понеделник, 15 юли 2013 г.

Морето погълна митрополит Кирил

Причината за смъртта е удавяне, съобщиха от съдебна медицина

Оплакал се, че го изнудват
Хора от близкото обкръжение на дядо Кирил припомниха, че той се оплаквал в началото на тази година, че е бил обект на изнудване. След Богоявление той заяви и пред журналисти, че е рекетиран от „много сериозни кръгове”, които му поискали пари, за да не го хулят. „Има някои, които искат средства, за да не правят тази кампания срещу мен. Аз никога няма нито да дам да ме хвалят, или пък да дам на някои да не ме хвалят”, каза тогава той. Но не назова нито в какво се изразява хуленето, нито за кои кръгове става въпрос. Не обясни и начина, по който е бил изнудван. По думите му, тези, които са го сторили, „бог достатъчно ги е наказал, защото те получиха наказание и се вразумиха”. 
 
Плажът бил любимото му място за вадене на миди
Плажът, където дядо Кирил бе открит мъртъв, е бил любимо му място за плуване и вадене на миди, коментираха негови близки. Владиката си падал по мидите, защото те били подходящи по време на пости. А и като страстен рибар предпочитал да си ги лови сам. “Обичам морето, не съм голям плувец, но когато намеря свободно време, излизаме с приятели с лодка за миди и рапани”, сподели неотдавна Варненският митрополит Кирил. Той бе известен като страстен футболен фен, играеше боулинг и тенис на маса, беше и запален рибар и гмуркач. Негови близки разкриха, че винаги бил много самоуверен в морето, като подозират, че това му е изиграло лоша жега и владиката се е удавил. Рибарят Димитър Стаматов потвърди, че дядо Кирил ходел почти всяка сутрин там, където намерили вещите му с мобилния телефон. Съседи на улица 6-та, където е църковният хотелски комплекс „Св. Кирил и Методий”, видели как митрополитът пристига предната вечер със служебната си кола. След това до полунощ бил на терасата, а на сутринта тръгнал към морето.

Орешарски изпрати съболезнователно писмо
Съболезнователно писмо към Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит бе изпратено от премиера Пламен Орешарски. Премиерът изтъква, че митрополит Кирил близо 25 години е бил предстоятел на Варненска и Великопреславска епархия и с вещина е водил епархийските дела, като е полагал усилия за благоустройството на епархията. „Приемете моите и на българското правителство дълбоки съболезнования. Поклон пред светлата му памет”, пише министър-председателят в писмото си до Негово Светейшество.
Другите за него


 
Емил Велинов, шеф на Дирекцията по вероизповеданията: Работеше за добрите връзки на БПЦ с държаватаМитрополит Кирил работеше неуморно и много добре за ползотворните отношения между Българската православна църква и държавата. Той имаше подход към институциите, отлична осведоменост по отношение на законодателството и притежаваше умение на управленец. Имаше много познанства и поддържаше добри и ползотворни контакти с редица известни духовници от чужбина. Тези негови връзки бяха в услуга на БПЦ. Дядо Кирил управляваше като митрополит Варненската и Великопреславска митрополия близо четвърт век. С него сме имали отлични контакти и ползотворна работа, когато стана наместник-председател на църквата. Не рядко по онова време сме търсили неговото съдействие и никога не е отказвал да даде съвет с личен опит или да помогне. Той има и конкретен принос за контактите на БПЦ с останалите църкви и непрекъснато инициираше или беше патрон на значими, дори международни събития. Всички научни конференции по православие са се провеждали в епархията на митрополит Кирил.

 
Проф. Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей: Беше модерен тип архиерейМитрополит Кирил беше модерен тип архиерей и служеше за пример на някои други митрополити. Докато бях министър, той отговаряше за вероизповеданията и работихме в много тясно сътрудничество. Варненската епархия е не само една от най-големите, но там, с негова подкрепа, се строят много църкви, развива се активно и от години социална дейност в помощ на бедните, борбата с наркотиците - неща, които в много други епархии митрополитите нито инициират, нито подкрепят. За съжаление дядо Кирил нямаше пиар и трудно отговаряше на нападките, които заинтересувани кръгове – светски и църковни, желаещи да лапнат имотите на църквата, го атакуваха с неверни и некоректни твърдения и действия, едно от които беше скъпата кола – „Линкълн”, която е среден клас кола, струва малко и не е купена от него, а му е дадена за ползване от един от спонсорите на неговата дейност. Той беше точно типичен модерен тип архиерей, каквито има на запад.

 
Проф. Стоян Денчев, ректор на Университета по библиотекознание: Кончината му е загуба и за БългарияЗа мен преждевременната кончина на Негово Високопреосвещенство митрополит Кирил е огромна загуба. Като член на настоятелството на храма „Св. Александър Невски” аз съм контактувал неведнъж с него. Той беше човек изключително отворен за новото, беше предприемчив и основното – всеотдаен на църквата. Дядо Кирил беше много информиран човек, беше истинско удоволствие да се събеседва с него. Аз лично съм научил от владиката много неща. На всекиго предоставяше информация и съветваше според степента на информираност и интелект. От него се учеха мнозина духовници, дори митрополити се опитваха да следват примера му. За мен като човек загубата е огромна. Смятам обаче, че това е загуба и за БПЦ, и за държавата.

 In Memoriam

                             Владиката реформатор

Силвия Николова, 
 В. "Монитор", 10 юли 2013 г.


 Варненският и Великопреславски митрополит Кирил бе от хората, за които не може да се даде еднозначна оценка. За онази част от обществото ни, за което църквата е това, което описва Чудомир,  владиката беше непрекъсната дъвка в устата.
Критикуваха го за предприемчивостта му. Подозираха го в трупане на богатство и лични облаги, когато той предприемаше смели  стъпки и действия в интерес на църквата като например спечелването на манастира „Св. Пантелеймон” в местността в Патлейна край Преслав на търг за 664 хил. лева. За превърнатата в профсъюзна станция в миналото обител обаче владиката имаше идея да превърне

в духовно-просветен център

Когато на маса се отвореше дума за злоупотреби, неизбежно сочеха него – приписваха му спекулативни сделки, от които нито една доказана, връщането на църковни земи наричаха купуване на имоти, а злополучният линкълн хибрит, предоставен на митрополията от спонсор, стана нарицателно в устата на недоброжелателите на духовенството у нас като цяло. За другата част от хората обаче, които го познаваха, той бе владиката реформатор. Такъв по всичко личи ще остане за още много години в най-новата история на Българската православна църква.  Владиката Кирил е първият архиерей, който след промените започна да развива целенасочена социална и катехизаторска прицърковна дейност. Във Варненска и Великопреславска епархия още преди 11 години с неговата благословия и лична подкрепа бе открита първата и все още единствена

 православна детска градина

 в едно от най-бедните села Кичево. Децата в нея се отглеждат, възпитават, хранят и дори им се предоставят топли дрехи и лекарства при боледуване изцяло безплатно. Издръжката е за сметка на църквата със средства по проект, спечелен с австрийска католическа фондация.„Самият аз съм пето дете от бедно семейство. Знам какво е недоимък, какво е да си броиш залците. Затова и направихме градината. Докато ме има мен, ще я има и нея, дано я има и след мен”, заявяваше приживе владиката. „ Родителите ми, безимотни селяни, едва свързваха двата края. От майка си зная, че когато забременяла с мен, съседките я съветвали да направи аборт. Въпреки това обаче тя не си позволила да затрие човешки живот”, разказваше в тесен кръг дядо Кирил. Ако не си усетил глад и не си броил стотинките за хляб, ако не си студувал, не отваряй дума срещу просяк, че спекулира, наставляваше той. Именно заради преживяната бедност на младини по негова инициатива във Варна бяха създадени два прицърковни патронажни кухни за възрастни хора и приют за бездомници в Добрич.  С неговата благословия и лична подкрепа преди 16 години към храма „Св. княз Борис” във Варненския кв. „Аспарухово” бе открит

 център за наркозависими, 

в който до момента трайно са се освободили от дрогата над 150 човека. „През 2006 г. свършихме парите, бяхме почти пред закриване. Тогава владиката задължи всички църкви в епархията да заделят процент от приходите си за издръжката на центъра”, спомня си  неговият ръководител отец Георги Фотакиев. Така кризата е преодоляна.  Митрополит Кирил е първият архиерей в БПЦ, който сключи споразумение за сътрудничество с Министерството на труда и социалната политика и със спечелен европроект изгради защитено жилище за младежи, излизащи от социалните домове. Енергичността му бе заразителна. По негова инициатива бе създаден първият в страната детски църковен футболен отбор. Дядо владика беше

 любимец на младежите

Към тях той имаше особен подход, влизаше под кожата им. Притежаваше дарбата да им внушава своите идеи като техни. Така бе създаден и традиционният тийнейджърски маратон в Градската градина срещу тютюнопушенето, който всяка година се провеждаше под неговия патронаж. Самият той притежаваше спортен дух. Независимо от достолепната си фигура от ранна пролет до късна есен той плуваше сутрин в морето още преди идването на курортистите. Беше и отличен гмуркач.  Когато пък идваше в София за сесия на синода, тичаше сутрин  по Бистришките поляни, за да е бодър умът за многочасовите заседания. Хобито му бе да събира миди, рапани и всякакви причудливи природни форми.    На митрополит Кирил православните християни дължат възможността да се молят пред иконата Богородица Геронтиса. Копието й от Атон бе донесено по негова инициатива, единственото друго е във Финландия. Пак на него се дължи и чудотворното копие на „Достойно есть” в катедралата „Св. Александър Невски” и иконата на Страстотерпци Романови, донесена от Русия.  Владиката пръв донесе благодатния огън от Гроба Господен на Великден през 2002 г. и създаде традицията всяка година някой от архиереите да пътува дотам, за да донесе от него. Вече седем години два часа всяка събота по една от националните радиостанции се излъчва православно предаване.
 

Родното място

 Красимир Крумов, 
В. "Монитор", 10 юли 2013 г.
 
Митрополит Кирил е роден в шуменското село Царев брод на 8 юни 1954 г. със светско име Богомил Петров Ковачев, пето дете е на родителите си Петър и Иванка. След кончината на съпруга си майка му приема монашество с името Ирина и живее в манастира край шуменското село Златар. Той израства и учи в Плиска, през 1974 г. завършва Софийската семинария. Следва в Богословския факултет на Атинския университет, доктор на богословските науки е от Московската духовна академия. Бил е представител на БПЦ в Москва, член е на Светия синод. Той бе човекът, който организира изборите за патриарх през февруари след кончината на дядо Максим. 
 Подстрига лично майка си за монахиня
Варненският и  Великопреславски митрополит Кирил пострига лично за монахиня майка си в края на 90-те години. Това стана в манастира “Свети апостоли Петър и Павел” в Преславското село Златар и й даде името Ирина. Тя живееше там доскоро, без да се ползва от никакви облаги и удобства заради сана на сина си. Заради напредналата й възраст и заболявания обаче отскоро тя живее при един от синовете си, брат на покойният владика. Сестра Ирина влиза в манастир без да е монахиня още през 1980 година, когато умира бащата на Кирил. По думите на самия митрополит на младини майка му била омъжена против волята си и през целия си живот без да е дала обет за нестяжение и пости е живеела скромно, по монашески. За последно покойният митрополит Кирил и майка му монахиня Ирина бяха заедно на богослужението за Ивановден тази година в Плиска.
 
 

Снимка: Красимир Крумов
От родната къща на дядо Кирил е останала само една стена.




Няма коментари: