четвъртък, 8 август 2013 г.

Двоен аршин

Силвия Николова,
В. "МОНИТОР", 24 юли 2013 г. 

„Три пъти мери, един път режи. При това с един и същи аршин”, казва старата българска поговорка.
По наш си обичай ние рядко я цитираме цялата, но избираме онази част от нея, която отговаря на интереса ни към момента. Нещо подобно се случва и с щенията на архиереите от Светия синод. Когато нещо не им е в угода, затварят очи. Илюстративен пример е рефренът „Църквата е отделена от държавата”, всеки път когато трудовите инспектори опитат да проверят как са назначени свещениците и служителите. За 2013 година само за текущи ремонтни дейности на черквите в него са заложени 1,6 млн. лева. Тези от тях, които са паметници на културата, получават финансиране и експертна помощ и по смисъла на Закона за паметници на културата, т.е. пак държавна пара, събрана от данъците на българските граждани. Храмовете ни в чужбина, както и свещенослужителите в тях, също получават средства от държавния бюджет. За тази година те са 400 хил. лева.  За разлика от нас обаче от личните доходи под формата на заплати и треби на архиереите и свещениците в държавната хазна не влиза нито лев. Няма духовник, който плаща данък общ доход. В сметката не влизат тези свещенослужители, които имат регистриран и частен бизнес, като да речем ресторанти и магазини. Или пък данъкът на автомобил L-класа. Там вече няма как да избегнат налога.  Поправка в Закона за вероизповеданията предвижда невероятно улеснение – храмовете да се освободят от финансовите разходи за изваждане на документи за собственост. Нещо повече, на съответните вероизповедания да бъдат върнати дори тези, които отдавна са музеи и за които държавата е дала милиони през годините, за да ги опази като непреходно културно-историческо наследство. Една част от тях, като Боянската църква например, са и в листата на ЮНЕСКО. Българската православна църква обаче няма ресурс да съхранява тези паметници на културата. Българската православна църква няма ресурсите на Ватикана, нито на Московската патриаршия, които имат собствени институти за консервационно-реставрационни дейности. Тя разполага със скромна по площ и без специалисти експозиция, наречена Църковно-исторически музей, в който освен двама щатни чиновници други няма. Тя не може да наема и специалисти реставратори, тъй като не е регистрирана по смисъла на Закона за данък добавена стойност. Тоест не може да обявява обществени поръчки, нито пък фирмите изпълнителни могат да си вземат след това ДДС-то. Българската православна църква има право върху своята собственост. И като всеки претендент в Република България за недвижимо имущество следва да докаже, че има права върху него. Това става елементарно – по силата на нотариалните актове. Ако ги няма, да си ги извади, като си плати таксите, така както си плащат всички български граждани и бизнесът, от чиито данъци държавата отпуска ежегодния бюджет за вероизповеданията. Колкото до паметниците на културата, архиереите по-добре да не протягат ръка към тях. Ние, вярващите православни християни, сме и български граждани. И като такива искаме да имаме силна църква, чиито архиереи и свещеници сами дават пример за спазване на законността такава, каквато е към момента, а не такава, за каквато правят мили очи на политиците. Защото напълно резонно е ние, българските данъкоплатци, първо да попитаме: Дядо попе, ти плати ли си данъка? А после да му дадем думата.

Няма коментари: