Силвия Николова,
В. "МОНИТОР", 5 август 2011 г.
Можем ли да живеем заедно, но да се молим различно? На този въпрос трудно може да се отговори еднозначно. Защото за да бъдеш в съобщност, е възможно само ако имаш обща идея, общо кредо, общи цели. Да се постигне абсолютно съгласие между различните религии, е невъзможно. То не може да бъде постигнато дори в рамките на едно вероизповедание, каквото е християнството.

обединение помежду си
Потвърждават го безуспешните опити за икуменизъм. Ние може да се молим различно, но да живеем заедно можем. При това да живеем мирно, в разбирателство и съпричастност към проблемите на другия, на чуждата общност, водени от разбирането, че чуждият проблем не е изолиран, а може да засегне мнозина. Примери за такива проблеми много – и в Близкия изток, и съвсем недалече от нашата страна, в Косово преди 2008 година. Религиите, и по-точно техните духовни водачи могат да постигнат разбирателство, което да предадат на своите вярващи като послания не само за търпимост, но и за толерантност – така, както са го правили след Освобождението православните свещеници и мюсюлманските имами по българските земи. Факт е, че колкото по-добре един вярващ познава догмата на своята религия, но и спазва и нейните нравствено-етични норми, толкова по-търпим е той към различния – онзи от другия етнос и от другата вяра. Сама по себе си нито една от световните религии – юдаизъм, християнство и ислям, не пропагандира омраза. Всяка една от тях съдържа в себе си послание за любов към Бога и човеците. В чистия вид на ученията на всяка една от тях няма призиви нито за война, нито за насилие, нито за вражда. Слабостта на религията, проявявана в недопускане на чуждо мнение, граничещо с фанатизма, не е в нейния догмат, а в частните разбирания на някои нейни последователи.

започват военните хроники
„Обучението по религия трябва да влезе като задължителен предмет в българското училище. Религията - независимо дали тя е православие, католицизъм, юдаизъм или ислям, възпитава в добро, в толерантност, в разбиране на другия и взаимопомощ. В това отношение българското училище е длъжник на децата в нашата страна независимо от кой етнос или вероизповедание са те - подчерта Варненският и Великопреславски митрополит Кирил, който беше основен докладчик в конференцията. - Най-големите предизвикателства на съвремието ни, от които следват и всички беди, според мен са национализмът и егоизмът”, подчерта владиката. Той посочи, че България е една от малкото страни в рамките на Европейския съюз, в която не е осигурено правото на всички граждани за изучаване задължително на религията на дедите им в държавните училища като редовен предмет. Духовникът припомни, че вече три години Светият синод има изготвена концепция за тази нова дисциплина с вариант и за алтернативно изучаване на друго вероизповедание в училищата за учениците от другите религиозни общности. Посочи и преимуществото, че въпросната концепция предвижда и задължителен час по етика за децата на атеистите, като изтъкна, че единствената цел е подрастващите да бъдат възпитани като достойни, високоотговорни, морални и креативни личности, които на свой ред, получили вече стабилна нравствена основа, ще възпитат поколение с висок морал. „Религията трябва да влезе в българското училище официално и легално. Тя трябва да бъде изучавана официално и прозрачно, за да не я преподават нелегални и съмнителни елементи на децата ни”, категоричен беше и главният мюфтия Мустафа Алиш Хаджи, нескривайки опасенията си от нашествието на нелегални сектантски проповедници у нас, пропагандиращи фанатични модификации както на исляма, така и на християнството. „Като общество, независимо каква вяра изповядваме, ние имаме общи проблеми. Затова ние изцяло подкрепяме Българската православна църква в искането й час по-скоро религията да влезе като редовен и задължителен предмет в българското училище”, добави той. Главният мюфтия Мустафа Алиш Хаджи обясни, че наесен заедно с представители на Светия синод на БПЦ, както и на Католическата екзархия, Главното мюфтийство ще повдигне също този
въпрос пред политиците
и Министерството на образованието. Проблемът религия в класните стаи се оказа че не е чужд и за чуждестранните представители на религиозни общности. Пълна подкрепа по този въпрос изказа и главният равин на Тел Авив Меир Лоу.„За формирането на личността основно влияние оказват гените, но и семейната среда. Съвсем не малко влияние обаче оказва и училищната среда, която е първата съобщност, в която детето попада самостоятелно. Затова там трябва да му бъде дадено най-доброто, което може да го формира като личност градивна и добронамерена”, заяви в изказването си Меир Лоу и обясни, че липсата на религиозно обучение носи само минуси за възпитанието на младото поколение. „Преподаването на религия обаче е деликатно начинание. Тя трябва да им се преподава с обич, както родителите биха научили децата си на най-доброто”, посъветва той духовниците в България. Общество ни
няма причина да се страхува от религиозното образование
на подрастващите, около това виждане се обединиха представителите на различните вероизповедания на конференцията в София вчера.„Като висши духовници и религиозни лидери единодушно се обединихме около общата отговорност на различните религии за добруването на хората, за толерантност, взаимно уважение и разбирателство между представителите на различните вероизповедания, за преодоляване на противоречията между тях, инспирирани от политически и идеологически интереси, за недопускане религията да бъде използвана за античовешки и користни цели”, заявиха в обща декларация участниците в конференцията „Религията в полза на човека”. Текстът й те ще разпратят до всички наши политици, а чуждестранни участници ще я представят на своите правителства.
Няма коментари:
Публикуване на коментар