понеделник, 20 август 2012 г.

ДОЦ. БОРИС КОМИТОВ, център за слънчев и слънчево-земен мониторинг – Стара Загора:


Сухото време свършва догодина
От 2014 до 2025 г. за България ще са проблем летните наводнения

Силвия Николова
В. "МОНИТОР", 19 август 2012 г.

- Доц. Комитов, преживяваме невероятно затопляне на времето в последните години. Какво казва науката за тези аномалии, за зачестилите слънчеви изригвания напоследък?­
- Учените не са единни по въпроса – това изрично трябва да се знае от широката публика. Последната за съжаление познава предимно позицията на тези от тях, които са привърженици на теорията за антропогенното глобално затопляне (ТАГЗ). Това е тезата, която в продължение на последните 40 години много упорито и грижливо се лансира под натиска на влиятелни неправителствени организации на Запад, зад които обаче има дългосрочни и много сериозни политически и икономически мотиви. Ето защо никак не е случайно, че голям брой американски учени (над 19 000 души!) преди няколко години, по времето на президентството на Джордж Буш сложиха подписите си под петиция, в която призовават САЩ да не подписва Протокола от Киото, както и всякакви други международни документи с подобна насоченост.­
-Какви са алтернативните гледни точки и коя е главната сред тях?­

- Всички те се обединяват около това, че климатичните промени на Земята стават в резултат от естествени причини. Ако трябва да говорим обаче за причините за промените на климата в съвременната геологична епоха – последните 10 000 години след последния “велик” ледников период , то основната причина е свързана с активните процеси на Слънцето ­ тук става въпрос не само за промени в нивото на слънчевото греене, но също така и конфигурацията и мощността на слънчевото магнитно поле, плътността и скоростта на слънчевия вятър, вида, мощността и честотата на слънчевите изригвания и др. Всички тези явления пряко или косвено влияят не само върху магнитното поле на Земята и високата атмосфера, както обикновено се мисли, но също така и върху различни климатоопределящи фактори . Механизмите за въздействие на слънчевата активност върху климата са поне 4-5, а може би най-слабият измежду тях е този, свързан с промените в слънчевото греене. В действителност много по-важен фактор са слънчевите изригвания и структурата и мощността на магнитното поле на Слънцето. Ако например на Слънцето има много петна, които обаче са преобладаващо малки или средни по размер, то това съответства на по-мощен поток от слънчева електромагнитна радиация, но и на голям брой слънчеви изригвания с малка мощност, относително по-мощен слънчев вятър. В този случай условията за проникване в ниската атмосфера на Земята на частици с висока енергия било от далечния Космос, било от Слънцето не са благоприятни.­
- Как това е свързано с климата?­

-В този случай в земната атмосфера се образуват по-малко аерозоли, следователно и по-малко облаци, слънчевата радиация прониква по-лесно до земната повърхност, на средни ширини преобладава зоналният пренос (запад -изток), т.е. затопляне на климата, най-вече в умерения пояс откъм екватора и в субтропиците. Конкретно за Балканския полуостров това означава по-малко средиземноморски циклони, по-чести и продължителни периоди на засушаване, особено през лятото. Точно такъв е случаят за 2012 г.­
- Как се проявява връзката “Слънце-климат” във времето?­

- В поведението на повечето активни процеси на Слънцето се проявяват цикли с различна продължителност. Това по съответния начин се отразява и върху климата. В него се наблюдават цикли с продължителност от 2-2,5 до около 100 000 години. Ако обаче трябва все пак да кажем нещо по-конкретно за последните 30 години на доста топъл и сух климат, той в никакъв случай не е аномално явление, а е резултат главно от тенденции, свързани с взаимодействие между три обусловени от Слънцето климатични цикли с продължителност от 20-22 г., около 60-65 г. и 200-210 години. Тези три колебания са наложени върху още по-дългосрочна тенденция ­ свръхзатопляне на климата, започнало около началото на 18-и век и свързано с изключително мощния 2200-2400-годишен слънчев цикъл, известен като “Халщатцайт”. Най-близкият подобен период в климата на България е бил в началото на 19-и век и той личи изключително добре по данните за ширините на годишните пръстени на дърветата. Наблюдаваното след 2005 година преобладаване на сухи и горещи лета у нас е всъщност резултат от влиянието на слънчево-климатичния 20-22-годишен цикъл, в чиято “суха фаза” е в момента климатът на Югоизточна Европа. Същата ще приключи, след като Слънцето премине през втория главен максимум на сегашния 11-годишен цикъл под цюрихски номер 24. Този максимум ще настъпи през късната зима или пролетта на 2013 година. По-голям проблем за периода 2013/2014 ­ 2025 г. в България ще бъдат не летните пожари, а летните наводнения. Ефектът на тези сухи лета обаче е регионален, на практика затоплянето на климата вече спря след 2007 г. в по-голямата част от света. Например на практика в Западна Европа вече няма горещи лета след 2007 година.­
- Силни ли са слънчевите изригвания това лято? Какво да очакваме?­

- Не, дори бих казал, че са по-слаби, отколкото през 2011-а. Всъщност на 9 август 2011 година наблюдавахме най-мощното слънчево изригване. Имахме голям късмет, че активният център, от който се получи изригването, беше на западния край на слънчевия диск, гледан от нашата планета. До Земята достигна само повишена електромагнитна радиация, плазменият облак, отделен при изригването, ни подмина. Следващата серия силни изригвания беше в периода септември – март. След месец март Слънцето доста се поуспокои, навлезе в период на относително затишие, който се нарича “ямата на Гневишев”. На практика от началото на март досега има само две мощни изригвания ­ едното на 6 юли, другото на 12 юли.­
-Могат ли те да увредят комуникациите, да изведат самолети от наземен контрол?­

- Обикновено слънчевите изригвания се съпровождат от така наречените радиоизбухвания, които представляват резки усилвания на радиошумовете на различни честоти.Почти всички изригвания влияят чрез рентгеновото и ултравиолетовото си излъчване върху високата атмосфера на Земята, водят до краткосрочни промени в нейната плътност и температура на различни височини, върху концентрацията на йоните и електроните в земната йоносфера. От друга страна, промените в плътността на високата атмосфера имат значение за движението и времето на съществуване на изкуствените спътници на Земята, летящи на ниски околоземни орбити. Слънчевите изригвания са първичен източник на повечето от геомагнитните смущения (суббури) и слаби геомагнитни бури. Най-мощните изригвания от клас Х и особено т.нар. “мегаизригвания”, които са най-мощните сред тях, са както казах източник на протони с особено високи енергии, които не могат да бъдат прихванати от земното магнитно поле. Те могат не само да проникнат в ниската атмосфера на Земята, но в определени случаи да предизвикат и покачване на приземния естествен радиационен фон. При това положение е напълно естествено, че радиацията от някои силни изригвания може да проникне на височините, на които летят пътническите самолети.
- Опасно ли е това за нас?

- Ефектите са особено силни за страните, намиращи се в близост до магнитните полюси на Земята­ Канада, Скандинавия, Русия и САЩ, Нова Зеландия. Оценките, направени от специалисти на НАСА, показват, че едно силно слънчево изригване, подобно на Карингтоновото, днес би могло да нанесе щети между 1 и 5 трилиона долара в световен мащаб.

Визитка
Роден е през 1954 г. в Стара Загора През 1979 г. завършва Физическия факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски” От 1979 до 1990 г. работи в БАН, в базовата обсерватория “Ю. Гагарин” към Централната лаборатория за космически изследвания в Ст. Загора От 1991 година работи в Института по астрономия

Няма коментари: