Панихиди за 64 г. от кончината на Дядо Владика Серафим (Соболев)

Две панихиди по повод 64 години от кончината на Дядо Владика Серафим (Соболев) ще бъдат отслужени в храма „Св. Николай Мирликийски – Чудотворец” (Руска църква в София) при Подворието на Московския и на цяла Русия Патриарх в София.

Първата от тях, на 23 февруари (неделя), е планирана да започне от 11.00 часа- веднага след Светата Литургия.

Втората ще бъде отслужена на 26 февруари (сряда) от 10.00 часа – денят, в който той си отива от този свят през 1950 година.
Панихидите ще бъдат в криптата на храма, където е погребан Дядо Владика Серафим.
Вярващите отправят към него молитвите си, като към светец, макар и той да не е канонизиран. Според многобройните свителества на хора, събрани от служителите при храма, той помага с молитвеното си застъпничество за благоприятното разршаване на проблеми от различен характер.
Подворието в София вече е подало документи в Москва. Очаква се процедурата да бъде задвижена. Намерението за канонизацията е още от 2007 година. Тогава комисия от Синода на Българската православна църква, оглавявана от покойния вече Доростолски митрополит Иларион дори събираше сведения за чудесата, извършвани приживе и посмъртно от архиепископа. Това е едно от задължителните условия, за да бъде обявен един християнин за светец, независимо колко благочестиво е живял.
Подворие на Московския и на цяла Русия Патриарх в София продължава да събира свидетелства за молитвеното застъпничество на Дядо Владика Серафим Соболев.
Вярващите, на които той е помогнал, могат да изпращат своите свидетелства за това на адрес:
Подворие на Руската Православна Църква в София
Храм „Св. Николай – Чудотворец”
Бул. „Цар Освободител” № 3
П. Код: 1000 гр. София
или на e-mail: s_nikola_sofia@dir.bg
Вашите свидетелства ще ускорят процеса на канонизация на Дядо Владика, които всички ние почитаме и уважаваме.
Благодарим Ви!

СЛЕД ПИКАНТНИТЕ ПОДРОБНОСТИ ЗА БАБА ГУСИ, ТРОЯНСКИ „ЧУШКИ” И СЕКС

Синодът сваля расото на калугера Кирил

Монахът отива на църковно-наказателен съд

Силвия Николова, 

В. "МОНИТОР", 21 февруари 2014 г.

 

Синодът може да свали расото на калугера Кирил от Троянския манастир и да го разпопи. Причините - пикантните му разкрития в скайп разговор за хомосексуални изпълнения, троянски „чушки” и интимни подробности из живота на баба Гуси и Фроска, които всъщност са имената на монасите Августин и Филарет. Това стана ясно след заседанието на синодалните ни старци вчера. Кирил отива на съд за 

 уронване името и престижа

 на Българската православна църква, са гласували митрополитите. Те обаче не са уточнили в решението си дали той ще бъде съден заради изявленията си в медиите или за контакти с приятел в панталони и сладострастните му разговори в скайп с него. Все още не е ясно кога ще заседава църковният наказателен съд. Според познавачи на синодалните нрави обаче това няма да стане по-рано от Великден, който тази година се пада на 20 април. Архиереите ще се измъкнат от конфузната ситуация с оправданието, че идват Велики пости и не е богоугодно точно в тях да съдят свой събрат по расо.  В края на годината, когато гръмна скандалът за хомоизпълненията в обителта, той напусна манастира и се прибра при родителите си в София. Тогава той обясни, че млад мъж, с когото се запознал в скайп, го е

 

 изнудвал да му дава по 600 лв. 

 месечно и му плати шофьорски курс. Онзи пък го уличи, че самият Кирил му е дал пари и го е отпратил в столицата да наеме апартамент, където двамата да се отдават на ласките си. По-късно Кирил отказа да е говорил за гей изпълнения в Троянския манастир и дори се опита да се оправдае, че записът от скайп бил монтиран нарочно. Синодалите са взели решението си да го изпратят на църковно-наказателен съд, след като се запознаха с подробния доклад на игумена Григорий, който беше натоварен да направи проверка по случая. Пред „Монитор” калугерът дори разказа, че е общувал на живо само 2 дни с другия млад мъж, но преди това си пишели и говорили в скайп повече от 2 месеца. Той категорично отрече да има каквито и да било гей връзки в обителта и заяви, че всеки се счита за невинен до доказване на противното. 

Епископ Борис изгонен от Бачковския манастир

Игумен разжалван за шведска тройка

Синодът решава днес какво да прави с гейовете в Троянския

 

СИЛВИЯ НИКОЛОВА

В. "МОНИТОР", 20.02.2014

                                        Бившият игумен Борис не пропуска банкети.

 

Агатонийският епископ Борис е разжалван от поста игумен на Бачковския манастир заради сексоргии с икономката на светата обител и монахини. За настоятел на обителта е определен архимандрит Симон, който е от манастирското братство и се ползва с неопетнено име както сред калугерите и в църковните среди, така и сред вярващите в селищата наоколо. Това съобщиха от Синодалната палата. Решението за отстраняването на епископ Борис бе взето на заседание на Светия синод вчера. Преди това

 

архиереите разгледаха доклада на комисията,

 

 която бе сформирана в средата на януари, за да разгледа поведението му, както и се запознаха с клипчетата в интернет, от които става ясно, че бившият вече игумен е герой в сексоргия. Той бе информиран за решението на синода веднага след гласуването вчера и уведомен, че трябва да напусне обителта до края на деня.Синодалните старци го изпращат на покаяние в Рилския манастир до произнасянето на църковния съд. Магистратите в раса ще определят наказанието му. То може да бъде както временна епитимия (наказание), отнемане на сана и дори низвержение, което означава разпопване. Все още не е решено, кога църковния тсъд ще заседава по наказателното дело срещу Борис Агатонийски.В края на януари той бе поставен под запрещение от Светия синод. Това означава, че той няма право да служи. Заради женкарството си бе изключен и от всички листи на кандидатите за митрополити на Българската православна църква. Днес синодалните старци ще решават какво да правят с монасите в Троянския манастир, които са уличени в гей връзки.Те получиха доклада от проверката на тамошния игумен Григорий със закъснение повече от две седмици в последния момент във вторник. Затова те си оставиха един ден за обстойно запознаване с материалите от проверката, направена от Григорий. Днес владиците ни трябва да кажат

 

 дали признават за хомосексуалните оргии 

 

 там или не, както и да обявят наказание за провинилите се. Те все още не са решили дали да не гласуват наказание и на игумена Григорий за това, че не си е отварял очите и не е сигнализирал навреме в Синодалната палата за плътските наслади на калугерите.

Въвел драконовски мерки за снимки

Обикновените миряни вярват, че отстраняването на игумена може да доведе до положителни промени в обителта. „Откакто Борис стана игумен, се въведоха драконовски мерки за фотоснимки. Обикаля из двора на манастира някакъв мустакат и едър мъж, който крещи непрекъснато, че снимането е забранено. Виковете му са на български и към чужденци, които не могат да го разберат и не знаят защо им се кара. В двора на манастира бе направено шадраванче с някакви кичозни скулптури, което не е подходящо на фона на вековните сгради наоколо”, коментираха богомолци вчера.

 

Синодални игри

СИЛВИЯ НИКОЛОВА

В-к "МОНИТОР", 20.02.2014г.

Справедливостта, особено когато иде реч за логично следващата й част – наказанието, в някои среди у нас е твърде относителна. Като онази крехка относителност, която толкова често пречи на зара да се спре на шестицата. Или като онази идиотска игра „тука има – тука нема”. Хем знаеш, че измамата е пълна, хем се престрашаваш с отчаяността на сирак да се хванеш за нея с надеждата, че може и да я надхитриш. Тя обаче е измама и си остава измама, колкото и да прилъгваш късмета. Ей такава игра „тука има – тука нема” разиграват синодалните ни старци от месец време насам. Троянският манастир се тресе от скърцащи кревати, пардон, от сексскандал. Владиците ни се правят, че там всичко е спокойно, „тука такова нещо нема”. И свидетели се появиха, и калугер Кирчо си разказа пред медиите кога, как с кого се е запознал в скайп, какви пари му е искало онова момче и за разни други работи. Въпросното момче пък си каза как двамата са щели да си наемат апартамент в София, каза и за баба Гуси и Фроси, и прочие. Срещу гейдружинката излязоха и обществеността, и медиите. Нашите старци обаче мълчат. Те назначиха една комисия и решиха, че с нея ще потулят нещата. Само че този път не познаха! Защото на вярващите им дойде в повече от гейове, требничари, архонти и всякакви менти в църквата. Този път вярващите са за промяна в църквата и няма никакво съмнение, че няма да се огънат под елейните слова на клириците, защото те просто нищо не казват и нищо не правят. С едно малко изключение – в подкрепа на собственото си нищоправене включиха някой и друг синодален нагаждач да пише коментари под публикациите срещу лошите журналисти, които не вярват в нищо и са врагове на църквата. В Българската православна църква, към която се числим и ние, православните християни, а не само клириците, има и не малко вярващи журналисти. Аз съм една от тях. И затова имам пълното право да попитам: Докога архиереите ще мерят с двоен аршин? Докога архиереите ще се правят на умрели лисици, когато иде реч за очистване на стадото от мършата? Докога за едни ще хвърлят зара на шестима, а на други ще обръщат кутийката с „тука нема”?Недопустимо е втори месец след като гръмна скандалът в Троянския манастир, синодът да не получава доклада от проверката на игумена Григорий там. Той го внесе на заседание на синода едва във вторник. В същото време архиереите бяха значително по-експедитивни, когато трябваше да се реши казусът развратен женкар ли е игуменът на Бачковския манастир Борис или не. И тутакси го извадиха от листата с кандидатите за митрополити. Вчера те го разжалваха и от поста. Далече съм от мисълта да бъда защитница на Борис. Но прави впечатление, че когато въпросът опира до някой, който е в реалната конкуренция за кариерно издигане, веднага се намира бързо решение. И обратното - когато някой си редови монах се заиграва с момченца или момиченца, все едно нищо не се случва в църквата ни. Наглостта стигна дотам, че преди няколко години синодалите потулиха педофилски скандал в Софийската семинария, а и не само там. Да се надяваме, че вече са проумели – мърдане няма. Вярващите искат обективен и неподкупен клир, а не зависими владици, които да гласуват според интересите на персоналните си покровители.

Свещеник Димитър Тухчиев, преводач на литургията на езика на глухите:

Да вършим добро всеки ден - това ни прави човеци

Лицемерие е да демонстрираме, че постим

СИЛВИЯ НИКОЛОВА

В. "МОНИТОР",16.02.2014

- Отец Димитър, вие сте преводач на Светата литургия на жестомимичния език, с който си служат глухонемите. Има ли други такива преводи в България? Какво ви провокира да се заемете с такъв нелек труд?

 - До момента в България са правени опити за катехизацията на глухи хора, но никой не е превеждал Светата литургия на жестомимичен език. В православните църкви на Русия, Румъния, Гърция има такива преводи. В немалко храмове там, докато се служи литургия, се осъществява и превод за хората с такива специални потребности от обучени преводачи. Обикновено това са свещеници или дякони. В католическата църква отдавна има литургия за нечуващи хора и с намален слух. Такъв превод не е лек, още повече, че в нашата страна са възникнали спонтанно много разновидности на жестомимичния език, нещо като диалекти. Съществуват и разновидности, подобни на жаргона за различни малки общности – на тийнейджъри, на хора, интересуващи се от спорт и т. н. Съюзът на глухите работи по въпроса за установяване на т. нар. калкиращ език, който жест по жест пресъздава конструкцията на говоримия български език, т.е. да го направи универсален. При него на всяка дума, на всеки израз отговарят жест или група от жестове. В общността на глухите се използва най-много разговорният жестомимичен език. Той предава мисълта по определени принципи и правила. За разлика от него калкиращият език се ползва предимно от хора, които са чували, имат представа от говорна реч, но впоследствие по една или друга причина са загубили своя слух. Той се явява нещо като национален език за тези хора. Жестовете в него са чисто български или са взаимствани от близки на нашия славянски езици като руски или сръбски например. Съществува и международен език на глухонемите. Голяма част от глухите хора в България не владеят добре вербалния език. Това е голямо предизвикателство, когато преди три години заедно със субпреводача Миглена Богданова се заехме да преведем Светата литургия на езика на глухите.

 - На каква фаза е литургията за глухи? 

 - Тя вече е във фаза на предпечатна подготовка и е на базата на официалния език, наложен от Съюза на глухите в България. Той е беден по отношение на религиозните жестове, но пък съществува религиозен речник, който е с универсална жестомимика за всички езици и конфесии, включително и за ислям. Ние го надградихме, като използвахме опита на Руската православна църква, приспособихме текстове и създадохме нови, каквито няма в българския жестомимичен речник. За Светата литургия в жестомимичен превод и катехизацията на глухите и хората с намален слух ще говорим подробно на специална конференция в средата на месец март. Тя ще се проведе в Руския културно-информационен център и се организира с благословията на Светия синод на БПЦ и на настоятеля на Подворието на патриарха на Москва и цяла Русия у нас архимандрит Филип (Василцев). Във всички случаи сме длъжници на глухите и хората с намален слух, те са наши ближни, които се нуждаят от човешко внимание и топлота. За страна като България те не са никак малко - над 100 000 души

  - Критиците на църквата биха възразили: Всички ли чуващи българи са катехизирали във вярата, че сега трябва да се отделя толкова внимание на нечуващите?

 - Не е казано, че ще привлечем всички нечуващи към православието, но и неколцина да влязат в благодатния живот на църквата, си струва човек да работи и да не жали труда си. Спомнете си притчата за добрия самарянин. В нея той оставя 99-те овце и тръгва да търси изгубената, за да не я отнесат вълците (виж Лука. 15:4-7, Йоан 10:11-16). Личното ми впечатление от дългогодишната ми работа в храма „Св. Николай”, където е погребан владиката Серафим Соболев, е, че немалко глухи хора търсят утеха в църквата. Те идват, опитват се да питат, търсят вярата. Така е и в други храмове.

 - Впрочем, в последните години хората в България станаха ли по-вярващи, или все така си оставаме битови християни? 

- Има и искрено вярващи, има и битови християни, но като цяло посещаемостта на литургиите се увеличи. Може да се каже, че българинът прогледна за вярата. Ролята на църквата е да катехизира и проповядва, дори когато не я разбират. Тя е общество от вярващи. В него влизат всякакви хора – и такива, които не са нейното лице, и такива, които служат за пример.

 - От години в публичното пространство се води спор за децата в църквата – едни искат задължително вероучение в училищата, други опонират, че така те ще станат фанатици. Къде е истината?

 - Децата в църквата са бъдещето на обществото. Те могат да бъдат трезво вярващи хора, традиционалисти и да влизат в храма само на големи празници. Но могат да станат и фанатици в зависимост от това как сме ги възпитали, както и от личното им възприятие за религията. Това зависи от проповедта в храма, но най-вече зависи от семейната среда. Тя не може да бъде заменена от никого. Колкото и добре да проповядваме, колкото и внимателно да ни слушат децата, ако чутото не стигне до сърцата на родителите и те не живеят според евангелските норми, можем да смятаме, че ние сме се провалили в служението си.

 - На 22 февруари е Задушница. Покрай този ден има и много суеверия. Християнинът, колкото и да е храбър, като всеки човек остава сам и безпомощен пред лицето на смъртта. 

 - Човек се ражда, живее и умира – това е неизбежна последователност след грехопадението. След него ние ставаме плътни, смъртни, ограничени във времето и в пространството. Душата ни обаче остава безсмъртна. Ние, хората, сме създадени по образ Божий, но след грехопадението сме загубили подобието. Именно него ние търсим непрекъснато.

 - Какво трябва да направи един християнин в трудното всекидневие, за да се богоуподоби, само молитви ли са нужни?

 - Молитви - да, но не само. Освен вяра са необходими и добри дела. Както е казано: „по делата им ще ги познаете”. Не е необходимо да се стремим да правим чудеса от героизъм, от добрини. Достатъчно е, както казва един голям проповедник Йоан Крестянкин, всеки ден да правим по малко добро. Чисто физически ние сме ограничени, не можем да помогнем на всеки, но действително можем да даряваме всеки ден, всеки час малко добро, което за някой нуждаещ се може да се окаже голямото, спасителното добро. Нека не се смущаваме да го проявяваме, защото то извира от добрата воля на човека. Можем и трябва да останем хора, защото малкото добро всеки ден ни прави човеци и ни води към Бога.

 - По-малко от две седмици ни делят от Великия пост. Все повече хора го предприемат, ограничават храната, дори се надяват да отслабнат в този период. Диета ли е постът?  

- В никакъв случай не може да се каже, че е диета. Постът е доброволно отричане на всичко, което православният християнин е осъзнал, че му вреди. Физическият пост е по-скоро спомагателен, необходим е и духовният пост. Не е достатъчно да се ограничим само от блажна храна и от питиета. Лицемерие е да демонстрираме, че постим. Постът е свързан с духовна дейност. Този период е време, в което преосмисляме всичко, което сме сторили в земния си живот, осъзнаваме грешките си, греховете си, покайваме се и даваме обещание Богу, че няма да ги повтаряме. Същевременно е необходимо и да поискаме прошка от хората, които сме наскърбили

.- Как обаче могат да постят болни, бременни, старци, деца? 

- Постът не се изчерпва само с храната. Той не е общозадължителен. Бременните, кърмачките, възрастните хора, децата, болните не бива да предприемат краен пост. Светата църква допуска за тях той да бъде облекчен или въобще да не постят. За това обаче те трябва да се обърнат към свещеник, който ще ги посъветва. Никой разумен духовник няма да подложи такъв човек на крайно изпитание. Нека постите да са леки и спасителни за всички православни християни, които г
и предприемат. И да не забравят, че постът е онова първоначално средство, което допринася за нашето покаяние и чрез Светото причастие ни води в Царството Божие. 

Визитка

Роден е през 1976 година в СопотПрез 2001 г. завършва Богословския факултет в Софийския университетВ продължение на десет години е четец и олтарник в храма „Свети Николай Мирликийски” при Подворието на патриарха на Москва и цяла Русия в СофияПрез декември 2013 г. той бе ръкоположен за свещеник и служи в храма „Свети Пантелеймон” в столичния кв. „Княжево”, който се обгрижва от ПодвориетоИма завършени курсове по жестомимичен превод със съответните сертификатиВ продължение на три години превежда Светата литургия на жестомимичния език

Д-р Сопотенски за честта на лекаря... и на мустака

Най-голямата награда е пациентите ми да хвърлят сянка, 
казва шефът на Спешното в „Пирогов”

Силвия Николова,
В. "МОНИТОР", 15 февруари 2014 г.  

„Да си щастлив, е изкуство. Който владее това изкуство, е близо до боговете”, твърди една източна мъдрост. И с невъоръжено око се вижда, че д-р Стоян Сопотенски е от хората, които владеят изкуството на щастието. Макар да е в епицентъра на стреса като завеждащ Спешното приемно и консултативно отделение на „Пирогов”, излъчването му остава спокойно. Сякаш се готви за съботен пикник, а не за делника на шеф на най-отговорното звено, където за минути решават какво трябва да се направи, за да оживее пациентът им.

„Щастието не се отдава всекиму, но не защото е нещо специално или извънредно, а защото има хора, които не могат да го почувстват. Дори не го забелязват”, казва д-р Сопотенски и премества няколко от слончетата на бюрото му в закачлива редичка. Колекцията му с такива фигурки  впечатлява с всякакви екземпляри - от големи, издържани в традицията на африканския фолклор, до миниатюри от нефрит. Подарък са от приятели, пациенти и познати, научили, че докторът харесва това екзотично животно заради добротата, силата  и верността му. Според мнозина познати на лекаря тези качества са присъщи и на него самия. Те наклонили везните и при избора му за

собственик на... „Най-хубав Вазовски мустак”

 Титлата е най-скорошната награда на д-р Сопотенски и му бе присъдена неотдавна в Сопот. В родния град на Патриарха на българската литература от години провеждат състезание за мустак, а кадърът на „Пирогов” не е бръснал своя от 40 години.В ролята на жури влезе триото Катя Адърска, Нонка Сабахова и Антоанета Ранчева

. „Освен от добре поддържания мустак, ние, дамите, се впечатлихме и от личните и професионални качества на лекаря. Не търсихме толкова формата на мустака, който да се доближава до този на великия поет, колкото това, неговият притежател да е достоен за уважение”, мотивира избора Катя Адърска.Заради нетърпящите отлагане и непредсказуеми медицински случаи д-р Сопотенски не помни от кога не се е прибирал веднага вкъщи след приключване на дежурството. „Лекарската професия е такава, особено в спешен институт, какъвто е „Пирогов”. Не можеш да си гледаш часовника и да претупаш операцията. Недопустимо е, когато закарат оперирания от теб от хирургията в реанимацията, да не се поинтересуваш как е. Не може да си тръгне човек, без да се качи в отделението, да види пациентите от предишните дни как се чувстват”, казва д-р Стоян Сопотенски. В приемните кабинети той се сблъсква с какво ли не – от

 потрошени при катастрофи и обгорели

при промишлени инциденти до ранени при стрелба представители на криминалния контингент. Идват и такива, които нощем и на празник не са намерили джипито си или нямат здравни осигуровки и това е единственият начин да получат медицински услуги безплатно. С всеки д-р Сопотенски трябва да намери общ език, да разреши спор дори,  когато пияница или дрогиран налети на негов подчинен  на бой.

Налага се да убеди момчето с поршето например, което се е помляло в електрическия стълб, че трябва да си плати здравни осигуровки, за да продължат лечението му, след като бъде преодоляно критичното му състояние по спешност. „За мен като лекар най-голямата радост е да виждам, че моят пациент хвърля сянка“, признава д-р Сопотенски с прословутата за спешните лекари в „Пирогов” откровеност. С не малко от своите бивши болни той се е сприятелил. Другарства, завързани в критични моменти в болницата и изпитани във времето, той има из цяла България.

АЛТЕРНАТИВНА МЕДИЦИНА

Предписва разкази на УдхаусКъм пациентите си д-р Сопотенски подхожда усмихнат, помни имената им, пита ги за хобитата им, за случки, които са му разказвали. Нерядко включва и чувството си за хумор – шега, закачка, анекдот. Той напълно подкрепя теорията на някои английски лекари, предписващи и разказите на Удхаус, като задължителен компонент за успешна терапия. Носителят на мустакатия приз не може, но и не желае да се примири с грубостта във всичките й форми – от лицето й на пълно безразличие дори към страдалеца на улицата до откровения цинизъм при упражняването на професията.  

 

ЖЕНСКО ЦАРСТВО

Баща на три дъщериНезависимо че обикновено закъснява след работа у дома, никой не му се сърди. Съпругата му Валентина е анестезиолог и му влиза в положението. Засега никое от трите му деца не е казало „Искам да съм доктор”. Голямата му дъщеря Ивайла е завършила Института по хранително-вкусова промишленост в Пловдив. Цветанка и Ивка са ученички и още не са наясно каква професия ще изберат. „Бих се радвал някоя от тях да стане лекар, да продължи семейната традиция, но не бих налагал волята си. Човек може да работи с удоволствие само това, което сам си е избрал”, категоричен е д-р Сопотенски.Самият той не произхожда от лекарско семейство. „Това е и за добро, и за лошо. За добро, че си пионерът, постигаш всичко сам и знаеш реално колко струваш. За лошо, защото спрямо колегите с родители лекари си в неравностоен старт. Няма кой да те посъветва, с кого да споделиш даден случай от практиката, да чуеш как майка ти или баща ти биха процедирали при една или друга медицинска ситуация, разказва шефът на спешното отделение в „Пирогов”. - Преди всичко към пациента трябва да подхождаш с човешко отношение, да проявиш съпричастност”, допълва лекарят.

За старците от домовете и кметовете

Силвия Николова

В. "МОНИТОР", 13.02.2014

„Човек сам се ражда и сам умира, а през останалото време някакви хора непрекъснато се опитват да му досаждат.” Този вехт и банален афоризъм в пълна степен важи за обитателите на немалко старчески домове у нас. С една малка разлика, в тях няма дори кой да „досади” на клетниците, защото никой не се интересува от тях. Колкото и на някой да не му се вярва, че тези хора са изоставени, а общинските власти, които са принципал на въпросните социални заведения, да не си го признават, истината е безкомпромисна. И тя е, че в домовете за стари хора грижите са колкото за Бог да прости. Примери колкото щеш. Последният обаче е потресаващ - съвсем като по сценарий на Хичкок. Грижата на персонала, на общинските власти и на здравните, каквито представители има във всяко едно такова заведение, е толкова „голяма”, че трябва някой не само да издъхне, но и да замирише, за да разберат, че човекът е починал. Така се е случило с 67-годишен мъж, намерен мъртъв в стаята си в дома в квартал “Струмско” в Благоевград. Нещастният човечец е открит чак във вторник, когато плътта му започнала да се разлага и овоняла целия етаж. Дори се оказало, че мъжът се е заключил в стаята си.  

 

Представете си каква грижае оказвал персоналът в дома 

 

че нито санитарки, нито лекари не са разбрали за кончината му. Никой не си е дал труда да провери какво става с мъжа, след като не слиза за обяд и вечеря в трапезарията, след като не го виждат на пейката в двора. Никой не се е сетил, не е забелязал, че там живее лице на име Атанас Атанасов. За получателите на заплата, впрочем от нашия джоб, на данъкоплатците, той е бил само една бройка, която им осигурява съответния брой работни места. За тях Атанас отдавна е бил покойник. И това се вижда от пълното им безхаберие към човека. Важен е щатът, заплатицата и някое калъпче масълце или парче салам от порциона на възрастните хора. Едва ли някой ще смее да възрази на фактите. А те са твърде жестоки, дори за фантазията на Хичкок.Двама старци се карат с месеци, кълнат се, заплашват се, правят си номера съвсем не на шега. Конфликтът назрява от ден на ден. Никой обаче не го взима на сериозно. Отношенията им стават забавление за цял щаб чиновници на заплата в старческия дом във Велико Търново. На получателите на заплати там им „светва” едва когато караницата завърши със смъртта на единия от двамата. Убийство в старчески дом не бе се случвало от десетилетия. До какво ли високо ниво на нирвана е достигнал в медитациите си домовият психолог, че да не се намеси професионално в отношенията на двама възрастни.

 

 Към тези трагични случаи се прибавят и изгорелите 

 

 трима възрастни миналата седмица в дома в Хасково. Мъжете на 68, 71 и 84 години се задушиха при пожар, възникнал от тлееща цигара. Излишно е да питаме защо сградата и стаите не са били снабдени с противопожарна сигнализация? Не питаме и дали в дома има камери за наблюдения на входовете и в общите помещения. Ясно е, че ако имаше техника, но най-вече човешко отношение към обитателите, жертви нямаше да има. Ако подобни инциденти се бяха случили в някой дом за деца, лишени от родителски грижи, щеше да гърми цялата общественост. Куп фондации щяха да подемат инициативи. Иде ли реч за стари хора обаче, кучета ги яли. Проблемът е голям още от най-ниското си ниво на управление – директорското и общинското. Защото, няма никакво съмнение, че малко са общините, които могат да си позволят средства в степен да поддържат старчески домове. У нас от 2008 г. чрез Закона за социалното подпомагане има възможност за делегиране на редица социални дейности. Те могат да бъдат отдадени от общините на неправителствения сектор, на религиозни организации и др. Кметовете по места обаче се стискат яко и не дават дори мястото на продавачката на билетчета за общинския клозет за публично-частно партньорство по една-единствена причина – тези дейности са най-силният лост за манипулация и печелене на гласове по време на избори. Чрез тях всеки мераклия обещава работни места, социална грижа и европейски пари. В повечето случай те се оказват миражи. Реалност са само клетниците, принудени да издъхват сами.