Силвия Николова
В. "МОНИТОР", 13.02.2014
„Човек сам се ражда и сам умира, а през останалото време някакви
хора непрекъснато се опитват да му досаждат.” Този вехт и банален
афоризъм в пълна степен важи за обитателите на немалко старчески домове у
нас. С една малка разлика, в тях няма дори кой да „досади” на
клетниците, защото никой не се интересува от тях. Колкото и на
някой да не му се вярва, че тези хора са изоставени, а общинските
власти, които са принципал на въпросните социални заведения, да не си го
признават, истината е безкомпромисна. И тя е, че в домовете за стари
хора грижите са колкото за Бог да прости. Примери колкото щеш.
Последният обаче е потресаващ - съвсем като по сценарий на Хичкок.
Грижата на персонала, на общинските власти и на здравните, каквито
представители има във всяко едно такова заведение, е толкова „голяма”,
че трябва някой не само да издъхне, но и да замирише, за да разберат, че
човекът е починал. Така се е случило с 67-годишен мъж, намерен мъртъв в
стаята си в дома в квартал “Струмско” в Благоевград. Нещастният човечец
е открит чак във вторник, когато плътта му започнала да се разлага и
овоняла целия етаж. Дори се оказало, че мъжът се е заключил в стаята си.
Представете си каква грижае оказвал персоналът в дома
че
нито санитарки, нито лекари не са разбрали за кончината му. Никой не си
е дал труда да провери какво става с мъжа, след като не слиза за обяд и
вечеря в трапезарията, след като не го виждат на пейката в двора. Никой
не се е сетил, не е забелязал, че там живее лице на име Атанас
Атанасов. За получателите на заплата, впрочем от нашия джоб, на
данъкоплатците, той е бил само една бройка, която им осигурява
съответния брой работни места. За тях Атанас отдавна е бил покойник. И
това се вижда от пълното им безхаберие към човека. Важен е щатът,
заплатицата и някое калъпче масълце или парче салам от порциона на
възрастните хора. Едва ли някой ще смее да възрази на фактите. А те са
твърде жестоки, дори за фантазията на Хичкок.Двама старци се
карат с месеци, кълнат се, заплашват се, правят си номера съвсем не на
шега. Конфликтът назрява от ден на ден. Никой обаче не го взима на
сериозно. Отношенията им стават забавление за цял щаб чиновници на
заплата в старческия дом във Велико Търново. На получателите на заплати
там им „светва” едва когато караницата завърши със смъртта на единия от
двамата. Убийство в старчески дом не бе се случвало от десетилетия. До
какво ли високо ниво на нирвана е достигнал в медитациите си домовият
психолог, че да не се намеси професионално в отношенията на двама
възрастни.
Към тези трагични случаи се прибавят и изгорелите
трима
възрастни миналата седмица в дома в Хасково. Мъжете на 68, 71 и 84
години се задушиха при пожар, възникнал от тлееща цигара. Излишно е да
питаме защо сградата и стаите не са били снабдени с противопожарна
сигнализация? Не питаме и дали в дома има камери за наблюдения на
входовете и в общите помещения. Ясно е, че ако имаше техника, но
най-вече човешко отношение към обитателите, жертви нямаше да има. Ако
подобни инциденти се бяха случили в някой дом за деца, лишени от
родителски грижи, щеше да гърми цялата общественост. Куп фондации щяха
да подемат инициативи. Иде ли реч за стари хора обаче, кучета ги яли. Проблемът
е голям още от най-ниското си ниво на управление – директорското и
общинското. Защото, няма никакво съмнение, че малко са общините, които
могат да си позволят средства в степен да поддържат старчески домове. У
нас от 2008 г. чрез Закона за социалното подпомагане има възможност за
делегиране на редица социални дейности. Те могат да бъдат отдадени от
общините на неправителствения сектор, на религиозни организации и др.
Кметовете по места обаче се стискат яко и не дават дори мястото на
продавачката на билетчета за общинския клозет за публично-частно
партньорство по една-единствена причина – тези дейности са най-силният
лост за манипулация и печелене на гласове по време на избори. Чрез тях
всеки мераклия обещава работни места, социална грижа и европейски пари. В
повечето случай те се оказват миражи. Реалност са само клетниците,
принудени да издъхват сами.
Няма коментари:
Публикуване на коментар