От 30 години човечеството е в криза
В интернет една грешка може да се възпроизведе милиони пъти
Силвия Николова,
В. "Монитор", 17 ноември 2013 г.
- Господин Кравец, търсачката
Google навърши 15 години. Все по-популярен става анекдотът ”Човечеството
изгуби Александрийската библиотека, но придоби световната мрежа”. И
като се има предвид, че във всеки анекдот се съдържа и немалка доза
истина, ще ви попитам: енциклопедията има ли място в съвременния живот?
-
Много може да се разсъждава по въпроса има ли място хартиената
енциклопедия в живота на човека. Като източник на точна, достоверна и
актуална информация, тя определено има своето място и значение. Хората,
които работят в енциклопедии, основани на принципа на Wikipedia, не се
явяват конкуренти на научните енциклопедии, защото привличането на
голямо количество несертифицирани експерти не може да гарантира
достоверността на предоставяното знание. За разлика от тях в
класическите енциклопедии информацията се подбира прецизно от
сертифицирани експерти и се проверява неведнъж. В епохата до интернет се
смяташе, че грешка, допусната в една от четирите големи енциклопедии –
„Британика”, „Брокгаус”, „Ла Рус” и след това Голямата съветска
енциклопедия, се възпроизвежда 70 000 пъти в учебници, статии, книги и
т.н. В епохата на интернет една грешка може да се възпроизведе милиони
пъти. Главната беда за класическата енциклопедия е борбата за
актуалността на сведенията. Сега светът се променя бързо, при това не
само в политическо, но и в научнотехнологично отношение.
- Как
сериозният потребител може да бъде сигурен, че информацията в
електронната енциклопедия е достоверна, при положение, че в мрежата
могат да се правят постоянно поправки дори от любители?
- За
да е достоверна информацията, се налага да задействаме класическата
система за подготовка на енциклопедия. Това означава, че за да бъде
качена една статия, дори в електронния вариант, е необходимо да имаме
поне 3 източника на различни експертни мнения. Самите редактори работят
по строга система за подбор на надеждни и доказани автори, да се ползват
публикации от научни издания, академични сайтове и дори лични сайтове
на водещи специалисти в една или друга област. Дадена статия се
публикува в енциклопедията, хартиена или електронна, след като са взети
поне три експертни мнения на доказани специалисти по съответната
тематика. В Голямата руска енциклопедия и Православната енциклопедия се
стараем максимално да избягваме субективизма. За целта авторът работи
заедно с научен консултант. Например поръчали сме статия, авторът я е
написал. Тя се рецензира задължително поне от двама рецензенти -
специалисти от дадената област, но от различна академична структура от
тази, в която работи авторът. Ако статията не бъде елиминирана заради
недостатъчна научна подготовка и издържаност на текста и мине нататък,
следва друго „сито”. Тя постъпва в специална енциклопедична служба,
където се извършват различни проверки – данни, имена и т.н. Там се
проверява всеки факт, цифра, формула. След това статията се чете още
веднъж от научни консултанти.
- Енциклопедията по дефиниция е
средство за предоставяне на най-изчерпателна информация. Но всяка
информация носи своя субективизъм. Не е ли твърде самонадеяно да се
твърди, че този вид информационен ресурс може да бъде обективен?
-
Въпросът за информираността в съвремието е твърде нееднозначен. От една
страна, информационната вълна става все по-висока, а от друга - вече
имаме цяло поколение, което въобще не се интересува дори от най-обща
информация. Това е поколението на потребителите. За него е важно, че
като натисне едно или друго копче, ще получи това, което му е необходимо
за момента. Вече има немалко млади хора, които без калкулатор не могат
да направят елементарни сметки. Появява се поколение, което все повече
заменя четенето с визуализация, с картинки. Казано накратко –
поколението на комиксите. Истина е и че информационният поток не е само
поток на предоставяне на информация, но и начин за манипулиране. Сега,
когато информацията се разпространява мълниеносно, потребителят няма
време да проверява нейната истинност, но нерядко няма и желание. Тя
живее кратко, но за това време може и се превръща в огромно средство за
манипулация. В този смисъл значението на енциклопедията като източник на
достоверно знание нараства все повече и повече.
- Информацията в днешно време обаче остарява твърде бързо.
-
Да, така е. От 30 години се говори, че човечеството е в криза, че
ценностите отмират. Единственото, което можем да фиксираме, е,
скоростта, с която тези процеси се случват, а тя – скоростта, се
увеличава постоянно. За това може да се съди по самите енциклопедии. В
началото на ХХ век се смяташе, че информациите в тях могат да бъдат
актуални 40 години. След Втората световна война този период бе сведен до
25 години. Сега се смята, че заложеното в енциклопедиите остарява за
2-3 години. След 10 години изглежда един том ще остарява за месеци след
отпечатването си. В хартиеното издание на Голямата руска енциклопедия
например, в раздела за България са залегнали дори системата на
образование, на здравеопазване, социалния живот. Те обаче са остарели,
тъй като този раздел е отпечатан през 2006 г., но сведенията са събирани
през 2004 година.
- Времето, в което живеем, оказва влияние и
върху източниците. Как работите с тях, за да се доближите максимално до
достоверността?
- Това е тежък проблем, особено за науки като
историята и етнологията. Очевидно е, че всеки един източник е създаван в
определена политическа обстановка, имал е своя поръчител – владетел,
държавна власт, епископ или игумен на манастир. Затова имаме създадена
методика за кръстосано наслагване на информацията за определяне на
максимална достоверност от изнесеното в тях. След падането на съветската
власт в научното знание влезе в оборот голямо количество документация,
включително и от спецслужбите. Ние все още не можем да се доверим на
100% на всичко в тях. Екипът ни не е наясно доколко може да се вярва на
изнесеното в тях, като „самопризнания” на лица, особено на документите
на КГБ. Там има толкова много лъжи и приписвания на престъпления на
различни хора, че объркването е огромно. Например имахме случай в
работата, свързана с покойния патриарх Алексий ІІ. Той бе човек с
вътрешно чувство за историчност и много добра историческа подготовка. По
произход бе от етническите немци, а те са хора на реда и методичността.
Патриархът в продължение на 40 години си е водил записки от формален
характер, в даден ден колко човека са отишли за помазване, колко хора е
имало в църквата, колко коне, автомобили, велосипеди, автобуси е имало
отвън и т.н. Тези данни, макар и формални по смисъл, но водени в
продължение на 4 десетилетия, на едни и същи места, дават много богата
информация. Когато ние ги сравняваме с отчетите на чиновниците от Съвета
по религиите, които твърдят, че религиозните хора намаляват, попщината
се топи, църквите са пред затваряне заради липсата на посетители, се
вижда, как те лъжат, за да угодят на властта.
- В работата
по създаване на Православната енциклопедия са включени повече от 1000
църковни и светски учени от много страни. Кои учени от България ви
сътрудничат?
- От българска страна работят десет специалисти,
сред които старобългаристът проф. Клементина Иванова, проф. Христо
Темелски – директор на Църковно-историческия архив при Българската
патриаршия, и етнологът от Пловдивския университет доц. Димо Чешмеджиев.
Визитка
Роден е през 1962 г. в семейството на военен преводач и учителкаПрез 1984 г. завършва Факултета по журналистика в Московския държавен университетОрганизатор, ръководител и главен редактор на Православната енциклопедияЧлен e на Обществения съвет към Министерството на културата на Руската федерация
Няма коментари:
Публикуване на коментар