С НАЙ-МНОГО ПСИХИАТРИЧНИ ЛЕГЛА СМЕ В ЕВРОПА

Лудниците празни, улиците пълни с болни

Никой не знае кога ще изпаднат в криза и ще станат опасни

СИЛВИЯ НИКОЛОВА

06.04.2014, В-к "МОНИТОР"

Снимки: БОРИС ВОЙНАРОВИЧ 

Лудниците в страната са почти празни, по улиците на градовете и селата ни обаче се скитат психично болни. Никой не знае дали те си пият хапчетата редовно, от какво точно страдат и кога ще изпаднат в криза и станат опасни както за себе си, така и за околните. Това установи репортерска проверка на „Монитор”.Оказва се, че малка България с едва 7-милионно население е с най-голям брой психиатрични легла в Европа.

У нас те са 4500, което прави 10% от всички легла в лечебните заведения в страната, изчисли д-р Цветеслава Гълъбова, директор на Специализираната болница по психиатрия „Свети Иван Рилски” в Курило. Парадоксът е, че в лечебните заведения те могат да бъдат лекувани до определен период според състоянието си. След изписването им оттам те се връщат у дома си и лекуващите лекари губят контакт с тях до следващия път, когато им ги докарат с линейка, придружена от полицейски автомобил. През деня, когато близките им са на работа,

 не могат да ги наблюдават и следят

 дали приемат медикаментите си и с какво се занимават. Никой не знае в кой момент, като влязат в метрото, тези хора ще решат да бутнат някоя жена под влака например, каза д-р Гълъбова. Докарват ни ги във влошено състояние и започваме терапията отново до следващия път, като в параграф 22, допълни тя. Подобен е случаят с 54-годишния Димитър Черкозов от София с тази разлика, че той не е посягал на чужд човешки живот. В болницата в Курило го познават от години. Той е лежал тук четири пъти. Затова знае всяка процедура и параграф, по който може да бъде вкаран в психиатрия, както и кога трябва да бъде изписан. Човекът е наясно какви лекарства пие, как се приемат и, по думите на лекарите, е един от

най-дисциплинираните пациенти, когато състоянието му не е обострено. При всяко подобрение обаче той е изписван от лечебното заведение. Няма близки, които пряко да го наблюдават и на практика когато е в София, обикаля центъра на столицата от сутрин до вечер. Нощем пък се рови във „Фейсбук”, създава си приятелства там и живее във виртуалния свят. Мъжът се интересува от фотография и е наясно с всяка новост във фотографската техника. 90-годишната му баба, която му е помагала да се справя с всекидневието, е починала неотдавна. Понякога го наглеждат вуйчо му и леля му, синът му въобще не се вясва.  „Състоянието му в момента е овладяно, но след двадесет-тридесет дни вероятно ще го изпишем. Не е ясно как той ще се грижи за себе си и ако се влоши на улицата,

 дали няма да попадне под нечий автомобил 

или да се случи с него някаква беда”, безпокоят се лекарите.„За хора като Черкозов добра възможност е пребиваването в дневни центрове за психични грижи, където през деня ще бъде наблюдаван от медицински лица, ще се знае дали си взима лекарствата, ще го занимават с някаква дейност, ще бъде хранен и най-важното - ще общува с хора и няма да се налага да скита по улиците”, убеден е социалният работник Ивайло Йосифов от болницата в Курило.  Такива дневни центрове в България обаче няма, независимо от препоръките на Европейската комисия и редица други евроструктури. Същевременно през 2001 г. бяха закрити психодиспансерите като нехуманни структури за отношение към болните. Програмата „Национална политика за психично здраве 2004 – 2012 г.” и планът за нейното осъществяване предвиждаше  изграждането на дневни центрове за хора с психични заболявания във всяка община. Към момента обаче няма изграден нито един.Ако това се беше случило, сега щяхме да имаме една европейска психиатрична помощ, посочи д-р Гълъбова. 

Синове и дъщери на съд да си приберат родителите

Паркът на психиатрията е обичайното място за разходки на болните.

Психиатриите съдят безотговорни синове и дъщери да приберат родителите си от болниците, след като вече са ги стабилизирани и не са опасни нито за себе си, нито за обществото, съобщиха лекари от психиатричната помощ. В дванадесетте психични болници преживяват над 300 пациенти повече с престой повече от една година. Това са все хора, които отдавна са за изписване, но никой не ги иска у дома.  В подобна ситуация е 60-годишната Мариела Д., която е в Курило за втори път. Жената, по думите на персонала, е една от най-изпълнителните и сговорчиви обитателки на женското отделение. Тя не досажда никому с претенции, единственото, което иска, е да отиде да нагледа къщата си край столицата. Тя обяснява, че има роднини и те много я „уважават”. По мнението на персонала обаче те не са склонни да си я приберат у дома. 

Клиники гледат убийци с години

 Специализираните болници и отделения по психиатрия отглеждат с години психично болни, които в невменяемо състояние са извършили убийство. При повечето от тях терапията се оказва успешна, лекарите ги докарват до състояние на самоконтрол и себевладеене на емоциите. Те обаче не могат да ги изпишат, защото никой от близките им не иска да ги вземе, а някои от тях въобще нямат роднини, които да ги приютят. Шестима, посегнали на хора, лежат към момента в Курило. Трима от тях са изпълнители на особено нашумели в миналото убийства. Единият от тях е на 33 години и вече девета година е тук, другият е на 56 и от 7 години живее в болницата, защото близките им не ги искат, обясни директорката на психиатрията д-р Цветеслава Гълъбова. По думите й състоянията им са овладяни и при постоянно наблюдение те не са опасни за околните.

Тези пациенти са настанени в Курило по смисъла на член 89, буква „б” от Наказателния кодекс. Изписването, лечението им в домашни условия и амбулаторното им наблюдение са регламентирани в член 89, буква „а” от НК.  За това обаче е нужно съгласието на близките, които обикновено не желаят да ги приемат. Така тези хора са обречени да живеят зад решетъчните прозорци на лечебното заведение до края на живота си. За тях няма създадена никаква структура или тип защитено жилище, в което да бъдат настанени. 

Жълтата книжка и усмирителната риза са измислица

Вицовете за жълтата книжка въобще не са актуални,
защото такива книжки за психично болните пациенти няма и никога не е имало. Картоните за диспансеризация, каквато имаше за тези хора до 2000 година, са били бели, както картоните на засегнатите от всички останали заболявания. Така развенча митът за жълтите книжки директорката на Специализираната болница по психиатрия в Курило д-р Цветомира Гълъбова.
Всъщност той е създаден на базата на вкуса на шизофрениците, които повече от всичко харесват жълтия цвят и ярките му производни като резеда например. В картините на тези от тях, които рисуват, преобладава жълтото. Хората с това психично заболяване харесват ярките цветове и се обличат предимно с тях, като дамите не признават пастелните гримове и лакове, а тези в зашеметяващи краски. Оказва се, че и усмирителните ризи също не съществуват нито в българските, нито в европейските психиатрии. Те са се използвали за кратко след 9 септември 1944 година в България, но след това са отречени като практика заради нехуманното отношение, което чрез тях се създава към болния. Към хората в изострени състояния се използват  успокоителни инжекции.

Това обаче се прави само когато лицето буйства и е опасно за собственото си или това на околните здраве и живот. То се въдворява в болница и с прокурорско решение, когато е извършило престъпление в състояние на невменяемост. 

Всеки 10-и в депресия

Всеки десети пълнолетен у нас е изпадал в депресия поне веднъж в живота си, показва проучване. Тя обаче не е ставала причина за приемането му в болница. Психичните заболявания в България засягат около 20% от населението. Повече от половината от тях не достигат до лечение.

Никой обаче не знае колко точно е броят нито на тези хора, нито на пациентите, които са на лечение, защото у нас няма единен регистър. Предполага се, че хората с шизофрения у нас са около 70 000 души. Те представляват 80 на сто от настанените в психиатрии, каза директорката на болницата в Курило д-р Цветеслава Гълъбова. От тях само 1-2% могат да извършат тежки криминални престъпления, допълни тя.В Европейския съюз 40% от хората са с някакви психични отклонения, а в България над психично болните все още тегне стигма, коментираха психиатри. 

Броят психоболните с регистър наесен

Единен регистър за хората с психични заболявания ще бъде създаден към есента. Той е част от програма на Министерството на здравеопазването, съобщиха оттам. Регистърът ще бъде изграден със средства по Норвежкия механизъм, от който нашата страна ще разполага с около 15 милиона лева за психично и репродуктивно здраве.Част от мерките, които ще се финансират по тази програма, ще бъде и изработването на такъв единен регистър, за който ще бъде създадена междуведомствена работна група, каза неотдавна министърът на здравеопазването д-р Таня Андреева.Като изключително важен и необходим за проследяване на лечението и проведените терапии, както и на тяхната успеваемост за болните, определи необходимостта от такъв регистър националният консултант по психиатрия проф. Вихра Миланова.Според нея обаче данните в него не бива да са достъпни за всички, а да могат да се гледат само от експерти и медици, отговорни за здравето на хората.Според директорката на Специализираната болница по психиатрия в Курило д-р Цветеслава Гълъбова регистърът е необходим и за финансирането на психиатричната помощ като цяло. Сега не е ясно колко точно са хората, засегнати от тази категория заболявания, в каква степен на болестта са, от какво лечение се нуждаят и според това какви средства да бъдат прогнозирани в бюджетите за тяхната терапия. Като пример за полза от въпросния регистър директорката на болницата посочи единния раков регистър. Благодарение на него се знае всяка година колко са новооткритите случаи, как се лекуват диагностицираните, какви средства се изразходват за тях и каква е смъртността. В резултат средствата в онкологията са сравнително най-рационално планирани сред всички останали сектори в българското здравеопазване.