Дядо Максим спаси синода от разцепление. Когато БПЦ е единна и здрава, единна и здрава е и държавата.

Емил Велинов, шеф на дирекция „Вероизповедания” в МС: Църквата ни има нужда от твърда ръка

Свещениците трябва да помагат за разрешаване на проблемите на хората

 

Силвия Николова, 

8 ноември 2012 г. В. "Монитор"

 

 

 

 

Визитка:Роден е в Благоевград през 1950 г.Завършил е ветеринарна медицина през 1974 г.Завършил е и богословие във Велико ТърновоИма магистратура - защита на културно-историческото наследствоОт 6 май 1991 г.е бил най-напред гл. специалист , след това съветник и държавен експертОт 2008 г. е директор на дирекция „Вероизповедания” в МС

 

- Г- н Велинов, много хора харесват пловдивския митрополит Николай за патриарх, но има едно условие - кандидатът да е навършил 50 години. Преодолима ли е тази пречка?

 - Една промяна в устава е в ръцете на Светия синод. Той може да реши да направи това, но промяната зависи от самите митрополити.Църковният събор се свиква на редовна сесия през първата година на всеки четиригодишен период. В чл. 18 е написано, съборът се свиква извънредно, когато синодът намери това за необходимо. Патриарх може да имаме четири месеца след кончината на негово светейшество. В събота на заседание на Св. синод на БПЦ ще бъде избран наместник настоятел на църквата. Той в рамките на четири месеца трябва да подготви и да произведе избори за нов патриарх. Ако се спазват сроковете, трябва да имаме вече избран нов патриарх на БПЦ най-вероятно през март догодина.

- Дотогава църковно-народен събор не може да бъде свикан, защото по устав се свиква от патриарха?

 - Вие ме попитахте дали има вратичка, може евентуално, ако има съгласие на синода, да се извършат промени в устава. Това става със синодална наредба, гласувана от архиереите, тази синодална наредба вече задължително трябва да бъде прогласувана на следващия църковно-народен събор. Дали ще е през април, май, юни, но явно това ще е по решение на самата църква. 

- Дядо Максим беше доайенът по служение сред православните. Що за човек беше патриархът? Комуникативен, отворен за разговори, за приемане на консенсусни решения или? 

- Трябва да кажа, че отношенията ни бяха много близки. Още като започнах работа като специалист и държавен експерт, имах възможност да общувам с него. С дядо Максим се работеше лесно. От него научих, че никога не трябва да се вземат прибързани решения, особено по оспорвани казуси. Сега си давам сметка, че човек не бива да действа спонтанно, а дълго и внимателно да обмисля нещата. Така трябва да действа и следващият патриарх. Не бива да забравяме  безспорната заслуга на дядо Максим за запазването на единството на православната църква. Той направи всичко по силите си, за да предпази църквата от разделение, от фрагментация. Подобно разделение щеше да е пагубно за православните в страната. Той успя, и това е само негова заслуга, която никой не може да се отрече, в едно сложно време да направи така, че църквата да остане цяла. Това е голямата му заслуга.

- Казвате, че църквата ни има едно огромно преимущество и това е фактът, че тя взема решенията си съборно. БПЦ обаче е църквата, която води най-трудна комуникация с обществото. Тя няма стратегия за духовно развитие, за социална дейност. Съборното начало не затруднява ли до известна степен работата на църквата. Не е ли то причината да бъде нашата църква мудна и да не отговаря на нуждите на времето? 

- Когато е необходимо, патриархът трябва да удари по масата. Хубаво е  да има и твърда ръка. В момента има капацитет в колективното начало, което управлява църквата, и ако има желание да управлява църквата добре, това може да стане.Да, църквата трябва да обърне внимание на проблемите, които вълнуват хората днес. Трябва да намери къде в тези проблеми е евангелската истина. И от тази гледна точка да ги коментира. Действително трябва най-после много по-голямо внимание да се обърне на проблемите, които вълнуват хората днес, защото за 20 години животът на хората се промени тотално. Знаем какви проблеми създават наркоманията, престъпността, моралът, който започва да липсва. Църквата може да е спасителният кораб, който да ни помогне в тези бурни времена. 

- Силният потенциал в синода може ли да бъде назован поименно? 

- Няма да посочвам имена, но вярвам в потенциала, който съществува в самия синод. И аз смятам, че действително този избор е това изпитание на изпитанията, което ще ни помогне да преодолеем трудните времена, в които живеем. 

- Има потенциал, но има и досиета. Това може ли да попречи?

 - Отдавна съм престанал да коментирам този проблем, защото, вярвайте ми, времето е било такова. Вероятно е било така, не зная. Не упреквам никого от митрополитите затова, стига да не са работили срещу своите събратя, разбира се. Те са преглъщали всичко в името на това църквата да остане цяла Трябва да ви кажа, че след дядо Максим трудно ще бъде намерен монах, отговорен като него. Защото той беше църквата, той живееше с проблемите на православието. Монах, който също живееше в църквата и за църквата беше дядо Евтимий, игумен на манастир „Свети великомъченик Георги Зогреф”, бог да го прости. Това са монаси, които могат да служат за пример пред целия църквен клир.

- В момента църквата ни няма духовен водач. Същевременно има обаче един остатък от хората на алтернативния синод, които не се покаяха, не се върнаха, има и едно подценявано крило на Фотий, старостилната църква. Има ли опасност да се провокира нов разкол в БПЦ?

 - Не вярвам да има нов разкол. Самите представители на Фотий  подадоха в Софийски градски съд молба за регистрация, но тя им бе отказана. Вие говорите за хората, които бяха преминали към алтернативния синод на дядо Пимен, но трябва да уточня, че дядо Инокентий не е с тях, а отец Камен Бараков вече е покойник. В момента са останали много малко хора от това крило, което навремето определихме като разкол в православието. Не вярвам отново да получат регистрация, не вярвам да бъдат регистрирани, тъй като ние все пак искаме да има единна православна църква и те се съобразяват със становището на синода по този въпрос. Когато църквата е единна и здрава, единна и здрава е и държавата. Като държавна институция, която поддържа контакт с вероизповеденията в страната, ние ще работим за това. Ще помагаме църквата да остане единна и силна. Много от младите хора пътуват в чужбина и затова нашата работа зад граница също е много важна. Създадоха се много нови православни общини в Испания, Франция и Италия, където изпращаме свещеници, които да обгрижват сънародниците ни зад граница. 

- Как виждате бъдещето на църквата ни?

 - Надявам се църквата да намери потенциал да възстанови социалната си дейност, да се погрижи за душите на хората. Все още помня отец Александър от Благоевград, който непрекъснато обикаляше по домовете и ни питаше дали имаме нужда от помощ. Надявам се църквата да се приближи към миряните. Не миряните да очакват милост от нея, а свещенослужителите на БПЦ да отидат при хората. Така църквата ще заеме своето място в обществото. Свещенослужителите не трябва да очакват подаяния от хората, а да бъдат на мястото си, близо до проблемите на хората. 

- Не трябва ли свещениците да получават по-високи възнаграждения? 

- Има различни видове и форми на заплащане. В Гърция заплатите на свещениците се заплашат от самата държава, така е и в Сърбия, и в Румъния.При нас църквата е отделена от държавата. Има достатъчно възможности един свещеник да бъде стимулиран и да има добро заплащане, да бъде осигурен, за да не изглежда като просяк. Надявам се, че тези неща ще се променят. Светият Синод ще вземе мерки по този въпрос.