Децата на отец Иван пак на студено
Катунари окрадоха до шушка стаите на учениците
Силвия Николова,
В. "МОНИТОР", 22 ноември 2013 г.
Снимки: Крум Стоев
Казан постно зеле и тенджера с варени картофи. Това беше храната на трапезата в приюта на отец Иван в Нови хан в Деня на християнското семейство. Вчера, 21 ноември, православната църква чества големия празник Въведение Богородично, а децата на отец Иван всеки момент могат да останат на студено и тъмно.Дървата за огрев свършват, няма кюмюр, нито пелети за местното парно, оплака се пред прага на зимата отецът. Електричеството се включва предимно вечер. Дежурните по кухня готвят на тухлено огнище в паянтова пристройка в двора, за да пестят. Когато закъсат съвсем, палят бракуваната от военните в полза на приюта военнополева кухня в двора. Двадесет зелки, 2 пакета сол, 5 кг картофи, мрежа с кромид лук, няколко пакета макарони и захар е цялата наличност в склада, разказва отец Иван и разтваря широко вратата, зад която се въргалят празни буркани и щайги. Не сме давали плодове на децата вече близо месец, поясни той.От толкова време дежурните по кухня не правят и сандвичи за закуска на учениците в голямото междучасие. Много е тъжно да изпращаш ученик без залък хляб в раничката, въздъхва 32-годишната Десислава. Вече трета година тя живее в приюта с двете си деца. Вчера тя и 34-годишната Теменужка, майка на 5 деца, бяха дежурни по кухня. Домът „Свети Николай”, както е регистриран църковният приют, подслонява, облича и храни 97 души. Повече от половината са хлапета, бебетата са осем. Най-малкото, родено само преди два дни момченце, още не е изписано от болницата.Отец Иван буквално недоумява
как ще оцелеят хората му през зимата
Свещеникът
не е ентусиазиран от идеята да потърси помощ от Хранителната банка.
„Потърсих ги миналата година. Вместо храна ми изпратиха 360 кутии с
шоколадови бонбони с изтичащ срок на годност - разказа тегобите си той. -
Нямал съм складови помещения. Да не съм супермаркет, че да разполагам с
хангари за храна. Те да ми дадат 50 кг месо, пък да видят как ще им
намеря място, а и няма да се задържи толкова, че да се развали”, опитва
се да обърне проблема в шега отец Иван. Повечето от малчуганите
ходят на детска градина, а по-големите задължително на училище.
Хлапетата се хранят на стол и в приюта само вечерят и закусват. При
майките си в дома вчера бяха останали само болните и новопристигналите с
родителите си, които все още не са записани в селската детска ясла. Отец
Иван много държи децата да учат. „Тук се грижим за тях, но в училището
виждат и други деца, социализират се, учат се да общуват не само с хора
от тяхното обкръжение, а по-големите се образоват”, казва той и
подчертава, че едно от задълженията в дома, наред с това да се пази
чистота, е да не се краде, пуши и пие.По-големите момчета и
момичета учат предимно в техникума по готварство и кетъринг и този по
керамика. Трима се обучават в Софийската духовна семинария.
Между 200 и 250 кубика дърва за огрев
са
необходими на отец Иван и питомците му, за да изкарат зимата на топло.
Бус с цепеници докара вчера софиянец в дар на дома „Св. Николай”. Бедно
семейство от Пазарджишко пък пристигна със старата си лада и остави 2
чувала с кюмюр. „Повечето фирми ни забравиха тази година, даряват
частни лица – кой колкото и каквото може”, споделя отец Иван и се
оплака, че се навъртали крадци. Четири семейства роми с общо 18 деца
приютил той в началото на есента – съборили им незаконните бараки в
София. Само след две седмици се наложило да ги изгони, защото задигнали и
продали компютри, телефони и всякакви електроуреди от дома. „Трудно
ще изкараме зимата, но сигурен съм, Господ ще ни помогне и този път”,
казва отец Иван. И от оптимизма в погледа му става ясно, че няма
несгода, която би могла да го сломи.
Най-достойният
Питомците на отец Иван от Нови хан отново са на ръба на оцеляването –
няма храна, няма дърва за огрев. В изобилие са само мизерията и
прииждащите всеки месец все повече и повече, особено през зимата
клетници. Това се повтаря всяка зима. И деца, и възрастни в приюта „Св.
Николай” преживяват благодарение на спомоществуватели и отчасти на
помощното стопанство, което обаче не може да ги изхрани. Даренията там
са обикновено по празници. Тогава край свещеника и хлапетата му се
нарежда кой ли не, за да си направи реклама и влезе в новините. На
неговия гръб са не само клетниците, но и десетки негови „помагачи”,
гравитиращи в имиджа му. За близо 20 години, откакто приютът съществува,
нито едно сдружение, а такива около него много, не направи устойчив
проект или програма за квалификация например на десетките там пълнолетни
без професия и каквито и да е умения. Нито една неправителствена
организация не се нае да потърси заетост на тези хора и да им даде шанс
да се самоиздържат. За това време обаче мизерията в дома не намалява. И
тя ще продължава, докато не се намерят истински съпричастни, които да
помогнат за професионалното устройване на живеещите в приюта. Време е
някой да протегне ръка на отритнатите от обществото около него да станат
хора.
Няма коментари:
Публикуване на коментар