петък, 19 юли 2013 г.

Уволниха най-близкия епископ на дядо Кирил

Силистренският Амвросий поема Варненска епархия
Синодът чака Николай Пловдивски, той благославя протеста 
Силвия Николова
В. "Монитор", 19 юли 2013 г.
 
Доростолският (Силистренският) митрополит Амвросий ще управлява временно като наместник Варненската и Великопреславска митрополия след смъртта на титуляра дядо Кирил. Това решиха архиереите от Светия синод, които се събраха на извънредно заседание вчера, след като варненци категорично отказаха да ги ръководи Калиник Врачански, макар и само до избора на нов митрополит. Преди това членовете на синода гласуваха с мнозинство подадената писмена оставка на дядо Калиник като и.д. на Варненска и Великопреславска епархия.  Той не беше приет от духовенството и миряните във Варненска и Великопреславска епархия и не беше допуснат до покоите и личните вещи на новопреставения митрополит Кирил. Хората го обвиниха, че часове  
след погребението той е искал да прави ревизия

                                                                                                          На сн. Амвросий Доростолски
                                                                                   
 На обвиненията владиката отговори тутакси, че само е искал да запечати покоите и обяви, че ще си подаде оставката, щом хората не го искат. Миряните и свещениците там поискаха да им бъде изпратен за и.д. Ловчанският Григорий или Доростолският Амвросий.Той е консенсусна личност, името му не е замесено в скандали и задкулистни интриги, нито са се чували обвинения срещу него за сенчест бизнес. Освен това Доростолската (Силистренската) епархия граничи с Варненската и Великопреславска и за него няма да е проблем да пътува до там. Това са мотивите, които са надделели при гласуването на владиците, обясниха от Синодалната палата. Независимо, че не съм в добро здраве, приех. На 11 август ще насроча провалените от миналата неделя  
избори за епархийски съветници 
След това се заемам с организирането и провеждането на изборите за митрополит, които по Устава на БПЦ няма да бъдат по-рано от 24 септември, коментира новият временен наместник дядо Амвросий. Архиереите уволниха вчера Главиницкия епископ Йоан, който беше протосингел  (главен секретар) на дядо Кирил и негово най-приближено лице в епархията. Според запознати той е една от най-приемливите кандидатури за нов митрополит там. Синодалните старци чакаха в продължение на 30 минути Пловдивският митрополит Николай, за да започнат заседанието вчера. Причината за закъснението му бе, че неговото BMW бе спряно от протестиращите още на Орлов мост. Независимо че шофьорът му се опита да преговаря с хората и да ги убеждава, че е грях да спират висш духовник, лимузината не беше пропусната. Наложи се дядо Николай да върви пеша цял километър до Синодалната палата. Пътьом той благослови протестиращите и дори позволи някои от тях да му целунат ръка.

Архиереите да запретнат ръкави

                                                   За Неговото име

Силвия Николова, 
В. "МОНИТОР", 19 юли 2013 г.


“Където двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях” (Матея 18:19–20).
Върху тези думи на Иисус Христос се гради съборността на църквата, нейното единство, синхронът между миряни и клирици. Така е било в първите векове. Така е било по времето, когато християните са отслужвали своите агапи (вечери на любовта – най-древната литургия) в катакомбите. Така е било и когато заради вярата те не са се отказвали дори пред най-тежки изтезания, а са поемали спокойно в името на любовта помежду си и в Негово име към пастта на кръвожадни зверове в Колизеума. Така в Негово име някъде буквално двама и трима са служили тайно по време на атеистичния комунистически режим, кръщавали са децата си, венчавали са се тайно и не са криели православната си принадлежност, макар това да е било равнозначно на самоубийствопо отношение на собствената кариера и тази на потомците до трето коляно. Вече двадесет и шест години след промените през 1989-а в България никой не ограничава хората да изразяват и верово, и чрез практиките на култа своята религиозна принадлежност. Нещо повече, Българската православна църква като традиционно по конституция вероизповедание и съвсем не лош действащ сега Закон за вероизповеданията има всички основания да стъпи на краката си и чрез своите клирици да работи за духовното обгрижванена своите чеда. А те в страната ни съвсем не са малко. По данни от последното преброяване през 2011 година 4 374 135 човека заявиха, че са източноправославни, което прави 76,0% от населението. При това хората са посочили своята принадлежност, без тя да е задължителен атрибут в преброителната анкета, а се правеше само по желание. Този неоспорим факт на цифрите говори само едно – българският народ има нужда от вяра, при това православна, и търси упование в Бога не само в личната си молитва, но и чрез литургичното служение и проповед на своите духовни наставници, каквито са свещениците и владиците. Клирът обаче се оказва крайно неподготвен за тази висока отговорносткоято му гласува неговият собствен народ. Клирът ни тъне в ежби на дребно и ламтежи за имоти, лимузини, златоткани одежди, ролекси, обувки „Прада” - все вещи, чиято цена средностатистическата баба дори не подозира. Средностатистическият българин в работоспособна възраст обаче, макар и обявил се за православен, трудно влиза в църква, защото той не вярва на своя клир, гнуси се от разкоша, демонстриран от някои наши архиереи, и няма сила, която да го накара да преодолее отвращението си и да целуне ръка на някой от тях. Това са факти, които никой от гореспоменатите лица, обути в „Прада” или подсещани за молитва от ролекса, не бива да забравя. Но да помнят, че където двама или трима сме събрани в Негово име, Той е сред нас. Ние, миряните, сме се събрали в очакване да имаме работеща църква. Чакаме архиереите да запретнат ръкави, за да сме заедно в Негово име.  

понеделник, 15 юли 2013 г.

Чува ли се гласът на архиереите

Имаме нужда от проповедници

Силвия Николова, 

В. "Монитор", 16 юли 2013 г.


(Ближен е) оня, който му стори милост. Тогава Иисус му каза: иди и ти прави също така. (Лука 10: 23-37).Така лаконично, но категорично отговаря Господ на учениците Си, които след като са чули Притчата за самарянина, Го питат, кои са техни ближни, за да им помагат. Да дадеш на нищия или да се оправдаеш, че си оставил празна протегнатата ръка, с благовиден претекст, е избор, поставен от живота още от древността. Въпросът тук е не в зададената
Сн.:Истински божи служител е отец Иван от Нови хан.

дилема, а в отговора за нейното разрешаване – да дадеш или да се направиш на неразбрал, невидял и нечул.
Българската православна църква като цяло не се отличава с особена чуваемост на ешките проблеми. Нейните архиереи, с малки изключения, предпочитат да ги оставят да оттекат от само себе си, но не и да потърсят тяхното решение. Нещо повече, не малка част от тях са готови да спорят и изкарват смешни доводи, за да се измъкнат сухи от обвиненията на обществото, че с бездействието и нерядко с неадекватността си, всекидневно превръщат църквата ни в нарицателно за нахалство, наглост,

бягство от отговорност

и печалбарство. Някои дори се опитват да прокарат мнението, че уж тя, църквата, била толкова мистична, че да се занимава с битието земно е нещо твърде профанско, кощунствено, едва ли не омърсително за светостта. Ерго, разбирайте за „светостта” на някои духовници, които иначе не се свенят, проповядвайки благочестие и скромност, да вземат и последния лев на пенсионерката за треба.
Българската православна църква не развива системна нито катехизаторска, нито социална, нито духовна или каквато и да било богоугодна дейност в полза на ближния. И това е факт неоспорим. Тази констатация не радва никого – нито миряните, още по-малко шепата редови свещеници,
избрали расото, не за да се гоят от треби и приходи на ръка без плащане на данъци, а да служат на Господа и хората. Емблематичен пример за такъв божи служител е отец Иван от Нови хан със създадения от него

приют за бездомници

и колонията за семейни безимотни двойки в село Якимово. Такива са свещениците от храма „Св. Георги” в столичния квартал „Дървеница”, където два пъти седмично вече 14 години се готви обяд за 150 бедняци. Такъв е отец Георги Фотакиев от Варна, който с благословията и подкрепата на покойния митрополит Кирил създаде Център за лечение на наркозависими. Ако продължим да изброяваме расоносци с подобен пример, май ще са ни достатъчни пръстите на двете ръце.
Българската православна църква няма лице на катехизатор. Нейните архиереи не отправят послания. Тя не е коректив, не е морален носител. Зад сборния образ на нейния епископат като цяло наднича хитрата физиономия на отец Фьодор от „Дванадесетте стола”. Отец Фьодор не само наднича, но и гледа с очите на голяма част от свещенството, особено на онези угоени попове в столичните храмове, наречени лаконично от народа „требничари”. В собствената си църква, чиито членове сме и ние, миряните, българското духовенство се държи като тротоарен сладоледаджия, който бърза да спечели колкото се може повече преди края на сезона.
Гласът на архиереите се чува само когато Мадона прави концерт в България и преди провеждането на някой и друг гей парад.
Гласът на архиереите не се чу лани, когато трусът удари и маса народ в Перник остана без покрив над главата.

Гласът на архиереите не се чу през зимата

когато обезверени хора си драсваха клечката кибрит. Гласът на архиереите не се чу миналото лято, когато в Сарафово терорист взриви автобус с израелски туристи. Гласът на архиереите не се чува никога, когато тийнейджър посегне на съученици, когато родители пребиват децата си от отчаяние, че няма с какво да ги нахранят или от тривиално пиянство, нито когато се събират средства за нечие лечение или пък обществото е изправено пред въпроса, какво да правим, за да спрем младежката престъпност. Гласът на архиереите не се чува в такива моменти, защото следва те да отправят разбираемо послание или да предложат решение – те обаче не умеят нито едното, нито другото. И това се случва в Българската православна църква, една от най-древните в Европа.

Далече по-младата от нашата, Албанска църква, възстановена едва през

1991 г., когато в страната пада комунистическият режим, към момента има седем манастира, семинария, болница и неделни училища във всяка енория. Свещениците там, работейки с подкрепата на архиепископ Атанасий, отправят послания, издават книги и православни бюлетини. Свещениците у нас играят по свирката на благоугодния им владика и се занимават с клюки, тиражират клевети и разпространяват небивалици, като да речем един от тях, който тези дни хвърли куп безпочвени обвинения и недоказани твърдения срещу един митрополит. Други път тиражираха „новината”, че

съкровищата на друг покоен вече митрополит

са откраднати. Независимо че с такива небивалици се уронва престижът на църквата ни, нито един архиерей не излезе с позиция, никой не заклейми клеветниците. Което навежда на извода, че някои владици използват свещенството за разрешаване на лични спорове.
Такова недостойно поведение е недопустимо – нито от страната на поповете клеветници, нито от страна на синодалните ни мълчаливци.
Българската православна църква не заслужава да бъде маскарена, още повече от свои. Православните българи имат нужда от проповедници, от работеща Христова общност, ръководена от авторитети. Ако епископатът не може да надскочи себе си, поне патриархът може да даде тон за промяна в БПЦ. Той беше избран на 18 февруари. Българският народ все още очаква неговото програмно слово, неговото действие за очистване на църквата ни и превръщането й отново в Христова – такава, каквато ни я е завещал Спасителят – работеща и с дух.

Издирват златните кръстове на дядо Кирил

Прокурор отваря запечатаните покои утре

Добромир Радушев,
Силвия Николова,
в. "Монитор", 16 юли 2013 г.  

Колекцията от златни кръстове на удавилия се владика Кирил съществува, но никой от приближените му не знае точно къде. Издирването ще продължи утре, когато прокуратурата вероятно ще разпечата покоите на починалия митрополит. Дядо Кирил наистина е имал колекция от кръстове от благороден метал, обсипани със скъпоценни камъни, но неговите приближени свещеници коментираха, че никой не държи в дома си такива ценни вещи. Настолната му библия е най-обикновена, а ако има такава със златен обков или с други драгоценности, тя е заключена с другите скъпи вещи в касата или дори в банков сейф, предполагат те. Що се отнася до иконите уникати, има няколко по-малки в работния му кабинет, както и в личните му покои, а останалите подарени са изложени в катедралата и са пред очите на всички. Последният ценен подарък, който митрополит Кирил получи, беше от руския патриарх Кирил. Той изпрати през февруари

тежък кръст от чисто злато и панагия

(нагръдна икона с ювелирна украса), изработена от разтопен малахит.
Трима са претендентите за временен наместник на мястото на удавилия се миналия вторник Варненски и Великопреславски митрополит Кирил. Един от тях ще бъде избран на извънредно заседание на Светия синод в четвъртък, съобщиха от Синодалната палата вчера. Спешната сбирка на архиереите се налага, след като варненските свещеници и православната общественост там дадоха як отпор на Врачанския митрополит Калиник, излъчен от синодалните старци да върти делата на епархията до избор на титуляр.
Сливенският Йоаникий, Неврокопският Натанаил и Доростолския (Силистренски) Амвросий са тримата, от които

синодалите ни трябва да изберат един

за временно изпълняващ длъжността. Основната задача на временния наместник е да организира и проведе епархийски избори за нов митрополит. Кандидатите ще бъдат спуснати на избирателите от синода, който на свой ред ще избира от списък с 18 епископи без катедра.
В четвъртък се очаква и Врачанският митрополит Калиник да внесе официално оставката си като и.д. на покойния дядо Кирил, след като хората в епархията скочиха срещу него. Още в деня на погребението той обяви, че се оттегля, но от четвъртък до сега в синодалната канцелария все още няма депозирана негова оставка.

Морето погълна митрополит Кирил

Причината за смъртта е удавяне, съобщиха от съдебна медицина

Оплакал се, че го изнудват
Хора от близкото обкръжение на дядо Кирил припомниха, че той се оплаквал в началото на тази година, че е бил обект на изнудване. След Богоявление той заяви и пред журналисти, че е рекетиран от „много сериозни кръгове”, които му поискали пари, за да не го хулят. „Има някои, които искат средства, за да не правят тази кампания срещу мен. Аз никога няма нито да дам да ме хвалят, или пък да дам на някои да не ме хвалят”, каза тогава той. Но не назова нито в какво се изразява хуленето, нито за кои кръгове става въпрос. Не обясни и начина, по който е бил изнудван. По думите му, тези, които са го сторили, „бог достатъчно ги е наказал, защото те получиха наказание и се вразумиха”. 
 
Плажът бил любимото му място за вадене на миди
Плажът, където дядо Кирил бе открит мъртъв, е бил любимо му място за плуване и вадене на миди, коментираха негови близки. Владиката си падал по мидите, защото те били подходящи по време на пости. А и като страстен рибар предпочитал да си ги лови сам. “Обичам морето, не съм голям плувец, но когато намеря свободно време, излизаме с приятели с лодка за миди и рапани”, сподели неотдавна Варненският митрополит Кирил. Той бе известен като страстен футболен фен, играеше боулинг и тенис на маса, беше и запален рибар и гмуркач. Негови близки разкриха, че винаги бил много самоуверен в морето, като подозират, че това му е изиграло лоша жега и владиката се е удавил. Рибарят Димитър Стаматов потвърди, че дядо Кирил ходел почти всяка сутрин там, където намерили вещите му с мобилния телефон. Съседи на улица 6-та, където е църковният хотелски комплекс „Св. Кирил и Методий”, видели как митрополитът пристига предната вечер със служебната си кола. След това до полунощ бил на терасата, а на сутринта тръгнал към морето.

Орешарски изпрати съболезнователно писмо
Съболезнователно писмо към Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит бе изпратено от премиера Пламен Орешарски. Премиерът изтъква, че митрополит Кирил близо 25 години е бил предстоятел на Варненска и Великопреславска епархия и с вещина е водил епархийските дела, като е полагал усилия за благоустройството на епархията. „Приемете моите и на българското правителство дълбоки съболезнования. Поклон пред светлата му памет”, пише министър-председателят в писмото си до Негово Светейшество.
Другите за него


 
Емил Велинов, шеф на Дирекцията по вероизповеданията: Работеше за добрите връзки на БПЦ с държаватаМитрополит Кирил работеше неуморно и много добре за ползотворните отношения между Българската православна църква и държавата. Той имаше подход към институциите, отлична осведоменост по отношение на законодателството и притежаваше умение на управленец. Имаше много познанства и поддържаше добри и ползотворни контакти с редица известни духовници от чужбина. Тези негови връзки бяха в услуга на БПЦ. Дядо Кирил управляваше като митрополит Варненската и Великопреславска митрополия близо четвърт век. С него сме имали отлични контакти и ползотворна работа, когато стана наместник-председател на църквата. Не рядко по онова време сме търсили неговото съдействие и никога не е отказвал да даде съвет с личен опит или да помогне. Той има и конкретен принос за контактите на БПЦ с останалите църкви и непрекъснато инициираше или беше патрон на значими, дори международни събития. Всички научни конференции по православие са се провеждали в епархията на митрополит Кирил.

 
Проф. Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей: Беше модерен тип архиерейМитрополит Кирил беше модерен тип архиерей и служеше за пример на някои други митрополити. Докато бях министър, той отговаряше за вероизповеданията и работихме в много тясно сътрудничество. Варненската епархия е не само една от най-големите, но там, с негова подкрепа, се строят много църкви, развива се активно и от години социална дейност в помощ на бедните, борбата с наркотиците - неща, които в много други епархии митрополитите нито инициират, нито подкрепят. За съжаление дядо Кирил нямаше пиар и трудно отговаряше на нападките, които заинтересувани кръгове – светски и църковни, желаещи да лапнат имотите на църквата, го атакуваха с неверни и некоректни твърдения и действия, едно от които беше скъпата кола – „Линкълн”, която е среден клас кола, струва малко и не е купена от него, а му е дадена за ползване от един от спонсорите на неговата дейност. Той беше точно типичен модерен тип архиерей, каквито има на запад.

 
Проф. Стоян Денчев, ректор на Университета по библиотекознание: Кончината му е загуба и за БългарияЗа мен преждевременната кончина на Негово Високопреосвещенство митрополит Кирил е огромна загуба. Като член на настоятелството на храма „Св. Александър Невски” аз съм контактувал неведнъж с него. Той беше човек изключително отворен за новото, беше предприемчив и основното – всеотдаен на църквата. Дядо Кирил беше много информиран човек, беше истинско удоволствие да се събеседва с него. Аз лично съм научил от владиката много неща. На всекиго предоставяше информация и съветваше според степента на информираност и интелект. От него се учеха мнозина духовници, дори митрополити се опитваха да следват примера му. За мен като човек загубата е огромна. Смятам обаче, че това е загуба и за БПЦ, и за държавата.

 In Memoriam

                             Владиката реформатор

Силвия Николова, 
 В. "Монитор", 10 юли 2013 г.


 Варненският и Великопреславски митрополит Кирил бе от хората, за които не може да се даде еднозначна оценка. За онази част от обществото ни, за което църквата е това, което описва Чудомир,  владиката беше непрекъсната дъвка в устата.
Критикуваха го за предприемчивостта му. Подозираха го в трупане на богатство и лични облаги, когато той предприемаше смели  стъпки и действия в интерес на църквата като например спечелването на манастира „Св. Пантелеймон” в местността в Патлейна край Преслав на търг за 664 хил. лева. За превърнатата в профсъюзна станция в миналото обител обаче владиката имаше идея да превърне

в духовно-просветен център

Когато на маса се отвореше дума за злоупотреби, неизбежно сочеха него – приписваха му спекулативни сделки, от които нито една доказана, връщането на църковни земи наричаха купуване на имоти, а злополучният линкълн хибрит, предоставен на митрополията от спонсор, стана нарицателно в устата на недоброжелателите на духовенството у нас като цяло. За другата част от хората обаче, които го познаваха, той бе владиката реформатор. Такъв по всичко личи ще остане за още много години в най-новата история на Българската православна църква.  Владиката Кирил е първият архиерей, който след промените започна да развива целенасочена социална и катехизаторска прицърковна дейност. Във Варненска и Великопреславска епархия още преди 11 години с неговата благословия и лична подкрепа бе открита първата и все още единствена

 православна детска градина

 в едно от най-бедните села Кичево. Децата в нея се отглеждат, възпитават, хранят и дори им се предоставят топли дрехи и лекарства при боледуване изцяло безплатно. Издръжката е за сметка на църквата със средства по проект, спечелен с австрийска католическа фондация.„Самият аз съм пето дете от бедно семейство. Знам какво е недоимък, какво е да си броиш залците. Затова и направихме градината. Докато ме има мен, ще я има и нея, дано я има и след мен”, заявяваше приживе владиката. „ Родителите ми, безимотни селяни, едва свързваха двата края. От майка си зная, че когато забременяла с мен, съседките я съветвали да направи аборт. Въпреки това обаче тя не си позволила да затрие човешки живот”, разказваше в тесен кръг дядо Кирил. Ако не си усетил глад и не си броил стотинките за хляб, ако не си студувал, не отваряй дума срещу просяк, че спекулира, наставляваше той. Именно заради преживяната бедност на младини по негова инициатива във Варна бяха създадени два прицърковни патронажни кухни за възрастни хора и приют за бездомници в Добрич.  С неговата благословия и лична подкрепа преди 16 години към храма „Св. княз Борис” във Варненския кв. „Аспарухово” бе открит

 център за наркозависими, 

в който до момента трайно са се освободили от дрогата над 150 човека. „През 2006 г. свършихме парите, бяхме почти пред закриване. Тогава владиката задължи всички църкви в епархията да заделят процент от приходите си за издръжката на центъра”, спомня си  неговият ръководител отец Георги Фотакиев. Така кризата е преодоляна.  Митрополит Кирил е първият архиерей в БПЦ, който сключи споразумение за сътрудничество с Министерството на труда и социалната политика и със спечелен европроект изгради защитено жилище за младежи, излизащи от социалните домове. Енергичността му бе заразителна. По негова инициатива бе създаден първият в страната детски църковен футболен отбор. Дядо владика беше

 любимец на младежите

Към тях той имаше особен подход, влизаше под кожата им. Притежаваше дарбата да им внушава своите идеи като техни. Така бе създаден и традиционният тийнейджърски маратон в Градската градина срещу тютюнопушенето, който всяка година се провеждаше под неговия патронаж. Самият той притежаваше спортен дух. Независимо от достолепната си фигура от ранна пролет до късна есен той плуваше сутрин в морето още преди идването на курортистите. Беше и отличен гмуркач.  Когато пък идваше в София за сесия на синода, тичаше сутрин  по Бистришките поляни, за да е бодър умът за многочасовите заседания. Хобито му бе да събира миди, рапани и всякакви причудливи природни форми.    На митрополит Кирил православните християни дължат възможността да се молят пред иконата Богородица Геронтиса. Копието й от Атон бе донесено по негова инициатива, единственото друго е във Финландия. Пак на него се дължи и чудотворното копие на „Достойно есть” в катедралата „Св. Александър Невски” и иконата на Страстотерпци Романови, донесена от Русия.  Владиката пръв донесе благодатния огън от Гроба Господен на Великден през 2002 г. и създаде традицията всяка година някой от архиереите да пътува дотам, за да донесе от него. Вече седем години два часа всяка събота по една от националните радиостанции се излъчва православно предаване.
 

Родното място

 Красимир Крумов, 
В. "Монитор", 10 юли 2013 г.
 
Митрополит Кирил е роден в шуменското село Царев брод на 8 юни 1954 г. със светско име Богомил Петров Ковачев, пето дете е на родителите си Петър и Иванка. След кончината на съпруга си майка му приема монашество с името Ирина и живее в манастира край шуменското село Златар. Той израства и учи в Плиска, през 1974 г. завършва Софийската семинария. Следва в Богословския факултет на Атинския университет, доктор на богословските науки е от Московската духовна академия. Бил е представител на БПЦ в Москва, член е на Светия синод. Той бе човекът, който организира изборите за патриарх през февруари след кончината на дядо Максим. 
 Подстрига лично майка си за монахиня
Варненският и  Великопреславски митрополит Кирил пострига лично за монахиня майка си в края на 90-те години. Това стана в манастира “Свети апостоли Петър и Павел” в Преславското село Златар и й даде името Ирина. Тя живееше там доскоро, без да се ползва от никакви облаги и удобства заради сана на сина си. Заради напредналата й възраст и заболявания обаче отскоро тя живее при един от синовете си, брат на покойният владика. Сестра Ирина влиза в манастир без да е монахиня още през 1980 година, когато умира бащата на Кирил. По думите на самия митрополит на младини майка му била омъжена против волята си и през целия си живот без да е дала обет за нестяжение и пости е живеела скромно, по монашески. За последно покойният митрополит Кирил и майка му монахиня Ирина бяха заедно на богослужението за Ивановден тази година в Плиска.
 
 

Снимка: Красимир Крумов
От родната къща на дядо Кирил е останала само една стена.




събота, 6 юли 2013 г.

Д-Р СТАНИМИР ХАСЪРДЖИЕВ, председател на Националната пациентска организация:

Българинът доплаща най-много за лечение
В последните години се наблюдава драстично влошаване на здравеопазването
Силвия Николова, 
В. "Монитор", 6 юли 2013 г. 
- Д-р Хасърджиев, преди броени дни се върнахте от Брюксел, от участие във Втората конференция за неравенствата в здравеопазването в страните членки на Европейския съюз. Кой е най-общият извод от нея?
 - Втората конференция на тема „Неравенствата в здравеопазването в новите държави членки на Европейския съюз и страните „кандидат-членки” постигна изключително голям успех и доведе до значителни резултати. Инициирано бе създаването на група, състояща се от членове на ЕП, за справяне с неравенствата в здравеопазването и за насърчаване на равния достъп. На срещата бяха поставени основите за създаването на Европейска група за партньорство за преодоляване на проблемите по отношение на достъпа до качествено здравеопазване в страните на ЕС. Това е фундаментално право на гражданите. Лидерите на пациентски организации имат ясна представа, че съществуват неравенства в достъпа, които се изострят допълнително вследствие на икономическата криза и бюджетните съкращения. Тези въпроси бяха коментирани на форума. Конференцията беше предизвикана от страна на България, от Националната пациентска организация. Хубавото е, че в нея вече участват много авторитетни организации като Европейският пациентски форум, които са заинтересувани от този важен въпрос. Наложи се изводът, че проблемите в този сектор и здравноосигурителните системи се задълбочават през последните години. Това важи както за страните със стари демокрации, така и за новите. Оказва се, че икономическата криза задълбочава неравенствата в здравеопазването навсякъде. Те се открояват с особена острота в Гърция, Португалия, Ирландия, което се явява голям проблем на европейско ниво.
 - От какво може да се оплаче един ирландец сега, в 2013 г., по отношение на здравната система? 
- Състоянието на здравеопазването се влошава навсякъде. Един ирландец също се оплаква от доплащане на лекарствата в последните години, както и един българин. Просто съотношенията в доходите са много различни. Хората недоволстват от времето за изчакване при записване за преглед както при общопрактикуващ лекар, така и при специалист. Също и от времето за отпускане на лекарства до момента, в който стигат до пациентите. Те отбелязват и увеличеното време от момента на появяването на едно или друго лекарство и одобряването и даването на разрешение то да стигне до пазара. При анкети сред хора от различни страни 74% от запитаните са отговорили, че „вследствие на икономическата криза правителството е намалило бюджета за здравеопазване. 68% твърдят, че „вследствие на икономическата криза, в моята страна се увеличи доплащането за лечение от страна на пациентите.” 56 на сто отговарят: „Вследствие на икономическата криза, в моята страна броят на новите лекарства, които навлизат на пазара, намалява.” 49% от анкетираните смятат, че времето за изчакване на лечение (с лекарства, здравни продукти и услуги) се е влошило след присъединяването на тяхната страна в ЕС. 97% са отбелязали, че осигуряването на устойчиво финансиране на системата на здравеопазването е свързано с достъпа и качеството, като това трябва спешно да бъде поставено в дневния ред на тяхната страна. 93% казват, че намаляването на времето за изчакване на лечение (с лекарства, здравни продукти и услуги) е свързано с достъпа и качеството, което трябва да бъде поставено в дневния ред на тяхната страна.
- Къде по отношение на медицинско обслужване и задоволяване на фармацевтичните потребности стои българинът спрямо останалите от Европейския съюз?
 - Има доста интересни данни в това отношение. Средното време, за което едно ново лекарство стига до българина, например е три години след одобряването му на европейско ниво. Докато в останалите страни този срок е значително по-кратък. Това обаче не означава, че в Италия, където новите медикаменти стигат по-бързо до пазара, всеки италианец има достъп до тях.
 - Защо?
 - Там здравеопазването е структурирано на регионален принцип. В Италия има области, в които все още новите лекарства не са налични или има огромно забавяне - от месеци, дори години, докато те станат достъпни. Вижда се как икономическата криза създава все по-големи пролуки в сферата на здравеопазването. Очевидно е, че Европа не може да продължи по стария начин, както бяхме досега. Основният принцип на Европейския съюз е, че здравеопазването е приоритет на самите държави-членки.
 - В Европа пациентите негодуват от забавянето на новите, оригинални лекарства, а у нас болните се налага да чакат дори за генерици.  
 - Независимо какво е лекарството – оригинално или генерично, е необходимо пациентите да имат нормален достъп до медикаменти. На конференцията бе поставен въпросът, че Европа трябва да вземе кардинални решения, които да подобрят здравеопазването на европейско ниво. Тук не говорим само за лекарствата. Те са само един фрагмент, един пример, тъй като тях или ги има, или ги няма. Има обаче и много други проблеми.
 - Какви например?
 - На форума стана ясно, че в последните години на континента се наблюдава драстично влошаване на здравеопазването както по отношение на качеството на диагностиката, така и до качествена информация. Въобще проблемите се задълбочават. Това е особено видно при новите страни-членки и държавите, в които икономическият растеж е незадоволителен. В последната група е България, Румъния, Унгария, Чехия, дори Словакия, както и някои от прибалтийските държави. Оказа се още, че България е на дъното на множество класации и е начело на негативните от тях. В нашата страна най-големият процент от парите за здраве идват от болния човек. Близо 50% от средствата ни за лечение са от нашите собствени джобове. Колкото по на запад отиваме, толкова повече този процент намалява. Парадоксалното в случая е, че българинът е най-бедният гражданин на Европа. Тревожна е тенденцията, че все повече семейства у нас се лишават от жизнено важни лекарства поради причината, че не могат да си позволят да ощетят домакинството от нещо, за да си ги купят.
- Как бяха посрещнати тези факти за нашата страна от участниците във форума?
 - Много тревожно, тъй като подобни проблеми у нас задълбочават много проблеми и в Европа предвид емиграцията. Ако един човек е тежко болен или ако става дума за детенцето му, прави всичко възможно да живее в нормална държава, където ще му бъде осигурен нормален достъп до здравеопазване. Тази система е толкова важна, че се явява една от основните за миграционните процеси. Огромни маси от лекари от своя страна също мигрират в страни, където могат да получат по-високо заплащане. Това допълнително задълбочава икономическите системи на европейските държави и налага намирането на спешни решения, които да работят и да са особено стриктно съблюдавани в страни като България и Румъния. Ако не се намерят такива опции, за съжаление нещата ще се задълбочават, докато не стигнем до напълно задънена улица. Най-важното решение, взето на конференцията в Брюксел, е да се създаде дългосрочна инициатива на ниво европейско партньорство за намаляване на неравенствата в здравеопазването. В него ще се включат всички европейски институции – Европейска комисия, депутати от Европейския парламент, както и съсловните и пациентските организации. Целта на това партньорство е да се вземат общи решения, но по предложения на различни страни. Само така може да бъде подобрена ситуацията със здравеопазването на Стария континент.
 - По-конкретно какви предложения бяха направени? 
- Едно от предложенията, които предстои да бъдат обсъдени на по-високо ниво, е налагането на общоевропейски стандарти за качеството на здравеопазването. Например стандарт за времето, в което страните да осигурят терапии за своите граждани, максимално време, в което човек може да бъде в т. нар. листа на чакащите за специалист, стандарти за качеството на лечението на онкоболните и т.н. Другата смела идея, която е предложена още през 2009 г. по време на белгийското председателство на ЕС, се отнася до цените на лекарствата. Още преди 2010 г., преди икономическата криза да окаже натиск и на Европа, белгийците направиха един анализ, от който се оказа, че т. нар. референтна система ощетява - и то най-вече, държавите с нисък вътрешен продукт като България и Румъния. Това е система, според която всяка държава сравнява цените на лекарствата с цените на няколко избрани други държави в Европа. Предложението на белгийците е изключително смело.
 - Какво е то? 
- Те предлагат по отношение цените на лекарствата държавите да бъдат групирани в т. нар. клъстъри според нивото на БВП и покупателната способност на населението. Това означава богатите държави да са в един клъстър, тези от средно ниво в друг, а най-бедните – в трети. Така най-бедните страни ще могат да формират най-ниски цени на лекарствата предвид това, че ще бъдат съобразени с цените в  държави от техния клъстър. По този начин лекарствата, отпускани от държавата и здравноосигурителните фондове, ще поевтинеят. За да се случи това, е необходимо да се вземат мерки срещу т. нар. паралелна търговия. Стигне ли се дотам, значи за първи път в Европа да се ограничи движението на стоки. Участниците в срещата и най-вече пациентските организации ще инициират процес на обсъждане с основните институции в ЕС, каквато е Европейската комисия, и със заинтересуваните страни в своите държави. В следващите пет-десет години не се очаква европейските държави да удвоят БВП, поради което ние трябва да намерим решение за подобряване на здравеопазването сега. Голямото предизвикателство е да се помогне на държави като България, като съумеем с по-малко пари да постигаме повече резултати в здравеопазването.Този сектор е един от най-важните в Европа. Никоя държава не може да оцелее сама. Затова никое правителство не бива да поставя здравеопазването на заден план.
Визитка
Роден е на 17 октомври 1978 г.Завършил е медицина в СофияБивш член е на надзорния съвет на НЗОКИзпълнителен директор е на Европейската асоциация по чернодробни заболявания (ELPA)Представител е за Европа в Световния консултативен борд за иновации в медицината със седалище в Ню Йорк, САЩ
 

петък, 5 юли 2013 г.

Водещи специалисти консултират безплатно on line


Спестяват излишни пари за път на пациентите от провинцията

Силвия Николова
В. "Монитор", 3 юли 2013 г.

Водещи специалисти от най-добрите болници в страна започват да дават безплатно консултации on line за пациенти от цялата страна без ограничение дали те за здравно осигурени или не са си плащали осигуровките. Това става възможно с новия здравен портал „Мама, татко и аз” (www.mamatatkoiaz.bg) , който стартира с подкрепата на Globul, съобщи Пенка Георгиева – председател на пациентската организация „Заедно с теб”. Към момента на пациентите ще отговарят 25 лекари, водещи имена в различни области на медицината. Сред тях са директорът на Университетската болница по кардиология и кардиохирургия „Св. Екатерина” проф. Генчо Начев и колегата му доц. Николай Димитров, директорът на Първа АГ болница „Св. София” д-р Иван Костов, националната консултантка по неонатология доц. Ралица Георгиева и проф. Добрин Свинаров - национален консултант по клинична лаборатория и клинична фармакология.
Основната цел на екипа и на лекарите е да генерираме информация, която е разпределена по отделни направления и е полезна за потребителите, обясни Ростислав Райчев, координатор на проекта.
Информацията за всеки един потребител в портала е защитена, тя може да се ползва само от него и от лекаря, който дава консултацията. За целта при запитване на пациентът ще бъде изпращан с смс индивидуален код. След това потребителят отговаря задължително на 10 въпроса, свързани с общото му здравословно състояние, за да има лекарят по-добра представа за него. Освен своите конкретни въпроси за заболявания и здравословни проблеми, той ще може да прикачва и изпраща своята епикриза и изследвания. При необходимост, клиницист ще казва дали има нужда от допълнителни изследвания.
Чрез отговорите на компетентни специалисти в различни сфери на медицината ще бъде избегната неточна, а често пъти и злонамерена рекламна информация на самозвани лечители, подчерта директорън на болница „Св. Екатерина” проф. Генчо Начев. Така, болните в провинцията, където няма достатъчно квалифицирани лекари ще могат да осъществят връзка със специалист и дори да уговорят време за преглед и настаняване в болница без да трошат пари и губят време да идване по няколко пъти до София, посочи като предимство на портала още проф. Начев.

Организаторите на портала предвиждат и създаването на партньорска мрежа от медицински лаборатории в цялата страна. Така потребителите на портала ще имат възможност по всяко време да получат компетентно мнение от експерти относно резултатите от индивидуалните им изследвания.
Подкрепата на GLOBUL за здравния портал „Мама, татко и аз“ е част от дългосрочния ангажимент на оператора към подобряване на икономическото и обществено развитие в страната, подчертаха от компанията.





понеделник, 1 юли 2013 г.

Апаратура „втора ръка” дава фатални отклонения



Лаборатории вкарват здрави хора в болница

След грешка изпратили пациентки на лъчетерапия и операция

Силвия Николова, 
В. "МОНИТОР", 1 юли 2013 г.

Десетки лаборатории у нас дават фатални отклонения в резултатите и на практика вкарват здрави хора в болница, защото работят с техника „втора ръка”, използват евтини реактиви с неясен произход и съхраняват неправилно биоматериалите за изследване. Това установи репортерска проверка на „Монитор”.
60-годишна софиянка бе изпратена погрешка на лъчетерапия срещу тумори заради сгрешени изследвания. От излишната интервенция, която може да убие много здрави клетки и да й докара срив на имунната система и тежка анемия, я спасява само повторното даване на кръв за изследване по настояване на лекарите от Специализираната болница по онкология. 
Жената е оперирана от рак на щитовидната жлеза преди 3 години, на всеки 6 месеца тя 
прави изследване на т.нар. 


тумор-маркер

С него се следи тиреоглобулин (Т3), който пък показва какво е нивото на раковите клетки. Изследването не се поема от здравната каса, цената му в различните лаборатории варира от 20 до 28 лева, разказва 60-годишната Ани Мишева.
Туморният маркер показва ниво 12,2. Предвид състоянието на Мишева той трябва да бъде под единица.
Наблюдаващата я ендокриноложка д-р Маргарита Виткина е обезпокоена от резултатите и започва да я подготвя за спешна лъчетерапия. Лекарката изпраща жената на сцинтиграфия - изследване, въз основа на чиито резултати се определя дозата лъчетерапия. 
„Изпаднах в паника. Наумих си да извикам синовете и снахите, да се простя с тях, тъй като при такива резултати на тумор-маркера нищо добро не очаквах”, разказва 60-годишната жена.
Дни преди приемането й в болницата за сцинтиграфия Ани занася всички изследвания и епикризата си на доц. Антония Цоневска от раковата болница, за да подготви приемането й. Лекарката обаче се усъмнява в тях, не забелязва никакви видими белези за метастази у пациентката. Изпраща я на повторни изследвания. Този път те са направени в лабораторията на Университетската болница по ендокринология. Резултатите от туморния маркер показват 0,4, което е безспорно доказателство, че жената няма нужда нито от

радиоактивен йод


за сцинтиграфия, нито от лъчетерапия. 
Неточни резултати едва не пратиха на операционната маса и 39-годишната Мими Евтимова от Свищов. Тя се размина с повторна операция на сърцето, след като лаборатория в града показа застрашителни стойности на съсирването на кръвта й.
Преди две години младата жена е оперирана в Националната кардиологична болница, поставена й е протеза на митралната клапа на сърцето. Операцията е успешна, но лекарите й предписват да пие до края на живота си медикамент срещу съсирване на кръвта, да прави периодични лабораторни изследвания и да бъде наблюдавана от кардиолог. След време изследванията на кръвта й в една от лабораториите в Свищов обаче започват да показват

лавинообразно нарастване


на един от показателите - INR. Кардиологът започва да предписва все по-големи дози от лекарството, за да не се допусне фатално съсирване. 

„В един момент обаче лекарят се усъмни в резултатите и ме посъветва да направя изследвания другаде. Отидох в Казанлък, защото там моя позната е лаборантка. Резултатите там показаха грешка в показателя INR от 0,9 до 4,2”, разказва Евтимова.



Отговор от МЗ:

Проверяваме апаратурата само по жалба

Няма конкретно заковани срокове, в които да се извършва проверка на апаратурата в лабораториите. Това става ясно от отговор на Министерството на здравеопазването на запитване на въпроса на „Монитор” има ли изисквания на колко време трябва да й се прави основен технически преглед. Това обаче може да става по жалба на гражданите до Изпълнителната агенция „Медицински одит”.
Административното въвеждане на някакви задължения относно срокове за технически прегледи на апаратурата не е единствено и достатъчно условие за гаранция за качеството на резултатите, а по-скоро се контролира крайният резултат, а честотата на техническия контрол следва да е такава, че да води до необходимия резултат, гласи дословният отговор на МЗ.


Пламен Таушанов:

За сбъркани резултати да ги закриват



Лабораториите, които дават грешни резултати, да бъдат затваряни. Отклоненията в стойностите при много от тях сега са огромни, но продължават да работят. Това заяви Пламен Таушанов, председател на управителния съвет на Българската асоциация за закрила на пациентите.
Сега никой не ги проверява за качеството на работата и резултатите, които дават. По тази причина няма и наложени санкции, допълни той и припомни, че сега за лабораториите действа т.нар. вътрешен контрол, който се осъществява от работещите в тях. По думите му лабораториите нямат и единна методика за сравняване на резултатите, работят с различен тип реактиви и техника от различни поколения.
Пламен Таушанов също е от хората, станали жертва на сгрешени резултати. Преди няколко години му направили изследване, от което се оказало, че има злокачествено заболяване.
„По съвета на приятели лекари направих второ, което показа, че образуванието е доброкачествено - разказа той.
- Ако се бях доверил на първата лаборатория, щяха да тровят организма ми излишно с цитостатици”, допълни Таушанов.







Д-р Нигяр Джафер, председател на здравната комисия в парламента:

Няма критерии за контрол



Проблемите с различията в резултатите от изследванията, направени в различни лаборатории, станаха особено много, след като задължителната акредитация за тях беше премахната. Това стана преди три-четири години с промяна в законодателството. Така нареченото сертифициране сега съществува за една-единствена лабораторна верига. Безспорно е, че трябва да има ясни правила и регламенти за всички. Необходимо е да се въведат стандарти, на които лабораториите да отговарят.
В немалко случаи от конкретния резултат може да зависи животът на човек. Някои биологични материали за изследване не могат да бъдат годни след повече от 4 часа от взимането им. Важен е и начинът, по който се транспортират пробите. Зад не всяко помещение с табела отвън „лаборатория”, дори в големия град, действително вътре се правят лабораторни изследвания. Обикновено там има лаборант, който взима съответния материал – кръв, урина или друго, а след това се чака кола да го закара в лабораторията, където се правят изследванията. Докато автомобилът обиколи всички тези пунктове и събере количествата за обработване и изследване, минава много време.
Трябва да се следи особено строго по какъв начин и при какви условия се транспортира биологичният материал за изследване. Върху резултата влияние оказва температурата, при която той е съхраняван, а нерядко и едно по-силно разклащане при транспорт.