петък, 12 октомври 2012 г.

Д-р Димитър Димитров, директор на Университетската болница „Св. Анна”- София:

Доброволно дарение - да, но след лечението
 
Пациентът трябва да има право да избира екип
 
Силвия Николова, 
В. "Монитор", 4 октомври 2012 г.



- Д-р Димитров, одобрявате ли практиката пациенти да правят дарение на дадена болница преди да са влезли за лечение?­ 
- Тази форма на дарения за нас е неприемлива. Това е една стара затворена страница от времето на кризата през 1995-1997 година. Дарения за лечение могат да се правят единствено и само по желание или волеизлияние на дарителя. Формата дарение за лечение може да се прави след лечението, а не преди това. Категорично не приемам едно дарение да се прави предварително, това дава храна за обществото и за медиите и представя лекарите в негативна светлина. При нас в „Св.Анна” никога не е съществувала формата договор с дарение за лечение. Абсолютно никога. Да, много дарения сме получавали от различни фондации, асоциации, частни лица, за наука, за образование. Всички дарения бяха за добре свършена работа, но постфактум. При нас има избор на екип, което е законова форма във връзка с наредбата за правото на достъп на осигурените лица. Всеки български гражданин има право да избира своя лекар. Това е единствената законна форма. Пациентът обаче трябва да има възможност да избира екип или лекар, а не екипът, който му се предлага, да е само един. Това вече е уродлива ситуация, която за жалост от време на време се случва в някои от нашите лечебни заведения.­ 
-Ако се абстрахираме от случая в Пета градска болница, все пак е възможно да има хора, които искат да дарят за болница. Редно ли е с наредба да се регламентира въпросът с даренията за лечебни заведения, за да няма такива казуси, които намирисват на спекула?­ 
- Аз много добре познавам директора на Пета градска болница, познавам медицинските проблеми в това заведение през годините и съм учуден, че колегите са използвали подобни форми за дарение за лечение преди самото лечение. Няма нужда да се регламентира формата на дарение, защото има закони и наредби за даренията. Когато човек иска да дари нещо на някого, може спокойно да го направи. За това не са нужни наредби и инструкции, защото това според мен не е демократично. Целият проблем е, че трябва да спазваме законите. Финансирането на клиничните пътеки е факт. Време е да спрем с хаотичните изказвания, защото в мътната вода най-добре се лови риба. Когато има ясни и точни правила, ясно и точно финансиране, от само себе си тези вредни или лоши практики ще отпаднат. Там, където има ясни и точни закони, корупция няма.­ 
- Здравеопазването и болничното лечение са недофинансирани, тъй като държавата няма достатъчен ресурс, но същевременно неведнъж сте казвали, както и ваши колеги, че болниците допълнително влизат във финансови задължения заради лечението на здравнонеосигурените. Какво следва да се направи в тази посока?­
 - Здравно неосигурените лица наистина създават проблеми. Но за жалост аз лично, както и колегите ми, реални мениджъри, започваме да мислим, че се спекулира с тази тема. Тоест проблемите се прехвърлят от болната на здравата глава.­ 
- Какво имате предвид?­
- Не е вярно, че здравно неосигурените са милион и половина. Те са в пъти по-малко, досега нито една институция не е дала ясен и точен отговор колко наистина са неосигурените. В тяхната група попадат и имотни хора, и безработни и при това положение ще се изненадате, но те не са повече от 300 до 400 хиляди. Бедните наистина държавата трябва да ги подпомага – да получават помощи за ток и парно, например. Другият момент е с богатите хора, размазали се със скъпи автомобили, които идват при нас след катастрофи или силно почерпени. Чета във форумите, че богатите не желаели да се осигуряват, защото не приемали тази система. Искам да припомня, че през 1999 г. Народното събрание прие закон за задължителното здравно осигуряване и като втора глава – за доброволното. Тоест има закон, няма богати и бедни. Не може един да казва: Аз не искам да се осигурявам и не вярвам в системата. Как тогава си плащам данъка за апартамента , колата, гражданската отговорност, автокаското и т.н. Трябва да е ясно, че здравното осигуряване е задължително за всички български граждани и всички трябва да бъдем уведомени, че работещите не заплащат 8% вноска за здравно осигуряване, защото голямата част се заплаща от работодателя. Крайно време е това нещо да се проумее от всички. Съотношението е 60 на 40 – работодател-работник. Държавата обаче има проблем с осигуряването на тези 4 млн. и половина български граждани , които не плащат здравни осигуровки. Нашите майки и бащи са над 2 млн. В това число влизат и децата плюс държавните служители, които са може би милион и половина. Това са много важни въпроси и те трябва да бъдат поставени на масата. Огромните проблеми в Гърция, които влияят на тяхната криза, са предизвикани от огромния брой държавни служители. В Испания също се тюхкат, че социалните им придобивки намаляват. Испанците са в тежка криза. Вчера излезе в „Държавен вестник” фиксираната пациентска такса, която на ден в болниците е 5,80 лв. Това са 2% от минималната работна заплата. И има редица хора, които са освободени от тази такса. Тоест 2/3 от гражданите са освободени от такси, плащаме всички останали.­ 
- Какво може да се направи в това отношение?­ 
-Държавата трябва да си влезе в правата и да защити наистина своите граждани , които си плащат данъците, здравните осигуровки, които си плащат тока, парното и водата. Едни плащат, защото са морални, другите не плащат, а ползват. Това го няма никъде по света. Като се почне от здравното осигуряване и се стигне до данъците, до парното и т.н. И ако се направи един анализ, ще се види, че тези, които не плащат здравни осигуровки, те не плащат от години ток, вода и парно.Това го няма никъде. Едни да плащат, а други да не плащат и да ползват повече от плащащите. Например аз внасям за майка си и за себе си здравни вноски и когато се наложи да взема талон за майка ми, те ми казват, че няма талон за този месец, след като съм є внесъл осигуровките.­ 
- Да се обвърже не само здравната осигуровка с талоните, но и с платените данъци, така ли?­
- Точно така. И преди малко казах, че тези, които не си внасят осигуровки, 2/3 от тях не си плащат и не поддържат данъчната политика на държавата. Мишоците, които не плащат за здраве, използват вратички и за останалите плащания към бюджета. Всички, които не желаят да спазват финансова дисциплина, да не могат да ползват правата на гражданите, които са отличници, които плащат всичко и спазват правилата. Щом живеем в тази държава, ние сме приели тази политика и сме длъжни да я спазваме.­
- Има и изрядни здравно-осигурени, които на практика обаче не си знаят правата. Сега се подготвя закон за правата и задълженията на пациента и се дискутира въпросът за създаване на арбитражна комисия, която да бъде нещо като помирителна комисия между лекари и пациенти при спор по отношение на качеството на лечение. Необходима ли е такава комисия? 
- Ще започна с един стар анекдот, в който се казва:”Ако искате да не свършите работа, направете комисия”. Ние, които си плащаме данъците, включително и здравните осигуровки, си знаем много добре нашите права и те не се нарушават непрекъснато заради неизрядните. А те си познават още по-добре техните права в тънкости, и си ги ползват много добре, за да не плащат. Онеправдани у нас са изрядните платци. И това нещо трябва да прекъсне.А да се създава арбитражна комисия е направо смешно. И ще ви дам един пример. През юли написах писмо до министъра на здравеопазването, НЗОК, Надзорния съвет, както и до пациентската организация на хемодиализираните, тъй като има един огромен проблем с тях вече втора година. От миналата година министерството на здравето не прави държавните търгове за хемодиализа, които заплаща на спешната помощ в частта санитарен транспорт, докарване и откарване на тези болни за плановите диализи. И затова се премина към частни фирми за транспорт, като болниците започнаха да си правят сами търгове за лекарства и консумативи и аз умирам от смях, че се чува въпросът откъде се вдигат цените. Пак повтарям, че съм написал писмо, в което уведомявам и пациентската организация, че няма качествен транспорт, второ – цената на транспорта. Болница „Св. Анна” трябва да плаща по 7 хил. лв. на месец за транспорт. И сега трябва да спра дейността, тъй като тя е планова и е несвойствена за лечебната дейност, тъй като плановата диализа в целия свят не е към болниците. Това са отделни центрове извън болниците, с транспорта се занимава Червеният кръст, различни други асоциации. Говоря за страни като Германия и Франция. До момента не съм получил отговор от пациентската организация. По много въпроси съм информирал пациентските организации, тъй като те са членове на Надзорния съвет, тоест те управляват националната институция. Досега не съм получил отговор за това, че трябва да се заплащат скъпоструващите консумативи. Когато става въпрос да се оплакваме и да крещим по телевизии сме първи. А когато трябва да се отговори на въпрос, месеци наред отговор няма.­ 
- Имате ли някаква препоръка към здравното министерство?­
-  Искам да обърна внимание на здравните деятели върху наредба номер 38 от 13.9.2007 г., която беше изменена. Става въпрос за изискванията към даваните за опаковки листовки към лекарствата. Вие знаете ли, че в болниците, включително и в „Св. Анна”, остават милиони блистери, хартия, опаковки, листа, които до 30% оскъпяват стойността на лекарствата на дребно. Защо трябваше да се премахват болничните опаковки, които съществуват в цял свят. Аз поръчвам витамин С , в момента е 1,50 лв. Представяте ли си един милион ампули в тези хартии, опаковки? И плащам по 320 хил. лв. годишно за опасен болничен отпадък. 2/3 от този отпадък е от болничната аптека. И в същото време говорим за икономии, говорим за финансова и икономическа криза, но май имаме и криза на смислените решения.
 
Визитка
Роден е през 1959 г. в СофияЗавършва Медицинския университет в София през 1982 г., специализира лицевочелюстна хирургияОт 2004 г. има и магистратура по "Обществено здраве и здравен мениджмънт"Председател е на Асоциацията на работодателите в болничното здравеопазване

Няма коментари: