свещ и да се помолят.
Независимо че село Лозеница е недалече от Мелник, то не привлича туристи, няма и поминък, в него живеят тридесетина старци, повечето от тях самотни.
„Дадох обет на Бога да помагам на тези хора, някои от тях си нямат никого, на други децата са далече или самите те са безработни и се нуждаят от помощ. В съседните села също има социално слаби, вратите на трапезарията ще бъдат отворени всякога за тях”, разказва за намеренията си отец Андон.
На първо време, заради ограничените средства, с които разполага, свещеникът планира в кухнята да се готви и предоставя постна храна на обяд в сряда и петък – това са и дните, в които целогодишно християните постят.
Ангажимент за това ще има бившият професионален готвач бай Владо, който от години живее в селото и на драго сърце се е съгласил да работи за ближните си в социалния център на свещеника.
„Ако даде Господ съработници дарители ще готвим и в останалите дни от седмицата”, не крие надеждата си за спонсори отец Андон Петров.
Той вече е получил първото дарение за социалната кухня – готварска печка чрез доброволец от фондация „Християни”. Решил е даренията да приема само в натура – варива, хляб, картофи, съдове за хранене. Смята така да затвори устата на всеки недоброжелател, дръзнал да изрази подозрение в благотворителната му инициатива.
Свещеникът обича да се връща към миналото на дедите си, когато в следосвобожденска България всеки по-заможен е дарявал без подкана от имотите си или средства на храмове, манастири, за училища, читалища и прицърковни трапезарии за бедни. Мечтата му е тази традиция да се възвърне скоро.
„Някога дарителството е било не само въпрос на престиж, но е било и нещо, подразбиращо се от само себе си, защото хората са били вярващи, знаели са, че Бог им дава, но и те трябва да Му благодарят за имането, като поделят даденото им от Господа с тези, които нямат, разказва отец Андон. - Тази традиция е запазена в католическата църква, в Гърция, навсякъде, където не е имало атеистичен режим. У нас обаче комунистическата власт направи всичко, за да убие дарителското чувство у българина”, промълвява с огромна болка свещеникът. Отец Андон обаче не е песимист. Убеден е, че дарители ще се намерят. Фондация „Християни” е първият спонсор, която ще му помага в благородната инициатива.
Отец Андон Петров е отличен познавач на фолклора и самият той събира и изпълнява безброй песни. На любителите на народната музика той е познат с двата си албума „Божествените песни на Македония”, в които солово и в дует с Даниела Вълчева и Ана Назърова изпълнява едни от емблематичните песни за този етнографски район - „Биляна платно белеше”, „Йовано, Йованке” и „Болен лежи млад Стоян”.

Няма коментари: