Силвия Николова,
28 декември 2010 г., В. "МОНИТОР"
Разпопеният свещеник Валентин Ноцков е завзел единия от българските храмове в Чикаго „Свети Иван Рилски” и не желае да го напусне, макар че вече повече от година няма право нито да служи, нито да носи расо, защото е разпопен, съобщиха наши сънародници, живеещи там. Той продължава да венчава и кръщава независимо, че тези правомощия са му отнети, а извършените от него бракосъчетания и кръщенета са невалидни. Ноцков се прочу и със сексуалния тормоз преди няколко години, оказван върху една от енориашите.Вироглавият духовник бе разпопен от Светия синод на 1 юли 2008 г., след като напусна българския храм „Света София”, в който беше изпратен да служи от архиереите ни, и отиде без тяхното разрешение в „Свети Иван Рилски”, който също е български, но е под юрисдикцията на Американската православна църква.Вселенският патриарх Вартоломей Първи да упражни правомощията си и да изиска обяснение от предстоятеля на Американската православна църква (ОСА) Йона, защо Валентин Ноцков все още не е изгонен от храма и продължава да венчава и кръщава, независимо, че няма право на това, тъй като вече от година и половина е разпопен. Такова писмо до Вартоломей Първи написаха нашите архиереи в последното си заседание непосредствено преди Коледа. Писмо със същото искане синодалите ще изпратят до дни и до самата Американска православна църква. В документа до Вселенския патриарх те обясняват, че в Синода ни вече се трупат купища писма с въпроси от чужди православни църкви в САЩ, защо не си приберем българина, който няма никакво право да се прави на свещеник.Дирекцията по вероизповеданията не може да вземе отношение, тъй като църквата ни е отделена от държавата, коментира за „Монитор” нейният директор Емил Велинов.
четвъртък, 30 декември 2010 г.
Адрианополският епископ Евлогий, игумен на Рилския манастир:
Ако се обърнем към вярата, ще успеем
Бог желае да бъдем чисти като малки деца
Силвия Николова,
24 декември 2010, в. "МОНИТОР"
Визитка: Адрианополският епископ Евлогий е роден на 15 юни 1954 г. в СофияПрез 1979 г. е завършил Духовната академия (впоследствие възстановена като Богословски факултет на Софийския университет)През 1980 г. специализира в Московската духовна академияПоследователно е бил протосингел на няколко митрополииРектор е на Пловдивската духовна семинария от 1990 до 2003 г.От 2003 г. е игумен на Рилския манастир
- Ваше Преосвещенство, Вие сте игумен на най-големия и най-посещаван ставропигиален манастир - Рилският, основан от покровителя на българския народ свети Иван Рилски. Какво показват наблюденията Ви, по-вярващ ли стана българинът през последните години?
- Личното ми впечатление е, че действително има опити за връщане към българското, към духовното, към ценното и непреходното. Това обаче все още става трудно. В сравнение със значително по-бързото навлизане на негативните влияния в обществото връщането към ценностното става все още много бавно. Това трябва да ни накара да се замислим много сериозно.
- По отношение на нравствените ценности или на вярата като цяло?- За нас, православните, тези две неща вървят неразделно. Светата Българска православна църква и ние, духовниците, които сме част от нея, неведнъж сме се обръщали към обществото по този въпрос и сме призовавали хората да се върнат към нашите национални корени, към православието, което е първостепенният извор на светостта, на вярата, на нравствеността.- Явно само с призиви не става. Посредством какво може да се осъществи това връщане към корените, към непреходното и ценното?
- Това може да стане с въвеждане на православното вероучение в българските училища. Засега обаче по този въпрос много не се говори, независимо че Българската православна църква и обществеността изявиха своята воля с многохилядното шествие през септември в София.
- Къде според Вас се коренят причините въпросът за въвеждането на този нов предмет в българското училище да не излиза за обсъждане извън рамките на църквата?
- Причините са много. В последните години нашето общество е ангажирано с много проблеми, голяма част от тях са от личен характер, които са преимуществени пред тези за по-сериозното изучаване на религия в клас и вярата в Бога. Освен това започна едно поглеждане към различни други църкви, религии, учения, практики и традиции, чужди на духовността на българския народ. Например такива са Свети Валентин и Хелуин, напълно чужди на нашия народ, но вече навлизат в живота на хората. - От тях се печели добре.- Да, но търговията трябва да е на заден план. По-важни са душите на хората, отколкото печалбата. Българинът е склонен да се поддава на чужди митологии, философии и т.н. Ние имаме формулата, получена при кръщението на българския народ при свети цар Борис-Михаил Покръстител през 865 година. Тя е нещо много сигурно, много трайно за целия наш народ. Ако се обърнем именно към тези корени на самото ни кръщение в православната вяра, ще се получи нещо много добро и полезно за целия наш български народ. - Дали пък постоянните усилия, които трябва да полага православният християнин, плашат нашенеца и той търси „спасение” в нетрадиционни за нашата душевност култове?- Напълно възможно е, защото веднъж получили свето кръщение, ние имаме и своите отговорности, норми на поведение, задръжки, съвсем различен, морален стил на живот. Такива едни ограничения съвсем не са привлекателни и не се харесват, особено на по-младите. Не можем да се откажем от правилата, установени от православната църква, за да угодим на някого. Хората не бива да се смущават, а да приемат и изпълняват тези правила като нещо полезно за тях. В този смисъл това не е приоритет само на църквата, но и на цялото общество. С общи усилия, както в миналото, когато църквата и училището са вървели ръка за ръка за по-добро образование, така и сега трябва да вървим ръка за ръка.
- Интелигенцията като че ли не коментира въпроса за по-сериозното застъпване на религията като предмет в българското училище. Нейните представители се идентифицират като православни, но не са въцърковени. Защо според Вас е така?
- Ние не можем да познаваме съкровените чувства на всеки един човек. От това, което наблюдаваме обаче, се оказва, че някои избират по-лесния начин на живот, без да се задълбочават в проблемите на обществото ни и да помислят върху исконната ни православна духовност. Така е по-лесно. - В цялата страна, заедно с монасите и монахините, духовниците са не повече от 1400 човека. Същевременно има отлив на желаещи за духовните семинарии, няма желаещи за свещеници. На какво се дължи това?- Причините за проблема са комплексни – част от тях са и в църквата, част са и извън нея. Като цяло това е отражение на действителното състояние на обществото, защото не тя, църквата, е неделима част от това общество. Членовете на църквата са всички православни християни, а не само духовенството. Всички участваме в този процес. Затова когато се обсъжда въпросът за въвеждане на вероучение в училищата, трябва да се включат всички. - Атеистите и хората от други вероизповедания обаче смятат, че техните и на децата им права ще бъдат нарушени, ако бъдат принудени да изучават задължително вероучение в българските училища. - Напълно понятно и разбираемо е да има и алтернативни предмети за децата от неправославни семейства. Тези, които не желаят да го изучават, могат да учат история на религиите или пък етика. Варианти за подобни предмети има. Не бива да забравяме, че именно православието е съхранило българската културна идентичност, съхранило ни е като народ и затова не бива да решаваме с лека ръка, че за него няма място в учебната програма. - Въпреки кризата интересът към Рилската света обител не намалява. При вас е непрекъснат поток от хора. Само от любопитство и като в паметник на културата ли идват хората в манастира или и подбудени от вярата?- Независимо че Рилската света обител е най-големият ставропигиален манастир, братството ни е само от девет човека. За съжаление, желаещите да поемат този нелек път не са много. Има някои предпоставки, които не са привлекателни за хора, поели по това поприще. Нашата обител е и паметник на културата, посещавана е много, изключително шумно място е и губи облика си на света обител за уединение. Тя е посещавана много както от български, така и от чуждестранни туристи. Една част от тези хора не са и вярващи. Въпреки това ние се стараем в тази обстановка да пазим духовния облик на светата обител. Тук е доста трудно да бъдеш монах. Потребна е много духовна енергия и силна вяра, за да устоиш. Младите кандидати за монаси търсят уединени манастири, където могат да се отдадат на духовен живот.- Случвало ли Ви се е някой представител на шумна компания, посетила манастира, да се върне след време при Вас и да Ви сподели, че вярата е докоснала сърцето му, че се старае да живее според християнските норми?
- Конкретни случаи не мога да приведа, но никой не знае какво се случва в душата на човек. Аз съм сигурен, че голяма част от младите хора след разговор с мен или с някои от братството поне са се замислили върху вярата след напускането на манастира. Истина е, че един средно културен човек, където и да попадне – в християнски храм, синагога или какъвто и да е друг религиозен дом, би се държал подобаващо и би спазвал правилата на поведение, въведени в съответното място. Освен храма, туристите посещават музейната сбирка и новооткритата етнографска сбирка. Самата музейна сбирка показва миналото и настоящето на Светата рилска обител, а смело мога да кажа и на нашата страна, тъй като тя, обителта, е най-големият духовен трезор на България по отношение на предметите, свързани с култа. Някои от тях са дело на ръцете на братя на манастира, като например прочутият дърворезбован Рафаилов кръст. Той е от края на XVIII и началото на XIX век. Предполага се, че е работен в продължение на дванадесет години. На него са изобразени около 40 сцени от Стария и Новия Завет с над 360 образа. Това е изключително произведение, шедьовър. Една част от останалите предмети са подарявани на светата обител в знак на благодарност за изцеление или друга молитвена помощ от свети Иван. Затова те са ни много скъпи в духовен смисъл. Правени са и са подарявани с вяра, те са нашата жива връзка с миналото. Всички експонати са ценни, но сред особено интересните са невмени записи от прочутата рилска певческа школа, датирани са от XVIII и XIX век, два глаголически листа от XII век и Заветът на свети Иван Рилски, даващ ценни духовни напътствия не само за монаси, но и за миряни. В последните години броят на посетителите намаля, но през 2008 г. беше върхът на посещаемостта – 1 млн. души.
- Какво ще пожелаете на читателите на „Монитор” за настъпващото Рождество Христово?
- Рождество Христово е празник на надеждата и на радостта. В навечерието му всички християни са с по-светли и оптимистични чувства. Ние, в Светата рилска обител, го посрещаме с по-добри мисли и молитвеност за доброто на България и светата ни църква. Нека всички православни, влизайки тези дни в храмовете, наистина да се пренесат в градеца Витлеем, където в пещерата се е родил Спасителят на света Исус Христос – един изключителен пример, който Бог дава на човеците. Раждането на Божия Син в пещера, а не в дворец, е пример за смирение, а детето младенец Христос е символ на надеждата и чистотата. Нека всеки един от нас се вгледа в лицето на богомладенеца и да помисли за смисъла на човешкия живот, пътят, който трябва да извървим и да си спомним, че Бог желае всеки един от нас да бъде чист и смирен като малко дете, и да бъде изпълнен с оптимизъм. Тук искам да подчертая и че в навечерието на Рождество Христово Рилският манастир получи камион за сметосъбиране. Дарението е от фирма „Екоресурс Р” ООД с управител г-жа Камелия Динева. Дарението е благодарение на председателя на Народното събрание г-жа Цецка Цачева, кмета на София г-жа Йорданка Фандъкова и депутатите от партия ГЕРБ от Кюстендилския многомандател избирателен район. Сърдечно благодарим на всички, които ни съдействаха, така решаваме един голям проблем.
Бог желае да бъдем чисти като малки деца
Силвия Николова,
24 декември 2010, в. "МОНИТОР"
Визитка: Адрианополският епископ Евлогий е роден на 15 юни 1954 г. в СофияПрез 1979 г. е завършил Духовната академия (впоследствие възстановена като Богословски факултет на Софийския университет)През 1980 г. специализира в Московската духовна академияПоследователно е бил протосингел на няколко митрополииРектор е на Пловдивската духовна семинария от 1990 до 2003 г.От 2003 г. е игумен на Рилския манастир
- Ваше Преосвещенство, Вие сте игумен на най-големия и най-посещаван ставропигиален манастир - Рилският, основан от покровителя на българския народ свети Иван Рилски. Какво показват наблюденията Ви, по-вярващ ли стана българинът през последните години?
- Личното ми впечатление е, че действително има опити за връщане към българското, към духовното, към ценното и непреходното. Това обаче все още става трудно. В сравнение със значително по-бързото навлизане на негативните влияния в обществото връщането към ценностното става все още много бавно. Това трябва да ни накара да се замислим много сериозно.
- По отношение на нравствените ценности или на вярата като цяло?- За нас, православните, тези две неща вървят неразделно. Светата Българска православна църква и ние, духовниците, които сме част от нея, неведнъж сме се обръщали към обществото по този въпрос и сме призовавали хората да се върнат към нашите национални корени, към православието, което е първостепенният извор на светостта, на вярата, на нравствеността.- Явно само с призиви не става. Посредством какво може да се осъществи това връщане към корените, към непреходното и ценното?
- Това може да стане с въвеждане на православното вероучение в българските училища. Засега обаче по този въпрос много не се говори, независимо че Българската православна църква и обществеността изявиха своята воля с многохилядното шествие през септември в София.
- Къде според Вас се коренят причините въпросът за въвеждането на този нов предмет в българското училище да не излиза за обсъждане извън рамките на църквата?
- Причините са много. В последните години нашето общество е ангажирано с много проблеми, голяма част от тях са от личен характер, които са преимуществени пред тези за по-сериозното изучаване на религия в клас и вярата в Бога. Освен това започна едно поглеждане към различни други църкви, религии, учения, практики и традиции, чужди на духовността на българския народ. Например такива са Свети Валентин и Хелуин, напълно чужди на нашия народ, но вече навлизат в живота на хората. - От тях се печели добре.- Да, но търговията трябва да е на заден план. По-важни са душите на хората, отколкото печалбата. Българинът е склонен да се поддава на чужди митологии, философии и т.н. Ние имаме формулата, получена при кръщението на българския народ при свети цар Борис-Михаил Покръстител през 865 година. Тя е нещо много сигурно, много трайно за целия наш народ. Ако се обърнем именно към тези корени на самото ни кръщение в православната вяра, ще се получи нещо много добро и полезно за целия наш български народ. - Дали пък постоянните усилия, които трябва да полага православният християнин, плашат нашенеца и той търси „спасение” в нетрадиционни за нашата душевност култове?- Напълно възможно е, защото веднъж получили свето кръщение, ние имаме и своите отговорности, норми на поведение, задръжки, съвсем различен, морален стил на живот. Такива едни ограничения съвсем не са привлекателни и не се харесват, особено на по-младите. Не можем да се откажем от правилата, установени от православната църква, за да угодим на някого. Хората не бива да се смущават, а да приемат и изпълняват тези правила като нещо полезно за тях. В този смисъл това не е приоритет само на църквата, но и на цялото общество. С общи усилия, както в миналото, когато църквата и училището са вървели ръка за ръка за по-добро образование, така и сега трябва да вървим ръка за ръка.
- Интелигенцията като че ли не коментира въпроса за по-сериозното застъпване на религията като предмет в българското училище. Нейните представители се идентифицират като православни, но не са въцърковени. Защо според Вас е така?
- Ние не можем да познаваме съкровените чувства на всеки един човек. От това, което наблюдаваме обаче, се оказва, че някои избират по-лесния начин на живот, без да се задълбочават в проблемите на обществото ни и да помислят върху исконната ни православна духовност. Така е по-лесно. - В цялата страна, заедно с монасите и монахините, духовниците са не повече от 1400 човека. Същевременно има отлив на желаещи за духовните семинарии, няма желаещи за свещеници. На какво се дължи това?- Причините за проблема са комплексни – част от тях са и в църквата, част са и извън нея. Като цяло това е отражение на действителното състояние на обществото, защото не тя, църквата, е неделима част от това общество. Членовете на църквата са всички православни християни, а не само духовенството. Всички участваме в този процес. Затова когато се обсъжда въпросът за въвеждане на вероучение в училищата, трябва да се включат всички. - Атеистите и хората от други вероизповедания обаче смятат, че техните и на децата им права ще бъдат нарушени, ако бъдат принудени да изучават задължително вероучение в българските училища. - Напълно понятно и разбираемо е да има и алтернативни предмети за децата от неправославни семейства. Тези, които не желаят да го изучават, могат да учат история на религиите или пък етика. Варианти за подобни предмети има. Не бива да забравяме, че именно православието е съхранило българската културна идентичност, съхранило ни е като народ и затова не бива да решаваме с лека ръка, че за него няма място в учебната програма. - Въпреки кризата интересът към Рилската света обител не намалява. При вас е непрекъснат поток от хора. Само от любопитство и като в паметник на културата ли идват хората в манастира или и подбудени от вярата?- Независимо че Рилската света обител е най-големият ставропигиален манастир, братството ни е само от девет човека. За съжаление, желаещите да поемат този нелек път не са много. Има някои предпоставки, които не са привлекателни за хора, поели по това поприще. Нашата обител е и паметник на културата, посещавана е много, изключително шумно място е и губи облика си на света обител за уединение. Тя е посещавана много както от български, така и от чуждестранни туристи. Една част от тези хора не са и вярващи. Въпреки това ние се стараем в тази обстановка да пазим духовния облик на светата обител. Тук е доста трудно да бъдеш монах. Потребна е много духовна енергия и силна вяра, за да устоиш. Младите кандидати за монаси търсят уединени манастири, където могат да се отдадат на духовен живот.- Случвало ли Ви се е някой представител на шумна компания, посетила манастира, да се върне след време при Вас и да Ви сподели, че вярата е докоснала сърцето му, че се старае да живее според християнските норми?
- Конкретни случаи не мога да приведа, но никой не знае какво се случва в душата на човек. Аз съм сигурен, че голяма част от младите хора след разговор с мен или с някои от братството поне са се замислили върху вярата след напускането на манастира. Истина е, че един средно културен човек, където и да попадне – в християнски храм, синагога или какъвто и да е друг религиозен дом, би се държал подобаващо и би спазвал правилата на поведение, въведени в съответното място. Освен храма, туристите посещават музейната сбирка и новооткритата етнографска сбирка. Самата музейна сбирка показва миналото и настоящето на Светата рилска обител, а смело мога да кажа и на нашата страна, тъй като тя, обителта, е най-големият духовен трезор на България по отношение на предметите, свързани с култа. Някои от тях са дело на ръцете на братя на манастира, като например прочутият дърворезбован Рафаилов кръст. Той е от края на XVIII и началото на XIX век. Предполага се, че е работен в продължение на дванадесет години. На него са изобразени около 40 сцени от Стария и Новия Завет с над 360 образа. Това е изключително произведение, шедьовър. Една част от останалите предмети са подарявани на светата обител в знак на благодарност за изцеление или друга молитвена помощ от свети Иван. Затова те са ни много скъпи в духовен смисъл. Правени са и са подарявани с вяра, те са нашата жива връзка с миналото. Всички експонати са ценни, но сред особено интересните са невмени записи от прочутата рилска певческа школа, датирани са от XVIII и XIX век, два глаголически листа от XII век и Заветът на свети Иван Рилски, даващ ценни духовни напътствия не само за монаси, но и за миряни. В последните години броят на посетителите намаля, но през 2008 г. беше върхът на посещаемостта – 1 млн. души.
- Какво ще пожелаете на читателите на „Монитор” за настъпващото Рождество Христово?
- Рождество Христово е празник на надеждата и на радостта. В навечерието му всички християни са с по-светли и оптимистични чувства. Ние, в Светата рилска обител, го посрещаме с по-добри мисли и молитвеност за доброто на България и светата ни църква. Нека всички православни, влизайки тези дни в храмовете, наистина да се пренесат в градеца Витлеем, където в пещерата се е родил Спасителят на света Исус Христос – един изключителен пример, който Бог дава на човеците. Раждането на Божия Син в пещера, а не в дворец, е пример за смирение, а детето младенец Христос е символ на надеждата и чистотата. Нека всеки един от нас се вгледа в лицето на богомладенеца и да помисли за смисъла на човешкия живот, пътят, който трябва да извървим и да си спомним, че Бог желае всеки един от нас да бъде чист и смирен като малко дете, и да бъде изпълнен с оптимизъм. Тук искам да подчертая и че в навечерието на Рождество Христово Рилският манастир получи камион за сметосъбиране. Дарението е от фирма „Екоресурс Р” ООД с управител г-жа Камелия Динева. Дарението е благодарение на председателя на Народното събрание г-жа Цецка Цачева, кмета на София г-жа Йорданка Фандъкова и депутатите от партия ГЕРБ от Кюстендилския многомандател избирателен район. Сърдечно благодарим на всички, които ни съдействаха, така решаваме един голям проблем.
петък, 17 декември 2010 г.
Бавят субсидиите за храмовете ни в Европа
СИЛВИЯ НИКОЛОВА, В-к "МОНИТОР"
18 декември 2010 година
Субсидиите, които държавата отпуска за храмовете ни в Европа, се бавят. До момента свещениците са получили само половината от тях. Това съобщи пред „Монитор” отец Виктор Цимер от българската църковна общност в Регенсбург и Пасау (Бавария). Кабинетът гласува 383 469 евро за клириците ни от Западно– и Средноевропейската епархия. За второто полугодие не сме получавали суми от България, потвърди и свещеникът ни в Берлин отец Любомир Леонов. Според нашите църковници в Европа сумата е преведена от държавата в пълен размер, но изплащането на субсидиите е спряло веднага щом за и.д. митрополит там бе назначен Старозагорският Галактион. По мнението на наши вярващи, живеещи в Германия и Франция, той умишлено не е превеждал сумите, за да държи в ръцете си духовенството ни в Европа, което заедно с вярващите се обяви срещу него заради агентурното му минало. .
.
четвъртък, 16 декември 2010 г.
Синодът забрани синдиката на свещениците
Силвия Николова, В. "МОНИТОР
17.12.2010 г.
Светият Синод забрани категорично учредяването на свещенически синдикат и членуването на духовници в него, съобщиха от Синодалната палата. Решението беше взето на заседание на архиереите вчера, на което те се занимаваха предимно с въпроса имат ли право свещенослужителите да правят свой профсъюз, или не могат. Проблемът възникна, след като отец Никола Ризов от Неврокопската епархия пожела да създаде свещенически синдикат към КТ „Подкрепа” и бе подкрепен в инициативата си от синдикалния лидер д-р Константин Тренчев. Целта на профсъюза е да защитава правата на свещенослужителите и да изиска назначаването им на трудови договори по условията на Кодекса на труда. Сега не във всички епархии са на такива договори. Д-р Тренчев пък се закани, че ще поиска проверка как са назначавани свещеници на работа, как им се изплащат заплатите, внасят ли се редовно пенсионните им и здравни осигуровки и при какви условия на труд работят. Членуването на свещенослужители в синдикат, политическа партия или организация е против духа на Канона и Устава на Българската православна църква, каза Варненският и Великопреславски митрополит д-р Кирил.
сряда, 15 декември 2010 г.
Архиереите готови да изслушат недоволните
Синодът казва за синдиката на свещениците до дни
Половината от духовниците ни над 65-годишна възраст
Силвия Николова, в. "МОНИТОР",
16 декември 2010 г.
Светият синод ще реши до дни въпроса дали свещениците трябва
да имат синдикат или не. Това съобщи за „Монитор” неговият говорител Неофит, който е и Русенски митрополит. По думите му напълно възможно е това да стане още днес, ако инициаторите на профсъюза поискат среща и изслушване от архиереите по време на заседание на синода. Те обаче все още не са поискали такава среща, каза дядо Неофит.Свещеници от Българската православна църква замислиха да се обединяват в синдикат по идеята на отец Никола Ризов от Неврокопска епархия. Той вече е получил подкрепа от лидера на „Подкрепа” Константин Тренчев за създаването на профсъюзната организация.Синдикатът ще се бори за достойно заплащане и работа на трудови договори, а също и за защита от феодалното отношение на висшия църковен клир към обикновените свещеници, заяви отец Никола Ризов. От 20 години сме в демокрация, а прийомите, начинът на поведение и общуване на висшия клир с нас, мога да го нарека скромно, е феодален. Никой от нас
няма право да напусне енорията си без разрешение от своя митрополит, разказа духовникът.Учредяването на новия синдикат не е в противоречие с нормативната база у нас и с независимостта на църквата, заяви по TV7 лидерът на „Подкрепа” д-р Константин Тренчев, като се позова и на закона за вероизповеданията и на устава на Българската православна църква (БПЦ).Не предприемаме тази крачка с удоволствие, а заради трудностите на цялото свещенство у нас, допълни го отец Никола Ризов. Той разказа, че към момента в страната свещениците наброяват около 1100 човека, като половината от тях са над 65-годишна възраст. Ризов посочи, че заради ниското заплащане, липса на осигуровки и „феодално отношение” към тях вече има отлив от това поприще и все по-малко млади хора се наемат да бъдат ръкополагани. Като пример за добро управление на църква, спазване на правата и престиж на духовното съсловие Тренчев посочи Гърция, където духовниците са близо 24 000. В подкрепа на думите си той посочи Трънска духовна околия, където на един енорийски свещеник се пада да се грижи за 30 села.Тази професия, така да я наречем, е под номер 514 в класификатора, в компанията на работниците от погребалните домове,в съседство са вписани келнерите и компаньонките. Там са хора с основно образование. В преобладаващата си част духовниците са с висше. Но владиците са в подклас 121, непосредствено до търговските директори и шефове на гражданската авиация, каза д-р Тренчев. Ако г-н Тренчев пожелае, също ще се срещнем с него, каза дядо Неофит и обясни, че в различните епархии въпросът с назначаването на свещениците е решен по различен начин.
Силвия Николова, в. "МОНИТОР",
16 декември 2010 г.
Светият синод ще реши до дни въпроса дали свещениците трябва
да имат синдикат или не. Това съобщи за „Монитор” неговият говорител Неофит, който е и Русенски митрополит. По думите му напълно възможно е това да стане още днес, ако инициаторите на профсъюза поискат среща и изслушване от архиереите по време на заседание на синода. Те обаче все още не са поискали такава среща, каза дядо Неофит.Свещеници от Българската православна църква замислиха да се обединяват в синдикат по идеята на отец Никола Ризов от Неврокопска епархия. Той вече е получил подкрепа от лидера на „Подкрепа” Константин Тренчев за създаването на профсъюзната организация.Синдикатът ще се бори за достойно заплащане и работа на трудови договори, а също и за защита от феодалното отношение на висшия църковен клир към обикновените свещеници, заяви отец Никола Ризов. От 20 години сме в демокрация, а прийомите, начинът на поведение и общуване на висшия клир с нас, мога да го нарека скромно, е феодален. Никой от нас няма право да напусне енорията си без разрешение от своя митрополит, разказа духовникът.Учредяването на новия синдикат не е в противоречие с нормативната база у нас и с независимостта на църквата, заяви по TV7 лидерът на „Подкрепа” д-р Константин Тренчев, като се позова и на закона за вероизповеданията и на устава на Българската православна църква (БПЦ).Не предприемаме тази крачка с удоволствие, а заради трудностите на цялото свещенство у нас, допълни го отец Никола Ризов. Той разказа, че към момента в страната свещениците наброяват около 1100 човека, като половината от тях са над 65-годишна възраст. Ризов посочи, че заради ниското заплащане, липса на осигуровки и „феодално отношение” към тях вече има отлив от това поприще и все по-малко млади хора се наемат да бъдат ръкополагани. Като пример за добро управление на църква, спазване на правата и престиж на духовното съсловие Тренчев посочи Гърция, където духовниците са близо 24 000. В подкрепа на думите си той посочи Трънска духовна околия, където на един енорийски свещеник се пада да се грижи за 30 села.Тази професия, така да я наречем, е под номер 514 в класификатора, в компанията на работниците от погребалните домове,в съседство са вписани келнерите и компаньонките. Там са хора с основно образование. В преобладаващата си част духовниците са с висше. Но владиците са в подклас 121, непосредствено до търговските директори и шефове на гражданската авиация, каза д-р Тренчев. Ако г-н Тренчев пожелае, също ще се срещнем с него, каза дядо Неофит и обясни, че в различните епархии въпросът с назначаването на свещениците е решен по различен начин.
Варненският и Великопреславски митрополит д-р Кирил:
Канонът забранява членство в организации
Канонът забранява членство в организации
Каноните на църквата и уставът на БПЦ забраняват членството на свещеници в каквито и да е организации. Още апостол Павел е казал „Добрият воин не се заплита в житейски работи, а се стреми как да угоди на военачалника си. За нас военачалник е Спасителят в глобален план и църквата. Това означава, че трябва да угоди и на епископа си, в крайна сметка, защото той е представителят на Христос на земята по отношение на осъществяване Христово служение.
понеделник, 13 декември 2010 г.
КОЛЕДЕН КОНЦЕРТ
Ако сте решили да направили добро дело преди Рождество Христово, но все още не знаете какво да е то, можете да се включите в акцията на сдружение "Светъл ден"
19 декември (неделя) 2010, Католическа катедрала „Св. Йосиф” 19 часа
ул. “Княз Борис I” 146
КОЛЕДЕН КОНЦЕРТ
В петия концерт от МУЗИКА НА СФЕРИТЕ „Musica Ecclesiastica Cubicularis & theatralis”
ще прозвучат представителни речитативи и арии от барокови опери и оратории, които демонстрират богатите изразни средства на музикалната реторика, способността чрез музика да се изяви в пълнота афекта (състоянието на героя) и да се доведе слушателя-зрител до съпреживяна хармония.
Музиката на Хендел (части от ораториите „Messiah”, „La Resurrezione”, оперите „Риналдо”, „Аталанта”, „Сципионе” „Ацис, Галатея и Полифем”) и Вивалди (сакрални мотети) ще ни въведe в радостта на светлия празник Рождество Христово.
Диригент: Илия Михайлов
Алена Данчева (Италия) – сопрано, Жанета Стегарева – сопрано, Алек Аведисян – баритон
Янко Маринов – чембало, Явор Генов - лютня, Милена Вълева и Ивайло Данаилов – цигулки, Симеон Спасов и Александра Иванова – обой, Катя Вълева – виола, Вежен Резашки – фагот, Ян Дунев – тромпет
Вход свободен
По традиция след концерта ще се събират дарения, които ще бъдат използвани за образованието на децата от Дома за деца лишени от родителски грижи "П. Р. Славейков", както и за поддръжка на музикалните инструменти.
неделя, 12 декември 2010 г.
Дарителство
Необичайно е усещането да си дарител на музей, особено, когато това е Етнографския музей на Рилския манастир. Е, вече и аз съм дарител на няколко етнографски експоната.
Експозицията е подредена в две зали на втория етаж, но структурно е към музея на обителта.
На 9 декември, денят на света Анна, се случи да пътувам до там за важна среща. Използвах възможността да занеса четири престилки от Врачанска етнографска област и кърпи към тях, а също месингов колан и турска кесия
. Срещу това вече съм притежателка на автентичен дарителски акт. Очаквам с нетърпение да ги видя във витрините, след като бъдат описани.
петък, 10 декември 2010 г.
Митрополит Николай поема двете семинарии
Силвия Николова, В "МОНИТОР"
10 декември 2010 г.
Пловдивският митрополит Николай ще наблюдава методически двете семинарии – в Пловдив и в София, независимо, че средните духовни училища имат свои ректори. Това реши на свое заседание Светия синод вчера, съобщи за „Монитор” неговият говорител Неофит, който е и Русенски митрополит. Една от причините, заради които архиереите са се спрели на него, е, че той отлично познава както проблемите в духовните школа, така и педагогическите подходи в обучението на подрастващите, тъй като преди дванадесет години е бил ефимерии (свещеник, б.ред.) в Софийската духовна семинария. От страна на Синода Богословският факултет в Софийския университет ще бъде наблюдават от Ловчанския митрополит Гавриил. Той ще бъде канен на факултативни съвети, но без право на глас. Решенията бяха взети единодушно, отсъства единствено патриарх Максим, обясни говорителят дядо Неофит. По-късно обаче в Софийската митрополия, където са покоите на светейшия, той му докладва с подробности решенията и мотивите на вносителите на предложенията. Патриарх Максим е в добро здраве и следи с интерес заседанията на Светия синод, подчерта още говорителят дядо Неофит.
10 декември 2010 г.
Пловдивският митрополит Николай ще наблюдава методически двете семинарии – в Пловдив и в София, независимо, че средните духовни училища имат свои ректори. Това реши на свое заседание Светия синод вчера, съобщи за „Монитор” неговият говорител Неофит, който е и Русенски митрополит. Една от причините, заради които архиереите са се спрели на него, е, че той отлично познава както проблемите в духовните школа, така и педагогическите подходи в обучението на подрастващите, тъй като преди дванадесет години е бил ефимерии (свещеник, б.ред.) в Софийската духовна семинария. От страна на Синода Богословският факултет в Софийския университет ще бъде наблюдават от Ловчанския митрополит Гавриил. Той ще бъде канен на факултативни съвети, но без право на глас. Решенията бяха взети единодушно, отсъства единствено патриарх Максим, обясни говорителят дядо Неофит. По-късно обаче в Софийската митрополия, където са покоите на светейшия, той му докладва с подробности решенията и мотивите на вносителите на предложенията. Патриарх Максим е в добро здраве и следи с интерес заседанията на Светия синод, подчерта още говорителят дядо Неофит.
Уволниха игумена на Троянския манастир
Силвия Николова, В-к "МОНИТОР" 9 декември 2010 г.
Светият синод освободи от длъжност игумена на Троянския манастир Теодосий. Причина за това е обидното му отношение и грубост към инвалиди на колички.
Това съобщи за “Монитор” говорителят на синода Неофит, който е и Русенски митрополит. Занапред той не само няма да бъде игумен на обителта, но и няма да има право да живее там. Къде ще си търси жилище, е негов проблем, възможно е и да си има, категоричен бе говорителят на синода.Теодосий ще пребивава в Троянския манастир още седмица-две, докато предаде на упълномощено лице от Светия синод касата, сметките и имуществото, а също така и докато бъде извършена вътрешноведомствена ревизия. Духовникът, който е с епископски сан, ще получава заплата от 400 лева, за да се издържа. Той ще остане на разположение, като допълнително ще бъде решено към кой митрополит ще бъде в услуга, ако се наложи да свърши някаква работа. Теодосий обаче няма да има право да извършва самостоятелно кръщавки, венчавки и треби, от които да си докарва по някоя пара отгоре върху заплатата, но ще може да служи само ако му възложи митрополитът.Синодалните ни старци бяха принудени да вземат това решение, след като го изслушаха и счетоха обясненията му за несъстоятелни, обясниха от Синодалната палата.Светият синод не успя да разгледа вчера кандидатурите за нов игумен на обителта. Кандидатите засега са на бившия ректор на семинарията епископ Сионий, лансирана от неговия духовен старец Видинския митрополит Дометиан, и на главния секретар на синода Стобийският епископ Наум.
Светият синод освободи от длъжност игумена на Троянския манастир Теодосий. Причина за това е обидното му отношение и грубост към инвалиди на колички.
Това съобщи за “Монитор” говорителят на синода Неофит, който е и Русенски митрополит. Занапред той не само няма да бъде игумен на обителта, но и няма да има право да живее там. Къде ще си търси жилище, е негов проблем, възможно е и да си има, категоричен бе говорителят на синода.Теодосий ще пребивава в Троянския манастир още седмица-две, докато предаде на упълномощено лице от Светия синод касата, сметките и имуществото, а също така и докато бъде извършена вътрешноведомствена ревизия. Духовникът, който е с епископски сан, ще получава заплата от 400 лева, за да се издържа. Той ще остане на разположение, като допълнително ще бъде решено към кой митрополит ще бъде в услуга, ако се наложи да свърши някаква работа. Теодосий обаче няма да има право да извършва самостоятелно кръщавки, венчавки и треби, от които да си докарва по някоя пара отгоре върху заплатата, но ще може да служи само ако му възложи митрополитът.Синодалните ни старци бяха принудени да вземат това решение, след като го изслушаха и счетоха обясненията му за несъстоятелни, обясниха от Синодалната палата.Светият синод не успя да разгледа вчера кандидатурите за нов игумен на обителта. Кандидатите засега са на бившия ректор на семинарията епископ Сионий, лансирана от неговия духовен старец Видинския митрополит Дометиан, и на главния секретар на синода Стобийският епископ Наум. .
Румънският патриарх се отметна за обещания терен за български храм
Нашенците в Букурещ без собствена черква Силвия Николова, в. "МОНИТОР" 8 декември 2010 г.
Румънският патриарх Данийл отказва да предостави терен за градеж на български храм в Букурещ, след като сънародниците ни бяха прокудени от сградата, използвана за наша черква, съобщиха от българската църковна община в румънската столица.
Викарийният епископ и главен секретар на синода там Киприян е съобщил на нашите, че Данийл е променил намерението си да предостави 2 дка земя във Втори сектор на кметството за строежа. Румънският патриарх бил склонен да даде необходимия парцел само ако получи равностоен във Видин за постояване на румънски храм.„При мен все още няма постъпило писмо с промененото решение на Румънския патриарх Данийл. Въпросът за
българския храм в Букурещ е важени
ако има промяна в намеренията на Светейшия, ще проуча въпроса основно”, коментира проф. Божидар Димитров - министърът без портфейл, който отговаря на българите в чужбина.Дни преди Великден, на Велики Четвъртък, българският свещеник Петър Тотев беше прогонен с миряните от църквата „Хан Колця” (“Св. Пророк Илия”) на ул. „Доамней" 18, в която в продължение на близо половин век литургиите се отслужваха както на румънски, така и на български език. Черквата е собственост на румънската православна църква, но е отстъпена на нашата общност през 1954 г., а самият отец Петър Тотев проповядваше и на двата езика. Без задължителното предварително обсъждане и липса на документ, който да анулира решението на Светия синод от 1954 г., на 9 април Букурещката архиепископия назначава за пръв енорийски свещеник румънеца Габриел Григореску, който
взе ключовете от храма от нашия свещеник и забрани българския
в черквата. През юни викарийният епископ на румънския патриарх и главен секретар на патриаршията Киприян посети България заедно с генерал
Некулай Онцану, кмет на Втори район на Букурещ. Тогава те съобщиха, че румънският патриарх Даниил е отговорил положително на молбата на Негово Светейшество Българския патриарх Максим и Св. синод на Българската православна църква за предоставяне на терен за строеж на български храм в Букурещ.
Румънският патриарх Данийл отказва да предостави терен за градеж на български храм в Букурещ, след като сънародниците ни бяха прокудени от сградата, използвана за наша черква, съобщиха от българската църковна община в румънската столица.
Викарийният епископ и главен секретар на синода там Киприян е съобщил на нашите, че Данийл е променил намерението си да предостави 2 дка земя във Втори сектор на кметството за строежа. Румънският патриарх бил склонен да даде необходимия парцел само ако получи равностоен във Видин за постояване на румънски храм.„При мен все още няма постъпило писмо с промененото решение на Румънския патриарх Данийл. Въпросът забългарския храм в Букурещ е важени
ако има промяна в намеренията на Светейшия, ще проуча въпроса основно”, коментира проф. Божидар Димитров - министърът без портфейл, който отговаря на българите в чужбина.Дни преди Великден, на Велики Четвъртък, българският свещеник Петър Тотев беше прогонен с миряните от църквата „Хан Колця” (“Св. Пророк Илия”) на ул. „Доамней" 18, в която в продължение на близо половин век литургиите се отслужваха както на румънски, така и на български език. Черквата е собственост на румънската православна църква, но е отстъпена на нашата общност през 1954 г., а самият отец Петър Тотев проповядваше и на двата езика. Без задължителното предварително обсъждане и липса на документ, който да анулира решението на Светия синод от 1954 г., на 9 април Букурещката архиепископия назначава за пръв енорийски свещеник румънеца Габриел Григореску, който
взе ключовете от храма от нашия свещеник и забрани българския
в черквата. През юни викарийният епископ на румънския патриарх и главен секретар на патриаршията Киприян посети България заедно с генерал
Некулай Онцану, кмет на Втори район на Букурещ. Тогава те съобщиха, че румънският патриарх Даниил е отговорил положително на молбата на Негово Светейшество Българския патриарх Максим и Св. синод на Българската православна църква за предоставяне на терен за строеж на български храм в Букурещ. Пак за религията в училищата
Странен е въпросът за изучаване на религия в училищата. Някои се стараят да го превърнат в проблем. За мен, той е въпрос, при това, твърде нелогичен. По две причини. Първата: Училището в Република България е светско и изучаването на религията, като задължителен предмет, е недемократично. Към днешна дата тя се изучава под формата на свободно избираем и задължително избираем предмет, но интерес към нея няма. Фактите са категорични. Справки има и в мои по-стари публикации в блога. Втората: религията е дело лично, тя е начин на живот, а не само познание и култ. Нелогично и твърде опасно е да преподаваш на дете нещо неприложимо, като християнско смирение, например, когато у дома си то е свидетел на насилието във всичките му форми. Резултатът ще бъде един единствен - формиране на двоен стандарт на поведение. Тук въобще не коментирам проблема за липсата на адекватна към времето концепция за преподаването на въпросния предмет, не отварям дума и за калпавия ресурс, който излиза от богословските факултети в последните няколко години. Като се имат предвид тези факти и аргументи, произлизащи от тях, някак любопитно звучат наблюденията на наши духовници, че децата и дори подрастващите се интересуват от християнските норми на поведение. Някак си логично си задавам въпроса, дали децата и подрастващите просто не имитират интерес, защото точно това се очаква от тях. Което, впрочем, не е нищо друго, освен израз на двоен стандарт на поведение. Предлагам ви интервю с епископ Киприян, който също засяга въпроса за деца, подрастващите и християнските норми.
- Обществеността във Враца не ни обвинява. Въпросът се повдига от определени хора, които искат да манипулират общественото мнение. Твърди се, че църквата е продавала свои имоти, без да се отчита при какви обстоятелства и защо се е наложило да се прави това.
Продаден е един земеделски имот и втори, за който изричната воля на дарителя беше да се продаде в полза на митрополията и по-точно на свещенството. Съгласно действащото към момента на разпоредителните сделки църковно законодателство не се е изисквало разрешение от Св. синод, а само одобрението на Епархийския съвет. Свещениците във Врачанска епархия трудно могат да се издържат, няма достатъчно средства нито за техните осигуровки, нито за техните възнаграждения. Преди няколко години Светият синод спря отчисленията за заплатите им. Средствата от въпросните продажби бяха необходими именно за изплащане на възнагражденията и внасяне на осигуровките на тези хора. Продажбите се наложиха, след като през 2002-2003 г. сметките на Врачанска митрополия бяха запорирани в резултат на жалби, подадени от някои свещенослужители, които не бяха получавали нито заплатите си, нито бяха осигурявани. Със сумата от продажбата тези въпроси бяха уредени. В този период църквата премина на самоиздръжка, Светият синод вече не привеждаше средства, т.е. всяка епархия сама трябваше да осигурява възнагражденията на своите свещенослужители. С окръжно на Врачанския митрополит Калиник църковните настоятелства бяха приведени да изпълняват изпълнение на бюджет на църковното настоятелство, който да включва осигуровките и възнагражденията на свещенослужителите. Сключиха се т.нар. църковно-служебни договори, в които са описани правомощията на свещенослужителите.
- Свещениците не се ли назначават по условията на трудовото законодателство на България?
- Не, назначават се по смисъла на църковно-служебни договори, като в тях са разписани всички задължения и отговорности, които енорийските свещеници имат към енорията и митрополията.
- Впрочем колко е заплатата на един свещеник?
- Свещеник със средно образование получава 300, а висшист - 350 лева.
- Това ли са единствените средства, какви доходи могат да се докарат месечно от треби?
- Средствата от требите влизат в касата на храма, откъдето се правят отчисления за свещениците. Заедно с тях и заплатата един свещеник във Врачанска епархия може да получи месечно не повече от 400 - 450 лева.
- Как оцеляват духовниците на практика?
- Много трудно. Затова нямаме достатъчно духовници. В цялата Врачанска епархия, която е една от малките епархии, те са общо 40 човека. Месечно за заплатите и осигуровките им са необходими 16 000 лева. Годишно това прави 192 000 лева. Същевременно собствените приходи са твърде малко. Най-доброто църковно настоятелство получава максимум 1500 лева месечно от имоти, дадени под аренда. Възнагражденията се формират главно от приходите от продадени свещи и от таксите за треби, кръщавки и венчавки, които остават за храма. От тях се покриват разноските за служителите, за прицърковните служители, клиросните певци и църковните хорове, както и за консумативите, като електричество и вода. Като се има предвид това, е ясно защо няма интерес към свещенството. Врачанската епархия има четири духовни околии. За да работят те нормално, са ни необходими поне 80 свещенослужители. Сега има места, където 20 енории се обгрижват от двама-трима духовници. В момента обаче има отлив от кадри на Светата ни Православна църква. Благодарни сме на Министерския съвет, че въпреки икономическата криза, успява да ни осигурява средства поне за ремонти на храмовете, защото сами не бихме могли да се справим.
- В този ред на мисли сградите на Черепишката семинария и черквата към нея тънат в разруха. Няма ли желаещи поне да ги наемат?
- Разрухата там е в пълен ход. Врачанската митрополия няма никаква възможност да ремонтира и укрепи сградите. Няма и желаещи да ги наемат, за да бъдат съхранени. Парадоксално е, че Черепишката семинария удържа по време на атеистичния режим, а сега под напора на природните стихии не успява. Пансионът с училище за сираци, основано от митрополит Константин и носещо неговото име, бе затворено преди пет-шест години пак поради липса на средства, тъй като основаният от митрополита фонд е изчерпан отдавна.
- Към този момент свещениците редовно ли си получават заплатите?
- Благодарение на добрата финансова дисциплина и реда, въведени от Негово Високопреосвещенство Врачанският митрополит Калиник, от години хората си получават редовно заплатите, внасят се и осигуровките им. Много от свещенослужителите не могат да достигнат такъв жизнен стандарт, че да служат пред Светия Престол, без да се притесняват за прехраната на своето семейство.
- Независимо от икономическата криза обаче има епархии с добри доходи и по-добре платени свещеници, отколкото във Врачанска. Нима толкова малко са вярващите при вас, че да не могат да се сформират по-добри приходи?
- Имаме вярващи, които редовно посещават богослуженията и се причастяват. В условията на икономическа криза обаче хората не могат да отделят много за църковни нужди. Още през 1990 г. към Врачанска митрополия бе открито неделно училище - първото след промените. Тогава към нас бе и Плевенска духовна околия, която впоследствие бе обособена като самостоятелна епархия. В нея са се обучавали 230 деца, а във Врачанска - 180. Сега в неделното училище към митрополията идват едва 110 деца. От тях 25 са от дома за сираци "Асен Златарев". Църковната учебна година бе открита на 1 октомври. Болката ни е предстоящата Коледа. Малчуганите усърдно се подготвят с празнична програма за тържеството в храма "Св. Николай", където тя се изнася по традиция. Ние в митрополията трябва да подготвим подаръци, а се оказва, че нямаме средства и за това. Търсим всякакви възможности в бюджета и спонсори, за да не разочарова Дядо Коледа децата. Само до преди няколко години митрополията успяваше да организира тържества и във врачанския затвор, за Великден боядисвахме по 12 000 яйца за детските домове в града и селата. Наши богослови от Враца и свещеници изнасят уроци в училищата и разясняват моменти от Светото Писание, за да им бъде по-ясна българската история и литература. Навсякъде, където са влизали те в час, има невероятен интерес към предмета религия.
- Твърди се, че младите хора не се интересуват нито от религия, нито от етика. Какво показват наблюденията ви?
- Напротив, учениците се интересуват от всеки важен проблем в обществото. Младите хора са настроени не само към новото, но търсят опори и в това, което е преди тях, в християнските ценности, в традициите, в българската култура. Въпрос на подход е човек да ги предразположи. После с тях се работи изключително леко. Те са любознателни, находчиви, инициативни. Обикновено те питат кой ни е създал на тази земя, как трябва да живеем, защо трябва да сме добри.
- Питат ли защо сме толкова лоши в днешно време?
- Питат, а учениците от 8 до 11 клас най-често задават въпроса каква е разликата между доброто и злото. Оказва се, че те не могат да направят разлика.
- Казвате нещо много важно "Не могат да направят разлика между добро и зло".
- Да, не могат. Защото в семейната среда виждат една ценностна система, в училище и в църквата - съвсем друга. Те се объркват от различните модели на поведение и понякога това избива в неконтролируеми реакции. В този смисъл инициативата на Светия синод за по-ангажирано изучаване на религия в българските училища е от изключителна важност. Защото Господ Исус Христос казва: "Идете и научете всички народи и като ги учите, да пазят всичко, що съм ви заповядал". Тогава Господ ще бъде с нас до края на света, защото ще живее във всяко човешко сърце. Ние обясняваме на децата в неделното училище, че Бог осветява пътя на всеки един човек, но човекът е със свободна воля и има право на избор, а изборът се прави в семейството. За съжаление в днешното ни общество семействата с християнски дух са все още твърде малко. Хората са принудени да се борят с трудното всекидневие и често пъти това е в ущърб на децата им. Затова се молим Господ да помогне за въвеждане на задължително изучаване на предмета "Религия - християнство" в българските училища. Днешните деца са утрешните люде на България. Някои от тях ще заемат ръководни постове и ако те са възпитани в богобоязливост, ще управляват мъдро. Защото политика означава мъдрост - да осмисляш фактите и да вземаш решения за добруването на народа, а народът, това сме ние, които Бог ни е благословил да бъдем на нея. - В дни на пост сме. Мнозина постят, въздържат се от определени храни.
- Постът не се изразява само в храната. Още от курсист в паралелния курс на Софийската духовна семинария, където по онова време ефимерии беше сегашният Пловдивски митрополит Николай, съм запомнил от него една мисъл: "Православието не е традиция. Православието е начин на живот." Затова тези, които са пропуснали началото на Великия пост, не е късно да положат усилие отсега до Рождество Христово да се изповядат и да се причастят, а Бог ще им въздаде за положените усилия. Когато спазват Неговите повели, Той ще бъде в тях, а именно - да се обичаме един другиму и да си помагаме в трудните моменти от нашия живот.
Визитка: Траянополски епископ Киприян (Огнян Добринов Казанджиев) е роден на 8 март 1976 г. в КазанлъкПрез 1995 г. завършва средно музикално образованиеНа 1 септември 1996 г. приема монашествоЗавършва паралелния курс на Софийската духовна семинария и Богословския факултет на Софийския университетПрез 2000 г. е назначен за протосингел на Врачанска епархия и за диригент на представителния хор на епархиятаХиротонисан е за епископ на 3 март 2008 г., а скоро след това е назначен и за викариен епископ на Врачанския митрополит КалиникНосител е на юбилейната значка - орден "Св. Софроний епископ Врачански" за особени заслуги в развитието на църковно-обществения и културно-музикалния живот във Врачанска епархия и Врачанска област
Врачанска епархия има нужда от повече духовници, желаещи обаче няма
Траянополски епископ Киприян: УЧЕНИЦИТЕ ТЪРСЯТ ОПОРИ, МОЖЕ ДА ИМ ГИ ДАДЕ ХРИСТИЯНСТВОТО
Децата не могат да направят разлика между добро и зло
Силвия Николова, В-к "МОНИТОР" 8 декември 2010 г.
- Ваше Преосвещенство, напоследък в част от обществеността във Враца се появиха недоразумения заради продажби на митрополитски имоти. Каква всъщност е истината?Децата не могат да направят разлика между добро и зло
Силвия Николова, В-к "МОНИТОР" 8 декември 2010 г.
- Обществеността във Враца не ни обвинява. Въпросът се повдига от определени хора, които искат да манипулират общественото мнение. Твърди се, че църквата е продавала свои имоти, без да се отчита при какви обстоятелства и защо се е наложило да се прави това.
Продаден е един земеделски имот и втори, за който изричната воля на дарителя беше да се продаде в полза на митрополията и по-точно на свещенството. Съгласно действащото към момента на разпоредителните сделки църковно законодателство не се е изисквало разрешение от Св. синод, а само одобрението на Епархийския съвет. Свещениците във Врачанска епархия трудно могат да се издържат, няма достатъчно средства нито за техните осигуровки, нито за техните възнаграждения. Преди няколко години Светият синод спря отчисленията за заплатите им. Средствата от въпросните продажби бяха необходими именно за изплащане на възнагражденията и внасяне на осигуровките на тези хора. Продажбите се наложиха, след като през 2002-2003 г. сметките на Врачанска митрополия бяха запорирани в резултат на жалби, подадени от някои свещенослужители, които не бяха получавали нито заплатите си, нито бяха осигурявани. Със сумата от продажбата тези въпроси бяха уредени. В този период църквата премина на самоиздръжка, Светият синод вече не привеждаше средства, т.е. всяка епархия сама трябваше да осигурява възнагражденията на своите свещенослужители. С окръжно на Врачанския митрополит Калиник църковните настоятелства бяха приведени да изпълняват изпълнение на бюджет на църковното настоятелство, който да включва осигуровките и възнагражденията на свещенослужителите. Сключиха се т.нар. църковно-служебни договори, в които са описани правомощията на свещенослужителите.- Свещениците не се ли назначават по условията на трудовото законодателство на България?
- Не, назначават се по смисъла на църковно-служебни договори, като в тях са разписани всички задължения и отговорности, които енорийските свещеници имат към енорията и митрополията.
- Впрочем колко е заплатата на един свещеник?
- Свещеник със средно образование получава 300, а висшист - 350 лева.
- Това ли са единствените средства, какви доходи могат да се докарат месечно от треби?
- Средствата от требите влизат в касата на храма, откъдето се правят отчисления за свещениците. Заедно с тях и заплатата един свещеник във Врачанска епархия може да получи месечно не повече от 400 - 450 лева.
- Как оцеляват духовниците на практика?
- Много трудно. Затова нямаме достатъчно духовници. В цялата Врачанска епархия, която е една от малките епархии, те са общо 40 човека. Месечно за заплатите и осигуровките им са необходими 16 000 лева. Годишно това прави 192 000 лева. Същевременно собствените приходи са твърде малко. Най-доброто църковно настоятелство получава максимум 1500 лева месечно от имоти, дадени под аренда. Възнагражденията се формират главно от приходите от продадени свещи и от таксите за треби, кръщавки и венчавки, които остават за храма. От тях се покриват разноските за служителите, за прицърковните служители, клиросните певци и църковните хорове, както и за консумативите, като електричество и вода. Като се има предвид това, е ясно защо няма интерес към свещенството. Врачанската епархия има четири духовни околии. За да работят те нормално, са ни необходими поне 80 свещенослужители. Сега има места, където 20 енории се обгрижват от двама-трима духовници. В момента обаче има отлив от кадри на Светата ни Православна църква. Благодарни сме на Министерския съвет, че въпреки икономическата криза, успява да ни осигурява средства поне за ремонти на храмовете, защото сами не бихме могли да се справим.
- В този ред на мисли сградите на Черепишката семинария и черквата към нея тънат в разруха. Няма ли желаещи поне да ги наемат?
- Разрухата там е в пълен ход. Врачанската митрополия няма никаква възможност да ремонтира и укрепи сградите. Няма и желаещи да ги наемат, за да бъдат съхранени. Парадоксално е, че Черепишката семинария удържа по време на атеистичния режим, а сега под напора на природните стихии не успява. Пансионът с училище за сираци, основано от митрополит Константин и носещо неговото име, бе затворено преди пет-шест години пак поради липса на средства, тъй като основаният от митрополита фонд е изчерпан отдавна.
- Към този момент свещениците редовно ли си получават заплатите?
- Благодарение на добрата финансова дисциплина и реда, въведени от Негово Високопреосвещенство Врачанският митрополит Калиник, от години хората си получават редовно заплатите, внасят се и осигуровките им. Много от свещенослужителите не могат да достигнат такъв жизнен стандарт, че да служат пред Светия Престол, без да се притесняват за прехраната на своето семейство.
- Независимо от икономическата криза обаче има епархии с добри доходи и по-добре платени свещеници, отколкото във Врачанска. Нима толкова малко са вярващите при вас, че да не могат да се сформират по-добри приходи?
- Имаме вярващи, които редовно посещават богослуженията и се причастяват. В условията на икономическа криза обаче хората не могат да отделят много за църковни нужди. Още през 1990 г. към Врачанска митрополия бе открито неделно училище - първото след промените. Тогава към нас бе и Плевенска духовна околия, която впоследствие бе обособена като самостоятелна епархия. В нея са се обучавали 230 деца, а във Врачанска - 180. Сега в неделното училище към митрополията идват едва 110 деца. От тях 25 са от дома за сираци "Асен Златарев". Църковната учебна година бе открита на 1 октомври. Болката ни е предстоящата Коледа. Малчуганите усърдно се подготвят с празнична програма за тържеството в храма "Св. Николай", където тя се изнася по традиция. Ние в митрополията трябва да подготвим подаръци, а се оказва, че нямаме средства и за това. Търсим всякакви възможности в бюджета и спонсори, за да не разочарова Дядо Коледа децата. Само до преди няколко години митрополията успяваше да организира тържества и във врачанския затвор, за Великден боядисвахме по 12 000 яйца за детските домове в града и селата. Наши богослови от Враца и свещеници изнасят уроци в училищата и разясняват моменти от Светото Писание, за да им бъде по-ясна българската история и литература. Навсякъде, където са влизали те в час, има невероятен интерес към предмета религия.
- Твърди се, че младите хора не се интересуват нито от религия, нито от етика. Какво показват наблюденията ви?
- Напротив, учениците се интересуват от всеки важен проблем в обществото. Младите хора са настроени не само към новото, но търсят опори и в това, което е преди тях, в християнските ценности, в традициите, в българската култура. Въпрос на подход е човек да ги предразположи. После с тях се работи изключително леко. Те са любознателни, находчиви, инициативни. Обикновено те питат кой ни е създал на тази земя, как трябва да живеем, защо трябва да сме добри.
- Питат ли защо сме толкова лоши в днешно време?
- Питат, а учениците от 8 до 11 клас най-често задават въпроса каква е разликата между доброто и злото. Оказва се, че те не могат да направят разлика.
- Казвате нещо много важно "Не могат да направят разлика между добро и зло".
- Да, не могат. Защото в семейната среда виждат една ценностна система, в училище и в църквата - съвсем друга. Те се объркват от различните модели на поведение и понякога това избива в неконтролируеми реакции. В този смисъл инициативата на Светия синод за по-ангажирано изучаване на религия в българските училища е от изключителна важност. Защото Господ Исус Христос казва: "Идете и научете всички народи и като ги учите, да пазят всичко, що съм ви заповядал". Тогава Господ ще бъде с нас до края на света, защото ще живее във всяко човешко сърце. Ние обясняваме на децата в неделното училище, че Бог осветява пътя на всеки един човек, но човекът е със свободна воля и има право на избор, а изборът се прави в семейството. За съжаление в днешното ни общество семействата с християнски дух са все още твърде малко. Хората са принудени да се борят с трудното всекидневие и често пъти това е в ущърб на децата им. Затова се молим Господ да помогне за въвеждане на задължително изучаване на предмета "Религия - християнство" в българските училища. Днешните деца са утрешните люде на България. Някои от тях ще заемат ръководни постове и ако те са възпитани в богобоязливост, ще управляват мъдро. Защото политика означава мъдрост - да осмисляш фактите и да вземаш решения за добруването на народа, а народът, това сме ние, които Бог ни е благословил да бъдем на нея. - В дни на пост сме. Мнозина постят, въздържат се от определени храни.
- Постът не се изразява само в храната. Още от курсист в паралелния курс на Софийската духовна семинария, където по онова време ефимерии беше сегашният Пловдивски митрополит Николай, съм запомнил от него една мисъл: "Православието не е традиция. Православието е начин на живот." Затова тези, които са пропуснали началото на Великия пост, не е късно да положат усилие отсега до Рождество Христово да се изповядат и да се причастят, а Бог ще им въздаде за положените усилия. Когато спазват Неговите повели, Той ще бъде в тях, а именно - да се обичаме един другиму и да си помагаме в трудните моменти от нашия живот.
Визитка: Траянополски епископ Киприян (Огнян Добринов Казанджиев) е роден на 8 март 1976 г. в КазанлъкПрез 1995 г. завършва средно музикално образованиеНа 1 септември 1996 г. приема монашествоЗавършва паралелния курс на Софийската духовна семинария и Богословския факултет на Софийския университетПрез 2000 г. е назначен за протосингел на Врачанска епархия и за диригент на представителния хор на епархиятаХиротонисан е за епископ на 3 март 2008 г., а скоро след това е назначен и за викариен епископ на Врачанския митрополит КалиникНосител е на юбилейната значка - орден "Св. Софроний епископ Врачански" за особени заслуги в развитието на църковно-обществения и културно-музикалния живот във Врачанска епархия и Врачанска област
Четирима монаси с жалби срещу епископ Теодосий
Махат игумена на Троянския за обида на инвалиди
Гласят на мястото му бившия ректор на семинарията Сионий
Силвия Николова, в-к "МОНИТОР" 7 декември 2010 г.
Игуменът на Троянския манастир Теодосий ще бъде уволнен и преместен в друга обител заради дискриминация на инвалиди в колички.
Напълно възможно е да му бъде поставено и тежко послушание, като например да не заема повече ръководни постове. Това съобщиха от Синодалната палата вчера.
Снимка: Троянският манастир, главен храм
Светият синод ще реши положението му на свое заседание утре, уточни Русенският митрополит Неофит, който е и говорител на синода. Преди броени дни Деволският епископ Теодосий отнесе глоба от 250 лева от Комисията за защита от дискриминация. През лятото на 2008 г. той изгони група от българи и финландци на инвалидни колички от главния храм на обителта, наричайки ги „грешници” и „прокълнати”. Игуменът Теодосий
Игуменът отказа да им се извини публично, независимо че потърпевшите го призоваваха за това няколко пъти. Скоро след това един от тях, Петър Кичашки, който е студент по право, внесе жалба срещу него в комисията. Дори за 5000 лв. да ме осъдят,
ще ги платя, но няма да им се извиня
заинати се той тогава. Такова поведение, особено към инвалиди, е недопустимо за мирянин, още повече за духовник,
Снимка: Игуменът Теодосий:
при това за игумен на Троянския манастир, който е една от емблемите на България и е паметник на културата, каза говорителят на Светия синод епископ Неофит. „Неудобно ми е дори да коментирам случилото се. Не е лесно да съдиш събрат особено по време на Рождественския пост, но въпросът трябва да бъде изяснен. Има човешки норми, пред които никой не може да си затваря очите”, добави дядо Неофит. Нашата група влезе, помолихме някой да ни разкаже нещо за манастира. Веднага се отзова млад, любезен монах, но докато ни разказваше,
бе грубо прекъснат от игумена Теодосий
Той удари с пръчка през краката калугера и му изръмжа :”Нямаш работа с тия”, а после ни нахока и изгони от храма, разказа единият от потърпевшите инвалиди Петър Кичашки. „Докато се придвижвахме с количките, той вървеше след нас и крещеше: „Махайте се с тези колелета вън!”, допълни подробности той. В сряда архиереите ще разгледат и четири жалби на монаси от Троянския манастир, които се оплакват от грубо поведение на игумена Теодосий към тях. Братята са описали поведението му. Действително той е много
по-строг, отколкото е необходимо
коментира говорителят на синода епископ Неофит.В синода има и купчина жалби от миряни срещу игумена на Троянския манастир, в които те също се оплакват от грубо отношение, както и от това, че там се продавали само скъпи свещи. Кандидатурата на бившия ректор на Софийската духовна семинария еписоп Сионий ще бъде лансирана за нов игумен на Троянския манастир, съобщиха още от Синодалната палата. Тя ще бъде предложена от Видинския митрополит Дометиан, който е негов духовен старец.
Силвия Николова, в-к "МОНИТОР" 7 декември 2010 г.
Игуменът на Троянския манастир Теодосий ще бъде уволнен и преместен в друга обител заради дискриминация на инвалиди в колички.
Напълно възможно е да му бъде поставено и тежко послушание, като например да не заема повече ръководни постове. Това съобщиха от Синодалната палата вчера.
Снимка: Троянският манастир, главен храм Светият синод ще реши положението му на свое заседание утре, уточни Русенският митрополит Неофит, който е и говорител на синода. Преди броени дни Деволският епископ Теодосий отнесе глоба от 250 лева от Комисията за защита от дискриминация. През лятото на 2008 г. той изгони група от българи и финландци на инвалидни колички от главния храм на обителта, наричайки ги „грешници” и „прокълнати”. Игуменът Теодосий
Игуменът отказа да им се извини публично, независимо че потърпевшите го призоваваха за това няколко пъти. Скоро след това един от тях, Петър Кичашки, който е студент по право, внесе жалба срещу него в комисията. Дори за 5000 лв. да ме осъдят,
ще ги платя, но няма да им се извиня
заинати се той тогава. Такова поведение, особено към инвалиди, е недопустимо за мирянин, още повече за духовник,
Снимка: Игуменът Теодосий:при това за игумен на Троянския манастир, който е една от емблемите на България и е паметник на културата, каза говорителят на Светия синод епископ Неофит. „Неудобно ми е дори да коментирам случилото се. Не е лесно да съдиш събрат особено по време на Рождественския пост, но въпросът трябва да бъде изяснен. Има човешки норми, пред които никой не може да си затваря очите”, добави дядо Неофит. Нашата група влезе, помолихме някой да ни разкаже нещо за манастира. Веднага се отзова млад, любезен монах, но докато ни разказваше,
бе грубо прекъснат от игумена Теодосий
Той удари с пръчка през краката калугера и му изръмжа :”Нямаш работа с тия”, а после ни нахока и изгони от храма, разказа единият от потърпевшите инвалиди Петър Кичашки. „Докато се придвижвахме с количките, той вървеше след нас и крещеше: „Махайте се с тези колелета вън!”, допълни подробности той. В сряда архиереите ще разгледат и четири жалби на монаси от Троянския манастир, които се оплакват от грубо поведение на игумена Теодосий към тях. Братята са описали поведението му. Действително той е много
по-строг, отколкото е необходимо
коментира говорителят на синода епископ Неофит.В синода има и купчина жалби от миряни срещу игумена на Троянския манастир, в които те също се оплакват от грубо отношение, както и от това, че там се продавали само скъпи свещи. Кандидатурата на бившия ректор на Софийската духовна семинария еписоп Сионий ще бъде лансирана за нов игумен на Троянския манастир, съобщиха още от Синодалната палата. Тя ще бъде предложена от Видинския митрополит Дометиан, който е негов духовен старец.
.
Четирима монаси с жалби срещу епископ Теодосий
Махат игумена на Троянския за обида на инвалиди
Гласят на мястото му бившия ректор на семинарията Сионий
Силвия Николова, в-к "МОНИТОР" 7 декември 2010 г.
Игуменът на Троянския манастир Теодосий ще бъде уволнен и преместен в друга обител заради дискриминация на инвалиди в колички.
Напълно възможно е да му бъде поставено и тежко послушание, като например да не заема повече ръководни постове. Това съобщиха от Синодалната палата вчера. Снимка: Троянският манастир, главен храм
Светият синод ще реши положението му на свое заседание утре, уточни Русенският митрополит Неофит, който е и говорител на синода. Преди броени дни Деволският епископ Теодосий отнесе глоба от 250 лева от Комисията за защита от дискриминация. През лятото на 2008 г. той изгони група от българи и финландци на инвалидни колички от главния храм на обителта, наричайки ги „грешници” и „прокълнати”. Игуменът Теодосий
Игуменът отказа да им се извини публично, независимо че потърпевшите го призоваваха за това няколко пъти. Скоро след това един от тях, Петър Кичашки, който е студент по право, внесе жалба срещу него в комисията. Дори за 5000 лв. да ме осъдят,
ще ги платя, но няма да им се извиня
заинати се той тогава. Такова поведение, особено към инвалиди, е недопустимо за мирянин, още повече за духовник, Снимка: Игуменът Теодосий:
при това за игумен на Троянския манастир, който е една от емблемите на България и е паметник на културата, каза говорителят на Светия синод епископ Неофит. „Неудобно ми е дори да коментирам случилото се. Не е лесно да съдиш събрат особено по време на Рождественския пост, но въпросът трябва да бъде изяснен. Има човешки норми, пред които никой не може да си затваря очите”, добави дядо Неофит. Нашата група влезе, помолихме някой да ни разкаже нещо за манастира. Веднага се отзова млад, любезен монах, но докато ни разказваше,
бе грубо прекъснат от игумена Теодосий
Той удари с пръчка през краката калугера и му изръмжа :”Нямаш работа с тия”, а после ни нахока и изгони от храма, разказа единият от потърпевшите инвалиди Петър Кичашки. „Докато се придвижвахме с количките, той вървеше след нас и крещеше: „Махайте се с тези колелета вън!”, допълни подробности той. В сряда архиереите ще разгледат и четири жалби на монаси от Троянския манастир, които се оплакват от грубо поведение на игумена Теодосий към тях. Братята са описали поведението му. Действително той е много
по-строг, отколкото е необходимо
коментира говорителят на синода епископ Неофит.В синода има и купчина жалби от миряни срещу игумена на Троянския манастир, в които те също се оплакват от грубо отношение, както и от това, че там се продавали само скъпи свещи. Кандидатурата на бившия ректор на Софийската духовна семинария еписоп Сионий ще бъде лансирана за нов игумен на Троянския манастир, съобщиха още от Синодалната палата. Тя ще бъде предложена от Видинския митрополит Дометиан, който е негов духовен старец.
Силвия Николова, в-к "МОНИТОР" 7 декември 2010 г.
Игуменът на Троянския манастир Теодосий ще бъде уволнен и преместен в друга обител заради дискриминация на инвалиди в колички.
Напълно възможно е да му бъде поставено и тежко послушание, като например да не заема повече ръководни постове. Това съобщиха от Синодалната палата вчера.
Снимка: Троянският манастир, главен храм Светият синод ще реши положението му на свое заседание утре, уточни Русенският митрополит Неофит, който е и говорител на синода. Преди броени дни Деволският епископ Теодосий отнесе глоба от 250 лева от Комисията за защита от дискриминация. През лятото на 2008 г. той изгони група от българи и финландци на инвалидни колички от главния храм на обителта, наричайки ги „грешници” и „прокълнати”. Игуменът Теодосий
Игуменът отказа да им се извини публично, независимо че потърпевшите го призоваваха за това няколко пъти. Скоро след това един от тях, Петър Кичашки, който е студент по право, внесе жалба срещу него в комисията. Дори за 5000 лв. да ме осъдят,
ще ги платя, но няма да им се извиня
заинати се той тогава. Такова поведение, особено към инвалиди, е недопустимо за мирянин, още повече за духовник,
Снимка: Игуменът Теодосий:при това за игумен на Троянския манастир, който е една от емблемите на България и е паметник на културата, каза говорителят на Светия синод епископ Неофит. „Неудобно ми е дори да коментирам случилото се. Не е лесно да съдиш събрат особено по време на Рождественския пост, но въпросът трябва да бъде изяснен. Има човешки норми, пред които никой не може да си затваря очите”, добави дядо Неофит. Нашата група влезе, помолихме някой да ни разкаже нещо за манастира. Веднага се отзова млад, любезен монах, но докато ни разказваше,
бе грубо прекъснат от игумена Теодосий
Той удари с пръчка през краката калугера и му изръмжа :”Нямаш работа с тия”, а после ни нахока и изгони от храма, разказа единият от потърпевшите инвалиди Петър Кичашки. „Докато се придвижвахме с количките, той вървеше след нас и крещеше: „Махайте се с тези колелета вън!”, допълни подробности той. В сряда архиереите ще разгледат и четири жалби на монаси от Троянския манастир, които се оплакват от грубо поведение на игумена Теодосий към тях. Братята са описали поведението му. Действително той е много
по-строг, отколкото е необходимо
коментира говорителят на синода епископ Неофит.В синода има и купчина жалби от миряни срещу игумена на Троянския манастир, в които те също се оплакват от грубо отношение, както и от това, че там се продавали само скъпи свещи. Кандидатурата на бившия ректор на Софийската духовна семинария еписоп Сионий ще бъде лансирана за нов игумен на Троянския манастир, съобщиха още от Синодалната палата. Тя ще бъде предложена от Видинския митрополит Дометиан, който е негов духовен старец.
.
вторник, 9 ноември 2010 г.
ЗНАХАРИТЕ ТРЯБВА ДА ИМАТ 600 ЧАСА ПО ОБЩА МЕДИЦИНА
12 000 лечители церят незаконно
Само 18 са декларирали дейността си в НАП
Силвия Николова,
В. "МОНИТОР", 9 ноември 2010 г.
Дванадесет хиляди самозвани лечители и магове церят незаконно у нас, без да са регистрирани по смисъла на Закона за здравето. Това заяви председателят на асоциация „Феномени” Стамен Стаменов.Само 18 човека са декларирали в Националната агенция по приходите, че притежават свръхумения да лекуват и са плащали налози за тази дейност. Те са се регистрирали към общините и плащат патентен данък подобно на козметичките, масажистите и шивачите. Според Закона за местните данъци и такси налогът за подобни дейности се определя според мястото им на практикуване и варира от 2000 до 5600 лева.На практика обаче дейността им е незаконна, тъй като нито един от тях не е преминал курс по обща медицина в някой от медицинските университети в страната, коментира проф. Владимир Овчаров, завеждащ катедрата по обща медицина в Медицинския университет в София. Всеки нетрадиционен лечител трябва да има обучение от 600 часа по обща медицина и да бъде регистриран в регионалния център по здравеопазване. Дори да е изпълнил тези задължения обаче той не може да практикува самостоятелно, а само в екип в лекар, поясни проф. Овчаров. По думите му обаче от 2006 г., когато задължението влезе в сила със Закона за здравето, досега не е изготвена учебната програма за нетрадиционните лечители.
Силвия Николова,
В. "МОНИТОР", 9 ноември 2010 г.
Дванадесет хиляди самозвани лечители и магове церят незаконно у нас, без да са регистрирани по смисъла на Закона за здравето. Това заяви председателят на асоциация „Феномени” Стамен Стаменов.Само 18 човека са декларирали в Националната агенция по приходите, че притежават свръхумения да лекуват и са плащали налози за тази дейност. Те са се регистрирали към общините и плащат патентен данък подобно на козметичките, масажистите и шивачите. Според Закона за местните данъци и такси налогът за подобни дейности се определя според мястото им на практикуване и варира от 2000 до 5600 лева.На практика обаче дейността им е незаконна, тъй като нито един от тях не е преминал курс по обща медицина в някой от медицинските университети в страната, коментира проф. Владимир Овчаров, завеждащ катедрата по обща медицина в Медицинския университет в София. Всеки нетрадиционен лечител трябва да има обучение от 600 часа по обща медицина и да бъде регистриран в регионалния център по здравеопазване. Дори да е изпълнил тези задължения обаче той не може да практикува самостоятелно, а само в екип в лекар, поясни проф. Овчаров. По думите му обаче от 2006 г., когато задължението влезе в сила със Закона за здравето, досега не е изготвена учебната програма за нетрадиционните лечители.
Кой е гарантът?
Силвия Николова,
В. "МОНИТОР", 9 ноември 2010 г.
Открай време за хората най-хуманната професия в света е лекарската. Затова се смята, че за да я практикуваш, е необходимо призвание.Така ли обаче стоят нещата при родното докторско съсловие? Всъщност повечето български лекари отдавна са си избрали тази професия по призвание. Доказателство за това е действителността в средностатистическата нашенска болница. Там изобилието е предимно в дефицита и безпаричието, породени от икономическата криза и некадърното управление на здравеопазването от няколко предишни правителства. Въпреки това лекарите в тези лечебни заведения работят безотказно. Или поне в повечето от тях. Макар че има изключения, които са срам за лекарската професия. Защото деянията на тези хора, или по-точно липсата на каквато и да е реакция към болните, е равностойна на престъпление. Това в повечето европейски страни се наказва със съд и изплащане на големи обезщетения на пострадалите. В някои случаи дори се стига до отнемане на лекарски права и влизане в черния списък на съсловната организация, каквато у нас се явява Българският лекарски съюз (БЛС).От седмица-две някои от лекарите ни протестират в извънработно време, а други – символично, с искания за по-адекватно и достойно заплащане. Само че някои от докторите забравиха, че ако нямат пациенти, няма да има нужда от самите тях.Независимо от уверенията на БЛС, че протестите няма да оставят нито един болен без навременна лекарска помощ, някои негови членове започнаха да имитират работа и да се оправдават с протестите.Ето един конкретен пример болен и обездвижен пенсионер от Враца чака с дни лекари от спешното звено на болницата в града. Не му помагат нито молбите, нито увещанията на близките му, независимо че старецът живее на една пряка от лечебно заведение. Линейката с дежурен екип се отзова в дома му чак след като журналисти вдигнаха на крака с обажданията си спешното отделение. При това линейката беше изпратена срещу увещанията от страна на „спешните” доктори да не се раздухва случаят, защото уж станала грешка.Грешка обаче няма. В случая има човешка немарливост и безочие, за които виновните би трябвало да понесат отговорност. Санкции обаче няма. И както се вижда от действията на Българския лекарски съюз няма и да има. Нищо че от съсловната организация категорично заявиха, че няма да търпят безхаберни доктори да очернят името им, като се оправдават с протестите.За щастие случаят с пенсионера от Враца бе решен по възможно най-добрия начин. Той обаче е много показателен. Помислете си колко други подобни истории има, за които от спешните отделения не си дават никакъв зор! Това никой не знае. За някои случаи научаваме само когато потърпевшият е наш близък или познат. Или когато роднините му разкажат за това в медиите. А тези пенсионери, които не искат да влизат в конфликт, си търпят сами последствията и остават встрани от вниманието на обществото. Затова е логично да попитаме какви гаранции ще ни даде Българският лекарски съюз за нашето здраве по време на протестите? И кой ще носи отговорността за изпуснатите човешки животи, докато тези стачки продължават?
В. "МОНИТОР", 9 ноември 2010 г.
Открай време за хората най-хуманната професия в света е лекарската. Затова се смята, че за да я практикуваш, е необходимо призвание.Така ли обаче стоят нещата при родното докторско съсловие? Всъщност повечето български лекари отдавна са си избрали тази професия по призвание. Доказателство за това е действителността в средностатистическата нашенска болница. Там изобилието е предимно в дефицита и безпаричието, породени от икономическата криза и некадърното управление на здравеопазването от няколко предишни правителства. Въпреки това лекарите в тези лечебни заведения работят безотказно. Или поне в повечето от тях. Макар че има изключения, които са срам за лекарската професия. Защото деянията на тези хора, или по-точно липсата на каквато и да е реакция към болните, е равностойна на престъпление. Това в повечето европейски страни се наказва със съд и изплащане на големи обезщетения на пострадалите. В някои случаи дори се стига до отнемане на лекарски права и влизане в черния списък на съсловната организация, каквато у нас се явява Българският лекарски съюз (БЛС).От седмица-две някои от лекарите ни протестират в извънработно време, а други – символично, с искания за по-адекватно и достойно заплащане. Само че някои от докторите забравиха, че ако нямат пациенти, няма да има нужда от самите тях.Независимо от уверенията на БЛС, че протестите няма да оставят нито един болен без навременна лекарска помощ, някои негови членове започнаха да имитират работа и да се оправдават с протестите.Ето един конкретен пример болен и обездвижен пенсионер от Враца чака с дни лекари от спешното звено на болницата в града. Не му помагат нито молбите, нито увещанията на близките му, независимо че старецът живее на една пряка от лечебно заведение. Линейката с дежурен екип се отзова в дома му чак след като журналисти вдигнаха на крака с обажданията си спешното отделение. При това линейката беше изпратена срещу увещанията от страна на „спешните” доктори да не се раздухва случаят, защото уж станала грешка.Грешка обаче няма. В случая има човешка немарливост и безочие, за които виновните би трябвало да понесат отговорност. Санкции обаче няма. И както се вижда от действията на Българския лекарски съюз няма и да има. Нищо че от съсловната организация категорично заявиха, че няма да търпят безхаберни доктори да очернят името им, като се оправдават с протестите.За щастие случаят с пенсионера от Враца бе решен по възможно най-добрия начин. Той обаче е много показателен. Помислете си колко други подобни истории има, за които от спешните отделения не си дават никакъв зор! Това никой не знае. За някои случаи научаваме само когато потърпевшият е наш близък или познат. Или когато роднините му разкажат за това в медиите. А тези пенсионери, които не искат да влизат в конфликт, си търпят сами последствията и остават встрани от вниманието на обществото. Затова е логично да попитаме какви гаранции ще ни даде Българският лекарски съюз за нашето здраве по време на протестите? И кой ще носи отговорността за изпуснатите човешки животи, докато тези стачки продължават?
сряда, 20 октомври 2010 г.
"Институционалните" деца
В последно време нечии чиновнически мозък роди бисерът "институционални" деца. Казано по човешки онези клетници, които по силата на едни или други обстоятелства, са принудени да оцеляват в приютите, наричани у нас пак с клише, още по-безумно "домове за деца и юноши, лишени от родителски грижи". За тези, които ме познават, знаят, че тази тема не ми е чужда.
Неотдавна ми се наложи да пътувам до защитеното жилище "Заедно" в село Гурмазово, недалече от София. Описах, каквото видях в репортаж ми във в. "Монитор" от 19 октомври (виж по-долу). Но въпросите у мен останаха, дори се умножиха.
Защитено жилище - да, отличан инициатива. Но обитателите му, формирали се като съзнателни индивиди в социален дом, трудно успяват за година (максималният срок за пребиваване в защитено жилище) да се адаптират към нормалния начин на живот, да свикнат да се грижат за бита си, още по-малко да оргаизират времето си, да изпълняват приоритети и да живеят с цел. Синдромът "институционално дете" остава до гроб, ако въпросното дете не е откъснато изцяло и без възможност за контакт със себеподобните от приют и така да затвърждават придобития там манталитет.
Същевременно десетки фондации трошат пари в последно време за създаването на защитени жилища, центрове аз адаптация и прочие на такива клетници. В повечето случаи, безрезултатно. Защото мисленето, формирано в социалния дом, особено в първите съзнателни години, на практика не може да се промени.Затова си мисля, няма ли да бъде по-ефективно ресурсът - и финансов, и професионален, да бъде насочен към въпросните приюти, като с обитателите им се работи по програми за бъдеща социализация в продължение на години.Вероятно ще напиша коментар по темата тези дни в "Монитор".
„Всеки минал оттук научава по нещо, независимо дали е успял да завърши професионалния курс, в който сме го записали, дали е започнал работа, или не. Видял е как се живее извън социалния дом, където всичко ти е осигурено, какви са взаимоотношенията на хората в обществото, какви са ангажиментите на всеки един в домакинството в частност и в обществото като цяло”, обяснява социалният работник Кристина Николова.Защитеното жилище „Заедно” в Гурмазово съвсем не е Харвард, нода бъде приет човек в него, никак не е леснодори да е останал без покрив над главата си. Освен набора от документи кандидатите преминават задължително събеседване с психолог. Проверявани са дали не употребяват наркотици, както и дали са с чисти досиета в полицията.За повечето младежи и девойки жилището е много повече от елитно учебно заведение. Защото основният критерии, по който приемат тук, е да имаш лична мотивация за развитие, не само да искаш да се реализираш, но и да използваш всяка възможност, която ти се предоставя. Някои от младежите и девойките тук за пръв път попадат в типична домашна среда и се сблъскват с всички задължения, които налага нормалният делничен живот – пране, чистене, готвене, косене на тревата в градината, дори поддържане на личната хигиена.Срокът за престой в него е от три месеца до една година. През това време всеки младеж получава не само подслон, безплатна храна и джобни пари, ако не се е устроил на работа, но и възможност да придобие квалификация. За отличилите се с добро поведение и инициативност се предвижда и месечна стипендия от сто лева. Да не пиеш и пушиш обаче, съвсем не означава, че ще вземеш тези пари, защото алкохолът и цигарите са забранени.Потребителите, както тук наричат намерилите временен подслон обитатели, имат всички права, каквито имат младежите със семейства – да излизат, да се срещат с приятели, да нощуват другаде, ако закъснеят, но да информират за това предварително. Имат обаче и задължението да учат и да не отказват работа, ако им предложат. Не го ли спазват, получават предупредително писмо. След повторно „провинение” озоваването на улицата е гарантирано. Крайната мярка обаче рядко е прилагана.Повечето отобитателите на жилището учатНастоятелството на дома ги включва в курсове за квалификация и преквалификация, търси им работа. Една от тях е 24-годишната Красимира Маргаритова. До 18-годишна възраст е отглеждана в дома за изоставени деца в град Роман. За една година, откакто е в жилище „Заедно”, е завършила няколко курса за масажи и упорито си търси работа.„Искам да работя. Когато ме тестват, казват, че се справям отлично, но във всички салони за красота казват, че ще ме вземат само ако имам собствена клиентела, която да пренасоча към тях”, оплаква се Краси.След няколко такива неуспеха тя е склонна да работи каквото и да е, дори да мие чинии в ресторант за бързо хранене. Пуснала е CV-то си в няколко сайта, предоставящи работа. Денят є започва с преглеждане на личната поща и надеждата, че някой може вече да є е предложил място.„В защитеното жилище съм до края на зимата. Право да бъда повече от година тук нямам. Ако не ме вземат дотогава на работа, за да имам пари за квартира,трябва да спя на гаратапритеснява се съвсем не на шега дипломираната масажистка.Връстничката є Ани Ангелова още няма този проблем. Тя е дошла тук от софийския дом „Славейков”. Независимо че момичето няма роднини, на които да разчита, следва задочно икономика на туризма в Благоевградския университет. Междувременно ходи на шофиране и упорито решава листовки за изпита. Учи допълнително и английски. Курсовете є са платени от защитеното жилище „Заедно” и едноименната фондация. Ани не крие, че я е страх от живота навън. Мечтае, както и останалите младежи тук, да започне работа, след като се дипломира, да се омъжи и да има поне две деца. Когато споделя мечтите си, тя не пропуска да каже, че иска да успее, така както са успели Пантелей и Янко – момчета, живели тук преди нея, станали кумири за тези след тях. Пантелей Златков завършва Минно-геоложкия университет и вече е на общежитие в Студентския град, а Янко – треньорски профил по плуване в Националната спортна академия. Безспорен модел за подражание на всички обаче е Иван Димитров, който дори успял да завърши здравен мениджмънт
Най-новият обитател на защитено жилище „Заедно” Радослав Стоянов е тук едва от един ден. В продължение на три години младежът е работил като помощник-готвач и сервитьор в ресторант. Кризата обаче удря работодателя му, част от персонала е освободен. Радослав, който до навършване на пълнолетие е отглеждан в софийския дом „Славейков”, мечтае да завърши курс за готвачи и да пътува на туристически лайнер. Иска още да учи английски и тайно се надява да му предложат шофьорски курс.„Ще ми е трудно, но ще се справя”, твърди 21-годишният Радослав и поема към кухнята, за да покаже на момичетата кулинарни хватки, които е научил за трите години работа в ресторант.
Неотдавна ми се наложи да пътувам до защитеното жилище "Заедно" в село Гурмазово, недалече от София. Описах, каквото видях в репортаж ми във в. "Монитор" от 19 октомври (виж по-долу). Но въпросите у мен останаха, дори се умножиха.
Защитено жилище - да, отличан инициатива. Но обитателите му, формирали се като съзнателни индивиди в социален дом, трудно успяват за година (максималният срок за пребиваване в защитено жилище) да се адаптират към нормалния начин на живот, да свикнат да се грижат за бита си, още по-малко да оргаизират времето си, да изпълняват приоритети и да живеят с цел. Синдромът "институционално дете" остава до гроб, ако въпросното дете не е откъснато изцяло и без възможност за контакт със себеподобните от приют и така да затвърждават придобития там манталитет.
Същевременно десетки фондации трошат пари в последно време за създаването на защитени жилища, центрове аз адаптация и прочие на такива клетници. В повечето случаи, безрезултатно. Защото мисленето, формирано в социалния дом, особено в първите съзнателни години, на практика не може да се промени.Затова си мисля, няма ли да бъде по-ефективно ресурсът - и финансов, и професионален, да бъде насочен към въпросните приюти, като с обитателите им се работи по програми за бъдеща социализация в продължение на години.Вероятно ще напиша коментар по темата тези дни в "Монитор".
Защитеното жилище „Заедно” учи младежи как да живеят
Гурмазово – родният Харвард за сираци
Всеки излиза с професия, шестима дори са висшисти
Силвия Николова,
В. "МОНИТОР", 19 октомври 2010 г.
Защитеното жилище „Заедно” в софийското село Гурмазово е от малкото институции в страната, които дават подслон на навършили пълнолетие младежи, излезли от социалните домове. Едни от тях са сираци, други изоставени от родителите си.До неотдавна в него са живели десет момичета и момчета, но заради нарастващия брой на младежите, които няма къде да се подслонят, капацитетът е увеличен на четиринадесет.От основаването на жилището преди две години към момента за различен период от време подслон в него са намерили 25 човека.Силвия Николова,
В. "МОНИТОР", 19 октомври 2010 г.
„Всеки минал оттук научава по нещо, независимо дали е успял да завърши професионалния курс, в който сме го записали, дали е започнал работа, или не. Видял е как се живее извън социалния дом, където всичко ти е осигурено, какви са взаимоотношенията на хората в обществото, какви са ангажиментите на всеки един в домакинството в частност и в обществото като цяло”, обяснява социалният работник Кристина Николова.Защитеното жилище „Заедно” в Гурмазово съвсем не е Харвард, нода бъде приет човек в него, никак не е леснодори да е останал без покрив над главата си. Освен набора от документи кандидатите преминават задължително събеседване с психолог. Проверявани са дали не употребяват наркотици, както и дали са с чисти досиета в полицията.За повечето младежи и девойки жилището е много повече от елитно учебно заведение. Защото основният критерии, по който приемат тук, е да имаш лична мотивация за развитие, не само да искаш да се реализираш, но и да използваш всяка възможност, която ти се предоставя. Някои от младежите и девойките тук за пръв път попадат в типична домашна среда и се сблъскват с всички задължения, които налага нормалният делничен живот – пране, чистене, готвене, косене на тревата в градината, дори поддържане на личната хигиена.Срокът за престой в него е от три месеца до една година. През това време всеки младеж получава не само подслон, безплатна храна и джобни пари, ако не се е устроил на работа, но и възможност да придобие квалификация. За отличилите се с добро поведение и инициативност се предвижда и месечна стипендия от сто лева. Да не пиеш и пушиш обаче, съвсем не означава, че ще вземеш тези пари, защото алкохолът и цигарите са забранени.Потребителите, както тук наричат намерилите временен подслон обитатели, имат всички права, каквито имат младежите със семейства – да излизат, да се срещат с приятели, да нощуват другаде, ако закъснеят, но да информират за това предварително. Имат обаче и задължението да учат и да не отказват работа, ако им предложат. Не го ли спазват, получават предупредително писмо. След повторно „провинение” озоваването на улицата е гарантирано. Крайната мярка обаче рядко е прилагана.Повечето отобитателите на жилището учатНастоятелството на дома ги включва в курсове за квалификация и преквалификация, търси им работа. Една от тях е 24-годишната Красимира Маргаритова. До 18-годишна възраст е отглеждана в дома за изоставени деца в град Роман. За една година, откакто е в жилище „Заедно”, е завършила няколко курса за масажи и упорито си търси работа.„Искам да работя. Когато ме тестват, казват, че се справям отлично, но във всички салони за красота казват, че ще ме вземат само ако имам собствена клиентела, която да пренасоча към тях”, оплаква се Краси.След няколко такива неуспеха тя е склонна да работи каквото и да е, дори да мие чинии в ресторант за бързо хранене. Пуснала е CV-то си в няколко сайта, предоставящи работа. Денят є започва с преглеждане на личната поща и надеждата, че някой може вече да є е предложил място.„В защитеното жилище съм до края на зимата. Право да бъда повече от година тук нямам. Ако не ме вземат дотогава на работа, за да имам пари за квартира,трябва да спя на гаратапритеснява се съвсем не на шега дипломираната масажистка.Връстничката є Ани Ангелова още няма този проблем. Тя е дошла тук от софийския дом „Славейков”. Независимо че момичето няма роднини, на които да разчита, следва задочно икономика на туризма в Благоевградския университет. Междувременно ходи на шофиране и упорито решава листовки за изпита. Учи допълнително и английски. Курсовете є са платени от защитеното жилище „Заедно” и едноименната фондация. Ани не крие, че я е страх от живота навън. Мечтае, както и останалите младежи тук, да започне работа, след като се дипломира, да се омъжи и да има поне две деца. Когато споделя мечтите си, тя не пропуска да каже, че иска да успее, така както са успели Пантелей и Янко – момчета, живели тук преди нея, станали кумири за тези след тях. Пантелей Златков завършва Минно-геоложкия университет и вече е на общежитие в Студентския град, а Янко – треньорски профил по плуване в Националната спортна академия. Безспорен модел за подражание на всички обаче е Иван Димитров, който дори успял да завърши здравен мениджмънт
Най-новият обитател на защитено жилище „Заедно” Радослав Стоянов е тук едва от един ден. В продължение на три години младежът е работил като помощник-готвач и сервитьор в ресторант. Кризата обаче удря работодателя му, част от персонала е освободен. Радослав, който до навършване на пълнолетие е отглеждан в софийския дом „Славейков”, мечтае да завърши курс за готвачи и да пътува на туристически лайнер. Иска още да учи английски и тайно се надява да му предложат шофьорски курс.„Ще ми е трудно, но ще се справя”, твърди 21-годишният Радослав и поема към кухнята, за да покаже на момичетата кулинарни хватки, които е научил за трите години работа в ресторант.
Архитекти и инженери създават проекта
Защитеното жилище „Заедно” е по проект на едноименната фондация и е създаден по идея на проектантска фирма "Архитектурна дизайнерска агенция" ООД и Движението на българските майки и е подкрепен от десетки дарители.На 6 ноември се навършват две години от неговото създаване. Сградата е на разгъната застроена площ от 463 кв. метра. Тя е на мястото на старото селско училище върху терен, предоставен от община Божурище с право на ползване за 12 години.
“Религия - православие” ще може да се заменя, ако родителите искат
Ловчанският митрополит ГАВРАИЛ:
Не искаме вероучението да е задължително,
а по желание
Мисията на църквата не е толкова социална, колкото морална
Силвия Николова,
В-к "МОНИТОР"
12 октомври 2010
- Ваше Високопреосвещенство, Светият синод изготви концепция за по-систематично изучаване на религия в училищата още преди три години. Какво предвиждате, ако идеята не бъде възприета?
- Докато ние, българските архиереи, имаме сили, ще правим всичко, за да помогнем на народа си да намери правилния път към един по-висок морал и етика във взаимоотношения, изградени на основата на почтеността и коректността. Защото не е тайна, че именно чрез по-висок морал обществото ни може да се измъкне не само от икономическата, но и от духовно-нравствената криза, в която е попаднало. Това е и причината да настояваме нашите деца да изучават религия. Мисията на църквата е да води хората и да ги подкрепя морално, давайки им здрави устои, на които да стъпят дори в трудни моменти. Затова Българската православна църква няма да се откаже от тази своя мисия и ще я следва докрай, защото по призвание тя е там, където е народът.
- Но по конституция образованието у нас е светско?
- Ние не настояваме и не сме настоявали в училище да се изучава задължително вероучение.
- Какво точно искате тогава?
- Не може и дума да става да се изучава вероучение така, както се е изучавало преди 1944 година. В случая става дума за въвеждане в училище на предмет "Религия - православие". С такова название той е залегнал и в концепцията на Светия синод, която впрочем, е изготвена не само от нас, владиците, но и с участието на български учени и водещи педагози. Предвижда се "Религия - православие" да бъде изучаван от ученици, чиито родители желаят да запишат детето си за него.
- Какво не достига сега на предмета религия, преподаван в училищата под формата на свободно или задължително избираем, за да се налага "Религия-православие" да бъде задължителен предмет?
- Причините са комплексни. Учителите, които сега преподават този предмет, работят срещу хонорар, не им се предоставя възможност да сформират пълен хорариум, за да бъдат назначени на заплата. Естествено е, че те не могат да преживяват с непостоянни доходи. Имаме много добре подготвени кадри в богословските факултети в Софийския, Пловдивския и Великотърновския университети, както и катедрата по теология в Шуменския университет, при това с педагогически профил, които обаче се преквалифицират и дори работят съвършено различно от учителската професия. Ресурсът им сега обаче не е използван. Недостатък е и това, че предметът религия сега в училищата обикновено е последен или допълнителен час, когато децата вече са уморени от учебния процес. Реално става така, че огромна част от децата и техните родители, които сега искат да изучават религия в училище като свободно или като задължително избираем предмет, нямат тази възможност. Въвеждането на "Религия - православие" като задължителна дисциплина ще им даде тази възможност.
- Но не всички родители ще се съгласят на това, дали заради атеистичните си убеждения или защото са от друга конфесия?
- По концепция предметът "Религия - православие" е задължителен, но се дава възможност на родителите, които не желаят децата им да го изучават заради атеистични убеждения или защото са от друга християнска деноминация или вероизповедание, да направят замяна. Християнството и православието в частност е вяра на свободата. Ние не престъпваме Христовия дух на свобода. Против убежденията ни е да престъпваме свободната воля на човека, дадена му от Бога.
- Как се възприема от другите вероизповедания това предложение на Светия синод?
- При подготовката на концепцията имахме поредица от срещи и консултации и с католическата църква у нас, и с Главното мюфтийство, въобще с всички по-широко застъпени вероизповедания в страната. Всички те я одобриха.
- В обществото се прокрадват мнения, че можем да имаме неприятности с Европейския съюз. Как е уреден този въпрос в останалите страни от общността?
- В повечето страни там се изучава религия именно в светските училища - някъде под формата на избираем предмет, но и като задължителен, при това по модел, твърде близък на този, който ние предлагаме. Когато подготвяхме концепцията, нашият екип се базира на най-разпространените концепции в страните от ЕС, където се изучава този предмет. В това отношение сме се съобразили с всички изисквания и ако тя се приеме от управляващите и предметът се въведе в училище, проблеми от такъв характер няма да има. Например в Латвия се преподава именно предметът "Религия - православие", но където има групи ученици - католици или протестанти, им се осигурява квалифициран преподавател, който им преподава този предмет предвид спецификата на собственото им изповедание. Така се практикува още в Германия, Гърция, Румъния, Белгия, Великобритания и в почти всички останали европейски държави.
- Асоциация "Родители" обаче вече критикува Светия синод, че с това си искане желае държавата да свърши работата на църквата и търси място и щатове за своите кадри?
- На сегашния етап не е възможно да се развият масово неделните училища към храмовете. Освен това в неделните училища децата се учат на вяра, на църковност, докато в светските училища става дума за запознаване с религията, с нейните морално-нравствени ценности, традиции и културата, която тя е дала на човечеството. В днешния свят е немислимо човек да не познава религията на своята страна, на своя съсед, на своя приятел. Ако не познаваме нашето православие, трудно ще опазим и корените на българската култура, но ако не познаваме и вярванията на нашия съсед, трудно можем да се научим на толерантност и дори на приятелство и разбирателство. Същевременно обществото ни изживява не само икономическа криза, но и криза на морално-етични норми, в криза е цялата ни ценностна система. Не само ние, от Светия синод, но и всеки здравомислещ човек в нашата страна не може да остане безразличен към всекидневните новини за деца наркомани, проституиращи девойки и юноши и училищно насилие. Лично аз не вярвам, че в България нормални родители, милеещи за доброто на своите чеда, ще бъдат против да изучават един от предметите, които им предлагаме в нашата концепция. Нито един човек от всички, с които съм разговарял, не е казал, че не иска детето му да е бъде добро, етично, културно, толерантно, добродетелно, със стабилна ценностна система, която да му е опора и креатив във взимането на правилни решения в трудни житейски моменти. Ако има такъв, той ще е изключение.
- Църквата сега настоява за религия в училищата, но защо тя не работи достатъчно сред маргинализираните групи от обществото - с наркоманите, малолетните престъпници, не оказва социална и морална подкрепа на бедните, на изоставените деца и децата в риск?
- Мисията на църквата не е толкова социална, колкото морална, макар че идеалният вариант е да могат и двете да се осъществяват заедно. Един истински вярващ човек и особено духовен пастир не може равнодушно да гледа как човешки същества страдат болни, измъчени, гладни, премръзнали, изоставени без човешка топлина и ласка. В Ловчанска митрополия например вече пета поредна година поддържаме кухня, която всекидневно храни бедни. Вярващи и свещеници са поели грижата за деца и юноши от домове, с които се занимават в почивните дни. От години организираме безплатни лагери за деца на социално слаби семейства в манастирите в епархията, за които наемаме да се грижат квалифицирани педагози. Хората обаче не бива да ни подозират в зли дела. Ние искаме доброто на нашите деца. Даваме им една алтернатива, да израснат те добри, порядъчни и толерантни граждани. Желанието ни е да ги възпитаме в любознателност, трудолюбие и почтеност, от които ще спечели цялото ни общество. БПЦ не е партия, която търси електорална поддръжка. Искането ни за въвеждане на предмета "Религия - православие" и неговите алтернативи в училище е по съвест, защото Господ казва "Оставете децата на дохождат при мене". Ние, възрастните, не трябва да им пречим, а да им помагаме.
Не искаме вероучението да е задължително,
а по желание
Мисията на църквата не е толкова социална, колкото морална
Силвия Николова,
В-к "МОНИТОР"
12 октомври 2010
- Ваше Високопреосвещенство, Светият синод изготви концепция за по-систематично изучаване на религия в училищата още преди три години. Какво предвиждате, ако идеята не бъде възприета?
- Докато ние, българските архиереи, имаме сили, ще правим всичко, за да помогнем на народа си да намери правилния път към един по-висок морал и етика във взаимоотношения, изградени на основата на почтеността и коректността. Защото не е тайна, че именно чрез по-висок морал обществото ни може да се измъкне не само от икономическата, но и от духовно-нравствената криза, в която е попаднало. Това е и причината да настояваме нашите деца да изучават религия. Мисията на църквата е да води хората и да ги подкрепя морално, давайки им здрави устои, на които да стъпят дори в трудни моменти. Затова Българската православна църква няма да се откаже от тази своя мисия и ще я следва докрай, защото по призвание тя е там, където е народът.
- Но по конституция образованието у нас е светско?
- Ние не настояваме и не сме настоявали в училище да се изучава задължително вероучение.
- Какво точно искате тогава?
- Не може и дума да става да се изучава вероучение така, както се е изучавало преди 1944 година. В случая става дума за въвеждане в училище на предмет "Религия - православие". С такова название той е залегнал и в концепцията на Светия синод, която впрочем, е изготвена не само от нас, владиците, но и с участието на български учени и водещи педагози. Предвижда се "Религия - православие" да бъде изучаван от ученици, чиито родители желаят да запишат детето си за него.
- Какво не достига сега на предмета религия, преподаван в училищата под формата на свободно или задължително избираем, за да се налага "Религия-православие" да бъде задължителен предмет?
- Причините са комплексни. Учителите, които сега преподават този предмет, работят срещу хонорар, не им се предоставя възможност да сформират пълен хорариум, за да бъдат назначени на заплата. Естествено е, че те не могат да преживяват с непостоянни доходи. Имаме много добре подготвени кадри в богословските факултети в Софийския, Пловдивския и Великотърновския университети, както и катедрата по теология в Шуменския университет, при това с педагогически профил, които обаче се преквалифицират и дори работят съвършено различно от учителската професия. Ресурсът им сега обаче не е използван. Недостатък е и това, че предметът религия сега в училищата обикновено е последен или допълнителен час, когато децата вече са уморени от учебния процес. Реално става така, че огромна част от децата и техните родители, които сега искат да изучават религия в училище като свободно или като задължително избираем предмет, нямат тази възможност. Въвеждането на "Религия - православие" като задължителна дисциплина ще им даде тази възможност.
- Но не всички родители ще се съгласят на това, дали заради атеистичните си убеждения или защото са от друга конфесия?
- По концепция предметът "Религия - православие" е задължителен, но се дава възможност на родителите, които не желаят децата им да го изучават заради атеистични убеждения или защото са от друга християнска деноминация или вероизповедание, да направят замяна. Християнството и православието в частност е вяра на свободата. Ние не престъпваме Христовия дух на свобода. Против убежденията ни е да престъпваме свободната воля на човека, дадена му от Бога.
- Как се възприема от другите вероизповедания това предложение на Светия синод?
- При подготовката на концепцията имахме поредица от срещи и консултации и с католическата църква у нас, и с Главното мюфтийство, въобще с всички по-широко застъпени вероизповедания в страната. Всички те я одобриха.
- В обществото се прокрадват мнения, че можем да имаме неприятности с Европейския съюз. Как е уреден този въпрос в останалите страни от общността?
- В повечето страни там се изучава религия именно в светските училища - някъде под формата на избираем предмет, но и като задължителен, при това по модел, твърде близък на този, който ние предлагаме. Когато подготвяхме концепцията, нашият екип се базира на най-разпространените концепции в страните от ЕС, където се изучава този предмет. В това отношение сме се съобразили с всички изисквания и ако тя се приеме от управляващите и предметът се въведе в училище, проблеми от такъв характер няма да има. Например в Латвия се преподава именно предметът "Религия - православие", но където има групи ученици - католици или протестанти, им се осигурява квалифициран преподавател, който им преподава този предмет предвид спецификата на собственото им изповедание. Така се практикува още в Германия, Гърция, Румъния, Белгия, Великобритания и в почти всички останали европейски държави.
- Асоциация "Родители" обаче вече критикува Светия синод, че с това си искане желае държавата да свърши работата на църквата и търси място и щатове за своите кадри?
- На сегашния етап не е възможно да се развият масово неделните училища към храмовете. Освен това в неделните училища децата се учат на вяра, на църковност, докато в светските училища става дума за запознаване с религията, с нейните морално-нравствени ценности, традиции и културата, която тя е дала на човечеството. В днешния свят е немислимо човек да не познава религията на своята страна, на своя съсед, на своя приятел. Ако не познаваме нашето православие, трудно ще опазим и корените на българската култура, но ако не познаваме и вярванията на нашия съсед, трудно можем да се научим на толерантност и дори на приятелство и разбирателство. Същевременно обществото ни изживява не само икономическа криза, но и криза на морално-етични норми, в криза е цялата ни ценностна система. Не само ние, от Светия синод, но и всеки здравомислещ човек в нашата страна не може да остане безразличен към всекидневните новини за деца наркомани, проституиращи девойки и юноши и училищно насилие. Лично аз не вярвам, че в България нормални родители, милеещи за доброто на своите чеда, ще бъдат против да изучават един от предметите, които им предлагаме в нашата концепция. Нито един човек от всички, с които съм разговарял, не е казал, че не иска детето му да е бъде добро, етично, културно, толерантно, добродетелно, със стабилна ценностна система, която да му е опора и креатив във взимането на правилни решения в трудни житейски моменти. Ако има такъв, той ще е изключение.
- Църквата сега настоява за религия в училищата, но защо тя не работи достатъчно сред маргинализираните групи от обществото - с наркоманите, малолетните престъпници, не оказва социална и морална подкрепа на бедните, на изоставените деца и децата в риск?
- Мисията на църквата не е толкова социална, колкото морална, макар че идеалният вариант е да могат и двете да се осъществяват заедно. Един истински вярващ човек и особено духовен пастир не може равнодушно да гледа как човешки същества страдат болни, измъчени, гладни, премръзнали, изоставени без човешка топлина и ласка. В Ловчанска митрополия например вече пета поредна година поддържаме кухня, която всекидневно храни бедни. Вярващи и свещеници са поели грижата за деца и юноши от домове, с които се занимават в почивните дни. От години организираме безплатни лагери за деца на социално слаби семейства в манастирите в епархията, за които наемаме да се грижат квалифицирани педагози. Хората обаче не бива да ни подозират в зли дела. Ние искаме доброто на нашите деца. Даваме им една алтернатива, да израснат те добри, порядъчни и толерантни граждани. Желанието ни е да ги възпитаме в любознателност, трудолюбие и почтеност, от които ще спечели цялото ни общество. БПЦ не е партия, която търси електорална поддръжка. Искането ни за въвеждане на предмета "Религия - православие" и неговите алтернативи в училище е по съвест, защото Господ казва "Оставете децата на дохождат при мене". Ние, възрастните, не трябва да им пречим, а да им помагаме.
понеделник, 30 август 2010 г.
Синодът започва кампания за вероучение
10 000 разтварят релгията в клас
Силвия Николова,
В-к "МОНИТОР", 31 август 2010
Светият синод започва кампания за въвеждане на вероучение в училищата. Архиереите ни настояват предметът да бъде застъпен по-сериозно, като се изучава предимно под формата на задължително избираем предмет (ЗИП), съобщиха от Синодалната палата.Първата по-голяма акция, която владиците ни са замислили, е литийно шествие в центъра на София на 24 септември в навечерието на Успението на свети апостол и евангелист Йоан Богослов. Предвижда се в него да пристигнат по четири автобуса миряни и свещеници от всички епархии. Митрополитите ще оглавят шествието с хоругви и икони по улиците на града и ще пеят църковни химни пред сградите на Народното събрание, Министерския съвет и Министерството на образованието. Инициативата ще бъде под наслов „Образование за духа и доброто бъдеще на нашите деца".Висшият клир настоява образованието по религия
ДА ЗАПОЧНЕ ОТ 5-ГОДИШНА ВЪЗРАСТ,
от която ще започва вече задължителната за страната ни предучилищната подготовка, и да обхване началното, а след това и гимназиалното образование. „Литията не е протест на духовниците, а шествие - призив за доброто възпитание и развитието на нашата младеж. Тя е замислена като апел към управляващите и начин да се предизвика общественият интерес към темата”, обясни говорителят на Светия синод Русенският митрополит Неофит.Синодалите ни предлагат религията да се въведе като редовен предмет в училищата, да бъде тясно конфесионален и да се нарича “Религия-Православие”.„Според официалната статистика 80% от българския народ е православен, обясни митрополит Неофит и разясни, че се предвижда в програмата на този предмет да се дава поглед и върху исляма и юдаизма. Клирът пък се ангажирал да подпомага учителите методически, а също така и да оказва консултантска помощ при написването на учебниците. Идеята му е експертите по религия в инспекторатите по образование
ДА СЕ ПОГРИЖАТ ЗА НАМИРАНЕТО НА ПРЕПОДАВАТЕЛИ,
които да преподават този предмет. „Когато Църквата пожела да бъде въведен този предмет, не е имала предвид партийните настроения, а доброто на нашите деца, на българските ученици. Мисля, че всяка партия ще подкрепи такава стъпка, която е насочена изцяло към стабилизирането на морала на младите хора, и ценни познания в областта на вярата и религията", изтъкна говорителят на Синода дядо Неофит.
Най-голям е интересът в София
Около 10 000 са посещавали предмета пред миналата учебна година като СИП. Най-голям е интересът в София, където тези часове са посещавали 1800 деца, близо толкова са изучавали религия и в Русе и Пловдив.От четири години има възможност предметът да се изучава и като задължително избираем, но към тази форма няма особен интерес, коментира Ваня Станчева, старши експерт в РИО София-град. Нормативно религия може да се изучава от 1-ви до 12-и клас. Интересът е най-силен при първокласниците, но в 80% остават да го изучават деца най-много до 4-ти клас, обясни старшата експертка. Само в две столични училища той се преподава като ЗИП, добави тя. По наблюденията є много по-засилен е интересът към този предмет като извънкласна форма в общинските детски комплекси и центровете за работа с деца. Ваня Станчева обаче не можа да посочи точна цифра колко деца се занимават там с религия, тъй като никой не води такава статистика. Тя обаче посочи, че в Бургаско и Варненско децата изучават този предмет предимно като извънкласна форма.
Силвия Николова,
В-к "МОНИТОР", 31 август 2010
Светият синод започва кампания за въвеждане на вероучение в училищата. Архиереите ни настояват предметът да бъде застъпен по-сериозно, като се изучава предимно под формата на задължително избираем предмет (ЗИП), съобщиха от Синодалната палата.Първата по-голяма акция, която владиците ни са замислили, е литийно шествие в центъра на София на 24 септември в навечерието на Успението на свети апостол и евангелист Йоан Богослов. Предвижда се в него да пристигнат по четири автобуса миряни и свещеници от всички епархии. Митрополитите ще оглавят шествието с хоругви и икони по улиците на града и ще пеят църковни химни пред сградите на Народното събрание, Министерския съвет и Министерството на образованието. Инициативата ще бъде под наслов „Образование за духа и доброто бъдеще на нашите деца".Висшият клир настоява образованието по религия
ДА ЗАПОЧНЕ ОТ 5-ГОДИШНА ВЪЗРАСТ,
от която ще започва вече задължителната за страната ни предучилищната подготовка, и да обхване началното, а след това и гимназиалното образование. „Литията не е протест на духовниците, а шествие - призив за доброто възпитание и развитието на нашата младеж. Тя е замислена като апел към управляващите и начин да се предизвика общественият интерес към темата”, обясни говорителят на Светия синод Русенският митрополит Неофит.Синодалите ни предлагат религията да се въведе като редовен предмет в училищата, да бъде тясно конфесионален и да се нарича “Религия-Православие”.„Според официалната статистика 80% от българския народ е православен, обясни митрополит Неофит и разясни, че се предвижда в програмата на този предмет да се дава поглед и върху исляма и юдаизма. Клирът пък се ангажирал да подпомага учителите методически, а също така и да оказва консултантска помощ при написването на учебниците. Идеята му е експертите по религия в инспекторатите по образование
ДА СЕ ПОГРИЖАТ ЗА НАМИРАНЕТО НА ПРЕПОДАВАТЕЛИ,
които да преподават този предмет. „Когато Църквата пожела да бъде въведен този предмет, не е имала предвид партийните настроения, а доброто на нашите деца, на българските ученици. Мисля, че всяка партия ще подкрепи такава стъпка, която е насочена изцяло към стабилизирането на морала на младите хора, и ценни познания в областта на вярата и религията", изтъкна говорителят на Синода дядо Неофит.
Най-голям е интересът в София
Около 10 000 са посещавали предмета пред миналата учебна година като СИП. Най-голям е интересът в София, където тези часове са посещавали 1800 деца, близо толкова са изучавали религия и в Русе и Пловдив.От четири години има възможност предметът да се изучава и като задължително избираем, но към тази форма няма особен интерес, коментира Ваня Станчева, старши експерт в РИО София-град. Нормативно религия може да се изучава от 1-ви до 12-и клас. Интересът е най-силен при първокласниците, но в 80% остават да го изучават деца най-много до 4-ти клас, обясни старшата експертка. Само в две столични училища той се преподава като ЗИП, добави тя. По наблюденията є много по-засилен е интересът към този предмет като извънкласна форма в общинските детски комплекси и центровете за работа с деца. Ваня Станчева обаче не можа да посочи точна цифра колко деца се занимават там с религия, тъй като никой не води такава статистика. Тя обаче посочи, че в Бургаско и Варненско децата изучават този предмет предимно като извънкласна форма.
За словото и българското школо
Силвия Николова, В. "МОНИТОР"
31 август 2010 г.
"Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божията уста." (Матей 4:)С това свое послание започва общественото си служене Исус Христос, когато сатаната му предлага целия блясък и човешка слава, познати на тогавашния свят. И ги отказва, избира да служи на ближния, за неговото спасение.Подобни изкушения, макар и не така колоритни персонажно, ни притискат всеки ден с въпроса, дали да ги приемем, или отхвърлим. Подобни изкушения все по-често ни служат за лицеприятно оправдание, когато отстъпваме от съвестта си, но не за хляба насъщен, а за задоволяване на собственото его. Като се има предвид, че действията ни се репродуцират от децата в семейството и дори от чуждите, чийто модел на подражание често пъти сме, вината ни се превръща в смъртен грях.Затова кампанията на Българската православна църква за по-сериозно застъпване на предмета религия буди твърде много въпроси. От една страна, предложението на клира идва съвсем навреме. И вероятно ще бъде възприето с възторг от мнозина. Вероятно с изключение на тийнейджърите – възрастовата група, която у нас има най-голяма нужда от нова ценностна система. Фактите го показват недвусмислено, младежите и девойките не желаят да изучават религия. Тя им е чужда и напълно неприложима за действителността, в която живеят.Българската младеж няма нужда от религия, тя има нужда от съвсем други неща, за които са необходими пари. Защото така живеят тийнейджърите по света. Ако не вярвате, направете собствено проучване. Достатъчно е да прегледате няколко тв канала вечер.Затова, колкото и да изглежда добра идеята на клира ни да изкара народа на литийно шествие в подкрепата на една христолюбива кауза, тя е обречена на съмнителен успех.Пределно ясно е, че вярата не се преподава. Вярата се изживява – в обществото, но и в семейството – въпрос, който мнозина подминават тихомълком от безсилие.Какво ще даде изучаването на религия на един подрастващ? Разбира се, ще разшири културата му, вероятно ще запамети няколко догматични истини, ще чуе за друг морал и ценностна система, в повечето случаи напълно противоположни на чутото и видяното в семейството. Представяте ли си, например 11-годишен хлапак, изучаващ религия, как се терзае между Божието и татювото Евангелието го учи как да обърне и другата си буза за плесница, но когато пияният му баща налага родната му майка, пъзелът с Божието и човешкото се разминава. В 85% от случаите извършителите на насилие са били постоянен обект на насилие или са гледали как то се извършва в дома им. Данните са напълно реални и се припокриват в няколко проучвания на тази тема.По съвсем друг начин стои въпросът с децата на вярващи семейства, независимо дали те са християни, мюсюлмани, или изповядват което и да е друго вероизповедание. В тях разминаване между догма, нравствени ценности и действителност няма, защото въпросните догми и ценности се прилагат и живеят у дома, с най-близките.Затова много по-естествено е БПЦ да насочи усилията си към подсилване на финансовия и педагогическия ресурс в прицърковните неделни училища. Свещениците и вярващите да влязат и заработят с хората в затворите, в системите за пробация, в центровете за девойки и младежи, жертви на насилие и трафик, в защитените жилища. Защото да се работи на неразорана нива, каквато е всяка човешка душа, е не само лесно, но и опасно. Но да се работи с душите на отписаните от нас човеци, е най-голямото достойнство.
31 август 2010 г.
"Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божията уста." (Матей 4:)С това свое послание започва общественото си служене Исус Христос, когато сатаната му предлага целия блясък и човешка слава, познати на тогавашния свят. И ги отказва, избира да служи на ближния, за неговото спасение.Подобни изкушения, макар и не така колоритни персонажно, ни притискат всеки ден с въпроса, дали да ги приемем, или отхвърлим. Подобни изкушения все по-често ни служат за лицеприятно оправдание, когато отстъпваме от съвестта си, но не за хляба насъщен, а за задоволяване на собственото его. Като се има предвид, че действията ни се репродуцират от децата в семейството и дори от чуждите, чийто модел на подражание често пъти сме, вината ни се превръща в смъртен грях.Затова кампанията на Българската православна църква за по-сериозно застъпване на предмета религия буди твърде много въпроси. От една страна, предложението на клира идва съвсем навреме. И вероятно ще бъде възприето с възторг от мнозина. Вероятно с изключение на тийнейджърите – възрастовата група, която у нас има най-голяма нужда от нова ценностна система. Фактите го показват недвусмислено, младежите и девойките не желаят да изучават религия. Тя им е чужда и напълно неприложима за действителността, в която живеят.Българската младеж няма нужда от религия, тя има нужда от съвсем други неща, за които са необходими пари. Защото така живеят тийнейджърите по света. Ако не вярвате, направете собствено проучване. Достатъчно е да прегледате няколко тв канала вечер.Затова, колкото и да изглежда добра идеята на клира ни да изкара народа на литийно шествие в подкрепата на една христолюбива кауза, тя е обречена на съмнителен успех.Пределно ясно е, че вярата не се преподава. Вярата се изживява – в обществото, но и в семейството – въпрос, който мнозина подминават тихомълком от безсилие.Какво ще даде изучаването на религия на един подрастващ? Разбира се, ще разшири културата му, вероятно ще запамети няколко догматични истини, ще чуе за друг морал и ценностна система, в повечето случаи напълно противоположни на чутото и видяното в семейството. Представяте ли си, например 11-годишен хлапак, изучаващ религия, как се терзае между Божието и татювото Евангелието го учи как да обърне и другата си буза за плесница, но когато пияният му баща налага родната му майка, пъзелът с Божието и човешкото се разминава. В 85% от случаите извършителите на насилие са били постоянен обект на насилие или са гледали как то се извършва в дома им. Данните са напълно реални и се припокриват в няколко проучвания на тази тема.По съвсем друг начин стои въпросът с децата на вярващи семейства, независимо дали те са християни, мюсюлмани, или изповядват което и да е друго вероизповедание. В тях разминаване между догма, нравствени ценности и действителност няма, защото въпросните догми и ценности се прилагат и живеят у дома, с най-близките.Затова много по-естествено е БПЦ да насочи усилията си към подсилване на финансовия и педагогическия ресурс в прицърковните неделни училища. Свещениците и вярващите да влязат и заработят с хората в затворите, в системите за пробация, в центровете за девойки и младежи, жертви на насилие и трафик, в защитените жилища. Защото да се работи на неразорана нива, каквато е всяка човешка душа, е не само лесно, но и опасно. Но да се работи с душите на отписаните от нас човеци, е най-голямото достойнство.
.
понеделник, 23 август 2010 г.
Скандал
Доктор лъже баба, че я е оперирал
Плевенска болница цака здравната каса с мнимо лечение
Силвия Николова,
В-к "МОНИТОР" 24 август 2010 г.
Симки: Венцеслав Юскеселиев
Хирург от Плевен буквално се гаври с възрастна пациентка и лъже, че я е оперирал, показва проверка на изпълнителната агенция „Медицински одит”.64-годишната Ценка Георгиева от село Горна Митрополия чака цели два месеца подобрение в инвалидна количка, след като я изписват от многопрофилната болница за активно лечение „Авис Медика” в Плевен. В продължение на 60 дни докторите упорито крият епикризата є. Когато след многократко настояване близките на Ценка успяват да вземат документа от престоя й в лечебното заведение, откриват с изненада, че майка им е оперирана. На болния крак на жената, нито другаде по тялото й
няма и помен от каквато и да е хирургична рана,
макар че в епикризата категорично пише, че тя е оперирана.Въпросният лекар д-р Роберт Халваджиян е вписал в документацията на Ценка Георгиева, че тя е лекувана по клиничка пътека №204 „Периферни и черепномозъчни нерви (екстракраниална част) – оперативно лечение” и дори я е отчел като извършена в районната здравноосигурителна каса в Плевен.
За това е заплатено направление, констатира по-късно директорът на касата Мартин Митев. За въпросната пътека касата плаща по 982 лева, като обичайният престой на пациент в болница, ако е лекуван по нея, е около пет дни.Ценка Георгиева страда от куп заболявания на краката, високо кръвно, болни бъбреци и стеснен уретър. Към заболяванията є се прибавят и усложнения от прекаран хепатит. Личният доктор на Ценка є дава направление за болница „Авис Медика” в Плевен. Жената е приета в лечебницата на 16 ноември 2009 г. В продължение на пет дни є правят изследвания със скенер и я оставят на легло.Отнасяха се с мене нормално, не са ми искали пари, тъй като работят със здравната каса, разказа пред „Монитор” възрастната жена. Докато обаче бях на легло, миподнасяха да подписвам куп документи,не знаех под какво слагам подписа си, не ми разясняваха, разказва жената. Тя не знае дали сред тези документи не е подписала и бланка за информирано съгласие, каквато се изисква от всеки пациент, преди да легне на операционната маса.Истината, че е „оперирана”, на хартия лъсва след два месеца, когато се налага жената да постъпи за рехабилитация в болницата в Гулянци.Криха епикризата три седмици, казваха, че имало „техническа” грешка. Накрая изплюха камъчето, оказа се, че според документа майка ни е оперирана, разказва синът на болната Димитър Панов. Заедно със съпругата си Ирена двамата започват митарства по институциите. До зимата Пенка вече е на легло, придвижването й става само с инвалидна количка. Снахата напуска работа, за да гледа болната си свекърва, а синът е безработен. Семейството живее с пенсията на болната, която е 200 лева. Разходите за лекарства месечно не падат под 80 лева.Искаме справедливост, да стане ясно какво се е случило с майка ни, за да не се повтарят такива „технически грешки” и с други хора. Безобразие е да ни размотават,
да ни лъжат и да се гаврят с нас
само защото сме неуки селяни, възмущава се синът Димитър. Снахата Ирена е далече по-безкомпромисна от него.„Искаме справедливост”, категорична е тя. От името на свекърва си и от свое име тя е подала жалба в районната здравноосигурителна каса. Инспекцията „Медицински одит” също проверява случая с фиктивната операция на Пенка Георгиева.„Допусната е техническа грешка. Това съм написал и в отговора по запитването на районната здравноосигурителна каса – Плевен, по случая, обясни д-р Роберт Халваджиян пред „Монитор”. В същия период имахме още една пациентка със същото име, затова стана и „техническата грешка”, добави хирургът. Той обясни, че заради въпросната „техническа грешка” епикризата не била дадена на пациентката веднага в деня на изписването є, каквато е задължителната практика. Вече нямало никакъв проблем, тъй като грешката била отстранена впоследствие. По думите на доктора снахата на Ценка – Ирена Пенчева, била „безкрайно нагла”. „Изнудват ме за пари, дори пред свидетели. Жалбоподателката е една абсолютно нагла жена, заяви в свое оправдание хирургът по адрес на снахата на потърпевшата – Ирена Пенчева. Тя изнудва и мен, и директора на болницата. Иска да є платим 2000 лева.
Всичко това е много добре подготвено,
добави лекарят и изтъкна, че било помогнато на пациентката, като є били направени допълнителни изследвания. Категорично заявих на тази жена: Аз съм достатъчно известен хирург, за да се поддам на вашите инсинуации и глупости”, добави д-р Халваджиян и подчерта, че в болница „Авис Медика” се оперират много болни и било напълно възможно да бъде допусната „техническа грешка”.Лекарят обаче не можа да каже дали лечебното заведение е отчело несъстоялата се операция по клинична пътека № 204 „Периферни и черепномозъчни нерви (екстракраниална част) – оперативно лечение” в районната здравноосигурителна каса и дали си е взело парите по нея или не.„Не ми е известно, не се занимавам с тези неща”, лаконичен беше той.
Бил е мой студент и знам, че има голям потенциал като специалист, но нямам обяснение защо се е стигнало до вписването в епикризата на операция, която не е извършена. Това заяви доц. Венци Росманов, преподавател в Медицинския университет в Плевен и клиничен консултант по ортопедия и травматология в Районната здравноосигурителна каса. От становището на самия д-р Халваджиян до РЗОК става ясно, че по време на лечението на болната, е провеждана терапия с водно-солеви разтвори, стероидни и противовъзпалителни средства, но подчертавам, оперативна интервенция не е извършвана, категоричен бе университетският преподавател.„Не се съмнявам в професионализма на колегите. Повечето от лекарите в болница „Авис Медика” също са мои студенти и специализанти. Мое категорично мнение обаче е, че в наш общ и на цялото общество интерес е да спазваме законите, коментира доц. Росманов.
Касата в Плевен се чуди по кой параграф да накаже виновните
Районната здравноосигурителна каса в Плевен не знае по кой параграф да накаже виновните от болница „Авис Медика” за отчетената фиктивна операция на Ценка Георгиева, установи репортерска проверка на „Монитор”.„Дейността е извършена през 2009 г., а проверката – през 2010 г. През миналата година все още действаха условията на Националния рамков договор (НРД) от 2006-а, а сега действат тези от НРД за 2010-а, опита се да внесе яснота в казуса зам.-директорът на РЗОК Десислава Пантелеева.За стара дейност нито болницата, нито хирургът д-р Роберт Халваджиян могат да бъдат санкционирани. Санкцията по условията на стария НРД е прекратяване на договора по съответната клинична пътека с лечебното заведение за периода, за който той е сключен. Нарушението обаче е установено и се проверява сега. Затова нямаме никакъв шанс да направим каквото и да било, не скри безпомощността си в ситуацията Пантелеева.За да бъдат чисти пред закона обаче, инспекторите от касата в Плевен са изпратили запитване до централата в София. По думите на зам.-директорката оттам все още нямало отговор.Към проблема стара и нова отчетност се добавя още един проблем пред РЗОК. До миналата година, когато в епикризата е вписана несъществуващата операция, касата е налагала санкции по смисъла на Административно-процесуалния кодекс, а от тази, когато е внесена и жалбата – по Закона за административните нарушения и наказания.Юридически ни е много трудно да санкционираме когото и да било по случая, подчерта Пантелеева и уточни, че ако подобно нещо се случи сега, то санкцията ще бъде прекратяване на договора с въпросното лечебно заведение и лекар.Потърпевшата Ценка Георгиева обаче има всички основания да заведе граждански иск срещу хирурга д-р Роберт Халваджиян и срещу болницата, уточни зам.-шефката на РЗОК.
НЯМА ДА ИМА КОМПРОМИСИ ЗА ПРОВИНИЛИТЕ СЕ,
ОТСЕ
Дават случая на прокурор
Случаят с фиктивно направената операция ще бъде даден и на прокуратурата, независимо че Изпълнителната агенция „Медицински одит” проверява всичко по него в детайли. Това съобщи главният секретар на агенцията Петя Стойчева.
Лично тя е изискала със заверено писмо от Районната здравноосигурителна каса в Плевен да изпрати на агенцията цялата документация по случая, както и резултатите от своето проучване за фиктивната операция. Очаква се документите да пристигнат в София утре. От агенцията са изискали документацията да бъде в оригинал. Ако се предоставят копия на някои от документите, те трябва да бъдат заверени нотариално или с подписа и печата на директора на РЗОК.
КОМПРОМИСИ НЯМА ДА ИМА ЗА
НИКОЙ ОТ ПРОВИНЕНИТЕ
Всеки ще отговаря с цялата строгост пред законите в страната. От документацията ще стане ясно кой какво е вършил и какво не е свършил, както и за какво са взети пари от здравната каса”, категорична бе Петя Стойчева. Тя подчерта, че в дългогодишната си практика като юрист за пръв път се натъквала на случай, в който документално, в епикризата на пациент, се вписва операция, която въобще не е извършена.Тя окачестви като недопустимо оправданието на хирурга д-р Роберт Халваджиян, че става дума не за предумисъл, а за неволно допусната техническа грешка, тъй като по думите му по едно и също време в болницата са били лекувани две болни с името Ценка.Несериозно звучи
ДА СЕ ОПРАВДАВА ТАКОВА НЕЩО С „ТЕХНИЧЕСКА ГРЕШКА”
В епикризата се попълва не само собственото име, но още презимето и фамилията, както и единният граждански номер на болния. Затова е невъзможно да става дума за неволен пропуск, заяви тя.Една такава „техническа грешка”, която не може да се установи с просто око, може да повлияе сериозно на съдбата на човек, дори да се окаже фатална предвид определено заболяване впоследствие, изтъкна главният секретар на Изпълнителната агенция „Медицински одит” Петя Стойчева.
ооо ооо ооо
Коментар:
Боледувай виртуално
В реалността на българското здравеопазване, се оказва, че е най-добре да боледуваме виртуално. Защото у нас съществуват лекари, които живеят в две реалности - едната, когато става дума за реално свършена работа и съвсем друго, когато трябва да се получат пари срещу отчетът за свършеното по клинични пътеки от здравната каса.Случаят с Ценка Гергиева от Горна Митрополия го потвърждава недвусмислено – влизаш в болница полуздрав излизаш опериран на уж от заболяване, от което въобще не страдаш. Баба Ценка обаче има късмет – в епикризата й е описана операция, от която няма и помен от белег. Само благодарение на случайността и настояването на близките й, истината лъсна на бял свят. Какво обаче би се случило с човек, който е лекуван само на хартия, но не оперативно, а с лекарства?! В най-добрият случай влошаване на състоянието.Проблемът обаче не опира само до конкретния потърпевш. Проблемът е, че здравната каса в случая е с вързани ръце, тъй като за две различни години (на извършване на деянието и подаването на жалбата) условията за размера на санкциите, които би могла да наложи, се разминават с условията на съответните национални рамкови договори. От друга страна пълномощията на Изпълнителната агенция „Медицински одит” все още са твърде ограничени. Одиторите могат да констатират нарушения и да дават предписания, но реални мерки срещу извършителите трудно могат да наложат.Лекарските грешки, дори когато някои се оправдават, че те всъщност били „техническа грешка”, могат да струват дори човешки живот. Затова е съвсем логично да се дадат повече правомощия на медицинските одитори. Както е логично най-сетне и Българският лекарски съюз да излезе с конкретни мерки срещу подобни деяния, които петнят цялото съсловие. Впрочем, какво стана с прословутия регистър за лекарските грешки, който съсловната организация отдавна обещава, че ще състави?
Плевенска болница цака здравната каса с мнимо лечение
Силвия Николова,
В-к "МОНИТОР" 24 август 2010 г.
Симки: Венцеслав Юскеселиев
Хирург от Плевен буквално се гаври с възрастна пациентка и лъже, че я е оперирал, показва проверка на изпълнителната агенция „Медицински одит”.64-годишната Ценка Георгиева от село Горна Митрополия чака цели два месеца подобрение в инвалидна количка, след като я изписват от многопрофилната болница за активно лечение „Авис Медика” в Плевен. В продължение на 60 дни докторите упорито крият епикризата є. Когато след многократко настояване близките на Ценка успяват да вземат документа от престоя й в лечебното заведение, откриват с изненада, че майка им е оперирана. На болния крак на жената, нито другаде по тялото й
няма и помен от каквато и да е хирургична рана,
макар че в епикризата категорично пише, че тя е оперирана.Въпросният лекар д-р Роберт Халваджиян е вписал в документацията на Ценка Георгиева, че тя е лекувана по клиничка пътека №204 „Периферни и черепномозъчни нерви (екстракраниална част) – оперативно лечение” и дори я е отчел като извършена в районната здравноосигурителна каса в Плевен.
За това е заплатено направление, констатира по-късно директорът на касата Мартин Митев. За въпросната пътека касата плаща по 982 лева, като обичайният престой на пациент в болница, ако е лекуван по нея, е около пет дни.Ценка Георгиева страда от куп заболявания на краката, високо кръвно, болни бъбреци и стеснен уретър. Към заболяванията є се прибавят и усложнения от прекаран хепатит. Личният доктор на Ценка є дава направление за болница „Авис Медика” в Плевен. Жената е приета в лечебницата на 16 ноември 2009 г. В продължение на пет дни є правят изследвания със скенер и я оставят на легло.Отнасяха се с мене нормално, не са ми искали пари, тъй като работят със здравната каса, разказа пред „Монитор” възрастната жена. Докато обаче бях на легло, миподнасяха да подписвам куп документи,не знаех под какво слагам подписа си, не ми разясняваха, разказва жената. Тя не знае дали сред тези документи не е подписала и бланка за информирано съгласие, каквато се изисква от всеки пациент, преди да легне на операционната маса.Истината, че е „оперирана”, на хартия лъсва след два месеца, когато се налага жената да постъпи за рехабилитация в болницата в Гулянци.Криха епикризата три седмици, казваха, че имало „техническа” грешка. Накрая изплюха камъчето, оказа се, че според документа майка ни е оперирана, разказва синът на болната Димитър Панов. Заедно със съпругата си Ирена двамата започват митарства по институциите. До зимата Пенка вече е на легло, придвижването й става само с инвалидна количка. Снахата напуска работа, за да гледа болната си свекърва, а синът е безработен. Семейството живее с пенсията на болната, която е 200 лева. Разходите за лекарства месечно не падат под 80 лева.Искаме справедливост, да стане ясно какво се е случило с майка ни, за да не се повтарят такива „технически грешки” и с други хора. Безобразие е да ни размотават,да ни лъжат и да се гаврят с нас
само защото сме неуки селяни, възмущава се синът Димитър. Снахата Ирена е далече по-безкомпромисна от него.„Искаме справедливост”, категорична е тя. От името на свекърва си и от свое име тя е подала жалба в районната здравноосигурителна каса. Инспекцията „Медицински одит” също проверява случая с фиктивната операция на Пенка Георгиева.„Допусната е техническа грешка. Това съм написал и в отговора по запитването на районната здравноосигурителна каса – Плевен, по случая, обясни д-р Роберт Халваджиян пред „Монитор”. В същия период имахме още една пациентка със същото име, затова стана и „техническата грешка”, добави хирургът. Той обясни, че заради въпросната „техническа грешка” епикризата не била дадена на пациентката веднага в деня на изписването є, каквато е задължителната практика. Вече нямало никакъв проблем, тъй като грешката била отстранена впоследствие. По думите на доктора снахата на Ценка – Ирена Пенчева, била „безкрайно нагла”. „Изнудват ме за пари, дори пред свидетели. Жалбоподателката е една абсолютно нагла жена, заяви в свое оправдание хирургът по адрес на снахата на потърпевшата – Ирена Пенчева. Тя изнудва и мен, и директора на болницата. Иска да є платим 2000 лева.
Всичко това е много добре подготвено,
добави лекарят и изтъкна, че било помогнато на пациентката, като є били направени допълнителни изследвания. Категорично заявих на тази жена: Аз съм достатъчно известен хирург, за да се поддам на вашите инсинуации и глупости”, добави д-р Халваджиян и подчерта, че в болница „Авис Медика” се оперират много болни и било напълно възможно да бъде допусната „техническа грешка”.Лекарят обаче не можа да каже дали лечебното заведение е отчело несъстоялата се операция по клинична пътека № 204 „Периферни и черепномозъчни нерви (екстракраниална част) – оперативно лечение” в районната здравноосигурителна каса и дали си е взело парите по нея или не.„Не ми е известно, не се занимавам с тези неща”, лаконичен беше той.
Доц. Венци Росманов: Д-р Халваджиян е много добър хирург
Д-р Роберт Халваджиян е много добър хирург.
Бил е мой студент и знам, че има голям потенциал като специалист, но нямам обяснение защо се е стигнало до вписването в епикризата на операция, която не е извършена. Това заяви доц. Венци Росманов, преподавател в Медицинския университет в Плевен и клиничен консултант по ортопедия и травматология в Районната здравноосигурителна каса. От становището на самия д-р Халваджиян до РЗОК става ясно, че по време на лечението на болната, е провеждана терапия с водно-солеви разтвори, стероидни и противовъзпалителни средства, но подчертавам, оперативна интервенция не е извършвана, категоричен бе университетският преподавател.„Не се съмнявам в професионализма на колегите. Повечето от лекарите в болница „Авис Медика” също са мои студенти и специализанти. Мое категорично мнение обаче е, че в наш общ и на цялото общество интерес е да спазваме законите, коментира доц. Росманов. Касата в Плевен се чуди по кой параграф да накаже виновните
Районната здравноосигурителна каса в Плевен не знае по кой параграф да накаже виновните от болница „Авис Медика” за отчетената фиктивна операция на Ценка Георгиева, установи репортерска проверка на „Монитор”.„Дейността е извършена през 2009 г., а проверката – през 2010 г. През миналата година все още действаха условията на Националния рамков договор (НРД) от 2006-а, а сега действат тези от НРД за 2010-а, опита се да внесе яснота в казуса зам.-директорът на РЗОК Десислава Пантелеева.За стара дейност нито болницата, нито хирургът д-р Роберт Халваджиян могат да бъдат санкционирани. Санкцията по условията на стария НРД е прекратяване на договора по съответната клинична пътека с лечебното заведение за периода, за който той е сключен. Нарушението обаче е установено и се проверява сега. Затова нямаме никакъв шанс да направим каквото и да било, не скри безпомощността си в ситуацията Пантелеева.За да бъдат чисти пред закона обаче, инспекторите от касата в Плевен са изпратили запитване до централата в София. По думите на зам.-директорката оттам все още нямало отговор.Към проблема стара и нова отчетност се добавя още един проблем пред РЗОК. До миналата година, когато в епикризата е вписана несъществуващата операция, касата е налагала санкции по смисъла на Административно-процесуалния кодекс, а от тази, когато е внесена и жалбата – по Закона за административните нарушения и наказания.Юридически ни е много трудно да санкционираме когото и да било по случая, подчерта Пантелеева и уточни, че ако подобно нещо се случи сега, то санкцията ще бъде прекратяване на договора с въпросното лечебно заведение и лекар.Потърпевшата Ценка Георгиева обаче има всички основания да заведе граждански иск срещу хирурга д-р Роберт Халваджиян и срещу болницата, уточни зам.-шефката на РЗОК.
НЯМА ДА ИМА КОМПРОМИСИ ЗА ПРОВИНИЛИТЕ СЕ,
ОТСЕ
Дават случая на прокурор
Случаят с фиктивно направената операция ще бъде даден и на прокуратурата, независимо че Изпълнителната агенция „Медицински одит” проверява всичко по него в детайли. Това съобщи главният секретар на агенцията Петя Стойчева.
Лично тя е изискала със заверено писмо от Районната здравноосигурителна каса в Плевен да изпрати на агенцията цялата документация по случая, както и резултатите от своето проучване за фиктивната операция. Очаква се документите да пристигнат в София утре. От агенцията са изискали документацията да бъде в оригинал. Ако се предоставят копия на някои от документите, те трябва да бъдат заверени нотариално или с подписа и печата на директора на РЗОК.КОМПРОМИСИ НЯМА ДА ИМА ЗА
НИКОЙ ОТ ПРОВИНЕНИТЕ
Всеки ще отговаря с цялата строгост пред законите в страната. От документацията ще стане ясно кой какво е вършил и какво не е свършил, както и за какво са взети пари от здравната каса”, категорична бе Петя Стойчева. Тя подчерта, че в дългогодишната си практика като юрист за пръв път се натъквала на случай, в който документално, в епикризата на пациент, се вписва операция, която въобще не е извършена.Тя окачестви като недопустимо оправданието на хирурга д-р Роберт Халваджиян, че става дума не за предумисъл, а за неволно допусната техническа грешка, тъй като по думите му по едно и също време в болницата са били лекувани две болни с името Ценка.Несериозно звучи
ДА СЕ ОПРАВДАВА ТАКОВА НЕЩО С „ТЕХНИЧЕСКА ГРЕШКА”
В епикризата се попълва не само собственото име, но още презимето и фамилията, както и единният граждански номер на болния. Затова е невъзможно да става дума за неволен пропуск, заяви тя.Една такава „техническа грешка”, която не може да се установи с просто око, може да повлияе сериозно на съдбата на човек, дори да се окаже фатална предвид определено заболяване впоследствие, изтъкна главният секретар на Изпълнителната агенция „Медицински одит” Петя Стойчева.
ооо ооо ооо
Коментар:
Боледувай виртуално
В реалността на българското здравеопазване, се оказва, че е най-добре да боледуваме виртуално. Защото у нас съществуват лекари, които живеят в две реалности - едната, когато става дума за реално свършена работа и съвсем друго, когато трябва да се получат пари срещу отчетът за свършеното по клинични пътеки от здравната каса.Случаят с Ценка Гергиева от Горна Митрополия го потвърждава недвусмислено – влизаш в болница полуздрав излизаш опериран на уж от заболяване, от което въобще не страдаш. Баба Ценка обаче има късмет – в епикризата й е описана операция, от която няма и помен от белег. Само благодарение на случайността и настояването на близките й, истината лъсна на бял свят. Какво обаче би се случило с човек, който е лекуван само на хартия, но не оперативно, а с лекарства?! В най-добрият случай влошаване на състоянието.Проблемът обаче не опира само до конкретния потърпевш. Проблемът е, че здравната каса в случая е с вързани ръце, тъй като за две различни години (на извършване на деянието и подаването на жалбата) условията за размера на санкциите, които би могла да наложи, се разминават с условията на съответните национални рамкови договори. От друга страна пълномощията на Изпълнителната агенция „Медицински одит” все още са твърде ограничени. Одиторите могат да констатират нарушения и да дават предписания, но реални мерки срещу извършителите трудно могат да наложат.Лекарските грешки, дори когато някои се оправдават, че те всъщност били „техническа грешка”, могат да струват дори човешки живот. Затова е съвсем логично да се дадат повече правомощия на медицинските одитори. Както е логично най-сетне и Българският лекарски съюз да излезе с конкретни мерки срещу подобни деяния, които петнят цялото съсловие. Впрочем, какво стана с прословутия регистър за лекарските грешки, който съсловната организация отдавна обещава, че ще състави?
Абонамент за:
Публикации (Atom)
