Ars vivendi

Някой нещо изговори....

2008-05-13T05:41:00.000-07:00

Утре, 14 май -сряда, в Рилския манастир започва шестия църковно-народен събор. Направих си труда да потърся трима архиереи - Русенския Неофит, Варненския и Великопреславски Кирил и Неврокопския Натанаил. И написах, каквото написах - малко информация след зададени много въпроси. И да сте очаквали нещо повече, няма. Това е.
Предлагам ви публикацията си за предстоящия събор, публикувана в броя на в-к "Дума" от 13 май 2008 г.

БПЦ - между божието и кесаревото

Църковно-народен събор ще решава кой и как да печели от имоти и търговия

Българската православна църква излиза от статутквото на наблюдател на протичащите в обществото процеси. Това става ясно от амбициозния дневен ред на Шестия църковно-народен събор, който ще се проведе от 14 до 18 май в Рилския манастир. Решения на него ще взимат 200 делегати - по 8 от всяка епархия, от тях по 3-ма свещеници и 4-ма миряни от всяка епархия, по един представител на ставропигиалните манастири, главният секретар на Св. синод, по един преподавател от средното и висшето духовно училище, 5 духовни лица с висше образование и 5-ма миряни - общественици, избрани от Църковно-народния събор. Председател на Църковно-народния събор ще е патриарх Максим.
Последният събор бе проведен през 2001 г., в дневният му ред бяха предимно въпроси, засягащи разделението на църквата тогава. Първият след промените пък, Четвърти по ред, се проведе през 1997 г., на него от устава на БПЦ бе изхвърлен членът за задължителното съгласуване на избрани архиереи с представители на държавната власт.
За пръв път от десетилетия насам в Синодалната палата и по епархии работят комисии по различни проблеми, които по една или друга причина, досега убягваха от вниманието на българските архиереи, установи репортерска проверка на ДУМА. Съвсем не на шега духовни и миряни са се заели да сложат ред не само в устава, който изобилства с неотговарящи на съвременните нормативни актове в държавата положения, но и в имотното състояние на епархиите, приходната част в бюджета на митрополиите, като цяло и затягане на режима на харчене за лъскави прищевки.
Вече ще се знае, че който плаща, той поръчва и музиката. Не можем за търпим своеволия. Обществото има нужда от църквата, а тя е призвана да служи на народа, като отговаря адекватно на неговите проблеми. Това заяви Варненско и Великопреславския митрополит Кирил, който е председател на комисията по промяна на устава на БПЦ. Като начало ще изслушаме различни варианти за заплатите на свещениците и ще приемем най-оптималния от тях. Тези хора имат семейства и не могат да стоят с месеци без средства, добави владиката. По думите му едно от основните положения, по които ще дебатират и излязат с решение делегатите на събора, е да се даде възможност на епархиите да правят свои фирми и фондации, чрез които да управляват както църковните имоти, така и да произвеждат и търгуват, а с набраните средства цъквата да се включи по-ангажирано със социална и катехизаторска дейност. Сега такава дейност с църковна собственост се извършва, но на практика тя се упражнява от юридически или физически лица.
Очаква се от названието църковно-народен събот да отпадне "народен". Това обаче не означава, че той ще остане само за избрани.
Църквата, сама по себе си, е сбор от клирици и миряни, които са все хора на народа, разясни стилистичната промяна дядо Кирил.
Съборът в Рилския манастир идната сряда не предвижда чуждестранни гости, но покани са отправени към президента Георги Първанов, премиера Сергей Станишев и председателя на Народното събрание Георги Пирински.

Русенският митрополит Неофит:

Този път форум ще има, решения - също

Разговаря Силвия Николова

- Ваше Високопреосвещенство, уставът на Българската православна църква предвижда провеждането на църковно-народен събор на всеки 3 години, но такъв не е имало вече повече от 7 години. Вярвате ли, че този път наистина ще се проведе такъв форум?
- Църковно-народен събор се свиква на 3 години стига да има условия за неговото свикване и провеждане. Ако синодът реши, може да отложи провеждането му. Искам да кажа, че отлагането му не е фатално. Но за този събор вече всичко е подготвено и следващата сряда предстои неговото откриване. По време на комунистическия режим не беше проведен нито един, но това не правеше църквата нелегитимна. Тя си действаше.
- Делегатите - по трима енорийски свещеници и четирима миряни от епархия обаче, легитимни ли са? Те също не са избирани наскоро.
- Легитимни са, независимо, че в последните три години не са правени избори за делегати. Има едно положение в Устава на БПЦ, според което те си остават да действат докато се изберат нови.
Съборът ще си има отделен говорител, той ще е мирско лице, богослов, но още не знаем кой ще бъде. Той ще бъде избран на място.
- Не ви ли е обидно, баш говорителят на Синода, какъвто сте вие, ще е безмълвен по време на събора?
- Е, не. Говорителят ще е само за събора. Той ще обявява само решенията, взети на него.
- Кои са основните теми, по които ще заседавате?
- Първата точка е организационна. Ще бъдат избрани членове на бюрото на събора, комисия по пълномощията, която ще докладва по състава на църковно-народния събор, комисия по изготвяне на писма до държавните и гражданските ръководители за решенията на събора. Ще приемем и дневния ред.
- Като изключим точката за организационните въпроси, кой наболял проблем ще разглеждате приоритетно?
- Най-вече ще четем и гласуваме член по член устава на БПЦ, защото той е много остарял.
- Кой са най-назрелите за ремонт членове в него?
- Проектът за промените е раздаден на делегатите на събора. Светия Синод ги оцени като добри, полезни и правилни, сега остава съборът да ги приеме.
- Добре. Добри са, полезни са и правилни, но все пак, какво точно ще се промени в устава?
- Ами неща по организационния ред.
- По-конкретно?
- В него ще бъдат включени новите епархии Доростолка и Плевенска. В текста на устава ще бъдат променени някои термини. Например, ще уточним и гласуваме дали е по-правилно да се пише "ведомство на църковно-народния събор" или "пълномощия на църковно-народния събор". Имаме да направим и доста стилистични промени.
- Цял събор за едни стилистични промени?
- О, не само, не само. Предстои да уточним кои лица в рамките на църквата ще се считат за юридически и кои ще се считат за поделения на дадени по-централни църковни ведомства. По финансовата издръжка в устава ще бъдат включени клаузи, даващи възможност на църквата да провежда стопанска дейност, да обслужва своите имоти и да има по-широки възможности, отнасящи се до нейната издръжка и финансиране. В това число ще бъдат включени и възможностите за търговска и производствена дейност. Очакваме и много предложения от самите делегати по време на заседанията на събора. Има достатъчно работа за четири дни. В последния ден, на 18 май - неделя, ще бъде отслужена тържествена света литургия и благодарствен молебен за ползотворната работа на събора.
- Българската православна църква, респективно епархии и манастири, имат свои производства - шивачници за одежди, манастирски свещоливници, работилници за икони, магазини и прочие. Означава ли, че след събора ще се наложи те да бъдат регистрирано централно в рамките на църквата, за да има по-стриктна отчетност на приходите от тях?
- Във всички случаи ще се наложи да се вземат решения, но това ще реши съборът. Цялостното коригиране на устава сега ще бъде съобразено с новия Закон за вероизповедавнията. Той ще бъде съобразен така, че да не му противоречи.
Смятахме да обсъждаме и новия Семеен кодекс, но още нямаме официално становище от страна на вносителите. А и той е все още в проект, не е приет от Народното събрание. Затова и не можем да взимаме решения по това дали да извършваме венчавки без задължителното, както е сега, удостоверение за сключен граждански брак.
- На събора ще стане ли отново дума за заплатите на свещениците и здравните им осигуровки? Не е тайна, че на места те не получават с месеци заплати, не им се внасят и осигуровки.
- Възможно е, ако съборът реши. сигурно ще има различни предложения по този въпрос. Епархиите сега са на самоиздръжка. Тези от тях, които имат възможност - Софийска, Пловдивска, Варненско-Преславска, са изрядни към свещениците. Плаща им се по ведомост, внасят им се осигуровки. Там са много добре.
- Колко добре?
- Получават си заплатите - По 240-260 лв. за висшист и по 220 лв., колкото е минималната работна заплата за страната, за среднист. Имат и треби.
- Какво е положението в Русенска епархия?
- Нашите свещеници получават заплатите си засега по-редовно. Имаме затруднения, но напоследък не сме им ги забавяли.

Да възлюбиш ближния повече от себе си....

2008-05-03T21:37:00.000-07:00

Велиден, Първи май, цяла седмица почивка.... Цяла седмица, в която извън шума около празниците, неволно се замислям за онези, които нямат възможност да се порадват на битовата страна на празника. Но в повечето случаи, не могат да усетят и духовното му измерение. Защото в душите им няма място за нещо повече от преследване на тленното. Или, защото неволята е изпосталила не само телата, но и душите им.
Едно изключение и от едните, и от другите, е Снежанка Иванова. За нея и нейната християнска дейност публикувах свой репортаж във в-к "Дума" на 6 март 2007 г. Предлагам го на Вашето внимание. Тази християнка продължава своята дейност и е не по-малко усмихната и сега, независимо от трудностите, които тя сама трябва да надмогва.

Снежанка носи подаръци и без дядо Мраз

Безработна преводачка създаде дом и уют за децата на самотни майки

Силвия Николова
6 март 2007 г.

"Нашата Снежанка носи подаръци и без дядо Мраз, тя е и дядо Коледа, и мама, и баба Марта едновременно. Нашата Снежанка е най-добра. Като пораста и започна да печеля пари, ще й купя най-хубавата рокля", изрича на един дъх енергична мулатка, подскачайки на един крак и същевременно опитвайки се да си завърже сама мартеничка на дясната ръка. За раменете отзад внезапно я сграбчва засмяно по-голямо момиче, а после двете прихват в безпричинен смях, както умеят да се смеят само чистите по сърце - децата и тези с души на деца.
Момичета са две от хлапетата, за които се грижи 49-годишната Снежана Митова. Изхабената сякаш от времето, грижите и най-вече от скромния начин на живот жена застава всяка неделя след Света литургия и на големи празници пред храма "Свети Георги - Победоносец" в София, за да събере някой и друг лев за храната на своите питомци. Там е и в дъжд, и в сняг, и в бури, неизменно от десетина години. Питомците й наброяват близо 40 от всички възрасти - от бебета на по
Даренията - пълна прозрачност
годинка и нещо до госпожици и младежи, бъдещи абитуриенти. Има и студенти, но те, може да се каже, вече са повече помощници на Снежана, нежели нейна всекидневна грижа.
Малката мулатка е 10-годишната Нардели. Петокласничка е в 149-о училище в столицата. Майка й я отглежда продължително време сама, нея и по-голямата си дъщеря, макар и безработна. В последната година заработва, когато я наемат някъде за по някой и друг месец. Преди обаче да се устрой на работа, се е случвало буквално да гладува с двете си момиченца, понякога по два-три дни. Запознала се е със Снежана Митова преди шест години. Тогава и самата Митова била безработна. Впрочем, тя и сега не работи на трудов договор. Двете се заприказвали в градинката
Две от питомките на г-жа Митова
пред храма, ожалили се една на друга от липсата на препитание, от грижите за децата, от безизходицата, в която са попаднали. Макар и различни по характер, интереси и образование, още тогава двете жени ги свързала тегобата за рожбите им.
Митова е завършила руска филология и в продължение на години е работила като преводач. В началото на 90-е обаче я съкращават от работа. Оттогава до сега тя не е имала постоянна работа, заработва на парче с някой и друг превод или друга, възложена й еднократно работа и така отглежда 16-годишната си дъщеря. Най-трудните години на прехода обаче тя и детето й оцеляват въпреки безработицата и благодарение на помощта на приятели. Това обстоятелство мотивира Снежана Митова десетина години по-късно да поеме на плещите си грижата и за чужди деца.
Дарителка-енориашка
"Вярваща съм, щом Бог ми е помогнал, длъжна съм и аз да помагам на хората. Защото Той ни явява чудесата и помощта си чрез други хора, както ми помага и на мен чрез моите приятели", категорична е бившата преводачка. Вярата си тя смята, че трябва да покаже най-вече на дела и така да изпълни Иисусовите думи за истински християнски начин на живот не само по знаете до точката на догмата, спазване на постите и православните практики, но и по сърце човек, а именно: "По делата им ще ги познаете".
Мотивирана от тази евангелска заръка през 1998 г. Митова регистрира християнско сдружение "Света Троица", а преди седем години се опитва да създаде дневен център за тях и майките им. Седем пъти обаче ги гонят от помещенията, отдавани им без договор от различни лица и организации за временно ползване. Едва от ноември месец центърът се помещава в апартамент срещу договор за ползване.
В него учениците имат всички условия да подготвят уроците си на спокойствие, да не мръзнат по копторите и в панелките със спряно парно, да погледат телевизия
Снежанка - щастието да даваш обич
или да поиграят на "Не се сърди, човече" или домино. Със събраните от просия пари пред храма и с дарени продукти от енориашите, Снежана понякога готви на децата следобедна закуска, друг път им дава пакет със суха храна, но нито едно от тях не си тръгва гладно. И тъй като в знанията на новообгрижваните липсват маса пропуски от учебния материал, в "дома на леля Снежка", както го наричат още малчуганите, при подготовката на уроците е в пълна сила взаимоучителната методика - по-големите помагат на по-малките. Така се пестят пари за частни уроци, за каквито нямат нито майките, нито леля Снежана. Да подготвя домашните си, на Нардели й помагат Криси, Ади и Кристаляна. Откакто каките решават задачи с нея допълнително и пишат съчинения, мулатката е дръпнала доста напред по успех в клас.
Понякога, най-вече преди класни на по-големите деца, се налага и помощта на квалифициран учител. Тогава обикновено в стационара на доброволни начала идва да помага някой от енориашите при храма "Свети Георги Победоносец" - математик, литератор или специалист по друг учебен предмет, но без да взима нито лев.
Кристина Славкова е на 16 години и също посещава дневния център на Снежана Митова. Чрез свои познати бившата преводачка успяла да намери работа и на някои от майките на децата.
От ноември центърът е на нов адрес в партерна панелка в квартал "Красно село". Помещенията обаче не са били обитавани от двадесет години. Наложило се пак съмишленици на Снежана и тийнейджърите да направят ремонт и сами да го изчистят. "Когато човек създаде нещо със собствените си ръце, се научава и да го пази. Затова основният принцип в "Света Троица" (така се нарича центъра, б.а.) e всеки да вложи нещо от себе си в наредбата и устройването му, макар и минимално", обяснява Снежана Митова и съобщава, че в неделя той ще бъде осветен от свещеник.
Грижите й за чуждите деца не свършват само до входната врата. Тя се старае да им осигури и лятна почивка, понякога само по една седмица, и някой и друг ден отдих в междусрочните ваканции извън София.
Храмът "Св. вмч.Георги Победоносец"
През септември, например, с помощта на благодетели тя успяла да им уреди една седмица на морето. На място помогнали много хора от католическата църква във Варна. Под почивка обаче Снежана не разбира само безцелни пътувания, спане до късно, редовно хранене и безделие. Всяко пътуване тя съчетава със своеобразни беседи за миналото на България, културно-историческото наследство на страната ни, подробности на паметниците на културата и различни места, които питомците й посещават. На големи празници спонсори и предоставят микробус, с който тя води момичетата и момчетата и техните майки на поклонение до манастири около София. До един нейните питомци са кръстени православни християни. Някои от тях си имат и постоянни изповедници, причастяват се и се стараят да живеят почтено, честно и да помагат на хората около себе си според силите, както поверява християнското учение.
"Някоя жена би се почувствала уморена с толкова много деца всеки ден, а и с грижи в търсене на спонсори, но напротив. Те ме зареждат с невероятна енергия. А Бог ми помага да намеря, каквото е необходимо и за центъра, и за тях", казва Митова и бърза да добави, че откакто се помни е мечтаела да работи с деца. Самата тя се радва като дете на успеха на всяко едно от тях. И съвсем като майка стояла на "Стената на плача", молейки се, докато види, че "нейни" деца са приети за студенти - един специалност "Изчислителна техника", а друго момиче - "Физика". Има още нейни "деца", приети във френската гимназия, други са в паралелки с интензивно изучаване на немски език. Искрено се радва и на всяко дарение за своите питомци. Преди броени дни отец Георги от пловдивския храм "Свети Георги" купил с лични средства компютър за хлапетата, други благодетели пък обещали да плащат таксата за Интернет и самите те да помогнат с още едно - две писита за по-големите ученици.
"Хората са добри, съвсем не са озверели, както твърдят някои. От храма "Свети Георги" също ни помагат, но не от всички черкви са така отзивчиви, отнякъде са ни гонили", споделя Снежана с огорчение. Но после се сепва и махва с ръка: "За хората лошо не бива да говорим. Първо да видим гредата в своето око, пък после да търсим сламката на ближния". Това е и нейното лично житейско кредо, към което тя се зарича да се придържа докато е жива.

Великден

2008-04-25T07:35:00.001-07:00

Свято място пусто не остава

Фамилия от кв. "Дървеница" се отказа от апетитни земи и ги дари за градеж на храм

Силвия Николова
в. "ДУМА", 26 април 2008 г.

"Свято място пусто не остава", твърди една руска поговорка. Оказва се, че тя е валидна и за нашите географски ширини, поне що се отнася до едно място в столичния комплекс "Младост 1". На последната спирка на тролейбус 5 от известно време е побит грозноват железен кръст с лаконичния надпис: Храм "Преображение Господне". В подножието винаги има положени свежи цветя, понякога в импровизиран свещник от тухла мъждукат вощеници. Някои от минаващите оттук възрастни, а и не само възрастни обитатели на "Младост 1" и съседния квартал "Дървеница", се прекръстват или поне спират, преди да продължат нататък.
Оказва се, че това е едно от трите божии места, както ги наричат хората тук. Другите две са девическия манастир "Свети пророк Илия" между първи и втори микрорайон на "Младост" и храма "Свети Георги Победоносец" в квартал "Дървеница".

