Обявяват
ги чрез общини и фирми
С
пари от еврофондове вдига нови храмове
и възстановява стари
Силвия Николова,
в. "МОНИТОР", 2 септември 2016 г.
Строежът
на новия храм в Монтана е за 1 745 508 лв.
Снимка:
Montana.bg
Обществени
поръчки за близо 8 млн. лева е обявила
Българската православна църква за
периода от 2007 до 2015 година. Със средствата,
които са отпуснати по различни
европрограми, тя вдига нови храмове и
възстановява стари. Това
показа проверка
на „Монитор“ в регистъра за обществените
поръчки и сключените договори.
Независимо
от солидната сума, манастирите и
църковните настоятелства не кандидатстват
за сумите пряко, а чрез общините или
чрез фирми. Единствената пряко обявена
обществена поръчка, за която е сключен
договор със спечелилият кандидат, е
Троянският манастир „Успение Богородично”.
Тя е на стойност 195 000 лева, като проектът
е по Оперативна програма „Региони в
растеж 2014-2020г.“, съфинансирана от
Европейския съюз, чрез Европейски фонд
за регионално развитие. Обществената
поръчка е за изготвяне на технически
проект за „Опазване и развитие на
религиозно културното наследство – Троянски
манастир „Успение Богородично”, като
фирмата, спечелила проекта, трябва да
извърши „архитектурни,
строителни, инженерни и инспекционни
услуги”.
Снимка: Троянски манастир
Оказва
се обаче, че църковните настоятелства
и манастирските управи все още нямат
капацитет и умения да пишат проекти,
нямат и средства, за да плащат такси при
подаване на документите за участие,
нито пък за съфинансиране, каквито
изисквания има. Затова, повечето от тях
ползват услугите на общините или на
специалисти в тази област, коментираха
служители на фирма, специализирана в
оказването на помощ, консултации и
изготвяне на документацията за
кандидатстване по европроекти.
Обществени
поръчки за 5 530 745 лева за периода 2007 –
2015 година са спечелени за вдигане на
нови храмове, укрепване и възстановяване
на стари черкви чрез общините. Така
например, сградата на църквата „Свето
Преображение Господне” в Свищов, която
е паметник на културата в Свищов, е
укрепена с финансиране по проект, за
който общината обявява обществена
поръчка на обща стойност 478 861 лева.
Договорът е сключен на 30 юли 2015 година.
Община
Горна Оряховица пък обявява обществена
поръчка за възстановяване на неотложни
възстановителни работи на храма „Св.
Троица” за 232 202.92 лв., за който е сключен
договор с фирмата изпълнител на 15
декември 2012 г. Пак с обществена поръчка,
обявена от общината, е извършен
и авариен ремонт на храма
„Св. Архангел
Михаил” в с. Горна Липница за 100 827 лв.
Най-скъпата
обществена поръчка за строеж на
православен храм в последните десетина
години е обявена от община Монтана за
изграждането на църква в града на
стойност 1 745 508 лв. Договорът със
спечелилата фирма е подписан на 9 май
2007 г. Впоследствие общината обявява
нова поръчка за довършителните му
работи, която е на стойност 441 385 лв.
Другият храм,
който се строи с европари в последните
пет години, е „Възкресение Христово”
и параклисът „Св. Георги Победоносец”
във Велико Търново. За двата градежа
община Велико Търново обявява обществена
поръчка на стойност съответно 809 569,18 и
403 254,35 лева.
Сред
по-крупните обществени поръчки е и тази
за ремонта на храма „Успение Богородично”
в село Ново село, Видинско. Поръчката е
обявена от общината, а договорът сключен
на 12 май 2013 година.
Реставрацията
и консервацията на храма „Св. Архангел
Михаил” в град Рила е за 167 405 лв., като
обществената поръчка е обявена от община
Рила, която е обявила поръчка за същия
храм и за консервация на стойност 20 700
лева.
Настоятелства
пускат конкурси
в полза на
бедни черкви
Църковни
настоятелства, които са се обучили как
да обявяват обществени поръчки, обявяват
такива в полза на други храмове, показва
справка в Регистъра на обществените
поръчки.
Такъв е случаят
с настоятелството на "Св. Великомъченик
Георги" в Созопол (на снимката)
Обществена
поръчка за 24 878 лв. обявява община Ардино
за строително-монтажни работи на храма
„Св. Архангел Михаил” в града. Община
Белоградчик пък обявява такава за 39
356 лв. за ремонт на покрив на черквата
"Свети Пророк Илия" в с. Рабиша.
Внасят
им само за здраве
Митрополити
пестят
от
осигуровки на монаси
Свещениците
без трудови договори
Митрополити
пестят от осигуровките на монаси и
монахини, установи репортерска проверка
на „Монитор”. На някои места те им
внасят само тези за здраве, като на
самоосигуряващи се, но не и такива за
пенсия.
Мотивът
е, че като са се покалугерявали, са дали
обет за нестяжение, тоест да не притежават
нищо, обясни експертът богослов по
въпросите на църквата към КТ „Подкрепа”
и бивш дългогодишен служител в синода
Христо Латинов. Преди години беше взето
решение монасите и монахините да бъдат
осигурявани поне здравно от митрополиите,
за да не останат без лечение, още повече
че болшинството от тях са хора на възраст,
с много хронично заболявания припомни
експертът и окачестви като нечовешки
факта, че калугерите са оставени без
пенсии, ако нямат трудов стаж, преди да
се замонашат.
Оказва
се обаче, че на много места не се плащат
здравни осигуровки и на всички лица в
манастирите. Според ДАКСИ в регистъра
за осигуряване, който към момента отчита
вноските, направени до април включително,
в някои обители осигуряват едно лице,
при положение че там има двама монаси
и продавачка на свещи, която е и чистачка.
Такова е положението в Дряновския
манастир „Св. Архангел Михаил”, който
е под юрисдикцията на Великотърновския
митрополит Григорий. Един човек осигуряват
и в манастира
“Св.
св. Козма и Дамян” в град Куклен,
Пловдивска област.
В
манастира „Рождество Богородично” в
Калофер също осигуряват само едно лице.
Там всъщност живеят три монахини, една
послушница и една кандидат-послушница,
в манастира работи и администраторката
на хотелската част, която е и камериерка.
В
Соколския манастир „Успение Богородично”,
Великотърновска епархия, също има двама
човека – една монахиня и една служителка.
Внася се осигуровка за едно лице. Сред
изрядните осигурители са Рилският
манастир, Бачковският манастир, Троянският
манастир и Поморийският манастир.
Общо
120 са монасите и монахините в България,
включително с епископите и митрополитите.
В 80% от манастирите в страната няма
калугери, припомни експертът богослов
Христо Латинов.
Свещениците
работят без трудови договори, въпреки
че преди три години имаше проверки на
Изпълнителната агенция по труда и
митрополитите трябваше да уредят този
въпрос. Това съобщи междувременно
председателят на Свещеническия синдикат
отец Никола Ризов от Сандански. В момента
ги назначават със заповед която е
регламентирана в Устава на Българската
православна църква, но тя не е равностойна
на трудовия договор, допълни синдикалистът.
По
думите му въпросната заповед не разписва
точно задължения и права, и при трудов
спор следват директно уволнения или
изпращане в друг храм. Като проблем той
посочи и факта, че без трудов договор
по условията на Кодекса на труда
свещениците на практика не могат да
ползват банкови кредити.
Свещениците
с висше образование получават 430 лв.
заплата, среднистите, както и такива с
основно образование, каквито все още
има в църквата ни, са на 420 лева. В големите
градове те допълват доходите си от
треби, в малките населени места обаче
са принудени да упражняват и някаква
друга професия.
Въпреки
многократните запитвания на „Монитор“
до
Светия
синод до редакционното приключване на
броя отговор по трудовите и осигурителните
проблеми на духовенството не беше
получен.
Създадоха приживе на името на Дометиан
Видински
8 митрополити с фондации,
Григорий
Търновски в ООД
Осем
митрополити на Българската православна
църква са председатели на една или
няколко фондации. Сред тях има и запалени
фенове на футбола, които са в управителните
съвети на сдружения на един или друг
отбор, показват проверка
на фирмените регистри
у нас.
Участия
във фондации има и самият патриарх
Неофит, чието светско име е Симеон
Николов Димитров.
Според
Устава на Българската православна
църква той е и Софийски митрополит.
Освен това патриархът е член на Фондация
"Европейски форум”, Сдружение
„Тракийско дружество – Тракия” и е
председател на Сдружение "Всех
Святих".
Проверка
в Търговския регистър пък показва, че
Великотърновският Григорий със светско
име Йорго Иванов Стефанов
е
управител на "Света Петка Търновска"
– ООД, в което съдружник е Великотърновската
митрополия. Предметът му е „стопанска
обредна дейност и свързаните с нея
производствени търговски и обслужващи
дейности и услуги, изграждане, ремонтиране,
обзавеждане, поддръжка и експлоатация
на заведения”. Освен
това според Търговския регистър
Великотърновският владика Григорий
(Йорго
Иванов Стефанов)
е
вписан като единствен в управлението
на 11 манастира, сред които атрактивните
за туризма Соколски и Дряновски.
Участия
в НПО-та има и Старозагорският митрополит
Галактион (Георги
Любенов Табаков),
освен към
фондации,
има интерес и към футбола. Той е член на
Управителния съвет на Фондация „Левски
– спорт” и на Сдружението с нестопанска
цел „Футболен клуб Аязмото”. Освен
това той е председател на Сдружение
„Общобългарски комитет Шипка” и е член
на управителните съвети на Фондация
„Свети Кирил – Константин Философ” и
на Сдружение „Движение Русофили”.
Русенският
митрополит Наум (Наум Андонов Димитров)
не е субект на Търговския регистър и е
със скромно участие в други структури,
освен в църквата. Освен като управляващ
Русенска епархия в качеството му на
митрополит, той участва в управлението
на Фондация „Български православен
храм „Свети Стефан” в Цариград, където
той е включен още докато беше главен
секретар на Светия синод. Дядо Наум е и
в управлението на Сдружение „Теосис”,
Варненският
и Великопреславски митрополит Йоан
(Иво
Михов Иванов),
освен
оглавяващ Варненска и Великопреславска
митрополия, е председател на Сдружение
„Отвори очи” и Социалната асоциация
„Св. Андрей” - Българо-германско
сдружение с нестопанска цел.
Сливенският
митрополит Йоаникий (Иван
Георгиев Неделчев), освен
оглавяващ митрополията е и председател
на две неправителствени организации –
Фондация "Д-р Симеон Табаков" и
"Йеродякон Игнатий – Васил Левски”
и член на Сдружението "Тракийско
културно -протестно дружество Лазар
Маджаров".
Неврокопският
митрополит Серафим (Динко
Желязков Динков)
e председател
на Фондация „Институт за православни
ценности и културно развитие“.
Димитър
Попвасилев Топузлиев, както всъщност
се казва Видинският митрополит Дометиан,
също няма никакви участия във фирми и
сдружения. Затова пък неговият пръв
помощник белоградчишкият епископ
Поликарп (Петър
Трендафилов Петров)
и
приближената на митрополита рускиня
Юлия Викторовна Таран са основали през
2013 г. на негово име Фондация „Дометиан
митрополит Видински“. Освен това епископ
Поликарп участва в управлението на
храмовете „Св. Димитър Солунски” и
„Св. св. Кирил и Методий”, Бдинския
манастир и в Сдружението „Фонд за
Руенската света обител „Св. Йоан Рилски
Чудотворец”.
Оказва
се, че Врачанският митрополит Калиник
няма никакви участия дори в неправителствени
организации и е фигурира в регистрите
само като митрополит.
Колегата
му Амвросий Доростолски (Силистренски)
със светското име Александър Александров
Парашкевов няма никакво участие в
търговски дружества и дори в сдружения
с нестопанска цел. Името му фигурира в
регистрите само като управляващ
Доростолска епархия. Без
участие в търговски дружества са
Плевенският митрополит Игнатий (Иван
Радионов Димов)
и
без участие
в търговски дружества и неправителствени
организации е и Пловдивският Николай
(Николай
Методиев Севастиянов).
