Джипита отказват да отидат на село

740 практики празни, половин милион българи без доктор

Силвия Николова,
в. "МОНИТОР", 21 май 2012 г.

Джипитата масово отказват да станат доктори на село. 740 лекарски практики в страната стоят празни, а в здравните пунктове в над 1300 села и малки градчета прегледите се извършват от фелдшери и медицински сестри. Това показват справки на районните здравноосигурителни каси и Сдружението на общопрактикуващите лекари. 580 000 души пък нямат свой личен лекар по местоживеене и пътуват километри до градовете за всяка рецепта. Повечето от тях са пенсионери над 76-80-годишна възраст. Кандидати за джипита няма за т.нар. неблагоприятни райони като Гоцеделчевско, Кърджалийско и Разградско, въпреки че здравната каса предлага бонуси от 120 до 1250 лв. върху парите на докторите за тези тези населени места. За да си набави пациентите, един лекар трябва да бие път понякога между 5-6 села с личен транспорт по разбити или непроходими пътища, обясни кризата за медици д-р Атанас Пелтеков – член на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари. Независимо от това лекарите не губят, ако отидат там, тъй като

за неблагоприятни условия на труд им се плаща допълнително.

За такова условие се смята, когато в радиус от 15 км има само един доктор, както и ако той се намира на повече от 20 км от медицински център и на 30 км от болница. Отделно лекарят получава за всеки записан в листата пациент между 1,07 и 1,32 лева в зависимост от това дали дава дежурства или не, разясниха от НЗОК. Освен това докторът си получава сумата, дори в кабинета му с месеци да не влезе нито един болен. Липса на лични лекари няма единствено в София-град и областите Габрово, Враца и Видин. Най-тежко пък е положението в област Кърджали, Гоцеделчевско и Кюстендилско. В Кърджалийско незаетите практики са общо 51, а допълнителните възнаграждения там се движат между 205 и 495 лева, уточниха от НЗОК.В някои села като Рани лист, Глухар, Чуково, Бунковски, Шумнатица и Самодива

кметствата предлагат и жилища без наем,

а на някои места дори и да поемат част от разходите за дърва за огрев и вода. Бонусът от касата там е 450 лева. Въпреки това в нито едно от тях повече от три години не е стъпвал лекар и на жителите се налага да пътуват до Момчилград. Нежеланието на колегите да отидат в малки села се дължи не само на недостатъчното заплащане, но и на разбитите пътища и липсата на училища за децата им, каза д-р Атанас Пелтеков. Другият проблем пък бил, че все повече медици напускат страната. От 5600 джипита през 1998 г., когато здравната реформа стартира, сега са останали по-малко от 4800. Хората масово бягат в Канада, където в северните райони веднага им се признават лекарските права и започват работа. Има цели градове там, където има много български лекари, обясни Пелтеков. Според него, за да се покрият на първо време нуждите от общопрактикуващи лекари за селата, е необходимо там да отидат поне още 1000 медици. Привличането им можело да стане, като им се дадат жилища срещу нисък наем или безплатно в сгради на общините и им се предоставят изгодно кабинети. Кредити за оборудване с преференции също ще привлекат колеги в оголените откъм лекари места, смята д-р Пелтеков. Засега все още не сме разглеждали въпроса за увеличаване на сумите като допълнително стимулиране за работа в неблагоприятни места, обясни пред „Монитор” управителят на здравната каса д-р Пламен Цеков. Това може да бъде обсъдено с новия национален рамков договор за 2013 година, допълни той, без да се ангажира с конкретни суми.

Д-р Сатиен Подора, джипи в сливенското с. Кермен:

С евтини наеми могат да привлекат лекари

- Д-р Подора, вие сте общопрактикуващ лекар в Кермен от 20 години. Какво прогонва колегите ви от сливенските села?
- В пациентската ми листа са 2000 човека. Повечето от тях са възрастни хора с тежки заболявания, които често пъти се обострят. Обичам пациентите си, те ми имат доверие, няма на кого да ги оставя. При мен идват и немалко болни.
- Лекувате ли ги?
- Разбира се, как да върнеш такъв човек. Не бих могъл. Лекувам ги доколкото мога. Имам например пациенти цели семейства безработни. Колкото мога им помагам. Когато обаче се наложи специализирана помощ, става сложно, тъй като трябва да си платят поне част от пропуснатите вноски, за да ги вземат в лечебно заведение. За такива хора е редно да се създадат болници за бедни.Освен това хората по тези места като цяло са със занемарено здраве, рядко ходят на профилактични прегледи, същевременно нарастват случаите на диабет и рак.
- Какво може да привлече повече ваши колеги в селата?- Ако се дадат повече пари за практиките, ако общините въведат преференциални наеми за лекарските кабинети, дори и да поемат част от сметките за електричество и отопление на лекарите, вероятно ще дойдат повече колеги на село. Освен това в малките населени места има доста пустеещи къщи, включително и общинска собственост. Вместо да бъдат ограбвани, кметствата могат да ги дадат срещу евтини наеми или безплатно на медиците, така и хората ще имат лекари, и лекарите – по-привлекателни условия за работа.

Кабинетите във Видинско най-пълни

Видинска област е ударник по заети лекарски практики. Районната каса там е сключила 64 договора със 72-ма общопрактикуващи лекари, част от които обслужват по повече от едно населено място, показва справка на Министерството на здравеопазването. Така там са осигурени доктори в 89% от лекарските практики. Според сключените договори на 10 000 регистрирани човека са осигурени шестима лични доктори. Все още недостатъчно обезпечени са общините Бойница и Макреш. Въпреки че в Белоградчик има 4 лекарски практики, общината има остра нужда от медици, които да обслужват и селата Рабиша, Салаш и Стакевци, чиито кабинети се намират в самите населени места, уточниха от РЗОК. Лекарски практики няма в общинския център Макреш и в село Раковица. Причината е, че жителите са направили избор на личен лекар в други селища включително и областния център.

По 5000 пациенти на един доктор

В Разградско заради недостатъчните лекари на едно джипи се падат поне 5000 пациенти, показва справка на Районната здравноосигурителна каса. Една от лекарките с най-много записани в пациентската си листата е д-р Селиме Карагьозова, която лекува 7200 човека. Отделно от тях тя се грижи и за около 1000 души без здравни осигуровки. Нито аз, нито колегите връщаме такива хора, разказа за „Монитор” д-р Карагьозова. Основната част от пациентите й са от Разград, но

близо 1500 са разпръснати в три села

– Дянково, Бисерци и Звънарци, където тя е наела целодневно фелдшери и медицинска сестра. Всеки следобед обаче самата лекарка отива в едно от селата, за да направи профилактичните прегледи. Така всяко едно от селата има джипи на място по два следобеда в седмицата.Налага се тя и колегите й да преглеждат жителите им до късно вечерта. Районната здравноосигурителна каса вече няколко пъти ме е глобявала, защото работя в извънработно време, макар че такова ограничение в Националния рамков договор няма, обясни д-р Карагьозова. Санкции са отнасяли и други нейни колеги. Хората ми са с хронични заболявания, повечето са стари хора, живеят сами и им е трудно да отидат до града, затова ги преглеждам и лекувам,

докато има хора пред вратата ми

казва още тя. Когато се налага някой от тях да бъде прегледан от лекар специалист, тя води на село необходимия медик, като за това селяните плащат само потребителската такса. Така се процедира при по-масовите и социално значими заболявания като сърдечносъдовите, диабет и очни проблеми.

В Сливенско

Линейките пътуват поне час

Линейките в сливенските села пристигат със закъснения, тъй като повечето от малките населени места са в планината и пътищата са разбити. На входовете на много от населените места табели няма, тъй като местните крадат колчетата им, да са си опъват огради около градините. Затова шофьорите на линейките, особено през зимата, се ориентирали трудно по пътя към селата. В Нейково реаномобилите пристигат средно за час, тъй като пътуват от спешния център в Сливен. Пътят до селото е осеян с дупки, а щом падне сняг, става напълно непроходим. Медсестрата е единственото медицинско лице, което е на разположение денонощно на 300-те човека, които живеят там. Повечето от тях са възрастни хора над 80 години с куп заболявания. Сестрата мери кръвното, следи захарта на диабетиците, сменя превръзки на рани, поставя инжекции и звъни за Бърза помощ, когато се налага. Един от малцината ентусиасти джипита за хората от трудно достъпните планински села е индиецът д-р Сатиен Подора. Лекарят работи в Кермен, но пътува и в съседното Биково. Приема и закъсали от други населени места, които нямат свой доктор. Заради отзивчивостта си и ведрия характер се е превърнал в любимец на хората. Д-р Подора живее в Кермен повече от 20 години и е поел лекарската практика там, след като се е дипломирал в Плевенския медицински университет.