Отец Димитър Вукадинов е оптимист: "Само да положим темелите,
спонсорите ще дойдат."

Някога на мястото с железния кръст е имало параклис "Свети Спас" - народното название Възнесение Христово - събитие, според евангелията, състояло се на 40-я ден от Възкресение Христово, което посрещаме утре. В края на 60-те години той е разрушен, но теренът е запазен. На него не са застроени панелки, оцелял е като по чудо между съседните сгради на посолствата. Едва през последните две години в непосредствена близост до него е вдигната нова жилищна сграда. Кръстът пък е побит като паметен знак по инициатива на енорийския свещеник отец Димитър Вукадинов от храма "Свети Георги Победоносец" в кв. "Дървеница". Но и като знак за бъдещ строеж на черква, която ще се нарича "Възнесение Господне".
Оказва се, че мястото е дарено за градежа от съвсем небогата фамилия от "Дървеница". В този район квадратният метър земя в строеж вече се търгува за стотици евро. Въпреки това обаче покойната пенсионерка Цветанка Карадашка не се замисля и за миг. Преди две години тя потвърждава в общината дарителския акт на нейната майка от преди повече от половин век земята да бъде дарена на църквата и на нея да бъде възстановена съборената сграда при това не само като параклис, но като храм с помещения за социална дейност и неделно училище. С инициативата по бъдещият строеж, за който вече проектите и разрешителните за строеж са готови, се е заел отец Димитър Вукадинов.
Мария Карадашка-внучката на дарителката (в ляво)
и Лазарина Христова при оброчния кръст
По подобен начин някога същият този терен е дарен от майката на Цветанка - Спаса Тодорова Стоичкова от някогашното село Дървеница. Наследниците й, пряка от които сега е Мария Карадашка, не знаят кога точно е родена тяхната баба. Помнят само, че тя е починала през есента на 1978 г. По изчисленията на внучката й Мария бабата се е споминала на около 84 години.
Тя обаче пази до подробности предавания устно в рода разказ за живота на благочестивата Спаса.
"Преди да стигне до идеята да дари земята за градеж на параклис, в продължение на девет години баба е била на легло. През това време периодично й се присънвало, че трябва да дари точно това парче от земята си за параклис, сънувала дори неговото име. От момента, в който тя взела решението да го предостави, здравето й започнало да се подобрява", разказва внучката Мария. Впоследствие тя дори наглеждала градежа, за който с дарения в пари, материали, и най-вече с доброволен труд се включили нейните съселяни. Според преданието във фамилията той бил завършен около 1935-1936 г., а скоро след това и осветен. В продължение на три десетилетия, колкото той е съществувал, за него са се грижили монахините от близкия манастир "Свети пророк Илия".
"Параклисът беше на север от нашата обител, близо до днешния блок 70 в "Младост 1". Към него имаше и две стаички. През Средновековието там имало голям манастир, но турците, след като завладели нашата страна, разрушили и заличили светинята. Когато баба Спаса от село Дървеница дарила мястото и започнал строежа, работниците се натъкнали на много кости на избити християни. По време на Втората световна война войници копаеха окопи тук и все изкопаваха човешки кости на непогребани хора", разказва престарялата игуменка на манастира Анисия. Тя е убедена, че Господ ще помогне на желанието на отец Димитър на святото място да бъде построен храм.
Пенсионерката Таня Стоянова не
хваща вяра, че тук ще има църква

Старци от енорията разказват, че на метри от параклиса е имало изворче, за чиято вода се твърдяло, че била лековита. Някога софиянци впрягали файтони и с целите си домочадия идвали в нивята на село Дървеница (на тяхно място е днес "Младост 1"), за да се измият за здраве в него и да си налеят вода, която пазели и пиели пестеливо като светена. За него спомня 79-годишната Таня Стоянова, софиянка. Някога тя също е идвала тук със своите
родители и е слушала различни истории за чудни изцеления. Тя си спомня и някогашния параклис "Свети Спас", край който на Преображение Господне всяка година се събирал много народ на молебен и за курбан. После той бил разрушен. Заради строежа на посолствата, а в последните три-четири години и строежа на нови сгради, мястото е съвършено променено. Възрастната жена се радва, че сега святото място е обозначено с кръст и на него пак се правят курбани на празници. Когато научава, че тук ще се вдига храм, при това не само параклис, но и черква с помещения за социална дейност и неделно училище, тя не вярва, че това е възможно да се случи. Учудва се, че теренът е предоставен от наследниците за богоугодно дело вместо да го продадат и на него да бъде построена поредната бизнес сграда или скъп жилищен блок.
"Вие сериозно ли говорите? Не може да бъде! Радвам се, много се радвам. Само да не се шегувате, че с такива неща шега не бива", казва възрастната жена. Таня Стоянова е дошла при металния кръст без специален повод, ако не се брои този, че иска да се помоли някъде на свято място по време на Страстната седмица преди Възкресение Христово, но краката не я държат нито да преодолее стръмните стъпала между "Младост 1" и "Дървеница", още по-малко да пътува до центъра на София, за да отиде на църква. От тридесетина години тя живее в комплекса.

Дарителката Спаса Стоичкова
и дъщеря й Цветана

По спомени на друга жителка на кв. "Дървеница"- Лазарина Христова, параклисът "Свети Спас" е разрушен през 1966 г., до началото на 70-е все още е имало отломки от него, сред които играели децата. Някои от предметите в него, както и няколко икони, са запазени в близкия манастир "Свети пророк Илия". Вярващите от инициативната група за градежа на новия храм, в която е и Христова, се надяват някои от предметите да бъдат върнати отново на черквата след завършване на градежа. Вече има желаещи да станат и негови дарители. Очаква се темелите на божия дом да бъдат положени през лятото.

Алтернатива

2008-04-25T06:21:00.000-07:00

Родители не само за пред хората

Красимира и Явор Константинови изпитват на свой гръб радостта и трудностите на приемното семейство

Силвия Ангелова

в. "ДУМА", 21 април 2008 г.

Ако човек мине случайно покрай спретнатата къща с просторен двор в Бистрица и чуе оживената глъч на деца в него, неизбежно ще се възхити: "Ето, че и българи се решават на многобройна челяд." Цифром и словом децата на семейство Красимира и Явор Константинови са четири. С една малка особеност, че техни родни са само две - Юлия на 10 години и Мартин на 27. Останалите две в дома им довежда съдбата, както самите те обясняват. Но те не само ги наричат свои, но се и грижат за тях така, както би се грижил всеки родител.
По-малката, Александра, са взели преди година и половина от дома за деца в кв. "Драгалевци" и след продължителни митарства по различни служби са станали нейни приемни родители. Към по-голямото момиче - 17-годишната Анджи нямат такъв юридически ангажимент, но й помагат като на свой, близък човек.
Александра със своите приемни родители
Първото цвете, което поднася Александра за 8 март
е на приемната си майка
По-малката, Александра, са взели преди година и половина от дома за деца в кв. "Драгалевци" и след продължителни митарства по различни служби са станали нейни приемни родители. Към по-голямото момиче - 17-годишната Анджи нямат такъв юридически ангажимент, но й помагат като на свой, близък човек.
Красимира и Явор Константинови са от все още малкото български семейства, престрашили се да станат приемни. При това те са приемни семейства на доброволен принцип, за което не получават нито лев от държавата, за разлика от т.нар. професионални приемни семейства, на които хазната плаща издръжката на приетите от тях деца, както и осигурява възнаграждение на поне единия приемен родител и неговите осигуровки.
Имаме възможност да помагаме, затова не пожелахме да получаваме средства. Всички разходи поемаме ние и това ни радва, казва лаконично Красимира и измества разговора към децата и техните успехи.
Приемната им дъщеря Александра е при тях от 2006-а. Дъщеря им Юлия и синът им Мартин я приели съвсем спокойно без нито капка ревност. Те не само са свикнали с мисълта, че човек трябва да помага на нуждаещите се, но го правят и на практика. От години, всяко лято, те посещават фестивала за изкуства на питомци от домове за деца и юноши, лишени от родителски грижи, който се провежда в село Овачевци и е организиран от фонд "Детство". Вече десетилетие Красимира е доброволка към фонда. Именно на един такъв фестивал видели момиченцето, а после, при една от дарителските си инициативи го срещнали повторно в социалния дом в кв. "Драгалевци".
Докато уреждали документите си за приемно семейство в социалната служба в район "Красно село" се запознали с Анджи - момиче, отглеждано само от майка си. 17-годишната девойка е отличничка във Втора френска гимназия в комплекс "Люлин". Двамата преценили, че могат да подпомагат и нея, дори без да се налага тя да им става приемна дъщеря. Оттогава досега момичето им гостува всяка ваканция и в почивните дни, водят я на море със себе си и на екскурзии. Намислили са и изненада за абитуриентския й бал, който е след месец. Девойчето е решило да следва право. Затова още от миналата година нейните благодетели са я записали на двегодишни подготвителни кандидат-студентски курсове по история и български език.
Спряхме се на Александра, защото се оказа, че е дете с проблем в документите и затова не може да бъде осиновено, независимо че няма никакви близки, които да я посещават. Видяхме, че тя е обречена да израсне в домове, а след пълнолетие - да попадне неясно къде, споделя Константинова.
Проблемът на момиченцето е, че няма българско гражданство. Майка й е чужденка, социалните служби не могат да я открият от години, не е ясно дали въобще е в България. За бащата няма достатъчно данни. Детето няма никакви спомени за нея. След повече от година митарства из различни ведомства, то вече има личен номер за чужденец. С това обаче проблемите не са останали в миналото. Оказва се, че като на чужденка, трябва да й бъде изваждано разрешително за пребиваване. Семейството се борило то да е постоянно, но засега успяло да вземе разрешително за пребиваването на Александра само за една година. Таксата са него е 500 лева и е за сметка на семейството.
Проблемът дори не е в парите, макар че всички документи струват пари, колкото във факта, че нормативните документи у нас не предвиждат изключения от общия ред, каквото е този с нашата приемна дъщеря, казва Красимира Константинова. Тя е родена в България, но няма други близки тук, не се знае къде са роднините й, не може да бъде екстрадирана при тях. Не получихме разбиране за постоянно разрешение от оторизираните за това служби, но продължаваме да се борим и няма да се откажем, зарича се тя. Всеки път, когато трябва да се извади поредното разрешение за пребиваване, семейството се притеснява, че няма гаранции дали то ще бъде издадено. Конcтантинови се надяват на по-скорошното приемане на новия Семеен кодекс, който би разрешил не само проблема на тяхната приемна дъщеря, но и този на повечето изоставени деца в домовете. Текст в него предвижда дете чужденец, като Александра да бъде осиновявано по същата процедура, по която и българските. Другият проблем е, че приемните родители са натоварени с много отговорности, но нямат много права. Ако например се наложи то да бъде оперирано, трябва да се иска съгласието на биологичната майка или баща. В повечето случаи обаче те не могат да бъдат открити или излежават присъда в затвора.
Много се надяваме на по-скорошно приемане на новия Семеен кодекс, за да уредим най-сетне положението на детето, казва Красимира и уточнява, че със съпруга си вече са говорили за възможността да осиновят Александра. Впрочем не само те, но и малката отдавна ги нарича "мама" и "тати", неразделна е от сестра си Юлия и дори двете учат в едно и също училище, а след обяд подготвят уроците си в един и същи детски център. Любимите им почивни дни са, когато при тях е синът на семейството - Мартин, който живее отделно, защото знаят, че ще ги заведе на цирк, сладкарница, басейн и въобще ще им осигури всякакви глезотии. Иначе в делник правилата вкъщи са строги. В 20.30 ч. момичетата са в леглата, до 21 часа трябва да са заспали. Изключения не се правят нито, когато има гости, нито за филм по телевизията. Но пък наваксват пропуска, като двете си ходят тайно "на гости" в стаите, за да си играят или да четат книжки.
Независимо от опита си с две отгледани собствени деца, Константинови общуват активно и с други приемни семейства, за да обменят опит и споделят трудностите, които срещат в отглеждането и възпитанието на хлапетата. Те осъществяват своите контакти с помощта на фондация "Приятели 2006", която от скоро е създала мрежа за общуване на приемните семейства и център за подпомагането им от психолог, юрист или социален работник според нуждите. Помежду си приемните родители се шегуват, че за своите деца не са търсили чужда помощ, но чуждите се стараят да отглеждат по книга. Защото отговорностите са много по-големи. Изглежда заради тях броят на приемните семейства у нас е все още твърде нищожен.
Краси Константинова с родната си дъщеря Юлия и приемната Александра
Красимира и Явор Константинови са от все още малкото български семейства, престрашили се да станат приемни. При това те са приемни семейства на доброволен принцип, за което не получават нито лев от държавата, за разлика от т.нар. професионални приемни семейства, на които хазната плаща издръжката на приетите от тях деца, както и осигурява възнаграждение на поне единия приемен родител и неговите осигуровки.
Имаме възможност да помагаме, затова не пожелахме да получаваме средства. Всички разходи поемаме ние и това ни радва, казва лаконично Красимира и измества разговора към децата и техните успехи.
Приемната им дъщеря Александра е при тях от 2006-а. Дъщеря им Юлия и синът им Мартин я приели съвсем спокойно без нито капка ревност. Те не само са свикнали с мисълта, че човек трябва да помага на нуждаещите се, но го правят и на практика. От години, всяко лято, те посещават фестивала за изкуства на питомци от домове за деца и юноши, лишени от родителски грижи, който се провежда в село Овачевци и е организиран от фонд "Детство". Вече десетилетие Красимира е доброволка към фонда. Именно на един такъв фестивал видели момиченцето, а после, при една от дарителските си инициативи го срещнали повторно в социалния дом в кв. "Драгалевци".
Докато уреждали документите си за приемно семейство в социалната служба в район "Красно село" се запознали с Анджи - момиче, отглеждано само от майка си. 17-годишната девойка е отличничка във Втора френска гимназия в комплекс "Люлин". Двамата преценили, че могат да подпомагат и нея, дори без да се налага тя да им става приемна дъщеря. Оттогава досега момичето им гостува всяка ваканция и в почивните дни, водят я на море със себе си и на екскурзии. Намислили са и изненада за абитуриентския й бал, който е след месец. Девойчето е решило да следва право. Затова още от миналата година нейните благодетели са я записали на двегодишни подготвителни кандидат-студентски курсове по история и български език.
Спряхме се на Александра, защото се оказа, че е дете с проблем в документите и затова не може да бъде осиновено, независимо че няма никакви близки, които да я посещават. Видяхме, че тя е обречена да израсне в домове, а след пълнолетие - да попадне неясно къде, споделя Константинова.
Проблемът на момиченцето е, че няма българско гражданство. Майка й е чужденка, социалните служби не могат да я открият от години, не е ясно дали въобще е в България. За бащата няма достатъчно данни. Детето няма никакви спомени за нея. След повече от година митарства из различни ведомства, то вече има личен номер за чужденец. С това обаче проблемите не са останали в
В Германия
миналото. Оказва се, че като на чужденка, трябва да й бъде изваждано разрешително за пребиваване. Семейството се борило то да е постоянно, но засега успяло да вземе разрешително за пребиваването на Александра само за една година. Таксата са него е 500 лева и е за сметка на семейството.
Проблемът дори не е в парите, макар че всички документи струват пари, колкото във факта, че нормативните документи у нас не предвиждат изключения от общия ред, каквото е този с нашата приемна дъщеря, казва Красимира Константинова. Тя е родена в България, но няма други близки тук, не се знае къде са роднините й, не може да бъде екстрадирана при тях. Не получихме разбиране за постоянно разрешение от оторизираните за това служби, но
Александра, Анджи и Юлия (от ляво на дясно)
продължаваме да се борим и няма да се откажем, зарича се тя. Всеки път, когато трябва да се извади поредното разрешение за пребиваване, семейството се притеснява, че няма гаранции дали то ще бъде издадено. Конcтантинови се надяват на по-скорошното приемане на новия Семеен кодекс, който би разрешил не само проблема на тяхната приемна дъщеря, но и този на повечето изоставени деца в домовете. Текст в него предвижда дете чужденец, като Александра да бъде осиновявано по същата процедура, по която и българските. Другият

Съботна разходка на Витоша
проблем е, че приемните родители са натоварени с много отговорности, но нямат много права. Ако например се наложи то да бъде оперирано, трябва да се иска съгласието на биологичната майка или баща. В повечето случаи обаче те не могат да бъдат открити или излежават присъда в затвора.
Много се надяваме на по-скорошно приемане на новия Семеен кодекс, за да уредим най-сетне положението на детето, казва Красимира и уточнява, че със съпруга си вече са говорили за възможността да осиновят Александра. Впрочем не само те, но и малката отдавна ги нарича "мама" и "тати", неразделна е от сестра си Юлия и дори двете учат в едно и също училище, а след обяд подготвят уроците си в един и същи детски център. Любимите им почивни дни са, когато при тях е синът на семейството - Мартин, който живее отделно, защото знаят, че ще ги заведе на цирк, сладкарница, басейн и въобще ще им осигури всякакви глезотии. Иначе в делник правилата вкъщи са строги. В 20.30 ч. момичетата са в леглата, до 21 часа трябва да са заспали. Изключения не се правят нито, когато има гости, нито за филм по телевизията. Но пък наваксват пропуска, като двете си ходят тайно "на гости" в стаите, за да си играят или да четат книжки.
Независимо от опита си с две отгледани собствени деца, Константинови общуват активно и с други приемни семейства, за да обменят опит и споделят трудностите, които срещат в отглеждането и възпитанието на хлапетата. Явор и Краси с дъщерите
Те осъществяват своите контакти с помощта на фондация "Приятели 2006", която от скоро е създала мрежа за общуване на приемните семейства и център за подпомагането им от психолог, юрист или социален работник според нуждите. Помежду си приемните родители се шегуват, че за своите деца не са търсили чужда помощ, но чуждите се стараят да отглеждат по книга. Защото отговорностите са много по-големи. Изглежда заради тях броят на приемните семейства у нас е все още твърде нищожен.

Стигнахме американците

2008-04-18T12:27:00.000-07:00

Силвия Николова

в-к "ДУМА", 19 април 2008 г.

Тодор Колев вече не е актуален. А култовата му за началото на 90-те на м.в. песен "Как ще ги стегнем американците?" си е направо демоде. Настигнахме ги поне в едно нещо. Не само ги настигнахме, но сме и на път да ги надминем. И в това няма никакво съмнение.
Вчера се случи това, което мнозина бяха убедени, че един ден ще се случи, само не знаеха кога. Петнадесетгодишен тийнейджър пострада от въздушен пистолет не къде да е, а в училище. Тук няма нищо общо въпросът чий син е той, както и това с какво си е играло момчето и неговите приятелите, нито това дали точно един въздушен пистолет подобава да е играчка в детските ръце. Всекиму е ясно, че точно за детските ръце скрито- покрито няма - нищо вкъщи, нито другаде. Достатъчно е само хлапето да бъде заинтригувано, после Шерлок Холмс да яде ряпа. Въпросът е във факта, че българското школо вече не е безопасно за децата. Нещо повече. Българското школо става все по-опасно за българските деца. И в това също няма никакво съмнение. Тази опасност не е от вчера. За наркодилърите около оградите, а често пъти и не само зад тях, както и за масата щуротии на едно ведомство и подопечните му структури, облечени във власт, да надзирават училищата, вместо да си вършат работата, ката ден творят недомислици по адрес на същите тези български училища. В последните години Министерството на образованието не успя да инициира нищо интересно, което да привлече децата в училище и да завладее вниманието им. Колкото до тяхната безопасност, тя бе предоставена на общините, които, според възможностите си, назначават в тях за охрана служители от някоя общинска фирма, но в повечето случаи дядковци, които нямат сили да опазят и един бостан. Видно е обаче, че тези пропуски никак не смущават просветния ни минисър Даниел Вълчев. Нещо повече. Минути, след като стана ясно за газовия пистолет в 18-о СОУ той заяви: "Не можем да сложим скенери във всички училища, това по-скоро е въпрос на общия ред в учебното заведение, и добави - Не може да се стигне до изключване на всеки ученик, внесъл в училище газов пистолет."
Тук вече коментарът става излишен. Освен може би една полезна препоръка. А тя е да бъдат поставени надписи над всяка школска порта: "Училището не е безопасно за вашите деца!" Повярвайте, табелата няма да натежи на делегирания бюджет на учебното заведение, за който така много са се загрижили мнозина. Но не и за безопасността на българските деца и техния живот.

За различните деца

2008-04-17T22:09:00.001-07:00

Криворазбраната цивилизация

Силвия Николова

в-к "ДУМА", 18 април 2008 г.

Опит за "възрожденска" трагедия, но с твърде много привкус на комедия, се играе в последния месец в различни структури на родното ни образование. То не бяха актуализации, иновации, европеизации. Все - ации, при това до такава степен с докарване пред пустите му европейци, че някак си неусетно, като наблюдава човек цялото това театро съвсем не на ползу роду, се сеща за "Криворазбраната цивилизация" на Добри Войников. Разликата е само една, че неговата е в пет действия, а сегашната по продължителност го докарва на латиносериал.
Вчера се разбра, че съвсем в духа на "Авропата", както казваше госпожа Злата - булята на хаджи Коста Дюкянджията, се изживява в работата си началничката на Регионалния инспекторат по образованието в Бургас - доц. Таня Борисова. Видно повлияна от духа на Европейския съюз, тя наредила проверка с цел съставяне на становище за закриване на помощното училище - интернат в с. Средец. Така правят в Европа, децата с леки форми на олигофрения могат да учат по облекчени програми, но в общообразователни училища, за да се интегрират по-успешно в обществото. Тук обаче нещата стоят другояче. За разлика от Германия и която и да е избрана произволно средноевропейска страна, у нас т.нар. защитени жилища за хора със специални потребности са все още изключение, а не социална възможност да се подслони в тях нуждаещ се с олигофрения, синдром на Даун или аутизъм без близки, на които би могъл да разчита. Това обстоятелство е известно на всички, но най-добре на хората в сферата на образованието и социалните дейности. Затова настояването на госпожа Борисова за затваряне на помощното училище и интерната към него буди още по-голямо недоумение. Любопитното в случая е, че помощното училище с интернат няма проблеми нито с делегираните бюджети, нито с материалната база. В него се обучават 72 деца с лека степен на интелектуална недостатъчност, с аутизъм и болест на Даун. Ако те бъдат изгонени оттам, нямат къде да завършат образованието си, защото школото е единственото за югоизточна България.
Няма логичен отговор защо училището трябва да бъде закрито. И се натрапва един съвсем нелицеприятен вариант - някой се прави на по-голям светец и от папата. Нали "Авропата" не иска интернати. Пък и какво от това, че пари в бюджета има. Като сложим катинара, ще отчетем малко икономии, та може и да ни похвалят от София. Нали в МОН искат да "оптимизираме" разходите!

Интеграцията - така, както я разбират...

2008-04-17T22:04:00.000-07:00

Таборът отива към панелките

Частници ще строят евтино на общинска земя, ако дадат 15% от апартаментите на ромски семейства

Силвия Николова

в-к "ДУМА", 18 април 2008 г.

Деца играят в боклуците край хасковския квартал "Република"

"Джелем, Джелем" или "Неда, мале, бела Неда" е възможно да звучат под един покрив занапред, ако бъде приета стратегията за десегрегация на ромите. Според нея в жилищните блокове, не само общински, но и частни, ще бъдат заселвани с 10%-15% семейства на мургави наши съграждани. По този начин ще бъде избегнато самокапсулирането на циганския етнос и ще бъде постигната неговата по-бърза социализация. Очаква се проектодокументът да бъде внесен в най-скоро време в Столичния общински съвет. Негов автор е председателят на комисията по демографска политика и превенция на социалните рискове в СОС Илия Илиев. Илиев, който е общински съветник от партия ДРОМ, е категоричен, че интеграцията на ромското население трябва да става чрез настаняване в жилищни блокове в кварталите, а не чрез благоустрояване на гетата.

Инструктори от полицията в Монтана организираха турнир по стрелба с боен пистолет за роми

СНИМКИ: Пресфото-БТА

Репортерска проверка на ДУМА обаче установи, че никому не е известно точно колко роми живеят в гетата "Факултета", "Христо Ботев" и "Баталова воденица". Не е ясно и колко са обитателите на бидонвилите между комплексите "Малинова долина-1" и "Малинова долина-2" край Околовръстното шосе. По официални данни от последното перброяване през 2000 г. броят им е 100 000 души. Преброяването е по адресна регистрация, а само малка част от обитателите на такива жилища са регистрирани. Фактически те са с няколко хиляди повече. Другият проблем е, че само малка част от обитателите на гетата имат нотариални актове за собственост или настанителни заповеди, повечето постройки са незаконни, което по същество е самонастаняване. За да стане ясно кой кой е в бидонвилите, Илия Илиев ще предложи специални работни групи по места да започнат преброяване на ромското население. Той ще настоява Комисията по демографска политика и превенция на социалните рискове в СОС да се заеме с въпроса на т.нар. самонастанили се на общински терени, като първо започне от кв. "Баталова воденица" и в най-крайната точна на жилищен комплекс "Люлин", там където започва пътят за Божурище. Там в калта между бараките се варгалят заедно хлапета, прасета, кучета и коне.
Ще им предложим общински жилища за временно настаняване и ще мислим за по-дълготрайното решаване на този въпрос, заяви Илия Илиев. Проблемът обаче е, че през последните години общинските жилища не достигат, тъй като нови не са строени отпреди промените. Стратегията си за десегрегация и интеграция на ромите той ще внесе в столичната комисия по демографска политика и превенция на социалните рискове в понеделник. Пред ДУМА общинският съветник лансира и друга своя, още по-смела идея - да бъдат настанявани роми по задължителна квота не само в общински жилища, но и в такива, които тепърва ще бъдат строени. Столична община би могла да отдава общински терени на частни инвеститори за строеж на жилища, но срещу условието 10-15 на сто от тях да бъдат предназначени за роми. За това изискване инвеститорите ще бъдат обвързвани с договор, заяви Илиев. Той все още обмисля варианта как ще бъдат плащани тези жилища, като се има предвид, че ромското население, като цяло, е неплатежоспособно. Илия Илиев подчерта, че идеята му всъщност е част от стратегията на партия ДРОМ за интеграция на ромското население. На първо време той ще настоява тя да тръгне от столицата, но впоследствие, чрез структурите на партията и представителството й в общинските съвети, ще се търсят възможности за нейното реализиране навсякъде в страната. Наблюденията му показват, че ромското население иска да се социализира, държавата също има такава амбиция чрез различни програми, обществото ни също е готово да ги приеме. Дали това е така на практика ще стане ясно, едва когато се стигне до първите настанявания на ромски семейства в жилищни блокове с преобладаващо друго население.
За да се стигне дотам обаче, СОС трябва да отговори на два въпроса: колко точно са безимотните или малоимотни роми в София, които живеят при крайно примитивни и дори застрашаващи здравето на хората, особено на децата, хигиенни условия, и кой ще плаща на инвеститорите новопостроените жилища, а също така и поддържането им в добро състояние. Защото ясно е, че всеки етнос има своя специфична култура, вековни традиции и естетични вкусове. Както и това, че невинаги те съвпадат с тези на друг етнос, независимо кой е той.

Провокирано

2008-04-16T13:39:00.000-07:00

Параграф за дефицитната капка

Силвия Николова

в-к "Дума", 17 април 2008 г.

Да не чуе дяволът, понечва да чукне на дърво всеки път човек, когато се заговори за кръводаряване. Защото ясно е, че у нас кръвта и кръвната плазма не от вчера са дефицит във всяка болница. И в това няма никакво съмнение за никой, който има близък, чакащ за операция. Затова някак си повдига въпроси съобщението на директора на Националния център по хематолигия и трансфузиология доц. Андрей Андреев, направено вчера, че броят на младите кръводарители (между 18 и 30 години) се увеличава. А също и това, че през 2007 г. се е увеличил броят на кръводарителите въобще.
Самият им брой не може да се оспори, защото зад всяка цифра стои конкретно име. Зад името обаче не стои причината, поради която упоменатото лице е дарило кръв, както и това дали то го е сторило под принудата да даде, за да сложат негов близък на операционната маса или е платило на някой "дилър" да му осигури задължителните 4 бележки от "кръводарители". Ако тези случаи се изключат, ще се окаже, че абсолютно доброволните кръводарители са нищожно малко на брой - нещо, за което никой няма право да ги обвинява. Причините са много. Но от този дефицит се оформи цял един "бизнес"- този на осигуряващите кръводарители. Негови представители прихващат купувачите пред всеки център по кръвопреливане в страната пред погледа дори на лекарите. Кръвта на черно в София, пред центъра по кръвопреливане на ул. "Братя Миладинови" удари хилядарка. Толкова струват четири бележки, колкото се изискват за коремна операция например. Наддаването обикновено започва от 200 лв. за една банка от по 450 млл, ако "стоката" е от универсалната нулева група. Цената обаче диктува посредникът, който играе с мизата според платежоспособността на купувача.
Според Закона за кръвта, кръвните продукти и кръвните съставки (гл. 1, чл. 4), нито едно от тези неща, обект на нормативния документ, не може да бъде предмет на възмездна сделка. Оказва се още, че "дистрибуторите" на кръв попадат под ударите на глава 6, чл. 46 от въпросния закон. За такава търговия се предвижда глоба от 1000 лв. при първо и от 10 000 лв. при повторно нарушение. Глобен търговец на кръв обаче няма. Сделките са на четири очи и са недоказуеми. На "търговците" не може да бъде търсена наказателна отговорност по условията на Наказателния кодекс, защото в него не е разписан подобен текст.
Затова не е ли по-разумно, вместо да се съобщават лицеприятни цифри, да се инициира параграф за криминализиране на деянието продажба на кръв.