Доц. Албена Йорданова е гордостта на университета в Антверпен

Българка направи пробив в лечението на диабета

Екипът й разгада причината на сложно заболяване 

Силвия Николова,

В. "Монитор", 29 септември 2012 г. 

„Не бива да чакаш вдъхновението, него трябва да го гониш, докато го настигнеш”. Тази мисъл на Джек Лондон подхожда напълно на доц. Албена Йорданова – българката от университета в Антверпен, Белгия, открила непозната до сега неврологична болест. Тя намери нов механизъм на клетъчната дегенерация и така премахна всички прегради пред учените да започнат разработване на лекарство срещу това заболяване, както и срещу диабета. 

Доц. Йорданова не крие, че постига успеха не сама, а с международния екип, поверен й от авторитетното висше учебно заведение в Белгия.Тя не само насочва и систематизира изследователската работа, но проявява и талант на мениджър – увлича хората с идеите
                                                                    На снимката: Доц. Албена Йорданова с       проф.Джеймс Уотсън – един от откривателите на двойно
                                                                    спиралния модел на структурата на ДНК.

си, ръководи и разпределя така задачите, че всеки в екипа да даде максималното. Резултатът е трайна следа в молекулярната генетика. 

Албена Йорданова е завършила молекулярна биология и генетика в Софийския университет през 1992-а. „От малка се интересувах от медицина. За разлика от децата, които искаха да стават лекари, аз исках да знам какво предизвиква болестите, какво му е на болния отвътре”, обяснява своя избор доц. Йорданова. Впоследствие тя прави докторантура в Медицинския университет – София и придобива специалност по медицинска биология. Кариерата й тръгва от Националната генетична лаборатория, но размаха на учен получава в центъра по молекулярна медицина, ръководен от проф. Ваньо Митев.  „Албена е изключително целенасочен учен, избрала е попрището си по призвание, казва за нея проф. Митев. Затова когато я поканиха да работи в Белгия, не ми се искаше българската наука да се лишава от нея. Предложих й да запази договора си и със Софийския медицински университет”, разказва професорът. Така Албена сега води научна група и преподава в Антверпен, но  по три месеца чете лекции и на българските студенти в София. „Приз-нателна съм много на проф. Митев, че имам възможност да работя и в България. Освен това условията за работа – и като модерна апаратура, и като добър мениджмънт, в Софийския медицински университет са отлични. Убедена съм, че ние, българите, можем да правим наука на световно ниво, заявява без никакво колебание доц. Йорданова. У нас има конкуренция, но в чужбина тя е много по-ожесточена. Там трябва да се състезаваш за всяко нещо. Ако обаче се докажеш, Европа не те дели на свой и на човек от Източна Европа”, разказва наблюденията си нашият учен.

Откритието

Учените, ръководени от доц. Албена Йорданова, разбулиха тайната на непозната неврологична болест и създадоха методика за разпознаването й от други, които са много близки до нея. Те разкриха нов механизъм за клетъчна дегенерация, който би могъл да подскаже и начини за лечение и на тежки усложнения при болни от диабет.Екипът, ръководен от доц. Атанасова, откри и дефинира непознатото неврологично заболяване от вида на невропатиите, което се причинява от дегенерация на клетките. То не е ново, но досега и лекарите, и учените го възприемаха като част от други невропатии. Същевременно те успяха да  идентифицират гена, който го причинява. Това е първият етап в откриването на лечение на болестта, която се оказва широко разпространена. Невролозите от цял свят смятат, че е разкрит нов механизъм за клетъчна дегенерация, който би могъл да подскаже и начини за лечение и на тежки усложнения при болни от диабет. Години наред те не можеха да различат различните неврологични заболявания по общата диагноза полиневропатия. Заболяването се изразява с постепенната дегенерация на нервните клетки и атрофия на мускулите. Екипът на доц. Йорданова прави пробива в изследванията, след като сред стотиците прояви на болестта открива схема – сбор от симптоми, които винаги вървят заедно. Така е открито новото заболяване – невропатия с невромиотония.Сега невролозите прилагат общото лечение, с което се провежда терапия на повечето невропатии, но това не всеки път дава резултат.Учените под ръководството на доц. Йорданова обаче направили ДНК анализи на пациенти с това заболяване и установили, че идентифицираната от тях като нова диагноза се предизвиква от мутация в гена HINT1, който е отговорен за производството на определен ензим. Самият ген е познат, но никой досега не се е досетил, че малки изменения в него могат да причинят въпросната невропатия с невромиотия.„Като изучим ефекта на мутациите, ще дешифрираме механизма на дегенерацията на клетките. Така ще можем да отговорим на въпроси с механизма на развитие на самото заболяване, а това ще даде възможност в бъдеще да се създаде и медикамент срещу него”, разясни доц. Албена Йорданова, която освен в Антверпен, Белгия, преподава и в Софийския медицински университет.Оказва се още, че заедно с причините на заболяването екипът всъщност е открил още една функция на един от най-интригуващите белтъци за онколозите. HINT1 е известен с това, че от една страна потиска развитието на тумори, но от друга по-слабата му експресия води до поява на тумор.