Патриарх Неофит отслужва литургия за покойния цар
Посветиха пощенско-филателно издание и книга на Обединителя
Силвия Николова
В. "Монитор", 27 август 2013 г.
Заупокойна литургия по повод 70-ата
годишнина от кончината на блаженопочившия цар Обединител Борис Трети
(1894 – 1943) ще отслужи патриарх Неофит в Рилския манастир в събота от 9
часа в съслужение с архиереи от Светия синод и епископи. Предвижда се
главата на Българската православна църква да произнесе специално слово.
Това съобщиха от Синодалната палата. След това, в 11 часа, светейшият и
духовенството ще отслужат и панихида в памет на о'Бозе почившия цар при
неговия гроб, който е при южния параклис на централния храм в обителта.
След възстановяването му през 1993 г. в него сега се покои само сърцето
на царя. За случая в манастира ще бъдат Симеон Сакскобургготски, съпругата му Маргарита и неговата сестра Мария-Луиза. Цар Борис Трети умира мистериозно на 28 август 1943 г., няколко дни след срещата си с Хитлер. Преди
70 години над половин милион българи преминават през патриаршеската
катедралата „Св. Александър Невски", за да се простят с покойния си цар.
Няколко дни по-късно тялото му е положено в Рилския манастир. Така
неговите близки и регентите се съобразяват с желанието му приживе да
бъде погребан в обителта. Вляво от гроба в знак на признателност към
своя цар резбари от село Осой, Дебърско, изработват на 10 октомври 1943
г. резба и я монтират до гроба. На нея е написано: "На своя Царъ
Освободителъ Борисъ III отъ признателна Македония".Последното
излизане извън двореца Врана на царица Йоанна и децата й Симеон и
Мария-Луиза, преди да бъдат екстрадирани от страната на 16 септември
1946 г., е до Рилския манастир. Там тя се покланя на гроба на покойния
си съпруг. След това тогавашният игумен Калистрат благославя царското
семейство за предстоящото пътуване и ги уверява, че ще се моли за
здравето и успеха както на нея и децата й, така и за душата на покойния
цар Борис Трети. До смъртта си той спазва своето обещание, монашеското
братство също се моли за прокудената фамилия дори в годините на
комунистическия режим. През 1946 г., по време на Страстната
седмица, тялото на царя е ексхумирано по нареждане на Георги Димитров.
То е погребано в малък параклис в парка на двореца Врана. През 1947 г.
по заповед на комунистическия лидер Георги Димитров и Васил Коларов
параклисът е взривен и заравнен със земята. След падането на режима през
1989 г. беше открита стъкленицата със сърцето на цар Борис ІІІ. То е
извадено при балсамирането и аутопсията на царя от проф. Иван Москов.
През 1993 г. сърцето на българския цар Борис ІІІ бе погребано в Рилския
манастир. Освен със заупокойната литургия и панихидата в събота
70-ата годишнина от неговата кончина ще бъде отбелязана ден по-рано, на
30 август, в петък с пощенско-филателно издание, посветено на тъжната
годишнина. Неговото представяне и пускане в обращение ще се състои от
10,30 часа във фоайето на Централна поща в столицата. Книгата на
Самуел Ардити „Човекът, който изигра Хитлер”, посветена на българския
цар Борис Трети, ще бъде представена на 1 септември. Това ще стане в
неделя от 18 часа в Духовен център „Блажен папа Ронкали” (ул. “Анджело
Ронкали” 2 в София).
Симеон Сакскобурготски:
Нямам информация от руските архиви за баща ми
ВАСИЛ ТАШЕВСКИ
„Вестта за смъртта на баща ми цар Борис
ІІІ Обединител ме завари в Царска Бистрица на Боровец, където бяхме със
сестра ми”, си спомня бившият премиер Симеон Сакскобургготски. „Майка
ми беше вече слязла в София. „Бях се качил на едно дърво и страшно ме
впечатли фактът, когато адютантът ми се обърна към мен с думите: „Ваше
Величество, слезте!” Тогава разбрах какво е станало и беше страшен шок
за мен”, добави той.На въпрос дали като премиер е поискал от
Русия информация за смъртта на баща си, Симеон Сакскобургготски
отговори, че след като в техните архиви влезе нещо, то не излиза повече
от там.„Навремето бяха предложили да ни дадат фотокопия на
изнесените от България след войната документи, но не знам докъде е
стигнала процедурата и дали следващите правителства са се договорили
вече с Москва по този въпрос.” Симеон Втори поясни, че не е получавал
информация от руските архиви, свързана със смъртта на баща му.„Единственото
писмо от Москва, засягащо съдбата на нашето семейство, е получено след
войната до нашия Централен комитет в България - да са внимавали с
момченцето или детето.”
Няма коментари:
Публикуване на коментар