Владо Левков излежавал присъда от 12,5 г.

Монархът помилвал политически затворник

 

Румен Жерев, "Монитор"

31.08.2013г. 

Снимка: Малкият Владимир Левков и майка му Параскева (вдясно)

„Ваше Величество, щастливи сме да Ви посрещнем в нашия град, но още по-щастливи щяхме да сме, ако наред с нас Ви посрещнеха и нашите деца, които гният в затворите. Милост, Ваше Величество!” С тези думи моята майка Параскева Левкова Милкова даде на цар Борис III молбата за помилване на брат ми Владимир Левков, разказа 86-годишният благоевградчанин Йордан Милков пред „Монитор”. Случката се разиграла на 17 октомври 1937 г., когато цар Борис III бил на посещение в Горна Джумая за откриването на жп линията до Дупница и новата гара. Точно след 1 г. Владимир е освободен от затвора. За Йордан Милков случаят, в който майка му е измолила помилването на брат му, е сред най-свидните му спомени. „Царят леко се изправи на задната седалка на колата, взе молбата от майка ми и се ръкува с нея. Царицата също протегна ръка”, обясни благоевградчанинът. Брат му Владимир излежавал присъда от 12,5 г. в сливенския затвор, защото като секретар на БРП(к) разпространявал комунистическа литература. След преврата на 19 май 1934 г. всички партии са били забранени, в това число и БРП(к).„Няколко дни преди идването на царя майка ни беше извикана при околийския управител и пред събраните родители и на други осъдени по политически причини офицер от канцеларията на царя обяснил, че при такива посещения поданиците на Негово Величество могат да отправят жалби за помилване”, разказа 86-годишният Йордан Милков. Офицерът бил длъжен да събере всички отправени жалби и да ги предаде лично на Борис III. „В определения срок майка ни предаде молбата на офицера”, каза дядото.

 Снимка: Йордан Милков показва снимка на майка си, която лично е поискала помилване от цар Борис III. 

 Неговата майка Параскева е била екзархийска учителка от град Кочани, Македония, дошла в Горна Джумая като бежанка. Тя е имала смелостта да застане и лично да даде жалбата си на царя. 86-годишният Йордан Милков разказа още, че в деня на откриването на жп гарата и линията населението на целия град и околните села се било изсипало на главната тогава улица „Търговска”, дълга около 2 км. „Ние, учениците, стояхме най-отпред, а гъсто наредените полицаи пазеха строго реда”,  разказа Йордан Милков. По думите му точно година по-късно – на 17 октомври 1938 г., брат му Владимир Левков бил извикан от директора на затвора в Сливен, който му съобщил, че с указ на царя е помилван и същия ден е освободен. 

Снимки: Румен Жерев и Личен архив