Тънката граница на компромиса

Архиереите ни разпнати между архонти и светии

Владиците скочиха на гейовете, за освещаването на казина мълчат

СИЛВИЯ НИКОЛОВА,В-к "МОНИТОР"

13.06.2012 г.

Решение на вечната дилема за личното и общественото, за допустимите компромиси и недопустимата безпринципност е дадено преди повече от 2000 години от Господ Исус Христос: „Отдайте кесаревото кесарю, а Божието Богу” (Мат. 22:21). Към днешна дата те се разбират твърде превратно. Особено в нашата страна. Дори в институцията Българска православна църква и в нейния ръководен орган – Светия синод. Архиереите ни са разпънати между проблема архонтство, светии, гей парад и някои съпътстващи прицърковния бит подробности, като например освещаването на казина, при това не от редови попове, а от владици.

Тази лятна сесия за владиците ни ще бъде не само

най-продължителната от година и половина насам - започна на 11 и ще продължи до 22 юни, но и най-гореща. При това най-гореща ще бъде не само в прекия смисъл, но и в преносния. За десетина дни те трябва да решат куп неглижирани досега въпроси в Българската православна църква, които обаче вече не търпят отлагане. Защото, ако да речем през 2007 година въпросът „Що е това архонт и има ли той място в БПЦ“ беше екзотика, то днес той е напълно резонен, а необходимостта да получи отговор е твърде натрапчива. Както впрочем не търпи отлагане и въпросът докога светии ще бъдат канонизирани импровизирано без специално последование на църквата ни за това, както се случи с провъзгласяването на свети мъченици на жертвите на Баташкото и Новоселското клане преди година. За разлика от този твърде свят и патриотичен въпрос т.нар. Велик архонтски събор, оглавяван от Старозагорския митрополит Галактион (с агентурен псевдоним Мишо), реши отдавна въпроса за реда, протокола и степента на заслугите, според които едно или друго лице може да бъде обявявано за архонт. Докато преди пет години хора с такива звания, целящи да укажат някаква тяхна заслуга към църквата, бяха посрещнати на нож от синодалните ни старци, позицията им днес е коренно различна. Те буквално омекнаха по отношение на титлата „архонт”, по-скоро – капитулираха, след като се оказа, че със санкция или без на синода

всеки митрополит може да си направи архонт

През 2007-а синодалите ни целокупно отсякоха в свое решение, че такова звание не е в традициите на БПЦ. Днес те са склонни не само да го приемат, но и да напишат правила и протокол за присъждането му.
Съвсем различно стои въпросът с гейовете и ежегодните им паради в столицата. „София Прайд”, насрочен за 30 юни, и тази година ще бъде заклеймен с декларация, досущ като ланшната. Дотам и въпросът ще приключи независимо от протестното писмо на правозащитните организации срещу сливенски свещеник, който се изказа остро срещу хората с нетрадиционна сексуална ориентация.
Едва ли обаче ще бъде избегнат проблемът може ли владика да освещава казино и ако не може, с какво следва да бъде санкциониран. Отговорът на въпроса става твърде интересен, след като се вземе предвид, че свещеникът, дръзнал да освети такова отречено от Библията място, е председателстващият сега синода Сливенски митрополит Йоаникий.

Енергичност обаче се очаква да бъде проявена по въпроса за

документите на храма „Св.св. Винченцо и Анастазий”, който бе предоставен от папа Йоан Павел ІІ за ползване от българската община в Рим. Оказва се, че в продължение на 12 години, след като той бе предоставен, никой не си е дал труда да оформи юридически този въпрос. Както впрочем не си е дал и труда да извади нотариален акт на патриаршеската катедрала „Св. Ал. Невски”.
Че решенията, които ще вземат владиците ни, няма да бъдат очакваните от вярващите миряни, е повече от ясно. Защото да се отлага гласуването на един или друг парлив въпрос е не само въпрос на традиция, но и въпрос на оцеляване. През 40-те години атеистично управление висшият ни клир е свикнал да се снишава, за да оцелее – точно както съветваше Тодор Живков по отношение на перестройката, която уж трябваше да ни подмине. Времето на Тато обаче отмина. И ние, православните християни в България, които ходим на църква, изповядваме се, причестяваме се и се стараем да спазваме Христовите заповеди с минимални компромиси между кесаревото и Божието, искаме да имаме примера на силен клир с ясни послания. Защото без ясна артикулация от страна на архиереите ни земната църква ще остане мъртва.