Борис III е бил отровен във „Вълчата бърлога” на Хитлер
Убиецът е личният доктор на фюрера Карл Бранд
МАРИАНА ПЪРВАНОВА
31.08.2013
-
-Господин Ардити, пристигнахте в София за премиерата на второто издание на
книгата ви „Човекът, който изигра Хитлер” в неделя. Тя се отпечатва по
повод 70-годишнината от смъртта на цар Борис ІІІ. Какво друго
предвиждате?
- От дълги години исках в деня на кончината на
цар Борис ІІІ – 28 август 1943 г., да докарам делегация от Израел, но
всички умряха. Тук обаче си намерих ортаци – двама евреи, с които на
тази дата запалихме свещички и поднесохме цветя пред паметните плочи в
столицата, символизиращи спасяването на българските евреи. Хората,
които са живели през онази епоха, я разбират. Сега младите не могат да
разберат. Тогава бях на осем години. Някои казват: ”Бил си хлапак, какво
си разбирал.” Но не е вярно. Ние сме деца на холокоста, бяхме много
по-чувствителни и съзнавахме какво става. Твърдят, че в Англия и Америка
хората не са знаели за холокоста. Не може да бъде! Щом аз бях на 8
години и знаехме за Полша. Думата „Полша” бе еквивалент на смърт. Лично
аз съм син на Бенямин Ардити, председател на дясната
ревизионистка
еврейска партия в България на Владимир Жабутински. В София действаше
таен еврейски спасителен комитет, чийто член беше баща ми. За комитета
всичко е потулено и не се говори за него, защото бе съставен от
центристи и дясноориентирани безпартийни. Начело стоеше Аврам Таджер,
приятел на цар Борис ІІІ. Комитетът се грижеше евреите да бъдат спасени и
той успя. Така че акциите на българите в полза на евреите не бяха
случайни. Членовете на комитета постоянно информираха българите, молеха
да ходатайстват за тях.
- Как решихте да напишете книга за спасяването на евреите и за смъртта на цар Борис ІІІ?
-
Не съм историк, работил съм като строителен инженер. Имах частен офис,
който затворих през 1967 г. Тогава си направих равносметка на живота.
Спомних си за онези тежки дни около 9 март 1943 г. На 7 март един офицер
от полицията разкри на баща ми, че между 9 и 10 март ще бъдат вдигнати
от София 800 евреи. Офицерът нямаше списък, но баща ми го откри. Майка
ми ни обясни - на мен и брат ми, че ще ни откарат в Полша. А ние
знаехме, че това е смърт. Приготви ни малка раничка, няколко бучки
захар, фланелки и чорапи. Не знаехме в колко часа ще дойдат стражарите.
Те не се качиха при нас, но това ми остана като спомен за цял живот. Като
си направих равносметка, си казах, че българите са ми подарили живота и
трябва по някакъв начин да благодаря на българския народ. В един сайт
попаднах за спасяването на българските евреи, започнах да реагирам,
влязох в кореспонденция с историка Иван Генов. Тогава от редакцията на
сайта ми предложиха да напиша каквото искам по въпроса. Пуснах на сайта
книгата си на глави и личните си спомени. Книгата излезе през 2008 г. в
Русе. Защо в Русе? Роден съм в София, но семейството ми е от Русе.
Изселиха ни по време на войната в Русе и тогава живяхме в къщата на
Ардити. Баща ми е първи братовчед на Елиас Канети. Писателят по бащина
линия е Канети, а майка му е Матилда Ардити. Матилда е сестра на баба
ми
- Поддържате ли връзки с роднините на Канети?
-
Първата жена на Канети почина, нямат деца. Тогава той се жени за нейната
най-добра приятелка и на 65 години му се ражда дъщеря Йоанна. Тя живее в
Цюрих. Известно време поддържах връзка с нея. Казвала ми е, че не
работи и не е женена.
- Какво правихте по време на изселничеството в Русе?
-
По някои централни улици трябваше да ходим с жълта звезда, но не знам
защо баща ми един ден решил да не я слага. Хванаха го и го отведоха в
полицията. Наказанието беше да го изпратят в Сомовит. Сомовит бе малко
пристанище на Дунав, имаше концлагер. От там можеха всяка нощ да вдигнат
хората с шлепове и да ги изпратят за Виена. Там режимът бе доста строг.
Накрая решиха за три дена да напуснем Русе, което беше голяма добрина.
Но къде да отидем? Тогава баща ми се сети, че бащата на една негова
работничка от шивачницата има голямо стопанство в село Водица, Поповско,
сега Търговищко. Приеха ни толкова хубаво, чудесно семейство. Останахме
там около година, докато видяхме гърба на германците, които минаха през
селото. Българите много хубаво ги изпратиха. Даже и майка ми ги
изпрати, тя знаеше немски. Майка дори лекува един германски войник от
треска. Когато подготвях книгата, проучих кои българи не са
заслужили почитта, която заслужават. Димитър Пешев е получил, но
Владимир Куртев от ВМРО, който участва в делегацията от Кюстендил – не.
Лиляна Паница – също. За цар Борис ІІІ има най-големи клевети, а той се
ползваше с много добро име.
- Какво ново сте включили във второто издание на книгата си?
-
Много оригинални снимки. И три нови глави - „Истината за Трети март”,
„Истината за еврейската манифестация на 24 май 1943 г.” и „Как залових
убиеца на цар Борис ІІІ”. Бях жител на София, когато цар Борис ІІІ се
помина. Баща ми е видял как ковчегът мина през улиците на София, хората
истински ридаеха. Два дена след това в София плъзнаха ужасни слухове, че
е отровен от германците. Като дете го възприех това. В първия тираж на
книгата ми написах, че е бил отровен в самолета, в последния му полет от
Берлин за София. След това проверих фактите, установих, че не е отровен
там, но продължих да вярвам в това. Прочетох статия от професор
от Ерусалимския университет, че личният лекар на Хитлер - Карл Бранд,
също е летял в този самолет. Отидох в мемориалния комплекс „Яд Вашем” в
Ерусалим (посветен на холокоста – бел. ред.) и намерих материали кой е
бил Карл Бранд и какво е правил. От там ми се обадиха, че са получили
книга, написана от Шмит – професор в Кентърбърийския университет,
посветена само на Карл Бранд. Прочетох я и видях, че Карл Бранд се е
намирал във „Вълчата бърлога” на Хитлер два дена преди там да пристигне
цар Борис ІІІ на 15 август 1943 г. и два дена след това (това е била
последната среща на Хитлер с цар Борис ІІІ - бел. ред.). В книгата съм
написал кой е Бранд – той е бил лекар убиец, използван от Хитлер да
убива хора. Дори и на Шмит му се струва подозрително защо Бранд по това
време е бил в бърлогата.
- Смятате, че Бранд е виновен за смъртта на цар Борис ІІІ, така ли?
-
Това, че Борис ІІІ е бил отровен, за мен 100% е сигурно. Има
доказателства за това. Въпросът е къде е бил отровен. В България го
пазят българите. Във „Вълчата бърлога” два дена го пазят германци –
есесовци или гестаповци. Достатъчно е било да се намаже с отрова само
чинията. За това трябва лекар, но не може да открием документи. Тези
неща се решават на четири очи. Има свидетелства обаче, че Борис ІІІ е
напуснал „Вълчата бърлога” в ледени отношения с Хитлер, който смятал, че
българинът го е предал. А Хитлер е бил злодей.Карл Бранд е бил
личен лекар на Хитлер, който се занимава и с лагерите на смъртта. Като
лекар той е можел да изпробва отровата върху концлагеристите. Лекарят
може да прецени спрямо теглото на владетеля колко отрова ще е
необходима. Но защо остава още два дена в бърлогата? Всяка отрова има
антиотрова. И ако отровата подейства веднага, то цар Борис ІІІ, като се
върне в България, може да му се даде антиотрова и да бъде спасен. А те
чакат два дена и едва тогава монархът си тръгва. Това, че цар
Борис ІІІ е отровен, се вижда от дневника на Бекерле (пълномощен
министър на Третия райх в София по това време - бел. ред). Казват, че е
починал от ангина пекторис - болест, която може да се лекува. Но
лекарите не са могли да се справят с нея и са повикали германски лекари.
Освен това се знае, че са се появили сини петна по тялото му, което е
признак на отравяне. Един министър-председател на Гърция също е бил убит
с отрова със забавено действие.
- Какво ще кажете за сериала „Недадените”?
-
Ние сме недадените, защото ние сме дали единствения български
нобелист, както и убити по време на Балканските войни и Първата световна
война. Сериалът „Недадените” е много дълъг, има много излишни работи.
Можеше да бъде 6 или 8 епизода. Първите пет серии бяха добри, както и
12-и епизод – разпитът на Паница в полицията. Тя наистина е била
изтезавана и бита по главата с метален съд. Дими Паница го потвърди пред
мен преди време. Каза, че тя приличала на парче месо от изтезанията. Но
имаше излишни неща, като например за Сомовит, който е представен като
лагерите в Полша. Не разбирам какво искаха да кажат с със сцената с
изнасилването. Относно Лиляна Паница никъде не се споменава, че е
била любовница на Александър Белев (българския комисар за еврейските
въпроси – бел. ред.). Негова любовница е била Лиляна Кънева. Тя е била
братовчедка на Белев. Чиновниците от комисарството са казвали, че той е
евреин, защото според еврейската религия отношенията между първите
братовчеди са позволени. Според християнската – не. Лиляна Кънева е
посещавала Балев в комисарството и дори веднъж се скарва с Паница.
Тогава Белев заплашва Паница, че ако не й харесва, да си вземе чантата и
да си ходи в къщи. Освен това Белев има дядо от Лом, който се казва
Меланезе и който идвал от Италия. Кой италианец ще дойде в една
затънтена страна, в затънтено градче? Това само евреи го правят. Може да
е бил евреин. Според мен филмът трябваше да бъде съкратен, да се
подчертае любовната връзка на Белев и Кънева, да има за спасителния
комитет на евреите.
Визитка: Роден е в София през 1935 г.Майка му е шивачка, баща му – Бенямин Ардити, е крояч и водач на Ционистката ревизионистка партия в БългарияПрез 1949 г. семейството емигрира в ИзраелОт 1954 до 1956 г. Ардити служи като рейнджър в израелската войска1956 г. - 1960 г. следва в Техническия университет в ХайфаПрез 2002 г. се пенсионираСъбира материали и проучва спасяването на евреите в България през Втората световна войнаПрез 2008 г. издава в Русе книгата „Човекът, който изигра Хитлер”.
Няма коментари:
Публикуване на коментар