вторник, 26 юни 2012 г.

Архонт или разкол?

СИЛВИЯ НИКОЛОВА

В. "МОНИТОР", 26.06.2012г.

Темата за архонтството в последните две седмици започна несериозно и комично, както обикновено се случва, когато архиереите от синода се засилят да действат бързо. И започва да прераства в драматичен въпрос, досущ като онзи на Димитър Благоев: „Що е социализъм и има ли той почва у нас?” Отговорът на Дядото е известен на всички от поколението, което живя в соца. Но са ясни и трагедиите, до които идеите на Благоев доведоха не само обществото, но и Българската православна църква. Събитията, както се шегуват историците, се повтарят на определени периоди. Сега изглежда е дошъл моментът да изживеем драматичната развръзка на Благоевия въпрос, но почвата вече е БПЦ.

Със свое решение от 14 юни синодалните ни старци легализираха архонтството. На практика владиците се обърнаха на 180 градуса, отметнаха се от собственото си решение от 24 януари 2007 г., с което заклеймяваха манифактурата за архонти на Старозагорския митрополит Галактион (агентурен псевдоним Мишо) и вместо да си изпишат вежди, сами си извадиха очите. Оттук нататък, каквото и да вършат, с всяка своя крачка те ще стъпват накриво.
Владиците ни имат порочния навик да не обсъждат нито със събратята си, още по-малко с миряните, въпросите на Българската православна църква. По една-единствена причина – те, архиереите, които по презумпция трябва да бъдат наши духовни водачи, не се интересуват от нашето мнение. И ако това може да намери някакво оправдание в съждението, че чрез особената благодат, дадена им по време на ръкоположението, която превъзхожда нашата като израз на мъдрост, им е дадено от Бога да водят Божия народ към спасение, то не може да се намери никакво оправдание на това, че те просто не знаят накъде ни водят. Това се потвърждава непрекъснато от хаотичните им действия напоследък. Създалото се положение сега на „тука има архонт, там нема архонт”, доказано и потвърдено особено ясно в последните дни, онагледява твърде очебийно горното твърдение. Разбира се, за тези, които все още не са си извадили очите в опита да си изпишат вежди.
Липсата на еднозначна и ясна позиция по твърде важни за Църквата ни въпроси е показателна. Архонтството в случая е само щрих. Тяхната неординарност и липса на каквото и да е мислене в перспектива вече ги прави опасни за Българската православна църква и нейната цялост. Вече не е тайна за никого, че колебателните движения на синодалите по отношение на архонството и последвалите в ответ настъпателни движения на част от гражданството залагат не само разцепление, но и създават предпоставки за разкол. Ако той се случи, ще бъде далеч по-страшен от политическия от близкото минало. Защото, ако покойният Пимен бе яхнат навремето от амбициозни политици, от което синодът на патриарх Максим печелеше някакви симпатии, то сега същият този синод ще си тегли последствията заради собствената си безпринципност и изчерпания ресурс на обществото да му дава бонуси на доверие.

Колкото до архонтите, те са факт, колкото и той да е неприемлив за някой. Факт обаче е и това, че някои от тези хора са дали своето за църквата – някои със средства, а други с лобизъм за нейните интереси. Последното съвсем не е маловажно, а и подобни звания без претенции да бъдат благороднически титли, предавани по наследство, има във всички гръкоезични църкви. Сред архонтите на Вселенската патриаршия е и наш известен богослов и университетски преподавател, а сред тези на Александрийската е самият Муамар Кадафи. Впрочем последния факт знаят малцина. Званието му бе дадено през 1998 г. от покойния Александрийски патриарх Петър VII. Скоро след това бе получено разрешение за градеж на православен храм в центъра на Триполи и позволението нашите медицински сестри да бъдат посещавани, изповядвани и причестявани в затвора в Бенгази.
В БПЦ всякога е имало ктитори. Някои историци намират податки и за присъствието на архонтски звания в нея. Дали ще ги има сега и на какъв принцип ще бъдат присъждани те, синодът го заяви ясно. Въпросът тук е докога архиереите ще се отмятат от собствените си решения. Трябва ли разколът да почука на вратата, за да се научат да казват ясно, категорично и еднозначно „да” и „не”, както учи Светото Евангелие.

Няма коментари: