Ловчанският митрополит Гавраил:

Канонизираме и мъчениците на атеистичния режим

БПЦ пропусна много години в усилия за преодоляване на разкола

Силвия Николова

В-к "МОНИТОР" 30.03.2011

Визитка:
Ловчанският митрополит Гавраил е роден на 16 юни 1950 г. в София. Светското му име е Цветан ДиневЗавършил е Висшия институт по архитектура и строителство 1973 г. заживява в манастира "Св. Петка" до с. Клисура край БанкяЗамонашва се през 1979 г. През 1984 г. завършва Духовната академия (сега Богословски факултет на Софийския университет) и е изпратен на специализация в Московската духовна академия От 1991 г. до 1998 г. е протосингел на патриарх МаксимНа 19 октомври 1998 г. в Рилския манастир е хиротонисан за епископ с титула Макариополски На 28 януари 2001 г. е избран за Ловчански митрополит.

- Ваше Високопреосвещенство, Светият синод реши да канонизира загиналите през 1876 г. в храма в Батак и в манастира в Ново село за свети мъченици. Кога ще бъдат чествани?
- Новоселските мъченици ще бъдат чествани на 9 май, защото са пострадали на тази дата през 1876 година. На Баташките е отреден 17 май. Досега и на едните, и на другите отбелязвахме паметта, молейки се за упокоение на душите им с панихиди, но след канонизацията на тях ще се отслужват молебени, към тях ще отправяме молитви като към светии.
- Не смятате ли, че тези канонизации позакъсняха? Впрочем предвиждат ли се други?
- Действително, канонизацията на Новоселските и Баташките мъченици, както и на много други, пострадали за вярата, се забавиха твърде дълго. Най-вече причината е, че Българската православна църква пропусна много години в усилия за преодоляване на разкола. Настъпи обаче време да наваксаме закъснението и да отдадем дължимото на тези, които жертваха живота си за Христа, за нашата православна вяра и за България. Това са първите канонизации след толкова много години, но предстоят и други, за които предстои Светият синод да вземе решения. Предстои да канонизираме и мъчениците и от най-ново време, от периода на атеистичния режим.
- Има ли вече конкретни имена на жертви на комунистическия режим, които ще бъдат канонизирани?
- Имена има - те са много – все хора, пострадали заради вярата си в Бога. Те ще бъдат наречени новомъченици. Назрял е моментът за тази канонизация.
- Решението за канонизацията на Баташките и Новоселските мъченици бе взето от Светия синод, без да се изследват чудеса, извършени по техните молитви, както се практикува обикновено или пък дали мощите им да са нетленни. Като се има предвид това, означава ли, че заради родолюбието е пренебрегнат канонът?
- Канонът не е пренебрегнат в никакъв случай. Изследването на живота на загиналите, които предстои да бъдат канонизирани на 3 април, започна още преди шест години в комисията по богослуженията на Светия синод, а наскоро и от комисията по канонизацията, съставена специално за случая. Мнението е единно – те са заслужили да бъдат канонизирани за мъченици.
- Не сте търсили чудеса и нетленност на мощите им?
- Историята показва, че мощите не на всички светии са нетленни. За Новоселските мъченици има една особеност – за тях никога не е водена подробна хроника както за живота им приживе по спомени, така и за чудеса впоследствие. След умъртвяването им манастирът е бил погромен. Вероятно чудеса е имало, но не са записвани. У нас е прието правило за хора, които са приели мъченическа смърт заради вярата в Господ Исус Христос, да не се изисква доказване на чудеса непременно, за да бъдат канонизирани. Със самия си подвиг те са удостоверили своето мъченичество. Чудеса може да има и в бъдеще и вероятно ще има, особено ако им се молим с вяра.Преди две седмици ние преместихме мощите на загиналите в Ново село от параклиса в църквата. Докато ги миехме със светена вода, установихме, че повечето от тях са жълтеникави, а това също е белег за праведност. На Света гора например съществува практика три- пет години след погребението на монах да се изваждат костите му и ако те са жълти, се прибират в костницата, защото се смята, че той е бил праведник.
- Защо подчертавате, че не са им отслужвани панихиди всенародно? Какво значение има това за тяхната святост?
- Има връзка. Нагледен пример е случаят с един руски праведник, който имал белези да бъде канонизиран, но нямало свидетелства за извършени чудеса по молитвите му. Тогава игуменът на манастира наредил да се служат всенародно панихиди за душата на този праведник. Скоро след това започнали да стават и чудеса.
- Впрочем кои са признаците, по които се отчита дали живелият преди нас е бил праведник или не?- От първостепенна важност е да е изповядвал православното християнство. Ако е пострадал за вярата, е мъченик. Праведник е, когато е живял свято до края на живота си, да има чудеса по неговите молитви.
- Манастирът в Ново село, сега Априлци, на практика е без монаси, за него се грижеше общината и служеше повече за музей, отколкото за място на святост. Ще стане ли той отново действаща обител след канонизацията?
- Манастирът не е бил и не е музей и за него се грижи Ловчанска митрополия.От десетилетия там действително не е имало монашеско братство или сестринство. За сградата в продължение на години се грижи Людмила – бивша послушница в него. Имаше кандидати за него, но те не бяха подходящи хора и затова аз не ги приех. Надявам се след канонизацията на мъчениците и тяхната прослава по-скоро да се намерят подходящи духовни лица, които да живеят там и да служат. За храма на манастира „Света Троица” е назначен свещеник, който служи там литургии и извършва треби.
- Уточнихте ли вече имената на всички загинали в манастира в Ново село?
- Да, на някои от тях. Сред загиналите са двама свещеници Никола Барбулов и Георги Дългодрейски, които ще бъдат канонизирани за свещеномъченици именно защото за свещеници. Седемте монахини, които ще бъдат преподобни мъченици, са игуменката Сусана Сомлева, София Павкова, Елисавета Злийска, Ефросиния Мофтиева, Христина Калиста и Катерина и света мъченица Сусана Чорбаджиева, която е била мирянка, близка на сестрите. Към имената им ще бъде добавено „и другите с тях”, за всички, чиито имена все още не са уточнени. Тъй като са много, за краткост ще се наричат Събор на Новоселските мъченици, така е наречена и иконата им. Така ще бъде наречено и краткото им житие, което подготвяме в момента.
- Съхранени ли са родовете им, открихте ли техни роднини?
- Да, открихме далечни сродници на някои от тях. Надяваме се те от своя страна също да издирят спомени за тях и ще може впоследствие да се добави в житието им.
- Напоследък заговорихме за святост, но все около предстоящите канонизации. В живота, във всекидневието ни сякаш убягва. Имате ли обяснение защо се случва така?
- Христос вчера, днес и вовеки е един и същ. Това означава, че Божията сила по никакъв начин не е станала по-малка. Ако вярата, желанието и усърдието са по-малки, за това са виновни хората, че не желаят да се отдадат на подвига да живеят като християни и да се отнасят като християни помежду си. Децата не се възпитават във вяра и в църковност. Те изучават какво ли не, но само малка част от тях религия православие. Вече двадесет години Светият синод се старае да убеди всяко поредно правителство в българското училище да бъде въведено изучаването на „Религия – православие” в задължителната подготовка.
Сега също се изучава религия, но като задължително избираем и свободно избираем предмет. Интересът към него обаче е малък, а синодът иска изучаването му задължително?
- Това не е достатъчно. Причините са много. Една от тях е, че огромна част от родителите не са изучавали вероучение и на практика не знаят какво означава това и в какво е неговата сила. Преподавателите по религия в училищата сега са на хонорар, тъй като тя е ЗИП и СИП, а те не могат да оцеляват с по 20-30 лева месечно от часовете. Повечето от завършилите богословските факултети студенти не могат да изберат като професия учител по богословие, защото няма да получават нормално възнаграждение. На много места директорите слагат като свободно избираеми предмети конкурентни дисциплини като компютри и английски език и родителите записват децата си на тях. Освен това тези часове сега се слагат като последни, когато децата са уморени и затова не желаят да влизат в тях. Затова сега изучаващите религия в българските училища са малко, но те ще бъдат значително повече, ако предметът „Религия-православие” бъде въведен в задължителната подготовка, както Светият синод иска.
- Вашите опоненти веднага ще ви репликират, че изучаването на религия задължително нарушава човешките права?
- Светият синод има концепция, според която родителите могат да избират каква религия от разрешените от закона искат да изучава детето им. Ако не искат религия - да изучават етика.
- В средата на великия пост сме. Какво бихте казали и на постещите, и на непостещите, въобще на хората, които се подготвят да празнуват Възкресение Христово?
- В Евангелието е казано: “Влезте през тесните врата; защото широки са вратата и просторен е пътят, който води към погибел, и мнозина са, които минават през тях; защото тесни са вратата и стеснен е пътят, който води в живота, и малцина ги намират.” (Мат. 7:13-14). Затова нека учим децата, а и самите ние да се учим да вървим по стръмния път, който е славен. Той носи тук, на земята, добро и любов, а след това вечен живот. Нека всички изберем истината и любовта към Господ, за да има мир между хората и на земята.

Учени и владици спорят колко са българските светии

Синодът без служба за канонизацията на баташките мъченици

Силвия Николова, В. "МОНИТОР", 5 март 2011 година

Все още не е ясно точно колко са българските светци. Според едни източници те са 94-ма, според други 103-ма. Софийските новомъченици са малко известни, канонизирани са непосредствено след Освобождението

Богослови обясняват този факт с обстоятелството, че близо 40 български светии нямат специален акт за канонизация по време на служба, но са приети за светии първоначално от народа, а след това вече и почитани и вписани в календара и от самата църква.Докато учените и синодалите ни спорят по въпроса за броя на светиите, лъсна и друг проблем. Оказа се, че Светият синод няма и специално написана служба, в требника (църковна книга) няма и молитви за канонизиране на светци. Това обясни Ловчанският митрополит Гавраил, който е член на комисията по канонизациите. „Затова ще решаваме тепърва как ще служим и какво ще четем на 3 април, когато в катедралния храм „Св. Александър Невски” ще обявим за светии загиналите в Баташкото клане и жертвите от Ново село”, каза дядо Гавраил. Комисията по канонизацията, в която освен него влизат още Сливенският митрополит Йоаникий и преподавателят по богословие доц. Павел Павлов, ще изчистват протокола за случая в детайли до последния ден и ще решават какви свещени текстове ще се четат и какво ще пее хорът по време на тържествения акт. Засега е известно само, че жертвите от Батак и Ново село ще бъдат считани за светии след момента, в който патриарх Максим дръпне бяло осветено платно от иконите им, които вече се рисуват.

След това то ще бъде разкъсано на малки парченца

и раздадено като светиня на вярващите в храма. Така се практикува и при освещаване на нови храмове. От този момент нататък за тях няма да се служат панихиди, а служби и акатиси, които се пишат в момента от химнографа Аргир Иванов. „За последно канонизация у нас е имало преди 49 години, никой не си спомня как е протекла тя, затова и не сме подготвени за случая”, не скри дядо Гавраил и обясни, че въпреки това владиците са счели за свое патриотично дело да гласуват канонизацията на новите светии. За последно с писмен акт патриарх Кирил канонизира за преподобен Паисий Хилендарски на 26 юни 1962 г., а на 31 декември 1964 г., пак с едноличен акт,

той канонизира и Софроний Врачански

За проучване на живота, делата и светостта им обаче не е свиквана специална комисия, не е сформирана и комисия по канонизациите, както сега. Тогава покойният патриарх Кирил издейства канонизацията с молба до политбюро и Дирекцията по вероизповеданията, позовавайки се на 230-годишнината от написването на „История славянобългарска”.

Процедурата може и да се прескочи

Процедурата за канонизация на светец в Православната църква е значително по-облекчена, отколкото при Римокатолическата. Ватикана изисква преди самия акт, обявяващ даден човек за светец, той да премине период на бетификация (обявяване за блажен), а след това и съдебен процес, в който обвинител на блажения е т.нар. адвокат на дявола. Пред съдебните заседатели и свидетелите той търси грехове, а защитниците на кандидат-светеца трябва да го защитят. Едва след тази процедура блаженият се обявява за светец. В Източната църква съд за доказване на святост няма. Това се прави от комисии към синода на съответната поместна църква. Нетленни мощи, кости с цвят на слонова кост, понякога изпускащи благоухание, чудеса и безгрешен живот за белезите, по които православната традиция определя дали става дума за светец. В случаи, когато мощите са изгубени или чудесата не са записвани, се приема за достатъчен светият му живот. Самата канонизация се обявява обикновено на поместен събор, но понякога и само с решение на патриарха или синода. Има и случаи, в които акт за канонизация не се издава, тъй като вярващите миряни, т.е. народът е започнал да почита като светец дадена личност. Впоследствие висшето духовенство само разпорежда написването на служба за него и житието му. Такъв е случая със светите братя Кирил и Методий, за които не съществува документ за канонизация нито във Ватиканската библиотека, нито в която и да е друга източна поместна църква. Само на базата на народното почитание е канонизиран и преп. Пимен Зографски.

РУМЕН РАЛЧЕВ, Велик приор на Великия приорат България на Ордена на рицарите тамплиери:

Нека се прегледат архивите на църквата

- Господин Ралчев, вече пета година Великият приорат България на Ордена на рицарите тамплиери издирва и проучва живота на неизвестни наши светии. Колко светци, за които не знаем, открихте?
- Вече издадохме книга за българските светци, но продължаваме да търсим артефакти в полуразрушени, напуснати или слабо действащи църкви не само у нас, но и зад граница. В тях има изографисани много българи светии, но поради това, че те са на вече чужда територия, а вероятно и по нечии съображения, Българската православна църква не ги почита. Тя се е ограничила до около 90 наши светци, които се споменават по време на служби. Ние открихме 180, за които не се знаеше досега. В момента издирваме писмени източници за живота им.
- Как може да ви помогне БПЦ?
- Оторизирани от клира хора да прегледат архивите на БПЦ и да дадат точна информация колко българи са канонизирани. Сърбия например посочва 1800 сърби светци. От Ниш насам, както и на територията до Албания има стотици църкви с изографисани в тях българи светци. Ролята на гражданските организации, какъвто е Орденът на рицарите тамплиери, проучва българската святост, но недоумявам защо БПЦ не ни подава ръка.
- Какво ви беше най-интересно в проучванията, които са направени до момента?
- В стари църкви в Албания попаднахме на писмени сведения за български светци, за които изрично се казва, че са канонизирани. Необходимо е обаче да направим и допълнителни справки. Лично за мен е скандален фактът, че Киприян Московски, който е патриарх на Руската православна църква и е българин, е канонизиран от руснаците, но не и от нашата църква.

Светостта не е само в ореол

Силвия Николова, В. "МОНИТОР"
4 март 2011 г.

Българският народ съвсем скоро ще има още родни светии. Дни преди Националния празник 3 март Светият синод взе най-патриотичното и изпълнено със символика решение за последните две десетилетия - загиналите в клането на 2 срещу 3 май 1876 г. в черквата в Батак и в манастира „Света Троица” в Ново село (днес част от град Априлци) да бъдат канонизирани за свети великомъченици за вярата. Канонизацията ще бъде извършена на 3 април в патриаршеската катедрала „Свети Александър Невски”. Дни след решението на владиците хора, безспорно родолюбци, отново повдигнаха въпроса защо към ликовете на светиите не бъде причислен и Васил Левски.Актът на канонизация обаче е въпрос не само на признание и белег за всенародна признателност. Той е признание за безпределна самоотверженост, жертвоготовност, полагане на душата за ближния, но и белег за святост. Животът на Васил Левски с монашеско име Игнатий е илюстрация именно за безпределна самоотверженост и жертвоготовност. За това няма никакво съмнение. Колкото до белега святост в неговия живот, църквата деликатно се въздържа да засяга този въпрос. Незапознатите с историята и атрибутите на светостта обаче с невъздържаното си настояване за неговата канонизация по-скоро биха хвърлили сянка на съмнение върху живота и делото му, отколкото да успеят да го впишат с иконографски образ в сонма на българските светии. И на първолаците е известна безпределната честност на Васил Левски. Спомнете си само трогателните редове в бележника му, в който той описва като лично разточителство похарчения грош за боза. Едно твърде нелицеприятно обстоятелство в живота на Дякона, описано от Захарий Стоянов, прави невъзможна неговата канонизация. На 14 август 1872 г. в дома на ловчанския търговец Денчо Халача той наръгва с нож чирака му Стойчо. Историята е описана с пределна точност от Захарий Стоянов, от което става ясно, че лично му е разказана от Дякона. Инцидентът става, когато по време на тайна сбирка на революционния комитет момчето влиза в одаята. Апостола инстинктивно вади ножа и го умъртвява. Този смъртен грях не му дава покой до края на живота и той го изповядва неведнъж. За това свидетелства и поп Енчо от Сопот. В едно свое писмо до Любен Каравелов самият Васил Левски пише: „Жалко за невинното момче!” Захарий Стоянов пък свидетелства, че до края на живота си Апостола е изпращал всеки път при възможност пари на бащата на убитото дете. Църквата и архиереите ни пределно ясно познават канона, но и историята. Заради това обстоятелство не може, независимо от желанието на всички нас, да видим лика на Апостола и в храма. Независимо от това той е светиня и ще остане светия за всеки родолюбив българин, а също и велик човек за всеки чужденец, четящ историята ни непреднамерено.В желанието си да възвисим Апостола и църковно, можем повече да навредим, отколкото да помогнем. Защото светостта не е само в нимба. Светостта е надбитийна, превишаваща егоизма, самодоволството, самодостатъчността, в които се къпем всеки ден. Светостта не е само образ. Нито пък е един ден от църковния календар, в който палим вощеница пред нечий образ. Светостта е онази еманация на човешкия дух, която понякога се постига само с подадена чаша вода или положено цвете на гроба на незнаен паднал за свободата ни воин.

Мъчениците от Батак влизат в православния календар

Църквата канонизира нови светци

Синодът търси иконографи, за да нарисуват ликовете им

Силвия Николова
В-к "МОНИТОР", 28.02.2011

Серия от канонизации за светци започва Българската православна църква, съобщи Сливенският митрополит Йоаникий, който е председател на временната комисия по канонизациите към Светия синод. Канонизациите започваме със закланите по време на Баташкото клане в храма „Света Неделя”, уточни Ловчанският митрополит Григорий, който е член на комисията. Синодът взе решение да бъдат канонизирани и закланите в Ново село край Априлци, добави той и заяви, че е напълно възможно след тях да бъдат провъзгласени за светци и загиналите по време на

кланетата в ямболското село Бояджик

Баташкото клане се е състояло в нощта на 2 срещу 3 май 1876 г. Със сигурност се знае, че в него са загинали осем монахини и двама свещеници, останалите 200 са миряни, предимно жени, старци и деца. А в манастира „Света Троица” в Ново село край Априлци, наред с калугерите, са избити миряни, голяма част от които участници и съратници на организаторите на Априлското въстание. Самата канонизация ще бъде извършена на 3 април в храм-паметника „Свети Александър Невски” лично от патриарх Максим в съслужение с всички митрополити. Паметта на светите великомъченици от Батак, с каквото название те ще влязат в църковния календар, ще бъде отбелязвана всяка година на 17 май. На този ден за тях ще се изпълнява църковна служба, която вече е написана от химнографа Аргир Иванов. Архиереите ни обаче все още не са решили на коя дата да бъде почитана паметта на светите великомъченици от Ново село. На него ще бъде поръчан текста и на службата за новоселските великомъченици. Владиците ни обаче все още не знаят как точно ще служат какви свещени текстове ще четат и какво ще пее хорът по време на самото провъзгласяване на новите светии на 3 април, тъй като в българския требник (вид богослужебна книга) няма специални молитви и текстове за такива случаи.Пропускът е наш, тъй като БПЦ отдавна не е канонизирала светци и нямаме специално написано последование за това. Тепърва ще решаваме този въпрос, като напишем специалните молитви, тропари и всичко, каквото е необходимо, не скри Ловчанският митрополит Гавраил. За последно към сонма на български светци е причислен свети Паисий Хилендарски. Канонизацията е извършена през 1962 г. от покойния патриарх Кирил, който успява да издейства разрешението за нея от Тодор Живков, като се позовава на факта, че същата година се навършват 200 години от написването на „История славянобългарска”. От тогава такъв акт не е имало. През 2000 г. кръгът на дядо Пимен канонизира Васил Левски, но каноничният синод во главе с дядо Максим не призна канонизацията, позовавайки се на факта за извършеното от него убийство на дете, описано от Захарий Стоянов. По думите на митрополит Гавраил не е изключено за светии да бъдат обявени и жертвите в клането при Ямболското село Бояджик, в което през май 1876 г. загиват 200 човека, от които 8 жени, 8 деца и двама свещеници. Това обаче синодът ще решава допълнително.

Синодът търси трескаво и художник

който да нарисува иконите на новите светци. Временната комисия по канонизациите засега се е спряла на синодалния иконописен Ивайло Шалъфов, но се безпокои, че той няма да се справи с работата за толкова кратко време. Владиците ни са обезпокоени от факта, че добрите ни художници не са школувани в иконописта. Те се притесняват, че ако възложат поръчката на човек извън църковните среди, в последния момент може да се окажат с неканонично нарисувани образи.

.

Правели чудеса

По молитвите на мъчениците за вярата от Батак и Ново село, които ще канонизираме, са ставали и чудеса. Така разказват хората, но никой не си е дал труд да ги запише, каза Ловчанският митрополит Гавраил. Затова и комисията по канонизацията не води специален протокол. Въпреки този пропуск, като хора, пострадали за православието, няма проблем те да бъдат светци великомъченици, увери владиката. Църковната традиция в Източната църква позволява това да става и без поменик с извършени по молитвите им чудеса. Някои дори са канонизирани от църквата години след като народът е започнал да ги почита като божии люде.

Коментар

Светостта не е само за светците

Светият Синод предприе изключително патриотично дело. Архиереите ни ще канонизират жертвите на Баташкото и Новоселското клане на 3 април, а впоследствие е напълно възможно да обявят за светци и мъчениците от Ямболското село Бояджик. Това безспорно ни радва, защото не се е случвало вече близо половин век. Но буди у нас и известна тревога. Архиереите ни не афишират достатъчно предстоящата канонизация, което е само в ущърб на иначе отличната им инициатива – нещо твърде належащо. Защото е пределно ясно, че българският народ не е вярващ, като италианския, полския или руския, например. По същество ние сме повече християни на маса, знаем отлично какво се сервира на празник, но не знаем кой светия почита църквата с този празник, нито с какво той се е прославил в земния си живот. Като се има предвид този твърде нелицеприятен факт за нашего брата българина, е твърде вероятно без достатъчна популяризация от страна на Светия Синод на новата канонизация светите новомъченици да останат само на книга в църковния календар. Впрочем, БПЦ канонизира преди 50-ина години и софийските новомъченици за вярата. Някой да е чул кога ги почитаме и да е отишъл на този ден специално на църква?! Светостта е еманацията на богоугодния живот на всеки един тук, на земята. Тя обаче не е само за светиите. Тя е и урок за нас, делничните грешници, за които част от спасението е дори само да ги помним. Но преди това някой трябва да ни ги сочи. Неведнъж.

КИРЯК ЦОНЕВ, арабист:

Кадафи си отива до седмица Въпреки съпротивата

Изтеглянето на българите е необходимо, защо- то са заплашени

Силвия Николова, 23 февруари 2011 г. в. "МОНИТОР"

- Г-н Цонев, вие сте един от най-добрите познавачи на арабския свят в България. Какви са очакванията ви за събитията в Бенгази?
- До една седмица, максимум десет дни, макар и с много голяма съпротива от страна на Кадафи, той ще си отиде. Събитията в Либия обаче ще бъдат много по-остри, отколкото в Египет, независимо че населението там е много по-малко.
- Какво разбирате под „по-остри”?
- Ще се използват всички възможни средства за защита на режима, макар че голяма част от армията и от полицията започва да изоставя лидера и преминава на страната на демонстрантите. В същото време обаче се появяват съобщения едва ли не за бомбардировки на столицата Триполи. Това означава, че сблъсъкът ще е много силен.
- За разлика от Бенгази, в Триполи опозицията и в частност интелигенцията не е така консолидирана срещу Кадафи.
- Винаги в опозицията срещу Кадафи Бенгази е бил водещ. Нека не забравяме, че през 1969 г. той свали крал Ибриз, който е точно от района на Бенгази. Освен това градът винаги е бил настроен опозиционно спрямо Триполи, като спорът е бил кой от тях ще бъде водещ.
- Какво оттогава досега пречи на опозицията в Бенгази да се справи с режима?
- Кадафи има много голяма популярност от когато свали монархията. Още повече, че той се смяташе за ученик на египетския президент Гамал Абдел Насър. Освен това той се опита на няколко пъти да прави единство с тази или онази арабска държава. Именно този арабски национализъм, който преобладаваше в умовете на интелигенцията по онова време, му даваше и известен престиж. Кадафи закри чуждестранните военни бази на САЩ и Великобритания. Това също му създаде авторитет на човек, който се бори с империализма, а антиимпериализмът в онова време беше на мода. Затова трябва да търсим последователност във всички неща, случващи се в Либия. С времето обаче Кадафи смаза и няколко бунта. В по-ново време в Бенгази се създаде допълнителна опозиция заради българските медицински сестри. Когато обаче имаше бум на СПИН в болницата, а това бе във времето на ембаргото, когато там нямаше дори достатъчно медицински консумативи за еднократна употреба, той не можа да овладее ситуацията. Едно е ясно, изтеглянето на българите оттам е абсолютно необходимо. Те са заплашени от хаоса в страната.
- Засега обаче немалко българи в Либия демонстрират спокойствие и съвсем не мислят да се връщат. Има ли директна опасност за тях?
- Тъй като повечето от работещите българи там са в сферата на медицината, си правят илюзии, че няма пряка опасност за тях, защото ситуацията е вътрешнополитическа. Когато обаче броят на убитите и ранените нарасне още повече, когато лекарите няма да имат сили и възможност да овладеят положението, да спасяват човешки животи независимо от усилията си, тогава нещата ще се обърнат срещу тях, срещу медицинските грижи там въобще.
- Никой не знае официално колко наши сънародници работят в Либия. По официални данни на Министерството на външните работи те са около 250 човека. Имате ли обяснение защо българинът няма практика да се обажда в посолството и в консулствата на страната, в която пребивава?
- Когато един американец отиде зад граница, след настаняването си в хотела веднага звъни в посолството, дава данните си и казва къде се намира. При нужда се знае къде да бъде търсен и да му бъде помогнато. След 1989 г. нашите закони не изискват български граждани да се явяват в посолствата. Причините са насложени от миналото, когато хората се страхуваха, че там има ченгета, които ще изкопчват информация от тях. Този страх от миналото се смени със страха, че някои наши, които се замогнат зад граница, могат да бъдат попитани какви данъци плащат. Според мен трябва да се върне задължителната практика сънародниците ни да се обаждат в нашите посолства в страните, в които пребивават. Истината е, че не знаем колко българи има не само в Либия, но и в останалите държави. Нашенецът се появява от небитието едва когато се случи някакъв инцидент и му е нужна помощ. Това е абсолютно недопустимо.
- Казвате, че обстановката в Либия ще поутихне до 7-10 дни. Със или без чужда намеса?
- Външни сили определено няма да се намесят. Президентът Барак Обама е умерен в критиките си към Кадафи. Либия е един от основните доставчици на петрол през Италия за целия Европейски съюз, затова и в него реакциите са умерени. Както казва народът: „Интересът клати феса”. Този интерес обаче ще бъде скъпо платен от либийския народ. Виждането е, че проблемите там са вътрешна работа, която трябва да се реши с вътрешни сили. Възниква обаче големият въпрос кой ще възседне тези движения, след като опозицията свърши мръсната работа.
- Можете ли да кажете кой ще извлече дивиденти?
- Най-организираните сили са две. Едната е армията – тя е водещата сила. Другата са т. нар. Мюсюлмански братя, които засега критикуват от време на време и изчакват някой да свърши мръсната работа. Не бива да се забравя фактът, че религията на държави като Либия и Тунис е ислямът. За хората там това е начин на живот, мислене, бит, всекидневие, всичко. В тези страни едва ли ще се намерят 4-5 процента, които да заявят, че не са вярващи. Останалите са искрено вярващи в исляма.
- Има ли опасност, след като уличните стълкновения утихнат, в Либия да се стигне до крайна радикализация на исляма? Ясно ли е към момента кое крило на исляма е водещо там?
- Кадафи излезе на преден план и като реформист на исляма. Ислямистите се обявяват именно срещу това - той си позволи навремето да реорганизира религията. Кадафи промени датата, от която започва ислямското летоброене, промени имената на месеците, въведе нови ритуали и молитви в джамиите. В модерния ислям има както реформисти, така и крайни елементи. След като уличните сблъсъци в страната поутихнат, в Либия ще има политически хаос. Ще се разрази борба сред онези, които сега са единни срещу Кадафи.
- Само на политическата сцена ли ще се вихри този хаос или ще се пренесе и по улиците?
- Ще бъде и на двете места, защото либийците са твърде емоционални хора. Аз познавам лично Кадафи и смело мога да заявя, че той е типичен либиец – както мисли, така и действа.
- Какво разбирате под типичен либиец?
- Например когато либиецът се качи в автомобил, кара, без да гледа къде отива, какво е движението, още по-малко гледа пътните знаци. Не внимава за пътя, просто се движи от емоцията. Кадафи например им направи огромни магистрали, но либийците пак карат в насрещното платно. На първо място те поставят емоцията, а на второ действието.
- Какви са вашите лични впечатления от Кадафи?
- По време на посещението му в България през 1978 г. аз го придружавах в продължение на една седмица. Тогава Кадафи беше млад, хубав и енергичен. На Орлов мост огромна дамска компания го посрещна с цветя и голям ентусиазъм. Там кметът Петър Междуречки му връчи ключа на София. Още тогава Кадафи беше отличен артист, умееше да разговаря, но умееше и да прави номера.
- Лично на вас какъв номер е спретвал?
- О-о-о, много неприятен. В Правец Тодор Живков му даваше официален обяд. Договаряме се да бъдем в залата в 13 часа. Живков слиза, отива да си мие ръцете, връща се, а Кадафи го няма. Напрежението се натрупва, Първият мълчи, ние не знаем какво да правим. В 13.10 слиза ординарецът на Кадафи и заявява, че полковникът ще обядва в 14 часа. Можете да си представите какъв ужас изпитах, когато започнаха да ме разпитват дали не съм сгрешил с превода.
- Спомените ви са весели, но сънародниците ни в Либия никак не се чувстват по този начин. Какво ще кажете на тези от тях, които въпреки помощта на правителството ни не пожелаха да се качат на самолета за България?
- В никакъв случай да не изпадат в паника и да гледат колкото е възможно повече да бъдат любезни с либийците.

Визитка

Завършил е Московския държавен университет по международни отношения с първи език арабскиДългогодишен дипломатРаботил е в посолствата на България в Дамаск, Кайро и АлжирБил е посланик в Алжир и в Мавритания и първи български консул в Обединените арабски емирстваПреподавател е в Софийския университет и в Югозападния университет в БлагоевградПреводач, писател и журналист. Член е на УС на Организацията на обединените българи

Десетки трупове по улиците на Триполи

Властите обвиняват престъпни банди за насилието в страната
Бойна авиация срещу демонстранти и жилищни квартали
Монитор
Опозиционен активист и жител на Триполи съобщиха, че улиците на размирен квартал в либийската столица са осеяни с труповете на десетки демонстранти, застреляни от силите на реда, лоялни на дългогодишния лидер Муамар Кадафи, съобщи АП.Мохамед Али от Либийския фронт за спасение и другият източник казали, че жителите на Триполи са принудени да не излизат от домовете си след убийствата и предупрежденията на верните на Кадафи сили, че всеки, който излезе на улицата, ще бъде застрелян.Базираната в Дубай сателитна телевизия "Ал Арабия" съобщи, че либийските ВВС нанасят удари по жилищни квартали на Триполи. Бойната авиация е използвана и срещу демонстранти от източната част на страната, които са се насочили към столицата.Най-големият син на либийския държавен ръководител Муамар Кадафи Сейф ал Ислам призна за бомбардировки само на складове с боеприпаси и военни гарнизони, "поддържащи заговора". Той обаче опроверга категорично твърденията за въздушни удари по жилищни квартали и демонстранти.Елитни армейски подразделения и африкански наемници, верни на либийския лидер полковник Муамар Кадафи, провеждат кръвопролитна спецоперация в някои квартали на столицата. "Ал Джазира" съобщи за много жертви при потушаване на народни протести в кварталите Таджур, Фашлум и Сук ал Джумаа, като демонстрантите са били обстрелвани с картечници. Според източници от опозицията в столицата са загинали неколкостотин души.Жители на Триполи разказват за наемници, които стреляли по минувачи, след като били докарвани в кварталите с хеликоптери.Морга с капацитет до 450 трупа е обособена близо до главната болница на Триполи. Това свидетелства за жестокостта, с която са били потушени протестите срещу режима на Муамар Кадафи, съобщава Международната федерация на лигите за човешки права. Моргата е направена в училище, разположено до главната болница "Себиа", заяви президентката на федерацията Сухаир Белхасен.

Муамар Кадафи е наредил да бъдат екзекутирани военните пилоти

отказали да изпълняват заповеди. Това заяви пред телевизия "Ал Джазира" Касем Наджаа, подполковник от ВВС, преминал на страната на въстаналите либийци. Той съобщи за множество арести в редиците на офицерския корпус.Военни минаха на страната на демонстрантите в Източна Либия и това реши изхода на конфронтацията между въстаниците и властите в региона, напомня ИТАР-ТАСС.Насилието, което разтърсва Либия през последните дни, е дело на престъпни младежки банди, манипулирани от чужди сили, в това число "Ал Кайда", обяви министерството на отбраната на Либия.

Случващото се, което тероризира гражданите, спира търговията

плаши търговци и потребители и заплашва да спре обществените услуги като здравеопазване и образование, е дело на някои младежи и възрастни, които се сдобиха с оръжие, ограбвайки военни складове, се казва в изявлението, прочетено по държавната телевизия. "Това са престъпници. Военното командване получи заповед да подкрепи държавните сили за сигурност, за да прочисти страната от тези терористични банди", обяви министерството.Според ведомството случващото се в Либия се дължи на група младежи, от които се възползват чужди кръгове като "Ал Кайда" и други подозрителни групи.