петък, 2 септември 2016 г.

Църквата с обществени поръчки за близо 8 млн. лева

Обявяват ги чрез общини и фирми 
  
С пари от еврофондове вдига нови храмове и възстановява стари


Силвия Николова, 
в. "МОНИТОР", 2 септември 2016 г. 

  
                                                                    Строежът на новия храм в Монтана е за 1 745 508 лв.
                                                                                                        Снимка: Montana.bg


Обществени поръчки за близо 8 млн. лева е обявила Българската православна църква за периода от 2007 до 2015 година. Със средствата, които са отпуснати по различни европрограми, тя вдига нови храмове и възстановява стари. Това 
 показа проверка на „Монитор“ в регистъра за обществените поръчки и сключените договори.
Независимо от солидната сума, манастирите и църковните настоятелства не кандидатстват за сумите пряко, а чрез общините или чрез фирми. Единствената пряко обявена обществена поръчка, за която е сключен договор със спечелилият кандидат, е Троянският манастир „Успение Богородично”. Тя е на стойност 195 000 лева, като проектът е по Оперативна програма „Региони в растеж 2014-2020г.“, съфинансирана от Европейския съюз, чрез Европейски фонд за регионално развитие. Обществената поръчка е за изготвяне на технически проект за „Опазване и развитие на религиозно културното наследство – Троянски манастир „Успение Богородично”, като фирмата, спечелила проекта, трябва да извърши „архитектурни, строителни, инженерни и инспекционни услуги”. 
                            Снимка: Троянски манастир

 
Оказва се обаче, че църковните настоятелства и манастирските управи все още нямат капацитет и умения да пишат проекти, нямат и средства, за да плащат такси при подаване на документите за участие, нито пък за съфинансиране, каквито изисквания има. Затова, повечето от тях ползват услугите на общините или на специалисти в тази област, коментираха служители на фирма, специализирана в оказването на помощ, консултации и изготвяне на документацията за кандидатстване по европроекти.
Обществени поръчки за 5 530 745 лева за периода 2007 – 2015 година са спечелени за вдигане на нови храмове, укрепване и възстановяване на стари черкви чрез общините. Така например, сградата на църквата „Свето Преображение Господне” в Свищов, която е паметник на културата в Свищов, е укрепена с финансиране по проект, за който общината обявява обществена поръчка на обща стойност 478 861 лева. Договорът е сключен на 30 юли 2015 година.
Община Горна Оряховица пък обявява обществена поръчка за възстановяване на неотложни възстановителни работи на храма „Св. Троица” за 232 202.92 лв., за който е сключен договор с фирмата изпълнител на 15 декември 2012 г. Пак с обществена поръчка, обявена от общината, е извършен и авариен ремонт на храма
Св. Архангел Михаил” в с. Горна Липница за 100 827 лв.
Най-скъпата обществена поръчка за строеж на православен храм в последните десетина години е обявена от община Монтана за изграждането на църква в града на стойност 1 745 508 лв. Договорът със спечелилата фирма е подписан на 9 май 2007 г. Впоследствие общината обявява нова поръчка за довършителните му работи, която е на стойност 441 385 лв.
Другият храм, който се строи с европари в последните пет години, е „Възкресение Христово” и параклисът „Св. Георги Победоносец” във Велико Търново. За двата градежа община Велико Търново обявява обществена поръчка на стойност съответно 809 569,18 и 403 254,35 лева.
Сред по-крупните обществени поръчки е и тази за ремонта на храма „Успение Богородично” в село Ново село, Видинско. Поръчката е обявена от общината, а договорът сключен на 12 май 2013 година.
Реставрацията и консервацията на храма „Св. Архангел Михаил” в град Рила е за 167 405 лв., като обществената поръчка е обявена от община Рила, която е обявила поръчка за същия храм и за консервация на стойност 20 700 лева.



Настоятелства пускат конкурси
в полза на бедни черкви

Църковни настоятелства, които са се обучили как да обявяват обществени поръчки, обявяват такива в полза на други храмове, показва справка в Регистъра на обществените поръчки.
Такъв е случаят с настоятелството на "Св. Великомъченик Георги" в Созопол (на снимката)
което обявява обществена поръчка за 100 бона за реставрацията, строителни и монтажни работи за църква "Св. Св. Кирил и Методий" в града. Същото настоятелство обявява и обществена поръчка за обновяването на храма „Св. св. Кирил и Методий”, която е за 349 998 лева.
Обществена поръчка за 24 878 лв. обявява община Ардино за строително-монтажни работи на храма „Св. Архангел Михаил” в града. Община Белоградчик пък обявява такава за 39 356 лв. за ремонт на покрив на черквата "Свети Пророк Илия" в с. Рабиша. 



Внасят им само за здраве

Митрополити пестят
от осигуровки на монаси

Свещениците без трудови договори

Митрополити пестят от осигуровките на монаси и монахини, установи репортерска проверка на „Монитор”. На някои места те им внасят само тези за здраве, като на самоосигуряващи се, но не и такива за пенсия.
Мотивът е, че като са се покалугерявали, са дали обет за нестяжение, тоест да не притежават нищо, обясни експертът богослов по въпросите на църквата към КТ „Подкрепа” и бивш дългогодишен служител в синода Христо Латинов. Преди години беше взето решение монасите и монахините да бъдат осигурявани поне здравно от митрополиите, за да не останат без лечение, още повече че болшинството от тях са хора на възраст, с много хронично заболявания припомни експертът и окачестви като нечовешки факта, че калугерите са оставени без пенсии, ако нямат трудов стаж, преди да се замонашат.
Оказва се обаче, че на много места не се плащат здравни осигуровки и на всички лица в манастирите. Според ДАКСИ в регистъра за осигуряване, който към момента отчита вноските, направени до април включително, в някои обители осигуряват едно лице, при положение че там има двама монаси и продавачка на свещи, която е и чистачка. Такова е положението в Дряновския манастир „Св. Архангел Михаил”, който е под юрисдикцията на Великотърновския митрополит Григорий. Един човек осигуряват и в манастираСв. св. Козма и Дамян” в град Куклен, Пловдивска област.

В манастира „Рождество Богородично” в Калофер също осигуряват само едно лице. Там всъщност живеят три монахини, една послушница и една кандидат-послушница, в манастира работи и администраторката на хотелската част, която е и камериерка.
В Соколския манастир „Успение Богородично”, Великотърновска епархия, също има двама човека – една монахиня и една служителка. Внася се осигуровка за едно лице. Сред изрядните осигурители са Рилският манастир, Бачковският манастир, Троянският манастир и Поморийският манастир.
Общо 120 са монасите и монахините в България, включително с епископите и митрополитите. В 80% от манастирите в страната няма калугери, припомни експертът богослов Христо Латинов.
Свещениците работят без трудови договори, въпреки че преди три години имаше проверки на Изпълнителната агенция по труда и митрополитите трябваше да уредят този въпрос. Това съобщи междувременно председателят на Свещеническия синдикат отец Никола Ризов от Сандански. В момента ги назначават със заповед която е регламентирана в Устава на Българската православна църква, но тя не е равностойна на трудовия договор, допълни синдикалистът.
По думите му въпросната заповед не разписва точно задължения и права, и при трудов спор следват директно уволнения или изпращане в друг храм. Като проблем той посочи и факта, че без трудов договор по условията на Кодекса на труда свещениците на практика не могат да ползват банкови кредити.
Свещениците с висше образование получават 430 лв. заплата, среднистите, както и такива с основно образование, каквито все още има в църквата ни, са на 420 лева. В големите градове те допълват доходите си от треби, в малките населени места обаче са принудени да упражняват и някаква друга професия.
Въпреки многократните запитвания на „Монитор“ до Светия синод до редакционното приключване на броя отговор по трудовите и осигурителните проблеми на духовенството не беше получен.


Създадоха приживе на името на Дометиан Видински
 
8 митрополити с фондации,

Григорий Търновски в ООД

Осем митрополити на Българската православна църква са председатели на една или няколко фондации. Сред тях има и запалени фенове на футбола, които са в управителните съвети на сдружения на един или друг отбор, показват проверка на фирмените регистри у нас.
Участия във фондации има и самият патриарх Неофит, чието светско име е Симеон Николов Димитров. Според Устава на Българската православна църква той е и Софийски митрополит. Освен това патриархът е член на Фондация "Европейски форум”, Сдружение „Тракийско дружество – Тракия” и е председател на Сдружение "Всех Святих".
Проверка в Търговския регистър пък показва, че Великотърновският Григорий със светско име Йорго Иванов Стефанов е управител на "Света Петка Търновска" – ООД, в което съдружник е Великотърновската митрополия. Предметът му е „стопанска обредна дейност и свързаните с нея производствени търговски и обслужващи дейности и услуги, изграждане, ремонтиране, обзавеждане, поддръжка и експлоатация на заведения”. Освен това според Търговския регистър Великотърновският владика Григорий (Йорго Иванов Стефанов) е вписан като единствен в управлението на 11 манастира, сред които атрактивните за туризма Соколски и Дряновски.
Участия в НПО-та има и Старозагорският митрополит Галактион (Георги Любенов Табаков), освен към фондации, има интерес и към футбола. Той е член на Управителния съвет на Фондация „Левски – спорт” и на Сдружението с нестопанска цел „Футболен клуб Аязмото”. Освен това той е председател на Сдружение „Общобългарски комитет Шипка” и е член на управителните съвети на Фондация „Свети Кирил – Константин Философ” и на Сдружение „Движение Русофили”.
Русенският митрополит Наум (Наум Андонов Димитров) не е субект на Търговския регистър и е със скромно участие в други структури, освен в църквата. Освен като управляващ Русенска епархия в качеството му на митрополит, той участва в управлението на Фондация „Български православен храм „Свети Стефан” в Цариград, където той е включен още докато беше главен секретар на Светия синод. Дядо Наум е и в управлението на Сдружение „Теосис”,
Варненският и Великопреславски митрополит Йоан (Иво Михов Иванов), освен оглавяващ Варненска и Великопреславска митрополия, е председател на Сдружение „Отвори очи” и Социалната асоциация „Св. Андрей” - Българо-германско сдружение с нестопанска цел.
Сливенският митрополит Йоаникий (Иван Георгиев Неделчев), освен оглавяващ митрополията е и председател на две неправителствени организации – Фондация "Д-р Симеон Табаков" и "Йеродякон Игнатий – Васил Левски” и член на Сдружението "Тракийско културно -протестно дружество Лазар Маджаров".
Неврокопският митрополит Серафим (Динко Желязков Динков) e председател на Фондация „Институт за православни ценности и културно развитие“.
Димитър Попвасилев Топузлиев, както всъщност се казва Видинският митрополит Дометиан, също няма никакви участия във фирми и сдружения. Затова пък неговият пръв помощник белоградчишкият епископ Поликарп (Петър Трендафилов Петров) и приближената на митрополита рускиня Юлия Викторовна Таран са основали през 2013 г. на негово име Фондация „Дометиан митрополит Видински“. Освен това епископ Поликарп участва в управлението на храмовете „Св. Димитър Солунски” и „Св. св. Кирил и Методий”, Бдинския манастир и в Сдружението „Фонд за Руенската света обител „Св. Йоан Рилски Чудотворец”.
Оказва се, че Врачанският митрополит Калиник няма никакви участия дори в неправителствени организации и е фигурира в регистрите само като митрополит.
Колегата му Амвросий Доростолски (Силистренски) със светското име Александър Александров Парашкевов няма никакво участие в търговски дружества и дори в сдружения с нестопанска цел. Името му фигурира в регистрите само като управляващ Доростолска епархия. Без участие в търговски дружества са Плевенският митрополит Игнатий (Иван Радионов Димов) и без участие в търговски дружества и неправителствени организации е и Пловдивският Николай (Николай Методиев Севастиянов).






 

Няма коментари: